Псалтир от края на XIII или началото на XIV век, Зогр. 295, Вф.I.1070

о. Козма Поповски

Псалтир.

Кодикологични данни

Два листа се съхраняват във Варненския музей на Възраждането (Козма 2015) със сигнатура I.1070 (Инв. No 7/1), срв. и Станчев, Банков 1978. Те попълват липсата между л. 8 и л. 10 в зографския фрагмент: Пс. 115: 3–10; Пс. 116; Пс. 117: 1–29 с тропари след катизмата.
Материал: Пергамент. Листове: 12 (3 – Зогр. 295, ff. 6-8 + 2 –Вф. I.1070 + 7 – Зогр. 295 ff. 10, 5, 1, 2, 9, 3, 4) ff. Размери: 180 x 129 mm (листове); 135 x 86 mm (текст)
Състояние: Липсва по-голямата част от ръкописа. Листовете са многократно обрязвани.
Оформяне на страницата: 1 кол., 24 реда на страница;
Мастило: Черно за основния текст и червено за началните букви на стиховете и за литургическите бележки.

Книжовници

А. книжовник

Име:  Анонимен
Писмо: Кирилица. Устав, дребен, леко наклонен вдясно
  • а – на места с овална петлица, стигаща до реда.
  • ꙗ – стълбецът в лявата част е под наклон надясно. Съединителната чертица захваща в горния край буквата.
  • б – с малка полегата петлица, опираща по средата на стълбеца, гредата в горната част е издадена над петлицата.
  • в – несиметрични горна и долна част в повечето случаи. Горната е по-малка и опира в долната част, а тя, от своя страна, опира в стълбеца.
  • ь – с обла в горния си край петлица, която опира в средата на стълбеца.
  • ѣ – малка петлица, идентична с ь и б, която опира в средата на стълбеца. Стълбецът е с лек наклон вдясно и леко издаден над реда. Кобилицата е симетрична, лежи в горния край на реда.
  • д – основата почти не излиза извън очертанията на триъгълника.
  • е – тясно, с едва загатнати обли краища и леко загатната вертикална черта.
  • ѥ – стълбецът е с лек наклон към основната част, а съединителната черта в повечето случаи е дълга, като буквата се вписва в квадрат.
  • с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част, като в някои случаи създава впечатление на подравняване отгоре.
  • о – с елипсовидна обла форма.
  • ѻ – среща се само веднъж (ѻ̇ г҃и Вф. 1r6) и е сплескано отгоре и отдолу.
  • ж – буквата е написана на пет маха. Несиметрична както в горната, така и в долната си половина, като в горната си част крачетата са заоблени.
  • з – заоблено начертание с късо рамо.
  • і – буквата е написана просто като чертица, като правило без ограничителни линийки. Често се съпровожда от тънка хоризонтална чертица по средата на буквата.
  • и – водоравната свързваща част е в средата на двете вертикални черти. Често буквата е под лек наклон вдясно.
  • н – средната част започва от горния край на левия стълбец и стига до средата на десния.
  • п – двата стълбеца са равни по дебелина. Лявата част е обикновено по-къса от дясната.
  • к – лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е по-малка и по-къса от долната.
  • м – пише се със заоблена средна част, която опира на реда.
  • р – петлицата се помества в реда, като в горния си край е островърха. С права долна част.
  • т – със несиметрични горни части, но се срещат и случаи, където лявата е по-къса.
  • у – дясната част е заоблена и едва докосва по-плътно написаната черта вляво. С това написание буквата напомня на уставни начертания.
  • х – кръстосването е в средата на реда. Двете черти в долните си краища са почти изравнени.
  • ѡ – с ниска, едва загатната средна част.
  • ч – с вилообразна горната част, която на места се пише и едностранно.
  • ш – написана е с три равни по височина черти, еднакво отстоящи една от друга, често с лек наклон вдясно.
  • щ – подобно на ш с лек наклон вдясно и долна черта като продължение на средната линия.
  • В откъслека не се срещат буквите ꙃ, ѳ, ѯ, ѱ и носовките.

Правопис: Едноеров (с ь), безюсов

На мястото на старобългарските букви за назални гласни стоят оу и е. В един случай на мястото на малката носовка откриваме ѣ: бдѣща Вф. 2v4. Не се наблюдава изясняване на силните ерове. Малкият ер в слаба позиция изпада, но непоследователно: сномь Вф. 2r6, непщевахь 1r19, но се среща и запазване – вьразоуми 1r9, вьзлюбихь 8v2, вьжделѣхь 1r21. Силният малък ер се променя в е: пришельствиꙗ 2r2, хранеи 8v12, заповѣдехь, заповѣдеи 5r8, не/праведно 4r4–5, рождеи 7r19. В един случай се наблюдава понижение на ь в о: соудобь 4r10. Един случай на изпадане на силен ер: старць 6v20 и един случай с вметнат ер – ѥсьмь 4r20. Проследява се правилна употреба на групите *tъrt, *tъrt, *tъlt, *tьlt. Паметникът различава и и ы, но те често се смесват: ськрихь 5r9, забиваи 7r23, вьзыскахь 5r7. В един случай се забелязва удвояване на и в изгласа: ѡтьимии 5v7. След l’, n’, след гласна и в началото на думата последователно се пише ѣ: глоумлѣ/х се 1v13–14, ѡс/тавлѣющихь 1v3–4; вышнѣго 6r2, гнⷭ҇ѣ, твоѣ 3r19, ѣко 6r11. Последователно се употребява ѥ. Последователно се употребява ѥ. Има употреба на три вида букви за о: о (малко) в повечето случаи, в началото на думите последователно се пише омега (ѡ). Широко ѻ се среща веднъж в междуметието: ѻ̇ г҃и Вф. 1r6. В няколко случая се открива преправка на з в ꙃ там, където бихме очаквали етимологично ꙃ. Също в няколко случая се открива преправка на оу в ѫ и на е в малка носовка. Това вероятно е резултат от редакция на българска почва. Надредните знаци представят остатъци от една доста развита система, но в този фрагмент тяхната употреба трудно може да се обобщи. Точката и слабото придихание над повечето букви за гласни в началото на думи и в интервокална позиция взаимно се заменят. Тъй като не всякога те могат категорично да се разграничат, тук се предават с точка над буквата. Над ѡ, ꙗ, ю и в по-редки случаи над ѥ се среща двоеточие, но и просто точка или слабо придихание. На л. 3r в правописа на добавената част се срещат малка носовка и голям ер (ъ). В областта на морфологията може да се отбележи настаняването на окончание -та в 3 л. дв. ч.: ѡчи ... видита 1r15, роуцѣ ... сьтвориста ... и сьзда/ста 2v20–21, изведоста ѡчи мои 4v20.

