Хамлет

Информация

Документ Хамлет
Автор Уилям ШекспирУилям Шекспир
Редакция

  • Гео Милев
    • Превод 

  • Мирела Гигова
    • Електронно издание, редакция, изследване 

  • Андрей Бояджиев
    • Обща редакция 

    Авторско право https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/

    Текст

    [Съдържание]

    • 1. Първо действие
    • 1.1. Първа сцена
    • 1.2. Втора сцена
    • 1.3. Трета сцена
    • 1.4. Четвърта сцена
    • 1.5. Пета сцена
    • 2. Второ действие
    • 2.1. Първа сцена
    • 2.2. Втора сцена
    • 3. Трето действие
    • 3.1. Първа сцена
    • 3.2. Втора сцена
    • 3.3. Трета сцена
    • 3.4. Четвърта сцена
    • 4. Четвърто действие
    • 4.1. Първа сцена
    • 4.2. Втора сцена
    • 4.3. Трета сцена
    • 4.4. Четвърта сцена
    • 4.5. Пета сцена
    • 4.6. Шеста сцена
    • 4.7. Седма сцена
    • 5. Пето действие
    • 5.1. Пето действие, Първа сцена
    • 5.2. Втора сцена

    Лица

    • Клавдий – крал на Дания
    • Хамлет – син на предишния и племенник на сегашния крал
    • Полоний – кралски съветник
    • Хорацио – приятел на Хамлет
    • Лаерт – син на Полоний

      • Придворни

    • Волтиманд
    • Корнелий
    • Розенкранц
    • Гилденщерн
    • Озрик
    • Благородник
    • Свещеник

      • Офицери

    • Марцел
    • Бернардо
    • Франциско – войник
    • Reynaldo – слуга на Полоний
    • Актьори
    • Първи актьор

      • Двама гробари

    • Първи гробар
    • Втори гробар
    • Фортинбрас – норвежки принц
    • Капитан
    • Английски пратеници
    • Първи пратеник
    • Гертруда – кралица на Дания и майка на Хамлет
    • Офелия – дъщеря на Полоний
    • All
    • ДАТЧАНИТЕ
    • Пролог
    • Цар
    • Царица
    • Луциан
    • Слугата
    • Sailor
    • Mess
    • Lord
    • Велможи, придворни дами, офицери, войници, моряци, вестоносци, свита.
    • Духът на Хамлетовия баща.

    Първо действие

    Първа сцена

    Елсинор1. Тераса пред двореца. Франциско стои на стража.

    Влиза Бернардо.

    Бернардо

  • 1 Кой е там?

    • Франциско

  • 2 Не, ти кажи! Кажи какъв си, кой си?

    • Бернардо

  • 3 Да живее кралят!2

    • Франциско

  • 4 Бернардо ли?

    • Бернардо

  • 5 Той.

    • Франциско

  • 6 Пристигате вий точно на часа.

    • Бернардо

  • 7 Би полунощ. Върви да спиш, Франциско.

    • Франциско

  • 8 Благодаря. Тъй остър е студът

  • 9 и нещо ме измъчва.

    • Бернардо

  • 10 Бе ли всичко
    спокойно, докато стоя на стража?

    • Франциско

  • 10 Дори ни мишка изскърца.

    • Бернардо

  • 11 Лека нощ
    тогаз.

  • 12 Върви и ако срещнеш там
    Хорацио и Марцел — те ще бъдат

  • 13 с мен тази нощ на стража, — помоли
    ги да побързат.

    • Франциско

  • 14 Идат сякаш. Стой!
    Кой там?

    Влизат Хорацио и Марцел.


    • Хорацио

  • 15 Приятели на таз земя.

    • Марцел

  • 15 И верноподанни на датский крал.

    • Франциско

  • 16 Желая лека нощ.

    • Марцел

  • 16 О, сбогом, честни ми
    войниче.

  • 17 Кой дойде да те смени?

    • Франциско

  • 17 Бернардо.

  • 18 Лека нощ!

    Излиза.


    • Марцел

  • 18 Хе, пст! Бернардо!

    • Бернардо

  • 18 Какво?

  • 19 Хорацио ли?

    • Хорацио

  • 19 Част от него.

    • Бернардо

  • 20 Здравей, Хорацио! Здравей и ти,
    добри Марцел.

    • Марцел

  • 21 Що, онуй таз нощ
    не се ли е пак появило?

    • Бернардо

  • 22 Нищо
    не съм видял.

    • Марцел

  • 23 Хорацио пък казва,
    че то въображение е само

  • 24 и не желае да повярва,

  • 25 че сме видели тоз ужасен призрак — и вече два пъти подред.
    Затуй

  • 26 повиках го да дойде тази нощ

  • 27 на стража тук при нас; и щом отново

  • 28 видението се яви — тогава

  • 29 той нека всичко сам да провери,
    сам нека види, нека му говори.

    • Хорацио

  • 30 Е, стига! Нищо няма ний да видим.

    • Бернардо

  • 30 Седни сега и нека пак нападнем

  • 31 ний твоите уши, тъй ненаклонни

  • 32 да вярват туй, което сме видели

  • 33 подред две нощи тук.

    • Хорацио

  • 33 Добре, да седнем —

  • 34 и нека сам Бернардо ни разкаже.

    • Бернардо

  • 35 Онази нощ, когато таз звезда

  • 36 на запад, горе там, по своя път

  • 37 огряла бе небето, там, където

  • 38 пламти пак и сега — със Марцел ний,

  • 39 един като удари…

    Влиза духът.


    • Марцел

  • 40 Стой! Спри! Ето
    той иде пак!

    • Бернардо

  • 41 Пак същият тоз образ,
    приличен на покойния наш крал!

    • Марцел

  • 42 Thou art a scholar; speak to it, Хорацио.

    • Бернардо

  • 43 Ти учен си, Хорацио3 — заговори му.

    • Хорацио

  • 44 Кажете, не прилича ли на краля?
    От страх и удивление изтръпвам.

    • Бернардо

  • 45 Той чака да му заговорим.

    • Марцел

  • 45 Питай
    го ти, Хорацио, сега.

    • Хорацио

  • 46 О, кой си
    ти, що изпълваш тоя нощен час

  • 47 с тоз дивен, войнствен образ, в който нявга

  • 48 живееше мъртвий крал на Дания?

  • 49 Заклевам те в небето — говори!

    • Марцел

  • 50 Той е обиден.

    • Бернардо

  • 50 Виж, той се отдръпва.

    • Хорацио

  • 51 Спри! Говори! Заклевам те, о, стой!

    Духът изчезва.


    • Марцел

  • 52 Отиде си и нищо не продума.

    • Бернардо

  • 53 Как? Що, Хорацио? Трепериш бледен.

  • 54 Въображение ли е това?

  • 55 Какво ще кажеш?

    • Хорацио

  • 56 О, кълна се в Бога,

  • 57 ако с очите си не бях видял —

  • 58 не бих повярвал никога!

    • Марцел

  • 58 Не е ли
    приличен той на краля?

    • Хорацио

  • 59 Както ти
    на себе си.

  • 60 В такава също броня
    бе той,

  • 61 когато нявга победи
    надменните норвежци;

  • 62 също тъй
    намръщен и сърдит бе той, когато

  • 63 разби поляците сред зима.

  • 64 Странно!

    • Марцел

  • 65 И вече дваж, все в тоя мъртъв час,

  • 66 със войнствен ход пред нас минава той.

    • Хорацио

  • 67 Какво ни предвещава туй, не зная,

  • 68 но мисля, че изобщо то е знак

  • 69 за странен смут във нашата държава.

    • Марцел

  • 70 Добре, да седнем тук — и нека каже

  • 71 тоз, който знае, защо с усилена

  • 72 и зорка стража непрестанно се

  • 73 тревожи сънят на гражданите?

  • 74 Защо се леят всеки ден топове,

  • 75 а от чужбина се купуват бойни

  • 76 оръжия? Защо са сбрани толкоз

  • 77 работници на кораби, които

  • 78 облива и нощта ведно с деня?
    в упорит труд забравили са що
    е празник и работен ден? Какво
    се готви, та усилна пот неспирно
    облива и нощта ведно с деня?

  • 79 Да каже който знае!

    • Хорацио

  • 79 Аз. Така поне се

  • 80 мълви навред. Покойният наш крал,

  • 81 чиято сянка току-що видяхме,

  • 82 бе, както знаете, извикан на

  • 83 война от гордия и завистлив
    норвежец Фортинбрас. Но храбрият наш

  • 84 крал Хамлет — всички в тоя свят

  • 85 го смятат за такъв — срази във бой

  • 86 надменний Фортинбрас; и той загуби —

  • 87 чрез договор, скрепен с печат и герб —

  • 88 живота си и своите земи,

  • 89 които победителят превзе.

  • 90 Срещу това пък наший крал заложил

  • 91 подобна част от своите земи;

  • 92 тях трябвало да вземе Фортинбрас,

  • 93 ако да беше победил, тъй както,

  • 94 по същия тоз договор, получи

  • 95 от него Хамлет неговия дял.
    Но ето че днес младий Фортинбрас,

  • 96 цял от безумна смелост обладан,

  • 97 събрал по границите на Норвегия

  • 98 оттук-оттам тълпа решителни
    разбойници, които са готови

  • 99 на всичко зарад късче хляб; а туй

  • 100 не означава друго — и за нашата

  • 101 държава то е съвършено ясно, —

  • 102 освен че той се готви чрез война

  • 103 и меч да си възвърне пак земите,

  • 104 загубени по-рано от баща му.

  • 105 И туй е, мисля аз, същинский повод

  • 106 за нашите приготовления,
    причината за тази зорка стража

  • 107 и денонощния усилен труд.

    • Бернардо

  • 108 Аз мисля също, че това е тъй;

  • 109 и туй предрича тоя съдбоносен

  • 110 и въоръжен образ, който толкова
    прилича на покойния наш крал —

  • 111 преди и днес причина на войните.

    • Хорацио

  • 112 За нас това е мрак, що помрачава

  • 113 очите на ума. Така и в Рим,
    въздигнат сред величие и слава,

  • 114 преди да беше паднал мощний Цезар4

  • 115 тъй също бяха празни гробовете
    и мъртъвците, в своите плащеници,

  • 116 блуждаеха с невнятен шум и ропот
    из улиците на града; звезди

  • 117 със огнени опашки се явили
    и кървав дъжд се ронел от небето,

  • 118 а по лика на слънцето избили
    петна; и влажната звезда, която

  • 119 владее царството на Океана

  • 120 била помръкнала и болна — сякаш

  • 121 настанал Страшний съд.

  • 122 Така и днес
    земя и небеса ни пак изпращат

  • 123 знамение за страшни съдбини,

  • 124 начало и предвестие на туй,

  • 125 което ще се случи в таз земя.

  • 126 Но ето! Вижте там! Той иде пак.

    Духът се появява отново.


  • 127 Аз ще го спра, каквото и да стане!
    Стой, призрак!

  • 128 Ако ти имаш глас и реч човешка —

  • 129 о, говори!

  • 130 Ако ще стане някакво добро,

  • 131 покой за тебе или чест за мене —

  • 132 о, говори!

    Пропява петел.


  • 133 Ако ти знаеш на родний край съдбата,

  • 134 която би предотвратил отрано —

  • 135 о, говори!

  • 136 И ако приживе си ти заровил

  • 137 съкровище в недрата на земята,

  • 138 зарад което вие, духове,
    излизате от гроба, както казват —

  • 139 о, говори! О, спри и говори!

    • Марцел

  • 140 Да го спра ли с алебарда?

    • Хорацио

  • 141 Удари, ако не спре.

    • Бернардо

  • 141 Там!

    • Хорацио

  • 141 Там!

    • Марцел

  • 142 Изчезна!

    Духът изчезва.


  • 143 Ний оскърбихме царствения образ,

  • 144 като посегнахме на него силом:

  • 145 неуловим е като въздух той

  • 146 и наште удари — безцелна гавра.

    • Бернардо

  • 147 Той сякаш искаше да каже нещо,
    ала пропя петелът в този миг.

    • Хорацио

  • 148 И трепна, като грешна твар пред страшен

  • 149 зов. Чувал съм да казват, че петелът

  • 150 — тръбач на утрото — с гласа си остър

  • 151 и гръмък буди бога на деня;

  • 152 при неговия вид духът, що броди —

  • 153 през огън, въздух, суша и море,

  • 154 отлита в миг към своите предели;

  • 155 и ето днес видяхме колко вярно

  • 156 е това.

    • Марцел

  • 157 Изчезна, щом пропя петелът.

  • 158 Разправят, че когато наближи

  • 159 Христово Рождество — през цели нощи

  • 160 неспирно пей петелът на зората.

  • 161 Тогава, казват, никой дух не смее

  • 162 да броди по земята; и спокойни

  • 163 са нощите; звездите не угасват;
    вълшебници, магьосници загубват
    магьоснишката своя сила — чиста,

  • 164 божествена и свята е нощта.

    • Хорацио

  • 165 И аз съм чувал за това и мисля,
    че заслужава то известна вяра.

  • 166 Но виж, зората, в румен плащ обвита,

  • 167 минава там по росний хълм на изток

  • 168 и свършва се часът на нашта стража…

  • 169 Аз мисля, да разкажем ний на Хамлет

  • 170 това, което тази нощ видяхме.

  • 171 Защото — о, в живота си кълна се, — ням
    за нас, духът ще заговори с него.

  • 172 Съгласни ли сте да му съобщим
    това, тъй както подобава — верни

  • 173 на нашата любов и дълг към него?

    • Марцел

  • 174 Да, моля ти се трябва. И аз знам

  • 175 къде ще го намерим тази сутрин.

    Exeunt.


    • Втора сцена

    Празнична зала в двореца.

    Влизат кралят, кралицата, Хамлет, Полоний, Лаерт, Волтиманд, Корнелий, велможи и свита.

    Кралят

  • 1 Макар че жив е споменът у нас за

  • 2 смъртта на скъпия ни брат и макар

  • 3 да трябваше сърце ни да скърби

  • 4 и нашто цяло царство да се слее
    в едно печално чело — подир дълга

  • 5 борба на разум и природа — ето

  • 6 ний с мъдра скръб си спомняме за него

  • 7 и спомняме за себе си. Затуй

  • 8 сестра ни някогашна — днес кралица, —

  • 9 наследница в таз войнствена държава,

  • 10 ний взехме за съпруга, ала с радост,

  • 11 тъй да се каже, скръбна; с дух щастлив —

  • 12 и същевременно опечален;

  • 13 пред гроба с рози и венци — и с вопли

  • 14 сред брачно празненство; с едно око
    усмихнато, а другото в сълзи;

  • 15 еднакво с радост и печал в душата.

  • 16 С готовност вашта мъдрост одобри
    тоз брак: за всичко — нашта благодарност.

  • 17 Сега — към друго. Както е известно
    на всички, младий Фортинбрас, наследник на

  • 18 Норвегия — без да зачита нашето
    достойнство и мислейки за слаба

  • 19 и без подкрепа нашата държава

  • 20 след неотдавнашната смърт на брат ни

  • 21 и заблуден от празни сънища,

  • 22 се осмелява с пратеници дръзко

  • 23 да ни досажда — в смисъл: да отстъпим
    земите, от баща му с договор

  • 24 предадени на храбрия ни брат.

  • 25 За него толкова. — Сега за нас

  • 26 и нашия съвет, за който вий

  • 27 сте викани сега. И ето що:

  • 28 на Фортинбрасовия чичо тук

  • 29 подготвихме писмо — той слаб и болен е

  • 30 и за постъпките на своя внук

  • 31 едва ли знай — за в бъдеще да спре

  • 32 възможните от този род дела;
    че обирането на войска ще бъде

  • 33 за сметка на народа му. И вас,

  • 34 достойний Волтиманд, и вас, Корнелий,

  • 35 изпращаме ний с поздрав и поръка —

  • 36 без по-голяма пълномощна власт

  • 37 за преговори с краля освен тази,

  • 38 определена тук в отделен член.

  • 39 На добър път! Бъдете ревностни и бързи.

    • Корнелий и Волтиманд

  • 40 Завинаги ще бъдем верни на дълга си.

    • Кралят

  • 41 Не се съмняваме. На добър път!

    Волтиманд и Корнелий излизат.


  • 42 А ти, Лаерте, що ми носиш днес?

  • 43 За някаква молба ти спомена.
    Каква е тя, Лаерте? Говори.

  • 44 Пред датский крал разумна реч не е

  • 45 напусто реч. Или, Лаерте, искаш,

  • 46 което аз не бих дал, щом го искаш?

  • 47 Умът не е по-близък на сърцето,

  • 48 ни силата по-вярна на езика

  • 49 от датския престол — на твоя

  • 50 баща. Какво желаеш днес, Лаерте?

    • Лаерт

  • 50 О, господарю — воля да се върна

  • 51 назад към Франция, оттам аз сам

  • 52 дойдох тук в Дания, за да присъствам

  • 53 на вашта коронация; и днес,

  • 54 дълга си щом изпълних, ще призная,

  • 55 че мисли и желания отново
    към Франция ме теглят и очакват

  • 56 съизволение от вас и милост.

    • Кралят

  • 57 Съгласен ли е с туй баща ти? — Полоний?

    • Полоний

  • 58 Кралю, с молби безкрайни той изтръгна

  • 59 съизволението ми и аз,

  • 60 тъй както той желаеше, най-сетне
    печата на съгласие му дадох.

  • 61 Аз моля, позволете да замине.

    • Кралят

  • 62 Часът си скъп ти посрещни, Лаерте,

  • 63 и твойто време с дарове безценни. —

  • 64 А вий, мой племенник и син мой Хамлет.

    • Хамлет

    настрана

  • 65 По-малко родство, повече роднинство.

    • Кралят

  • 66 Висят ли още облаци над вас?

    • Хамлет

  • 67 О, не, кралю, аз имам доста слънце.

    • Гертруда

  • 68 Добрий ми Хамлете, махни нощта

  • 69 от своя лик и дружелюбно гледай

  • 70 на Дания. С наведен поглед, вечно

  • 71 баща си горд ти не търси в праха.

  • 72 Ти знаеш — всичко живо ще умре,

  • 73 за да премине от живот към вечност.

    • Хамлет

  • 74 Да, туй е общо.

    • Гертруда

  • 74 Но защо тогава

  • 75 за тебе то изглежда толкоз страшно?

    • Хамлет

  • 76 Изглежда? Не — то е! „Изглежда“ няма!

  • 77 Не само моят мрачен плащ, о, майко,

  • 78 Nor customary suits of solemn black,нито туй облекло на черна горест,

  • 79 ни бурните сподавени въздишки,

  • 80 не, нито изобилният поток

  • 81 в очите, нито образът наведен,

  • 82 ведно с движения и вид на траур —

  • 83 показват ме какъвто съм; това са

  • 84 неща, които могат да се правят.

  • 85 Скръбта ми — тя е в мене и без външност;

  • 86 а всичко туй е само вид на болка.

    • Кралят

  • 87 Похвално и добро това е, Хамлете,

  • 88 да отдадеш дълг скръбен на баща си.

  • 89 Но знаем — и баща му е умрял,

  • 90 а нему — неговия. И синът му

  • 91 по дълг синовен за известно време

  • 92 е бил във траур; но да постоянстваш

  • 93 в своеобразна скръб — е лишна ревност

  • 94 без благочестие, не мъжка скръб.

  • 95 Това показва ненабожна воля,

  • 96 сърце без твърдост, непокорен дух

  • 97 и безразсъдно прост, неучен ум.

  • 98 А знаем — туй е тъй обикновено,

  • 99 вещ, що докосва чувствата ни само.

  • 100 Защо тогаз с сърдита упоритост

  • 101 в душата си да го крепим? Не, грях е

  • 102 към Бога, грях е към мъртвеца, грях към

  • 103 природата — и най-ужасна глупост
    пред здравий разум, който знай добре

  • 104 що значи тук във тоя свят смъртта на

  • 105 бащи и на деди и който вика —
    от първия покойник на земята,

  • 106 та чак до днес: „Туй трябва тъй да бъде!“

  • 107 Ний молим ви, стъпчете таз безплодна

  • 108 печал и имайте ни за баща.
    И нека целий свят да знай, че вие сте,

  • 109 след нас, наследник пръв на тоз престол.

  • 110 И нито с по-малко сърдечна обич,

  • 111 отколкото показал би най-нежен
    баща към своя син, отнасям се

  • 112 и аз към вас. А колкото за вашето

  • 113 възвръщане във Витенберг5, обратно

  • 114 във университета — то съвсем не е

  • 115 желанието ни. И ний ви молим:

  • 116 тук останете при блясъка от любовта
    във погледи ни, като наш пръв

  • 117 придворен, племенник и син.

    • Гертруда

  • 118 Не карай
    напразно майка си да моли, Хамлет.

  • 119 И аз те моля, остани при нас,
    недей отива пак във Витенберг.

    • Хамлет

  • 120 От все сърце покорен съм на вас.

    • Кралят

  • 121 Добре, това е отговор приятен.

  • 122 Бъди, тъй както ний, тук в родний край.
    Ела, кралице.

  • 123 Да, това любезно,
    приятелско и непринудено

  • 124 съгласие на Хамлета ме радва.

  • 125 No jocund health that Denmark drinks to-day,

  • 126 И в чест на туй ще трябва топът днес
    да възвести на небесата всяка

  • 127 наздравица на датский крал. Щом кралят
    вдигне свойта чаша, нека гръм

  • 128 да екне от небето в отговор
    на земний гръм! Но да вървим, ела.

    Всички излизат, остава Хамлет сам.


    • Хамлет

  • 129 О, таз корава плът да би могла

  • 130 да се стопи, да стане пара, дим!

  • 131 Или — самоубийството всевишний

  • 132 да не бе забранил! О, боже, боже!

  • 133 О, колко гадно, блудкаво, безплодно

  • 134 за мене всичко в тоя свят изглежда!

  • 135 По дяволите! Пфу! Градина в тръне

  • 136 и бурен той е — пуста, заглушала.

  • 137 Дотам ли трябваше да дойде всичко?

  • 138 Два месеца, откакто е починал —
    о, не два, не!

  • 139 Такъв достоен крал!

  • 140 Пред него този тук е като сатир

  • 141 That he might not beteem the winds of heaven

  • 142 Visit her face too roughly. Heaven и earth!

  • 143 Must I remember? why, she should hang on him,

  • 144 As if increase of appetite had grown

  • 145 А подир месец… Но да си не спомням!

  • 146 О, слабост, твойто име е жена!

  • 147 Един нищожен месец… и преди

  • 148 да овехтей обувката, с която
    тя съпроводи бащиния прах,

  • 149 тя — като Ниоба6, цяла в сълзи, —

  • 150 да, тя… О, боже скот, без разум що е,

  • 151 би повече тъжил! Тя се оженва

  • 152 за моя чичо — брата на баща ми, но
    приличен на баща ми, както аз

  • 153 на Херкулеса7; месец само — и

  • 154 преди солта на сълзите позорни

  • 155 да бе изсъхнала в очите ѝ —

  • 156 ожени се за други! Как срамно бързо

  • 157 в кръвосмесителното ложе падна!

  • 158 Не е — и нито води към добро!

  • 159 Но спри, сърце! Аз трябва да мълча.

    Влизат Хорацио, Бернардо и Марцел.


    • Хорацио

  • 160 Привет вам, принце!

    • Хамлет

  • 160 Радвам се, че сте

  • 161 добре! Хорацио? Или забравям?

    • Хорацио

  • 162 Той същият, ваш най-смирен слуга.

    • Хамлет

  • 163 Не, драги, не, приятел мой сте вий.

  • 164 Но що ви носи тук от Витенберг,

  • 165 Хорацио? И Марцел, да?

    • Марцел

  • 166 О, Ваше
    Височество…

    • Хамлет

  • 167 Така се радвам аз,
    като ви виждам тук…

  • 168 Защо сте вий дошли от Витенберг?

    • Хорацио

  • 169 Лениво скитане, добрий ми принце.

    • Хамлет

  • 170 Не бих желал дори врагът ви тъй да

  • 171 говори зарад вас, нито вий сам

  • 172 да принуждавате ушите ми

  • 173 да вярват туй, което казвате
    за себе си. Аз знам, ленив не сте.

  • 174 Но що ви води в Елсинор? Преди

  • 175 да си заминете, ще ви научим
    да пиете…

    • Хорацио

  • 176 Дойдох, за да присъствам
    на погребението на баща ви.

    • Хамлет

  • 177 Другарю състудент, недей се гаври

  • 178 с мен, моля ти се. Знам, ти си дошъл
    за сватбата на майка ми.

    • Хорацио

  • 179 Да, принце,
    тя твърде бързо стана.

    • Хамлет

  • 180 Сметка, сметка,
    Хорацио! За траурния обед

  • 181 което беше печено, послужи
    като студено на венчалний пир.

  • 182 По-скоро бих желал да видя в рая

  • 183 най-лютия си враг, отколкото
    да видя тоя ден, Хорацио!

  • 184 Баща ми — мисля, виждам аз баща си.

    • Хорацио

  • 185 Де, господарю?

    • Хамлет

  • 185 С вътрешни очи,
    Хорацио.

    • Хорацио

  • 186 Аз виждал съм го нявга —
    достоен крал бе той.

    • Хамлет

  • 187 Той беше мъж
    от край до край — със всичко надарен.

  • 188 Друг като него надали ще видя.

    • Хорацио

  • 189 Аз мисля, принце, снощи го видях.

    • Хамлет

  • 190 Кого видя?

    • Хорацио

  • 191 Баща ви, краля, принце.

    • Хамлет

  • 191 Баща ми, краля!

    • Хорацио

  • 192 Успокойте, принце,
    учудването си за малко! Чуйте

  • 193 с внимание какво ще ви разправя —

  • 194 едно същинско чудо — да, което

  • 195 и тези господа ще потвърдят.

    • Хамлет

  • 195 За Бога, разкажете ми.

    • Хорацио

  • 196 Две нощи
    поредом господата, Марцел и

  • 197 Бернардо, виждали, като стояли

  • 198 на стража, сянка със лице съвсем

  • 199 прилично на лицето на баща ви.

  • 200 Сред мъртвата среднощна тишина

  • 201 явява се той, цял въоръжен,

  • 202 цял в броня — от главата до петите, —
    и с горд, тържествен ход той преминава

  • 203 безшумно, бавно покрай тях самите,

  • 204 пред смаяните им очи — а те

  • 205 замръзнали от страх, стояли неми,

  • 206 без да посмеят да му заговорят.

  • 207 Със страх ми доверяват те това и —

  • 208 на третата нощ бях и аз на стража.

  • 209 И както казват, точно тъй и стана:

  • 210 духът дойде. Аз виждал съм баща ви

  • 211 и казвам ви — повярвайте ми, принце,

  • 212 тез две ръце не са си по-прилични.

    • Хамлет

  • 212 Къде е туй?

    • Марцел

  • 213 Върху терасата, където
    стоим на стража всяка нощ.

    • Хамлет

  • 214 Не сте ли говорили със него?

    • Хорацио

  • 214 Да, аз, принце,

  • 215 се осмелих и заговорих с него,

  • 216 но той не отговори. Само сякаш
    веднъж поклати той глава, като

  • 217 че искаше да каже нещо но

  • 218 във тоя миг пропя в зори петелът

  • 219 и при гласа му той отстъпи бързо

  • 220 и се изгуби от очите ни.

    • Хамлет

  • 220 Това е толкоз странно!

    • Хорацио

  • 221 Принце мой,
    в живота си кълна се — то е вярно.

  • 222 И след това решихме, че наш дълг

  • 223 е да ви известим за всичко.

    • Хамлет

  • 224 Наистина — но то ме твърде плаши.

  • 225 Ще бъдете ли и таз нощ на стража?

    • Марцел и Бернардо

  • 225 Да, принце.

    • Хамлет

  • 226 Той въоръжен ли бе?

    • Марцел и Бернардо

  • 227 Отгоре чак додолу, принце.

    • Хамлет

  • 228 From top to toe?

    • Марцел и Бернардо

  • 228 My lord, from head to foot.

    • Хамлет

  • 229 Но лицето му вий не видяхте ли?

    • Хорацио

  • 230 О, да, то бе открито, принце.

    • Хамлет

  • 231 Мрачно ли гледаше?

    • Хорацио

  • 232 Не, образ повече
    загрижен, отколкото разгневен.

    • Хамлет

  • 233 Блед или зачервен?

    • Хорацио

  • 234 Да, блед!

    • Хамлет

  • 234 И взираше ли поглед той във вас?

    • Хорацио

  • 235 В нас право.

    • Хамлет

  • 235 Ах, защо не съм бил там!

    • Хорацио

  • 236 Уплашили се бихте вий без друго.

    • Хамлет

  • 237 Възможно, да… А дълго ли стоя?

    • Хорацио

  • 238 До сто без бързина броено.

    • Марцел и Бернардо

  • 239 Не,
    по-много.

    • Хорацио

  • 240 Но когато аз бях там…

    • Хамлет

  • 240 Брадата му бе посивяла, да?

    • Хорацио

  • 241 Такава също, както приживе —

  • 242 сребристосива.

    • Хамлет

  • 242 Тази нощ ще дойда
    и аз при вас на стража. Може би

  • 243 той пак ще се яви.

    • Хорацио

  • 243 Да, непременно.

    • Хамлет

  • 244 Ако духът е с образа на моя

  • 245 баща — о, аз ще заговоря с него,

  • 246 ако ще би дори самият ад

  • 247 да се разтвори и да ме накара

  • 248 да замълча. Едно ви моля само:

  • 249 ако до тоя миг сте пазили
    във тайна туй, което сте видели,

  • 250 пазете тайната и занапред
    и туй, което би се случило таз нощ,

  • 251 тълкувайте го както щете, но —
    ни дума! След това ще наградя

  • 252 аз вашата любезност. И така,
    прощавайте! Таз нощ — преди дванайсет

  • 253 върху терасата ще ви намеря.

    • Всички

  • 253 По дълг сме ний покорни, принце, вам.

    • Хамлет

  • 254 Не, от любов — тъй както аз към вас.
    Прощавайте.

    Хорацио, Марцел и Бернардо излизат.


  • 255 Какво, духът на моя
    баща — въоръжен!? Тук има нещо,

  • 256 игра коварна подозирам аз.
    Да дойде само по-скоро нощта!

  • 257 А дотогаз — душа, бъди спокойна!

  • 258 Макар и вдън земята скрити чак,
    безчестните дела ще блеснат пак.

    Излиза.


    • Трета сцена

    Стая в къщата на Полоний.

    Влизат Лаерт и Офелия.

    Лаерт

  • 1 Нещата ми са в кораба. Прощавай!

  • 2 И, сестро, ако вятърът е сгоден

  • 3 и вдигнат се платната — не забравяй,

  • 4 но ми пиши.

    • Офелия

  • 4 Съмняваш ли се в туй?

    • Лаерт

  • 5 А колкото за Хамлет и всички

  • 6 любовни негови игри — помни,
    че то е външност и плясък на кръвта,

  • 7 сред ранна пролет теменуга ранна,

  • 8 но слаба — ароматна, но нетрайна.

  • 9 Минутна миризма, минутна радост —

  • 10 не повече.

    • Офелия

  • 10 Не повече ли?

    • Лаерт

  • 10 Толкоз.

