Зографска българска история, Зогр. 263

Издадено от Андрей Бояджиев

Уводни думи: Димитър Пеев. За Зографската българска история и нейния автор. В: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Екатерина Дикова, Генчо Банев, Любка Ненова (ред.), Зографски съборникъ. Зографският архив и библиотека. Изследвания и перспективи. Зографски манастир „Света Гора“, 2019: 537–545; Библиографски запис

Предишни издания: Аргиров 1907; Иванов 1931: 628–642; Трифонов 1940: 1–66;

Основа за изданието е оригиналният текст в ръкопис Зогр. 263.

Описание на ръкописа .

39r

І҆сторі́а
вꙿ кра́тцѣ ѡ҆ болгарослове(н)скѡ(м)
нарѻ́дѣ

1. Болга́рскїй наро́дъ и҆зы́де дре́вле ѿ че́рнаго мо́рѧ, ѿ рѣкѝ во́лги и҆з вели́кїѧ скандина́вїи, и҆ звахꙋ сѧ тамо гиме́ри и҆ киме́ри. є҆гда̀ оу҆мно́жиша сѧ, и҆зыдо́ша пе́рвое на ѻ҆́выѧ страны̀, и҆ є҆щѐ предꙿ а҆леѯа́ндромъ македо́нскимъ. и҆ а҆лїри́къ первый кра́ль бѧ́ше. пото́м же на ҂гфк҃в [ 3522=1986 пр. Хр. ] 1  по сотворе́нїй мі́ра, кралева́ше и҆́ми кра́ль блади́лїй, ѻ҆́нъ филі́ппа македо́нскаго цр҃ѧ побѣдѝ и҆ подꙿда́нна є҆гѡ̀ сотворѝ.

2. послѣдѝ же па́ки на ҂гх҃пе [ 3685 = 1823пр. Хр ] 2 . бѧ́хꙋ два бра́та и҆́мъ кра́леве, бре́мъ и҆ бо́лгъ, поне́же мно́гѡ врале́ве надꙿвоеваша, и҆ мно́гѡ зе́млю оу҆сво́иша, то́й наро́дъ назва́ сѧ по своемꙋ̀ и҆́менемъ. а҆ то́й бре́мъ повоева̀ за́паднꙋю странꙋ̀, и҆ ѡста́ша та́мо, по кра́й за́паднаго мо́рѧ, балті́йскаго оу҆ помера́нїи, назва́ша сѧ пеми сло́вацы, пото́м же и҆ брандибꙋ́ри. а҆ бо́лгъ 39v
на восто́чныѧ страны̀ и҆ зе́млю повоева̀ и҆ оу҆сво́и. и҆ со свои́мъ наро́домъ посели́ сѧ, и҆ назва́ша сѧ бо́лгары, коѝ пото́мъ со а҆леѯа́ндромъ македо́нски(м) вою́ѧй и҆́мѧ и҆́мъ ѡ҆ста́ сѧ македо́нѧне. но па́ки, по хр(с)то́вомъ рождествѣ̀ вꙿ ца́рство оу҆але́нта царѧ̀ царегра́дскаго, па́ки ѿ во́лги прїидо́ша, и҆ дадѐ и҆́мꙿ оуа́лентъ да сѧ насели́ша покра́й дꙋ́навъ.

3. па́ки на оуч҃е [ 495 ]. по хр(с)тѣ̀ вꙿ ца́рство а҆наста́сїѧ царѧ̀ гре́ческаго прїидо́ша с вели́кимъ во́инствомъ ѿ во́лги, и҆ лю́то разби́ша гре́ческое во́инство, над рѣкою зꙋ́ртою, и҆ оу҆сво́иша ѳра́кію, и҆ е҆два̀ ца́рь гре́ческїй со мно́гими дара́ми смири са съ ни́ми, и ѿи҆до́ша оу҆ сре́мъ, и҆ тамо ѳеодори́ко(м) го́ѳтскимъ и҆талійскимъ кра́лемъ ѻ҆бладани ѻ҆ста́ша вꙿ лѣто хр(с)то́во фг҃ [ 503 ].

4. Пото́мъ па́ки вꙿ лѣто, фд҃і [ 514 ] 3 . прїидоша ѿ во́лги сꙿ вѷѳалїаномъ вождо́мъ свои́мъ, и҆ би́ша ца́рь гра́дъ, и҆ ца́рь дара́ми смири́ сѧ с ни́ми, и҆ оу҆ ѳра́кїю прїидо́ша и҆ посели́ша сѧ. и҆ по не́мъ4  во́ждъ бѣ, вꙋ́кичь, а҆ по вꙋ́кичи дра́гичь.

5. па́ки5  вꙿ лѣ́то, хѯ҃ѕ [ 666 ]. множайшїи ѿ во́лги и҆зꙿ вели́кїѧ скандинавїи с вождо́мъ своймъ. Ѻ҆рба́томъ6 . вꙿ ца́рство кѡнстанти́на четве́ртаго, ти́мъ и҆́менемъ оусвой‐
40r
-ша всю̀ ѳракі́ю, и҆ мисі́ю, и҆ мно́го кра́тъ поразѝ во́инство гре́ческое то́й ѻ҆рба́тъ. и҆ на всѧ́кое лѣ́то да́нь взима́ше ѿ царѧ̀ гре́ческаго. и престо́лъ крале́вскїй во ѻ҆хри́тѣ поста́ви; а҆ пре́жде оу҆ т(е)рново7  владѧ́хꙋ, и҆ всѝ и҆долола́три бѧ́хꙋ си́рѣчъ и҆долослꙋжи́тели, и҆ то́й ѻ҆рба́тъ велмѝ хра́бръ бѧ́ше, и҆ на всѧ̀ страны̀, а҆ наи҆ па́че сꙿ гре́ки. и҆ тогда̀ разꙋмѣ́ша гре́цы ка́ко ѿ во́лги вели́кїѧ прїидо́ша, и҆ назва́хꙋ и҆́хъ Волга́ри8 .

6. по сме́рти ѻ҆рба́та наста̀ на крале́въство. Бꙋта́ѧ9  сы́нъ е҆гѡ̀ и҆ ѻ҆́нъ велмѝ бѧ́ше храбръ, и҆ тѧ́жкїй ра́ть творѧ́ше. со і҆ꙋстинїа́номъ вторы́мъ, и҆ всегда̀ побѣжда́ше, и҆ зе́млю оу҆своева́ше, и҆ да́нь ѿ царѧ̀ взима́ше, до́ндеже жи́въ бѧ́ше.

7. по не́гоже наста̀ на крале́вство сро́дникъ є҆гѡ̀ велмѝ хра́брїй Треве́ллїй10  ѻ҆́нъ бѧ́ше мꙋ́дръ и҆ свобо́дъ, щасли(в) всю́дꙋ на войскꙋ и҆ непреѻдоли́мъ: ѻ҆́нъ помо́же і҆ꙋстїнїа́нꙋ тре́тїемꙋ, когда̀ бѧ́ше а҆зи́ми(р) є҆гѡ̀ и҆згна́лъ с преето́ла и҆зꙿ царѧ̀ гра́да, и҆ въ херсо́нъ заточи́лъ. треве́ллїй же по́йде на цр҃ь гра́дъ и҆ си́лою взѧ̀ и҆ предадѐ іꙋстинїа́нꙋ вѣ́рно, и҆ па́ки дрꙋгі́й пꙋ́ть безчи́сленнїи а҆ра́пи 40v
бѧ́хꙋ оу҆да́рили на царегра́дскꙋю держа́вꙋ, превели́къ ѿи҆́де с во́инствомъ свои́мъ ѻ҆тай, и҆ нападѐ на ни́хъ, и҆ посѣчѐ ѿ нихъ три́десѧтъ и҆ двѐ ты́сѧщи, и҆ прогна̀ и҆́хъ ѿ всеѧ̀ держа́вы гре́ческїѧ, но ца́рь і҆ꙋстїнїа́нъ забы̀ толи́кое добро дѣѧ́нїе, ꙗ҆́же ѻ҆́нъ є҆мꙋ̀ сотворѝ, но воздви́же бра́нь ве́лїю, и҆ завоева̀ болга́рскꙋю зе́млю. тогда̀ и҆ триве́ллїй собра̀ своѐ во́инство, и҆ би́ сѧ сꙿ нимꙿ и҆ побѣдѝ, и҆ є҆два̀ са́мъ ца́рь і҆ꙋстїнїанъ сꙿ неколи́ко оу҆течѐ вꙿ ца́рь гра́дъ, пото́мъ. по́слѣ то́й бра́ни, треве́лїи позна̀ бг҃а и҆ крести́ сѧ, и҆ бы́сть хр(с)тїанинъ:

8. ѻ҆́нъ пе́рвый ѿ болга́рскихꙿ крале́въ с наро́домъ свои́мъ вѣ́рова, и҆ мона(с)ты(р) оу҆стро́и бли́зъ ѻ҆хри́да, и҆ бы́сть мона́хъ. а҆ на крале́вство поста́ви старѣишаго сы́на ' своегѡ̀ и҆менемъ, Тербе́лла11 , и҆ ѻ҆́нъ бѧ́ше хра́бръ вꙿ во́инствѣ, но по не́кое вре́мѧ ѻ҆брати́ сѧ на і҆дѡлослꙋже́нїе, тогда̀ треве́ллїй, па́ки взѧ́тъ крале́вство, и҆ сы́на своегѡ̀ ѧ҆́тъ. и҆ и҆збодѐ е҆мꙋ̀ ѻ҆́чи: и҆ речѐ почто̀ погꙋби́лъ є҆сѝ ѻ҆́чи дꙋше́вꙿныѧ, и҆ не ви́диши свѣ́тлость вѣ́ры хр(с)то́вы, и҆ не́ си досто́инъ. да зри́ши тѣле́сныма ѻ҆чи́ма, сл҃нце ҆и м(с)цъ,

9. и҆ поста́ви на врале́вство сн҃а 41r
своегѡ̀ ю҆нѣ́йшаго и҆́менемъ Моѷсе́ѧ12 , и҆ рече́ є҆мꙋ̀ стрежи́ сѧ сы́не да не твори́ши ꙗ҆́коже братъ тво́й, занѐ не ѻ҆́чи то́кмо и҆збодѣ́ти хощꙋ̀, но и҆ главꙋ̀ ѿрѣзати. по се́мъ па́ки возвратѝ сѧ вꙿ монасты́рь сво́й, и҆ бы́сть ст҃ый, и҆́мѧ е҆мꙋ вꙿ мона́шествѣ ѳеѡкти́стъ вꙿ лѣ́то ѱг҃ [ 703 ]. ѻ҆́нъ бы́сть пе́рвый хр(с)тїа́нинъ и҆ ст҃ы́й ѿ бо(л)га́рскаго наро́да. и҆ мѡ́ѷсе́й сы́нъ є҆гѡ̀ до́бръ бѧ́ше и҆ си́ленъ на бра́нь, и҆ дадѐ вели́кꙋю по́мощъ лвꙋ̀ іса́ѵрꙋ, когда̀ бѧ́хꙋ срацы́ны пришлѝ на ца́рь гра́дъ, и҆зсечѐ два́десѧтъ и҆ двѐ ты́сѧщи срацы́новъ, и прогна̀ и҆́хъ и҆з гре́ческои ѻ҆бласти.

10. по сме́рги є҆гѡ̀ прїѧтъ коро́нꙋ, сро́дникъ е҆гѡ̀, Асѣ́нь13  вели́кїй, во вре́мѧ того́же лва̀ їса́ѵра, и҆ и҆мѣ́хꙋ любо́вь ме́ждꙋ собо́ю сꙿ царе́мъ лво́мъ, и по́мощъ є҆мꙋ̀ вели́кꙋ сотворѝ, поне́же а҆ра́пи взѧ́ли а҆рме́нїю, и҆ ми́дїю лꙋ́чшїѧ зе́мли царе́вы. того́ ра́ди молѝ а҆сѣнѧ, и҆ а҆бїе а҆сѣ́нь ѿи҆́де с во́инствомъ свои́мъ на а҆ра́пы, и҆ безчи́сленныѧ поразѝ, и҆ прогна̀ и҆́хъ, а҆ а҆рме́нїю и҆ ми́дїю оу҆сво́и, и҆ предадѐ кесарю лвꙋ̀, и҆ дрꙋгі́ѧ а҆ра́пы оу҆боѧ́ша сѧ, и҆ не покꙋси́ша сѧ про́чее би́ти сѧ сꙿ гре́ки. и҆ за таковꙋ́ю 41v
побѣ́дꙋ дадѐ е҆мꙋ̀ ке́сарь ти́тлꙋ и҆ коро́нꙋ ца́рскꙋ.

11. а по не́мъ наста̀ на ца́рство сро́дникъ є҆гѡ̀, и҆́менемъ До́бре14 . ѻ҆́нъ не бѧ́ше ми́ренъ и҆ мно́гѡ кра́тъ сотворѝ бра́нь, с ке́саремъ гре́ческимъ за зе́млю, и҆ за гра́ды, и҆спе́рва побѣжда́ше, а҆ по́слѣ побѣжда́ше сѧ, поне́же ѡ҆скорби́ша сѧ болга́рскїѧ болѧ́ре на него̀ и҆ оу҆би́ша є҆гѡ̀.

12. и҆ ѡ҆корѡни́ сѧ. Теле́звїѧ15 , и҆ ѻ҆́нъ не бѧ́ше щасли́въ вꙿ побѣдѣ, и҆ бо́лше гꙋбѧ́ше, не́жели добыва́ше. того̀ ра́ди и҆ є҆гѡ̀ господа̀ оу҆би́ша.

13. и҆ ѡ҆корони́ша Сави́на16 , ѻ(н) же сластолюби́въ бѧ́ше: ми́ръ с ке́саремъ сотворѝ, и҆ не радѧ́ше да возврати́тъ зе(м)лю ю҆́же бѧ́хꙋ ке́сари оу҆сво́или: того̀ ра́ди болгарскїѧ господа̀ оу҆чини́ша совѣ́тъ да оу҆бїю́тъ є҆гѡ̀, ѻ҆́н же разꙋмѣ́въ, оу҆бѣжѐ вꙿ мисимврі́ю и҆ та́мо до сме́рти поживѐ.

14. и҆ приѧ́тъ коро́нꙋ Тага́нъ17  но и҆ ѻ҆́нъ неоу҆го́денъ и҆ нещасли́въ оу҆ во́йскꙋ, по не́колико вре́мѧ и҆згна́ша є҆гѡ̀.

15. и҆ прїѧ́тъ коро́нꙋ. Теле́рика: во вре́мѧ копрони́ма ке́сарѧ, и҆ бѧ́ше си́ленъ и҆ би́ сѧ много кра́тъ сꙿ царемъ, и зе́млю свою̀ взѧ̀: но болга́ры разврати́ша сѧ, вꙿ то́е вре́мѧ ѿ і҆кѡно‐
42r
бо́рцевъ. и҆ па́ки ста́ша і҆долослꙋжи́тели, защо́ бѣ, теле́рикъ ми́ръ оу҆чини́лъ: и҆ рѣ́ша да оу҆бїютъ є҆гѡ̀. ѻ҆́нъ же разꙋмѣ̀ то́й совѣ́тъ и҆ бѣжа̀ вꙿ ца́рь гра́дъ: и҆ крести́ сѧ и҆ прїемъ е҆́ре(с) і҆кѡнобо́рскꙋю, того̀ ра́ди дадѐ є҆мꙋ̀ копрони́мꙿ сестрꙋ̀ свою̀ вꙿ женꙋ̀, и҆ са́нъ магистрі́анства,

16. а҆ господа̀ болга́рскїѧ да́ша коронꙋ, Карда́нꙋ18 . и҆ бѣ старъ и҆мꙋ́ще лѣ́тъ се́дмьдесѧтъ, но си́лный во бра́ни, и҆ мно́го кра́тъ би́ сѧ сꙿ царе́мъ гре́ческимъ и побѣжда́ше, и҆ мно́го зе́млю вꙿзѧ́тъ. и҆ вꙿ ста́рости оу҆мре.

