Катедрата по руска литература

ви кани

на лекциите на проф. дфн Ирина Белобровцева (Институт за хуманитарни науки, Талински университет, Естония):

15.05.2018 г., вторник, 12.30 ч., Заседателна зала № 1, Ректорат

„Литература русской эмиграции первой волны: от реализма к экзистенциализму“

16.05.2018 г., сряда, 14.30 ч., 124 ауд., Ректорат

„Михаил Булгаков как оправдание советской литературы“

18.05.2018 г., петък, 18.00 ч., 124 ауд., Ректорат

„Эстония между Востоком и Западом (парадигмы "свой", "другой", "чужой", "враг" в культурах Эстонии)“

Проф. Ирина Белобровцева завършва специалност „Руска филология“ в Тартуския държавен университет. Нейни преподаватели и научни наставници са професорите Юрий Лотман и Зара Минц. Като студентка проявява интерес към рускоезичната литература от съветския период. Магистърската ѝ теза е посветена на Булгаковия „Театрален роман“. Постъпва на работа в Талинския педагогически институт през 1971 г., където под ръководството на Ю. Лотман подготвя дисертация за С. М. Айзенщайн и съветската литература от 20-те – 30-те години на ХХ век. През 1975 г. Белобровцева е обявена за „антисъветски елемент“ и е принудена да прекъсне научната си кариера за 11 години. Забранено ѝ е да защити написаната дисертация, а в търсене на работа преподава естонски език в начално училище, а по-късно – руски език в Семипалатинския педагогически институт в Казахстан.

През 1986 г., благодарение на „перестройката“, възстановява преподавателската си дейност в Талинския педагогически институт (от 2004 г. – Талински университет). Защитава през 1990 г. в Московския държавен педагогически университет дисертация за доктор по филология на тема: „Художествените търсения на В. Маяковски и групата ЛЕФ: Литература и кино“. Дисертацията ѝ за доктор на филологическите науки: „Романът на М. Булгаков Майстора и Маргарита: конструктивни принципи на организация на текста“ е защитена през 1997 г. в Тартуския университет.

И. Белобровцева е автор на повече от 200 научни публикации, между които 5 книги и над 10 учебника. За книгата си „Роман Михаила Булгакова Мастер и Маргарита. Комментарий“ (Москва: Книжный клуб 36.6, 2007) през 2010 г. е удостоена с Държавната награда за наука на Република Естония. Ръководи различни проекти, най-новият от които е „Естония между Изтока и Запада: парадигмата ‘свой’-‘друг’-‘чужд’-‘враг’“ (2014–2019), финансиран от Естонската научна агенция.

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекциите на проф. Никола Бубаня, гост-лектор по програма Еразъм от Университета в Крагуевац, Сърбия, на тема: 

 Дигитална имиграција у причи „Младенова сајбер авантура” А. Матића и роману „Неуромант” В. Гибсона – на 16 май от 12 до 14 часа в каб. 109,

Критика идеологије и религије у роману „Врли нови свет” и  роману „Шахт” Андрије Матића – на 18 май от 9.30 до 11 часа в 150 ауд.

Заповядайте!

Катедра по славянско езикознание

Лекция на изтъкнатия немски славист проф. д-р Хелмут Шалер на тема:

Bulgarische Sprache in Vergangenheit und Gegenwart. Vom Altbulgarischen zur Sprache der Europäischen Union

17.05.2018 г., 16 ч., ауд. 243 (Ректорат, Северно крило)

Лекцията ще бъде изнесена на немски език.

Представяне на разширената електронна научно-изследователска библиотека “Зограф”

11 Май 2018 г., 16.00 ч.

Библиотека „Филологии“, Ректорат

Дигиталната база данни „Зограф” продължава да се развива и обогатява чрез сътрудничество с различни български и чуждестранни научни и културни институции. В рамките на традиционните Майски дни на културата на Софийския университет Университетската библиотека официално ще представи четвъртото разширяване на Дигиталната библиотека "Зограф”.

Eлектронна научно-изследователска библиотека “Зограф”

Конкурс за докторантури в Болонския университет, Италия

Срок за подаване на документите до 14/05/2018 - 13:00 ч. 

http://www.unibo.it/en/teaching/phd/information-enrolling-phd-programme/how-to-apply-phd-programme

http://www.unibo.it/en/teaching/phd/2018-2019#!

http://www.unibo.it/en/teaching/phd/information-enrolling-phd-programme

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Филологически факултет

Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов”

Съюз на учените в България – Пловдив

Уважаеми колеги,

имаме удоволствието да Ви поканим за участие в

юбилейната Двадесета национална научна конференция за студенти и докторанти

„Време, слово, свят”

Конференцията ще се проведе на 17 и 18 май 2018 г. в гр. Пловдив (Дом на учените, ул. „Митрополит Паисий” № 6). Заседанията ще се организират в две основни секции – по езикознание и по литературознание (за бакалаври, магистри и докторанти). Текстовете на докторантите, както и всички отличени доклади ще бъдат публикувани в сборник.

Обемът на представените научни разработки не трябва да надвишава 10 стандартни машинописни страници, а времето за устно резюме – 15 минути. Няма изсисквания за избора на тема. Срокът за подаване на заявките е 11 май 2018 г.

Заявките и за двете секции изпращайте на адрес: konferentsiya_plovdiv@abv.bg

или

4000 Пловдив, ул. „Цар Асен” 24, ПУ „Паисий Хилендарски”

Катедра по български език, доц. д-р Красимира Чакърова (за секция „Езикознание”);

Катедра по история на литературата и сравнително литературознание, доц. д-р Татяна Ичевска (за секция „Литературознание”).

Заявка за участие

От организаторите

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

ПОКАНА

Деканското ръководство на Факултета по славянски филологии кани студентите от ІV курс на специалностите Българска филология и Руска филология на среща на 21.05.2018 г. (понеделник) от 17.00 ч. в Нова конферентна зала.

Очакваме ви, колеги!

Публична лекция на гл. ас. д-р Димитър Пеев на тема

"Животът на преп. Паисий Хилендарски в светлината на нови документи",

на 8.05.2018 г. (вторник) от 17.00 ч., ауд. 124

Заповядайте!

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекциите на Тамара Лутовац, гост-лектор по програма Еразъм от Университета в Крагуевац, Сърбия, на тема: 

Диглосија у старосрпској писмености – на 24 април, вторник, от 14.30 часа в каб. 109

и

Старосрпски језик у писмима турског султана Мурата II Дубровнику – на 25 април, сряда, от 10.15 часа в каб. 109.

Заповядайте!

Катедра по славянско езикознание

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекциите на Оксана Лазор, гост-лектор по програма Еразъм от Лвовския национален университет „Иван Франко“, Лвов, Украйна, на тема: 

"Церковнослов'янська мова української редакції: правописні норми" -  на 24 април, вторник, от 11 часа

и

"Церковнослов'янська мова української редакції орфоепічні норми" - на 25 април, сряда, от 12 часа

Лекциите ще бъдат изнесени в Кабинета по украински език „Михайло Драгоманов“ (Зала над Паричния салон)

Заповядайте!

Катедра по славянско езикознание

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви поканим на лекциите на проф. Ирена Цветкович-Теофилович, гост-лектор по програма Еразъм от Университета в Ниш, Сърбия, на тема: 

 Избор дијалекатске основице српског књижевног језика и Лексикон славеносрпске епохе на 17 и на 19 април от 12 до 14 ч. в каб. 109.

Заповядайте!

Катедра по славянско езикознание

На 27.03.2018 г., вторник, от 11 часа в Кабинета по украински език „Михайло Драгоманов“ (Зала над Паричния салон) Тетяна Доценко ще изнесе лекция на тема „Особливості фразеологізмів біблійного походження в український та болгарській мовах“. Тетяна Доценко е преподавател в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“ и е гост-лектор по програма „Еразъм+“.

На 29.03.2018 г., четвъртък, от 11 часа в Кабинета по украински език тя ще изнесе лекция на тема: "Відомі болгари України: історія і сучасність ".

Уважаеми колеги,

имаме удоволствието да ви поканим на 21.03.2018 г. от 12.15 до 15.00 в каб. 109 на лекциите на проф. д-р Мая Анджелкович, гост-лектор по програма Еразъм от Университета в Крагуевац, Сърбия, на тема: 

Интертекстуалност и Савино житије Светог Симеона.

Заповядайте!

Катедра по славянски литератури

Сборник в чест на проф. Анисава Милтенова бе удостоен с наградата „Джон Д. Бел“ за 2017 г.

Асоциацията за българистични изследвания в Америка (BSA) присъди наградата „Джон Д. Бел“ за 2017 г. на сборника Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови изследвания, интерпретации и подходи в медиевистиката (София, 2016). Две от съставителките на отличения сборник са проф. Мария Йовчева и проф. Маргарет Димитрова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът е на Издателския център „Боян Пенев“ към Института за литература и съдържа 43 статии на изтъкнати палеослависти от цял свят, написани на български, английски, руски и сръбски език.

Съставители и редактори на изданието са Аделина Ангушева от Манчестърския университет, Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет, Мария Йочева от Богословския факултет на Софийския университет, Мая Петрова-Танева и Диляна Радославова от Института за литература към БАН.

Наградата се присъжда от 1998 г. и за пръв път се дава на книга, издадена в България.

В своето решение Комитетът по присъждането на наградата за 2017 г. посочва, че изданието от 800 страници, посветено на забележителната научна кариера на професор Анисава Милтенова в областта на средновековната литература и текстология, съдържа множество важни статии на международен колектив от изтъкнати специалисти в областта на палеославистиката и старобългаристиката, на средновековното славянско ръкописното наследство и църковните текстове. Според членовете на Комитета сборникът ще бъде ценен за бъдещите поколения българисти, слависти, медиевисти, византинисти, лингвисти и текстолози, защото високото качество на включените статии многократно надхвърля равнището на юбилеен сборник, а новите открития и проникновените анализи представляват значителен и траен принос в областта на българистичните изследвания.

Повече информация можете да намерите тук .

Вестникът от другия ден - дискусия с редакцията и авторите на "Култура"

13 март 2018 г. 18.30 ч.

Конферентна зала, Ректорат

Събитието се провежда от Културния център на Софийския университет и вестник "Култура".

Участници: Копринка Червенкова, Христо Буцев, Георги Лозанов и Александър Кьосев

Редакцията на вестник „Култура” кани приятели и съмишленици на разговор по повод закриването на вестника и намерението на екипа да го продължи в ново издание. Сред темите, които възнамеряваме да дискутираме, ще са:

• Поглед към досегашното издание
• Обществената функция на в. „Култура“
• Новите тематични ниши, новите публики
• Бъдещето на вестника и възможностите за независимото му финансиране

„Култура“ е седмичник за изкуство, култура и публицистика. Създаден е през 1957 г., а съществува и като безплатно онлайн издание от 1997 г. Вестникът е издание на Фондация „Comunitas“. От 1990 г. насам главен редактор е Копринка Червенкова. В началото на годината стана ясно, че в средата на 2018 г. „Култура“ ще престане да съществува в този си вариант и ще се превърне в списание с нови цели и екип.

Гостуване на преподавател по програма Еразъм+

Лекции на доц. Бояна Вельович от Университета в Крагуевац, Сърбия

На 13 и на 16 март гост на Факултета по славянски филологии ще бъде доц. Бояна Вельович от Факултета за филологии и изкуства (ФИЛУМ) в Крагуевац, която ще изнесе две лекции от областта на съвременния сръбски език:

         – Систем глаголских времена за обележавање прошлости - на 13.03.2018 г. (вторник) от 14 до 16 ч. в каб. 109.

         – Временско транспоновање глаголских облика - на 16.03.2018 г. (петък) от 12 до 14 ч. в каб. 109.