  • 11 Помни! Природата не зрее само

  • 12 по сила и копнеж; и колкото
    един храм повече се възвишава —

  • 13 расте с това и вътрешната служба

  • 14 на разум и душа. Възможно е

  • 15 той да те люби днес и ни лъжа,
    ни грях днес опетнява чистотата

  • 16 на чувствата му; но — страхувай се,

  • 17 защото неговият сан не му оставя

  • 18 свободна воля — той е подчинен
    на своя произход. Не може той

  • 19 сам, като всички хора, да избира

  • 20 и върши; неговият избор е

  • 21 зависим от доброто на народа;

  • 22 и волята му трябва да е воля

  • 23 на тялото, на което той е

  • 24 глава. Затуй, ако ти казва днес,

  • 25 че те обича — трябва с твоя разум

  • 26 дотолкоз само да му вярваш ти,

  • 27 доколкото могло би словото
    да се превърне в дело. А то значи —

  • 28 доколкото гласът на Дания е

  • 29 съгласен със това. Помни едно:
    честта ти е в опасност, ако ти

  • 30 повярваш туй, което той ти пее,

  • 31 и заедно с сърцето си разкриеш
    съкровищата девствени пред всички

  • 32 необуздани негови прищевки.

  • 33 Страхувай се, Офелия, пази се,
    о, сестро!

  • 34 Скривай своите чувства, крий се

  • 35 от ненаситните желания.

  • 36 Най-плахата девица все е слаба,

  • 37 ако отбули своите красоти
    макар и пред луната. Често и

  • 38 самата най-невинна добродетел

  • 39 е слаба пред порока; да, преди

  • 40 да цъфнат още пролетните пъпки,
    в тях често червеят е скрит отрано,

  • 41 а в росната зора на младостта

  • 42 отровний дъх е най-опасен. Трябва

  • 43 да бъдеш предпазлива! А страхът

  • 44 е най-добрата предпазливост. Често
    дори незастрашена от страстта,
    сама със себе си се бори младостта.

    • Офелия

  • 45 Ще скрия смисъла на тоз отличен

  • 46 урок като съветник във сърцето си.

  • 47 Но, мили братко, не върши тъй, както

  • 48 лъжовни проповедници, които
    на другите показват стръмний път
    към небесата, а сами се впущат

  • 49 по гладкий път на светските наслади

  • 50 като безсрамни блудници и скришом

  • 51 сами над свойте речи се надсмиват.

    • Лаерт

  • 51 О, за мене не се бой. Аз дълго

  • 52 останах тук… Но чакай, иде татко.

    Влиза Полоний.


  • 53 Двукратен благослов е двойно благо.

  • 54 Пред нас раздяла втора се усмихва.

    • Полоний

  • 55 Лаерте, тук ли си? Върви, върви!

  • 56 На кораба! Над вашите платна

  • 57 е седнал вятърът; теб само чакат.
    Бъди благословен!

  • 58 И тези правила
    дълбоко в свойта памет запиши!

  • 59 Не казвай мислите си, не извършвай

  • 60 на дело неузряла мисъл. Всякога

  • 61 бъди любезен, ала не към всички.

  • 62 Приятели, които си изпитал,

  • 63 с железен пояс до сърце вържи,

  • 64 но всеки нов познайник дружелюбно

  • 65 ти за ръка не хващай. В препирни

  • 66 пази се да не влизаш; ако влезеш —

  • 67 накарай своя враг да се бои

  • 68 от тебе. Давай всекиму ухо,

  • 69 но на малцина своя глас. Съвети

  • 70 от всички вземай, но не казвай нищо.

  • 71 Обличай се богато, докъдето

  • 72 простират ти се средствата, но никога
    с чрезмерни труфила; богато, но —
    не шарено; защото облеклото
    показва често какъв е човекът.

  • 73 А в туй най-първите и видни хора

  • 74 във Франция са с най-изящен вкус.

  • 75 Пари — нито заемай, нито вземай

  • 76 назаем. Заемът погубва често
    приятеля и тебе, притъпява

  • 77 върха на честността. И преди всичко:

  • 78 на себе си бъди ти вечно верен —

  • 79 и следва, както ден след нощ, че няма

  • 80 да бъдеш спрямо някого лъжлив.

  • 81 Прощавай; и бъди благословен!

    • Лаерт

  • 82 Разделям се с дълбока почит, татко.

    • Полоний

  • 83 Минава време. Чакат те, върви.

    • Лаерт

  • 84 Офелия, прощавай и помни

  • 85 туй, що ти казах.

    • Офелия

  • 85 То е в мойта памет

  • 86 заключено — и ключа сам ти взе.

    • Лаерт

  • 87 О, сбогом!

    Излиза.


    • Полоний

  • 88 Какво ти е говорил той, Офелия?

    • Офелия

  • 89 Да, татко, ако позволите — нещо за Хамлет.

    • Полоний

  • 90 Аха, смислени неща!

  • 91 Чувам, че Хамлет от известно време

  • 92 отделя цели часове за тебе

  • 93 и че самата ти от все сърце го

  • 94 посрещаш. Ако туй е вярно, както
    ми казват, с цел да ме предупредят,

  • 95 аз трябва да ти кажа, че самата

  • 96 ти не разбираш ясно себе си,
    тъй както трябва, както подобава

  • 97 на мойта дъщеря и на честта й.

  • 98 Открий ми: какво има между вас?

    • Офелия

  • 99 Пред мене, татко, той в последно време

  • 100 разкривал ми е своите чувства.

    • Полоний

  • 101 Чувства!
    Ха-ха! Говориш ти като момиче,

  • 102 неопитно в такива работи…

  • 103 И вярваш ли в тез — както казваш, чувства?

    • Офелия

  • 104 Не знам какво да мисля, татко, аз…

    • Полоний

  • 105 Тъй? Чуй тогаз: мисли, че си дете

  • 106 и че си взела за някакви чувства

  • 107 неща без стойност. По-добре почувствай

  • 108 ти себе си. Или — без да си брътвим
    на вятър тази дума — ти ще бъдеш

  • 109 една глупачка, да.

    • Офелия

  • 110 Но, татко, той ми

  • 111 говори за любов в почтена форма…

    • Полоний

  • 112 Що казваш? Форма ли? Я гледай ти!

    • Офелия

  • 113 И своите думи подкрепи той с клетви,

  • 114 безбройни клетви пред небето.

    • Полоний

  • 115 Клетви!
    Да, примки за врабчета. Зная аз:

  • 116 кога кипи кръвта — какви не клетви

  • 117 намерил би езикът! Този пламък е,

  • 118 дъще, светлина без топлина

  • 119 и той изгасва в клетви само; знай,

  • 120 че огън той не е. От днес нататък

  • 121 скъпи моминските си часове;

  • 122 цени по-скъпо своите разговори

  • 123 и не бъди тъй щедра всеки час.

  • 124 А пък за Хамлета едно да знаеш:
    че той е млад и може да се шири

  • 125 тъй, както ти не можеш. С една дума,

  • 126 Офелия, на клетвите не вярвай.

  • 127 Те сводници са не със същий цвят,

  • 128 с какъвто са отвън покрити; те са

  • 129 лъстци към грешни стъпки самощедри

  • 130 са те с женитби святи и почтени —

  • 131 и със това най-лесно прелъстяват.

  • 132 Едно най-вече: отсега нататък

  • 133 щади си времето и не го жертвай

  • 134 за разговори с Хамлета. Помни,

  • 135 пази се, казвам ти, върви си в пътя.

    • Офелия

  • 136 Аз ще ви слушам, татко.

    Излизат.


    • Четвърта сцена

    Терасата пред двореца.

    Влизат Хамлет, Хорацио и Марцел.

    Хамлет

  • 1 Пфу, остър вятър, толкова студено!

    • Хорацио

  • 2 Зъл и пронизващ вятър.

    • Хамлет

  • 3 Кой е час?

    • Хорацио

  • 3 Аз мисля, вече близо към дванайсет.

    • Марцел

  • 4 Дванайсет би.

    • Хорацио

  • 5 Така ли? Аз не чух.

  • 6 Тогава, значи — близо е часът,
    когато сянката се появява.

    Тръби и топовен гръм зад сцената.


  • 7 Що значи, принце, туй?

    • Хамлет

  • 8 Таз нощ неспирно

  • 9 пирува кралят и пролива вино;

  • 10 и щом налей той рейнско — прогърмяват

  • 11 тръби и барабани: възвестяват

  • 12 триумфа на наздравиците.

    • Хорацио

  • 12 Тъй ли
    е вече обичаят тук?

    • Хамлет

  • 13 Хе — та как не!

  • 14 Но мисля все — макар да съм роден

  • 15 тук и привикнал на това, — че то е
    обичай, който по-благородно

  • 16 да се премахне, нежели запази.
    Туй шеметно пиянство твърде зле

  • 17 ни препоръчва пред света; от изток

  • 18 до запад казват ни пияници

  • 19 и ни прикачат скверни имена

  • 20 и туй наистина отнема много

  • 21 от наште доблести и нашта слава —

  • 22 отнема тяхното сърце и кръв.

  • 23 Така е често и с отделни хора,

  • 24 които са обременени с някой

  • 25 природен недостатък — па макар да

  • 26 не са виновни те за туй, понеже
    то е случайност на природата —

  • 27 несъразмерно в тяхната природа,

  • 28 което може да разстрои
    хармонията на духа, или

  • 29 пък също някой навик, който може

  • 30 да помрачи сиянието на
    разсъдъка; такива хора, казвам,

  • 31 които имат някой недостатък

  • 32 (бил той природен знак или случайно

  • 33 петно) — макар те може би да носят,

  • 34 като пречист небесен дар, безбройни
    човешки добродетели — все пак

  • 35 един-едничък недостатък хвърля

  • 36 поквара върху всичко; само зрънце

  • 37 от нещо лошо осквернява всяко

  • 38 достойнство и го превръща на
    позор.

    • Хорацио

  • 38 О, вижте, принце! Ето иде!

    (Влиза духът.)


    • Хамлет

  • 39 Вий, ангели и пратеници божи,
    закриляйте ни! — Благ ли дух си ти

  • 40 или вампир проклет, небесен лъх ли

  • 41 ти носиш или пламъци от ада,

  • 42 макар зло или милост да е твойта цел —

  • 43 защото идеш в тъй двусмислен образ, —

  • 44 чуй: аз зова те Хамлет, мой баща, крал,

  • 45 крал на Дания, о, говори!

  • 46 Не ме оставяй в неведение!
    Кажи, защо светите твои кости,

  • 47 запазени в пръстта, отвили са

  • 48 мъртвешкий плащ, защо днес саркофагът,

  • 49 във който бе погребан, своите тежки

  • 50 врати от мрамор е разтворил в миг

  • 51 и праща те навън? Що значи туй,

  • 52 че ти, труп мъртъв, бродиш, цял във броня,

  • 53 отново пак под лунните лъчи

  • 54 и пръскаш страх в нощта? И нас, глупци

  • 55 на този външен свят, смущаваш с мисли,

  • 56 непостижими за душите ни?

  • 57 Кажи защо? Защо? Какво да правим?

    (Духът вика със знак Хамлет.)


    • Хорацио

  • 58 Той вика ви да тръгнете след него,

  • 59 като че иска да ви каже нещо,

  • 60 но само вам.

    • Марцел

  • 60 О, вижте как с любезни

  • 61 движения ви вика в тайно място,

  • 62 О, не отивайте!

    • Хорацио

  • 62 За нищо!

    • Хамлет

  • 63 Но
    той няма да продума; значи, трябва
    да го последвам.

    • Хорацио

  • 64 Принце, не, недейте!

    • Хамлет

  • 64 Що страшно има тук? Живота си

  • 65 аз не ценя ни за игла. А мойта

  • 66 душа, каквото и да стане, тя е

  • 67 безсмъртна като него. Той ме вика —

  • 68 добре, ще го последвам.

    • Хорацио

  • 69 Принце, но
    ако той ви примами към вълните

  • 70 или към страшний връх на канарите,

  • 71 надвиснали върху морето; и

  • 72 ако там стане още по-ужасен,

  • 73 с такъв лик, който слисал би ума,

  • 74 и ви накара в миг да полудейте?

  • 75 Мислете: мястото там ужасява

  • 76 и с отчаяние изпълва всеки

  • 77 дух, който види зейналите бездни

  • 78 и чуй как долу те бучат.

    • Хамлет

  • 78 Той пак ме

  • 79 зове! О, ето, ида, ти върви!

    • Марцел

  • 80 Недейте, принце, не…

    • Хамлет

  • 80 Пуснете ме!

    • Хорацио

  • 81 О, чуйте ни, недейте!

    • Хамлет

  • 81 Там зове

  • 82 съдбата ми и прави всяка жила

  • 83 в туй тяло жарка като лъв нубийски

  • 84 Той пак ме вика и зове. За Бога!

  • 85 Пуснете ме…

  • 86

    (Духът и Хамлет излизат.)


    • Хорацио

  • 87 Въображението му кипи — и той се
    забравя цял…

    • Марцел

  • 88 И ний след него! Няма
    защо да слушаме…

    • Хорацио

  • 89 След него всички!
    Ще видим докъде ще дойде туй.

    • Марцел

  • 90 О, има нещо гнило в Дания!

    • Хорацио

  • 91 Небето да я пази!

    • Марцел

  • 91 Да вървим!

    (Излизат.)


    • Пета сцена

    Друго място на терасата.

    Влизат духът и Хамлет.

    Хамлет

  • 1 Къде ме водиш още? Говори! Нататък не отивам.

    • Духът

  • 2 Чуй!

    • Хамлет

  • 2 Аз слушам.

    • Духът

  • 2 Не е далеч часът, във който пак

  • 3 посред мъчителните серни пламъци

  • 4 ще трябва сам да се повърна аз.

    • Хамлет

  • 4 О, беден дух!

    • Духът

  • 5 Недей ме съжалява

  • 6 и с остър слух чуй туй, което искам
    да ти разправя.

    • Хамлет

  • 6 Говори! Мой дълг
    е да те слушам.

    • Духът

  • 7 И да отмъстиш,
    щом чуеш.

    • Хамлет

  • 8 Що?

    • Духът

  • 9 Аз съм духът на твоя

  • 10 баща: осъден за известно време
    да броди нощем по света, а денем да

  • 11 горя сред пламъци, додето изгорят

  • 12 там всички мои грехове и бъдат

  • 13 очистени от мен. Но ако да

  • 14 не бе ми забранено да разправям
    за тайните във този мой затвор,

  • 15 аз бих започнал разказ, грозен разказ,
    от който и най-кроткото словце би

  • 16 разбило своя дух, би помразило
    кръвта ти в жилите и твоите две

  • 17 очи — те биха полетели мигом
    като звезди из своя кръг,

  • 18 и твоите буйни меки къдри биха

  • 19 настръхнали, би щръкнал всеки косъм

  • 20 като бодли на гневен еж… Но нивга

  • 21 ухо от плът и кръв не ще узнае

  • 22 туй откровение. Чуй, чуй, о чуй!

  • 23 Ако обичаш своя скъп баща…

    • Хамлет

  • 24 О, боже!

    • Духът

  • 25 Отмъсти за скверното,
    нечуто негово убийство.

    • Хамлет

  • 26 Как!
    Убийство?

    • Духът

  • 27 Да, убийство, по-позорно

  • 28 от най-позорното убийство — грозно,
    невиждано и неестествено.

    • Хамлет

  • 29 О, казвай скоро! С вихрени крила,

  • 30 бърз като мисъл или блян любовен,

  • 31 бих полетял за мъст!

    • Духът

  • 31 Готов си — виждам.

  • 32 Дори да бе ленив като тревата,

  • 33 повиснала над сънний бряг на Лета8

  • 34 ти пак би трепнал ужасен!
    Чуй, Хамлет:

  • 35 разправя се, че ме ухапала
    змия, като съм спял в градината,

  • 36 и с таз измислица за мойта смърт

  • 37 измамен е народът в цяла Дания.

  • 38 Но знай, достойни момко, че змията,

  • 39 която умъртви баща ти, днес

  • 40 стои на неговия трон.

    • Хамлет

  • 40 О, моя

  • 41 пророческа душа! Той — моят чичо!

    • Духът

  • 42 Да, тоз коварен, зъл кръвосмесител

  • 43 с омайни думи и подкупни ласки

  • 44 — о, думи зли и ласки, що са в сила

  • 45 да прелъстят — спечели за позорни

  • 46 наслади волята на моята
    лъжовно-добродетелна съпруга.

  • 47 О, Хамлете! Какво падение!

  • 48 Аз, който тъй я любех, че откакто

  • 49 съм брачна клетва дал, бях неотстъпно

  • 50 ней предан; и — да падне при един

  • 51 злощастник, който е пред мен, по ум

  • 52 и дарби, едно нищо!

  • 53 Макар и твърда, добродетелта

  • 54 пак бива прелъстена от греха;

  • 55 и в сладострастие когато пламне

  • 56 дори блестящий ангел — той отвръща
    се от божественото свое ложе

  • 57 и цял жадува низост.

  • 58 Но тихо! Сякаш лъхна утрин въздух.

  • 59 Ще бъда кратък. В моята градина

  • 60 когато спях, тъй както всеки ден

  • 61 след обед, твоят чичо се промъкна

  • 62 над мирния ми сън с отровен сок

  • 63 от хебона в едно стъкло; след туй 9

  • 64 отровата в ухото ми наля,

  • 65 а тя е тъй враждебна за кръвта,

  • 66 че в миг, като живак, по всички цеви

  • 67 на тялото се спуща и с внезапно

  • 68 могъщество разпръсва и съсирва

  • 69 кръвта, спокойната и чиста кръв.

  • 70 Тъй също стана с мене:

  • 71 в миг — подобно

  • 72 на Лазаря — покрита с язви кожа 10

  • 73 обгърна чистото ми тяло.

  • 74 Така — насън — ръка на брат внезапно

  • 75 отне от мен живот, жена и трон.

  • 76 В цвета на моите грехове угаснах,

  • 77 без изповед, причастие и прошка —

  • 78 и тук без съд осъден и заточен

  • 79 съм аз — и нося върху себе си
    неопростени всичките си грехове.

  • 80 Ужасно! О, ужасно! О, ужасно!

  • 81 Ако си жив човек, недей търпя

  • 82 да стане царственото датско ложе

  • 83 леговище на сласт и брачен срам.

  • 84 Ала каквото и да правиш — свойта

  • 85 душа не опетнявай, недей пламва

  • 86 от злоба срещу свойта майка: нека
    Бог да я накаже и онези тръни,

  • 87 о, тръните на съвестта, забити

  • 88 със живо жило в нейните гърди… Прощавай ти!

  • 89 Светулката показва,

  • 90 че утрото е близко — тя гасне.

  • 91 О, сбогом! Сбогом! Сбогом! И помни ме.

    Излиза.


    • Хамлет

  • 92 О, мощ небесна! О, земя! Що още?

  • 93 Да кажа ли и ад? Спри! Спри, сърце!

  • 94 Вий, мои жили, не старейте бързо —

  • 95 крепете ме! Що? Да те помня?

  • 96 Да, беден дух, додето памет бъде

  • 97 в този разнебитен череп! Да те помня?

  • 98 Да, днес из плочата на мойта памет

  • 99 ще излича аз всички празни басни,

  • 100 пословици и максими от книги
    и всички мъртви букви, отпечатани

  • 101 там някога от разни впечатления;

  • 102 и твойта заповед сама ще свети

  • 103 тук, в книгата на моя ум

  • 104 без сянка.
    Кълна се, да

  • 105 О, гибелна жена!

  • 106 Злодей! Злодей проклет, злодей усмихнат!

  • 107 Дай книга тук! Веднага да запиша,

  • 108 че някой може да ти се усмихва
    — усмихва, да — и пак да е злодей:

  • 109 поне тук в Дания такива има!

    Пише.


  • 110 Ти там си, чичо! Чуй девиза мой!

  • 111 А той е: „Сбогом! Сбогом! И помни ме!“

  • 112 Аз дадох вече клетва!

    • Марцел и Хорацио

  • 113

    Отвън се раздават гласовете на Хорацио и Марцел.

    Принце! Принце!

    • Марцел

    Within

  • 113 Принц Хамлет!

    • Хорацио

    Within

  • 113 Боже, бди над него!

    • Хамлет

  • 114 Бди!

    • Хорацио

    Within

  • 115 Хей там! Хей, принце, хей!

    • Хамлет

  • 116 Хей, хей, момче! Тук, пиленце, ела!

    Влизат Хорацио и Марцел.


    • Марцел

  • 117 Що има, принце?

    • Хорацио

  • 117 Как сте, скъпи принце?

    • Хамлет

  • 118 Чудесно!

    • Хорацио

  • 119 Разкажете, принце!

    • Хамлет

  • 119 Не,
    ще издадете всичко вий.

    • Хорацио

  • 120 О, нивга!
    Кълна се, принце.

    • Марцел

  • 120 И аз също.

    • Хамлет

  • 121 Как,
    човешкото сърце дали е с разум?

  • 122 Наистина, ще пазите ли тайна?

    • Марцел и Хорацио

  • 122 О, да! Заклеваме се, принце!

    • Хамлет

  • 123 Няма във цяла Дания злодеец, който

  • 124 да не е също и подлец безсрамен.

    • Хорацио

  • 125 Не е потребно, принце, дух от гроба

  • 126 да дойде да ни каже туй.

    • Хамлет

  • 126 Да, вярно,
    ти имаш право.

  • 127 И безцеремонно, мисля,

  • 128 ръце ще стиснем и ще си заминем,

  • 129 вий — дето дух и склонност ви зоват

  • 130 (защото всеки има дух и склонност),

  • 131 а аз пък — ето, — аз отивам на

  • 132 молитва.

    • Хорацио

  • 133 Но това са, принце, само
    безсмислени, разбъркани слова.

    • Хамлет

  • 134 Сърдечно съжалявам, че те ви

  • 135 обиждат! Честно слово, да, сърдечно.

    • Хорацио

  • 135 В тях, принце, няма никаква обида.

    • Хамлет

  • 136 Свети Патрик да чува!
    11 Но в тях има, Хорацио,

  • 137 голяма, зла обида.

  • 138 А колкото за призрака пък — нека
    ви кажа: той е един честен дух.

  • 139 Туй само. Повече недейте иска
    да знаете какво е имало

  • 140 тук между нас. Обаче, мили мои,

  • 141 като приятели, съученици, войни —

  • 142 едно ми обещайте.

    • Хорацио

  • 143 Що е, принце?
    Готови сме.

    • Хамлет

  • 144 Недейте казва никога,
    каквото сте видели тази нощ.

    • Марцел и Хорацио

  • 145 Да, принце!

    • Хамлет

  • 145 Закълнете се!

    • Хорацио

  • 145 Аз — нивга,

  • 146 принце, честно слово!

    • Марцел

  • 146 За Бога, нито аз!

    • Хамлет

  • 147 Пред моя меч!

    • Марцел

  • 147 Ний се заклехме, принце!

    • Хамлет

  • 148 Да, на дело.
    Пред моя меч, на дело!

    • Духът

    под земята

  • 149 Клетва дайте!

    • Хамлет

  • 150 А-ха, храбрецо! Ти ли казваш туй?

  • 151 Да, ето — чуйте какво заповядва

  • 152 затвореният долу: дайте клетва

    • Хорацио

  • 152 Но, принце, за какво?

    • Хамлет

  • 153 Да не открийте
    на никого каквото сте видели.

  • 154 Пред моя меч сложете клетва!

    • Духът

    под земята

  • 155 Клетва!

    • Хамлет

  • 156 Hic et ubique? На друго място!12

  • 157 Елате тука, господа,

  • 158 ръце над моя меч сложете пак!

  • 159 Ни дума за това, което чухте —

  • 160 пред моя меч тук клетва!

    • Духът

    под земята

  • 161 Дайте клетва!

    • Хамлет

  • 162 Добре го казваш, стари кърте! Бързо

  • 163 дълбаеш долу! Славен рудокоп!
    Елате тук сега, добри другари.

    • Хорацио

  • 164 О, небеса! Това е чудно, странно!…

    • Хамлет

  • 165 И странно трябва да остане то!

  • 166 Да, има повече неща в небето
    и на земята, драги ми Хорацио,

  • 167 отколкото си мислиш с твойта жалка
    наука

  • 168 … Но елате тук

  • 169 и тук, като преди, се закълнете,
    пред мене в името на вишния,

  • 170 че нивга, нийде, колкото и странен
    и чуден да изглеждам аз — защото

  • 171 по-късно може би ще бъде нужно

  • 172 да се преструвам на чудак, — пред мене
    се закълнете вий, че никой път,

  • 173 ако ме видите такъв, не ще
    изкажете пред някого — например

  • 174 отпущайки ей тъй ръцете си
    или поклащайки глава, или пък

  • 175 подхвърляйки двусмислени слова,

  • 176 като: „Добре, добре, ний знаем, но…“

  • 177 или: „Можали бихме, ако искаме…“,

  • 178 или: „Кой знай, навярно има хора,
    които…“, въобще с такива смътни,

  • 179 двусмислени слова, че никой път
    вий няма да изкажете пред някого,

  • 180 че знайте нещо зарад мене — да,
    за всичко туй, пред Бога и небето,
    ми клетва дайте!

    • Духът

    под земята

  • 181 Клетва дайте!

    • Хамлет

  • 182 Стига,
    смири се, дух немирен!

    Заклеват се.

    А сега оставям, господа,

  • 183 с любов към вас;

  • 184 доколкото един бедняк като Хамлет

  • 185 би могъл да изкаже любовта си

  • 186 към своите приятели — Бог види, —

  • 187 ще гледам да го сторя. Да вървим,
    но моля ви се; всявга с пръст на устни!

  • 188 Без бряг е времето? О, скръбен дял —

  • 189 нима аз бих го в брегове сковал?

  • 190 Елате, да вървим.

    Излизат.


    • Второ действие

    Първа сцена

    Стая в дома на Полоний.

    Влизат Полоний и Рейналдо.

    Полоний

  • 1 Занеси му тез пари и таз бележка, Рейналдо.

    • Рейналдо

  • 2 Слушам, господарю.

    • Полоний

  • 3 Но много мъдро ще постъпиш ти,

  • 4 ако разпиташ, преди да го срещнеш,

  • 5 как се държи той.

    • РЕЙНАЛДО

  • 5 И аз, господарю,
    тъй мислех да направя.

    • Полоний

  • 6 А, добре, добре си
    намислил. Виж,

  • 7 изпитай най-напред
    какви датчани има във Париж

  • 8 и как, кой, де, какъв живот живее,

  • 9 с какви приятели и средства. Щом

  • 10 узнаеш по тоз начин, че познават

  • 11 сина ми, пристъпи тогаз отблизо,

  • 12 за да изучиш всичко по-подробно.

  • 13 Разпитвай, като че ли го познаваш,

  • 14 например тъй: „Познавам аз баща му,
    познавам негови другари, пък

  • 15 донякъде и него…“ Тъй — разбра ли?

    • РЕЙНАЛДО

  • 16 Тъй, господарю, знам.

    • Полоний

  • 17 Кажи: „И него,

  • 18 но слабо; и доколкото го помня, той
    е луд — тъй и тъй прави…“ И след туй

  • 19 му припиши измислени простъпки,

  • 20 каквито знаеш. Само не такива,

  • 21 каквито биха го опозорили;

  • 22 внимавай — само прости, волни грешки,

  • 23 които са съпътници познати

  • 24 на младостта и свободата.

    • РЕЙНАЛДО

  • 24 Карти например?

    • Полоний

  • 25 Да, карти, вино, бой с псувни, скандали,

  • 26 жени — дотолкоз.

    • РЕЙНАЛДО

  • 27 Но туй, господарю,
    го би опозорило.

    • Полоний

  • 28 Не, мой верний,

  • 29 щом знаеш как да почнеш. Но не трябва
    да му докарваш срам пред други, както

  • 30 е толкова възможно, ако бъдеш
    несдържан в думите си. Не,

  • 31 това не казвам. Гледай да представиш

  • 32 тъй странни грешките, че да изглеждат

  • 33 петна от волност, пориви на жар,

  • 34 безумство на разпалената кръв —

  • 35 съдба на всеки млад…

    • РЕЙНАЛДО

  • 35 Но, господарю…

    • Полоний

  • 36 Защо е нужно ли?

    • РЕЙНАЛДО

  • 36 Да —

  • 37 туй исках да знам.

    • Полоний

  • 37 А-ха! Планът ми е такъв —

  • 38 и, както мисля, той ще бъде с полза:

  • 39 тъй излеко щом опетниш сина ми,

  • 40 като че то са грешки на случая —

  • 41 внимавай,

  • 42 ако тоз, с когото разговаряш

  • 43 и питаш, нявга сам в такива грешки

  • 44 видял е моя син — бъде уверен,

  • 45 той сам в такава форма ще започне:

  • 46 „Добрий ми господине“ или: „Друже“,

  • 47 или „Почтений“ — или както вече

  • 48 е форма и обичай там в страната…

    • РЕЙНАЛДО

  • 48 Тъй вярно, господарю.

    • Полоний

    И след това той вече… той тогава… какво исках да кажа? Дявол да го вземе, исках да кажа нещо. Къде бях спрял?

    РЕЙНАЛДО

    При „сам в такава форма ще започне“.

    Полоний

  • 53 „В такава форма ще започне“ — да;

  • 54 пред тебе тъй ще почне: „Да, познавам
    аз господина;

  • 55 вчера го видях

  • 56 или завчера, или тъй и тъй;

  • 57 и както казвате — играйше страшно…

  • 58 видели го пиян… в играта сбил се…“

  • 59 Или пък: „Да, отиваше в един
    нечестен дом“

  • 60 (разбирай: при жени) —
    и тъй нататък.

  • 61 Гледай

  • 62 с лъжовната си стръв да хванеш сома

  • 63 на истината. Тъй, със ум и хитрост,

  • 64 въртим и сучем ний — насам, натам —

  • 65 и по крив път достигаме прав край.

  • 66 И тъй, по моите думи и съвети

  • 67 вървейки, ще изпиташ за сина ми.
    Разбра ме ти, нали?

    • РЕЙНАЛДО

  • 68 Да, господарю.

    • Полоний

  • 68 Да бъде с тебе Бог! На добър час!

    • РЕЙНАЛДО

  • 69 Добри ми, господарю!

    • Полоний

  • 70 Наблюдавай
    сам неговите склонности.

    • РЕЙНАЛДО

  • 71 Разбирам.

    • Полоний

  • 72 И музиката си да гледа здраво.

    • Reynaldo

  • 72 Тъй, господарю, да.

    • Полоний

  • 73 На добър час!

    Излиза Рейналдо.

    Влиза Офелия.

    Какво, Офелия, що има?

    • Офелия

  • 74 Ах, тъй много се уплаших!

    • Полоний

  • 75 Що, за Бога?

    • Офелия

  • 76 Като стоях и шиех в мойта ста

  • 77 принц Хамлет — цял разкрит, незакопчан,

  • 78 без шапка и с окаляни чорапи,

  • 79 невързани и виснали надолу,

  • 80 блед като свойта риза, разтреперан

  • 81 и с поглед, пълен с мъка, сякаш бе

  • 82 от ада пуснат да разправя всичко

  • 83 какво е видял там, страхотии
    и ужаси — яви се в миг пред мене…

    • Полоний

  • 84 Луд от любов ли?

    • Офелия

  • 84 Татко, аз не зная,

  • 85 но страх ме е…

    • Полоний

  • 85 Какво ти каза той?

    • Офелия

  • 86 Той хвана ме тъй силно за ръката

  • 87 и после цял отпусна се назад,

  • 88 а с другата ръка очи засенчил,

  • 89 в лицето ми се втренчено загледа,

  • 90 като че искаше да ме рисува. И дълго тъй стоя.