17. по не́мже наста̀: Крꙋ́нъ19  ѻ҆́нъ весма̀ сла́венъ бѧ́ше и҆ лю́тъ, но і҆долослꙋжи́тель, и҆ не возмо́же є҆мꙋ̀ никꙿтоже проти́вити сѧ, ѻ҆́нъ разширѝ болга́рскꙋю держа́вꙋ да́же до францꙋ́скїѧ землѝ, и҆ оубѝ бо́рна далмати́йсваго кралѧ̀ и҆ возврати́ сѧ, и҆ оу҆да́ри ца́рь гра́дъ, и҆ бѝ є҆гѡ̀ го́дъ є҆ди́нъ, и҆ и҆зꙿсечѐ шестьсо́тъ20  ты́сѧщъ: и҆ взѧ̀ а҆ндрїанопо́ль си́лою и҆ всѧ̀ поробы̀: понеже ве́сарь никифо́ръ сь ѧ́ростїю поѧ́тъ си́лное во́йско своѐ, и҆ ѿ козльба́ша, и҆ ѿ тата́ръ ха́на, и҆ би́ сѧ сꙿ крꙋ́номъ, но крꙋ́нъ войско є҆гѡ̀21  посѣчѐ, и҆ є҆гѡ̀ самого̀ вꙿзѧтъ жи́ва, и҆ посѣчѐ, и҆ ѿ главы 42v
є҆гѡ̀ ча́шꙋ напра́ви, и҆ ѻ҆кова̀ ю҆̀ зла́томъ и҆ ка́менїемъ драги́мъ, и҆ во времѧ весе́лїѧ господа здра́вїиицꙋ пїѧ́хꙋ. пото́мъ па́ки прїи́де на крꙋ́на сꙿ вели́кою си́лою михаи́лъ, но и҆ є҆гѡ̀ крꙋ́нъ поразѝ. и҆ є҆два̀ михаі́лъ ке́са(р) сꙿ неколико оу҆бѣжа̀ вꙿ ца́рь гра́дъ: по́слѣ михаі́ла наста̀ ца́рь ле́въ а҆рмени́нъ, и҆ ѻ҆́нъ собра̀ вели́кое во́инство: и҆ оу҆да́ри болга́рскꙋю зе́млю, но и҆ є҆гѡ̀ крꙋ́нъ прїѧ̀ лѣ́по, и҆ во́и҆нство є҆гѡ̀ поразѝ и҆ а҆ндрїа́нополь поработѝ: и҆ мно́ги хр(с)тїа́ны посѣчѐ и҆ поработѝ, и҆ вꙿ болга́рскꙋю зе́млю ѿведѐ, тогда̀ плѣнѝ и҆ ст҃го васи́лїѧ а҆ндрїанопо́лскаго и҆ с ни́мъ мно́го сщ҃е́нницы, и҆ хр(с)тїа́ны, и҆ ѿ сі́ихъ плѣ́нникѡвъ, многїѧ болга́ры вѣроваша вꙿ вѣ́рꙋ христїа́нскꙋю, и вꙿ то вре́мѧ. Ст҃ы́й кѵриллъ филосо́въ написа̀ болга́рѡмъ кни́гꙋ по своемꙋ̀ ꙗ҆́зыкꙋ сꙋ́щимъ при дꙋна́и рѣцѣ живꙋ́щы(м,) хр(с)тїа́нѡмъ.

18. По22  крꙋ́на наста̀ бра́тъ є҆гѡ̀ Мꙋртагѡ́нъ что̀ зова́тъ гре́цы вогари́съ, а҆ лати́ны, богари́съ и҆ бори́съ. ѻ҆́нъ бѣ̀ сла́венъ с побѣ́дами и҆ великомꙋ́дръ23  вꙿ дѣ́лѣхъ, всѐ своѐ во́инство нача́лницы положѝ, и҆ сꙋдї'ѝ оу҆тверди. и҆ зрѧ́ше 43r
на всѧ́къ де́нь, ꙗ҆́кѡ ѻ҆браща́хꙋ сѧ болга́ры въ вѣ́рꙋ хр(с)то́вꙋ по наꙋче́нїю васи́лїа влады́ви а҆ндрїанопо́лскаго, и҆ дрꙋги́хъ сщ҃е́нникѡвъ, и҆ разгнѣ́ва сѧ, и мно́гими мꙋ́ками погꙋбѝ ѧ҆̀: и҆ ми́ръ сотворѝ с ке́саревою жено́ю вꙿдовицею ѳео҆до́рою. ѳео́фила і҆кѡнобо́рца, и҆ на по́мощъ с во́инствомъ свои́мъ и҆́де да́же. до вели́кїѧ а҆рме́нїи противꙋ ѿме́тника е҆ѧ̀ ѳѡмꙋ: и҆ срацы́новъ всѣ́хъ посѣчѐ и҆ прогна̀ и҆ ѳѡмꙋ̀ жи́ва ѧ҆́тъ, и҆ мꙋ́ками оу҆бѝ: ѻ҆́нъ е҆щѐ ѿ бра́та своего̀ имѣ́ѧше подꙿ ѻ҆́бластїю всю̀ гре́ческꙋю зе́млю да́же до и҆та́лїи, и҆ и҆́де с во́инствомъ вꙿ пано́нїю то́ е҆сть во о҆усре́мъ, и҆ би́ сѧ сꙿ кесаремъ неме́цкимъ лꙋдо́викомъ, и҆ ѕѣло̀ побѣдѝ ке́сарево во́йско, и҆ поробѝ и҆ оу҆сво́и ты́ѧ страны̀. пото́мъ и҆ славѧны покорѝ запа́дныѧ и҆ оу҆сво́и: сꙋдїи́ и҆ нача́лницы поста́ви и҆́мъ ѿ свои́хъ болга́рѡвъ, и҆ па́ки возврати́ сѧ на сво́й престо́лъ, и҆ по ма́ло позна ст҃ꙋ́ю вѣ́рꙋ и҆ крести́ сѧ, поне́же и҆мѣ́ѧше сестрꙋ̀ плѣне́нꙋ вꙿ царскїй дво́ръ вꙿ царѣ̀ гра́дѣ, и҆ бѧ́ше креще́на и҆ наꙋчена хр(с)ті҆а́нско(и) вѣ́рѣ. и҆ прїи́де ко бра́тꙋ своемꙋ̀: и҆ и҆мѧше 43v
сꙿ собо́ю е҆ди́наго і҆конопи́сца: и҆́менемъ меѳо́дїѧ мона́ха, а҆ бра́та е҆ѧ̀ бѧ́ше ца́рскїй дво(р) но́въ созда́нъ, и҆ повелѣ̀ є҆мꙋ̀ да напи́шетъ дво́ръ є҆гѡ̀ сꙿ разли́чными дꙋбра́вы и҆ ловцы̀ ка́ко ло́вѧтъ: а҆ меѳо́дїй написа̀ разли́чны і҆сто́рїи хр(с)тїа́нскїѧ. и҆ на еди́ной стѣнѐ вели́ко(и), написа̀ страшный сꙋ́дъ хр(с)то́въ, и҆ оу҆боѧ́ сѧ, и҆ сестра̀ є҆гѡ̀ оу҆ча́ше, меѳо́дїи же имѣѧ нѣкоего секра́тара гре́ка ѳеѻ́дора, и҆ то́й мꙋртаго́на ча́сто оу҆ча́ше вѣ́ры хр(с)тїа́нскїѧ, и҆ ѻ҆брати́ сѧ и҆ вѣ́рова, и҆ посла̀ вꙿ ца́рь гра́дъ мꙋртагѡ́нъ, ꙗ҆́кѡ да по́шлютъ є҆мꙋ̀ а҆рхі҆ере́ѧ и҆ сщ҃е́нницы да крести́т сѧ, но тогда̀ бѧ́ше смꙋще́нїе в҆ царѣ̀ гра́дѣ: за ца́рство и҆ патрїа́ршество, вогда̀ фо́тїй патрїа́рхъ прю̀ и҆мѣѧ на ст҃а́го24  і҆гна́тїѧ, того̀ ра́ди никтоже прїи́де и҆зꙿ царѧ̀ гра́да, но ца́рь болга́рскїи посла̀ вꙿ ри́мъ кꙿ па́пѣ николаю, и҆ посла̀ є҆мꙋ̀ два̀ а҆рхі҆ере́а формо́са ко́й по́слѣ, и҆ па́па бы́сть, и҆ па́вла, и҆ крести́ша царѧ̀, и҆ всю̀ болга́рїю, и҆ нарече́нъ бы́сть мꙋртаго́нъ во ст҃омъ креще́нїи михаи́лъ і҆ѡа́нъ, по трїе́хъ лѣ́тѣхъ по оу҆мире́нїи молвы̀ вꙿ царѣ̀ гра́дѣ, наста̀ кбсарь 44r
васи́лїй македо́нѧнииъ. тогда̀ патрїа́рхъ ст҃ы(и) і҆гна́тїй посла̀ а҆рхїеп(с)копа ѳеофїла́кта пе́рваго со мно́го сщ҃е́нницы, вꙿ болга́рїю и҆ прїѧ́ша и҆́хъ ч(с)тно, латы́нскихъ же попо́въ и҆згна́ша, и҆ нача́ша гре́цы мно́гꙋ да́нь взима́ти, за по(с)тавле́нїе а҆рхїеп(с)кпа. того ра́ди ца́рь болга́рскїй собра̀ собѡ́ръ и҆ поста́ви вꙿ т(е)рновѣ25  патрїарха, да бы̀ про́чее не ходи́ли вꙿ ца́рь гра́дъ за посщ҃е́нїе а҆рхїеп(с)кпа, и҆ за то̀ по́слѣ бы́сть молва̀ не ма́ла ме́ждꙋ гре́цы и҆ латыны. и҆ оу҆твердѝ ца́рь михаи́лъ престо́лъ сво́й вꙿ т(е)рновѣ26 , и҆ поживѐ бг҃оꙋго́дно, и҆ с ми́ромъ оу҆́спе.