Поканата е отправена към всички студенти и преподаватели от специалността „Славянска филология“.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВАТА КНИГА НА ДОЦ. ИЛКА БИРОВА

На 27.02. 2018 г. в библиотеката на Руския културно-информационен център в София беше представена новата книга на доц. д-р Илка Бирова, преподавател в Катедрата по руски език на Факултета по славянски филологии в Софийския университет: „ИГРА В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ (исследование игры как образовательного феномена)“ Монографията е публикувана в Москва, от издателство на НИЦ „Еврошкола“ (2017), специализирано в издаването на научна и научно-методическа литература. Рецензенти на книгата са проф. В.Сафонова от МГУ „М.Ломоносов“ и проф. Г.Шамонина от ВСУ „Ч. Храбър“. Предговорът е написан от проф. Е.Пасов, заслужил деятел на науката на Руската Федерация.

Първата презентация на монографията се състоя в Чехия, в Руския културен център в Прага на 15.02.2018 г. пред чешки русисти, преподаватели в средни училища и университети. Там книгата е посрещната с жив интерес, изразено е признание за нейната полезност и актуалност. Положителен е отзвукът и от представянето на книгата в София. На него присъстваха г-н Кирил Воронков, главен специалист-експерт в Руския културно-информационен център заедно с негови сътрудници, проф. д-р Д. Веселинов, ръководител на Катедра по Методика на чуждоезиковото обучение във ФКНФ на СУ и гл. редактор на сп. Чуждоезиково обучение, преподаватели по руски и други езици от Софийския университет и други вузове, студенти и граждани.

Проф. Д. Веселинов представи монографията на доц. И.Бирова и подчерта нейната актуалност и образователна ценност. Според проф. Веселинов книгата е солиден научен труд, в който за първи път играта е изследвана комплексно като образователен феномен в лингводидактиката в контекста на другите хуманитарни науки. Убедително е представена авторската концепция за езиково обучение с активното участие на игрови технологии като необходим компонент в методическите системи за обучение както на деца, така и на възрастни. Проф. Веселинов подчерта, че с конкретните примери и указания книгата има също така и висока практическа стойност и е полезна за широка аудитория: преподаватели по руски и други езици, в това число и по роден език, студенти и докторанти, изследователи в сферата на лингводидактиката, педагози и психолози. Доц. Илка Бирова накратко представи своя труд. Авторката постави акцент върху спецификата на обучаващата игра и необходимостта от адекватното ѝ съчетаване с традиционните учебни методи.

По време на презентацията радостно настроение създаде демонстрацията на игри с публиката. Студентките от специалност Руска филология в Софийския Университет Даная Парушева и Йоанна Цекова представиха на руски език литературна викторина за герои от руската класика с използване на аксесоари, типични за литературните персонажи. Доц. И.Бирова също „изигра“ с публиката забавна лексикална игра. Участниците проявиха креативност и артистичност и това предизвика положителната реакция на аудиторията. Всички присъстващи благодариха на авторката за полезната книга и пожелаха успех.

Доцент д-р Илка Бирова от Катедрата по руски език на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ ще представи новата си книга

„ИГРА В ОБУЧЕНИИ РУССКОМУ ЯЗЫКУ КАК ИНОСТРАННОМУ (исследование игры как образовательного феномена)“

Монографията е публикувана в Москва от издателство „Еврошкола“, 2017 г.

Книгата е предназначена за изследователи в сферата на лингводидактиката, преподаватели по руски език и други чужди езици, педагози и психолози, студенти и докторанти.

Събитието ще се състои на 27.02.2018 г., вторник, от 18.30 ч. в библиотеката на РКИЦ, ул. Шипка №34 в София.

Заповядайте, уважаеми колеги!

Лекция на проф. Калина Бахнева:

„Личната и обществената история на XX век. Демитологизиране на националните (романтически) митове“

28 февруари 2018 г., 18.00 ч.

Полонистичен кабинет № 149, Ректорат

Организатори на събитието са Факултетът по славянски филологии на Софийския университет съвместно с Полския институт в София.

Релацията между тези два аспекта на историческото начало се обобщават чрез творчеството на Яцек Демел, автора на романа „Лала“ (Lala, 2006), посветен на трудното личностно и общностно самопознание, въз основа на родовия спомен, литературата, документа и фикцията. В лекцията се разглежда и романът „Майка Макрина“ (Matka Makryna, 2014), който по оригинален начин развенчава един от най-известните култове на Полския романтизъм, свързан с фалшифицираната идентичност на Макрина Мечиславска.

Проф. дфн Калина Бахнева е българска полонистка и славистка, преподавател по история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на редица научни публикации в областта на литературознанието, в т.ч. монографиите „Преселението на художественото слово” (1993) и „Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури” (2013).

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАУЧЕН ПРОЕКТ

Секция „Филологически науки“ при СУБ Ви кани на представянето на научния проект „Местно производство, облекло и езиково богатство (Принос към историческата лингвистика и антропологията на облеклото)”, съвместно дело на Факултета по славянски филологии и Института по етнология и фолклор с етнографски музей при БАН. Ще присъстват участниците в проекта. 

Представянето ще се състои от 17.30 ч. на 23 февруари 2018 г. в Огледалната зала на Софийския университет.

Каним всички, които проявяват интерес към темата! Доведете и приятели! 

Ръководство на секция „Филологически науки“

Катедра „Етнология и балканистика“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“

и

Магистърска програма „Интерпретативна антропология“ на СУ „Св. Климент Охридски“

ви канят на представянето на списание Anthropology / Антропология. Journal for Socio–Cultural Anthropology,

което ще се проведе

на 7 март 2018 г. (сряда)

от 17:00 ч.

в зала 2 на Ректората на СУ „Св . Климент Охриски“.

Anthropology/ Антропология. Journal for Socio–Cultural Anthropology e най-новото българско списание за социокултурна антропология. То се издава от катедра “Етнология и балканистика“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и е с фокус върху Югоизточна и Източна Европа. Неговата мисия е да стимулира академичната дискусия в полето на социокултурната антропология между български и чуждестранни автори. От 2014 г. до 2017 г. са издадени четири книжки (по една годишно), включващи статии на български и английски език, преминали през процедура на анонимно рецензиране.

Списанието е със свободен достъп на http://anthropology-journal.org/wp/

Малка нощ на театрите: "Българска класика"

27 февруари 2018, 19:30 ч.

Театър "Алма Алтер"

19:30 - “Дядо Йоцо гледа” по Иван Вазов

Сетивата на човеците в "Дядо Йоцо гледа" са по-особени. Те се оглеждат навътре. В колективното подсъзнание, в личностното осъзнаване, в духовното израстване. Те не общуват с външното, а с вътрешното си зрение. 

Влакът донася света в малкия български град. Героите пътуват с него, но не физически. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Режисьорът Николай Георгиев взима най-емблематичните произведения на българския реализъм, за да ги тренсформира в онова, от което българската литература и историята ни винаги са имали нужда. Николай Георгиев създава българския романтизъм. Онова място, в което колективното историческо несъзнавано на един народ се преплита със силното личностно, вътрешно, творческо поле на отделния индивид. 

С участието на: Моника Методиева, Андриян Асенов, Петя Йосифова, Марко Дженев, Михаил Бонев и Георги Арсов

20:30 - “Септември” по Гео Милев

Авторски дипломен спектакъл на Георги Арсов
Художествен ръководител: Петя Йосифова

Накъде да тръгнеш, когато нямаш път нито напред, нито назад. Какво да вземеш със себе си, когато всичко ти е отнето. Светът се разпада под краката ти. Небето е тъмно като мислите, които така и не могат да нахлуят в съзнанието. Защото съзнание вече няма. Човечеството е застинало в титаническо напрежение, за да разгроми всички досегашни прегради.

Но и човечество вече го няма. Съм сам. Сам с тялото си.

Тялото, тръгнало по своя път... ‘‘през сипеи, урви, чукари, бърда‘‘...

21:30 - “Албена” по Йордан Йовков

Постановка: Николай Георгиев

Участват: Петя Йосифова, Георги Арсов, Марко Дженев и Ким Думанон

Вход: Запетайка на лявата ръка (Свободен)

Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство. 
Празникът. Музика, глъчка, радост. Всичко и всички се отварят. Празнуват. Само Албена, родената за празник, не празнува. Кой ще отключи нейния празник? Грозният, когото тя е избрала за свой мъж? Красивият, когото дарява с обич или този третият, който не е нито съпруг, нито обичан. Всеки мъж (и не само) в селото е в образа на този третия, т.е. другият. Мечтае и иска да бъде един от другите двама – ако не обичания, то поне съпругът. Зависими от тази своя невъзможна мечта те превръщат Албена в жертва. На дарената й от природата й красота.

В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой? Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина. 
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но го няма празника. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

Лекция на проф. Калина Бахнева:

„Литературната история на полското село – творчеството на Веслав Мишливски през последното двадесетилетие ”

21 февруари 2018 г., 18:00 ч.

Полонистичен кабинет № 149, Ректорат

Организатори на събитието са Факултетът по славянски филологии на Софийския университет съвместно с Полския институт в София.

Лекцията е посветена на идейно и естетическо новаторското творчество на Веслав Мишливски, познат у нас чрез превода на романа "Камък върху камък". В лекционното изложение се разглежда художествената еволюция на автора на романите: "Хоризонт" (Widnokrąg, 1996), представящ оригинално композирания индивидуален спомен за Втората световна война и сталинизма, "Реквием за стопанката"(Requiem dla gospodyni, 2000), проблематизиращ промяната в социалното и личното общуване на обитателите на съвременното полско село, "Трактат за беленето на боба" (Traktat o łuskaniu fasoli, 2006), който под формата на разгърнат монолог разкрива житейската история на главния герой, "Последното раздаване" (Ostatnie rozdanie, 2013), представящ философско обобщение върху човешкото съществуване.

Проф. дфн Калина Бахнева е българска полонистка и славистка, преподавател по история на литературата в Софийския универистет „Св. Климент Охридски”. Автор на редица научни публикации в областта на литературознанието, на монографиите „Преселението на художественото слово” (1993) и „Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури” (2013).

Уважаеми колеги,

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската

академия на науките и Националният дарителски фонд „13 века България“ Ви

канят на научна сесия, посветена на 110 години от рождението на акад. Владимир Георгиев, и тържественото връчване на наградите на Фонд „Академик Владимир Георгиев“ за 2017 г.

За повече информация:

http://ibl.bas.bg/nautchna-sesiya-posvetena-na-110-godini-ot-rozhdenieto-na-akad-vladimir-georgiev-i-tarzhestveno-vratchvane-na-nagradite-na-fond-vakademik-vladimir-georgievv-za-2017-g/

С програмата на научната сесия можете да се запознаете на адрес:

http://ibl.bas.bg/programa-na-nautchnata-sesiya-v-tchest-na-110-godini-ot-rozhdenieto-na-akad-vladimir-georgiev/

Тържественото откриване ще се състои на 16.02.2018 г. от 10:00 ч. в Големия салон на Българската академия на науките (ул. „15 ноември“ № 1,

гр. София).

Очакваме Ви!

От Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН

ГРАФИК

за провеждане на изпитите от ЗИМНАТА СЕСИЯ 2017/2018 г. -

редовно обучение

Катедра по български език

Катедра по българска литература

Катедра по теория на литературата

Катедра по кирилометодиевистика

Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание

Катедра по славянски литератури

Останалите изпити ще се проведат според уговорените с преподавателите дати.

Катедра по славянско езикознание

Останалите изпити ще се проведат според уговорените с преподавателите дати.

Катедра по руска литература

Катедра по руски език

Катедра по методика

МОБЕ, проф.Ангел Петров, 26.01.2018 г., 9.00 ч., 148 зала (БФ, 4 курс)

IN MEMORIAM

НАПУСНА НИ

ПРОФ. Д-Р СТЕФАН БРЕЗИНСКИ

Факултетът по славянски филологии с прискърбие съобщава, че се прощава с проф. д-р Стефан Брезински.