  • 91 Най-сетне трепна

  • 92 с ръка и триж глава поклати,

  • 93 изтръгна из гърдите си такава
    дълбока, горестна въздишка, сякаш

  • 94 че щеше цял да рухне в тоя стон

  • 95 и да издъхне… А след туй ме пусна

  • 96 и тръгна си навън; с глава през рамо

  • 97 извърната, вървеше той направо,

  • 98 но без да гледа. И така излезе

  • 99 с очи докрай обърнати към мене.

    • Полоний

  • 100 Ела, ела ти с мене, ще подиря аз краля.

  • 101 Туй е лудост от любов,

  • 102 която разрушава се сама

  • 103 и води към отчаяни дела

  • 104 и няма друга страст под туй небе,

  • 105 която тъй да мъчи, мъчи. Съжалявам.

  • 106 Що, каза ли му нещо лошо ти?

    • Офелия

  • 107 Не, татко. Само, както ми заръча,

  • 108 повърнах му писмата и отказах

  • 109 да го приема.

    • Полоний

  • 109 Туй го прави луд!

  • 110 Аз съжалявам, че не съм постъпил

  • 111 по-кротко спрямо него. Но боях се,

  • 112 че той те мами, за да те поквари.
    Проклетата ми ревност!

  • 113 Туй е общо
    за старите — ний чрез самоизмами

  • 114 стремим се към целта, тъй както често

  • 115 на младите пък липсва предпазливост.

  • 116 Да идем ний при краля, да му кажем.

  • 117 Ако таз тайна страст не се разкрие,

  • 118 омраза явна ще пожънем ние.

  • 119 Ела.

    • Излизат.

    Втора сцена

    Зала в двореца.

    Влизат кралят, кралицата, Розенкранц, Гилденщерн и свита.

    Кралят

  • 1 Привет вам, Розенкранц и Гилденщерн!

  • 2 Не само че не бяхме ви отдавна
    видели и желаем да ви видим,

  • 3 но също тъй и нуждата от вас ни

  • 4 накара да ви отзовем тъй бързо.

  • 5 Навярно вий сте чули за преврата
    у Хамлета, така го казвам аз,

  • 6 че нито вътрешният, нито външният

  • 7 човек у него не е туй, що беше.

  • 8 Що друго освен смъртта на баща му,
    която му разстройва разума,

  • 9 що друго, казвам, би могло да бъде

  • 10 причина за това — не знам. Но аз
    ви моля, двамата вас, от детинство

  • 11 израснали със него и до днес

  • 12 тъй близки на младежкия му дух —

  • 13 благоволете за известно време
    при наший двор тук да останете,

  • 14 като се постарайте — било в срещи

  • 15 или във веселби — да разберете,

  • 16 доколкото намерите възможност,

  • 17 дали не го измъчва нещо тайно,

  • 18 което — явно — би се изцерило.

    • Гертруда

  • 19 Да, драги мои, той говори много

  • 20 за вас; и сигурна съм — няма други

  • 21 тук, към които тъй да е привързан.

  • 22 Ако желаете да ни окажете
    любезност и усърдие, а също

  • 23 и да прекарате известно време
    при нас, за да изпълните молбата,

  • 24 която ви отправяме с надежда,
    че ще успеем да узнаем нещо —

  • 25 тогава с царска благодарност ний

  • 26 ще наградиме вашето гостуване.

    • Розенкранц

  • 26 Върховна власт и право е на Ваши

  • 27 Величества да кажете по-скоро

  • 28 чрез заповед, не чрез молба, което

  • 29 е волята ви.

    • Гилденщерн

  • 29 Ний се подчиняваме

  • 30 и се прекланяме пред вас, готови

  • 31 да поднесем пред стъпките ви нашите

  • 32 усилия и дълг.

    • Кралят

  • 33 Благодарим ви, Розенкранц и скъпи Гилденщерн.

    • Гертруда

  • 34 Благодарим ви, скъпи Розенкранц

  • 35 и Гилденщерн; и моля ви, веднага

  • 36 срещнете моя толкова променен син.

  • 37 Да иде някой и да заведе
    тез господа при Хамлета.

    • Гилденщерн

  • 38 Дано да стори Господ нашето присъствие

  • 39 и нашето старание приятни
    и благодатни за него.

    • Гертруда

  • 39 Амин.

    Излизат Розенкранц, Гилденщерн и някои от свитата.

    Влиза Полоний.


    • Полоний

  • 40 Кралю мой, пратениците от

  • 41 Норвегия се върнаха с радост.

    • Кралят

  • 42 Ти носиш всякога приятни вести.

    • Полоний

  • 43 Нали, кралю? Повярвайте ми, цял

  • 44 по дълг и със душа съм предан аз

  • 45 на моя милостив крал и на Бога.

  • 46 И мисля аз — или тоз ум днес вече

  • 47 не следва, както досега, по пътя

  • 48 на хитростта? — аз мисля, че открих

  • 49 причината на Хамлетовото безумие.

    • Кралят

  • 50 Кажи! Кажи по-скоро.

    • Полоний

  • 51 Най-първом приемете пратениците,

  • 52 а моите вести подир туй ще бъдат
    като десерт след бляскав обед.

    • Кралят

  • 53 Чест им
    стори и въведи ги сам.

    Полоний излиза.


  • 54 Той казва,
    кралице, че открил източника

  • 55 на болестта у твоя син.

    • Гертруда

  • 56 Знам, туй е то:

  • 57 смъртта на татко му и бързия наш брак.

    • Кралят

  • 58 Добре, ще видим туй.

    Връща се Полоний заедно с Волтиманд и Корнелий.

    Привет на вас, приятели!

  • 59 Кажете, Волтиманд, що носите от братский нам норвежец?

    • Волтиманд

  • 60 Куп благопожелания и поздрав.

  • 61 При първа още реч той заповяда

  • 62 да спрат събирането на войска,

  • 63 което — мисли той — било срещу

  • 64 поляците; но щом се вгледа — схвана,

  • 65 че то е срещу вашта власт. Разсърден

  • 66 от това, че си играят с болестта му

  • 67 и старческата немощ, прати да

  • 68 извикат Фортинбраса. Той дойде,

  • 69 а старецът го смъмра и накрая

  • 70 закле се той пред чичо си, че никога

  • 71 не ще подигне срещу вас войска.

  • 72 Възрадван, старият му отреди

  • 73 три хиляди жълтици на година

  • 74 и позволи да вдигне

  • 75 срещу Полша

  • 76 събраните войски; с молба при туй

    подава му книжа.


  • 77 да им оставите свободен проход

  • 78 през вашите владения към Полша,

  • 79 с условия и обещания,

  • 80 изложени в писмото.

    • Кралят

  • 80 Туй добре е —

  • 81 на друго време ще го разчетем

  • 82 и ще размислим как да отговорим.

  • 83 Сега — благодарим ви за труда.

  • 84 Идете починете; дружно тази

  • 85 нощ ще пируваме. Добре дошли!

    Излизат Волтиманд и Корнелий.


    • Полоний

  • 85 Добре се свърши всичко, господарю

  • 86 и господарко моя. Да издирваш

  • 87 що е величество, що е преданост,

  • 88 защо денят е ден, нощта — нощ, а те — време,

  • 89 то значи — да пилееш ден, нощ и време.

  • 90 Затуй, понеже краткостта е ясност,

  • 91 а думите пространност и разкош,

  • 92 ще бъда кратък. Да приемем, че е луд.

  • 93 Луд, казвам аз. Защото — що е лудост,

  • 94 ако не да си луд?

  • 95 Но все едно.

    • Гертруда

  • 95 По-много смисъл — не изкуство само.

    • Полоний

  • 96 За Бога, аз съвсем не съм изкусен.

  • 97 Че луд е — туй е вярно. Да, за жалост,

  • 98 за жалост, че е вярно: цял безумец.

  • 99 Ала на добър час му — без изкуство

  • 100 ще бъда кратък. Вашият син е луд.

  • 101 След туй — защо причината да дирим

  • 102 на този ефектив или по-право,

  • 103 на този дефектив. Защото има
    причина тоз дефектен ефектив.

  • 104 Да, туй остава и с такъв остатък.

  • 105 И ето как.

  • 106 Аз имам щерка, тоест тя е моя;

  • 107 и тя, покорна на дълга си, вижте,

  • 108 ми даде туй; мислете и правете.

    • Чете.

    „До небесната, кумир на душата ми и прелестна Офелия“ — лош израз, vпуста фраза „Прелестна“ е пуста фраза. Ала чуйте, ето:

    Чете.

    „На нейната очарователна бяла гръд
    това…“ и тъй нататък.

    Гертруда

  • 114 Туй пише Хамлет ней?

    • Полоний

  • 115 Позволете,
    кралице, ще ви кажа всичко аз.

    • Чете.

    • 116 „Не вярвай, че жар са звездите,

    • 117 че слънцето свети над нас,

    • 118 че истина крий се в лъжите,

    • 119 но вярвай, че любя те аз.

    О, мила Офелия! Измъчват ме тези
    размерени срички, аз не владея изкуството да размервам своите въздишки. Но вярвай, че те любя най-нежно, о, най-нежно! Прощавай Вечно твой, моя скъпа госпожице, додето е живо това тяло,
    Хамлет“
  • 125 Това ми даде мойта вярна щерка.

  • 126 И освен туй — тя ми разказа всичко:

  • 127 как я преследвал той, кога, къде,

  • 128 за всичко ми разправи, да.

    • Кралят

  • 128 Но как е

  • 129 приела любовта му тя самата?

    • Полоний

  • 129 Какво е вашто мнение за мене?

    • Кралят

  • 130 Че ти си верен и почтен човек.

    • Полоний

  • 131 И ще ви го докажа. Но какво

  • 132 ще си помислите, ако ви съобщя,
    че съм открил таз пламенна любов

  • 133 в самото ѝ начало още? Да,
    узнах за нея — нека ви го кажа,

  • 134 преди да бях го чул от дъщеря си.
    И аз ще ви докажа туй. Но що,

  • 135 що бихте си помислили вий, Ваше
    Величество, и вашата кралица,

  • 136 ако играл бих роля на писмовник
    ако играл бих роля на писмовник

  • 137 сърцето си — без глас, без слух. Или

  • 138 ако на таз любов погледнех леко?

  • 139 Какво ще си помислите?… Но не —

  • 140 аз тутакси се залових за дело
    и казвам тъй на моята госпожица:

  • 141 „Принц Хамлет си е принц — не за теб слънце;

  • 142 това е невъзможно!“ И предписах

  • 143 ѝ много да се не сношава с него —

  • 144 без пратеници и подаръци!

  • 145 И днес прибира тя плода на моите

  • 146 съвети. А отвергнат, той (за да

  • 147 не се простирам много) в скръб изпадна,

  • 148 предаде се на пост и бдение,

  • 149 след туй на слабост, после на безволие.

  • 150 И тъй, по тези стъпала — до лудост,
    която го владей и всички нас

  • 151 изпълва с мъка.

    • Кралят

  • 151 Вярваш ли това?

    • Гертруда

  • 152 Възможно е, това е вероятно.

    • Полоний

  • 153 Кажете, искал бих да зная — някога

  • 154 дали съм казал: „Туй е тъй!“ — а друго

  • 155 е станало?

    • Кралят

  • 155 Доколкото знам — никога.

    • Полоний

    като сочи главата и раменете си

  • 156 Махнете туй от тук, щом е лъжа!

  • 157 Ако намеря случай, ще открия

  • 158 аз истината, па макар да бъде

  • 159 и вдън земята скрита тя.

    • Кралят

  • 159 Но как?

    • Полоний

  • 160 Вий знаете, че често с часове

  • 161 той се разхожда из салона.

    • Гертруда

  • 161 Вярно.

    • Полоний

  • 162 Ще пратя дъщеря си там при него,

  • 163 а вий пък, скрити зад една завеса,

  • 164 ще наблюдавате таз среща с мене:

  • 165 ако не се е влюбил и загубил

  • 166 от туй ума си — да не съм съветник

  • 167 на краля, а орач и говедар.

    • Кралят

  • 167 Ще видим.

    • Гертруда

  • 168 Ето, иде бедният,
    печален и със книга във ръка.

    • Полоний

  • 169 Махнете се и двамата оттук.

  • 170 Аз ще го спра веднага. Позволете!

    Излизат кралят, кралицата и свитата.

    Влиза Хамлет, като чете.


  • 170 Простете,

  • 171 как сте още вий, принц Хамлет?

    • Хамлет

    Добре, слава Богу!

    Полоний

    Познавате ли ме, принце?

    Хамлет

    Да, превъзходно. Вий сте търговец на риба.

    Полоний

    Аз ли? Съвсем не, принце.

    Хамлет

    Но бих желал да беше също тъй почтен.

    Полоний

    Почтен ли, принце?

    Хамлет

    Да, господине. Да бъдеш почтен, тъй както това става в тоя свят, ще рече, да бъдеш мъж, избран между хилядите.

    Полоний

    Това е вярно, принце.

    Хамлет

    Защото, когато слънцето излюпва червеи в едно умряло куче, когато божество като него целува една мърша — имате ли вий дъщеря?

    Полоний

    Да, принце.

    Хамлет

    Недейте я оставя да ходи по слънцето. Зачатието е благословение. Но съвсем не, ако рече дъщеря ви да зачене. Приятелю, внимавай!

    Полоний

    Настрана.

    Какво искате да кажете? Все за дъщеря ми приказва. А отначало не можа да ме познае: каза, че съм бил търговец на риба. Той е отишъл вече много далеч, много далеч! И наистина, и аз на младини съм страдал не малко от любов, почти като него. Чакай да му заговоря пак — Какво четете, принце?

    Хамлет

    Думи, думи, думи

    Полоний

    За какво се отнася?

    Хамлет

    Кой кого отнася?

    Полоний

    Искам да кажа — за какво се отнася това, което четете, принце.

    Хамлет

    Клевети, господине мой! Този сатирически безсрамник разправя тук, че старите хора имали сиви бради, че лицата им са набръчкани, че из очите им изтича гъста амбра 13 и дъвка от сливово дърво и че у тях има една безпределна липса на духовитост заедно с извънмерно болни нозе. А всичко туй, господине мой, макар че го вярвам яко и здраво, не мисля обаче, че почтено да го напише на книга. Понеже и вий самият бихте били стар като мене, ако можехте като рак да вървите назад.

    Полоний

    настрана

    Макар че това е лудост, но все пак има система в нея. — Не щете ли да се скриете от вятъра, принце?

    Хамлет

    Де? В гроба ли?

    Полоний

    Наистина, туй значи да се скриеш от вятъра.

    Настрана

    Как са остри понякога отворите му! Това е щастие, доста обикновено за лудостта и което не се удава лесно на разума и здравото чувство. Нека го оставя и да размисля веднага как да устроя среща между него и дъщеря ми.— Почтений ми принце, най-покорно желая да ми дадете позволение да ви оставя.

    Хамлет

    Вий не бихте взели от мене нищо, господине мой, което бих ви дал тъй доброволно, както това; с изключение на живота ми на живота ми, живота ми.

    Полоний

    Прощавайте, принце.

    Хамлет

    Тези отегчителни стари глупци!

    Влизат Розенкранц и Гилденщерн.

    Полоний

    Вий търсите принц Хамлет, нали? Ето го там.

    Розенкранц

    към Полоний

    Дал ви Бог добро, почтений.

    Полоний излиза.

    Гилденщерн

    Почтений принце!…

    Розенкранц

    Скъпи ми принце!…

    Хамлет

    О, добри и превъзходни приятели! Как си ти, Гилденщерн? Ах, Розенкранц! Славни момци, как живеете още?

    Розенкранц

    Като простосмъртни деца на земята.

    Гилденщерн

    Щастливи сме, че не сме премного щастливи; ний не сме дори едно нищожно перо върху шапката на богиня Фортуна.14

    Хамлет

    Но не сте пък и подложка на сандалите й?

    Розенкранц

    Нито и това, принце.

    Хамлет

    Тогава вий живеете нейде в областта на нейния пояс, тоест в средата на нейното благоволение.

    Гилденщерн

    Да, наистина — ний сме фамилиарни с нея.

    Хамлет

    С тайните на Фортуна ли? О, съвършено вярно! Тя е жена, която се продава. Какво ново има?

    Розенкранц

    Нищо, принце, освен това, че светът е станал честен.

    Хамлет

    Това значи, наближава денят на Страшния съд. Но не, вашата новина не е вярна. Нека ви разпитам по-отблизо: какво сте сгрешили пред Фортуна, добри мои приятели, че тя ви изпраща в тъмница?

    Гилденщерн

    Тъмница ли, принце?

    Хамлет

    Дания е една тъмница.

    Розенкранц

    Тогава и светът е тъмница.

    Хамлет

    Да, и хубава тъмница, в която има много решетки, ями и затвори: Дания е една от най-лошите.

    Розенкранц

    Ний не мислим така, принце.

    Хамлет

    Е да, значи, за вас тя не е тъмница. Всъщност няма ни добро, ни зло, но мисълта създава това. За мене Дания е тъмница.

    Розенкранц

    Да, вашето честолюбие ви кара да мислите така: тя е твърде тясна за вашия дух.

    Хамлет

    Боже мой! Аз мога да се затворя и в орехова черупка и пак бих се смятал за цар на безкрайни земи, ако да не бяха моите злокобни сънища.

    Гилденщерн

    Тия сънища са всъщност вашето честолюбие, тъй като истинската същност на честолюбието е само сянка от един сън.

    Хамлет

    Самият сън обаче е една сянка.

    Розенкранц

    Вярно е това. И аз смятам съня за нещо тъй въздушно и леко, че той не е нищо друго освен сянка на сянката.

    Хамлет

    Значи, нашите просяци са тела, а нашите властелини и горди герои са сянка на просяците? Не е ли най-добре да идем при другите придворни? Защото, повярвайте, аз не мога повече да разсъждавам.

    Розенкранц Гилденщерн

    Ний сме на вашите услуги, принце.

    Хамлет

    Нищо подобно! Аз не искам да ви причислявам към останалите мои слуги. Защото, за да ви говоря честно и направо — аз съм ограден с ужасна свита. Но все пак — за да останем върху гладкия път на приятелството — кажете ми: какво дирите тук, в Елсинор?

    Розенкранц

    Искахме да посетим вас, принце — нищо друго.

    Хамлет

    Какъвто съм просяк, аз съм съвсем беден откъм благодарности. Все пак благодаря ви. Но сигурно моите благодарности, мои приятели, не са по-скъпи от половин грош. Не сте ли повикани вий нарочно? Или това е ваше собствено желание? Доброволно посещение ли? Чуйте! Чуйте. Бъдете откровени към мене, кажете!

    Гилденщерн

    Какво да кажем, принце?

    Хамлет

    Каквото и да е — но на въпроса. Пратили са да ви извикат, нали? Да, и аз виждам вече един вид признание във вашите погледи, но вашата скромност няма достатъчно сила да го затули. Зная — добрият крал и кралицата са ви извикали.

    Розенкранц

    Но с каква пък цел, принце?

    Хамлет

    Това трябва да узная от вас. Но заклевам ви в правата на нашето приятелство, в единодушието на нашата младост, в задълженията на нашата неразривна любов и във всичко друго още по-скъпо, с което някой по-красноречив от мене би затрогвал сърцето ви, бъдете искрени и откровени пред мене. Кажете, пратиха ли да ви повикат, или не?

    Розенкранц

    тихо към Гилденщерн.

    Какво ще кажете вий?

    Хамлет

    настрана

    Да, да разбрах ви вече… (Високо) Ако ме обичате — недейте се скрива.

    Гилденщерн

    Принце, да, пратиха да ни викат.

    Хамлет

    Аз ще ви кажа защо. Така, чрез моето предчувствие, ще бъде предотвратено вашето предателство и вашата тайна спрямо краля и кралицата няма защо да си мени перата. От известно време — без да зная как — съм загубил всичката си веселост, забравил съм всички добри навици на възпитаността. И наистина, тъй лошо е моето разположение, че тази хубава сграда — земята — ми се вижда като безплодна канара; този великолепен балдахин — въздухът, видите ли, този дивно надвиснал небосвод, този царствен покрив, изпъстрен със златен огън — уви, всичко това, струва ми се, не е друго освен едно скверно, отровно съборище на изпарения. Какво дивно създание е човекът! Колко благороден с разума си! Как безграничен по способности! По form и moving how express и admirable! in форма и движения — колко ясен и възхитителен! Колко подобен в делата си на ангел! Колко подобен в понятията си на бог! Красотата на света! Идеал на всичко живо! Не за мене обаче: какво значи тази квинтесенция на праха? Човекът не ме радва… не, не! Нито мъжът, нито пък и жената — 15 макар че с вашите усмивки вий като че ли това искате да кажете.

    Розенкранц

    Принце, нищо подобно в моите мисли!

    Хамлет

    Но защо се усмихнахте, когато казах „човекът не ме радва“?…

    Розенкранц

    Аз си мислех — щом като никой човек не ви радва каква ли постна трапеза биха намерили у вас актьорите! Ний ги застигнахме по пътя и те идат тук, за да ви предложат своите услуги.

    Хамлет

    Този, който играе царя, ще ми бъде добре дошъл! Негово Величество ще получи заплатата си от мене. Авантюристичният рицар ще използва своята шпага и щит; любовникът няма да въздиша безплатно; резоньорът ще завърши спокойно своята роля; смешникът ще трябва да разсмее тези, чиито дробове лесно се надуват; а героинята ще трябва да изкаже свободно чувствата си, ако те не се объркат в белите стихове… Но какви са тези актьори?

    Розенкранц

    Същите, които обикновено ви доставяха такова удоволствие — трагиците от града.

    Хамлет

    По какъв случай са тръгнали да пътуват? Не е ли по-изгодно, както за славата, тъй и за прехраната им, да имат едно постоянно местожителство?

    Розенкранц

    Мисля, че това става поради някакви нововъведения.

    Хамлет

    Ползват ли се те със същата известност, както когато бях в града? Все тъй ли ги посещават?

    Розенкранц

    Не, без съмнение, не.

    Хамлет

    Защо тъй? Да не са вече извехтели?

    Розенкранц

    Не, техните старания са все тъй големи. Но навъдили са се покрай тях сума дечурлига, малки 16 пилета, които се изкряскват тъкмо в средата на разговора, за което биват свирепо награждавани с ръкопляскания. Те са сега на мода и крякат по тъй наречените популярни сцени, но тъй, че много от тях, които размахват мечове, рядко се осмеляват да излязат навън сами.

    Хамлет

    Как! Нима са наистина деца? Та кой ги наглежда? Кой ги прехранва? И няма ли да следват те своето изкуство, когато гласовете им престанат да пеят? Няма ли да кажат по-късно, когато пораснат и станат може би обикновени актьори, което е твърде вероятно, щом като средствата им не се подобрят — че техният драматург им върши зло, като ги кара да възкликват против тяхното собствено бъдеще?

    Розенкранц

    Наистина, помежду им имаше не малки разправии. А публиката не се замисля много и гледа само да ги насъсква един против друг. По едно време те не щяха да спечелят нищо с пиесата си, ако в нея поет и актьори не се караха със своите противници.

    Хамлет

    Възможно ли е това?

    Гилденщерн

    О, глави са се трошили за това!

    Хамлет

    И децата ли победиха?

    Розенкранц

    Да, разбира се, принце — и Херкулеса, и цялата му тежест. 17

    Хамлет

    Това не е съвсем чудно, щом като днес, когато моят чичо е крал на Дания, тъкмо тези, които му се надуваха, докато беше жив баща ми, днес дават по 20, 40, 50 и 100 жълтици за един мъничък негов портрет. Дявол го взел! Има нещо неестествено в това, ако да би могла само да го намери философията.

    Тръби отвън.

    Гилденщерн

    Ето, пристигат актьорите.

    Хамлет

    Почтени мои, бъдете добре дошли в Елсинор. Дайте ми ръцете си, така! Приветствието не може без маниери и комплименти. Нека ви се представя в такава премяна, за да не би моето отнасяне към актьорите — което, уверявам ви, ще бъде извънредно хубаво — да ви се види прием еднакъв с вашия. Бъдете добре дошли. Но моят чичо-тате и моята леля-мама се лъжат.

    Розенкранц

    В какво, скъпи принце?

    Хамлет

    Аз съм луд само при северо-северозападния вятър! Ако вятърът е южен — аз все още мога да различа орела от гаргата.

    Влиза Полоний.

    Полоний

    Моите почитания, господа!

    Хамлет

    Слушайте, Гилденщерн! Също и вие, слушайте с двете си уши: голямото бебе, което виждате, още не е излязло из пелените си.

    Розенкранц

    Може би то е влязло повторно в тях; защото казват, че старите ставали наново деца.

    Хамлет

    Пророкувам ви, че той иде да ни съобщи за актьорите. Гледайте! Имате право, господине мой: в понеделник сутринта, тъкмо тогава беше.

    Полоний

    Господарю, имам да ви съобщя новини.

    Хамлет

    Господарю, имам да ви съобщя новини. Когато Росций беше 18 актьор в Рим…

    Полоний

    Актьорите дойдоха, принце.

    Хамлет

    Хайде де!

    Полоний

    Честно слово!

    Хамлет

    „И всеки на свойто магаре дошъл“…

    Полоний

    Най-добрите актьори на света, както за трагедия, тъй и за комедия, за драматическа хроника, за пасторала, пасторал-комедия, historical-pastoral, tragical-historical, хронико-пасторала, за неразделна сцена или неограничена поема. За тях нито Сенека е твърде тъжен, нито Плавт твърде весел. И за декламация,19 и за импровизация — те са единствените!

    Хамлет

    О, Йефтай, съдия на Израила, какво съкровище имаш 20 ти!

    Полоний

    Какво съкровище, принце?

    Хамлет

    Да, да…
    • 410 Една прекрасна щерка само,

    • 411 която любил той безкрай.

    Полоний

    настрана

    Все за дъщеря ми…

    Хамлет

    Нямам ли право, о, стари Йефтай?

    Полоний

    Ако наричате мене Йефтай, принце, аз наистина имам дъщеря, която обичам безкрай.

    Хамлет

    Не, не това следва.

    Полоний

    Какво следва, принце?

    Хамлет

    Да, да…
  • 419 И съдбата се стече —
    бог както рече.

    • А нали знаете:
  • 421 И стана тогава
    туй, което става.

    • В първата част на свещената песен ще научиш останалото; защото, ето че пристига съкращение на моята реч.

    Влизат четирима-петима актьори.

    Добре дошли, скъпи артисти, привет на всички!…
    Радвам се, че те виждам… Добре дошли, скъпи приятели! О, стари мой приятелю! Как е обраснало лицето ти, откак не съм те виждал! Или си дошъл тук да ми мърмориш в брадата си?… Как! Ах, ето моята млада дама и и госпожица! Ах, вий сте дошли с една стъпка по-близо до небето, откакто21 не съм ви виждал. Дай боже вашият глас да не е загубил своята звънливост като изтъркана жълтица. Маестро мой, вий сте ми добре дошли! Да започнем изведнъж, като френските соколници,22 да се спуснем върху всичко, което ни попадне. Веднага един монолог! Да види медна проба от вашето изкуство. Хайде, един разпален монолог!

    ПЪРВИ АКТЬОР

    Какъв монолог, скъпи господарю?

    Хамлет

    Аз те слушах веднъж да произнасяш един монолог, който не е никога представян или ако е представян — не е представян повече от един път. Защото, спомням си, пиесата не се хареса на мнозинството — тя беше чер хайвер за простолюдието. Но доколкото можах да разбера — а също и други, чието мнение в такива работи стои над моето, то беше една отлична пиеса, с добро разположение на сцените, пиеса, завършена с23 голямо майсторство и голяма икономия на средствата. Помня — някой казваше, че в нея няма никакви гарнитури и салати между редовете, които да подсладят работата, и че няма нищо в израза, което да издава превзетост у автора; напротив, той каза, че имало у него един прост стил, толкова здрав, колкото и приятен, и много повече изящен, отколкото разкошен. Особено ми се харесваше един монолог от тази пиеса; то беше разказът на Енея пред ,24 Дидона, особено на онова място, дето той говори за убийството на Приама. Ако е живо това място в25 паметта ти, започни от този ред… Чакай, чакай… как беше:
    • 455 „Суровий Пир, като Иркански лъв…“26

    Не, не така; но във всеки случай започва с „Пир“.
    • 457 „Суровий Пир той, чийто мрачен меч

    • 458 както духа му черен бе приличен на тази нощ,

    • 459 когато в съдбоносний кон скрит бе той

    • 460 — вида си зъл и черен с по-грозен герб той замени:

    • 461 With heraldry more dismal; head to foot

    • 462 отгоре додолу цял червен; облян

    • 463 в кръвта на майки, дъщери, бащи, деца —

    • 464 съсирена, засъхнала, под жара на улиците,

    • 465 в светлина свирепа и злобна

    • 466 пред убийците горящи. От гняв и огън пламнал,

    • 467 в кръв сплескан,

    • 468 With eyes like carbuncles, the hellish Pyrrhus

    • 469 с очи искрящи, дири Пир злокобний отца Приам…“

    Продължавай по-нататък.

    Полоний

    Бога ми, принце — отлично издекламирано! С добър акцент и благородно изражение.

    ПЪРВИ АКТЬОР

    • 473 „Скоро той намира го,

    • 474 зад врага останал; старий меч,

    • 475 на силата му непокорен, паднал —

    • 476 и там лежи без мощ. В неравен бой

    • 477 Пир връх Приама спуща се: в гнева си

    • 478 повлича го, но само под звука на грозний меч

    • 479 Приам безчувствен пада. Бездушен сякаш Илион 27

    • 480 понася тоз удар; ала с огнен лоб

    • 481 той рухва и поразява с огнен гръм

    • 482 слуха на Пира. Виж! Мечът му,

    • 483 слуха на Пира. Виж! Мечът му,

    • 484 надвиснал над снежната Приамова глава, се спря за миг.

    • 485 И тъй, като изваян тиран, остана Пир —

    • 486 — без мощ и воля — и

    • 487 нищо той не стори…

    • 488 Но както често виждаме пред буря

    • 489 покой в небето, облаците тихи,

    • 490 безмълвни ветрове и светът

    • 491 глух като смърт — но в миг гърмът ужасен

    • 492 разбил простора, — тъй и Пир, след своето

    • 493 затишие, в миг пламна пак за мъст;

    • 494 и нивга млата на циклопите

    • 495 не пада върху бронята на Марса,28

    • 496 тъй както Пировия кървав меч

    • 497 върху Приама.

    • 498 Фортуна — блудницо, умри! Върховни вий богове,

    • 499 властта ѝ отнемете!

    • 500 Счупете нейния неверен кръг

    • 501 и нека от небесний връх политне

    • 502 тя в бездните на ада!“

    Полоний

    Твърде дълго.

    Хамлет

    Трябва да го пратим заедно с твоята брада при берберина. Моля ти се, говори пак… Нему дай някакъв балет или някоя разпасана история — иначе ще заспи. Продължавай, захвани за Хекуба.29

    Първи актьор

    • 507 „Но който, о, царицата скърбяща видя…“

    Хамлет

    „Царицата скърбяща“?

    Полоний

    Това е хубаво. „Царицата скърбяща“ — хубаво!

    ПЪРВИ АКТЬОР

    • 510 „… как босонога тя блуждаеше, грозяща огъня

    • 511 със сълзи, с кърпа върху главата

    • 512 вместо диадема и вместо плащ

    • 513 край тялото и болно и слабо —

    • 514 плат един, случайно грабнат.