19. по него́же ста̀ на ца́рство сы́нъ є҆гѡ̀ Сѷмеѡ́нъ27  и҆ ѻ҆́нъ бѧ́ше крѣ́покъ и҆ славодобы́тливъ: но никогда̀ не и҆мѣ́ѧше ми́ръ сꙿ четы́ри ке́сари: царегра́дскими, с кѡнстанти́номъ седмы́мꙿ, лво́мъ, а҆леѯа́ндромъ, рома́номъ, и҆ всегда̀ побѣжда́ше ѧ҆̀, и҆ мно́го имѣ́нїе взѧ̀, и҆ во́йско и҆збѝ. и сꙿ мажари бра́ сѧ и҆ хорва́ты.

20. и҆ по него̀ наста̀ ца́рь сы́нъ є҆гѡ̀ пе́тръ28 . ѻ҆́нꙿ и҆мѣ̀ любо́вь сꙿ гре́ческими ке́сари, и҆ взѧ̀ внꙋ́кꙋ ке́саревꙋ вꙿ женꙋ̀, и҆ в то̀ вре́мѧ бѧ́ше гла́дъ вели́къ вꙿ болга́рской землѝ, и҆ и҆ма́ше столъ 44v
царе́въ в софі́и, и҆ в то̀ вре́мѧ бѧ́ше ст҃ый і҆ѡа(н) прп(д)бный вꙿ ры́лской пꙋсты́нн, ро́домъ бѣ ѿ софі́йска села̀, и҆ ца́рь пе́тръ и҆́де к немꙋ̀ благослове́нїѧ ра́ди, и҆ мн(с)трь є҆мꙋ̀ оу҆стро́и, и҆ гра́мотꙋ сꙿ ца́рскою злато́ю печа́тїю дадѐ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́же и҆ до дне́сь є҆́сть.

21. по сме́рти є҆гѡ̀ приѧ́тъ престо́лъ сы́нъ є҆гѡ̀. Бори́съ29 , ѻ҆́нъ и҆́маше ра́ть сꙿ ке́саремъ маджа́рскимъ, и҆ со светосла́вомъ крале́мъ се́рскимъ (!)30 , и҆ побѣдѝ и҆́хъ и҆ смири́ сѧ, по́слѣ прїйде на него̀, неча́ѧнно с во́инствомъ си́лнымъ ке́сарь гре́ческїй і҆ѡа́ннъ цїмисхі́ѧ, и҆ ѧ҆тъ є҆гѡ̀ и҆ ѿведѐ вꙿ ца́рь гра́дъ, и҆ почтѐ є҆гѡ̀ вꙿ чи́нъ магі́стрїанства, но ѻ҆́нъ вꙿ ско́рѣ оу҆течѐ и҆з царѧ гра́да, и҆ и҆дꙋ́щꙋ є҆мꙋ̀ чре́зъ болга́рїю бѧ́ше ѻ҆бле́ченъ вꙿ гре́ческое ѻ҆дѣѧнїе. ви́дѣвше же є҆гѡ̀ болга́ри реко́ша се нѣ́кїй гре́къ ша́шитъ и҆ оу҆би́ша є҆гѡ̀.

22. по него́же Селе́ѵкїѧ31 , и҆ ѻ҆́нъ бѣ̀ сла́венъ на во́йскꙋ. и҆ всюдꙋ добыва́ше, и҆ мно́го, кеса́рское во́йско поразѝ, и҆ оу́сво́и то́плицꙋ, и҆ сарди́кꙋ бли́зъ царѧ̀ гра́да.

23. по не́мъ наста̀. Сꙋбботи́нъ32 , ѻ҆́нъ неꙋго́де(н), и҆ нещасли́въ, на во́йскꙋ. и҆ мно́го кра́тъ во́йско 45r
є҆гѡ̀, гре́ческїи ке́сари порази́ша, и зе́млю мно́го оу҆сво́иша. и҆ та́ко оу҆́мре смꙋще́нъ.

24. по него прїѧ́тъ престолъ сынъ комиста́ловъ Давы́дъ33 , ѻ҆́нъ бѣ́ до́бръ во все́мъ, и҆ ст҃ое житїѐ имѣ́ѧше, и҆ ми́ръ творѧ́ше ко всѣ́мъ, а҆ поне́же болга́рскїи господа̀ не мого́ша терпѣ́ти оу҆мире́нїѧ, нача́ша ѕлѡ̀ бесѣ́дити. ѻ҆́нъ же разꙋмѣ̀ самово́лно ѻ҆ста́ви ца́рство: и҆ и҆́де вꙿ мн(с)трь и҆ бы́сть мона́хъ, и҆ ст҃ы́й мо́щи цѣлокꙋ́пны ѡ҆ста́ша.