Проф. Стефан Христов Стефанов (Брезински) е роден на 9 януари 1932 г. в гр. Златарица. Завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет през 1955 г. Възпитаник е на проф. К. Мирчев, проф. Л. Андрейчин и проф. Ст. Стойков. От 1961 г. е редовен асистент в Катедрата по български език. Проф. Стефан Брезински е специализирал във Варшавския университет и в Карловия университет в Прага.

През 1975 г. му е присъдено научното звание доцент, а от 1987 г. е професор. Бил е ръководител на Катедрата по български език във Факултета по славянски филологии. За заслугите си към езиковедската наука и академичната българистиката през 2015 г. проф. Брезински бе удостоен с Почетен знак на СУ със синя лента.

Научните интереси на проф. Брезински се характеризират с широта на темите и оригиналност на идеите. Той води лекции и семинари по синтаксис на съвременния български книжовен език, по фонетика, езикова култура, стилистика и др. С неговото име е свързано оформянето на особен дял на българската стилистика, който се занимава с проблемите на стила и езиковата култура в журналистическите текстове. Многобройните му публикации, които варират жанрово от езиковата бележка до монографията, нареждат проф. Брезински сред радетелите за благозвучна, чиста и правилна българска реч.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

от Факултета по славянски филологии

Представяне и разговор върху книгата на Силвия Борисова „Граници на естетическото съзнание“

18 декември 2017 г., 19.30 ч.

Конферентна зала, Ректорат

Събитието се организира от Секция „Култура, естетика, ценности“ (Институт за изследване на обществата и знанието към БАН), Катедра „Теория на литературата“ (ФСлФ, СУ) и издателство „Парадигма“.

В дискусията ще участват доц. Искра Цонева, проф. Иван Стефанов и доц. Огнян Касабов от Софийския универистет „Св. Климент Охридски“, а модератор ще бъде Галин Пенев (ИИОЗ – БАН).

Книгата изследва тенденцията за негативизиране на базисните естетически ценности и философската естетика като цяло в рамките на периода ХІХ – ХХІ век и с това включва всички по-важни проблеми, понятия и категории на съвременната естетика.

Проследени са последователно механизмите на достигане на позитивните граници и по-нататъшната принципно негативна реализация на индивидуалното и общностното естетическо съзнание, след което на всеестетизираното съзнание в рамките на съвременната културна ситуация. Обекти на тези три модуса на естетическото съзнание са съответно естетическите идеи и идеите на разума; художествените произведения; утопиите и антиутопиите. Именно през тях е проследен излазът на негативните естетически ценности (иронично, саркастично, възвишено, абсурдно, трагично и пр.) на художествено и в крайна сметка и на всекидневно равнище.

Затова изследването е ориентирано към всички изкушени в областта на изкуството, естетиката, аксиологията, философия на изкуството и философия на възприятието, които поне веднъж са се питали – или за пръв път, заедно с книгата биха си задали въпроса – докъде се простират възможностите на човешкото съзнание в удоволствието, съзерцанието и творчеството и в какво се състоят техните принципни и непреодолими граници.

***
Силвия Борисова е главен асистент по естетика в секция „Култура, естетика, ценности“ към Института за изследване на обществата и знанието, БАН. Изследователските ѝ интереси са в областта на историята на философско-естетическата мисъл, негативната естетика, аксиологията и екзистенциалната семиотика.

Академично събитие на сп. „Филологически форум”

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да Ви поканим на академично събитие, организирано от екипа на хуманитарното списание за млади изследователи „Филологически форум”.

Заповядайте на 13.12.2017 г. от 17.30 часа във Втора академична зала на:

 -  Презентация за стипендиалните програми на германската фондация „Александър фон Хумболт”, насочени към постдокторанти и утвърдени учени от проф. д-р Лора Тасева, учен-посланик на Фондацията за България.

  - Представяне на двата броя на сп. „Филологически форум” за 2017 г.:

„Българистиката: езиците на дома”: https://philol-forum.uni-sofia.bg/portfolio-item/br-5/

„Утехите на Средновековието”: https://philol-forum.uni-sofia.bg/portfolio-item/br-6/

   - Представяне на сборника „Модели, метаморфози, диалози” – том 4 на Библиотека „Международен филологически форум”.

За инициативите на екипа ще говори проф. д-р Красимира Алексова.

Очакваме Ви!

Заповядайте на представянето на книгата на Матвей Вълев „Радио и общество” (съст. Андрей Ташев), издадена от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. За нея ще говори доц. д-р Вяра Ангелова.

Книгата е издадена по проект „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература” (ФНИ, ДМ10/1 от 13.12.2016).

Ще бъде представен и сайтът на проекта. За дейността на екипа ще говори доц. д-р Елка Димитрова.

Събитието ще се проведе на 11. декември 2017 г. от 18.30 часа в Първа заседателна зала на Софийския университет.

Екип: гл.ас. д-р Надежда Стоянова, гл.ас.д-р Андрей Ташев, гл.ас.д-р Сирма Данова,

д-р Владимир Игнатов, докт. Мария Русева

Уважаеми колеги,

Елка Трайкова ще говори на тема "Елин Пелин и предизвикателствата на литературния вестник" на 7 декември 2017 г. от 18.00 ч. в аудитория 150.

Събитието е в програмата на проект "Елин Пелин  - светове и четения", финансиран от СУ.

Заповядайте!

Новата книга на Илка Бирова "Камъчета от една мозайка"

ще бъде представена на 30.11.2017 от 18.30 ч. в 124 ауд. на СУ.

Книгата съдържа афоризми и кратки есета.

Те разказват за нещата от живота просто и увлекателно,

сериозно и с усмивка.

Заповядайте!

Уважаеми колеги,

На 23.11.2017 от 18:00 ч. в аудитория 150 на Ректората Антон Стайков ще изнесе лекция на тема:

От история до фантазия - еволюция на темите и интерпретациите в българския комикс.

Събитието е в програмата на проект "Елин Пелин  - светове и четения", финансиран от СУ.

Заповядайте!

Мили колеги,

автори и приятели на списание Colloquia Comparativa Litterarum,

Заповядайте на среща с редакционната колегия по темите в новия брой на Colloquia Comparativa Litterarum, списанието за Сравнително литературознание и Балканистика –

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia –

на 31 октомври, вторник, 12.00 – 13.30 ч.

в Заседателна зала 1 на Ректората.

Организатор – специалност Балканистика в Катедрата по общо, индоевропейско

и балканско езикознание на ФСлФ

Chers collègues,

Auteurs et amis de Colloquia Comparativa Litterarum,

Nous vous invitons à une

Rencontre avec le Comité rédactionnel de Colloquia Comparativa Litterarum,

revue annuelle de Littérature comparée et d'Etudes balkaniques, autour des

thèmes du nouveau numéro - voir le site de l'Université de Sofia "St.

Kliment Ohridski "

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

Mardi 31 octobre, 12h00-13h30,

Salle de réunion nr. 1 du Rectorat

Organisateur – la discipline Etudes balkaniques au Département de

Linguistique générale, indo-européenne et balkanique de la Faculté des

lettres slaves

Dear colleagues,

Authors and friends of Colloquia Comparativa Litterarum,

Welcome to the:

Meeting with the Editorial Board on the topics in the new issue of Colloquia

Comparativa Litterarum, the review for Comparative Literature and Balkan

Studies, at the site of Sofia University St. Kliment Ohridski

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

оn October 31, Tuesday, 12.00 - 13.30,

Conference Hall 1 of the Main Building

Organizer - Balkan Studies Masters and Doctoral Program (Department of

General, Indo-European, and Balkan Linguistics with the Faculty of Slavic

Studies)

--

Prof. ROUMIANA L. STANTCHÉVA, Dr. Sc.

Doctor honoris causa de l'Université d'Artois

UNIVERSITÉ DE SOFIA ST. KLIMENT OHRIDSKI

https://www.slav.uni-sofia.bg/images/stories/documents/R.Stancheva.pdf

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

Духовността на София в историческата памет

Проект на Мозайка ЕООД
Подкрепен и съфинансиран от Столична община Програма „Култура”

Партньори: СУ „Св.Климент Охридски”, НГДЕК „Св.Константин Кирил Философ”, 48 ОУ – София, Център за образователни инициативи

Целта на проекта е да насърчава интереса на младите хора към историята на София, като им дава възможност сами да съпоставят извори, да ги интерпретират и излагат мнението си. Първата стъпка бе да се посочи какво казва за София о. Паисий в „История славянобългарска“. Тъй като неговото слово е разпространявано сред българите главно чрез преписи, редица от които съдържат редактирани, обогатени текстове или компилации с други извори, една от основните идеи на проекта е да направи интерактивна карта, показваща пътищата на тези преписи – от мястото на създаването през места на пребиваване (използване) до местата на съхранение днес. Дадена е много кратка информация за особеностите на ръкописите, кодикологични и текстологични, както и свързана информация и, най-важното – присъстват интерактивни елементи, позволяващи да се прибавя съдържание от потребители на сайта. Публикуването на картата на http://geographyofletters.org е обвързано с две състезания с начало 15.10.2017, които ще ангажират ученици от средния и гимназиалния курс в дейности за преоткриване на духовността на София през историка Паисий – места в София, отбелязани от о. Паисий, светци, почитани в града, исторически личности. Създадените от учениците истории, съпоставки със съвременното състояние на историографските изследвания, обяснения на изложеното от о. Паисий, снимки на места, свързани с „История славянобългарска“, ще бъдат публикувани в интерактивната рубрика на сайта „Собствен поглед”. Награждаването на победителите ще стане на събитие във връзка с Председателството на България на ЕС през 2018 – на 28.11.2017, 16:30-19:00, Аулата на СУ.

На 26.10.2017, 17:45-19:30, във Втора зала на университета е насрочена малка конференция, на която думата ще бъде дадена на създателите на сайта и на учени, занимаващи се с дидактичното слово през XVIII век, с историята на преписите на „История славянобългарска“ и с живота на хилендарския монах.

Заповядайте!

Международна конференция за хуманитаристика, бизнес и образование

Множествено партньори стоят зад мисия в полза на хуманитарните науки. SlavConf e международна конференция за хуманитаристика, бизнес и образование, която ще се проведе на 13 и 14 октомври 2017 г. в Аулата на Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Конференцията ще бъде открита от 10:00 ч., а първата лекция ще е на редакторска тематика от Анжела Кьосева – собственик на издателство и редактор. Директорът на Националната финансово-стопанска гимназия Мая Гешева ще говори за управлението в образователния сектор, а директорът на новото иновативно училище в Бургас ОУ „Александър Георгиев – Коджакафалията” Михаил Ненов ще представи иновации в образованието. Пълната програма ще намерите на сайта на събитието с всички панели и лекции – www.slavconf.com. Организаторите правят конференцията, изполвайки списъка с магистърските програми във Факултета по славянски филологии, за да оформят концепцията. 

Регистрацията е напълно безплатна, но местата са ограничени. Конференцията е отворена и за ученически групи, за да се ориентират кариерно и да изберат образованието си в разнообразните възможности на хуманитарните науки.  

Темите на лекциите и панелите са свързани с алтернативите на акaдемичното развитие. Събитието е насочено към студенти, преподаватели, организации, хора от бизнес средите и образователния сектор.

Основните цели са: поддържането на връзката между университета и бизнеса; развитието на културатаи иновациите в хуманитарния сектор; повишаването на възможностите за работа настуденти и хуманитаристи; да се обосноват основните дейности за управлението набизнес, свързан с хуманитарните науки и тези от образователния сектор.

Покана

Издателство „Лексикон“ кани на представянето на новата стихосбирка на Амелия Личева „Зверски кротка“ на 10 октомври от 18 ч. в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски”.

За книгата ще говорят Кристин Димитрова и Марин Бодаков.

КУЛТУРНИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

обявява

CALL FOR PAPERS

за седмата от серията интердисциплинарни конференции, посветени на културна история на съвременността. Темата на конференцията е

ИЗЛИШНОТО

Конференцията е отворена за млади и утвърдени учени от Софийския университет и извън него, както и за работещи в областта на културата и изкуствата. Приветстват се общи теми по поставените въпроси, както и анализи и представяния на конкретни социални казуси, специфични научни хипотези, процеси във философията, науката и изкуствата, художествени проекти и произведения.

Конференцията ще започне на 6 декември 2017 г. със сесия в Софийския университет и ще продължи на 7, 8 и 9 декември в хотел „Център“, курортно селище Априлци (близо до Троян). Официални езици са български и английски.

Краен срок за кандидатстване: 20 октомври 2017

Предложенията за участие, включващи заглавие на доклада, резюме от 300 думи и кратка библиография, да се изпращат в електронен вид на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Разноските на участниците от Софийския университет (транспорт, храна и нощувки) се поемат от организаторите. Външните участници сами осигуряват своите командировки.

ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

Думата „излишно“ има множество разнородни употреби, които засягат различни теми в отделните области на човешкото познание. Дали зад това многообразие от значения и проблеми може да се открие някаква споделена структура, функция или идея и – обратното – как всяка отделна дисциплина изследва и прецизира излишното по свой собствен начин? Конференцията ще работи и в двете посоки – както със специфичните понятия и теми в отделните науки, така и с евентуалното им интердисциплинарно преплитане.

СЛОВОУПОТРЕБАТА. Има поне три основни, близки и дори припокриващи се посоки, в които употребяваме думата излишно:

Това, което е произведено в повече, вътрешно изобилие и разточителство.

Това, което е случайно, ненеобходимо, извън нормативността.

Това, което е придатък, притурка, допълнение.

Има ли теоретични или практически връзки между тези три различни значения (разточителството, ненеобходимото и допълнението)?

ИСТОРИЯТА. Дали историкът трябва да бъде като вехтошаря и какво има в „боклуците на историята“. Един от важните аспекти на излишното е неговото отношение към разказа и историята. Какво е излишно в историческото разбиране за развитие, прогрес и разказ? Как се отнасят случайното и излишното в конструирането на исторически контекст? Кое всъщност е излишно в историята?

ТЕОРИЯТА. Как интересът към излишното се съчетава с интерес към теорията: защо теоретичните модели могат да работят, при условие, че те абстрахират и отмахват именно излишните компоненти, събития, процеси? Всички математически, логически и повечето теоретични структури функционират по такъв абстрахиращ начин. Какво ни казва това за излишното, което не включваме в модела? И какво ни казва това за моделирането? Как излишното променя онова, спрямо което се оказва излишък? Как се отнасят излишното и хибридното? Излишъкът не е ли задължително условие за конституиране на каквото и да е?

СОЦИАЛНОТО. Кой е излишен и кое е излишно? Въпреки непрестанното осмисляне темата за унижените и оскърбените, за чужденците, за маргиналите, за аутсайдерите, за бежанците и още, и още изглежда отново уязвима, нестабилна и проблематична. Какво означава това за съвременността и бъдещето ни?

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И БАЛКАНИТЕ. С оглед на процесите (дали временни или не) в Европейския съюз и промените в международен план, необходимо ли е тривиалните теми за център и периферия да бъдат осмислени по нов начин днес? Ние, живеещите на Балканите, излишни ли сме?

ИКОНОМИКАТА. На пръв поглед във време на криза много неща стават или изглеждат излишни. Каква е връзката между кризата и излишъкът? От една страна: могат ли лишението и отнемането да бъдат добри икономически механизми? От друга страна: не е ли полезно отпадането по време на криза на това, което не функционира добре? Как функционира излишъкът и излишното в икономически план и по-точно как лихвата и излишното образуват система от надграждащи структури?

РОБОТИТЕ И ХОРАТА. Една от важните напоследък теми е свързана с „Индустрия 4.0“, която се характеризира с така наречените умни фабрики. Излишен ли ще е човекът в предстоящата или по-скоро настояща индустриална промяна или още повече в неизбежните следващи етапи (Индустрия 5.0, 6.0…)? Каква е новата роля на човека?

ЕКОЛОГИЯТА. В един съвсем буквален план всичко излишно, което произвежда човекът, се оказва в крайна сметка отпадък и боклук. От десетилетия насам това предизвиква бурни реакции, сериозни теоретични спорове и множество практически действия – става дума за евентуалната предстояща екологична катастрофа. Днес човекът не просто замърсява земите и водите, но вече замърсява и небесата, в чиито орбити около Земята се движат хиляди отпадъци с невероятна скорост. Какво е бъдещето на боклука?

ФИГУРАТИВНОСТТА. Има ли нещо повече от обикновена етимологическа връзка между „излишното“ и „лих, лихо“ – това, което е чудновато, зло, буйно; което има някакъв съществен недостатък, слабоумно; ненормално; безразлично; не двойно, не четно; извънредно състояние; неравенство и така нататък…

ХУМАНИТАРИСТИКАТА. Една от непрестанните и неизбежни дискусии в последните години е за ролята на хуманитарното образование и хуманитарните изследвания. Защо хуманитаристиката може да бъде „излишното“ в новите условия за финансиране на науката и образованието? Какво още може да се направи в тази посока?

Цената на една нощувка в хотел „Център“ е: 30 лв. за споделена двойна стая;  46 лв. за единична стая. За резервация и при допълнителни въпроси моля обърнете се към организаторите.

Културен център на СУ

Студентска мобилност в Крагуевац и Украйна

СУ „Св. Климент Охридски“

КРИТЕРИИ

за допустимост и подбор на студенти и докторанти по програма „Еразъм+“, Ключова дейност 1, Образователна мобилност във висшето образование,

Мобилност с цел обучение в партниращи държави

Академични 2017/18/2019 години

1. Кандидатите трябва да са студенти или докторанти, които към момента на кандидатстване са записани в СУ за получаване на ОКС „Бакалавър“, „Магистър“ или „Доктор“, независимо от формата на обучение и да имат студентски права.

2. Към момента на кандидатстване за мобилност с цел обучение, студентите в ОКС „Бакалавър“ трябва да имат успешно завършени минимум два семестъра от следването си. Студентите в първи курс на ОКС „Магистър“ и новозачислените докторанти са легитимни участници в мобилност с цел обучение по Програма Еразъм+.

3. Да владеят езика, на който ще се проведе обучението в приемащия университет, съгласно Междуинституционалното споразумение.

4. Да имат минимален успех от обучението си в СУ „Св. Климент Охридски“ до момента на кандидатстването за мобилност – Мн. добър (4.50). За бакалаври и магистри се взема средния успех до момента на кандидатстване за мобилност. За новозаписани магистри се взема успеха, с който кандидатът е приет в Магистърската програма. За докторанти се взема средния успех от приемните изпити и/или успеха от докторантските минимуми.

5. Областта на знание/специалност и образователно-квалификационната степен на студента/докторанта да отговарят на параметрите вписани в одобрения проект.

6. При равни други условия, приоритетно се одобряват кандидати, които не са участвали в мобилност по Програма Учене през целия живот, Еразмус Мундус, Еразъм+.

Важно:

1. Не се допуска едновременно провеждане на мобилност с цел обучение и мобилност с цел практика по програма Еразъм+.

2. Студентите и докторантите, които желаят да участват в мобилност по програма Еразъм+, трябва да имат студентски права към момента на кандидатстване и за целия период на мобилността.

3. Краен срок за приключване на мобилностите – 30 юни 2019 г.

Задължителни документи за кандидатстване:

• Заявление
• Мотивационно писмо
• Документ за удостоверяване на успеха до момента на кандидатсването
• Документ, удостоверяващ нивото на владеене на езика на обучение, съгласно изискванията на приемащия

   

  Срок за подаване на молба и заявление - 30 октомври 2017 г.

   

  За подаване на документи, контакти и допълнителна информация:
  Отдел „Международна дейност и протокол“
  Ректорат, ет. 1, стая 5
  e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
  тел.: 02/ 9308220, 9308700

• 
  

Преподавателска мобилност за Крагуевац и Украйна

СУ „Св. Климент Охридски“

КРИТЕРИИ

за допустимост и подбор на преподаватели/служители за мобилност по програма „Еразъм+“, Ключова дейност 1, Образователна мобилност във висшето образование, Мобилност с цел преподаване в партниращи държави

Академични 2017/18/2019 години

Критерии за допустимост и подбор на кандидатите:

• Кандидатът трябва да е преподавател в Софийския университет;
• Нивото на владеене на работния език да отговаря на нивото, посочено в споразумението с партниращия университет;
• За мобилност с цел преподаване се одобряват преподаватели, чиято област на знание/специалност отговаря на параметрите вписани в одобрения проект;
• Заявената мобилност с цел преподаване трябва да е част от учебната програма на приемащия университет;
•  

При равни други условия:

• Приоритетно се одобряват кандидати, които не са участвали в мобилност по Програма Учене през целия живот, Еразмус Мундус, Еразъм+.
• Приоритетно се одобряват мобилности, за които към Протокола има приложена подписана от приемащия университет Работна програма и/или Писмо-покана от страна на приемащия университет.
• Приоритетно се одобряват щатните спрямо нещатните преподаватели;
• Приоритетно се одобряват преподаватели, които съдействат за организиране на изходящата студентска мобилност и за организиране обучението и престоя на входящи Еразъм студенти и преподаватели;
• Мобилността допринася за развитие на партньорството с приемащия университет.

ВАЖНО:

1. Минимални часове изнесени лекции – 8 часа за 5 последователни работни дни; при по-голям брой работни дни мобилност часовете се преизчисляват.
2. Краен срок за приключване на мобилностите – 30 юни 2019 г.

Задължителни документи за кандидатстване

- Заявление

•      - Мотивационно писмо

Актуално действащи договори

Срок за подаване на молба и заявление - 30 октомври 2017 г.

Преподавателска мобилност за учебната 2017-2018 г.

Уважаеми колеги,

Комисията по програма „Еразъм+” на Факултета по славянски филологии обявява конкурс за попълване на 15 места за преподавателска мобилност през учебната 2017-2018 година. Мобилността трябва да обхваща 6 дни (4 дни за лекции или обучение, и 2 дни - за път). По-дълъг престой е възможен за сметка на пътуващия.

Съгласно общоуниверситетските изисквания, критериите са както следва:

Критерии за допустимост и селекция на кандидатите:

Кандидатът трябва да е преподавател/служител в Софийския университет;

Нивото на владеене на езика да отговаря на нивото, посочено в двустранния Еразъм договор;

Приоритетно се одобряват щатните спрямо нещатните преподаватели/служители;

Приоритетно се одобряват преподаватели/служители, които съдействат активно за организиране на изходящата студентска мобилност и за организиране обучението и престоя на входящи Еразъм студенти и преподаватели;

За мобилност с цел преподаване приоритет се дава на преподаватели:

- когато мобилността им е съществена част от учебната програма на приемащата институция,

- които имат разработени дисциплини на чужд език и са заявили готовност да обучават чуждестранни Еразъм студенти;

За мобилност с цел обучение, приоритетно се одобряват преподаватели/служители, при които заявената мобилност е пряко свързана с повишаване на тяхната професионална квалификация и умения, за изпълнение на задълженията им в СУ.

При повече кандидатури и набиране на равен брой точки с приоритет ще бъдат одобрявани преподаватели/служители, които през последните 5 (пет) години са ползвали по-малко мобилности.

Оценка на кандидатурите при изпълнение на горните критерии:

Заявления за кандидатстване по приложения образец, придружени с покана от приемащия университет (или електронно писмо от координатора по програмата в университета-партньор), се подават в Деканата на ФСФ (230 кабинет) в срок до 15 октомври 2017 г.

Актуално действащите договори са представени в допълнителна таблица.