    • 515 Тук който би видял, с език отровен

    • 516 против фортуна гръмко би въстанал.

    • 517 И ако боговете биха я видели

    • 518 тъй пред яростния Пир,

    • 519 разсичащ с меч трупа на нейний мъж,

    • 520 внезапният ѝ писък — ако писък

    • 521 на смъртен може богове да трогне, —

    • 522 изпълнил би се техний огнен взор

    • 523 със милосърдни сълзи“.

    Полоний

    Гледайте! Той сякаш промени цвета на лицето си, а очите му се наляха със сълзи… Моля ти се, стига вече.

    Хамлет

    Много хубаво, после ще ми кажеш останалото. Добри ми господине, ще ли се погрижите за доброто отплащане към актьорите? Слушате ли, нека се отнесат добре с тях, защото те са огледало и кратка хроника на времето. По-добре ще бъде да имате една лоша епитафия над гроба си, отколкото техните злословия приживе.

    Полоний

    Ще се отнеса към тях, принце, според заслугите им.

    Хамлет

    Дявол взел те, човек! Още по-добре! Ще се отнасяш сякаш към всекиго според заслугите му! Но за кого тогава ще останат камшиците? Отнасяй се към тях според твоята собствена чест и достойнство. Колкото по-малко заслужават те — толкова по-голяма е заслугата на твоята доброта. Заведете ги!

    Полоний

    Заповядайте, господа.

    Хамлет

    Вървете след него, приятели. Утре ще ни представите една драма.

    Излиза Полоний с актьорите освен първия актьор.

    Слушай, стари приятелю: можете ли представи „Убийството на Гонзаго“? 30

    ПЪРВИ АКТЬОР

    Да, господарю.

    Хамлет

    Можете ли го представи утре вечер? И бихте ли могли, ако стане нужда, да разучите един монолог — тъй, от десетина-петнайсет реда, който ще напиша аз и ще вмъкна между другото. Нали?

    ПЪРВИ АКТЬОР

    Да, господарю.

    Хамлет

    Много добре. Вървете след онзи господин; но гледайте да не се гаврите твърде много с него.

    Излиза Първи актьор.

    Скъпи другари, ще трябва да се разделим до тази вечер. Бъдете, прочее, добре дошли в Елсинор.

    Розенкранц

    Скъпи принце!

    Хамлет

  • 553 С вас нека бъде Бог!

    Розенкранц и Гилденщерн излизат.

    Сега съм сам…

  • 554 Какъв съм аз подлец и низък раб!

  • 555 Не е ли чудно: тук един актьор

  • 556 в една измислица, сън на страстта,

  • 557 така душата си вживява, че

  • 558 лицето му се измени от мъка,

  • 559 сълзи обляха го, обзе го ужас,

  • 560 гласът замря и целият му образ

  • 561 бе сгърчен в чувствата. И зарад що?

  • 562 Зарад Хекуба!…

  • 563 Каква му е Хекуба? Той какво е

  • 564 за нея, та тъй плаче? Що би сторил

  • 565 той, ако има като мен причина

  • 566 за плач и мъки? В сълзи би залял

  • 567 той сцената, разтърсил би душите с ужасните си речи,

  • 568 би накарал виновния да полудей, а всеки

  • 569 невинен би настръхнал; той би слисал

  • 570 невежите, око и слух би смаял… Но аз —

  • 571 един глупец, страхлив, негодник, който

  • 572 се крий като мечтател — чужд, безчувствен

  • 573 към своя дълг, ни думица обмълвил за един крал,

  • 574 над чийто скъп живот и власт

  • 575 извършен е грабеж!… Негодник ли съм?

  • 576 Кой казва ми подлец? Разбива ми черепа?

  • 577 Изскубва ми брадата и хвърля я в очите ми?

  • 578 Опъва носа ми? Цял с лъжи ме

  • 579 тъпче?… Кой?

  • 580 Ха!

  • 581 Нима го бих оставил да се гаври
    със мене тъй свободно? О, не, не!

  • 582 Но имам зайча смелост — нямам злъч,

  • 583 за да вгорчивя моя удар;

  • 584 бих нахранил с тази рабска леш орлите

  • 585 на цялата страна… Злодей развратен, кървав!

  • 586 Безчувствен, подъл, сластен, тъп злодей!

  • 587 О, мъст!… Но аз — о, гад! Да, доблест е,

  • 588 че аз, син на баща, когото са убили —

  • 589 аз, от небе и ад призван за мъст, —

  • 590 като жена продажна с думи само

  • 591 теша сърцето си и сипя клетви като наложница-слугиня!

  • 592 Пфу, скверно! Мозък мой, мисли!…Ха!

  • 593 Мозък мой, мисли!…Ха! — Чул съм, че

  • 594 виновният в душата си, когато
    присъства на някоя пиеса,

  • 595 при представлението бива тъй

  • 596 засегнат в своите скрити мисли от
    сценичното изкуство, че внезапно

  • 597 сам своите престъпления издава.

  • 598 Тъй нямото убийство заговорва

  • 599 понявга с чуден глас… Да, с тез актьори

  • 600 пред моя чичо ще представя нещо,
    което да напомня подлото

  • 601 убийство на баща ми. И ще гледам в очите му

  • 602 — чак до сърцето му: изтръпне ли,

  • 603 ще знам какво да правя!
    Защото може би духът, що аз видях,

  • 604 да е бил дяволът (той знае,

  • 605 да се представя в най-примамлив образ),да, и тъй като

  • 606 съм слаб и меланхолен

  • 607 (а в такива тъкмо души се настанява той) ,

  • 608 — възможно е да ме тласка той в коварна примка… Аз искам

  • 609 всичко сигурно да знам. Чрез драмата

  • 610 за мене възможност се отваря да мога да изпитам съвестта на краля.

    Излиза.


    • Трето действие

    Първа сцена

    Стая в двореца.

    Влизат кралят, кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц и Гилденщерн.

    Кралят

  • 1 Но не можахте ли, при сгоден случай,

  • 2 да разберете от що произлиза
    в душата му таз шеметна тревога,

  • 3 която помрачава дните му

  • 4 с такава буйна и опасна лудост?

    • Розенкранц

  • 5 Той сам признава, че се чувствал разстроен,

  • 6 но по каква причина — туй не казва.

    • Гилденщерн

  • 7 Нито пък се поддава току-тъй да го изпитваме;

  • 8 напротив — с хитри безумици отбягва всеки наш

  • 9 въпрос, със който искаме от него да ни признай

  • 10 самата истина.

    • Гертруда

  • 10 Добре ли ви прие той?

    • Розенкранц

  • 11 О, добре,
    като същински кавалер.

    • Гилденщерн

  • 12 Обаче
    все пак с усилие да се владее.

    • Розенкранц

  • 13 Скъперник във въпросите, но щедър

  • 14 в отговорите си.

    • Гертруда

  • 14 Канихте ли го

  • 15 за развлечения?

    • Розенкранц

  • 16 Случайно,
    кралице, като идвахме насам,

  • 17 настигнахме по пътя една трупа
    актьори. Ний му казахме за тях

  • 18 и туй изглеждаше да бе за него един вид радост.

  • 19 Те са вече тук, в двореца;

  • 20 още тази вечер, мисля,

  • 21 те ще играят нещо.

    • Полоний

  • 21 Туй е вярно.

  • 22 Той ми поръча да помоля Ваши Величества

  • 23 да дойдете довечера на представлението.

    • Кралят

  • 24 От все сърце. Това ме радва много —

  • 25 да видя, че е благоразположен за весели неща.

  • 26 А вий, почтени мои, насърчавайте

  • 27 и занапред у него тая склонност
    към удоволствия и веселби.

    • Розенкранц

  • 28 Ще се стараем, господарю.

    Излизат Розенкранц и Гилденщерн.


    • Кралят

  • 28 Остави ни също и ти, мила Гертрудо.

  • 29 Ний сме наредили тайно да дойде Хамлет тук

  • 30 така, че уж случайно да се

  • 31 срещне със Офелия. Баща ѝ и аз,

  • 32 бащи със право да следим за всичко, —
    ний ще се скрием тук, та без да бъдем

  • 33 съгледани от него, да узнаем при тая среща

  • 34 и да разберем по държанието му

  • 35 дали наистина любовна страст

  • 36 го мъчи, или не.

    • Гертруда

  • 36 Аз слушам.

  • 37 А на тебе пък, Офелия, желая,

  • 38 щото твойта красота да би била щастливата причина

  • 39 на Хамлетовото безумие. Дано със твоите прелести

  • 40 успееш да го повърнеш пак по старий път,

  • 41 за чест на двамата.

    • Офелия

  • 41 Желая туй от все сърце, кралице.

    Кралицата излиза.


    • Полоний

  • 42 Ти се разхождай тук, Офелия.

  • 43 А ний пък, господарю, да се скрием.

    Към Офелия.

    Вземи, чети тук в тази книга:

  • 44 нека туй да прибули

  • 45 твойта самота… Ний често вършим грях,

  • 46 като с набожен лик

  • 47 и смирение прикриваме

  • 48 и дявола дори.

    • Кралят

    настрана

  • 48 О, колко вярно!

  • 49 Таз реч е остър бич за мойта съвест!

  • 50 На блудницата бузите фалшиви

  • 51 не са тъй грозни с тяхното червило,

  • 52 тъй както мойто затаено дело…

  • 53 О, тежко бреме!

    • Полоний

  • 54 Той иде! Да се махнем ний, кралю.

    Излизат Кралят и Полоний.

    Влиза Хамлет.


    • Хамлет

  • 55 Да бъдеш или не — туй е въпросът.

  • 56 Дали е по-достойно за душата да понесеш

  • 57 камшиците, стрелите на бясната съдба,

  • 58 или да се опълчиш сам срещу море от мъки

  • 59 и да им туриш край? Умри, заспи —

  • 60 не повече… И знай, че твоя сън е краят

  • 61 на сърдечна скръб и хиляди жестоки удари

  • 62 — дял на плътта!

  • 63 О, ето край желан! Умри, заспи…

  • 64 Заспи или пък може би — сънувай?…
    Да, и това е пречката;

  • 65 защото какви ли сънища ще ни споходят

  • 66 сред тоя смъртен сън, когато ний
    отхвърлим всеки земен смут и мъка

  • 67 И туй ни спира. Този страх превръща

  • 68 живота в дълголетна нищета.

  • 69 Кой би понасял гаврите и бича на времето,

  • 70 неправдата на силния, на гордия презрението,

  • 71 мъките горчиви на отвъргната любов, потъпкването на законите,

  • 72 безочието на властта, онуй презрение,

  • 73 което получава смиреното достойнство във награда недостойнството

  • 74 — кой би търпял това, щом може да намери мир

  • 75 с едно замахване? Кой би желал
    да носи това бреме и да страда,

  • 76 да стене в тоз мъчителен живот?

  • 77 Но ужасът пред нещо след смъртта —

  • 78 страната неоткрита, от която не се е връщал

  • 79 никой пътник още — смущава волята

  • 80 и ето, че по-скоро сме готови да търпим сегашните злини,

  • 81 отколкото към други неизвестни да се хвърлим.

  • 82 Така съзнанието ни създава от всички нас страхливци;

  • 83 и така естественият цвят на смелостта

  • 84 изтлява в бледността на наште мисли.

  • 85 Дела на сила и величие

  • 86 пред този страх изменят своя път

  • 87 и губят име на дела… Но тихо!

  • 88 Вълшебната Офелия!… Спомни, о, нимфо,

  • 89 всички мои грехове в молитвите си.

    • Офелия

  • 89 Скъпи принце,

  • 90 как сте от толкоз вече дни?

    • Хамлет

  • 91 Смирено ви
    благодаря. Добре, добре, добре…

    • Офелия

  • 92 Аз, принце, имам спомени от вас —

  • 93 отдавна исках да ви ги повърна.

  • 94 Вземете ги днес, моля.

    • Хамлет

  • 94 Не, не, аз

  • 95 не съм ви давал нищо аз.

    • Офелия

  • 96 О, принце,
    вий знайте, че това е тъй! О, да,

  • 97 при туй — с такива ароматни думи,

  • 98 които правят всеки дар по-скъп.
    Но днес, от своя аромат лишени,

  • 99 вземете си обратно тез неща.

  • 100 И най-скъп дар без щедрост и любезност
    за благородното сърце е без цена.

  • 101 Вземете, принце, всичко.

    • Хамлет

    Ха-ха! Честна ли сте вий?

    Офелия

    Принце!

    Хамлет

    Красива ли сте вий?

    Офелия

    Какво искате да кажете, Ваше Височество?

    Хамлет

    Това, че ако сте честна и красива, вашата честност не трябва да си позволява много да говори с вашата красота.

    Офелия

    Може ли красотата, принце, да намери по-добър събеседник от честността?

    Хамлет

    Да, разбира се, защото по-скоро могъществото на красотата ще превърне честността от това, което е тя, в една сводница, отколкото силата на добродетелта да направи красотата подобна на себе си. Някога това е било парадокс, но ето че времето го потвърждава… Аз те обичах някога.

    Офелия

    Наистина, принце, вий ме карахте да вярвам в това.

    Хамлет

    Вий не трябваше да ми вярвате; понеже добродетелта не може да се присади тъй към нашето старо стебло, че да не придобие вкус и от него. Аз не съм ви обичал.

    Офелия

    Толкова повече бях аз излъгана…

    Хамлет

    Върви в манастир! Защо искаш да създаваш на този свят грешници? Сам аз съм горе-долу честен. Но ето че бих могъл да се обвиня в такива неща, че по-добре щеше да бъде, ако майка ми не беше ме родила. Аз съм твърде горд, отмъстителен, честолюбив. Толкова много престъпления ми предстоят, че аз нямам мисли да ги обхвана, нямам въображение, за да им дам образ, нито време, за да ги извърша. И защо да се влачат между небето и земята такива господа като мене? Ний сме страшни вагабонти, всички до един. Не вярвай на никого от нас. Върви право в някой манастир!… Къде е баща ти?

    Офелия

    У дома, принце.

    Хамлет

    Заключи вратите зад него, за да не може да играе ролята на шут другаде освен в своята собствена къща. Прощавай.

    Офелия

    О, помогнете му, милосърдни небеса!

    Хамлет

    Ако би се оженила някога, ще ти дам това проклятие за зестра: бъди целомъдрена като лед и чиста като сняг — но ти няма да избегнеш клеветата. Върви в някой манастир, върви! Прощавай! Или ако искаш без друго да се ожениш — ожени се за някой луд. Защото умните мъже знаят добре що за чудовища правите вий от тях. Върви в манастир! Само по-скоро. Прощавай.

    Офелия

    О, небесни сили, спасете го!

    Хамлет

    Знам аз и вашето живопиство, да, много добре! Бог ви е дал едно лице, а вий си правите друго — кривите се, играете, шушнете и давате подигравателни имена на божиите създания и представяте нашата лекомисленост за незнание. Върви си! Не искам и да зная вече! Това ме прави луд! Казвам ти — ний не щеме повече женитби! Тези, които са вече оженени — всички освен един, — ще живеят. Всички останали трябва да си останат такива, каквито са си. Върви манастир!

    Излиза

    Офелия

  • 152 О, какъв благороден дух разбит е!

  • 153 На принц, учен, герой — взор, слово, меч,

  • 154 надежда, цвят на цялата държава,

  • 155 на нрави огледало, образец на образованост,

  • 156 цел на сърцето; от всичко, всичко туй — днес ни следа!

  • 157 И аз — най-клета сред жените, —

  • 158 от звучний мед на ласките му пила,

  • 159 днес виждам тоз прекрасен, светъл ум

  • 160 крещящ като разпукната камбана без звук и глухо;

  • 161 дивен образ, лик на цъфтяща младост —

  • 162 в порив див сломена! Уви, горко ми,

  • 163 че видях, което видях, и виждам туй, което виждам!

    Влизат кралят и Полоний


    • Кралят

  • 164 Любов! Не за любов копнее той.

  • 165 И думите му — макар и без форма —

  • 166 на лудост не показват. Има нещо в душата му

  • 167 и върху него бий се печалната му мисъл.

  • 168 Но боя се, плодът на всичко туй ще е опасен.

  • 169 За да избегнем таз опасност,

  • 170 аз взех решение:

  • 171 веднага да замине за Англия —

  • 172 да прибере оттам остатъка от данъка.

  • 173 И мисля — морето, новите земи и разни

  • 174 неща по пътя ще разсеят туй,

  • 175 което му тежи в сърцето и

  • 176 върху което бие той ума си,

  • 177 като разстройва целия си облик. Що мислиш ти?

    • Полоний

  • 178 Добре ще бъде, да.
    Обаче, все пак, струва ми се, че

  • 179 източник и начало на таз скръб е

  • 180 презряната любов… Офелия,

  • 181 недей ни съобщава ти какво ти каза принца:

  • 182 ние чухме всичко. Да, господарю — направете както желайте.

  • 183 Но не ще ли е добре, ако след представлението

  • 184 майка му го разпита насаме за всичко,

  • 185 за всичките му болки — откровено, направо.

  • 186 Пък, ако обичате, аз мога да се скрия там, за да подслушам

  • 187 целия им разговор. Ако тя не узнай от него нищо,

  • 188 тогава изпратете го за Англия или пък —

  • 189 мъдростта ви както мисли.

    • Кралят

  • 189 Добре, така да бъде.

  • 190 Ний не трябва спокойно тази лудост да търпим —
    над най-високите най-много
    ний длъжни сме да бдим.

    Излизат.


    • Втора сцена

    Зала в двореца.

    Влиза Хамлет с няколко актьора.

    Хамлет

    Кажи ми, моля ти се, тази реч, както я произнесох пред тебе, със свободен говор. Но ако зяпнеш и се развикаш, тъй както правят някои от нашите актьори, бих желал по-добре някой продавач на улицата да говореше моите стихове. Нито пък сечи прекалено въздуха с ръцете си ето тъй — бъди във всичко умерен. Че в пороя, в бурята и — бих казал — във вихъра на страстта винаги трябва да спазвате известна умереност, която да изглажда всяка рязкост. О, разгневявам се до дъното на душата си, когато гледам някой огромен рошав приятел да раздира една страст на парцали, по-право — на дрипели, за да прогърми след това ушите на ония риби в партера, които обикновено не са способни да разбират нищо друго освен невероятни неми пантомими или пък само крясък и шум. Такъв някой приятел бих накарал да го натупат, както трябва за неговите дяволски крясъци;
    то значи тиранизиране на тираните. Моля ти се, избягвайте това.

    ПЪРВИ АКТЬОР

    Можете да ни вярвате напълно, Ваше Височество.

    Хамлет

    Не бъдете обаче и твърде мекушави, но нека вашето собствено чувство на мярка да ви бъде учител: съгласувайте движенията със словото и словото с движението, като при това внимавате да не прекрачвате равномерността на природата. Защото нищо преувеличено не може да бъде съгласно със задачата на драмата, чиято цел от началото и досега е била и си остава да бъде огледало на природата, да показва истинския образ на добродетелта, същинския лик на позора и да бъде верен отпечатък на своето време. Обаче, ако всичко това бъде преувеличено или слабо представено, то може би ще накара невежия да се смее, но за онзи, който разбира, то ще бъде само отегчение. А присъдата на такъв един трябва да бъде за вас по-тежка от тази на всички останали в театъра. О, виждал съм аз актьори да играят и чувал съм други да ги възхваляват, и то тъй гръмко, макар че — без да говорим профански — те нямаха нито тон, нито държание било на християни или езичници, или пък човеци; тъй се надуваха и ревяха, сякаш някой чирак на природата беше направил тези човеци, и то тъй несполучливо — тъй отвратително наподобяваха те човека и всичко човешко…

    ПЪРВИ АКТЬОР

    Надявам се, че ний сме се освободили достатъчно от тези работи. sir.

    Хамлет

    О, трябва да се освободите съвършено! И нека тези, които играят смешника, да не говорят повече от това, което е написано в тяхната роля тъй като има някои от тях, които обичат сами да се смеят, за да накарат няколко тъпи зрители също да се смеят, макар че в същото време ще трябва да почне някое важно място от пиесата. Това е просташко и показва само една жалка амбиция у актьора, който върши това. Идете се приготвите.

    Актьорите излизат.

    Влизат Полоний, Розенкранц и Гилденщерн.

    Е, какво, отлични мои, ще дойде ли кралят да гледа пиесата?

    Полоний

    И кралицата също, още сега.

    Хамлет

    Кажете тогава на актьорите да побързат.

    Излиза Полоний.

    Бихте ли желали и вий да им кажете да не се бавят?

    Розенкранц Гилденщерн

    Да, принце.

    Излизат Розенкранц и Гилденщерн.

    Хамлет

    Хей там! Хорацио!

    Влиза Хорацио.

    Хорацио

    Тук, принце мой, на ваше разположение.

    Хамлет

  • 58 Хорацио, ти най-достоен мъж,

  • 59 какъвто аз съм срещал в моя път.

    • Хорацио

  • 60 О, скъпи принце…

    • Хамлет

  • 60 Не, аз не лаская.

  • 61 Каква пък полза чакам аз от тебе,

  • 62 ти, чийто доход е духа ти само —

  • 63 едничък той храна и дом за тебе?
    Защо ще се ласкае бедния?

  • 64 Не, нека подсладени устни мляскат
    на думите глупашкия разкош

  • 65 и нека гъвкавите колене да лазят там,

  • 66 където има сметка в лазенето. Чуваш ли?

  • 67 Откакто душата ми сама е господарка на своя избор

  • 68 и се е научила да различава хората —

  • 69 избра тя тебе, драги мой. Защото ти бе

  • 70 страдалец, който страдаше, но нивга не казваше, че страда;

  • 71 бе мъж, който приемаше със благодарност

  • 72 всеки дар и удар на съдбата. Да, честит е,

  • 73 у когото разум и сърце са тъй съединени,

  • 74 че не служат за игра на щастието, нито пък

  • 75 издават глас, какъвто иска то. Дай ми такъв мъж,

  • 76 който да не е роб на своите страсти — и аз ще го сложа

  • 77 дълбоко във сърцето си, о, да, в сърцето на сърцето си,

  • 78 тъй както съм сложил тебе там. Но стига толкова…

  • 79 Сега пред краля тук ще се представи една пиеса.

  • 80 Там във нея има една известна сцена, твърде много

  • 81 напомняща на бащината смърт,тъй както ти разправях аз.

  • 82 Внимавай при тази сцена, моля ти се, бди

  • 83 със целия си дух над моя чичо:

  • 84 ако стаеното му злодеяние

  • 85 не се разкрий само чрез ненадейно
    смущение, изписано върху лицето му нито пък

  • 86 — това ще значи, че духът, що се яви пред нас, е бил зъл дух,

  • 87 а моите сънища са черни

  • 88 като чука на мрачния Вулкан. Внимавай —31

  • 89 а пък аз ще впия поглед в очите му,

  • 90 а след това ний двамата задружно ще размислим

  • 91 какво значи държането му.

    • Хорацио

  • 91 Да, принце мой,

  • 92 ако през време на играта той би укрил

  • 93 от моя поглед нещо — ще отговарям аз

    • Хамлет

  • 94 Но ето идат.
    Да бъдем равнодушни…

  • 95 Избери си място.

    • Датски марш. Тръби.

    Влизат кралят, кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденщерн и други.

    Кралят

    Как живее още нашият племенник Хамлет?

    Хамлет

    Ей Богу, отлично! С храната на хамелеон:32 ям въздух, тъпча се с обещания. Петел тъй не би се угоил.

    Кралят

    Аз нямам нищо общо с такъв отговор, Хамлете. Това не са мои думи.

    Хамлет

    Не, те не са вече мои.

    Към Полоний

    Вий казвахте, че сте играли някога някаква роля в университета, нали?

    Полоний

    Да, играл съм, почтений ми принце, и бях смятан за добър актьор.

    Хамлет

    А какво представлявахте тогава?

    Полоний

    Представлявах Юлий Цезар. Аз бях заклан в Капитолия. Брут ме закла. 33

    Хамлет

    Това е било брутално от негова страна — да заколи едно такова капитално теле… Готови ли са актьорите?

    Розенкранц

    Да, принце. Те чакат вашата заповед.

    Гертруда

    Ела тук, добри ми Хамлете, седни при мене.

    Хамлет

    Не, майко, тук магнитът е по-силен.

    Полоний

    към краля

    А-ха! Чувате ли вий?

    Хамлет

    Госпожице, мога ли да легна във вашия скут?

    Сяда при нозете на Офелия.

    Офелия

    Не, принце,

    Хамлет

    Искам да кажа: да сложа главата си във вашия скут.

    Офелия

    Да, принце.

    Хамлет

    Мислите ли, че исках да кажа нещо просташко?

    Офелия

    Аз не мисля нищо, принце.

    Хамлет

    Хубава мисъл — да лежиш между краката на едно момиче.

    Офелия

    Какво има, принце?

    Хамлет

    Нищо.

    Офелия

    Вий сте весел, принце.

    Хамлет

    Кой? Аз?

    Офелия

    Да, принце.

    Хамлет

    О, боже мой, вашият единствен комедиант! Пък какво друго трябва да прави човек, освен да бъде весел? Защото вижте как радостно гледа моята майка, а баща ми умря преди два часа.

    Офелия

    Не, два пъти по два месеца, принце.

    Хамлет

    Толкова много? Тогава нека дяволът да ходи в черно, пък аз ще ходя в самурен кожух. Боже мой! Умрял преди два месеца и още не е забравен! Има тогава надежда, че паметта на един велик човек може да живее половин година след смъртта му. Но заклевам се, че той трябва да си съгради черкви, иначе няма кой да мисли за него и ще го сполети съдбата на счупените кукли, чиято епитафия гласи: „Защото, о, защото,
    куклата умря в забрава!“

    Музика.

    След това влиза пантомимата.34

    Влизат един цар и една царица твърде сантиментално — царицата прегърнала царя и той нея. Тя коленичи пред него и му прави движения за заклеване. Той я изправя и навежда главата си върху гърдите й, после сяда върху един стол от цветя. Тя, като го вижда, че заспива, го напуска. Тогава идва един скитник, взема му короната, целува я, налива отрова в ушите на царя и излиза. Царицата се връща, намира царя мъртъв и прави отчаяни движения. Отровителят се връща пак заедно с двама-трима неми и се преструва, че плаче заедно с нея. Изнасят тялото на мъртвия. Отровителят примамва царицата с подаръци. Отначало тя се показва ненаклонна и несъгласна, но накрай приема любовта му.

    Излизат.

    Офелия

    Какво значи туй, принце?

    Хамлет

    Ха-ха, това е момчешка палячовщина. То означава нещастие.

    Офелия

    Навярно показва съдържанието на пиесата.

    Явява се прологът.

    Хамлет

    Това ще научим от този приятел. Актьорите няма какво да мълчат — те ще кажат всичко.

    Офелия

    Ще ни каже ли той какво значи това представление?

    Хамлет

    Да, или някое представление, което бихте му представили. Само не се срамувайте да му го представите и той няма да се срамува да ви каже какво означава то.

    Офелия

    Пролог

  • 148 За нас и нашто представление

  • 149 с покорно уважение

  • 150 ний просим снизхождение.

    Излиза.


    • Хамлет

    Пролог ли е това или надпис върху пръстен?

    Офелия

    Твърде кратко, принце.

    Хамлет

    Като женска любов.

    Влизат двама актьори — цар и царица.

    Цар

  • 154 Феб трийсет пъти вече сред пламък пролетя

  • 155 със свойта колесница над суша и вода,

  • 156 и трийсет по дванайсет пъти лунний лик

  • 157 обвиваше света в мъгливий си светлик —

  • 158 откак любов сърца ни, Хименей ръце ни 35

  • 159 сбра на свещений брак чрез връзките свещени.

    • Царица

  • 160 Додето греят слънце и луна в света,

  • 161 в сърца ни ще живей неспирно любовта.

  • 162 Ала, уви, тъй блед си станал ти и болен,

  • 163 далеч от всяка радост на живота волен,

  • 164 че страх ме е… Но не! О, нека, мили мой,

  • 165 тоз страх да не смути душевний ти покой.

  • 166 Във женското сърце страх и любов, о, знай,

  • 167 или са нищо те, или пък са безкрай.

  • 168 А как те любя аз, това ти знаеш сам:

  • 169 подобно любовта ми е моя страх голям.

  • 170 Великата любов от малката бои се,

  • 171 че във великий страх любов велика крий се.

    • Цар

  • 172 Повярвай, мила, аз ще те оставя скоро.

  • 173 Гасней предишна мощ в болезнена умора.

  • 174 Но ти ще продължаваш да живейш след мене
    сред тоя дивен свят в блажено наслаждение,

  • 175 сред почит и любов. И може би дори

  • 176 ти втори мъж тогаз…

    • Царица

  • 176 О, моля ти се, спри!

  • 177 Това не би било любов, а зла измяна.

  • 178 Проклета нека бъда, ако не остана
    и след смъртта ти вярна. Със нов мъж щастлива

  • 179 била би само таз, що първия убива.

    • Хамлет

    настрана

    Пелин! Пелин!36

    Царица

  • 181 Това, което днес към брак повторен води,

  • 182 не е любов, а само сметка за изгоди.

  • 183 И аз убила бих повторно своя мъж,

  • 184 ако прегърнала бих друг, макар веднъж.

    • Цар

  • 185 Аз вярвам, че ти казваш искрено това,

  • 186 но често се забравят светите слова.

  • 187 Да, всяко обещание е, роб на паметта,

  • 188 за жалост — с времето съвсем отслабва тя

  • 189 Додето е зелен, плодът е на дървото,

  • 190 но щом узрей — самичък пада под стеблото.

  • 191 Да, зарад нас е лесно да не заплатим

  • 192 дълга, що ний сами на себе си дължим.

  • 193 Това, що ний със страст желаем да направим,

  • 194 изтлее ли страстта — веднага го забравим.

  • 195 И поривът на скръб или възторг разбива

  • 196 сам силата, която в себе си той скрива.

  • 197 Където радостта ликува, там скръбта

  • 198 ридай, скърби скръбта и пее радостта…

  • 199 Светът е променчив във своето въртение

  • 200 и често любовта със щастие се сменя.

  • 201 И щастието ли или пък любовта

  • 202 се повече цени от хората в света?

  • 203 Загиваш ли — не ще се никой отзове
    на твоя зов; но в миг най-люти врагове

  • 204 са ти приятели, щом станеш ти богат.

  • 205 След щастието следва любовта в тоз свят.

  • 206 Не си ли в нужда — всеки те люби, уважава;

  • 207 но лошият другар във нужда се познава —

  • 208 на твоя зов отвръща с презрение и смях.

  • 209 Но за да свърша там, отдето почнал бях,

  • 210 знай — нашта воля и съдбата са в борба,

  • 211 над всичко туй владей превратната съдба.

  • 212 Ний знаем наште мисли и вярваме им честно,
    но ще ли ги изпълним — това е неизвестно.

  • 213 Ти мислиш: втори мъж не ще в сърце ти влезне,

  • 214 но с първия ведно таз мисъл ще изчезне.

    • Царица

  • 215 Ни от земята плод, ни от небето зрак!

  • 216 О, нека мир и радост да изчезнат в мрак

  • 217 и нека да умрат утеха и надежда!

  • 218 Едничък път — и той в затвора ме отвежда!

  • 219 О, нека вечна скръб над мене да повее

  • 220 и всяка радост в туй сърце да потъмнее!

  • 221 О, мъка без предел докрай да ме терзае,

  • 222 ако венец вдовишкото ми чело увенчае!

