Богослужебен сборник от 1810–1811 г., Зогр. 399

Общо наименование: Богослужебен сборник. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 399. Каталог: 399. Предишен каталог: 207. Предишен каталог: 227. Предишна сигнатура: III.в.29.
Тънка, здрава Лъв и инициали А(?)FC(G)(фрагмент); 124 (І+123) ff. 170 x 112 mm 130 x 80 mm (текст)
Фолиация: Оригинална фолиация с кирилски букви, започваща от л. 2
116
Черно за текста, червено за заглавията, указанията и инициалите

Изработена с черно и червено мастило, медальон, в който е вписан колофонът, лентовидни заставки, в които преобладават плетеничните от типа „шнур“; останалите са оформени от стилизиран плетенично-растителен мотив или запълнени с геометричен мотив от косо поставени ивици – всички те следват образци от гръцки ръкописи. Отделните химнографски текстове или последования са маркирани с прости разделителни зиг-заг линии.

Няма

Софроний Иверски, проигумен
Кирилица. Полуустав с наклон вдясно

Правопис: Църковнославянски, опростен

С много грешки, показващи слабата грамотност на пишещия. Mножеството правописни отклонения в ръкописа, между които изобилстват случаите на редукция и т. нар. „обратна редукция“, лабиализация на /и/ и /е/, асимилация по звучност при съгласните и др., потвърждават идентификацията на споменатото в колофона „село“ „Пески Джумали“ с Ески Джумая, дн. Търговище. Някои особености сочат на българо-турски билингвизъм (епентеза/протеза на /и/ пред съгласкови групи, отделни случаи на вокален синхармонизъм). Личи, че въпреки голямото си старание, преписвачът проигумен Софроний е имал твърде елементарна книжовна школовка и е бил воден най-вече от желанието си да принесе своя оброк. Освен като свидетелство за фонологичните особености на един североизточнобългарски говор в началото на XIX в., книгата показва как е адаптирана кирилската графика за изразяване на гръцки език, като са използвани букви като Ш, Щ, Ж и т. н. Ръкописът представлява интерес и от музиколожка гледна точка, тъй като книжовникът явно е усвоявал гръцките текстове наизуст и при изписването им често ги сегментира не на думи, а на ритмо-мелодически тактове.

Съдържа четири ирмоса
1. (ff. 2r‒3r) . Съдържание на книгата с началата на съдържащите се песнопения на славянски и гръцки. . 1 
2. (ff. 3v‒123v) . Богослужебни текстове. катавасии, І катизма, „Господи воззвах“, евлогитарии, антифони на 8-те гласа, тропари, прокимени, задостойници, песнопения от вечернята и утренята, 50-ти псалом, от Василиевата литургия и от Литургията на преждеосвещените дарове, текстовете вместо Херувимската песен за Велики четвъртък и за Велика събота; причастни за седмицата, песнопения от Пасхалната утреня и други. Редуват се песнопения на традиционен славянски език и на гръцки. От л. 71r‒74v текстът е на турски.
Бележки на книжовника
  • (f. 1r) . εδω πυγραφι προ(υ)γυμενυς ποπα σωφρονις ναδιβασιθη καλα αδ(ε)λφε αμαρθιες 1811.
  • (f. 1v) . Епографїе тоеи жи по славνцих по проⷭ҇лавνихъ Хрⷭ҇тови великих патери имонъ аделфонъ и приписа пригумеν Сѡфронїе и ивиру манастирїу сїе рекоша палютку, ту скитусъ Богоⷣрца Чюдуторца (!) таму самь самъ ѡбрекоша поп Стефану прота самъ заради бг҃ородица ази самъ пришелъ и самъ исписалъ полвина, їрмологїи: 1810 лета ѿ рожсто (!) бг҃а слова, маїа а: селу мои Пески Џюмали.
1810–1811.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.