За повече информация можете да се обръщате към координатора по програма „Еразъм+” на Факултета по славянски филологии проф. д-р Амелия Личева.

Съгласно изискванията, решенията на комисията по програма „Еразъм” ще бъдат обявени след одобрение на Декана на ФСФ.

Актуално действащи договори

Заявление за участие с цел обучение

Заявление за участие с цел преподаване

„Литературен вестник“ кани на представянето на своя брой, посветен на Луиджи Пирандело!

На 4 юли от 18,30 ч. в клуба на Столична библиотека ще обсъдим интересни факти около личността на прочутия нобелист, ще слушаме джаз изпълнения, представени от проф. Стоян Атанасов, ще погледнем на сярата през погледа и опитите на младия химик Наско Стаменов.

Специален гост на събитието ще бъде Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в България.

Литературен вестник

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”

обявява

НОВА СЕСИЯ ЗА КАНДИДАТУРИ ЗА ПАРТНЬОРСТВО

за събития в периода октомври 2017  – февруари 2018 год.

Културният център на Софийския университет обявява нова сесия за кандидатури за събития в областта на културата и изкуствата – изложби на визуално и пластично изкуство, театрални представления, съвременен танц и пърформанс, музикални концерти, филмови прожекции и литературни четения; както и на инициативи от диапазона на академичните дисциплини и форми: конференции, семинари, дискусии, кръгли маси, открити лекции, уъркшопи и др. Селекцията на подадените предложения се осъществява от Културния съвет към Центъра, който изготвя културната програма за академичния семестър и предлага за одобрение от Ректора на Софийския университет.

Спрямо одобрените проекти Културният център безвъзмездно се ангажира с: техническа и организационна помощ при осъществяването на събитията в рамките на програмата си (вкл. зала, техника и техническо лице), подготовка на рекламни материали (информационни съобщения и плакати) и разпространението им до широк кръг медии, университетски среди и други културни организации. Условията на партньорството се конкретизират с всяка одобрена организация/група/артист, според спецификата на проекта и възможностите на Центъра да го реализира в рамките на университетските пространства и на академичната година.

ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ:

• Концепция на събитието (с включени технически изисквания, предпочитан период и място на реализиране)
• Кратка биография на участниците

*За предложения от организации/колективи, които не са част от академичната общност на СУ – прибавете и кратко описание на организацията и дейността й  (до 3 параграфа).

• Партньори на проекта (ако има такива)
• Представителни визуални и други материали (задължителни при предложения за изложби)

СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ: 30 юни 2017 год.

на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. 

Общият обем на изпратените материали не трябва да надвишава 10 MB!

За повече актуална информация за дейностите на Културния център на СУ следете страницата ни във Facebook.

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“

ви кани на

ЛЕТНИ НОЩИ

концерт с творби на композиторите

Хектор Берлиоз, Едвард Григ и Франсис Пуленк

в изпълнение на

Галя Павлова (мецосопран) и Камий Гранден (пиано)

20 юни 2017, 19.00 часа

Аула на Софийския университет

ВХОД СВОБОДЕН!

На 20 юни (вторник) от 19:00 в Аулата на Софийски университет ще можете да се насладите на някои от най-вълнуващите, но малко познати на българската публика творби на композиторите Хектор Берлиоз, Франсис Пуленк и Едвард Григ.

Освен, като оперна певица и вокален педагог, Галя Павлова е известна и като пръв изпълнител в България на редица произведения, като „Девата“ на Масне, „Библейски песни“ на Дворжак в изпълнение с орган, „Психея“ на Де Файя и др. На пианото ще й партнира французойката Камий Гранден – млад пианист с множество отличия и сериозно присъствие на международна сцена.

Акцент по време на концерта ще бъдат композициите: „Призракът на Розата“, „Пътища на любовта“, „Ангели на музиката“ и „Пролет“.

„Красиви, нежни, проникновени мелодии с френски финес и текстове, посветени на размишления за любовта, живота и вечността.“

(Галя Павлова)

„Особените хармонии на Берлиоз и Пуленк, и оркестрирането им, показват един специфичен начин да бъдат описани различни пейзажи и чувства, създавайки изключителна атмосфера и настроение. За мен това е интимна пътека не само из стила на композиторите, но и към тяхната епоха.“

(Камий Гранден)

Културен център на СУ

Скъпи приятели,

МП „Преводач-редактор” ви кани да отбележим празнично края на семестъра!

Заповядайте на ДЖАМБОРЕТО ВЪВ ФОАЙЕТО №2

14 юни, 18,30 ч., фоайе пред Аулата на СУ

В програмата:

Клео Протохристова – цигулка
Амелия Личева – поезия
Анджела Родел – вокал и тамбура
Дарин Тенев – урок по оригами
Алесандра Бертучели – караоке на италиански език
Дария Карапеткова и Людмил Веселинов - изложба „Картичките на капитан Морено”

На 19 юни, понеделник, в 17.30 ч. в Заседателна зала 2 ще бъде представен бр. 17 на списание "Литературата".

Темата на броя е "Литература за деца".

Новата книжка на списанието ще представи проф. Светлана Стойчева.

Сп. "Литературата" е издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.

Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев 

Редакционна колегия: проф. д-р Иван Иванов (главен редактор), доц. д-р Петя Осенова, проф. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Списание „Литературата“ се появява отново през 2007 година и има амбицията да е списание на новия ХХI в. То ще се опитва да улавя идеи, теми, тенденции, да наслагва имена и да подрежда пъзела на нововековната хуманитаристика. Литературата тук е разбирана в широкия контекст на прехода между текстове, на проблематизираните граници, на интердисциплинарността и интертекстуалността. През 90-те усилено се нуждаехме да запълваме бели полета, да възстановяваме, да проясняваме. Днес българската хуманитаристика е с по-друго самочувствие. Или най-малкото вече не може да се оправдава с липси. Днес тя трябва да участва равностойно в културния диалог и една от целите на списанието ще е да осигурява такава територия, в която български и преводни текстове ще представят своите визии по познати теми, ще сблъскват тълкувания или ще конструират нови митологии. Но ще се борят – нека го подчертаем отново – за равнопоставеност в диалога.

Проф. дфн Панайот Карагьозов бе удостоен с Почетния знак със синя лента на Софийския университет

На заседание на Академическия съвет на Университета ректорът проф. Анастас Герджиков връчи на проф. Панайот Карагьозов Почетния знак със синя лента на Софийския университет. Предложението е на Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии и е по повод 65-годишнината му, както и за постигнатите високи резултати в дългогодишната му учебно-преподавателска, научно-изследователска и административно-академична дейност.

Проф. Карагьозов благодари за високото отличие и подчерта, че го приема също и като признание за Факултета по славянски филологии. Той отбеляза, че като студент е имал възможността да бъде обучаван от плеяда видни филолози, от които е разбрал, че университетският преподавател трябва да бъде не само обаятелна личност и ерудиран изследовател, но да бъде личност, достойна за подражание.

Проф. Карагьозов подчерта, че за него Софийският университет е институцията, която му е показала много пътища и възможности за развитие и благодарение на него се е запознал със славянските езици, култури и литератури.

Панайот Карагьозов завършва специалност „Славянска филология“ в Софийския университет през 1977 г. и защитава докторати по сравнително славянско литературознание (1986) и полска литература (1989) в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в Софийския университет, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор. Заемал е всички административни постове във Факултета – бил е ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005-2009), заместник-декан (1994-1997) и декан (2007-2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по българистика на Софийския университет.

Проф. Панайот Карагьозов е отличен преподавател и разпознаваем в световната славистика учен. Той е автор на осем книги, от които три монографии, има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванадесет европейски страни, Япония и САЩ. Има личен принос при модернизирането на Библиотека „Филологии“, както и за издигането престижа на Летния семинар за чуждестранни българисти и слависти.

Води курсове в областта на сравнителната история на славянските литератури, сравнителното славянско литературознание, историята на полската литература, славянската литературна класика на екрана и др.

За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. През 2014 г. е удостоен от Президента на Република Полша с медал „Кавалерски кръст за заслуги към Полската република“, а през 2012 г. със сребърен медал „Ян Масарик“ на Министерството на външните работи на Чешката република. През 2012 г. получава и наградата „Полоникум“ за извънредни заслуги при разпространението на полската литература и култура в чужбина на Варшавския университет под патронажа на Маршала на Сейма, Министъра на културата и културното наследство на Полша и Ректора на Варшавския университет.

През 1991 г. е награден с медал на Полското министерство на културата „Заслужил за полската култура“, а през 1987 г. печели Първа награда на Съюза на преводачите в България и Полския институт в София за превод на поезия от Мария Павликовска-Ясножевска.

През годините е специализирал в Люблянския университет в Словения, Университета на Ческе Будейовице в Чехия, Варшавския университет, Института за чешка и световна литература в Прага и Института за словашка литература в Братислава.

Бил е гост-лектор в Държавния университет на Валдоста, Джорджия, САЩ, Хокайдския университет в Сапоро, Япония, Карловия университет в Прага, Белградския университет, Нишкия университет в Сърбия и други.

Участва в редица научни съвети и професионални сдружения, сред които Асоциацията на американските слависти, Международната организация на преподавателите по полски език „Бристол“, Международния комитет на славистите, Българския комитет на славистите и др.

Уважаеми колеги и читатели, 

Редакционната колегия на хуманитарното списание за млади изследователи "Филологически форум" би искала да Ви покани на представянето на балканистичния брой: "Балканският човек: времена и пътища" -  

https://philol-forum.uni-sofia.bg/portfolio-item/br-4/ .

Списанието има нов формат и обновен екип, който ще бъде представен на събитието. Заповядайте на 08.06. 2017 г. от 18 часа в Първа заседателна зала на Софийския университет. За броя ще говори проф. д-р Амелия Личева.

Редакторите

На 6 юни 2017 от 18,30 ч. в книжарница Хеликон-България (бул. „Цар Освободител“ № 4) издателство Кибеа представя новата книга на Милена Кирова „Героичното тяло. История и мъжественост в Еврейската Библия. Книга 2“.

За книгата ще говорят проф. Боряна Христова и проф. Михаил Неделчев. Представянето ще завърши с музикална изненада на живо.

СУ "Св. Климент Охридски"

Факултет по славянски филологии

Катедра по славянско езикознание

Представяне на книгата

"История лексических древнеболгаризмов

в украинском литературном языке"

с автор Албена Стаменова

20.06.2017 г.,18,00 ч., Нова конферентна зала

Албена Стаменова е доцент по украински език в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Представяната книга е първият в българската, а и като цяло в славистичната научна литература опит за обобщаващо монографично изследване на старобългарския лексикален слой в украинския книжовен език в процеса на историческото му развитие. Установен е цялостният състав на заетата старобългарска лексика от периода Х–ХІ в. в староизточнославянския език (ХІ–XIV в.) и е проследена еволюцията му през следващите периоди от развитието на украинския език – староукраински (XIV–XVII в.) и съвременен украински (ХІХ–ХХ в.). Уточнено е мястото на лексикалните старобългаризми в съвременния украински книжовен език, изяснени са семантичните промени в тях, стилистичното им разслоение и употребата им в украинската реч. Също така за първи път е установен съставът на тази лексика в съвременния руски книжовен език и е съпоставен с този в съвременния украински книжовен език. Потвърдени са на лексикално ниво съществени моменти от историята на двата книжовни езика и са направени изводи относно спецификата на развитието на всеки от тях.

Изследването е снабдено с три приложения. Първото представя състава на проникналите на източнославянска почва старобългаризми и проследява състоянието на всяка дума в изследваните последователни времеви отрязъци. Второто представя състава на старобългарските думи в съвременния украински книжовен език. Третото съдържа справочни извадки от първото приложение.

Книгата представлява интерес за филолози, историци, културолози, както и за всички, които се интересуват от българско-източнославянските (и българско украинските в частност) езикови връзки, от историята на Украйна и на украинския книжовен език.