    • Хамлет

  • 223 Ами ако тя пристъпи клетвата си.

    • Цар

  • 224 Добре, аз вярвам туй. Но остави ме мила!

  • 225 Духът ми уморен желае сън, покой

  • 226 през тоя скучен ден.

    Заспива.


    • Царица

  • 226 Спи тихо, мили мой!

  • 227 Дано скръбта над нас да няма нивга сила.

    Излиза.


    • Хамлет

    Скъпа майко, харесва ли ви се пиесата?

    Гертруда

    Госпожата, струва ми се, твърде много се зарича.

    Хамлет

    О, но тя ще удържи думата си.

    Кралят

    Знаете ли вий съдържанието? Няма ли да стане някаква неприятност?

    Хамлет

    Не, не, те само се шегуват. Отравят се след това на шега. Никаква неприятност.

    Кралят

    Как се казва пиесата?

    Хамлет

    „Капан за мишки“. Но защо ли пък? Фигуративно. Тази пиеса е представление на едно убийство, станало във Виена. Гонзаго е името на херцога, а на съпругата му — Баптиста. Ще видите след това — то е една подла работа. Но какво от това? Ваше Величество и ний, които сме с чисти, неопетнени души — нас това не закача. Нека прокаженият да се гърчи, нашият гръб е здрав.

    Влиза актьорът, който изпълнява ролята на Луциан.

    Това е един известен Луциан, племенник на царя.

    Офелия

    Вий сякаш изпълнявате ролята на хор, принце.37

    Хамлет

    О, желал бих да бъда посредник между вас и вашия възлюбен, ако вий се решите да играете тази комедия.

    Офелия

    Вий сте остър, принце, вий сте остър.

    Хамлет

    Ще има доста да стенете, додето ми отнемете острието.

    Офелия

    Все по-добре и по-зле.

    Хамлет

    Трябва тогава да намерите вашите съпрузи… Започвай, убиецо! Дявол взел те! Остави твоите проклети изражения и започвай. Хайде: „Черен гарван грозен глас за мъст надава.“

    Луциан

  • 252 Почерней дух, ръце без страх, отрова мощна

  • 253 и сгодно време. Ето — никой не ме вижда.

  • 254 Ти, злобна смес от бурен и трева среднощна,

  • 255 заклета от Хеката и варена трижди,38

  • 256 днес свойта мощ, в която магия зла живей,

  • 257 над тоз блажен живот във тоя миг излей!

    Налива отровата в ухото на спящия.


    • Хамлет

    Той го отравя в градината заради властта му. Името му е Гонзаго. Тази история е действителна и е написана на превъзходен италиански език. Вий ще видите след това как убиецът спечелва любовта на Гонзаговата жена.

    Офелия

    Кралят става.

    Хамлет

    Какво, уплашен от лъжлив огън?

    Гертруда

    Какво ти стана, мили?

    Полоний

    Да се прекъсне играта.

    Кралят

    Дайте тук светлина… Назад!

    Всички

    Светлина! Светлина! Светлина!

    Всички излизат освен Хамлет и Хорацио.

    Хамлет

    • 268 Ха, нека плаче, когото боли —

    • 269 здравият весел играе!

    • 270 Някой се смее, а друг пък ридае:

    • 271 тъй си е тоз свят — нали?

    Това, драги мой, заедно с една гора шарени пера — в случай, че моето бъдещо щастие ми измени — и още няколко фалшиви рози по моите високи обуща, не би ли ми осигурило място в някоя актьорска трупа — а?39

    Хорацио

    Да, но с половин участие.

    Хамлет

    Не, не, с пълно!
    • 278 Ти знаеш, мили Дамон мой,

    • 279 в туй царство е загинал

    • 280 един Юпитер; днес е цар

    • 281 един отличен, личен… пуяк! 40

    Хорацио

    Вий бихте могли да римувате.

    Хамлет

    О, драги Хорацио, бих заложил хиляда жълтици за това, че думите на духа са истина. Видя ли ти?

    Хорацио

    Да, отлично, принце.

    Хамлет

    При думата за отравянето…

    Хорацио

    Много добре го наблюдавах.

    Хамлет

    Ха-ха… Хей там! Музиканти, флейтисти!
    • 289 Щом кралят не харесва комедията,

    • 290 що му се поднася, е, да, разбирам — тя не му изнася.

    Хей! Тук, музиканти!

    Влизат Розенкранц и Гилденщерн.

    Гилденщерн

    Драги принце, позволете ми да ви кажа две думи.

    Хамлет

    Ако обичате, дори цяла история, скъпи господине.

    Гилденщерн

    Кралят, принце…

    Хамлет

    Е, какво е станало с него?

    Гилденщерн

    … се оттегли в своите покои и му е неимоверно зле.

    Хамлет

    От пиене ли?

    Гилденщерн

    Не, принце, по-скоро от огорчение.

    Хамлет

    Вашият разум би трябвало да се покаже много по-пъргав и би трябвало да известите това на доктора, а не на мене. Защото, ако бих му предписал аз от моя страна някакво лекарство, то би му докарало може би още повече горчивина.

    Гилденщерн

    Скъпи принце, сложете вашите речи що-годе между рамки и не се отдръпвайте тъй диво от моята поръчка.

    Хамлет

    Аз съм кротък, господине. Говорете!

    Гилденщерн

    Кралицата, вашата майка, в твърде голямо безпокойство ме изпрати при вас.

    Хамлет

    Вий сте ми приятен гост.

    Гилденщерн

    Не, добри ми принце, тази учтивост не е искрена. Ако имате желанието да ми дадете един здрав отговор, ще ви кажа поръчката на вашата майка. Ако ли не — извинявайте, — аз ще се върна и с това се свършва моето послание.

    Хамлет

    Почтени мой, не мога.

    Гилденщерн

    Какво, принце?

    Хамлет

    Да ви дам един здрав отговор. Моят ум е болен. Но ако е работата за отговора, който мога да ви дам,
    тогава, господине мой, можете да заповядате. Или по-добре, както казвате, да заповяда майка ми. Прочее, на въпроса: майка ми, казвате…

    Розенкранц

    Че, както казва тя, вашето държание я поставя в смущение и удивление.

    Хамлет

    О, чудовен син, който може тъй много да учуди майка си! Но няма ли нищо друго, което следва подир това майчино учудване? Да видим…

    Розенкранц

    Тя желае да говори с вас в нейната стая, преди да си легнете.

    Хамлет

    Ще изпълним това, като да беше тя десет пъти наша майка. Имате ли още нещо да ни съобщите?

    Розенкранц

    Принце, някога вий ме обичахте

    Хамлет

    Също и сега, заклевам се в тези тук джебчии и крадци.

    Розенкранц

    Принце, каква е причината на вашето разстройство? Без съмнение вий затваряте вратата на собствената си свобода, щом скривате болките си от вашите приятели.

    Хамлет

    Липсва ми напредък, друже мой.

    Розенкранц

    Как е възможно това, щом имате гласа на самия крал за наследството на Дания?

    Хамлет

    Да, приятелю, но „докато расте тревата“… пословицата е малко нещо остаряла…

    Влизат актьори с флейти.

    О, ето флейтите! Дайте ми да видя една… За да си поговорим откровено с вас (като оттегля Гилденщерн настрана): какво обикаляте тъй край мене? Гледате да ме прекарате натясно, за да ме уловите в примка ли?

    Гилденщерн

    О, принце, ако ли предаността ми е твърде дръзка, е ли любовта ми твърде невежлива?

    Хамлет

    Това го не разбирам както трябва. Бихте ли посвирили с тази флейта?

    Гилденщерн

    Принце, аз не мога.

    Хамлет

    Моля ви.

    Гилденщерн

    Вярвайте ми, не мога.

    Хамлет

    Послушайте ми волята.

    Гилденщерн

    Не владея абсолютно никакъв похват, принце

    Хамлет

    Та то е лесно като лъжа: управлявайте тези дупки с вашите пръсти и с клапите, духайте с дъха си във флейтата — и тя ще издаде най-сладостна музика. Гледайте, това са стъпките.

    Гилденщерн

    Но тъкмо тях не владея аз, за да произведа някаква Нямам никаква опитност.

    Хамлет

    Ето, виждате ли за каква нищожна вещ ме смятате? Вий искате да свирите с мене. Вий се поставяте тъй, като че ли познавате моите клапи. Вий искате да изтръгнете сърцето на моята тайна. Вий искате да ме изпитате от най-дълбоката ми нота чак до върха на моята гама — а в тоя малък инструмент има много музика, великолепен глас. Обаче вий не можете да го накарате да заговори! Поврага! Мислите ли вий, че с мене се свири по-лесно, отколкото с една флейта? Наречете ме какъвто искате инструмент, вий можете да ме разстроите, но не и да свирите с мене.

    Влиза Полоний.

    Дал ви Бог добро, почтений.

    Полоний

    Господарю, кралицата иска да говори с вас още сега.

    Хамлет

    Виждате ли там оня облак, който е почти във вид на камила?

    Полоний

    Ей Богу, наистина прилича на камила!

    Хамлет

    Струва ми се, че прилича на невестулка.

    Полоний

    Да, има гръб на невестулка.

    Хамлет

    Или пък като кит?

    Полоний

    Съвършено приличен на кит.

    Хамлет

    И така, аз ще дойда при майка си още сега. С техните глупости те изчерпват всичкото ми търпение. (Високо.) Ще дойда на часа.

    Полоний

    Ще съобщя това…

    Хамлет

    Лесно е да се каже: на часа.

    Излиза.

    Извинете ме, приятели мои.

    Излизат всички освен Хамлет.

  • 383 Сега е час на призраците нощни,

  • 384 когато гробищата зеят, ада

  • 385 изригва гибел над света — в тозчас
    бих могъл аз да пия жежка кръв,

  • 386 да върша всичко, пред което би настръхнал в ужас светлий ден

  • 387 Но тихо, сега — при майка ми.

  • 388 Сърце, владей се!

  • 389 Нероновият дух да не кипи неспирно в тая твърда гръд.

  • 390 Ще бъда жесток, но не безбожен!

  • 391 Ще говоря за кръв и за кинжали, но не ще ги похващам във ръка.

  • 392 Аз трябва хитро с език и със душа да се преструвам.

  • 393 Макар дори жестоко да ранява речта ми,

  • 394 но, сърце — недей я изпълнява!

    Излиза.


    • Трета сцена

    Стая в двореца.

    Влизат кралят. Розенкранц и Гилденщерн.

    Кралят

  • 1 Не ща го тук, без да сме сигурни

  • 2 пред буйствата на лудостта му. Затова

  • 3 гответе се за път — ще тръгнете

  • 4 веднага с него вий за Англия.

  • 5 Дългът към нашето достойнство
    не позволява да търпим тъй близо

  • 6 пред нас, във всеки час, опасността на

  • 7 безумствата му.

    • Гилденщерн

  • 7 Ний ще се приготвим.

  • 8 Свещен и праведен е тоя страх

  • 9 да мислиш за онези много, много
    човешки същества, които покрай Ваше

  • 10 Величество живеят и се хранят.

    • Розенкранц

  • 11 Дори и простият живот на всеки отделен мъж

  • 12 е длъжен да се брани от туй,

  • 13 което го заплашва с гибел. А още повече,

  • 14 разбира се, пък оня, със чието благо свързан е

  • 15 живота на мнозина. Не умира

  • 16 един монархът само — той увлича

  • 17 със себе си и всичко близко. Той е огромно колело,

  • 18 изправено на върха на висока планина,

  • 19 и вързани за неговата ос

  • 20 са хиляди неща: политне ли

  • 21 то в пропастта — и всяка дребна вещ

  • 22 споделя участта му. Напразно не ридай

  • 23 монархът, ако ли народът не страдай.

    • Кралят

  • 24 Стегнете се за бърз път, моля ви,

  • 25 защото трябва да сковем в окови страха си,

  • 26 който волно днес се шири.

    • Розенкранц и Гилденщерн

  • 26 Ний ще побързаме.

    Излизат.

    Влиза Полоний.


    • Полоний

  • 27 Кралю, при майка си отива той.

  • 28 И аз пък ще се скрия зад завесата,

  • 29 за да подслушам разговора. Тя
    ще му надума всичко, както трябва

  • 30 Но умно казахте, че е потребно

  • 31 и друг свидетел, освен майката,
    да чуе скришом разговора им.

  • 32 Защото, като майка, тя не може

  • 33 да бъде безпристрастна. Прочее,

  • 34 преди да легнете да спите, аз

  • 35 ще дойда да ви кажа всичко чуто.

    • Кралят

  • 35 Благодаря ти, скъпи ми Полоний.

    Полоний излиза.


  • 36 О, моя смраден грях достига Бога!

  • 37 Проклятие най-древно нося аз —

  • 38 братоубийство! Нито мога да се моля —

  • 39 искам страстно, но не мога

  • 40 Грехът ми — той е по-силен от мойто желание.

  • 41 И както някой с две дела зает в едно и също време —

  • 42 стоя в съмнение над туй, което
    би трябвало най-първом да направя —

  • 43 ала не правя нищо. Що от туй,

  • 44 че с братска кръв е таз ръка покрита?

  • 45 Нима в небето нежно няма дъжд

  • 46 да я изчисти като сняг? Защо е милостта,

  • 47 ако не зарад прошение?

  • 48 Не е ли с двойна мощ молитвата,

  • 49 за да предварди от падение

  • 50 и да спаси от гибел? Поглед вдигам

  • 51 нагоре към небето за молитва. Грехът ми е извършен.

  • 52 Но, о, с каква молитва да започна?
    „Прости ми скверното убийство…“— Не!

  • 53 Това е невъзможно — че все още аз притежавам туй,

  • 54 което беше цел на убийството:

  • 55 короната и мойта гордост, и мойта кралица.

  • 56 Как би могъл да се прости грехът
    на оня, който все пак притежава плода на тоя грях?

  • 57 В развратния летеж на този свят

  • 58 ръката позлатена на грешника разбива всяка правда

  • 59 и често престъплението подкупва

  • 60 с цената си закона! Но горе там не е така.

  • 61 Лъжа там няма, голо е всяко

  • 62 дело там — и ние сме принудени

  • 63 да сложим върху челото на собствения грях

  • 64 признание за всичко. Тогаз какво остава?

  • 65 Да се види що може да направи разкаянието.

  • 66 А що не може то? Но сам додето
    човек не се разкае, що може то?

  • 67 О, мъка! О, гръд, черна като смърт!

  • 68 О, мойта свързана душа, която се бори за освобождение,
    но само още повече затяга

  • 69 веригите си!… Милост, ангели!

  • 70 Превийте се, корави колене!
    И ти, стоманено сърце, смекчи се

  • 71 като плътта на нежен младенец!

  • 72 Дано да бъде всичко пак добро.

    Отдалечава се и коленичи за молитва.

    Влиза Хамлет.


    • Хамлет

  • 73 Сега бих свършил лесно — той се моли.

  • 74 Да, в този миг!… Ще бъде в миг в небето.

  • 75 Но ще ли отмъстя с това? То значи:

  • 76 един злодей, убиец на баща ми —

  • 77 и аз, едничък негов син, днес да
    изпратя тоя същия злодей

  • 78 в небето!

  • 79 О, туй ще бъде не мъст, а награда.

  • 80 Насън, без страх той е убил баща ми,

  • 81 сред майски цвят на греховете му —

  • 82 що става с тях, небето само знае.

  • 83 Но разумът ни казва, че е зле

  • 84 оня свят за него. И дали
    бих отмъстил аз, ако го сразя сега,

  • 85 в тозчас, когато чрез молитвата
    душата му очиства се от грях,

  • 86 готова да се пренесе в небето?

  • 87 Не.

  • 88 Меч, долу днес! По-грозен ти ще блеснеш,

  • 89 когато той заспи пиян или когато е сърдит,

  • 90 или пък се търкаля в удоволствията на
    кръвосмесителното ложе, да,

  • 91 при веселба, или когато псува,
    или при нещо друго

  • 92 без следа от светост —

  • 93 о, тогаз удри и нека с нозе към небесата да политне

  • 94 душата му към ада, като ада

  • 95 проклета, зла и черна. Но сега
    ме чака майка ми. Не се грижи —

  • 96 туй с малко твоите дни ще продължи.

    Излиза.


    • Кралят

    41

    Rising

  • 97 My words fly up, my thoughts remain below:

  • 98 Words without thoughts never to heaven go.

    Exit.


    • Четвърта сцена

    Стаята на кралицата.

    Влизат кралицата и Полоний.

    Полоний

  • 1 Сега ще дойде той. Но вий бъдете по-строга с него

  • 2 и кажете му, че неговите волности са дързост не за търпене

  • 3 се е застъпила за него пред

  • 4 гнева на краля. Аз пък ще се скрия тук зад завесата…

  • 5 Но моля само — не го жалете!

    • Гертруда

  • 5 Не се грижете за това, аз зная.

  • 6 Но скрийте се по-скоро; ето иде.

    Полоний се скрива зад завесата.

    Влиза Хамлет.


    • Хамлет

  • 7 Е, тук съм, какво има, майко?

    • Гертруда

  • 8 Ти оскърби баща си, Хамлете.

    • Хамлет

  • 9 Не, ти оскърби баща ми, майко.

    • Гертруда

  • 10 Ела, ела! Ти казваш празни думи.

    • Хамлет

  • 11 Върви, върви! Ти казваш грозни думи.

    • Гертруда

  • 12 Що значи, Хамлет, туй?

    • Хамлет

  • 12 Добре, що има?

    • Гертруда

  • 13 Забрави ли ме ти?

    • Хамлет

  • 13 О, не кълна се, не!

  • 14 Вий сте кралица и жена на мъжовия си брат,

  • 15 и… да — за жалост — моя майка.

    • Гертруда

  • 16 Не, други ще ти влеят тебе разум!

    • Хамлет

  • 17 Почакайте, седнете. Стойте тук,

  • 18 не мърдайте — додето ви покажа

  • 19 във огледало вашата душа.

    • Гертруда

  • 20 Какво ще правиш ти? Ще ме убиеш?

  • 21 О, помощ, помощ!

    • Полоний

    зад завесата

  • 22 Помощ, помощ, помощ!

    • Хамлет

    измъква шпагата си

  • 23 Що? Мишка? Мъртва, честно слово!

    Забива шпагата си в завесата.


    • Полоний

    зад завесата

  • 24 О, аз умирам!

    пада


    • Гертруда

  • 24 Боже мой! Що правиш?

    • Хамлет

  • 25 И сам не зная. Кралят ли е там?

    • Гертруда

  • 26 О, кърваво и безразсъдно дело!

    • Хамлет

  • 27 Да, кърваво! Почти тъй зло, о, майко, както

  • 28 и да убиеш един крал
    и с брат му след това да се ожениш.

    • Гертруда

  • 29 Що, да убиеш един крал?

    • Хамлет

  • 29 Тъй казах, да.

    Вдига завесата и открива трупа на Полоний.


  • 30 Ти, жалък, подъл, скучен шут — прощавай!

  • 31 За по-голям те взех: каква съдба!

  • 32 Но виж, опасно е да се стараеш премного.

  • 33 Престанете да ломите
    така отчаяно ръце. Седнете —

  • 34 без шум! И оставете ме сега
    аз да сломя сърцето ви — да, да, —

  • 35 ако могло би то да се сломи,

  • 36 ако от зли привички не е станало

  • 37 кораво като зид за всяко чувство.

    • Гертруда

  • 38 Какво съм сторила, че тъй суров е

  • 39 езикът ти към мене?

    • Хамлет

  • 39 О, да — нещо,

  • 40 което опетнява всяка скромност;

  • 41 което смята честността за глупост;

  • 42 от непорочното любовно чело
    откъсва розите и вместо тях

  • 43 разлива болест там; което смята обетът брачен —

  • 44 празен като клетва на лош играч. О, дело, що изтръгва

  • 45 свещената душа на всяка дружба и

  • 46 превръща всяка вяра в празен шум

  • 47 от думи. Да, небесният лик пламва

  • 48 и таз неподвижна земна твърд

  • 49 помръква в страх и болка — сякаш близо

  • 50 е Страшният съд — пред туй мрачно дело

    • Гертруда

  • 50 Уви, какво престъпно дело вика

  • 51 тъй гръмко и крещи чрез твоя глас?

    • Хамлет

  • 52 Виж таз картина тук и виж оная —

  • 53 портретите на двама родни братя.

  • 54 Виж колко прелест има в този лик:

  • 55 коси на Аполона, лоб на Зевса

  • 56 и взор на Марса — жив закон и страх!

  • 57 Изправен като пратеника Хермес, 42

  • 58 току-що спуснал се от висините
    над връх, целуващ светлото небе.

  • 59 Наистина такова съчетание и такъв възвишен образ —

  • 60 сякаш всеки от боговете сложил е на него печата си, за да го отличи

  • 61 пред целий свят като богоизбран —

  • 62 туй беше твоя мъж. Виж тук сега:

  • 63 това е твоя мъж — главня сред жито

  • 64 братоубиец!… Имаш ли очи?

  • 65 От оня дивен връх си слязла долу

  • 66 в туй скверно блато… Имаш ли очи?

  • 67 Не казвай ти: любов. На твойта възраст

  • 68 вълните на кръвта са тихи, кротко

  • 69 те слушат разума! И кой ли разум

  • 70 би предпочел това пред онова? Ти имаш чувство, да.

  • 71 Как иначе могла би да се увлечеш? Но сигурно

  • 72 туй чувство е заглъхнало у тебе, защото и безумният дори

  • 73 дотолкова не би се заблудил —
    безумството дотам не помрачава ума,

  • 74 че да не може той да различи

  • 75 нещата. О, кой дявол те е тласнал

  • 76 в игра на сляпа баба?…

  • 77 Очи без чувство, чувство без очи,

  • 78 слух без ръце и взор, мирис без всичко —

  • 79 да, и частичка от правдиво чувство

  • 80 не би се заблудило чак дотам. Срам, де е твоя румен?

  • 81 Ад от похот,

  • 82 ти пламваш в членовете на матрона,

  • 83 а добродетелта е като восък

  • 84 пред пламъка на младостта и в него
    се разтопява тя. Недей да викаш

  • 85 „О, срам!“ — когато видиш млада кръв да пламне буйно.

  • 86 Виж, самият мраз избухва като нея в жар, а хладният разсъдък става

  • 87 дързък съблазнител на волята.

    • Гертруда

  • 87 О, Хамлете, спри, стига!

  • 88 Навътре моя поглед ти обръщаш към истинската ми душа.

  • 89 И виждам там аз петна, тъй черни и дълбоки,

  • 90 неизлечимо черни.

    • Хамлет

  • 90 Да живееш

  • 91 в потта на сладострастно, гнусно ложе,

  • 92 прогнила от разврат и скверни ласки!

  • 93 Отпаднала в обятия позорни…

    • Гертруда

  • 93 О, стига вече!

  • 94 Като зли ханджари забиват се в ушите ми тез думи —

  • 95 спри, мили Хамлете!

    • Хамлет

  • 95 Злодей, убиец,

  • 96 раб! Нито стотна част от твоя първи

  • 97 съпруг, пародия на крал, плячкосник

  • 98 на власт и кралство,

  • 99 който е задигнал короната

  • 100 в потаен час…

    • Гертруда

  • 100 О, спри!

    • Хамлет

  • 101 Крал в дрипи и парцали…

    Появява се духът на баща му.


  • 102 Спасете ме, закрийте ме с крилата си,

  • 103 небесни сили!… О, що искаш ти, възвишен образ?

    • Гертруда

  • 104 Боже, той е луд!

    • Хамлет

  • 105 Не идваш ли да укротиш ти своя ленив син,

  • 106 че пилей напразно време и жар — без да извърши

  • 107 страшната поръчка, що възложи ти на него?

  • 108 О, казвай!

    • Духът

  • 108 Не забравяй! Аз дойдох да

  • 109 възпламеня онуй, което тлее…

  • 110 Но виж: над майка ти е виснал ужас.

  • 111 О, застани ти между нея и разкъсаната ѝ душа;

  • 112 безсилните, безпомощни души са най-чувствителни.

  • 113 Заговори й, Хамлете…

    • Хамлет

  • 113 Що, майко?

    • Гертруда

  • 114 Уви, що става с тебе,

  • 115 че така си втренчил поглед в празния простор

  • 116 и разговаряш с въздуха невидим?

  • 117 Духът ти в твоя поглед бляска диво

  • 118 и — като спящи войни при тревога —

  • 119 косите ти увиснали настръхват,

  • 120 изправят се страхотно като живи… Мили сине,

  • 121 излей връз пламъка на твойта лудост

  • 122 търпение студено. Де се взираш?

    • Хамлет

  • 123 Към него, него! Виж как, бледен, гледа!

  • 124 О, тоя взор и смисъл влял би

  • 125 и в камъните мисъл… Не ме гледай така!

  • 126 С тоз тъжен вид ти би смекчил

  • 127 суровата ми воля и без плод ще

  • 128 остане делото ми. Вместо кръв ти будиш сълзи…

    • Гертруда

  • 129 На кого говориш?

    • Хамлет

  • 129 Не виждаш ли там нищо?

    • Гертруда

  • 130 Нищо. Виждам, което е.

    • Хамлет

  • 131 Не чуваш ли ти нищо?

    • Гертруда

  • 131 Не, нищо освен нас самите.

    • Хамлет

  • 132 Ето — виж там!

  • 133 Виж как отива той, баща ми, облечен също като приживе

  • 134 виж как в този миг излиза из вратата!

    Духът излиза.


    • Гертруда

  • 135 Това е плод на твоя болен мозък.

  • 136 Въображението е всесилно

  • 137 във слабите души.

    • Хамлет

  • 137 Въображение?

  • 138 Кръвта ми, както твойта, бий размерно

  • 139 и все тъй здраво пей. Не е то лудост,

  • 140 което казвах. Ако искаш — дума

  • 141 по дума бих ти го повторил пак и ще изчезне

  • 142 всеки вид на лудост. За твое благо, майко,

  • 143 недей слага, лъжовен балсам на душата си —

  • 144 че уж не твоят грях, а само моето
    безумие говори тук сега;

  • 145 да, той ще скрие грозните петна,

  • 146 но язвата отвътре ще остане

  • 147 невидимо да гние и дълбае…
    Сама се изповядай пред небето,

  • 148 разкай се ти за станалото, отклони

  • 149 това, което иде, не оставяй да се разраства

  • 150 бурена! Прости ми тази моя доблест.

  • 151 Може би във тия гнили, тъпи времена

  • 152 самата доблест трябва извинение да проси от порока,

  • 153 да пълзи пред него, за да му направи добрина.

    • Гертруда

  • 154 На две сърцето ми разсичаш, Хамлете!

    • Хамлет

  • 155 О, лошата му част хвърли и чисто

  • 156 с другата живей ти.

  • 157 Лека нощ! Но не във ложето на моя чичо…

  • 158 Сдобий се с добродетелта, която нямаш.

  • 159 О, навикът, това чудовище,
    което жадно гълта всяко чувство —

  • 160 да, той е дявол, но понявга — ангел:

  • 161 за чисти и добри дела той дава

  • 162 такава дреха или плащ, каквито

  • 163 прилягат там. Въздръж се тази нощ;

  • 164 тогава второто усилие ще бъде не тъй тежко;

  • 165 трети път — по-леко и по-леко.

  • 166 Навикът изменя и природата дори. Той укротява

  • 167 дявола или го сразява с дивна сила.

  • 168 Лека нощ — повторно!

  • 169 И ако сама желаеш спасение,

  • 170 тогава бих се молил за твоето спасение.

    Като показва към Полония.


  • 171 Разкайвам се за този мъж, но така сам Бог поиска:

  • 172 да накаже него с мен и мене с него,

  • 173 да му бъда палач и раб.

  • 174 За него сам ще се погрижа и сам ще отговарям

  • 175 за смъртта му. Пак лека нощ!

  • 176 Жесток съм — ала от любов жесток.

  • 177 Аз зъл съм, но не по-зъл от порок.

  • 178 Две думи още, майко!

    • Гертруда

  • 178 Що да сторя?

    • Хамлет

  • 179 Съвсем не туй, което аз ти казвам!

  • 180 Легни си пак с надутий цар в леглото

  • 181 и нека той ти гали бузите, да те нарича свое мишче;

  • 182 нека да те целува страстно,

  • 183 с блудни пръсти да си играй по твойта шия и

  • 184 тогава всичко ти му разправи:

  • 185 кажи му, че във всъщност аз не съм изпаднал в лудост,

  • 186 но че се преструвам на луд. Добре ще бъде да го знае.

  • 187 Нима една кралица-прелестна и честна, мъдра —

  • 188 би укрила от един котак, плъхок и гнусна жаба

  • 189 такива хубави неща? О, не,

  • 190 напук на всеки разум, който те
    съветва да мълчиш и пазиш тайна,

  • 191 открий ти коша върху покрива,

  • 192 пусни да хвръкнат пилците, а после като оназ маймуна

  • 193 влез сама за опит вътре —

  • 194 за да си строшиш главата и врата.

    • Гертруда

  • 195 О, знай ти: ако думите са дъх, а

  • 196 дъхът — живот, аз нямам в себе си живот,

  • 197 за да издъхна туй, що ти ми казваш.

    • Хамлет

  • 198 Ще трябва да замина аз за Англия —
    ти знаеш ли това?

    • Гертруда

  • 198 Ах, да

  • 199 забравих. Тъй решено бе.

    • Хамлет

  • 200 Писмата са готови
    и подпечатани. И моите двама

  • 201 съученици — на които вярвам като на пепелянки

  • 202 — в тях те носят заповедта: те път ще ми проправят —

  • 203 пътеводители към мерзка гибел. Така да бъде!

  • 204 Ала смешно е, когато подпалвачът сам загине

  • 205 от собствения си барут. Опасна е

  • 206 играта, но ще изкопая аз яма сто аршина по-дълбока

  • 207 от тяхната и с гръм ще ги запратя
    на луната чак!… О, как прекрасно е,

  • 208 когато две коварности се сблъскат!…

  • 209 Тоз мъж сега ще бъде мой товар.

  • 210 Аз ще замъкна неговия търбух в друга стая.

  • 211 Майко, лека нощ! Виж, тоз съветник

    • 212 днес е тъй спокоен, тъй таен и сериозен —

    • 213 а пък приживе бе само глупава бъбрица…

  • 214 Ела да свърша с тебе, господине.

  • 215 Майко, лека нощ!

    Излизат на различни страни; Хамлет изнася трупа на Полоний.


    • Четвърто действие

    Първа сцена

    Стая в двореца.

    Влизат кралят, кралицата, Розенкранц и Гилденщерн.

    Кралят

  • 1 В тез тягостни въздишки има нещо.

  • 2 Открий ни го, да разберем какво е.

  • 3 Къде е твоят син?

    • Гертруда

  • 4 За малко оставете ни сами.

    Розенкранц и Гилденщерн излизат.


  • 5 Ах, скъпи мой! Какво видях през тази нощ!

    • Кралят

  • 6 Какво, Гертруда? Какво прави Хамлет?

    • Гертруда

  • 7 Беснее като буря сред морето.

  • 8 Във необузданата си ярост,

  • 9 като чу, че зад завесата
    се мърда нещо, в миг измъкна

  • 10 шпагата, извика: „Мишка! Мишка!“

  • 11 и в безразсъдния си бяс уби

  • 12 добрия старец, който беше там прикрит.

    • Кралят

  • 12 Уви, уви! Какво ужасно дело!

  • 13 Тъй би се случило и с мене също,

  • 14 ако бях там. Всички застрашава лудостта му

  • 15 — тебе, мене, всички нас.

