Средновековна българска дипломатика

 

Проф. дфн Татяна Славова

 

Лекционният курс разглежда дипломатически документи от времето на Втората българска държава, писани на кирилица. Основното внимание е съсредоточено върху грамотите на българските царе от периода ХIII–ХIV в., които са сред най-важните исторически свидетелства за функционирането на царската канцелария. Те се интерпретират като обект на българската историческа терминология и като източник на обществения живот и административната уредба в средновековна България (дворцови титли; столична и провинциална администрация; данъци, глоби и ангарии; сицоален статус). Специално място се отделя и на царското титулуване в съпоставка с титулуването в епиграфски паметници от същия период.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Византийската традиция и средновековните български дипломатически документи.

2

2.

Грамоти на българските царе. Наименования, палеографски и кодикологически характеристики. Издания.

2

3.

Типове актове на държавната власт (дарствени и договорни грамоти). Автентичност на документите.

2

4.

Композиционна структура на българските царски грамоти (инвокация, преамбюл, експозиция, диспозиция, санкция, короборация, датировка).

2

5.

Подписите в грамотите и скрепяващите ги печати. Царското титулуване в съпоставка с титулуването в епиграфски паметници от същия период.  

2

6.

Грамоти на цар Иван Асен II (Ватопедска и Дубровнишка).

2

7.

Виргинска грамота на цар Константин Асен.

2

8.

Грамоти на цар Иван Александър (Зографска и Оряховска [Мрачка]).

2

9.

Рилска грамота на цар Иван Шишман.  

2

10.

Витошка грамота на цар Иван Шишман и Брашовска грамота на цар Иван Срацимир. 

2

11.

Царските грамоти и българската историческа терминология. Термини от областта на владетелската и централната държавна институция (дворцови титли и длъжности).

2

12.

  Царските грамоти и терминологията за гражданската и военната провинциална администрация. Чиновнически апарат – данъчни, съдебни, полицейски, куриерски и други административни служители.     

2

13.

Царските грамоти и термините от сферата на фиска и финансите – глоби, преки и косвени данъци, такси, мита.

2

14.

Царските грамоти и названията на ангарии и на лицата, свързани с тях; социалния състав на населението и търговията. 

2

15.

Дипломатически документи от канцеларииите на Влашкото княжество (влахо-български грамоти).

2

 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка и завършваща писмена работа по тема от проблематиката на дисциплината

 

 

Литература:

                         

Ангелов, П. Средновековната българска дипломация. С., 2011.

Билярски, И. Институциите в средновековна България. С., 1998.

Билярски, И. Фискална система на средновековна България. Пловдив, 2010.

Даскалова, А., М. Райкова. Грамоти на българските царе. Увод. Текстове. Речник. Библиография. С., 2005.

Дуйчев, И. Стара българска книжнина. Т. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. С., 1944.

Дуйчев, И. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. С., 1986.

Ильинский, Г. Грамоты болгарских царей. М., 1911.

Стоянов, В. Дипломатика на средновековните извори. Владетелски документи. С., 1991.