25. по не́мъ, Самꙋі́лъ34  ста на ца́рство. и ѻ҆́нъ бѣ́ си́ленъ и҆ свобо́дъ, но ѕо(л) и҆ зави́стливъ, в҆ пе́рвое и҆мѣ̀ тѧ́жкꙋ бра́нъ сꙿ царѝ царегра́дскими, и҆ побѣжда́ше и҆̀, и҆ болгарскꙋю зе́млю свободѝ ѿ всѧ́каго ѕла̀, и҆ и҆́де на за́падныѧ страны̀ вꙿ латы́нскꙋ зе́млю, и҆ єдва̀ оу҆мири́ша є҆гѡ̀ сꙿ дара́ми: и҆ оу҆да́ри на далма́цїю, и҆ ꙗ҆́тъ кралѧ̀ влади́мира, и҆ заробѝ, предꙿгра́дїе же рагꙋ́ско попалѝ, и҆ кото(р) разбѝ. и҆ взѧ̀ ѿ гре́ческихъ царе́й солꙋ́нь, и҆ єнишехе́ръ, и҆ карафе́ри, и҆ ларꙿса, и҆ бе́рїю, и҆ всю̀ тета́лїю, и҆ преселѝ та́мо кꙋцовла́си, и҆ арнаꙋ́ты, а҆ гре́цы населѝ оу҆ т(е)рно́во35  и҆ оу҆ ва́рнꙋ, и҆ бѧ́ше долматі́йскаго кралѧ̀ оу҆ тавницꙋ 45v
поста́ви[лъ]. и҆ возлюби́ла бѧ́ше дщѝ єгѡ̀ косса́ра, и҆ оу҆молѝ ѻ(т)ца своего̀, и҆ свободѝ е҆̀, и҆ дадѐ ємꙋ̀ старѣ́йшꙋю дще́рь коса́рꙋ в҆ женꙋ̀, и҆ ѿдадѐ є҆мꙋ̀ па́ки крале́вство, и҆ че́стно проводи́ оу҆ далма́цїю, по́слѣ позави́дѣ на фами́лїю ца́рскꙋ, и҆ мно́гихъ непра́ведно и҆збѝ, а҆ гаврїи́ла бра́та своего̀ заточѝ оу҆ влахі́ю со двѣма̀ сыно́ма, а҆сѣ́номъ и петро́мъ. и҆ а҆арѡ́на, бра́та же є҆гѡ̀ і҆ѡа́нна сы́нъ влади́ми(р) ди́вно сохране́нъ бы́сть ѿ оу҆бивства (!). а҆ занеже самꙋі́лъ прогнѣ́ва г(с)да, и҆ подви́же на него царѧ̀ никифо́ра фо́кꙋ, и҆ собра̀ си́лное во́йско, и҆ пойде на самꙋи́ла. и҆ хожда́ше нощи(ю) а҆ вꙿ де́нь почива́ше оу҆ горы̀. и҆ ѻ҆брѣ́те самꙋі́ла въ є҆ди́номъ ро́вѣ при рецѣ̀ с во́инство(м) ве́сь де́нь бѧ́хꙋ пи́ли и҆ и҆гра́ли, и҆ поспа́ли а҆́ки закла́ни, и҆ оу҆да́ри и҆́мъ спѧ́щымъ, пре(д) са́мою заре́ю, и҆ и҆зсѣчѐ два́десѧтъ ты́сѧщꙿ, и҆ ꙗ҆́тъ живі́и пѧ́ть на десѧ́тъ ты́сѧщь, и҆ и҆збодѐ и҆́мъ ѻ҆́чи, на сто̀ є҆ди́наго ѻ҆ста́ви со еди́нымъ ѻ҆́комъ да и҆̀ во́ди. а҆ самꙋи́лъ сꙿ сы́номъ своимъ, и҆ сꙿ нѣ́колико во́йны бѣжа̀, ѻ҆ба́че ѧ҆звенъ бѧ́ше, и҆ когда̀ сказа́ше 46r
є҆мꙋ̀ ꙗ҆́ко никифо́ръ поразѝ во́инство є҆г̀о, вꙿ тре́тїй де́нь, ѿ болѣ́зни и҆ ско́рби оу҆́мре, и҆ тогда̀ Ники́форъ взѧ̀ ты́ѧ жезлы̀ що сꙋ(т) оу҆ ца́рь гра́дъ и҆ до дне́сь, оу҆ стѡ́лпъ нѣ́кїй. зане болга́рскїи царѝ, всегда̀ сꙋ́ть и҆мѣ́ли по неколико ты́сѧщи во́йны з жезла́ми да разбиваю(т) кри́ла ѿ страны̀, и҆ є҆гда̀ смѣша́ют сѧ да бїютъ на оу҆стремле́нїе,

26. по самꙋи́ла же ста̀ на ца́рство сынъ є҆гѡ̀, Радѡми́ръ36 , и҆ ѻ҆́нъ бѣ̀ си́ленъ и҆ же́стоко ѿмстѝ царю ники́форꙋ: мно́го вои҆нство єгѡ̀ и҆збѝ и҆ зе́млю плѣнѝ без ми́лости, зане не можѐ ники́форъ проти́вити сѧ но посла̀ та́йно нѣкоего владисла́ва оу҆би́ти є҆гѡ̀ неѿмѣ́нно, и҆ ѻ҆бѣща̀ є҆мꙋ̀ да́ти царꙿство болга́рско, и҆ ѻ҆́нъ и҆́де при радоми́ра, поне́же и҆ ѻ҆́нъ бѧ́ше ѿ болга́рска ро́да, и҆ и҆до́ша на ло́въ и҆ оу҆бѝ є҆гѡ̀ та́мо, и҆ бѣжѐ оу҆ ца́рь гра́дъ,

27. а҆ болга́рскїи господа̀ ѡ҆корѡни́ша, І҆ѡа́нна37  владимира, сы́на а҆ро́нѡва брата́нца самꙋи́лова, и҆ давы́дова, и҆ царствова три лѣта ст҃о и҆ бг҃оꙋго́дно, и҆мѣ̀ женꙋ̀ ѿ греческыхъ царе́й сро́дницꙋ, и҆ бра́тъ е҆ѧ̀ дво́рный генера́лъ бѧ́ше. и҆ бѧ́хꙋ є҆ретицы̀ 46v
новатїа́не и҆ ра́ди ст҃аго житїѧ̀ возненави́дѣша влади́мира бра́тъ и҆ сестра̀, и҆ совѣтоваша, нѣ́когда и҆дꙋщымъ чре́зъ нѣкꙋю го́рꙋ и҆ ѻбнажѝ ме́чь шꙋ́ра є҆гѡ̀, и҆ ѻбезглавы єгѡ̀ ѻ҆́нъ же взѧ̀ гла́вꙋ свои́ма рꙋкама, и҆ сѣ́де на конѧ̀. и҆ и҆де носѧ́й главꙋ̀ свою̀, да́же до елваса́нъ оу҆ сво́й монасты́рь, и҆ та́мо са́мъ сꙿ конѧ̀ сле́зе, и҆дѣ́же и҆ до дне́сь мо́щы єгѡ̀ а҆ оу҆сѣче́нъ бѣ̀ оу҆ ѻхри́дскїѧ горы̀: тогда̀ никифоръ ке́сарь посла̀ того̀ владисла́ва оу҆ се́рбїю, и҆ престꙋпѝ клѧ́твы, и҆ оу҆бѝ кралѧ̀ се́рбскаго влади́мира зѧ́тѧ самꙋи́лова