  • 16 О, как ще отговарям аз сега за туй ужасно дело?

  • 17 Знам, на мене ще легне то, понеже не предвидих отрано всичко и не обуздах

  • 18 безумствата му, като го поставя

  • 19 далеч от хората. Ала голяма
    бе любовта ми, та не сторих туй,

  • 20 което трябваше да сторя непременно.

  • 21 Но както някой, обзет от зла болест,

  • 22 крий болестта си да се не разчуе,
    така и аз оставих го на воля,

  • 23 за да разяжда като тайна болест
    сърцето ми. — Къде отиде той?

    • Гертруда

  • 24 Отвлече на убития трупа.

  • 25 А лудостта му — като златно зърно

  • 26 сред сплав от прост метал —

  • 27 личеше ясно: той плачеше за туй, що бе извършил.

    • Кралят

  • 28 О, доста, спри Гертруда! Знай, преди

  • 29 горите слънцето да позлати,

  • 30 той ще отплува с кораб през морето.
    А туй ужасно дело трябва сам аз

  • 31 с властта и хитростта си да умия

  • 32 и оправдая. Хей там! Гилденщерн!

    Влизат пак Розенкранц и Гилденщерн.


  • 33 Приятели, вземете си на помощ друг някой още:

  • 34 в свойта лудост Хамлет убил Полония и го отнесъл

  • 35 от стаята на майка си.

  • 36 Идете го намерете и кажете му да ви открие де е тялото

  • 37 и в черквата след туй го отнесете. Но моля ви, побързайте с това.

    Излизат Розенкранц и Гилденщерн.


  • 38 Ела, Гертруда. Ще извикаме най-мъдрите приятели и там

  • 39 ще кажем какво мислим да направим и

  • 40 какво — за жалост — се е случило.

  • 41 Напук на клеветата, чийто съсък

  • 42 пронизва целий свят, тъй както топът

  • 43 изпраща право своя смъртен изстрел, не ще докосне нашто име и

    • 44 безследно ще премине. О, ела,

    • 45 в душата ми е страх и болка зла.

      Излизат.


    Втора сцена

    Друга стая.

    Влиза Хамлет.

    Хамлет

    Добре е свързан.

    Розенкранц и Гилденщерн

    отвън

    Хамлет! Принц Хамлет!

    Хамлет

    Що за шум? Кой вика Хамлета? А, ето ги, идат.

    Влизат Розенкранц и Гилденщерн.

    Розенкранц

  • 5 Какво направихте с трупа вий, принце?

    • Хамлет

  • 6 Съединих го с праха, с който той е родствен.

    • Розенкранц

  • 7 Кажете ни къде е — да го вземем

  • 8 оттам и в черквата да го поставим.

    • Хамлет

    Недейте го вярва!

    Розенкранц

    Какво да не вярваме?

    Хамлет

    Че мога да запазя вашата тайна, а моята — не И при това — да те пита една гъба!…И какво трябва да отвърне на това синът на един крал?

    Розенкранц

    За гъба ли ме смятате вие, принце?

    Хамлет

    Да, господине, гъба, която попива настроението на краля, неговите награди, неговите повеления. Но такива слуги оказват на краля най-добра услуга накрая: той ги държи за врата като маймуната — залъка; и — най-напред лапнати, а след това — погълнати… Ако има той нужда от това, което си погълнал ти, той сам ще те изстиска, о гъбо, и ти си пак сух.

    Розенкранц

    Аз не ви разбирам, принце…

    Хамлет

    Радвам се. Острите думи дремят в тъпите уши.

    Розенкранц

    Скъпи принце, вие трябва да ни кажете де е трупът и да дойдете с нас при краля.

    Хамлет

    Трупът е при краля, но кралят не е при трупа. Кралят е едно нещо…

    Гилденщерн

    Нещо ли, принце?!

    Хамлет

    Което е нищо. Добре, заведете ме при него. Скрий се, лисицо, и всички отподир.

    Излизат.

    Трета сцена

    Друга стая в двореца.

    Кралят със свита.

    Кралят

  • 1 Изпратих аз да го подирят и да намерят тялото

  • 2 Каква опасност всички е туй, дето той се шири така свободен, неограничен!

  • 3 Нито пък би могло да се наложи и нему строгостта на общия закон;

  • 4 защото той е тъй любим на глупавата сган,

  • 5 която гледа с очи, а не с разсъдък. И затуй

  • 6 не теглят на виновния вината,

  • 7 а неговата мъка. За да бъде безшумно и спокойно всичко

  • 8 — трябва това внезапно отстранение да се представи като мярка,

  • 9 взета след дълги размишления. Щом е

  • 10 горчива болката — горчив цяр само би могъл да помогне

  • 11 или нищо.

    Влиза Розенкранц.

    Какво направихте?

    • Розенкранц

  • 12 Кралю, къде е трупът —

  • 13 ний не можахме да узнаем от него.

    • Кралят

  • 13 А къде е той самия?

    • Розенкранц

  • 14 Отвън. Той чака вашто разрешение.

    • Кралят

  • 15 Тогаз да влезе.

    • Розенкранц

  • 15 Влезте, Гилденщерн, и доведете принца.

    Влиза Хамлет с Гилденщерн.


    • Кралят

    Хамлет, де е Полоний?

    Хамлет

    На вечеря.

    Кралят

    На вечеря? Де?

    Хамлет

    Не там, където яде, но където е изяден. Един особен съвет от държавни червеи се е събрал около него. Да, червеят е за нас едничък наш властелин, колкото се отнася до яденето. Ний угояваме себе си, а себе си угояваме за червеите. Тлъстият крал и мършавият просяк са само различни ястия, две блюда, но за една трапеза — край.

    Кралят

    Уви, уви!

    Хамлет

    Някой би могъл да лови риба с червея, който е ял от месото на крал, и да яде после от рибата, която е погълнала червея.

    Кралят

    Какво искаш да кажеш с това?

    Хамлет

    Нищо, освен да ви покажа как един крал може да направи обиколка чрез червата на някой беден риболов.

    Кралят

    Де е Полоний?

    Хамлет

    В небето. Пратете там да го подирят. Ако вашият пратеник не би го намерил там, търсете го тогава на друго място. Но знайте, че ако не го намерите в продължение на един месец, тогава ще го подушите, като се качвате по стълбите към галерията.

    Кралят

    Идете го подирете там.

    към някои от свитата

    Хамлет

    Идете, той ви чака.

    Излиза част от свитата.

    Кралят

  • 40 За да си в безопасност, Хамлете —

  • 41 което искрено желаем, както и скърбим за туй,

  • 42 което си извършил, — ще трябва с бързината

  • 43 на светкавица да те отпратим ний далеч оттук.

  • 44 Затуй стегни се. Корабът е вече
    готов, попътен вятър вей в платната,

  • 45 другари и съпътници те чакат и всичко е на път

  • 46 за Англия.

    • Хамлет

  • 46 За Англия?

    • Кралят

  • 46 Да, Хамлете.

    • Хамлет

  • 46 Добре.

    • Кралят

  • 47 Да, ако би разбрал ти нашта цел.

    • Хамлет

    Аз виждам един херувим, който я разбира. Но да вървим. За Англия! Прощавай, мила майко!

    Кралят

    Любвеобилен твой баща, о, Хамлете…

    Хамлет

    Моя майка. Баща и майка са мъж и жена; мъж и жена са едно тяло, следователно — моя майка Да вървим към Англия!

    Излиза.

    Кралят

  • 54 Вървете вий по стъпките му! Бързо качете го на борда.

  • 55 Незабавно! Далеч оттук да бъде тази нощ.

  • 56 Напред! Написано и подпечатано

  • 57 е всичко. Моля ви се, бързайте!

    Излизат Розенкранц и Гилденщерн.


  • 58 И, Английо, цениш ли любовта ми,

  • 59 тъй както мойта мощ ти я налага

  • 60 (защото твойта рана, що ти е

  • 61 нанесъл нашият датчански меч,
    пламти в гърдите ти и ти със страх

  • 62 изплащаш своя дълг) — тогаз не трябва

  • 63 без страст да пренебрегнеш мойта воля,

  • 64 която в туй писмо е изразена —

  • 65 най-бърза смърт за Хамлета! Стори го, о, Английо!

  • 66 Защото като треска гори във мойта кръв и ме измъчва той.

  • 67 Но ти ме изцери

  • 68 и дай ми пак покой!

    Излиза.


    • Четвърта сцена

    Равнина в Дания.

    Влизат Фортинбрас, капитан и войници в поход.

    Фортинбрас

  • 1 Капитане, иди да поздравиш от мене краля на Дания.

  • 2 Кажи му, че тъй както е обещал той, Фортинбрас

  • 3 желае свободен пропуск

  • 4 през земите му. Ти знаеш де ще бъдем.

  • 5 Ако Негово Величество желае да ни срещне,

  • 6 сами ще му изкажем верността си.

  • 7 Това му извести

    • Капитанът

  • 7 Слушам, принце.

    • Фортинбрас

  • 8 Настъпвайте полека.

    Излиза Фортинбрас с войниците.

    Влизат Хамлет, Розенкранц, Гилденщерн и други.


    • Хамлет

  • 8 Приятелю, чии са тез войски?

    • Капитанът

  • 9 Норвежки, господине.

    • Хамлет

  • 10 За где отиват, моля ви се, те?

    • Капитанът

  • 11 Зарад едно парче от Полша.

    • Хамлет

  • 12 А кой ги води?

    • Капитанът

  • 13 Внукът на норвежкия владетел — Фортинбрас.

    • Хамлет

  • 14 Отиват ли те против цяла Полша или пък

  • 15 против граничен някой дял?

    • Капитанът

  • 16 За да говорим право и открито —

  • 17 отиваме да завладеем ний едно парче земя,

  • 18 което нищо не притежава освен свойто име.

  • 19 За пет жълтици, пет — не бих го купил.

  • 20 Нито на Полша, нито на Норвегия

  • 21 би дало нещо, ако бъде то продадено на търг.

    • Хамлет

  • 22 Навярно Полша няма да го брани…

    • Капитанът

  • 23 Напротив — то е вече укрепено.

    • Хамлет

  • 24 Две хиляди души и двеста лири

  • 25 не ще решат тоз празен спор.

  • 26 Това е циреят на мир и волност,

  • 27 който се пука сам отвътре, без да има

  • 28 отвън причина да умре човек. Покорно ви благодаря.

    • Капитанът

  • 29 Бог да бъде с вас.

    Излиза.


    • Розенкранц

  • 29 Ще искате ли да си тръгнем, принце?

    • Хамлет

  • 30 Аз ида подир вас. Вървете вий.

    Излизат всички без Хамлет.


  • 31 Как всеки случай ме вини и шиба

  • 32 за моята ленива мъст! Какво е

  • 33 човекът, ако първото му благо

  • 34 и дело е да спи и да яде? Скот, нищо друго!

  • 35 Да, тоз, който в нас

  • 36 назад или напред, не ни е дал той

  • 37 способност и богоподобен разум,

  • 38 за да заглъхват те напусто. И дали у мене

  • 39 туй е скотска тъпост или пък нерешително съмнение

  • 40 във размисли за точния изход на работата —

  • 41 мисъл, на която едната четвърт мъдрост е,

  • 42 а трите останали са подлост! Но не зная

  • 43 защо живея с празни думи: „Трябва да се извърши туй!“,

  • 44 макар че имам причина, средства, имам мощ и воля

  • 45 да го извърша… Примери, корави като земята, ми напомнят туй:

  • 46 така и туй огромно войнство,

  • 47 предвождано от нежен, бледен принц.

  • 48 Но неговият дух жадней за слава

  • 49 и хвърля се към неизвестен край,

  • 50 като излага всичко смъртно свое

  • 51 пред всеки жребий, гибел ѝ опасност,

  • 52 и то — за лешник! Истински велик

  • 53 ще бъдеш само и при важен повод;

  • 54 но трябва и за сламка да се бориш,

  • 55 ако в това стои честта ти. Как тогаз стоя спокоен,

  • 56 щом баща ми е убит, а майка ми в позор —

  • 57 за моя ум и мойта кръв такъв смел повод?

  • 58 Да, за мой срам виждам гибелта

  • 59 възвишена на двайсет хиляди мъже,

  • 60 които за една прищявка и жад за слава

  • 61 лягат волно в гроба като в леглото; бият се за някаква

  • 62 незнайна нива, във която няма дори и място за самия бой,

  • 63 която не би имала ни пръст,

  • 64 ни гробове за тез, които паднат! От тозчас,

  • 65 мисли мои, бъдете в кръв облени или проклятие над цял свят и над мене!

    Излиза.


    • Пета сцена

    Елсинор. Стая в двореца.

    Кралицата и Хорацио.

    Гертруда

  • 1 Не, аз, не искам да говоря с нея.

    • ХОРАЦИО

  • 2 Тя настоява, тя е извън себе си.

  • 3 И заслужава милост.

    • Гертруда

  • 3 Но що иска?

    • ХОРАЦИО

  • 4 Говори много за баща си, казва, че

  • 5 светът е злобен; стене, бий гърдите си;

  • 6 ядосва се от нищо и говори

  • 7 неща с неясен смисъл. Думите ѝ сами не значат нищо,

  • 8 ала тонът им кара тоз,

  • 9 който ги слуша, сам да ги свърже

  • 10 и да схване смисъл в тях.

  • 11 И тия думи тя изказва с жестове, с гримаси тъй,

  • 12 че всеки би помислил:„Наистина, в тях има мисъл“…

  • 13 … Може би не тъй ясна, но във всеки случай — печална, безутешна.

    • Хорацио

  • 14 По-добре е да се говори с нея: иначе тя би събудила

  • 15 опасни мисли у зле настроените духове.

    • Гертруда

  • 16 Пуснете я да влезе.

    Излиза Хорацио.


  • 17 Душата ми от грях и мъка болна

  • от всяка шушка се бои неволно;18

  • 19 грехът е пълен с безразсъден страх

  • 20 и без да ще, издава, че е грях.

    Връща се Хорацио с Офелия.


    • Офелия

  • 21 Де е прелестната кралица на Дания?

    • Гертруда

  • 22 Как си, Офелия?

    • Офелия

    пее

    • 23 Твоята любов от друга

    • 24 как бих разпознала?

    • 25 Шапката му — в раковини,

    • 26 с меч и със сандали. 43

    Гертруда

  • 27 Уви, девойко мила, що значи тази песен?

    • Офелия

  • 28 Какво казвате? Не, моля ви се, чуйте!

    Пее


    • 29 Той умря, изчезна, мила,

    • 30 той умря, изчезна,

    • 31 при глава му — зеленика,

    • 32 при нозете — камък.

  • 33 О!

    • Гертруда

  • 34 Ала, Офелия…

    • Офелия

  • 35 Моля ви се, чуйте.

    Пее.


    • 36 Бял като сняг бе плащът негов…

    Влиза кралят

    Гертруда

  • 37 Уви! Виж тук, мой мили.

    • Офелия

    Пее.

    • 38 И покрит с цветя,

    • 39 оросени с топли сълзи,

    • 40 сълзите на любовта.

    Кралят

  • 41 Как сте, нежна госпожице?

    • Офелия

    Добре — Божа воля! Казват, че кукумявката била хлебарска дъщеря. Ах, Господи, ний знаем какво сме, но не знаем какво 44 трябва да бъдем. Бог да ви благослови трапезата!

    Кралят

  • 45 Намек за баща й.

    • Офелия

    Моля ви се, нека да не говорим за това. Но ако ви питат какво значи това, кажете:

    Пее

    • 48 Утре е ден на свети Валентин, 45

    • 49 ти ще ме чакаш самин

    • 50 и под прозореца — млада мома, аз

    • 51 твоя ще съм, Валентин.

    • 52 Той ѝ отвори — в най-нова премяна

    • 53 влезе тя вътре сама.

    • 54 Пусна мома той да влезе при него

    • 55 но не излезе мома.

    Кралят

  • 56 Нежна Офелия!

    • Офелия

    Вярвайте, ха! Без да се заричам, но ще довърша.

    Пее.

    • 58 Дево света и света Катерино!

    • 59 В срам ме сърцето боли!

    • 60 Всеки млад момък тъй също би сторил —

    • 61 боже, ах, колко са зли!

    • 62 Казва тя: „Ти преди туй обеща ми

    • 63 да се ожениш за мен“

    • 64 Той отговаря й:

    • 65 „Вярвай, оженил се бих — да не беше

    • 66 влязла ти вече при мен.“

    Кралят

  • 67 И откога е тя все тъй?

    • Офелия

    Надявам се, че всичко ще бъде добре. Трябва само да бъдем търпеливи. Но з не мога да не плача, като помисля, че са го сложили в студена пръст. Трябва да се каже на брат ми за това. И така, благодаря ви за добрия съвет. Тук, кочияш! Лека нощ, госпожи. Лека нощ, мили госпожи, лека нощ! Лека нощ!

    Излиза.

    Кралят

  • 74 Вървете подир нея. И пазете я, моля ви се.

    Излиза Хорацио.


  • 75 О, това е страшната отрова на дълбока скръб, която извира

  • 76 само от внезапната смърт на баща й.

  • 77 О, Гертруда! Знай,

  • 78 когато идат скърбите, не идат
    те поотделно, дебнешком, а вкупом,

  • 79 на цели пълчища. Баща ѝ — мъртъв,

  • 80 а след това — и твоят син изчезнал,

  • 81 сам той безумен, буен причинител
    на своето заслужено изгнание;

  • 82 народът във смущение, изпълнен
    от мрачни, злобни мисли за смъртта

  • 83 на скъпия Полоний! И сами ний
    постъпихме неумно, като го

  • 84 погребахме набързо и потайно.
    А ето и злочестата Офелия,

  • 85 откъсната от себе си и своя прекрасен ум,

  • 86 без който ние сме само едни картини или безсловесни животни.

  • 87 И най-после туй, което е най-важното от всичко —

  • 88 нейният брат тайно е дошъл от Франция,

  • 89 бълнува чудеса, скрит в облаци,

  • 90 а пък не липсват и клюкари,
    които тровят неговия слух

  • 91 с измислици най-мръсни за смъртта на баща му…

  • 92 Да, и знай: при сгоден случай, макар против самата истина,

  • 93 мълвата не ще закъснее да

  • 94 похули нашта чест. О, мила ми Гертрудо!

  • 95 Всичко туй с безброй стрели отвред над мене сипе смърт, която

  • 96 е незаслужена.

    Шум зад сцената.


    • Гертруда

  • 96 О, боже мой! Какъв е тоя шум?

    • Кралят

  • 97 Къде са моите

  • 98 швейцарци? Нека здраво да пазят входа! 46

    Влиза един благородник.


  • 99 Какво е това там?

    • Gentleman

  • 99 О, господарю, спасявайте се!

  • 100 Нито океанът, прелял из своите брегове,

  • 101 поглъща полята с по-безумна бързина —

  • 102 тъй както в тоя час Лаерт, застанал

  • 103 начело на една бунтовна сбирщина, сломява вашите слуги. Тълпата го прогласява крал. И сякаш че

  • 104 не е било, като че не е имало, от днес започва свят, като че нищо

  • 105 тук, никакви обичаи — обичаи,

  • 106 които са едничката подпора на всяка власт,

  • 107 — тълпата вика вън: „Да изберем Лаерт за крал, Лаерт!“

  • 108 Ръце, езици, шапки възхваляват го чак до небеса:

  • 109 „Лаерт да бъде крал! Крал, крал — Лаерт!“

    • Гертруда

  • 110 Как весело крещи тълпата в свойто заслепление!

  • 111 Това е бунт, о вий, неверни псета!

    • Кралят

  • 112 Вратите са разбити.

    Шум отвън.

    Влиза Лаерт, въоръжен: след него датчани.


    • Лаерт

  • 113 Къде е кралят?… Стойте вий отвън!

    • ДАТЧАНИТЕ

  • 114 Не, не! Да влезем!

    • Лаерт

  • 114 Оставете ме самичък тук.

    • ДАТЧАНИТЕ

  • 115 Добре, добре.

    They retire without the door.


    • Лаерт

  • 116 Така, благодаря ви! Стойте на вратата!
    О, подъл крал!

  • 117 Върни баща ми!

    • Гертруда

  • 117 Лаерте, тихо…

    • Лаерт

  • 118 Тази тиха капка във мойта кръв — о, тя ме прогласява за незаконен син,

  • 119 баща ми пък — за рогоносец, и жигосва мойта любима майка като блудница,

  • 120 тук — между целомъдрените й

  • 121 невинни вежди. 47

    • Кралят

  • 121 Но какво, Лаерте,

  • 122 повдига в твоята душа такъв огромен бунт?

  • 123 Гертруда, остави го, не бой се ти за мен, о, не!

  • 124 Защото една божественост закриля краля,

  • 125 така че всякаква измяна, с каквато и да бъде цел, не може

  • 126 да му стори нищо. Кажи, Лаерте, от какво си тъй

  • 127 сърдит и разгневен? Пусни го ти Гертруда.

  • 128 Говори, човече.

    • Лаерт

  • 129 Де е баща ми?

    • Кралят

  • 129 Мъртъв.

    • Гертруда

  • 129 Но не от смъртта си.

    • Кралят

  • 130 Не, нека пита сам.

    • Лаерт

  • 131 А как е той умрял? Не искам да се гаврят с мене!

  • 132 Мри в ада, вярност! Клетва — дявол взел те!

  • 133 Благоволение и съвест — вий в най-черни преизподни потънете!

  • 134 Не се боя от грях! Тук аз стоя,

  • 135 презрение над двата свята хвърлям —

  • 136 да става щото ще! Едно аз искам: да отмъстя,

  • 137 да отмъстя докрай за баща си!

    • Кралят

  • 137 Нима някой би те спрял?

    • Лаерт

  • 138 Не, нито целий свят пред мойта воля!

  • 139 С моите средства, здраво съчетани,

  • 140 ще зная с малкото да сторя много.

    • Кралят

  • 140 Добри Лаерте,

  • 141 ако искаш ти да знаеш истината

  • 142 за смъртта на твоя скъп баща — дали си вписал под твойто отмъщение

  • 143 смъртта на всеки враг или другар, бил той

  • 144 печелещ или губещ?

    • Лаерт

  • 145 О, не: само смъртта на враговете му.

    • Кралят

  • 145 А знаеш ли кои са те?

    • Лаерт

  • 146 Приятелите си посрещнал бих с отворени обятия

  • 147 и като пеликана, който сам се жертва,

  • 148 аз бих им дал кръвта си. 48

    • Кралят

  • 148 Така, сега говориш като верен

  • 149 син и достоен благородник, да.

  • 150 Че аз не съм виновен за смъртта на

  • 151 баща ти и че жаля най-дълбоко

  • 152 за нея — туй ще блесне като ден

  • 153 пред твоя поглед.

    • ДАТЧАНИТЕ

    отвън

  • 153 Нека влезе вътре! Пуснете я.

    • Лаерт

  • 154 Какъв е тоя шум?

    Влиза Офелия окичена с фантастични цветя и венци.


  • 155 О, жар, сърце ми изсуши ти! Сълзи горчиви,

  • 156 седем пъти прегорете вий силата на моите очи!

  • 157 Кълна се! Ще платя за твойта лудост аз,

  • 158 докле везните ъм мен се наклонят… О, майска розо!

  • 159 Девойко скъпа! Мила сестро! Нежна Офелийо!

  • 160 О, небеса! Възможно ли е ума на младата девица

  • 161 да е тъй смъртен, както и живота на стария баща?

  • 162 Природата е нежна в любовта и в свойта нежност

  • 163 тя плаща скъпоценна жертва за

  • 164 любимото.

    • Офелия

    пее

    • 165 Положиха го в смъртен саркофаг,

    • 166 ой-нон — нони — нони — ой-нони!

    • 167 И сълзите обляха гробний праг…

    Прощавай, гълъб мой!

    Лаерт

  • 169 Да беше с ум и нам за мъст да беше

  • 170 напомнила, не би било тъй силно

    • Офелия

    Вий трябва да пейте: Надолу! Надолу! А вий го изпращате долу… как приглася чекръкът! Лъжлив е този, който остави да грабнат дъщерята на господаря му.

    Лаерт

    Туй нищо значи повече от нещо.

    Офелия

    Ето розмарин, който е за спомен — моля ти се, 49 мили, помни ме! А ето теменугите са за вярност.

    Лаерт

    Една мъдрост в лудостта: спомен и вярност съединени.

    Офелия

    Ето ви копър и гълъбовка… Ето пък звъника за вас, а тук малко за мене. Вий бихте могли да я наречете трева на благодатта на света Неделя. О, вий бихте могли да носите вашата звъника не тъй, както аз. Ето тук маргаритки. Исках да ви дам и теменуги, но те всички увехнаха, откакто е умрял баща ми. Казват, че умрял спокойно…

    Пее.

    • 186 Ах, моят любезен е моята радост.

    Лаерт

  • 187 Печал и спомен, страст и болна мъка

  • 188 огряват образа ѝ с дивна прелест.

    • Офелия

    Sings

      • 189 Той няма ли да дойде пак?

      • 190 Той няма ли да дойде пак?

      • 191 Не, не! Той мъртъв е, уви!

      • 192 И ти към своя край върви

      • 193 Той няма да се върне пак.

      • 194 Брадата му бе бяла като сняг

      • 195 и като лен му бе косата;

      • 196 изчезна той, изчезна,

      • 197 и всяка скръб е безполезна.

      • 198 Бог нека му спаси душата!

    И душите на всички християни. Mоля Бога за това. Бог да бъде с вас!

    Излизa.

    Лаерт

  • 200 Ти виждаш ли това, о Господи?

    • Кралят

  • 201 Лаерте, трябва да докосна твойта печал.

  • 202 Недей отхвърля туй ми право.

  • 203 Ала върви и избери от своите
    приятели най-мъдрите и нека

  • 204 те бъдат съдници между нас двамата.

  • 205 Намерят ли ме те виновен в нещо —

  • 206 далечно или близко, — аз ти давам живот,

  • 207 корона, царство, давам всичко, което аз наричам мое,

  • 208 в твое наследство. Ала ако не —

  • 209 бъди доволен и ме остави спокоен

  • 210 Сдружен със твоята душа, аз вярвам,

  • 211 че ще ѝ дам утеха

    • Лаерт

  • 211 Тъй да бъде!

  • 212 Безвестната му смърт — погребан скришом,

  • 213 без меч, без герб, без знаци върху гроба,

  • 214 без литургия и без почести —

  • 215 о, всичко туй е вик гърмящ между небето и земята,

  • 216 който вика към мене, че аз длъжен съм да питам.

    • Кралят

  • 216 О, да, разбира се.

  • 217 И над виновната глава съдийската секира ще падне след това.

  • 218 Ела със мен.

    Излизат.


    • Шеста сцена

    Друга стая в двореца.

    Хорацио и един слуга.

    Хорацио

    Какви са тези, що искат да ме видят?

    Слугата

    Моряци, господарю. Казват, че писма до вас те носят.

    Хорацио

  • 4 Нека влязат.

    Слугата излиза.


  • 5 Не знам от кой край на света получил

  • 6 бих аз привет, ако не от принц Хамлет.

    Влизат моряци.


    • ПЪРВИ МОРЯК

    Дал ви Бог добро, господине.

    Хорацио

    И на тебе също.

    ВТОРИ МОРЯК

    Ако му е воля, господине. Носим едно писмо за вас, господине. То е от пратеника, който отиваше за Англия… ако вий сте Хорацио наистина, както ми разправяха.

    Хорацио

    чете

    „Хорацио, когато прочетеш настоящето, помогни на тези хора да се явят пред краля; те носят писма за него. Едвам бяхме прекарали два дена сред морето, когато един пират със силно въоръжение ни нападна. Тъй като ний не можехме да плуваме твърде бързо, трябваше да се сдобием с необходимата храброст. В борбата аз се прехвърлих в техния кораб, но в същия миг те опразниха нашия и аз останах като едничък техен пленник. Те се отнесоха с мене като милосърдни разбойници; но те знаеха какво вършат — аз трябваше да им доставя добра полза. Погрижи се да получи кралят писмата, които пращам; и ела при мене с такава бързина, с каквато би бягал от смъртта. Имам да ти пошушна думи на ухото, от които ти би онемял, но и те са твърде леки спрямо тежестта на работата. Тези добри приятели ще те доведат тук, където съм аз. Розенкранц и Гилденщерн продължават пътя си за Англия: имам много да ти разправям за тях. Прощавай! Твой, както знаеш, Хамлет“
  • 32 Елате, аз ще ви препратя с вашите писма

  • 33 където трябва; но по-скоро, защото след това ще отведете

  • 34 и мен при този, който ви е пратил.

    • Излизат.

    Седма сцена

    Друга стая в двореца.

    Кралят и Лаерт.

    Кралят

  • 1 Да, твойта съвест трябва да признае невинността ми;

  • 2 и като приятел в сърцето си ти трябва да ме сложиш.

  • 3 Защото — чу ти сам, че този, който

  • 4 уби достойний ти баща — той

  • 5 готви и мойта смърт.

    • Лаерт

  • 5 Това е явно. Но кажете ми:

  • 6 ащо не взехте мерки вий против

  • 7 тия грозни злодеяния, тъй както ви

  • 8 заставя вашта мъдрост и вашта безопасност

  • 9 като крал?

    • Кралят

  • 9 По две причини главно.

  • 10 Може би за тебе те да са без важност,

  • 11 но за мене са всесилни. Майка му, кралицата,

  • 12 живее почти само от неговия поглед, а за мене —

  • 13 било по моя слабост или щастие —

  • 14 тя е тъй сляна с моята душа и със живота ми,

  • 15 че както всяка звезда се движи в свойта сфера само,

  • 16 така и аз не мога да живея без нея. Втората причина

  • 17 за това, че пазя тайна,

  • 18 е огромната любов, която храни днес тълпата към него!

  • 19 Във своя сляп възторг поглъща тя всичките му грешки

  • 20 — и тъй както превръща извора дървото в камък,

  • 21 така и тя превръща всички негови
    пороци в най-блестящи добродетели.

  • 22 А моите стрели са твърде леки
    срещу такъв луд вятър и възвили

  • 23 се биха те назад към мене

  • 24 вместо към този, към когото ги изпращам.

    • Лаерт

  • 25 И ето че загубих моя скъп баща,

  • 26 потънала във отчаяние сестра ми —

  • 27 тя, чиято добродетел, ако са позволени днес похвали,

  • 28 бе на върха на всички векове,

  • 29 без равна ней… О, отмъщение жадувам аз!

    • Кралят

  • 30 Напразно не смущавай
    спокойния си сън! Недей да мислиш,

  • 31 че съм създаден аз от хладно и лениво вещество,

  • 32 та бих допуснал нещастието под носа си чак, че седнал бих

  • 33 да си играя с него. Ще чуеш скоро повече:

  • 34 обичах баща ти аз, обичахме се двама —

  • 35 туй, вярвам, ще те убеди, че аз…

    Влиза вестоносец.


  • 36 Що има? Какви новини ми носиш?

    • ВЕСТОНОСЕЦ

  • 36 Писма от Хамлета, кралю.

  • 37 Това за вас, това пък за кралицата.

    • Кралят

  • 38 От Хамлета? А кой ги е донесъл?

    • ВЕСТОНОСЕЦ

  • 39 Моряци, господарю, казват. Сам аз не ги видях.

  • 40 Писмата Клавдио ми даде — той получил

  • 41 ги от тях.

    • Кралят

  • 41 Лаерте, стой да чуеш какво пише.

