Общо наименование: Евангелие.
Конкретно наименование: Четириевангелие.
Страна: Гърция.
Място: Света гора, Атон.
Хранилище: Зографска Света обител.
Сигнатура: Зогр. 24.
Каталог: 24.
1
Своден каталог: 138.
2
Предишен каталог: 28.
3
Предишен каталог: 22.
4
Предишен номер в ръкописен каталог: 29.
5
Предишна сигнатура: I.a.1 .
6
Предишна сигнатура в ръкописа: I.г.1 .
7
Предишна сигнатура: I.в.1 .
8
Кодикологични данни
Материал: Хартия.
Дебела, с едри вержори
Водни знаци:
Бик подобен Mošin, Traljić 1957
, Nr 1585
от 1347
;
Арбалет подобен Mošin, Traljić 1957
, Nr 239
от 1348
.
Листове: 199 ff.
Размери:
270 x
194
mm (листове);
204 x
130
mm (текст)
Оформяне на страницата: 1 кол., 24 реда на страница;
Тетради: Повечето оъ свезките са по 10 листа.
Състояние: Липсва 1 лист между лл. 15 и 16 и краят на книгата. Горната
част от ръкописа е пострадала от влага. л. 2v – празен
Мастило: Заглавията, инициалите и
указанията са с червено мастило.
Украса
Заставки и инициали в балкански
стили неовизантийски стил. В
големите заглавия се употребява везано писмо от геометричен тип. Червени
инициали от геометрично-растителен тип.
Заставки:
(ff. 3r, 103r). Пред евангелията от Матей и Лука правоъгълни заставки от
трилинейни и еднолинейни преплетени кръстове. (ff. 64r, 170r). Заставки с геометрично-растителни византийски мотиви.
Заставката пред Йоановото евангелие е напълно подобно на встъпителната
заставка към Лаврентиевия сборник от 1348 г. (ff. 1r, 62v). Малки червени плетенични заставки
Инициали:
(3r)
. Голям плетеничен инициал К
Подвързия
Нова, библиотечна, картон в кафяво платно с кожен гръб
Книжовници
Вероятно писачът е Лаврентий,
същият книжовник, написал сборника от 1348 г. на цар Иван Александър (Санкт
Петербург, РНБ, F.I.376) и Лествицата на Йоан Лествичник (Санкт Петербург,
РНБ, Погодин 254) вж. и Караджова
1995: 230–231.
А. книжовник
Лаврентий
Писмо:
Кирилица. Полуустав,
изискан
Правопис: Двуеров, двуюсов (търновски)
Ерове: В употребата на еровете личат тенденции към прокарване на фонетичния принципи – ъ за еров звук в средисловие, а ь за еров знак в краесловие.
Други промени: ы – редовно и правилно. ѣ – с правилна употреба. За dz се употребяват две букви: ꙃ и ѕ– с правилна употреба. Случаите на l-epentheticum са непоследователни.
Съдържание
Четириевангелие. Език на текста: Текстът е бил подложен на внимателен редакционен преглед, като на
редица места са нанесени поправки.
1.
(1r–2r)
.
Съдържание на евангелието от св. еванг. Матей.
Заглавие: Еже ѿ Матѳеа
е҆ѵагге́лїа гла́вы
2.
(3r–62v)
.
Евангелие от св. еванг. Матей
.
Липсващият лист между 15 и 16 е съдържал Мат.
8:17–9:2
Заглавие: Благовѣствованїе
еже ѿ Матѳеа
3.
(62v–63v)
.
Съдържание на евангелието от св. еванг. Марко.
Заглавие: Главы ѿ
еѵ(г҃)лїа еже ѿ Марка
5.
(101v–102v)
.
Съдържание на евангелието от св. еванг. Лука.
Заглавие: Еже ѿ Лоукы
ст҃го еѵ(г҃)лїа главы
7.
(169v)
.
Съдържание на евангелието от св. еванг. Йоан.
Заглавие: Главы еѵ(г҃)лїа
еже ѿ Іѡ҃анна
8.
(170r–199v)
.
Евангелие от св. еванг. Йоан
.
Без край. Липсват листове. Прекъсва на Иоан 9:51
Заглавие: Єже ѿ Іѡ҃анна
ст҃ое еѵ(г҃)лїе
История
Дата на написване: 14. век, среда.
Място на написване: Търновски книжовен център.
Материали, съпътстващи ръкописа
(На гърба на предната корица)
. Добавен напечатан текст с кратко
описание:
24. ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ от XIV в. 199 л. хар
тия. Българска редакция.
Отд. I в 1
Илински, № 22
Характерна орнаментика.
24. ЧЕТИРИЕВАНГЕЛИЕ от XIV в. 199 л. хар
тия. Българска редакция.
Отд. I в 1
Илински, № 22
Характерна орнаментика.
Допълнителни сведения
Копия:
Дигитално копие в Зографската електронна научно-изследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.
Библиография
- Турилов, Мошкова 2016: 109–110, № 138 (описание)
- Турилов 2005
- Караджова 1995: 230–231 (изследване).
- Райков и др. 1994: 39-40, № 24 (описание)
- Кодов, Райков, Кожухаров 1985: 65-66, № 28 (описание )
- Ильинский 1908: 6 (описание)
- Стоилов 1903: 127 (споменаване)