Съдържание

Псалми с тропари и молитви след катизмите. Редакция: Редакцията на текста е най-близка до Боянския и Радомировия псалтир..
1. (Зогр. 295. 6r–6v) . Пс. 106: 11–34. 1 
2. (Зогр. 295. 7r–7v) . Пс. 108: 24–31 с тропари и молитва. 2 
3. (Зогр. 295. 8r–8v) . Пс. 113:16–26, Пс. 114, Пс. 115: 1–3.
4. (Вф. 1r–1v) . Пс. 115: 3–10, Пс. 116, Пс. 117: 1–3..
5. (Вф л. 2r–2v) . Пс. 117: 4–29; тропари..
6. (Зогр. 295. 10r–10v) . Тропари и молитви, Пс. 118: 1–7.
7. (Зогр. 295. 5r–5v) . Пс. 118:7–29.
8. (Зогр. 295. 1r–1v) . Пс. 118: 30‒54.
9. (Зогр. 295. 2r–2v) . Пс. 118: 55–74.
10. (Зогр. 295. 9r–9v) . Пс. 118: 75–93.
11. (3r–3v) . Пс. 118: 94–117.
12. (4r–4v) . Пс. 118: 118–138.
Допълнения

Текстът е бил редактиран от друг книжовник, но непоследователно – на много места има заличени думи, възстановени са юсовете.

  • (Зогр. 295, л. 3r, в горното поле) . добавен през XIV в. стих 94 от Пс. 118.
  • (Зогр. 295, л. 5v) . късна ръка със съвременен почерк е добавила гръцки абецедар с избледняло мастило.
  • (Зогр. 295, л. 10v) . късна нечетлива приписка, от която се разчита: α[з?] милости [бо]жиꙗ їѡа алеѯѧдроу (!) водъ д[_ _?]. Споменатият владетел е Александру Вòда Ипсиланти, воевода на Влахия (1775–1782) и Молдова (1786–1788). Писмото на приписката е от молдовски тип.
  • (Вф. I.1070, л.1v в страничното поле) . Подарявамъ за споменъ на Държ. Музей във Варна. 27 / ІV 1912 год. Алеко Апостоловски. Зографски машинистъ.
  • (Вф. I.1070, 1v–2r, горно поле) . От същата ръка: Пергаментова Книга Писана около ХІІІ вѣкъ

История

Дата на написване: 13. век, край – 14. век, начало.

Допълнителни сведения

Библиография

Фрагмент Зогр. 295

Общо наименование: Псалтир. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 295. Каталог: 295. Предишен каталог: 49. 3  Предишен каталог: 6.1. 4 

Кодикологични данни

Материал: Листове: 10 (3 – ff. 6-8 + + 7 ff. 10, 5, 1, 2, 9, 3, 4) ff.
Фолиация: Нова номерация на листовете, нанасяна два пъти, но несъответстваща на съдържанието.
Тетради: Правилната подредба на листовете, възстановена след разчитане на текста, е: 6‒7‒8‒10‒5‒1‒2‒9‒3‒4. Листове в тетрадите: Няма запазена цялостна тетрада. Оригиналните свезки според запазените листове са започвали на тъмна страна. Линиране: Линиране на тъмната страна. Вероятно в горната част е съществувала още една хоризонтална линия в полето, която сега не личи.
Състояние: Липсва един лист след л. 6 и 4‒5 листа след л. 7.
Украса
Инициали, очертани с червено и оцветени със зелено и охра. Инициали: Плетенични инициали на л. 2v, 7v, 8v (два инициала), 10v; коленчат инициал на л. 4v; геометричен инициал, запълнен с плетеница на л. 10r. На л. 10v тератологичен иницал в охра, зелено и червено.
Подвързия

Без подвързия

Допълнителни сведения

Копия:

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.

Фрагмент Вф. I.1070

Общо наименование: Псалтир. Страна: България. Място: Варна. Хранилище: Музей на Възраждането. Сигнатура: I.1070.

Кодикологични данни

Материал: Листове: 2 ff.
Подвързия

Без подвързия

1 липсва 1 л.
2 липсват 4‒5 л
3  Ильинский 1908
4  Стоилов 1903: 158