28. и҆ ѡ҆корони́ сѧ38  за царѧ̀ болга́рскаго то́й Владисла́въ, и҆ а҆́бїе и҆́де с во́инствомъ, и҆ поразѝ и҆ оусво́и се́рбскꙋю зе́млю и҆ ѻ҆блежѐ задꙿ нѣ́кое дре́во да оу҆бі́е є҆гѡ̀, и҆ тꙋ̀ за дре́вомъ на ве́черъ оу҆ оу҆лицꙋ влади́мировꙋ а҆г҃глъ поразѝ є҆гѡ̀, и҆ болга́рское во́инство возврати сѧ безꙿ царѧ̀, тогда̀ па́ки ники́форъ завоева̀ всю̀ болга́рїю, и҆ поста́ви сꙋдїѝ, и҆ во́инство по гра́ды свои́хъ. и҆ бѣ болга́рїѧ подꙿ вла́стїю гре́ческою к҃е [ 25 ] лѣ́тъ. пото́мъ оу҆мре ке́сарь михаи́лъ пафлѧго́нскїй, и҆ бѧ́ше нѣкїй плѣ‐
47r
ненъ болга́ринъ и҆́менемъ долѧ́нинъ, и҆ бѣжа̀ и҆зꙿ царѧ̀ гра́да оу҆ болга́рїю и҆ обрѣ́те оу҆ стрꙋмница во́йны болга́рскїи, и҆дѣ́же бѧ́хꙋ со́брани, и҆ ре́че и҆́мъ ꙗ҆́кѡ а҆́зъ є҆́смь бра́тъ владисла́ва пре́жде бы́вшаго царѧ̀:

29. ѻ҆ни́ же поста́виша Долѧ́ника, царе́мъ39 , ѻ҆́нъ же а҆́бїе показа̀ свою̀ си́лꙋ, и҆ собра̀ во́йни, и҆ поразѝ и҆ прогна̀ всю̀ во́йскꙋ гре́ческꙋ, и вꙿ болга́рїи взѧ градъ на́пꙋлꙋ, со всѣ́мъ держа́вомъ є҆гѡ̀ и мно́гꙋ зе́млю оу҆сво́и и҆ всегда̀ побѣжда́ше во́и ке́саревы, тогда̀ посла царь михаи́лъ, бра́та владисла́вова оу҆ болга́рїю, да бы̀ взѧ́лъ ца́рство: ѻ҆́нъ же сказа себе бы́ти владисла́ва царѧ̀ бра́тъ, и҆ позна́ша ꙗ҆́кѡ ѻ҆́нъ є҆́сть, тогда̀ ꙗ҆́ша долѧни́ка и҆ и҆звертѣ́ша є҆мꙋ̀ ѻ҆́чи,

30. и҆ ѡжорѡни́ша, Алꙋсїа́на40  бра́та владисла́вова ѻ҆́нъ не бѣ̀ си́ленъ, и҆ оу҆́боѧ сѧ да не оу҆бїютъ є҆гѡ̀ и҆ ше́дъ вꙿ ца́рь гра́дъ дадѐ своѐ ца́рство ке́сарю, и҆ па́ки бѣ подꙿ вла́сть царе́й гре́ческихъ де́сѧть лѣ́ть. па́ки болга́ры не могꙋще терпѣти вели́кое наси́лїе ѿ гре́ковъ но по́йдоша всѝ и҆ и҆зби́ша всю̀ греческꙋю во́йскꙋ: що бѧ́хꙋ оу҆ болга́рїю 47v
и҆ не бѣ̀ таковы́й достѻ́инъ человѣ́къ за царѧ̀ тогда̀ ꙗ҆ви́ сѧ Ст҃ый дими́трїй солꙋ́нскїй патрїа́рхꙋ терно́вскомꙋ і҆ѡ҆а́ннꙋ, и҆ речѐ є҆мꙋ̀, а҆сѣна гаврїи́лова сы́на що́ е҆ заточе́нꙿ самꙋи́ломъ оу҆ влахїю приведи́те е҆гѡ̀ на ца́рство, и҆ ѻ҆́нъ оу҆мири́ти бꙋ́детъ всю̀ болга́рїю. почита́хꙋ бо болга́рскїи царѝ велмѝ ст҃гѡ дими́трїа и҆ і҆кѡ́нꙋ є҆гѡ̀ оу҆краша́хꙋ. тогѡ̀ ра́ди помога́ше и҆́мъ.

31. тогда̀ всѝ изво́лиша и҆ призва́ша на ца́рствоѿ41 : Асѣ́на Калима́на42  про́званаго, вꙿ лѣто хр(с)то́во ҂ар҃пе [ 1185 ] вꙿ ца́рство гре́ческаго царѧ̀ а҆леѯі́а: и҆ ѻ҆́нъ свободѝ болга́рїю, и҆ оу҆сво́и гре́ческꙋ землю многꙋ, и҆ се́рбскꙋ да́же до венецїю, и҆ до бꙋдимъ и҆ до лехі́ю и҆ до тата́рїю и҆ амо́рїю, а҆ бра́та своегѡ̀ петра̀ поста́ви надꙿ всѐ во́инство, магїстрїа́на, и҆ чи́ны оу҆ во́инство расположѝ: а҆леѯі́й ке́сарь би́ сѧ сꙿ асѣномъ но ѻ҆долѣ̀ е҆мꙋ̀ а҆сѣ́нь и҆ ѧ҆́тъ а҆леѯі́а и҆ оу҆би є҆гѡ̀, и҆ назва̀ сѧ ца́рь гре́кѡмъ: по сме́рти патрїа́рха і҆ѡа́нна призва̀ ст҃а́го ѳеофила́кта втора́го а҆рхїеп(с)кпа ѻ҆хри́дскаго и҆столкова́телѧ ст҃а́го є҆ѵ(г)лїа, и҆ поста́ви на патрїа́ршество оу҆ терново, 48r
тогда̀ и҆ ст҃ы́й і҆ларїѡ́нъ мегли́нскїй а҆рхїеп(с)кпꙿ бѧ́ше: и҆ ѻ҆нѝ два̀ сꙿ ца́рскою по́мощїю и҆скорениша и҆з болга́рїи е҆́ресь новатїа́нскꙋю и҆ а҆рме́нскꙋю, и҆ навико́ша не чита́ти латы́нски, но болга́рски, поживе ,п҃. [ 80 ] лѣ́тъ ца́рствова бо́лше м҃ [ 40 ] лѣ́тъ, и҆ оубѝ е҆гѡ̀, є҆ди́нъ бола́ри(н) і҆ва́нко кото́рый бѣ̀ ѡсꙋжде́нъ ѿ него̀ на сме́рть.

32. 32. по него́же43  наста̀ бра́тъ є҆гѡ̀ Петръ, ѻ҆́нъ до́бръ бѣ̀, и҆ ми́рно поживѐ на ца́рствѣ ,е҃, [ 5 ] лѣ́тъ и҆ преста́ви сѧ.

33. по не́мъ наста̀, І҆ѡа́нна44  калима́на сы́нъ а҆сѣ́новъ, ѻ҆́нꙿ бѣ̀ до́бръ крѣ́покъ, и҆ приведѐ на него рꙋ́се. гми́тръ бра́та і҆ва́нкова, но і҆ѡ҆а́ннъ, рꙋ́сата прогна̀, и҆ гми́тра оу҆бѝ, тогда̀ ѻ҆долѣ́ша лати́ны и҆ взѧ́ша ца́рь гра́дъ. и҆ поста́ви[ша] своє҆гѡ̀ ке́сарѧ балдви́на. а҆ гре́ческїи ке́сарь бѧ́ше кало̀і҆ѡа́ннъ, и҆зꙿбѣ́глъ бѣ́ оу҆ виѳи́нїю, и҆ны́й же вꙿ солꙋ́нь ѳеѻ́доръ ла́скарь, а дрꙋгі́и болѧ́ры бѣжа́ша оу҆ болга́рїю вꙿ царю̀ болга́рскомꙋ і҆ѡа́ннꙋ. а҆ балдви́нъ хотѧ́ше прогна́ти и҆́хъ, того̀ ра́ди воздви́же брань и҆ и҆́де оу҆ болга́рїю, хотѧ́ше плѣни́ти ю҆̀ тогда̀ іѡа́ннъ по́йде проти́вꙋ є҆го̀, и҆ во́йскꙋ є҆гѡ̀ посѣчѐ и 48v
е҆гѡ̀ прогна̀ изꙿ царѝ гра́дъ: и҆ взѧ̀ и҆ дадѐ є҆гѡ̀ кало̀і҆ѡа́ннꙋ, и҆ арнаꙋ́ты побѣдѝ и҆ оу҆сво́и, в то̀ вре́мѧ прїи́де ст҃ы́й са́вва оу҆ те́рново, и҆ преста́ви сѧ, брата́ничь ст҃аго са́ввы владисла́вовъ кра́ль се́рбски, дще́рь е҆го̀ и҆мѣ́ѧше вꙿ женꙋ̀,