  • 42 Иди си.

    • Излиза вестоносецът.

    Чете.

    „Висший и Всевластния! Трябва да ви съобщя, че стоя гол във вашето царство. Утре ще искам позволение да се явя пред вашите кралски очи. Тогава, след като ви помоля за извинение, ще ви разкажа на какво се дължи моето внезапно и тъй чудновато завръщане. Хамлет.“
  • 48 Що значи туй? Те всички ли се връщат?

  • 49 Или това е някаква измама?

    • Лаерт

  • 50 Познавате ли почерка?

    • Кралят

  • 50 На Хамлета. „Гол“…

  • 51 и в една добавка тук пише „сам“

  • 52 — Какво ще кажеш ти?

    • Лаерт

  • 53 Кралю, аз не разбирам нищо… Нека обаче дойде!

  • 54 Туй ще стопли мойто замръзнало сърце.

  • 55 Ще му извикам аз под носа:

  • 56 „Убиецът си ти!“

    • Кралят

  • 56 Но щом е тъй, Лаерте…

  • 57 нима би могло да бъде иначе?

  • 58 Желаеш ли да ме послушаш?

    • Лаерт

  • 58 Да, кралю;

  • 59 ако не ще ме уговаряте за мир…

    • Кралят

  • 60 За твоя собствен мир. Ако се върн

  • 61 той и откаже да замине пак,

  • 62 ще му устроя аз една игра,

  • 63 която съм намислил и в която той

  • 64 без друго ще пропадне.

  • 65 И ни лъх от съмнение за неговата смърт ще повей над нас.

  • 66 Дори и майка му не ще съзре в туй никаква измама, а ще си мисли,

  • 67 че е само проста случайност — нищо повече.

    • Лаерт

  • 67 Готов съм, господарю.

  • 68 И особено ако направите така,

  • 69 че аз да съм оръдието.

    • Кралят

  • 69 Тъкмо тъй.

  • 70 Откакто си заминал, тук за теб се говори много —

  • 71 и говори се пред Хамлета — за една твоя дарба,

  • 72 една способност, във която, казват,си бил непостижим. Дори и всичките ти

  • 73 други дарби вкупом не събуждат в душата му такава завист,

  • 74 както едничка само тази — според мене

  • 75 обаче най-неважната.

    • Лаерт

  • 75 Каква е тази дарба, господарю?

    • Кралят

  • 76 Само нищожна лента върху шапката на младостта.

  • 77 Обаче твърде нужна, защото на младежите прилича

  • 78 небрежна, лека дреха не по-зле,

  • 79 отколкото самурената шуба на старостта

  • 80 доставя чест и здраве.Преди два месеца

  • 81 бе тук един нормандски рицар.

  • 82 Виждал съм и зная добре французите,когато с тях
    се бихме — зная ги, че са способни

  • 83 в езда на кон. Но тоз галантен мъж

  • 84 бе просто чародеец — сякаш сраснал

  • 85 бе със седлото и в такива чудни
    игри премяташе той своя кон,

  • 86 че рекъл би човек, че той е слян

  • 87 със своя дивен кон. Тъй порази той мисълта ми,

  • 88 че едва ли бих измислил някои игри и скачки,

  • 89 които да надминат тез, които видях от него.

    • Лаерт

  • 89 Той е бил нормандец?

    • Кралят

  • 90 Нормандец, да!

    • Лаерт

  • 91 Заклевам се — Ламорд!

    • Кралят

  • 91 Той същия.

    • Лаерт

  • 92 Познавам го добре.
    О, да, наистина, той е украса

  • 93 и бисер на народа си.

    • Кралят

  • 94 И той разправяше за тебе тук с такива

  • 95 блестящи комплименти и похвали,

  • 96 за твоето изкуство и умелост

  • 97 в оръжието, главно в шпагата,

  • 98 че сам извика: „О, наистина,

  • 99 ще бъде дивна гледка, ако някой излязъл би да мери сили с него!“

  • 100 Той се кълнеше, че във тяхната страна не се намирал фехтовач да устои пред тебе по замах,

  • 101 по удар, ловкост или пък отбрана. Таз негова похвала, драги мой,

  • 102 отрови Хамлета с такава завист,

  • 103 че той желаеше от все сърц

  • 104 по-скоро да се върнеш, за да може да се опита с теб.

  • 105 Но все едно…

    • Лаерт

  • 105 Но как тъй все едно, кралю?

    • Кралят

  • 106 Лаерте, баща ти скъп ли е за теб?

  • 107 Или скръбта е само нарисувана върху лицето ти,

  • 108 без да я носиш в сърцето си?

    • Лаерт

  • 108 Защо е тоз въпрос?

    • Кралят

  • 109 Не искам аз да кажа, че не си обичал ти баща си.

  • 110 Но аз зная, че всяка обич е до време.

  • 111 Зная от опит аз, че времето охлажда от опит аз,

  • 112 че времето охлажда искрите и жарта на любовта.

  • 113 В самата жар на любовта се крие

  • 114 един вид пепел, от която тя сама гасне —

  • 115 няма нищо трайно във свойта доброта.

  • 116 Че добротата, разцъфнала докрай,

  • 117 сама умира от свойта безпределност. И това, което ний желаем да направим,

  • 118 би трябвало да го направим бързо и тутакси — защото туй „желаем“

  • 119 е променливо и непостоянно и може да се измени или забави толкоз много,

  • 120 колкото ръце, езици и случайности са в тоя свят възможни всеки миг;

  • 121 а нашто „трябва“ е една безплодна

  • 122 въздишка със безплодно облекчение… Но да се върнем пак на нашта болка.

  • 123 Хамлет ще дойде; и тогаз какво би предприел,

  • 124 за да покажеш ти, че си достоен за баща си син —

  • 125 ала на дело, не на думи само?

    • Лаерт

  • 125 Бих го заклал, и в черквата дори!

    • Кралят

  • 126 Наистина убийството не знае свещено място;

  • 127 тмъщението не трябва да стои обвързано. Но, драги ми Лаерте,

  • 128 ако ти желаеш да направиш туй — веднага се затвори във стаята си.

  • 129 Щом пристигне Хамлет, ще му кажем ний,че ти си тук;

  • 130 ще наредим да хвалят пред него твойта бляскава способност,

  • 131 със блясък двойно по-голям,

  • 132 отколкото описваше я тук французина; най-сетне ще ви

  • 133 срещнем един с друг за състезание. Понеже той е

  • 134 небрежен, благороден, доверчив,

  • 135 не ще избира много сабите, а ти ще можеш лесно,

  • 136 с пипане или с опитване, да си намериш

  • 137 една по-остра шпага — и с един решителен замах

  • 138 да отмъстиш за баща си.

    • Лаерт

  • 138 Да, ще го направя! Само

  • 139 че за да бъда по-сигурен, аз ще взема да намажа мойта шпага.

  • 140 Бях купил преди време от един евреин смес

  • 141 — тъй смъртоносна, че ако само се допре кръвта до нож,

  • 142 намазан с тая смес — не могат ни

  • 143 редки балсами,ни лековити треви, варени

  • 144 под луната, да спасят от смърт тогова,

  • 145 който е макар одраскан само. Ще наквася аз мойто острие

  • 146 със тази течност, така че, ако само го докосна

  • 147 смъртта да бъде сигурна за него.

    • Кралят

  • 147 За туй ще видим после; ще размислим

  • 148 с какви възможности от време и

  • 149 от средства ще достигнем нашта цел.Но не успее ли,

  • 150 или пък ако по наше невнимание се схване нашта цел

  • 151 тогава по-добре да не се мъчим повече. Затуй пък,

  • 152 за всеки случай, нашият план трябва да има втора част

  • 153 — та ако първата пропадне като опит, втората друго да успее. Тихо! Чакай да видя…

  • 154 Ний ще дойдем там тържествено на вашия двубой, тържествен оброк ще сложа аз за вашто състезание…

  • 155 Да, ето:

  • 156 щом от борбата се разгорещите и ожаднейте

  • 157 (а затуй бъди ти по-жив и по-буен),

  • 158 той ще иска да пие нещо и за тоя случай ще му приготвя

  • 159 една чаша, от която, ако близне само —

  • 160 случай, че би избягнал твоя удар, —

  • 161 в миг постигната ще бъде нашта цел.

    Влиза кралицата.

    Но тихо! Що за шум?

    • Гертруда

  • 162 Едно нещастие по стъпките на другото —

  • 163 как бързо се редят! Сестра ви е удавена, Лаерте!

    • Лаерт

  • 164 Удавена? Къде?

    • Гертруда

  • 165 Върба се свежда над потока там,

  • 166 огледала в прозрачните вълни листата си печално-сиви. Там

  • 167 дошла тя със венци от маргаритки,

  • 168 иглика, крин и кукувича прежда

  • 169 — която волни пастири зоват тъй грубо,

  • 170 ала скромните моми ѝ казват „мъртви пръсти“.

  • 171 Там като се покачила тя за да накичи

  • 172 венците си по сведените клони —

  • 173 една лъжовна вейка се откъртва и нейните цветя изпадали

  • 174 ведно със нея във потока плачущ.Широко над водата разпрострели

  • 175 се дрехите ѝ и понесли я като сирена.

  • 176 А тя пеела мелодии от стари песни,

  • 177 сякаш не схващала нещастието си

  • 178 или пък е била наистина

  • 179 родена за това… Но не за дълго —

  • 180 натегналите от водата дрехи

  • 181 увличат я, нещастната, надолу от нейното вълшебно, звучно ложе

  • 182 дълбоко в тинестата смърт.

    • Лаерт

  • 182 И що, уви! Удавена е, значи, тя?

    • Гертруда

  • 183 Удавена, удавена!

    • Лаерт

  • 184 Ти имаш, о, горка ми Офелия, тъй много вода —

  • 185 затуй задържам моите сълзи. И все пак —

  • 186 х, така ни е създала природата и здраво тя държи обичая си.

  • 187 Нека да говори срамът каквото ще —

  • 188 изчезнат ли сълзите — ще изчезне и жената.

  • 189 Аз имам огнени слова, които се биха развилнели в буйни пламъци,

  • 190 ако не би ги угасило туй безумие.

    Излиза.


    • Кралят

  • 190 Да го последваме, Гертруда!

  • 191 С колко мъка уталожих гнева му аз!

  • 192 Но страх ме е, че пак, той ще разбие своите прегради.

  • 193 Затуй — да го последваме.

    Излизат.


    • Пето действие

    Пето действие, Първа сцена

    Гробища.

    Влизат двама гробари с лопати и копачи.

    Първи гробар

    А дали тя ще бъде погребана по християнски, тъй като навярно тя е дирила сама своето спасение във водата?

    Втори гробар

    Казвам ти — така ще бъде. Затова копай по-скоро гроба й. Следователят я гледа и реши да се погребе по християнски.

    Първи гробар

    Как може да бъде това, ако тя не се е удавила за своя защита?

    Втори гробар

    Да, и така именно е решено.

    Първи гробар

    Но това трябва да стане se offendendo50. Не може и да бъде другояче. Защото — тук е възелът; ако аз съзнателно се удавя, това означава едно действие. А едно действие има три части: да действаш, да вършиш и да правиш. Значи, тя е удавила съзнателно сама себе си.

    Втори гробар

    Ах, но слушай, добри гробокопачо…

    Първи гробар

    Имай търпение! Ето — тук е водата. Добре. Ако сега човекът иде към тази вода и се удави, това значи иска, не иска — но отива. Виждаш ли? Но ако водата иде при него и го удави, той не се е удавил сам. Тъй че, значи — който не е виновен сам за своята собствена смърт, не скъсява сам своя собствен живот.

    Втори гробар

    Но общ закон ли е това?

    Първи гробар

    Да, да! Така е по закона на гробарския следовател.

    Втори гробар

    Искаш ли ти да знаеш истината в тази работа? Ако тя не беше някаква благородница, нямаше да я погребат по християнски.

    Първи гробар

    Да, прав си. И жалкото е, че големците биват по този начин повече насърчавани да се давят и да се бесят тук, на този свят, отколкото техните прости събратя християни. Чакай, лопатата ми! Няма обаче по-стари благородници от градинарите и гробарите: те поддържат вярата Адамова.

    Втори гробар

    Та благородник ли е бил той?

    Първи гробар

    Той е бил първият, който е носил оръдие и сечива.

    Втори гробар

    Не, той е бил без сечива.

    Първи гробар

    Какво! Ти езичник ли си? Как схващаш ти писанието! Писанието казва: „Адам изкопа.“ Е, можеше ли той да копае без сечива? Но искаш и да ти задам друг въпрос? Ако не ми отговориш направо, признай, че…

    Втори гробар

    Казвай де!

    Първи гробар

    Кой е този, който гради по-здраво от зидаря, корабостроителя или дърводелеца?

    Втори гробар

    Строителят на бесилки — защото неговата постройка преживява хиляди хора.

    Първи гробар

    Харесвам твоето остроумие, да — повярвай ми! Бесилката прави добро, но какво добро прави тя? Тя прави добро на онези, които правят зло. А ето че ти правиш зло, като казваш, че бесилката е по-здраво построена от черквата. Тъй че, значи — бесилката би ти направила добро. Но да почнем отначало. Хайде!

    Втори гробар

    Кой строи по-здраво от зидаря, корабостроителя или дърводелеца?

    Първи гробар

    Да, кажи ми това и ще си поотдъхнеш.

    Втори гробар

    А-ха… ето, сега знам да ти кажа…

    Първи гробар

    Хайде!

    Втори гробар

    Дявол го взел! Не знам.

    Влизат Хамлет и Хорацио, малко отдалечени.

    Първи гробар

    Недей си би повече главата с това, тъй като твойто глупаво магаре няма да тръгне по-бързо, колкото и да го биеш. И ако някой ти зададе този въпрос друг път, кажи: гробарят! Домовете, които прави той, траят чак до второто пришествие: Хайде, върви при кръчмаря, донеси ми малко ракия.

    Излиза вторият гробар.

    копае и пее

    • 63 На младост, ах, кога любих,

    • 64 любих с безмерна сладост;

    • 65 и времето си пръснал бих

    • 66 за всяка малка радост.

    Хамлет

    Няма ли този приятел чувство за работата, която върши, та се е разпял тук, макар че копае гроб?

    Хорацио

    Навикът е направил това за него нещо обикновено.

    Хамлет

    Така е. Чиято ръка малко работи, е нежна и с тънко чувство.

    Първи гробар

    пее

    • 72 Но старост дебнешком влезна

    • 73 и в тоя дом нападна,

    • 74 из мойто царство ме изгони

    • 75 и днес съм сянка хладна.

    Изравя един череп.

    Хамлет

    Този череп е имал някога език и е можел да пее. А как го захвърли онзи негодник по земята, сякаш е челюстта на Каина, който пръв на света е убил! Това може да е главата на някой политик, който е искал да излъже Господа, а ето че това магаре го надхитри, нали?

    Хорацио

    Възможно е, принце.

    Хамлет

    Или пък някой дворянин, който би могъл да каже: „Добро утро, скъпи принце! Как е работата, мили принце?“ Тук сигурно един господин еди-кой си, който е хвалил коня на господина еди-кой си, когато е искал да му го подарят. Нали?

    Хорацио

    Да, принце.

    Хамлет

    Да, да, разбира се. А ето след това госпожа Червейка на работа; и днес е той оголен и удрян по главата от лопатата на един гробар. Виж ти какво хубаво превращение! Да имахме само възможност да го проследим. Нима трябваше да се хранят тези кости само за да можем да играем сега кегел с тях? И моите дори ме заболяват, като си помисля това.

    Първи гробар

    пее

    • 95 Един ковчег и кръст, и кръст,

    • 96 и бяла плащаница,

    • 97 и ров един, и шепа пръст

    • 98 ме чакат — гост в тъмница…

    Изхвърля още един череп.

    Хамлет

    Ето още един. Защо пък да не бъде той черепът на някой съдия? Де са сега неговите дела, неговите пререкания, неговите случаи, неговите защити, неговите отводи? Защо търпи той в този миг този груб негодник да го удря по черепната кухина с една кална лопата и не му заявява, че би се обжалвал за това? Хм! Този приятел пък трябва да е бил на времето си някакъв голям прекупвач на земя; и ето го днес с всички негови ипотеки, сделки, даждия, с неговите двойни лихви, неговите крепостни и изпълнителни актове, че без изпълнителен акт е оставил да изпълнят неговия изпразнен череп с една безобразна кал? И няма ли да му издължат неговите длъжници нещо повече от своите дългове — освен един трап, голям колкото дължината и широчината на два разтворени договора? Дори и крепостните му актове само едва ли биха се сместили в тоя сандък — а защо пък самият земевладелец да не владее малко повече земя от тази тук?

    Хорацио

    Нито педя повече, принце.

    Хамлет

    Нали пергаментът се прави от овчи кожи?

    Хорацио

    Да, принце, а също и от телешки.

    Хамлет

    Овци и телета са тези, които дирят сигурност в един пергамент… Но нека да заговорим с този приятел. Чий гроб е този, приятелю?

    Първи гробар

    Мой е, господине.

    (пее)

    • 123 И ров един, и шепа пръст

    • 124 ме чакат — гост в тъмница.

    Хамлет

    Да, наистина, вярвам, че е твой, понеже си легнал в него.

    Първи гробар

    Вий стоите вън от него, господине, и затова той не е ваш. А колкото за мене пък — аз не лежа в него, но той е мой.

    Хамлет

    Ти лъжеш в него, защото си в него и казваш, че е твой. Той е обаче за мъртвите, а не за живите. Значи, ти не лежиш, но лъжеш.

    Първи гробар

    Да, жива лъжа, господине, която отива от мене до вас.

    Хамлет

    За кой мъж го копаеш ти?

    Първи гробар

    За никакъв мъж.

    Хамлет

    За каква жена тогава?

    Първи гробар

    Нито пък за жена.

    Хамлет

    Но кой ще бъде погребан в него?

    Първи гробар

    Една бивша жена, господине. Но — мир на душата ѝ — тя е вече мъртва.

    Хамлет

    Я го гледай какъв е остроумец! С него трябва да се говори със закрити карти или той би ни уморил от двусмислици. Наистина, Хорацио, от три години насам забелязвам това нещо: всички са станали тъй остроумни и пръстите на селяните вървят тъй близо до петите на дворянина, че му настъпват мазола… Колко време си бил ти гробар?

    Първи гробар

    През всичките годишни дни. Аз станах гробар тъкмо в оня ден, когато бившият наш крал Хамлет победи Фортинбраса.

    Хамлет

    Колко време има оттогава?

    Първи гробар

    Та нима не знаете? Всеки глупец може да ви го каже: то беше тъкмо в деня, в който се роди младият Хамлет. А сега той е полудял и е изпратен в Англия.

    Хамлет

    А-ха! Защо е изпратен той в Англия!

    Първи гробар

    Защо ли? Че защото е полудял. Там той щял да намери ума си. Пък ако не го намери — няма нищо от това.

    Хамлет

    Защо?

    Първи гробар

    'Няма кой да му забележи това — всички са толкова луди, колкото и той.

    Хамлет

    Как е полудял той?

    Първи гробар

    Съвършено чудно, казват.

    Хамлет

    Но как тъй чудно?

    Първи гробар

    Ей Богу, тъкмо тъй, че си е изгубил ума.

    Хамлет

    Но каква е била почвата за това?

    Първи гробар

    Ами че, разбира се — датчанска, на датчанска земя. Аз съм тук от тридесет години гробар, още като момък и до днес — на старини.

    Хамлет

    Колко трябва да лежи човек в земята, докато изгние?

    Първи гробар

    Вярвайте ми, ако той не е загнил още преди да умре — тъй като в днешно време често ни падат готови разплути трупове, които едвам утрайват до заравянето, — тогава той ще ви принуди да го чакате с някакви осем-девет години. Кожарят — девет години.

    Хамлет

    Защо той повече от другите?

    Първи гробар

    Защо ли? Ами че, господине, неговата кожа е тъй ощавена приживе, че задържа по-дълго водата. А пък водата, знаете, е такъв един злобен разрушител на развратното мъртво тяло!… Ето още един череп. Този череп ви е чакал в земята двадесет и три години.

    Хамлет

    Чий е той?

    Първи гробар

    На един глупав негодник. Чий мислите да е той? was?

    Хамлет

    Не зная.

    Първи гробар

    Чума да го вземе, този луд нехранимайко! Веднъж той ми изля цяло шише рейнско вино на главата. Същият този череп, господине, е черепът на Йорик, кралския шут.

    Хамлет

    Този ли?

    Първи гробар

    Тъкмо този.

    Хамлет

    Дай да го видя.

    Взема черепа.

    Уви, бедният Йорик! Аз го помня, Хорацио. Един веселяк с безпределна шеговитост и чудесна изобретателност. Той ме е носил хиляди пъти на гърба си. А сега — как е поразено въображението ми, задушавам се пред вида му! Ето, тук са стояли устните, които съм целувал кой знае колко пъти. О, де са днес твоите закачки? Твоите игри? Твоите песни? Твоите светкавици от духовитост, които караха цялата трапеза да избухва в смях? И няма нито един днес, който да се хили на твоя ухилен череп! Всичко е изчезнало! Иди сега в стаята на почтена някоя красавица и кажи й, че и един пръст белило да си тури, все пак в края на краищата тя ще бъде ето такъв един образ — и, виж, дано я разсмееш с това!… Моля ти се, Хорацио, кажи ми едно само.

    Хорацио

    Какво, принце?

    Хамлет

    Вярваш ли, че в земята и Александър51 е имал такъв също вид?

    Хорацио

    Тъкмо такъв.

    Хамлет

    И тъй ли е вонял той? Пфу!

    Хвърля черепа.

    Хорацио

    Тъкмо тъй, принце.

    Хамлет

    До какъв отвратителен край трябва да достигнем ний, Хорацио! Защо да не проследи въображението благородния прах на Александра, додето го видим, че послужи за замазване на някаква бъчва?

    Хорацио

    Да се разглеждат нещата тъй, ще рече да се разглеждат извънредно подробно.

    Хамлет

    Не, драги мой, ни най-малко. Ето — следвай разумно все в тази посока, като имаш пред очи възможното. Например: Александър умира, Александър беше погребан, Александър се е превърнал в прах, прахът е пръст, от пръстта се прави кал. И защо сега да не се залепи с тази кал, в каквато се е превърнал той, една бъчва например?
    • 216 Великий Цезар, под пръстта изтлял, превърнат е сега на пръст и кал.

    • 217 О, тази пръст —

    • 218 страх нявга за света —

    • 219 лепи стени пробити от дъжда.

  • 220 Но тихо, тихо! Настрана — тук иде кралят.

    Влиза погребално шествие — свещеници и пр. с тялото на Офелия; Лаерт и опечалени следват; кралят, кралицата, тяхната свита и др.


  • 221 Кралицата, придворни… де отиват?

  • 222 Кого изпращат те с такава скромност?

  • 223 Това показва, че той е посегнал

  • 224 с отчаяна ръка на собствения си
    живот. Но той е от дворянски род.

  • 225 Ела тук да се скрием и внимавай.

    Оттеглят се с Хорацио.


    • Лаерт

  • 226 Какви обреди още?

    • Хамлет

  • 227 Този е Лаерт,
    един достоен юноша — внимавай!

    • Лаерт

  • 228 Какви обреди още!

    • Свещеникът

  • 229 Опелото ѝ ний извършихме, доколкото

  • 230 е позволено туй: смъртта ѝ е

  • 231 съмнителна и ако да не бе
    с върховен указ изменен редът ни,

  • 232 тя трябваше в неосветена пръст да

  • 233 лежи до Страшния съд чак. Вместо
    упокоителни молитви трябваше

  • 234 прах, камъни и пясък да затрупат

  • 235 ковчега й. Но тя пак ще получи
    девически венец и прелестни

  • 236 цветя над гроба, погребален звон

  • 237 и погребение.

    • Лаерт

  • 238 Но няма ли
    освен туй нищо друго?

    • Свещеникът

  • 238 Нищо друго.

  • 239 Ще оскверним надгробните обреди,

  • 240 ако изпеем „упокой“ и „с миром“
    над нея, както над души, спокойно

  • 241 починали.

    • Лаерт

  • 241 Спуснете я в земята!

  • 242 От дивната й, непорочна плът

  • 243 ще цъфнат теменуги! Знай ти, о

  • 244 суров свещениче: върховен ангел
    ще бъде моята сестра, а ти

  • 245 ще виеш в ада.

    • Хамлет

  • 245 Как! Офелия?

    • Кралицата

  • 246 На прелестната — прелести. Прощавай!

    Посипват цветя над гроба


  • 247 Надявах се, че Хамлету съпруга

  • 248 ще бъдеш; мислех брачното ти ложе,

  • 249 девойко нежна, а не твоя гроб
    с цветя да украся.

    • Лаерт

  • 249 О, тройна скръб!

  • 250 Ти десет пъти тройна, порази

  • 251 проклетата глава на този, който
    със свойто злодеяние отне ти

  • 252 спокойний ум. Недейте хвърля пръст —

  • 253 аз искам сетен път да я прегърна.

    Скача в гроба.


  • 254 Засипвайте сега с пръст мъртвата

  • 255 и живия — додето се издигне

  • 256 връх по-висок от древний Пелион и

  • 257 небесний лоб на синия Олимп!52

    • Хамлет

    приближава

  • 257 Кой е този тук,

  • 258 чиято скръб е тъй велеречива?

  • 259 Чиято жална реч заклина и
    възпира в техний път блудящите

  • 260 звезди, сразени от учудване гръмовно?

  • 261 Аз, Хамлет съм, принц датски.

    Скача в гроба.


    • Лаерт

  • 262 Сатана
    душата ти да вземе!

    Борят се двамата.


    • Хамлет

  • 262 Зле се молиш ти.

  • 263 О, чуй, ръцете си махни от мене!

  • 264 Защото аз, макар и да не съм

  • 265 тъй як и жилав — ала нося нещо
    опасно в себе си. Бъди разумен

  • 266 и се пази от мен! Назад ръцете!

    • Кралят

  • 267 Но разтървете ги!

    • Кралицата

  • 267 О, Хамлет! Хамлет!

    • Всички

  • 267 Но, господа!

    • Хорацио

  • 268 Стойте мирно, принце.

    Някои от свитата ги разтървават и те излизат от гроба.


    • Хамлет

  • 269 Как! С него за това се бих сражавал,

  • 270 додето моите клепки се затворят.

    • Кралицата

  • 271 О, сине! За какво?

    • Хамлет

  • 272 Аз любех жарко
    Офелия. Четиридесет хиляди

  • 273 такива братя с тяхната любов

  • 274 не ще достигнат моята. Какво
    би сторил ти за нея?

    • Кралят

  • 275 Той е луд, Лаерте!

    • Кралицата

  • 276 За Бога — остави го!

    • Хамлет

  • 277 Дявол взел те!
    Кажи, какво би сторил ти? Би плакал?

  • 278 Би се сражавал? Би постил? Би се разкъсал?

  • 279 Изпил би злъчка? Ял би крокодили?

  • 280 Аз също! Тук дошъл си да пищиш ли?

  • 281 За да ме дразниш, скачаш в нейний гроб! —

  • 282 Заровят ли те с нея жив — аз също!

  • 283 И щом за планини бърбориш — нека

  • 284 да хвърлят милиони камъни върху ни,

  • 285 додето техний връх докосне

  • 286 със чело слънцето и Оса53 бъде
    пред него като зърно! Да, щом знаеш

  • 287 ти пищни думи — аз ги зная също!

    • Кралицата

  • 287 Това е само лудост. Но припадъкът

  • 288 му трае само малко; след това

  • 289 е тих и кротък като гълъбица,

  • 290 излюпила дечицата си златни —

  • 291 и тишина крила над него спуща.

    • Хамлет

  • 291 о чуйте, господине мой! Защо се

  • 292 отнасяте така с мен? Аз съм ви

  • 293 обичал винаги… но все едно…

  • 294 О, нека Херкулес да прави туй, що знай —

  • 295 ще мяука котката, а кучето ще лай.

    Излиза.


    • Кралят

  • 296 Аз моля ви, добри Хорацио,
    вървете подир него.

    Излиза Хорацио.

    Към Лаерт.


  • 297 Да закрепне
    в търпение това, което снощи

  • 298 говорихме; веднага ще започнем.

  • 299 Гертрудо, мила, бди над своя син.

  • 300 Жив паметник над този гроб ще дигнем.

  • 301 Ще видим скоро ний спокоен час —

  • 302 търпение и тайна дотогаз.

    Излизат.


    • Втора сцена

    Зала в двореца.

    Влизат Хамлет и Хорацио.

    Хамлет

  • 1 Затуй, мой драги — толкова; сега

  • 2 ще видиш друго — спомняш ли си всичко?

    • Хорацио

  • 3 Как, принце? Да си спомням!

    • Хамлет

  • 4 В гърди ми вреше някаква борба,

  • 5 която не ми даваше покой;

  • 6 и мислех, че съм по-зле от разбойник

  • 7 в окови. Бързо — и затуй аз славя
    днес бързината — да, понякога

  • 8 и неразумността помага доста,

  • 9 ако пропадне умният ни план.

  • 10 А туй ни казва, че незнаен промисъл
    ни води към един незнаен край,

  • 11 макар че ние го желаем не такъв.

    • Хорацио

  • 11 Безспорно.

    • Хамлет

  • 12 Излязъл от кабината си тихо,

  • 13 загърнат в морския си плащ, сред мрака

  • 14 към тях тръгнах аз пипнешком, намерих

  • 15 ги, грабнах техния вързоп и после

  • 16 отдръпнах се в кабината си пак.

  • 17 И смело (моят страх забрави всяка

  • 18 традиция) разчупих в миг печата
    на кралското писмо. И що, Хорацио?

  • 19 О, височайша подлост!… Просто заповед,

  • 20 окичена с безброй причини и
    съображения — все за доброто

  • 21 на Дания, а също и на Англия,

  • 22 ха-ха, и със заплашвания също, —

  • 23 в миг, без да се отлага, не, дори без

  • 24 да чакат, за да се наточи ножа:

  • 25 да ми отнемат там главата.

    • Хорацио

  • 25 Как! Нима е
    възможно?

    • Хамлет

  • 26 Ето ти заповедта;
    чети я в друг, свободен час. Обаче

  • 27 желал ли би да знаеш как постъпих?

    • Хорацио

  • 28 Да, моля ви се.

    • Хамлет

  • 29 Ограден така
    с разбойници — преди да се обърна

  • 30 към своя ум, той беше почнал вече, —

  • 31 аз седнах и съставих ново писмо,

  • 32 написано красиво. Нявга мислех

  • 33 и аз като мнозина големци,

  • 34 че е просташко и неблагородно
    да имаш хубав почерк и залягах

  • 35 да го забравя. Но сега, мой драги,

  • 36 той ми оказа майсторска услуга.

  • 37 А искаш ли да знаеш що написах?

    • Хорацио

  • 37 Да, мили принце.

    • Хамлет

  • 38 Неотменна, строга
    присъда от страна на краля:

  • 39 ако е вярна Англия към него

  • 40 и ако трябва всявга между тях да
    цъфти любов; ако мирът, с венец

  • 41 от житни класове, окичен, трябва

  • 42 да свързва в неизменна дружба двете
    страни — и още много все такива

  • 43 „ако“, все важни и ненарушими, —

  • 44 то, щом разтворят настоящето,

  • 45 без много размишления, веднага,
    да отведат на бърза смърт онези,

  • 46 които носят туй писмо — без време

  • 47 за изповед дори!