Лекция и уъркшоп на тема "Хуморът в творчеството за деца на Елин Пелин. Психоаналитични и психодраматични прочити"

Лектор: Росица Чернокожева

01.06.2017 г., 146 каб., 17 ч.

В рамките на проекта „Елин Пелин – светове и четения”

Росица Чернокожева е завършила магистърска програма "Артистични психо-социални практики и психодрама" и е психодрама-асистент към Фондация "Психотерапия2000". От 7 години работи в област литература и психоанализа, както и прави уъркшопи – психодраматични прочити на литература за деца. 

Лекция на литературоведа д-р Марчин Яворски на тема: „Най-новата полска поезия и масовата култура“

23 май 2017 г., 10.40 ч.

Полонистичен кабинет 149, Ректорат

Събитието се организира от Полския институт в София съвместно с Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Д-р Марчин Яворски – литературовед, автор на книгата „Реверсите на модерността. Класицизмът и романтизмът в поезията и следвоенната критика” (2009) и на няколко десетки статии, посветени на полската поезия от XX и XXI век. Aсистент в Института за поетика и литературна критика на Университета „Адам Мицкевич“, където е един от редакторите на литературоведското издание, излизащо два пъти годишно „Poznańskie Studia Polonistyczne. Seria literacka”.

Работи с Центъра за култура „Замек” в Познан, в т.ч. и като куратор на Фестивала на фабулата. Секретар на Познанската литературна награда.

Международна Хумболтова конференция на тема "Нов реализъм"

26 - 28 май 2017 г.,

Аула, Конферентна зала, Ректорат

Катедра „История на философията“ организира на 26-28 май 2017 международна Хумболтова конференция върху новия реализъм – наскоро възникнало, но вече значимо движение в съвременната философия. В нея ще участват създателите на движението на новия реализъм – проф. Маурицио Ферарис (Торино), проф. Маркус Габриел (Бон) и проф. Марио Де Каро (Рим) – както и изтъкнати философи от Германия, Италия, България и други страни. Конференцията се реализира с щедрата подкрепа на фондация „Александър фон Хумболт“.

Повече от 200 години развитието на философията в Европа е доминирано от антиреалистки нагласи и тенденции – от критическата философия на Кант през философията на живота на Ницше, трансценденталната феноменология на Хусерл и херменевтиката на Гадамер до постструктуралистките концепции на Фуко и Дерида. В хода на това развитие философите се концентрират все повече върху условията и начините на функциониране на различните системи на репрезентиране на нещата и все по-малко върху разработване на оригинални теории за природата на нещата. Тази мащабна критическа традиция на философстване успява да създаде впечатляващ инструментариум от способи за разкриване и проблематизиране на догматични навици и схеми на концептуализиране на реалността. Ала вътрешната ѝ диалектика я кара да обвързва все по-тясно теоретично и догматично философстване и я довежда до все по-дълбок скептицизъм относно възможностите на теоретичната философия – на способността ѝ да играе важна конструктивна роля в големите дебати на съвременността. Движението на новия реализъм цели да разкрие нови перспективи пред философското теоретизиране, като инициира дебати върху следните проблеми: (1) дали може да се развие алтернатива на традицията на антиреализъм, която доминира в (континентална) Европа от Кант до постмодернизма, без при това да се пренебрегват нейните критически постижения?, и (2) дали разделението между континентална и аналитична философия не е вече анахронично и контрапродуктивно?

Макар и да възниква съвсем скоро, новият реализъм предизвиква мащабни дискусии, в които вземат участие водещи европейски и американски мислители като Умберто Еко, Хилари Пътнам и Джон Сърл, а идеите му вече намират отзвук и в полета извън философията – архитектура, литература, педагогика, политическа теория, теория на изкуството, социални науки и пр.

Основни въпроси, които ще бъдат дискутирани на конференцията, са:

• Какво е новото в новия реализъм?
• Дали новият реализъм е същностно плуралистки реализъм?
• Какво отличава новата реалистка онтология от традиционната и от аналитичната онтология?
• Какво е отношението между новия реализъм и други форми на реализъм в съвременността?
• Какви перспективи открива новият реализъм към дебатите във философията на съзнанието и в социалната онтология?
• Дали разделението между аналитична и континентална философия вече отживява времето си?
• Как дебатите върху новия реализъм влияят върху дисциплинарни полета извън философията – film studies, gender studies и др.?
•  

Конференцията ще се открие в Aula Magna, Ректорат на СУ, от 11.00 часа на 26-ти май. Слово при откриването ще произнесе проф. Маурицио Ферарис, а малко по-късно ще изнесе лекция на тема: Learning From Post-Truth. Пленарните сесии ще се провеждат в Нова конферентна зала (26-28 май). Работни езици на конференцията са английски и немски.

Организаторите на конференцията канят най-сърдечно преподавателите и студентите в Софийския университет, както и всички желаещи да се запознаят с някои от последните тенденции и дебати в европейската философия, да присъстват на откриването на конференцията в Aula Magna и да посетят пленарните сесии в Нова конферентна зала.

Keynote speakers:

Маурицио Ферарис е директор на Лабораторията за онтология към университета в Торино. Автор е на десетки книги и стотици статии, носител е на международни награди за философия. Работил е в тясно сътрудничество с Умберто Еко и Жак Дерида, а в последните години и с Джон Сърл. Ръководи голям международен проект със седалище в Париж върху „докумедиалната революция“ – ролята на информационните технологии при конституирането, разбирането и трансформирането на дълбинните структури на социалната реалност, партньори по който са някои от най-авторитетните американски и европейски университети.

Маркус Габриел е директор на Международния център по философия в Бон.

Специализира при две от големите фигури в съвременната американска философия – Томас Нейгъл (Ню Йорк) и Джон Сърл (Бъркли). На 28 г. става най-младият професор в Германия от времето на Шелинг и Хегел. Автор е на философския бестселър „Защо светът не съществува?“, който излиза на немски през 2013 г. и вече е преведен на основните европейски езици. Самият Габриел владее десет езика. Създател е на онтологията на смисловите полета.

Марио Де Каро е професор в Римския университет III и редовен гост-професор в Tufts University (U.S.A). Автор е на широко дискутираната концепция за либералния натурализъм. Канен е да изнася лекции в над 40 университета по света, включително в Харвард, Принстън, Сорбоната и Хайделберг. Бил е президент на Италианското общество за аналитична философия. Работи в тясно сътрудничество с Хилари Пътнам и е издател на последните сборници с текстове на големия американски философ.

Програма

Асоциацията на византинистите
и медиевистите в България
и
Институтът за литература, БАН
Ви канят на представяне на сборника

Vis et Sapientia: Studia in honorem 
Anisavae Miltenova.
Нови извори, интерпретации и подходи 
в медиевистиката

на 19 май 2017 от 18 ч.
Нова конферентна зала
на СУ "Св. Климент Охридски"

Сборникът ще бъде представен от проф. дфн Марияна Цибранска

Заповядайте!

Институтът за литература, БАН

Издателство „Литературен вестник“ 
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“

ви канят на

представяне и разговор върху книгата на Бойко Пенчев

СПОРНИТЕ НАСЛЕДСТВА

(изд. „Литературен вестник“, София, 2017)

18 май 2017 г., четвъртък, 18:00 часа
Нова конферентна зала, Ректорат на СУ

С участието на: 
проф. Албена Хранова
проф. Миглена Николчина
проф. Александър Кьосев

„Настоящата книга събира разнородни текстове, писани, а повечето от тях и публикувани след 2000 г. Свързващата нишка е проблемът за наследството, разбирано като непрестанен процес на изобретяване и присвояване, оспорване и употребяване. Текстовете в последния раздел са посветени на съвременността, но и тя е видяна най-вече като пренареждане на елементи от традицията.“

Бойко Пенчев, „Спорните наследства“

Бойко Пенчев (1968) е автор на литературоведските книги „Тъгите на краевековието“ (1998), „Българският модернизъм: моделирането на Аза“ (2003), „Септември’23: идеология на паметта“ (2006), както и на стихосбирките „Стихосбирка“ (1991) и „Слизане в Египет“ (2000). Доцент по нова българска литература в СУ „Св. Климент Охридски“.

Издателство “Литературен вестник”

Културният център на СУ „Свети Климент Охридски”

Издателска къща „Жанет 45“

ви канят на

Милен Русков представя новата си книга

„ЧАМКОРИЯ“

12 май, петък, 18:00 часа

Театрална зала, Ректорат на СУ

/вход откъм бул. Цар Освободител/

„Чамкория“ е роман, посветен на едно от най-драматичните и интересни времена в българската история – 20-те години на ХХ век. С присъщия си вкус към трагикомизма, авторът въвежда читателите си в необикновената атмосфера на това поразително десетилетие.

Един човек, по силата на професията си, се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България се борят две големи военнополитически групировки: Военният съюз, Демократическият сговор и ВМРО, от една страна, и Единният фронт, от друга. Нашият герой не е партизанин на никоя от тях, което му позволява да ги види сравнително безпристрастно. Същевременно той се бори с живота като обикновен човек и разказът му за градския бит възкресява неистовата атмосфера на 20-те години. Той би могъл да продължи да живее така, но характерът му го подхлъзва малко по-дълбоко в сенките.

Милен Русков

Милен Русков е български писател, автор на четири романа, в това число и на придобилата широка известност книга „Възвишение“, за която е отличен с Европейската награда за литература (2014).

Представяне на разширената дигитална научно-изследователска библиотека “Зограф“

На 11 май от 14 ч. в библиотека „Филологии” ще се състои представяне на третото разширение на Зографската електронна научно-изследователска библиотека. Ще бъдат представени новите попълнения в библиотеката – 6 дигитализирани ръкописа от манастира на св. Дионисий в Света Гора и 20 ръкописа от Троянския манастир.

Зографската електронна библиотека стартира през 2014 година с 286 копия на ръкописи от Зографската света обител, през 2016 г. сбирката наброява 614 електронни документа - присъединени са колекциите на Софийския университет: от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Ив. Дуйчев", сбирката на Централната университетска библиотека, от личната сбирка на патриарх Кирил Български, от Ватиканската апостолическа библиотека, от библиотеката в град Реймс (Франция), както и копия на ръкописи от колекциите на Националния исторически музей, Пловдивската Народна библиотека "Иван Вазов", Историческия музей "Акад. Йордан Иванов" - град Кюстендил, манастира Драгомирна (Румъния).

За трите години от своето съществуване Зографската електронна библиотека се утвърди като една уникална сбирка, с която Софийският университет се гордее. На изследователите се предоставят възможности за работа както с добре познати ръкописи от представените сбирки, така и с новооткрити ръкописи, които не са изследвани и описани.

Събитието се организира от Университетската библиотека и се провежда в рамките на традиционните Майски дни на културата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Зографска електронна научно-изследователска библиотека

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“

Black Flamingo Publishing

ви канят на

преставяне на стихосбираката на Манол Глишев

ПРОЕКТ ЗА ПРЕКРАСЕН ЖИВОТ

с участието на Роберт Леви и Мила Люцканова

10 май, сряда, 19:00 часа

Театрална зала „Алма Алтер“, СУ

Вход откъм бул. Цар Освободител

„Проект за прекрасен живот” колкото прилича, толкова и не прилича на първата книга на поета. Старите теми присъстват и тук, но той е по-улегнал, по-вглъбен. Светът на старите фантазии става по-близък до нашия, нашият свят се доближава повече до древните европейски епоси. Всъщност Манол Глишев създава свой собствен поетичен свят, който е едновременно реален и възможен. Свят за прочитане.”

