В предложеното научното изследване са анализирани прескриптивните и дескриптивните характеристики на езика на юристите, като относително самостоятелна система от звуци и/или знаци за кодиране и декодиране на информация с юридическо значение. Заглавието идва да покаже, че в изследването са разгледани два аспекта на проявление на езика на юристите, на които са присъщи прескриптивни, респективно дескриптивни характеристики. Следва да се посочи, че от една страна става дума за дискурса на юристите-практици с присъщия за него прескриптивен език и от друга страна става дума за дискурса на юристите-теоретици с присъщия за него дескриптивен език, като се прокарва граница между езика на правото и езика на правната науката, с което на езиково равнище се разкрива същността на правото като нормативно явление.