    • Хорацио

  • 47 Ами печата?

    • Хамлет

  • 48 Ха — и за туй се бе погрижил Господ.

  • 49 При мене бе печата на баща ми,

  • 50 първообраз на днешния печат.

  • 51 И Също тъй аз сгънах пак писмото,

  • 52 надписах го, ударих му печата

  • 53 и сложих го на мястото му, без
    да знае някой за размяната.

  • 54 На другия ден беше вече боя

  • 55 и що се случи — знаеш го добре.

    • Хорацио

  • 56 Но Гилденщерн и Розенкранц нима
    на смърт отиват?

    • Хамлет

  • 57 Ха, друже, те сами
    стремяха се към туй и никак не

  • 58 тежат на съвестта ми; гибелта

  • 59 им произтича от самото тяхно

  • 60 вмешателство. Как жалко е, когато

  • 61 нищожното попадне между бесния

  • 62 звънтеж на два враждебни силни меча.

    • Хорацио

  • 62 Та крал ли е това? Така ли мислиш?

    • Хамлет

  • 63 О, знам какво ме чака. Този, който

  • 64 уби баща ми, краля, и направи
    развратница от мойта майка; който

  • 65 ограби щастието ми и моите
    надежди; който над живота ми

  • 66 така коварно хвърли своите мрежи —

  • 67 не казва ли умът, че с него трябва

  • 68 да се разправя с меча? И не е ли

  • 69 грях, че тъй дълго ний търпим

  • 70 тоз рак да се забива в нашто тяло?

    • Хорацио

  • 71 От Англия веднага ще му известят

  • 72 как е изпълнена заповедта му.

    • Хамлет

  • 73 Веднага, да.
    Но дотогава времето е мое.

  • 74 Животът на един е додето кажеш
    „едно“.

  • 75 Но жал ми е, Хорацио,

  • 76 че сбърках пред Лаерта, защото виждам

  • 77 в неговото дело част от мойто.

  • 78 Ценя достойнствата му аз. Но, да —

  • 79 гръмливостта на неговата скръб

  • 80 ме разгневи ужасно.

    • Хорацио

  • 80 Тихо! Някой иде!

    Влиза Озрик.


    • Озрик

    Поздравявам Ваше Височество с възвръщането му в
    Дания.

    Хамлет

    Благодаря ви покорно, господине.

    Настрана, към Хорацио.

    Познаваш ли този бръмбар?

    Хорацио

    Не, добрий ми принце.

    Хамлет

    Толкоз по-добре за тебе, защото порок е да го знаеш. Той владее много плодородна земя: щом като едно говедо е крал на говеда, неговата ясла ще бъде наред с кралската трапеза. Това е цяла сврака, но както ти казах, с обширни владения на крал.

    Озрик

    Възлюблений принце, ако Ваше Височество има свободно време, бих искал да ви съобщя нещо от Негово Величество.

    Хамлет

    Готов съм да го чуя, господине, с всичкото внимание на духа си. Но турете си шапката на мястото ѝ — тя е направена за главата.

    Озрик

    Благодаря, Ваше Височество — твърде е горещо.

    Хамлет

    Не, уверявам ви, напротив — твърде е студено. Духа вятър от север.

    Озрик

    Наистина, господарю, студеничко е.

    Хамлет

    Но струва ми се, че е твърде задушно и горещо според мойто разположение…

    Озрик

    Извънредно много, принце — твърде задушно. Тъй да се каже… просто не може да се каже… Но… Негово Величество кралят ми поръча да ви известя, че той е сложил голям облог за вас. Работата е…

    Хамлет

    Но, моля ви се, не забравяйте.

    Принуждава го да си тури шапката.

    Озрик

    Не, любезни ми принце, тъй ми е по-удобно, вярвайте. Ваше Височество, неотдавна пристигна при двора Лаерт. Повярвайте ми, същински джентълмен, с много забележителни качества, с твърде нежно държане в обществото и с великолепна външност. Наистина — ако искаме да говорим разумно за него — той е образец и журнал на благородство, защото в него ще намерите същността на всичко, което един кавалер би желал да притежава.

    Хамлет

    Почтений мой, във вашата уста не се губи нищо от пълното изчисление на неговите дарби, макар да зная, че сметководната сила на паметта би се уморила, ако се залови да състави инвентар на неговите достойнства; и все пак този инвентар ще бъде винаги непълен, като се вземе пред вид неговият крилат напредък в тази посока. Но истината в хвалбите е, че аз го смятам за един голям дух; а неговите вътрешни способности са така скъпоценни и редки, че за да се изразим съвсем точно: само неговото отражение е негово подобие; а който иска да ни го изобрази, ще изобрази само сянката му, нищо повече.

    Озрик

    Ваше Височество, говорите съвършено безпогрешно за него.

    Хамлет

    Но какъв е собствено въпросът? Защо да докосваме този изящен кавалер с грубия дъх на нашите думи?

    Озрик

    Принце?

    Хорацио

    Не разбирате ли такъв език? Вий разбирате, господине, сигурно!

    Хамлет

    Сиреч: какво означава това, че споменаваме името на този благороден момък?

    Озрик

    На Лаерта ли?

    Хорацио

    Неговата кесия се изпразни: изчерпаха се всичките му златни думи.

    Хамлет

    За него, почтений мой.

    Озрик

    Зная, че вий не сте неосведомен…

    Хамлет

    Бих желал дано да знаете това; но и така да е, вярвайте, то не ще ме вълнува твърде. Е, добре, господине.

    Озрик

    Вий не сте неосведомен върху съвършенството на Лаерта…

    Хамлет

    Аз не бих могъл да призная това, за да не би да се помисли, че се сравнявам с него по съвършенство. Но да познаваш някого както трябва, значи да познаваш самия себе си.

    Озрик

    Думата ми е, принце, за неговото изкуство в оръжието. Според мнението, което имат всички за него, той е неподражаем…

    Хамлет

    Какво оръжие владее той?

    Озрик

    Шпага и кинжал.

    Хамлет

    Това са две от оръжията му. Е, добре?

    Озрик

    Кралят, Ваше Височество, се е обзаложил с него на шест арабски жребци, срещу които той е заложил както се научавам, шест френски шпаги и кинжали заедно с принадлежностите като например: колан, закопчалки и прочие; три their assigns, as girdle, hangers, и so: three от принадлежностите наистина са твърде изящни на вид, твърде подходящи за ножницата, много тънко изработени принадлежности и с красива форма.

    Хамлет

    Какво разбирате вий под принадлежности?

    Хорацио

    Аз знаех, че ще трябва да изслушате и неговите коментарии, преди той да се изкаже.

    Озрик

    Принадлежностите — то са закопчалките, господарю.

    Хамлет

    Този израз би подхождал повече за работата, ако бихме носили топове със себе си; но дотогава — нека да си бъдат закопчалки. Но да видим: шест арабски жребци срещу шест френски меча, техните принадлежности и три тънко изработени закопчалки. Един френски залог срещу датчанския. Защо е всичко това заложено, както казвате вий?

    Озрик

    Кралят, Ваше Височество, се зарича, че от дванадесет удара, разменени между вас и Лаерта, той ще има най-много три повече от вас. Той се обзалага за дванадесет срещу девет. И би трябвало веднага да се направи проба, ако Ваше Височество бихте се отзовали благосклонно към това.

    Хамлет

    Но ако кажа „не“?

    Озрик

    Искам да зная, Ваше Височество, гледището, което ще заеме вашата личност спрямо тази проба.

    Хамлет

    Господине, аз ще се разхождам тук из салона. Ако обича Негово Величество — нека знае, че в този час на деня аз искам да дишам чист въздух. Нека донесат рапирите. И щом благородният кавалер е съгласен и кралят държи обещанието си — бих се постарал да спечеля неговия залог, ако мога. Ако ли не — ще трябва да понеса само срама и ненужните удари.

    Озрик

    Мога ли да съобщя това?

    Хамлет

    В този смисъл, почтений господине; с украшения, каквито отговарят на вашия вкус.

    Озрик

    Имам чест да представя своята покорност на Ваше Височество.

    Хамлет

    Вам предан.

    Излиза Озрик.

    Добре прави той, че сам представя своята покорност: иначе едва ли някой чужд език би бил на негово разположение.

    Хорацио

    Този синигер изхвръкна с черупка на главата си54.

    Хамлет

    Той и от майка си не е сукал току-така без комплименти. Защото той — и много още от същата порода, в които зная, че е влюбен тоя суетен век — е схванал само тона на времето и външната премяна на разговора: един вид въздушна лека смес, с която се надуват, за да прехвръкнат успешно именно през най-глупавите и най-празните хорски мнения. Но духни ги само за опит — и сапунените мехури ще се пукнат.

    Влиза един придворен.

    Придворен

    Ваше Височество, господарят ви се представи чрез младия Озрик, който му донесе обратно вашия отговор, че вий желаете да го чакате в този салон. Той праща да узнае дали вашата охота да се състезавате с Лаерта продължава, или пък желаете да отложите това за по-сетне.

    Хамлет

    Аз стоя на моето обещание, нека се направи, каквото желае кралят. Ако той е свободен, готов съм сега и винаги, като предполагаме, че и сега съм такъв, какъвто бих бил и после.

    Придворен

    Кралят и кралицата, и всички други ще дойдат тук.

    Хамлет

    Тъкмо навреме.

    Придворен

    Кралицата желае, щото вий да кажете няколко любезни думи на Лаерта, преди да започнете вашата фехтовка.

    Хамлет

    Тя добре ме съветва.

    Придворният излиза.

    Хорацио

    Вий ще загубите този облог, принце.

    Хамлет

    Съвсем не мисля тъй.
    Откакто е заминал той за Франция, аз постоянно съм се упражнявал. Аз ще спечеля въпреки неравенството. Ала ти знаеш колко тежко ми е на душата. Но туй няма никакво значение.

    Хорацио

    е, скъпи принце…

    Хамлет

    Това е просто глупост.
    Но то е такова едно настроение, което би изплашило може би една жена.

    Хорацио

    Ако нещо е противно на душата ви, слушайте я. Аз ще преваря тяхното идване и ще кажа, че не сте разположен.

    Хамлет

    Ни най-малко — аз съм враг на всякакви предчувствия. Има едно особено провидение,
    което бди над съдбата на едно врабче дори. Ако бъде сега — няма да бъде после; ако няма да бъде после — ще бъде сега;
    ако няма да бъде сега — ще бъде после. Важното е да бъдеш готов.
    Никой не знае какво ще загуби. Какво, ако го загуби по-рано?
    Да бъде тъй.

    Влизат кралят, кралицата, Лаерт, велможи, Озрик и свита; донасят шпаги и пр.

    Кралят

  • 222 Ела, ела тук, Хамлете, вземи от мене таз ръка.

    Кралят поставя ръката на Лаерт в Хамлетовата.


    • Хамлет

  • 223 Почтений мой,
    аз искам от вас прошка,

  • 224 но прошката на вашто благородство.

  • 225 Тук всички знаят

  • 226 и трябва също да сте чули как се

  • 227 измъчвам аз от тежка раздвоеност.
    Туй, що извърших, като грубо с него

  • 228 възбуждам ваший гняв и чест, и доблест,

  • 229 признавам откровено: то бе лудост.

  • 230 Нима Лаерта Хамлет е обидил?
    Не, нивга Хамлет! Щом сам Хамлет е

  • 231 от себе си откъснат, раздвоен —

  • 232 не е обидил той Лаерта; да,

  • 233 не е виновен, значи, Хамлет, той

  • 234 отрича туй. Но кой тогава? Лудостта му.

  • 235 А щом е тъй — пострадал е той сам.

  • 236 Да, лудостта е Хамлетовий враг.

  • 237 Пред всички тук аз нека

  • 238 откажа смело, че съм мислил зло;

  • 239 и казвам го пред вашта горда доблест,

  • 240 че без да зная, хвърлих аз стрела

  • 241 и тя прониза моя брат.

    • Лаерт

  • 241 Това е
    достатъчно за моя дух — макар

  • 242 че трябваше да диря мъст. Но верен

  • 243 на свойта мъжка чест, оставам твърд;

  • 244 и примирен ще бъда чак, когато

  • 245 мъже по-стари и с достойна чест

  • 246 съвет и мъдрост ми дадат за мир —

  • 247 но с чест за моя герб. А дотогаз

  • 248 приемам любовта ви за любов —

  • 249 да, за да бъде справедлив към нея.

    • Хамлет

  • 249 Приятно ми е туй и доблестно

  • 250 ще се държа аз в тоя братски облог.

  • 251 Тук шпагите!

    • Лаерт

  • 251 Да, и една за мене.

    • Хамлет

  • 252 Лаерте, аз съм нищо зарад вас.

  • 253 Над моето невежество ще блесне

  • 254 като звезда сред тъмнината вашето
    изкуство.

    • Лаерт

  • 254 Вий се подигравате…

    • Хамлет

  • 255 О, не, в ръката си кълна се.

    • Кралят

  • 256 Дайте
    им шпагите вий, Озрик.

  • 257 Сине Хамлете, вий
    знаете за наший облог — да?

    • Хамлет

  • 257 Отлично, господарю. Вашта милост

  • 258 е сложила надмощието към
    по-слабата страна.

    • Кралят

  • 259 Не се страхувам.
    Видял съм ви и двамата: додето

  • 260 се учеше той — ти беше готов.

    • Лаерт

    като взема една шпага в ръката си

  • 261 Таз ми е тежка. Нека видя друга.

    • Хамлет

  • 262 Таз ми приляга. Равно ли са дълги?

    Те се готвят да започнат.


    • Озрик

  • 263 Да, господарю.

    • Кралят

  • 264 Сложете ми шише със вино тук,

  • 265 на масата. Щом Хамлет пръв и втори

  • 266 удар сполучи и възвърне трети,

  • 267 кажете всички топове да гръмнат:

  • 268 за Хамлетово здраве аз ще пия

  • 269 и в чашата ще пусна бисер скъп —

  • 270 по-скъп от този, който вече четири
    крале са носили един след друг

  • 271 на датската корона. Дайте

  • 272 ми чашата. Тръбата нека екне

  • 273 към барабана, барабанът пък

  • 274 към топа, топът към небето, а
    небето към земята: „Кралят пий

  • 275 днес зарад Хамлета!“ Да почнем вече.

  • 276 А вие, съдниците, бдете зорко.

    • Хамлет

  • 277 Да почнем, драги мой.

    • Лаерт

  • 277 Да почнем, принце.

    Бият се.


    • Хамлет

  • 277 Едно.

    • Лаерт

  • 277 Не.

    • Хамлет

  • 277 Нека кажат.

    • Озрик

  • 278 Удар, явно — докоснат!

    • Лаерт

  • 278 Нищо. Пак!

    • Кралят

  • 279 Спри! Вино дайте!…
    Този бисер, Хамлете, е твой55.

  • 280 Наздраве!

    Тръби и топовен гръм зад сцената.

    Подайте му да пие.

    • Хамлет

  • 281 Ще изкарам
    и този път; почакайте — след малко.

  • 282 Да почнем.

    Бият се.


  • 283 Втори удар! Що?

    • Лаерт

  • 284 Признавам.
    Докоснат, да, докоснат.

    • Кралят

  • 285 Нашият син
    ще победи.

    • Кралицата

  • 285 Той е така разгорещен

  • 286 и се задъхва. Хамлете, вземи —
    таз моя кърпа, избърши си челото…

  • 287 За твое щастие, мой Хамлете!

    • Хамлет

  • 288 О, мила майко!

    • Кралят

  • 288 Не, не пий, Гертруда!

    • Кралицата

  • 289 Ще пия, мъжо. Моля, остави ме.

    • Кралят

    настрана

  • 290 В таз чаша бе отровата, но — късно!

    • Хамлет

  • 291 Не трябва, майко аз да пия още. След малко.

    • Кралицата

  • 292 Дай да ти избърша челото.

    • Лаерт

  • 293 Кралю, тоз път ще го ударя вече.

    • Кралят

  • 293 Не вярвам…

    • Лаерт

    на себе си

  • 294 И почти се аз разкайвам…

    • Хамлет

  • 295 Да почнем трети път, Лаерте — вий обаче си играете!

  • 296 О, моля, бъдете с пълна сила.

  • 297 Аз боя се, че вий ме смятате за маловажен.

    • Лаерт

  • 298 Така ли казвате? Добре!

    Бият се.


    • Озрик

  • 299 От двете
    страни — без удар.

    • Лаерт

  • 300 Този път — пази се!

    Лаерт ранява Хамлета, после в своята разпаленост те разменят шпагите си и Хамлет ранява Лаерта.


    • Кралят

  • 300 О, спрете ги! Те се разгорещиха.

    • Хамлет

  • 301 Не, още, пак…

    Кралицата пада.


    • Озрик

  • 301 Кралицата — о, вижте!

    • Хорацио

  • 302 И двамата са в кръв… Какво е туй?

    • Озрик

  • 303 Какво е туй, Лаерте?

    • Лаерт

  • 304 Да, глухар,
    попаднал в собствената своя мрежа, Озрик.

  • 305 От мойта собствена измяна падам.

    • Хамлет

  • 306 Какво е на кралицата?

    • Кралят

  • 306 Припадък —
    понеже вижда кръв.

    • Кралицата

  • 307 Не, не — туй вино!
    Туй вино — мили Хамлете! Туй вино!…

  • 308 Туй вино, вино! Чашата с отрова…

    Умира.


    • Хамлет

  • 309 Злодейство!? О!… Пазете там вратите.

  • 310 Измяна! Де е тя?

    • Лаерт пада.

    Лаерт

  • 311 Тук, Хамлете.
    Ти сам убит си, Хамлете, и няма

  • 312 в тоз свят лекарство, чрез което би се

  • 313 спасил. Не ще живееш нито час.

  • 314 Злодейското оръжие е в твоята

  • 315 ръка — отровено, непритъпено.

  • 316 Измяната ми падна върху мене.

  • 317 Виж, тук лежа и няма вече да стана.
    Отровена е майка ти… Не мога

  • 318 аз вече… Кралят, кралят е виновен!

    • Хамлет

  • 319 Върхът отровен също!… Довърши тогаз,

  • 320 отрова, свойто дело!

    Пронизва краля.


    • Всички

  • 321 Измяна! Измяна!

    • Кралят

  • 322 О, помогнете! Аз ранен съм само.

    • Хамлет

  • 323 Кръвосмесител и убиец! Скверний

  • 324 датчанино! На, пий, изпий таз чаша!
    Тук ли е бисерът?…

  • 325 След мойта майка
    върви!

    Кралят умира.


    • Лаерт

  • 325 Въздава му се правда! Тази

  • 326 отрова е приготвена от него.

  • 327 Да се простим взаимно, Хамлете!

  • 328 На татка ми и мойта смърт не ще ти

  • 329 тежат, ни твоята — на мене!

    Умира.


    • Хамлет

  • 330 Небето нека ти прости! Аз ида,

  • 331 след тебе. Чуй, Хорацио — умирам.

  • 332 Кралице клета, сбогом! Вий, които

  • 333 сте неми зрители на таз развръзка,

  • 334 да имах време, но смъртта,

  • 335 тоз злобен стражар, тъй бързо той залавя!

  • 336 О, разказал бих ви… но така да бъде!

  • 337 Хорацио, умирам… Ти живееш —

  • 338 пред всички разкажи ти истината.

    • Хорацио

  • 338 Не вярвай нивга. Аз съм повече

  • 339 стар римлянин, отколкото датчанин.

  • 340 Остава още вино тук…

    • Хамлет

  • 340 Ти, скъпи

  • 341 о, дай ми чашата, о, не, за Бога!

  • 342 Слушай, дай я! Боже! О, Хорацио,
    какво ужасно име ще остане

  • 343 след мене, щом остава всичко тъмно?

  • 344 Ако в сърце си носил си ме нявга,

  • 345 от вечното блаженство откажи се

  • 346 и остани в тоз мрачен свят да дишаш

  • 347 в томление, но разкажи съдбата ми.

    Тропот надалеч и гърмежи зад сцената.

    Какъв е този буен шум?

    • Озрик

  • 348 От Полша
    завръща се победно Фортинбрас;

  • 349 към пратениците от Англия

  • 350 изпраща войнствен привет.

    • Хамлет

  • 350 Умирам,

  • 351 Хорацио! Могъщата отрова
    обгръща в мрак духа ми! Жив не ще съм

  • 352 да чуя вестите от Англия,

  • 353 но аз предричам — изборът ще блесне

  • 354 над Фортинбраса: моя глас му давам

  • 355 пред гроба си. Кажи му всичко ти,
    за всички ужаси и злодеяния…

  • 356 Останалото е мълчание.

    Умира.


    • Хорацио

  • 357 Едно възвишено сърце се пръсва.
    Спи, лека нощ, мой мили принце!

  • 358 Рой ангели ще те приспят в покой!…

  • 359 Защо се приближава барабанът?

    Тропот отвън.

    Влизат Фортинбрас, английските пратеници и други.


    • Фортинбрас

  • 360 Къде е зрелището тук?

    • Хорацио

  • 360 Какво
    желаете да видите? Било

  • 361 то ужас или чудо — тук е всичко.

    • Фортинбрас

  • 362 Тълпата вика: сеч! О, горда смърт!

  • 363 Какъв огромен празник ти устройваш

  • 364 във своя вечен дом, та толкова
    князе с един-едничък удар само

  • 365 заграбваш, кървава?

    • Английски пратеник

  • 365 О, страшен вид!

  • 366 И късно ний пристигаме от Англия —

  • 367 безчувствени са днес ушите, що
    би трябвало да чуят нашта вест, че е

  • 368 изпълнена заповедта и мъртви

  • 369 са Розенкранц и Гилденщерн. Кой

  • 370 ще ни благодари сега?

    • Хорацио

  • 370 Не той,

  • 371 ако бе жив, би вам благодарил;

  • 372 той никога не е издавал заповед за
    смъртта им. Но щом така ненадейно

  • 373 пристигате във тоя кървав час

  • 374 — от Полша вий, а вий от Англия, —

  • 375 кажете да се изнесат отвън
    тез трупове,

  • 376 върху една трибуна,
    пред погледа на всички. След това

  • 377 пред цял свят ще разправя всичко аз,

  • 378 за да го знаят всички. И ще чуете

  • 379 тогава за свирепи, кървави

  • 380 и неестествени дела, за бързо
    издадени присъди, за случайни

  • 381 убийства, за коварна смърт, наложена

  • 382 без право, и за тъмни замисли,
    при тоя страшен край, които се

  • 383 стоварват на главата на тоз, който
    ги е измислил… Всичко туй аз зная

  • 384 най-истинно и точно да разправя.

    • Фортинбрас

  • 384 По-скоро нека чуем туй и нека

  • 385 се свикат всички благородни тук.

  • 386 А аз със скръб посрещам свойто щастие;

  • 387 аз имам старо право над туй царство

  • 388 и него случаят ми днес отдава.

    • Хорацио

  • 389 За туй аз също имам да говоря —

  • 390 с устата на тогова, чийто глас
    увлякъл би мнозина. Ала нека

  • 391 да го покажем незабавно вън,

  • 392 защото духовете са безумни,
    та да не би и друго по-голямо

  • 393 нещастие от лоши замисли
    и смут на туй отгоре да се случи.

    • Фортинбрас

  • 393 Четирима капитани нека вземат

  • 394 и възнесат до трона Хамлета

  • 395 като войник. Велик и царствен щеше

  • 396 да бъде той, ако би стигнал там!

  • 397 И нека при туй шествие гръмовно

  • 398 боева музика да отдаде
    военна чест на него.

  • 399 Вземете мъртвите тела. Такава

  • 400 картина е за бойното поле,
    но тук тя ужасява.

  • 401 Вървете, заповядайте да стрелят.

    Погребален марш.

    Излизат всички, като изнасят телата, след което се раздава топовен салют.


    • 1 Елсинор (Хелзинхорс) — град в Дания. Намира се на брега на пролива, който отделя Дания от Скандинавския полуостров. През шестнадесетия век там бил построен замъкът Кронборг, резиденция на датските крале.
    2 „Да живее кралят!“ — вероятно паролата за нощта.
    3 „Ти учен си, Хорацио…“ — тоест знаеш латински. Вярвало се е, че заклинанията към духовете трябва да се произнасят на латински език.
    4 „… мощний Цезар“ — Юлий Цезар (100–44 г. преди н.е.), римски диктатор, убит от заговорници, начело с Брут и Касий.
    5 Витенберг — университетски град в Германия, напредничав център на протестантската наука по онова време.
    6 Ниоба — в античната митология — безутешната майка, която оплаква своите деца.
    7 Херкулес — митологически герой, известен с физическата си сила.
    8 Лета — според древногръцката митология — река в подземното царство, обитавано от душите на мъртвите. След потапянето в нея настъпвала забрава.
    9 Хебона — на английски „hebenon“, а в някои от първите издания на „Хамлет“ — „hebona“. Вероятно става дума за отровното иглолистно дърво тис.
    10 „… подобно на Лазаря — покрита с язви кожа“ — името Лазар е заимствано от една библейска легенда и в епохата на Шекспир е било синоним на прокажен.
    11 Свети Патрик — Според твърденията на Клавдий бащата на Хамлет е умрял от ухапване от змия. Едно поверие разказва, че свети Патрик спасил Ирландия от змиите. Като напомня за Патрик, Хамлет се заклева да унищожи змията Клавдий.
    12 — латински израз — „тук и навсякъде“. Вярвало се е, че духовете могат да се появяват едновременно на много места.
    13 смолисто вещество
    14 Фортуна — римска богиня на щастието и съдбата.
    15 „… квинтесенция на праха“ — според алхимиците „квинтесенцията“ е била петата есенция или субстанция, същината, която остава след отделянето на четирите субстанции: земя, вода, огън и въздух. За Хамлет същността на човека е прах — след смъртта.
    16 „… сума дечурлига“ — става дума за децата, които са изпълнявали женските роли.
    17 „… и Херкулеса, и цялата му тежест“ — пред театър „Глобус“ в Лондон, където са представени за първи път много от Шекспировите пиеси, е имало статуя на Херкулес, който държал земния глобус.
    18 Росций — знаменит римски актьор, живял през първия век пр.н.е.
    19 „… нито Сенека е твърде тъжен, нито Плавт твърде весел“ — Сенека — римски автор на трагедии, умрял през 65 г. пр.н.е. Плавт — римски автор на комедии, умрял в 184 г. пр.н.е. Сенека и Плавт са оказали влияние върху развитието на ранните английски трагедии и комедии.
    20 „О, Йефтай, съдия на Израила“ — стих от английска балада. Според библейската легенда Йефтай е пренесъл в жертва единствената си дъщеря. Хамлет намеква, че и Полоний жертва Офелия в борбата си против него.
    21 „Ах, ето моята млада дама и госпожица!“ — Хамлет шеговито се обръща към момчето-изпълнител на женски роли. В Шекспировия театър всички женски роли се играели от юноши.
    22 „… като френските соколници“ — французите едни от първите са ходили на лов с опитомени соколи, тук намек за нетърпение.
    23 „… то беше една отлична пиеса“ — вероятно става дума за трагедията на английския драматург, съвременник на Шекспир, Кристофър Марлоу „Дидона, царица на Картаген“.
    24 След превземането на Троя от гърците Еней — един от троянските герои — подир дълги странствания бил изхвърлен от вълните на картагенския бряг. В монолога на първия актьор Еней разказва на Дидона за гибелта на Троя.
    25 Приам е цар на Троя. Пир — син на гръцкия герой Ахил, отмъстил за смъртта на баща си. Вмъквайки темата за отмъщението, Хамлет напомня за собствената си съдба.
    26 Иркански лъв — в оригинала „Иркански звяр“ — има се предвид тигър; тъй като Иркания е била известна със свирепите си тигри. С името Иркания са наричали земите източно от Каспийско море. (Днес е прието за по-коректно названието Хиркания. — Бел. NomaD.)
    27 Илион — Троя.
    28 „… нивга млата на циклопите не пада върху бронята на Марса“ — циклопи — еднооки великани, майстори ковачи; Марс — римски бог на войната.
    29 Хекуба — съпруга на троянския цар Приам. По време на войната загинали всичките ѝ синове.
    30 „… убийство на Гонзаго“ — в 1538 г. един италиански херцог бил убит от Луиджи Гонзаго, който налял отрова в ухото му.
    31 Вулкан — римски бог на подземния огън и ковашкото изкуство.
    32 „С храната на хамелеон…“ — съществувало поверие, че хамелеонът се храни с въздух.
    33 Капитолий — един от седемте хълма, на които е бил разположен Рим. На Капитолия се намирал прочутият храм на Юпитер.
    34 „… влиза пантомимата“ — в много спектакли по онова време преди започването на пиесата, нейното съдържание е било представяно с пантомима. ↑
    35 Хименей — древногръцки бог на брака.
    36 „Пелин! Пелин!“ — за Клавдий думите на актьорите са горчиви като пелин.
    37 „… ролята на хор, принце“. — „Хор“ в Шекспировия театър са наричали актьора, който в началото на пиесата или на едно от действията е излизал на сцената, за да даде някои пояснения. Това е възникнало като подражание на античния театър, при който хорът е давал оценка на представяните събития.
    38 Хеката — древногръцка богиня на подземния свят и магьосничеството, смятала се е и за богиня на луната, тъй като лунната светлина, според тогавашните вярвания, помагала на магьосничеството.
    39 „… не би ли ми осигурило едно място в някоя актьорска трупа — а?“ — Хамлет изиграва пред Хорацио някакъв танц или движения от пиеса и с това иска да покаже актьорските си способности.
    40 Дамон — герой на древногръцка повест за двама верни другари. В песента, която Хамлет рецитира, думата „was“ (беше) трябва да се римува с „ass“ (магаре). В последния момент на Хамлет хрумва да замени „магаре“ с „пуяк“.
    41 пропуснато
    42 Хермес — според митологията — вестител на боговете.
    43 „Шапката му — в раковини, с меч и със сандали“. — Облекло на поклонник от Средните векове.
    44 „… кукумявката била хлебарска дъщеря“. — Според една английска народна легенда Господ превърнал хлебарската дъщеря в кукумявка заради коравосърдечието й.
    45 Ден на Свети Валентин — 14 февруари, английски народен празник на любовта.
    46 „Къде са моите швейцарци?“ — През Възраждането много крале са използвали за телохранители наемни швейцарци.
    47 „… между целомъдрените ѝ невинни вежди“. — Уличните жени са били дамгосвани на челото с нажежено желязо.
    48 „… като пеликана, който сам се жертва, аз бих им дал кръвта си“. — Имало поверие, че пеликанът храни малките си със собственото си тяло и кръв. ↑
    49 „Ето розмарин…“ — Всяко цвете и трева са имали особено значение. Розмаринът се давал за спомен, теменугата — за вярност, копърът означавал ревнивост и т.н.
    50 Se offendendo — гробарят, в желанието си да блесне с юридическите си знания, бърка offendendo с defendendo. Латинският израз „se defendendo“ означава „убийство при самозащита“.
    51 Александър — Александър Македонски, прославен пълководец и завоевател в древността (четвърти век пр.н.е.).
    52 Пелион, Олимп — високи планини в Гърция.
    53 Оса — планина в Гърция.
    54 „Този синигер изхвръква с черупка на главата си.“ — Хорацио се присмива на шапката на Озрик, оприличава Озрик на птица, която още с излюпването си излита от гнездото с черупка на главата.
    55 „Този бисер, Хамлете, е твой“. — Клавдий пуска в чашата бисер, потопен в отрова. За да вземе бисера, Хамлет трябва да пресуши чашата.