Роберт Леви

„През стиховете на Манол Глишев протича една особена, неназована пряко тъга – като че ли далечни епохи и географии са обяснявали живота по-успешно. Но при Манол това не е вътрешна емиграция, не е снобизъм, не е „аз съм по-добър от вас и заслужавам повече”. По-скоро прилича на скръб по сюблимното, което ни се полага, и все пак сякаш не е разпределено по равно.“

Кристин Димитрова

„Мечтател, романтик, пътешественик, ерудит, любител на кучета, Краков и доброто вино, неспокойна душа, Манол Глишев ми изглежда такъв през призмата на тази книга. Това само доказва колко добре е написана тя. Впрочем и е красиво изглеждаща – отпечатана със зелени букви и с красива корица, самата стихосбирка е произведение на изкуството.”

Елица Павлович

Манол Глишев (1983) е роден в София. Автор е на стихосбирката „Машина от думи“ (изд. „Жанет 45“, 2014). Негови текстове и преводи са публикувани в сборника Omnia vincit amor на УИ „Св. Климент Охридски“, Капитал Light, портала „Православие“, „Литературен вестник“, хартиения блог „Ариергард“, електронните списания „Кръстопът“, Mediaevalia и Public Republic, както и на сайта Площад Славейков. През 2009 г. е застъпник на романа „Властелинът на пръстените“ в кампанията „Голямото четене“; в същата година печели първа награда за есе на конкурса „СтоЛица“ (2009). Пише, превежда и поддържа блога „Луд на шарено се радва“.

Убеден е, че писателите могат и да си гледат занаята, и да виждат какво става около тях. Обича западноевропейската средновековна литература и се надява, че един ден ще успее да издаде преводите си на староанглийски епически поеми.

Black Flamingo Publishing (основано 2010) е иновативно българско издателство за поезия, драматургия, белетристика, както и за специализирани художествени и документални проекти от България и Европа. Създадено е с желанието да бъде даден глас на разнообразни социални групи, малцинства и други общности, намиращи се извън обществения център на внимание. Black Flamingo Publishing е място, предоставящо възможност на отделните гласове да бъдат чути. Това често са млади и неутвърдени автори, хора с необикновена съдба или хора с авангардни и ексцентрични идеи. С други думи – тези, които обществото се опитва да маргинализира, към които се отнася пренебрежително, с предразсъдъци, пуритански или тесногръдо.

До момента от Black Flamingo Publishing са издадени над 100 заглавия, основно драматургични текстове от български чужди автори, проза, поезия и хуманитаристика – художествена и документална литература, насочена към културен елит, намиращ се извън официозните рамки и представи. Издателството се стреми да се превърне в притегателен център за алтернативни и нестандартно мислещи творци. През 2013 г. то печели националната награда „Христо Г. Данов“ в категория „Изкуство на книгата“ за оформлението на поредица от сборници с пиеси.

FACEBOOK EVENT 

ВЕЛИК ПРИОРАТ БЪЛГАРИЯ НА ОРДЕНА НА

РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ НА ЙЕРУСАЛИМ

КАНТУС ФИРМУС

БЪЛГАРСКИ ХОРОВ СЪЮЗ

КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА СУ „СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

представят

МЕЖДУНАРОДЕН ВЕЛИКДЕНСКИ ХОРОВ ФЕСТИВАЛ 2017

30 април 2017 (неделя)

Аула, Ректорат на Софийския университет

Вход свободен!

На 30 април 2017 (неделя) в Аулата на Софийския университет ще се проведе второто издание на Международния Великденски хоров фестивал, организиран от Ордена на рицарите Тамплиери на Йерусалим – Великия Приорат България, Кантус Фирмус и Български Хоров съюз. Целта на събитието е да представи красотата и въздействието на сакралната музика от всички деноминации на християнската църква, събирайки на една сцена най-добрите български и чуждестранни хорове.

Събитието се реализира със съдействието на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“.

ПРОГРАМА

11.30 часа / Концерт-матине

Участници:

Академичен хор „Света Параскева”

към Национална художествена академия

диригент Галина Луканова

Хор на Пловдивските момчета „Стефка Благоева”

диригент Милка Толедова

Капела ад либитум – Българска академия на науките

диригент Мария Вълчанова

Смесен хор „Петко Стайнов” – Казанлък

диригент Младен Станев

* * *

17:00 часа / Вечерен концерт

Участници:

Хор CANTELENA – Гърция

диригент Елени Пападопулу

Мъжки хор TE DEUM LAUDAMUS – Румъния

диригент Отец Захария Матей

Камерен хор AEGIDA – Словения

диригент Амброж Чопи

Културен център на СУ

На 24 и 25 април 2017 г. в Ректората на Софийския университет се проведе традиционният форум на Факултета по славянски филологии. Темата на тазгодишното издание, в което участват повече от 160 изследователи от България и чужбина, е "Надмощие и приспособяване". Литературоведските четения на конференцията са посветени на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев.

Според организаторите заглавието „Надмощие и приспособяване“ метафорично се позовава на сблъсъците и политиките в днешния свят, когато всяка научна област е провокирана да осмисля възможните проявления на колизията и успокояването ѝ – в доминация или в адаптиране към нови правила.

Форумът бе открит от декана доц. Бойко Пенчев, който отбеляза, че това е най-мащабното събитие в богатия научен календар на Факултета по славянски филологии. По думите му, важността на събитието се определя не от мащаба му, а от това, че организаторите имат нелеката задача да удържат в едно цяло филологическото знание.

Доц. Пенчев изрази радостта си от факта, че сред участниците има както изтъкнати специалисти в съответните области, така и по-млади колеги. Според него това показва, че филологията не може да бъде затворена в твърдите корици на академичната граматика, правописния речник или историята на литературата. Тя е изследване, общуване, а понякога спор и обмен. Деканът отбеляза, че в рамките на научния форум ще бъдат прочетени интересни, задълбочени доклади с висока научна стойност.

Доц. Пенчев благодари на организационния комитет на форума – председателя проф. Красимира Алексова и членовете проф. д.ф.н. Румяна Станчева, доц. Екатерина Търпоманова, доц. Диана Атанасова, гл. ас. Надежда Александрова и гл. ас. Мария Калинова.

Заместник-ректорът на Софийския университет проф. Ренета Божанкова отправи приветствие към участниците от името на ректорското ръководство. Тя отбеляза, че е изключително важно, че през годините Факултетът по славянски филологии поддържа традицията на своята годишна конференция и отправи думи на благодарност към деканското ръководство на факултета, факултетния съвет, организационния комитет и цялата факултетна общност.

Проф. Божанкова подчерта, че програмата на събитието впечатлява с разнообразието си и проблематиката, която обхваща много и различни провокативни сфери от филологическото и хуманитарното знание, от лингвистиката и литературознанието и тяхната среща с медиите и технологиите. Тя изрази радостта си, че в конференцията ще участват с доклади много студенти, докторанти и учители.

Проф. Ренета Божанкова прочете поздравителен адрес от името на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков до проф. Никола Георгиев, в който се казва, че той е успял да изпълни изминалите години със смисъл, с професионализъм, академизъм и пълноценна работа, а като учител на поколения хуманитаристи е успял да провокира своите студенти да бъдат критични и аналитични и да възпита свои достойни последователи. По думите на ректора, именно достиженията ни в областта на литературата, културата, науката и образованието са истински повод за национална гордост и са най-добрият пример за идните поколения, а всеотдайността на проф. Никола Георгиев в научно-изследователската, преподавателска и обществена дейност несъмнено ще останат в историята на съвременната българска наука.

Конференцията продължи в две основни направления – езиковедски и литературоведски четения. Някои от широката гама от проблеми, на които са посветени научните доклади са: отношенията между езиковите равнища през призмата на взаимната интерференция или на доминацията; диахрония и синхрония в развитието на езика; езикови контакти, езикови съюзи, ареални или типологични явления; световни и малки литератури; функционалност на географските, езиковите и политическите общности – балкански, славянски, европейски, западни литератури; приспособяването като съобразяване с литературни конвенции, средства и похвати на литературата; художествен превод, приспособяване и автономност на преводача и други.

Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник в електронен онлайн вариант. Материалите ще бъдат реферирани, предвижда се индексиране в СЕЕОL (Central and Eastern European Online Library) и в РИНЦ (Российский индекс научного цитирования).

Програма на конференцията

Общ модел

Резюмета на пленарните доклади

Резюмета „Литературоведски четения”

  Резюмета „Езиковедски четения”

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Институт за литература, БАН

организират

кръгла маса

„Жанрът „хорър“ в българската литература”

С участието на:

Александър Карапанчев, Александър Панов, Амелия Личева, Георги Цанков, Иван Христов, Миглена Николчина, Огнян Ковачев, Фани Цуракова и др.

Модератор: Николай Аретов

СУ, Конферентна зала, 14.00 - 16.00

4 май 2017

Покана

На 25 април (сряда) от 18 ч. в Първа заседателна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще се състои среща-разговор с проф. дфн Данута Опацка-Валасек и проф. дфн Дариуш Павелец от Силезийския университет в Катовице на тема: "Шекспир в годината на Шекспир. Съвременните полски поети в света на Хамлет".

По време на срещата студенти полонисти ще четат в оригинал и превод стихове на Халина Пошвятовска, Витолд Вирпша, Анджей Бурса, Станислав Гроховяк, Збигнев Хеберт.

Българските преводи са дело на Маргрета Григорова, Вера Деянова, Камен Рикев и Явор Василев.

Заповядайте!

Покана

Цикъл лекции на проф. Калина Бахнева

Лекция на тема: “Намерено в превода. За българските преводи на “Химни” на Ян Каспрович”

25 април, вторник, 18.00 ч.
Полонистичен кабинет № 149, Ректорат, Софийски университет, вход свободен
Организатори: Полски институт в София съвместно с Факултета по славянски филологии на Софийския университет

Лекцията е посветена на българските преводи на поетическия цикъл “Химни” на полския модернист Ян Каспрович (1860–1926), създадени през 20. години нa XX в. от критика и поета Иван Андрейчин (1872–1934), както от преводачката и поетесата Дора Габе (1888–1983). Тя представя интересната обвързаност на преводните интерпретации с образния свят на символизма и разминаването с поетическия език на експресионизма, представен в химничните поеми.

Лекция на тема: “Любов и семейство. Бунтът на Мария Каспрович и българската му следа”

27 април, четвъртък, 18.00 ч.
Полонистичен кабинет № 149, Ректорат, Софийски университет, вход свободен
Организатори: Полски институт в София съвместно с Факултета по славянски филологии на Софийския университет

Лекцията е посветена на любовната връзка между проф. Боян Пенев (1882–1927) и Мария Каспрович (1887–1968), третата съпруга на полския модернист Ян Каспрович (1860–1926). Лекцията представя епистоларното и дневниковото обобщение на любовта между българския професор и рускинята, отразено в писмата на Мария Бунина до Боян Пенев и частта от “Дневника” ѝ, озаглавена “Бунт”.

Проф. дфн Калина Бахнева – българска полонистка и славистка, преподавател по история на литературата в СУ “Св. Климент Охридски” и Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Автор на редица научни публикации, в областта на литературознанието, в т.ч. монографиите “Преселението на художественото слово” (1993) и “Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури” (2013).

Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" е домакин на изложбата "110 години от рождението на проф. Иван Дуйчев"

Изложбата, посветена на 110 години от рождението на проф. Иван Дуйчев, се организира от Университетската библиотека "Св. Климент Охридски", съвместно с Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев". Тя може да бъде разгледана до 29 април 2017 г.

В експозицията са показани книги от личната библиотека на проф. Иван Дуйчев, материали от личния му фонд, документи, снимки и писма, свързани с неговия живот и научна дейност, съхранявани в Центъра за славяно-византийски проучвания.

Изложбата бе открита от Биляна Яврукова, зам.-директор на Университетска библиотека. Тя отбеляза, че изложените експонати са свързани с научното наследство в областите, в които е работил проф. Дуйчев: медиевистика, византология, славистика, архивистика и документалистика, библиография.