34. и҆ по сме́рти є҆гѡ̀ бы́сть петро́въ сы́нꙿ Бори́съ45  ѻ҆́нъ добръ бѣ́ и҆ ми́рно поживе ,е҃, [ 5 ] лѣ́тъ на ца́рствѣ, и҆ оу҆спѣ ѻ҆ г(с)дѣ оу҆ те́рново.

35. по не́мъ наста̀ Ми́рчо46  ца́рствова к҃е [ 25 ] лѣтъ и҆ не бѣ́ благополꙋ́ченъ и҆ и҆згнанъ бысть,

36. и ѡ҆корони́ сѧ Кѡнстанти́нъ47  зе́ко шишма(н), внꙋ́къ петро́въ, ѻ҆́нъ во́зрастомъ вели́къ, и҆ лице́мъ кра́сенъ бѣ́ и҆ си́ленъ и҆мѣѧше женꙋ̀ ѿ царе́й гре́ческихъ. ѻ҆́нъ пе́рвѣе живѧ́ше оу҆ ви́динъ, и҆ бра́нь и҆ма́ше с вра́лемъ милꙋти́номъ се́рбскимъ, и҆ по сме́рти теста̀ є҆гѡ̀ ѳео́дора ке́сарѧ, рази́ма сꙿ михаи́ломъ палео҆ло́гомъ, ра́ди що шꙋ́рꙋ є҆гѡ̀ і҆ѡ҆анна ѻ҆слѣпѝ, но по сме́рти сестры̀ і҆ѡа́нновы коѧ̀ бѧ́ше е҆мꙋ̀ жена̀ а҆ дщѝ ке́сарѧ ѳео́дора, дадѐ михаі́лъ ке́сарь свою̀ внꙋ́кꙋ вꙿ женꙋ̀ и҆́мене(м) марі́ю, и҆ та́ко ве (!)48  ми́рно поживѐ, и҆ оу҆бѝ є҆гѡ̀ нѣ́кто чоба́нъ, и҆́менемъ лага́нъ, 49r
и҆ взѧ̀ ца́рство, но а҆́бїе прогна́ша є҆гѡ̀, и҆ бѣжѐ к тата́ръ ха́нꙋ, и҆ та́мо оу҆би́ша є҆гѡ̀

37. по костанти́на а҆сѣ́новъ сы́нъ бы́сть, І҆ѡ҆ан(н)ъ49  до́бри си́рѣчь кало̀і҆ѡ҆а́ннъ ѻ҆́нъ поѧ́тъ женꙋ̀ ке́сарѧ михаи́ла дще́рь и҆ри́нꙋ, и҆ ми́рно поживѐ со всѣ́ми ѻ҆́нъ пресѣлѝ гре́цы оу҆ болга́рїю, и҆ болга́ры оу҆ гре́цы, и҆ заповѣ́да да женѧт сѧ гре́цы ѿ болга́ры, а҆ болга́ры ѿ гре́цы, и҆ та́ко оу҆мирѝ да бы сѧ̀ не би́ли про́чее, и҆ сестрꙋ̀ и҆мѣ́ѧше за пе́рваго болѧ́рина своегѡ̀, и҆́менемъ терте́рꙋ и҆лѝ петрꙋ, ѿ него̀ понꙋжде́нъ бѣ́ за ца́рство и҆ ѡ҆ста́ви и҆ и҆́де зꙿ жено́ю оу҆ цари гра́дъ, поживѐ ми́рно до сме́рти,

38. и҆ по не́мꙿ зе́тъ є҆гѡ̀, Пе́тръ50 , на него̀ воста̀ тата́р ха́нъ но́га сꙿ во́йска вели́ва, но пе́тръ побѣдѝ, и҆ но́гꙋ оу҆бѝ, и҆ по нѣ́вое времѧ возненави́дѣша е҆го̀ господа́ри и҆ хотѧ́хꙋ оу҆би́ти є҆гѡ̀, ѻ҆́нъ же разꙋмѣ̀, и бѣжа̀ во а҆ндрїанопо́ль,

39. и҆ по не́мъ Светисла́въ51 , ѻ(н) поѧ́тъ женꙋ̀ дще́рь ке́саревꙋ, и҆ дадѐ є҆мꙋ̀ по́мощь во́йны проти́въ казльба́ша, и҆ побѣдѝ, и҆ возврати́ сѧ, и срѣто́ша во́йскꙋ є҆гѡ̀ казльба́ши, и҆ лю́то порази́ша е҆два̀ 49v
ма́ло ѡ҆ста́ша, а҆ владисла́въ ѡ҆бвинѝ патрі҆а́рха терно́вскаго і҆ѡ҆а҆ки́ма а҆́ки бы̀ ѻ҆́нъ ре́клъ казльба́шꙋ, и҆ оу҆бѝ ѿ высо́къ ка́менꙿ низве́рже непра́ведно, за то̀ болга́ры и҆ е(гѡ) оу҆би́ша,

40. и҆ ѻкѻринѝша, константинова сы́на. Михаи́ла52  ѻ҆́нъ и҆ма́ше женꙋ̀ дще́рь се́рбскаго кралѧ̀, милꙋти́на, ѻ҆́нъ с во́инствомъ поидѐ на ита́лїю, и҆ мно́гими дара́ми оу҆моле́нъ бѣ́ возврати́ сѧ, пото́мъ возненави́дѣ не́дꙋ женꙋ̀ свою̀ и҆ посла̀ ю҆̀ ко ѻ҆ц҃ꙋ родѝ с не́ю сы́на стефа́на. за то́ кра́ль милꙋти́нъ ѻ҆скорби́ сѧ, и҆ посла̀ сы́на своегѡ̀ с во́инствомъ, и҆ побѣдѝ михаі́ла и҆ є҆го̀ оу҆бѝ

41. по не́мъ наста̀ Алеѯа́ндръ53 , брата́ничь светисла́вовъ, и҆ бра́нь и҆мѣ̀ вра́ль се́рбски ра́ди поставле́нїе сы́на своегѡ̀ стефа́на на ца́рство, не́да що́ бѧ́ше роди́ла, ѿ михаи́ла: ѻ҆́нъ и҆мѣ̀ бра́нь с ке́саремъ гре́ческимъ і҆ѡ҆а́нномъ кантакꙋзиномъ, по́слѣ оу҆мири́ сѧ, и҆ поѧ́тъ дще́рь і҆ѡа́нновꙋ вꙿ женꙋ, и҆ родѝ с не́ю два̀ сы́на, і҆ѡа́нна и҆ стражи́мира. по не́кое вре́мѧ послѣ ѡ҆ста́ви женꙋ̀ свою̀, и҆ поѧ́тъ єди́нꙋ є҆вре́йкꙋ 50r
вꙿ женꙋ̀ себѣ̀, и҆ родѝ є҆мꙋ̀ два сы́на и҆ є҆ди́нꙋ дще́рь марі́ю но дадѐ ю҆̀ сꙋлтанъ мꙋра́тꙋ въ женꙋ̀. тогда̀ бѧ́ше брꙋ́сꙋ оу҆сво́илъ, вꙿ лѣ́то ҂ат҃ѯг [ 1363 ] по хр(с)тѣ̀, и еѷре́йка ѻ҆травѝ старѣ́йшаго сы́на є҆гѡ̀ і҆ѡа́нна ѿ пе́рвыѧ жены̀: а҆ ѻ҆́нъ оу҆боѧ́ сѧ да не ѡтра́вленъ бꙋ́детъ и҆ стражи́миръ, и҆ дадѐ є҆мꙋ̀ ви́динъ, и҆ всю̀ заго́рꙋ. и҆ и҆́де стражи́миръ с ма́терїю свое́ю оу҆ ви́динъ.

