Докладът разглежда начините на репрезентация на травматичния личен и исторически опит в късните романи на Милош Църнянски. Анализът е фокусиран върху очертаването на динамиката и аспектите на отношението слово-мълчание в тематизацията и артикулацията на меланхолията, която доминира в „Преселения. Книга втора“, а в „Роман за Лондон“ се преплита и слива с носталгията. Ключов проблем е отчуждението от езика, което литературното репрезентиране на меланхолното проектира и откроява; проследяват се начините за компенсация на неизразимостта и несподелимостта на вътрешния опит.