42. по сме́рти а҆леѯа́ндровы, ста̀ старѣйшїи сынꙿ єгѡ̀ рожде́нный ѿ жидови́ни Ши́шманъ54  ѻ҆́нъ оу҆́зѐ и҆ ви́динъ ѿ бра́та своего̀, и҆ посла̀ бра́та своего̀ а҆сѣ́на с во́йны на ви́динъ, но стражи́миръ поразѝ и҆́хъ, и҆ а҆сѣ́на брата є҆гѡ̀ оу҆бѝ, по́слѣ ши́шманъ бѣжа̀ ко зе́тꙋ своемꙋ̀ царю̀ тꙋ́рскомꙋ, и҆ молѝ є҆го̀ и҆ дадѐ є҆мꙋ̀ войска, и҆ и҆́де и҆ би ви́динъ, но па́ки стражими́ръ побѣдѝ и҆ прогна̀, а҆ ѻ҆́нъ тогда̀ с тꙋ́рскою во́йскꙋ прїи́де оу҆ влахі́ю да плѣни(т), но оу҆да́ри на ни́хъ ми́рче воево́да вла́шски, и҆ поразѝ лю́то, и҆ є҆два̀ и҆збы́ша,

43. Тогда̀ и҆́де па́ки кꙿ зѧ́тю да во́зметъ бо́лше во́йны, а҆ мꙋра́тъ ви́де ꙗ҆́кѡ мо́жетъ взѧ́ти ца́рство є҆гѡ̀, и҆ по́йде со всѧ̀ си́ла. и҆ оу҆дари 50v
пе́рвое на него̀ и҆ взѧ̀ те́рново, и҆ и҆́де на ви́динъ и҆ взѧ̀ є҆гѡ̀, а҆ шишма́нъ бѣжѐ оу҆ софїю, стражими́ръ и҆́де с ма́терїю оу҆ влахі́ю при ми́рчета, а мꙋра́тъ ѿ ви́динъ и҆́де оу҆ софїю, и҆ би́ сѧ сꙿ шишма́на и҆ оу҆бѝ єгѡ̀, и҆ ца́рство оу҆сво́и, и҆дѣ́же є҆́сть и҆ до дне́сь послѣ и҆́де на се́рбскаго кнѧ́зѧ ла́зарѧ, на ко́сово и҆ є҆го̀ оу҆бѝ, и҆ во́йскꙋ поразѝ. но и҆ са́мъ поги́бе ѿ мило́ша кобили́тбѧ. по него̀ ста̀ ца́рь паѧзи́тъ, и҆ сѣ́де оу҆ андрїанопо́ли. а҆ ца́рь гра́дъ е҆щѐ гре́чесвїи царѝ владѣ́хꙋ. а҆ ѻ҆хри́дъ. и҆ при́лепъ тогда̀ вꙿладѧ́ше крале́вичь ма́рко сы́нъ вꙋка́шиновꙿ: защо̀ бѣ́ поклони́л сѧ царю̀, и҆ поги́бе оу҆ влахі́ю. тогда̀ би́ сѧ ца́рь сꙿ ми́рчета, и҆ оу҆да́ри є҆гѡ̀ стрело́ю ми́рчета вꙿ са́мое го́рло.

44. Вꙋка́шинъ бѣ́ ро́домъ а҆рнѧ́вецъ, племено́мъ и҆зꙿ ерцегови́не ѿ село ѡ҆панцы


51r

Сті́и ѿ Болга́рскагѡ
Наро́да

Прп(д)бный ѳеокти́стъ кра́ль. а҃
Прп(д)бный дв҃дъ цр҃ь болга́рсвїй. в҃
Цр҃ь і҆ѡа́ннъ владимиръ болга́рскїй. г҃
Цр҃ь і҆ѡа́ннъ михаи́лъ болга́рскїй. д҃
Патрі҆а́рхъ і҆ѡа́ннъ терно́вскїй. е҃
Патрі҆а́рхъ ѳеофила́ктъ терно́вскїй. ѕ҃
Патрі҆а́рхъ еѵѳи́мїе терно́вскїй. з҃
Патрі҆а́рхъ іѡа҆ки́мъ терно́вскїй. и҃
Архїеп(с)кпъ кли́ментъ ѻ҆хри́дскїй. і҃
Наꙋ́мъ, Ѻ҆ХРи́дскїй.55  і҃56 
Ера́змъ писе́цъ болга́рскїй. а҃і
Аггеларїй писе́цъ. в҃і
Савва́тїе предво́дчикъ. г҃і
Нико́лай архїеп(с)кпъ ѻ҆хри́дскїй. д҃і
Іларїѻнъ мегле́нскїй є҆п(с)кпъ. е҃і
Никоди́мъ ѻ҆хри́дскїй. ѕ҃і
Прп(д)бный і҆ѡа́ннъ ры́лскїй. з҃і
Лꙋка̀ Ѻтроча̀.57  и҃і

51v
ѳ҃і Прп(д)бный гаврїилъ лесно́вскїи.
к҃ Прп(д)бный про́хоръ пши́нскїй.
к҃а Прп(д)бный і҆ѡаки́мъ сарандопо́лскїй.
к҃в Прп(д)бный і҆ѡа҆ни́кїе дѣви́ческїй.
к҃г Ѳеодо́сїе терно́вскїй.
к҃д Прп(д)бный ма́рко преславскїй.
к҃е Прп(д)бнаѧ пе́тка параске́ѷа.
к҃ѕ Прп(д)бный козма̀ зографскїй.
к҃з Прп(д)бный фолоѳей ст҃ого́рскїй.
к҃ѳ Сѵ́монъ пе́тръ ст҃ого́рскїи.
к҃ѳ58  Пи́менъ зографскїй ѿ софі́ѧ.
л҃ Михаи́лъ во́инъ що̀ оу҆бѝ змі́ѧ.
л҃а Дими́трїй но́вый басербо́вскїй.
л҃в Мч҃нкъ геѡ́ргїй но́вы̏ софі́йскїй.
л҃г Мч҃нкъ нико́лай но́вы̏ оу҆ софі́ѧ.
л҃д Мч҃нкъ а҆г҃гъ59  оу҆ бито́ла.
л҃е Мч҃нцы к҃е зогра́фскїи ѻ҆гне(м) сꙿгоре́ны.
л҃ѕ Мч҃нца ви́сса в солꙋ́нѣ.

52r

КЕ́САРИ
ѿ Болга́рѡвъ

Маѯі́мъ мч҃нкъ и҆зꙿ а҆ндрїанопо́ли. а҃
І҆ꙋ҆сти́нъ цр҃егра(д)скі(и) и(з) а҆ндрїанопо́ли. в҃
І҆ꙋ҆стинїа(н) вели́кїй ѿ ѻ҆хри́дъ. г҃
І҆ꙋ҆сти́нъ сестри́чни(к) і҆ꙋстинїа́нѡ(в). д҃
І҆ꙋ҆сти́нъ младі́й ѿ ѻ҆хри́дъ. е҃