Директорът на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" проф. дфн Вася Велинова приветства гостите и заяви: „С много любов и много старание подбирахме документите, които да предоставим за тази изложба, защото искахме да покажем не само учения, не само името, познато от студиите, публикациите, библиографските справки, а и да покажем човека - Дуйчев, който е една личност разнородна, изключително богата личност, която може винаги да ни изненада”. Проф. Велинова добави, че в изложбата присъстват документи от ранните години на професора като стипендиант в Италия, от неговите първи стъпки в науката, лични писма, екслибриса, който краси библиотеката на проф. Дуйчев, съхранявана в Центъра.

„Искахме да завършим кръга на неговия животопис и да покажем, че центърът, който носи неговото име, продължава традицията му”, обясни директорът. Тя отбеляза, че неговият дух, традиции и студии са живи и стимулират нови научни изследвания. Проф. Велинова отправиблагодарности към колегите от библиотеката и от специалност „Архивистика”, които са подбирали документите, на Университетска библиотека за гостоприемството и за едни от най-редките екземпляри на първите издания на статии и монографии на проф. Дуйчев. Тя пожела на гостите приятни минути с изложбата и още веднъж да се докоснат до голямото име Иван Дуйчев.

Проф. д-р Андриана Нейкова, преподавател към специалност „Архивистика и документалистика” припомни на гостите, че изложбата се организира в рамките на ХI-та годишна архивна конференция на специалност "Архивистика и документалистика" и с нея се отбелязват три юбилея – 15-годишнината на специалността, чийто патрон е проф. Дуйчев, 110 години от рождението на професора и 65 години от старта на професионалното архивно образование в Софийския университет.

Лекцията Semicka i europejska koncepcja słowa (Еврейската и европейската концепция за словото) на проф. д-р Йоланта Шарлей, гост на Полския институт, ще се проведе на 20. април (четвъртък) от 13 до 14.30 ч. в 149 аудитория (Полонистичния кабинет) в Софийския универсутет „Св. Климент Охридски”.

Лекцията ще бъде резюмирана на български език.

проф. д-р Йоланта Шарлей – езиковед, асистент в Катедрата по теория и практика на комуникацията в Техническо-хуманистичната академия в Белско-Бяла. Научните й интереси са в областта на проблематиката на религиозния език, особено библейския. Автор е на монографиите “Библейски епифании” и „Езиковият образ на човека в профетичните книги на Стария завет“, както и на десетки научни статии, публикувани в Полша и в чужбина. Два пъти е отличена от Фондация Primus Inter Pares (1989 – сребърна значка, 1990 – златна значка). Член е на редколегията на научното списание “Светът и словото” и “Медии и общество”.

Полски институт

„Златната ябълка на успеха“ 2017 - среща на филолози и икономисти от СУ с работодатели

На 27 април 2017 г. за пета поредна година в Аулата на Софийския университет ще се проведе кариерното изложение „Златната ябълка на успеха“.

Компании от всички икономически сектори ще предложат работа и стаж на студенти от Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ), Факултета по славянски филологии (ФСлФ) и Стопански Факултет (СтФ) към Алма Матер.

„Златната ябълка на успеха“ се организира от Кариерния център към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) и Софийски университет „Св. Климент Охридски“, съвместно с „Хорайзънс България".

Семинар за хуманитаристи

В навечерието на третия рожден ден на Семинара за хуманитаристи Ви каним на разговор около теориите за четенето в България.

Конкретният повод е излезлият специален брой на Littera et Lingua, посветен на рецептивните теории.

На адрес: http://slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/2016/13/1 можете да прочетете статии на Георги Герджиков, Богдана Паскалева, Катерина Клинкова, Александър Попов и Владимир Полеганов, Катерина Кокинова, както и откъс от теоретичната работа на Ренате Лахман (Германия) върху паметта и литературата (в превод на Велимира Божилова).

Като илюстрация на работата на групата включихме и една от най-интересните дискусии до момента (в превод на Георги Герджиков), провокирана от лекцията на д-р Мартин Каплицки (Чехия) върху прагматизма на Джон Дюи и литературната теория на Волфганг Изер. Броят е посветен на Волфганг Изер и възникна в резултат от дискусиите и интересите на работната група по рецептивни теории към Семинара за хуманитаристи, която се събира от февруари 2015 г.

Разговорът ще се фокусира също и върху конференцията в чест на Изер в София през 2000 г., както и работата по различни рецептивни теории у нас.

Кога: 10 април (пон.), 18:30 ч.

Къде: 149 ауд., ет. ІV (Ректорат, Централно крило)

Преди пет години завинаги ни напусна Ани Липовска

Да си спомним за ведрата й усмивка, за нейната отдаденост на студентите и на българската русистика, за прецизността, с която работеше за развитието на

двуезичната лексикография.

Поклон!

На адрес http://www.annalipovska.bg са публикувани научните трудове на Ани Липовска и отзиви за изданията, в които е участвала.

Открита лекция на Патрик Ландман

"Доказателството в психиатрията"

31 март 2017 г.,18.30 часа

Ректорат, Нова конферентна зала

Патрик Ландман е юрист, психиатър и психоаналитик. Бивш президент на една от авторитетните френски психоаналитични асоциации – „Еспас аналитик”, която развива международна дейност на четири континента – в Бразилия, Белгия, България, Грузия и Сенегал. Патрик Ландман е известен и като автор на книга за Фройд – претърпяла две издания във Франция, преведена на четири езика, включително и на български. Терапевтичната му практика е насочена главно към юноши и възрастни.

Анотация на лекцията: В областта на психиатрията културата на доказателството, въведена от т. нар медицина, базирана на доказателствата (Еvidence Based Medecine), замени клиничната култура, която приличаше по-скоро на присъединяване към една докса. Като цяло доксата се противопоставя на науката, но в психиатрията културата на доказателството не се явява научна, а става въпрос за статистики и количествена оценка; в по-голямата си част новите патологични названия, класифицирани в DSM, отговарят само на вероятностна валидност, тази да се идентифицира един „среден“ субект. Културата на доказателството доведе до значими последици и в частност – до сериозна клинична подмяна. Така практикуващите се изправят пред въпроса: Как трябва да се разбира тази смяна на парадигмите, без носталгия, без предразсъдъци, но и без да се правят отстъпки?

Лекцията ще бъде със свободен вход.

„ОТ ДВА СТОЛА – НА ЗЕМЯТА“

Постановка по пиесата на украинския драматург Михайло Старицки („За двома зайцями“)

Българските университетски украинисти Ви канят на 30 март 2017 година, четвъртък, от 19.30 часа в Университетския театър „Алма Алтер“, където ще се играе постановката „От два стола – на земята“ от известния украински писател Михайло Старицки с участието на студентите-украинисти.

Това е историята на лекомисления бръснар Свирид Голохвостий, който иска да реши финансовите си несгоди като се ожени за заможната Проня Прокопивна. Едновременно с това той ухажва бедната и красива Галя. Всички знаят обаче, че от два стола се пада на земята.

Вход – свободен.

С уважение,

Българските университетски украинисти

Българска виртуална украинистика

Тържествено връчване на дипломите на студентите от випуск 2016

(Факултет по славянски филологии) -

29 март 2017 г. от 11.00 часа в Аулата на СУ "Климент Охридски".

Уважаеми колеги от трети курс на специалността „Българска филология”,

За петнадесета година ще бъде организирана научната експедиция „По следите на българските възрожденци”.

До момента повече от 700 студенти на Софийския университет са взели участие в изследователската експедиция. Посетили сме над 30 населени места, свързани с Българското възраждане и изграждането на новобългарския книжовен език.

Организационният екип на Петнадесетата експедиция има удоволствието да ви съобщи, че за поредна година ще реализираме научната инициатива по маршрут

София-Котел- Медвен-Жеравна-Трявна-Копривщица-Калофер-Карлово.

Експедицията ще бъде осъществена в периода 21-23 април 2017 година (петък-неделя).

Първа нощувка – 21 април в Жеравна, хотелски комплекс „Златната ореша”.

Втора нощувка – 22 април в село Баня, Карловско, хотелски комплекс „Царска баня”.

Предизвикателство за нас е да обявим и изследователските задачи, които ще бъдат възложени от преподавателите по време на пътуването.

Университетското издателство ще осигури книги, които ще подарим на участниците в експедицията, а специални награди са предвидени за студентите, които ще вземат участие в следните творчески инициативи:

1. Най-интересна снимка от пътуването;

2. Най-интересен разказ с преживявания от пътуването;

3. Разказ по мотиви от Йовковото творчество;

4. Говорът на село Жеравна днес.

Скъпи колеги,

Използваме повода да Ви съобщим,че след споразумение с журналисти от Българското национално радио студенти българисти от нашия факултет ще имат възможността да подготвят рубрики, свързани с езика и с литературата, и ще представят своите актуални наблюдения в ефира на Националното радио всяка седмица. Първите материали ще отразят научната експедиция.

Пътуването за всички студенти, които ще участват в експедицията, се финансира от Студентския съвет на Софийския университет.

Филм от четиринадесетата научна експедиция можете да видите на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=HeeG-k0lUMY

Първоначална среща за записване на участниците: 7 април (петък) от 9,30 до 12 часа в кабинет 139 А.

Организационен екип:

Владислав Миланов

Биляна Борисова

Кристина Йорданова

Зорница Танчева

Ивана Семерджиева

Атанас Нейчев

ПОКАНА

На 16 март 2017 г. в присъствието на Н. Пр. г-н Майкъл Форбс, посланик на Ирландия в България, ще се състои представяне на ирландския брой на „Литературен вестник“, посветен на измеренията на комичното в съвременната ирландска литература.

Водещ броя: Надежда Розова

Изданието ще представят Аглика Маркова, Владимир Трендафилов и Георги Тенев от 18 ч. в Литературен клуб „Перото“.

Сайт на "Литературен вестник"

Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание и специалност “Балканистика”

имат удоволствието да Ви поканят на

Вечер на балканистиката

на 15 март 2017 г.

15.03.2017 (сряда)

от 17.00 ч.

Нова конферентна зала

Представяне на книгата

„Албанският говор на село Мандрица в България"

с автор Людмил Станков 

Представяне на книгата "Балканското езикознание днес" - сборник в чест на 75-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Петя Асенова 

Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание

има удоволствието да Ви покани на представянето на книгата

Балканското езикознание днес

Сборник в чест на 75-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Петя Асенова

14 март 2017 г.
(вторник)
17:00 ч.

Нова конферентна зала
СУ “Св. Климент Охридски”

Вечери на балканистиката

На 7 март 2017 г., вторник, от 17:30 часа в Конферентната зала, Ректорат ще се състои прожекция на филма „Тромпетистът“ в превод на студентите украинисти от V курс. Събитието е част от честванията на 20-годишнината от основаването на украинистиката в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“.

Украинският филм „Тромпетистът“ (2014) е комедиен мюзикъл, чиито режисьор е Анатолий Матешко. Текстът и музиката към филма са написани от музиканта Сергей Рябцев от групата Gogol Bordello. Това е историята на един малък тромпетист от Киев – Микола Шевченко. Микола е талантливо момче, което самó композира музика и свири в детски духов оркестър. Една история за съперничеството на два детски оркестъра, история за детския свят, в който всичко е като в този на възрастните – любов, интриги, завист и, разбира се, за доброто, което винаги побеждава злото.

Юбилейни четения „Неукраинисти за украинистиката“

ЮБИЛЕЙНИ ЧЕТЕНИЯ „НЕУКРАИНИСТИ ЗА УКРАИНИСТИКАТА“

През учебната 2016/2017 година се навършват 20 години от основаването на украинска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ – единственият център в България за изучаване на украински език, литература, история, култура.

В тази връзка на 9 март 2017 г., четвъртък, от 10 часа в Новата конферентна зала на Ректората ще се проведат Юбилейните четения „Неукраинисти за украинистиката“. В този научен форум са поканени да участват български учени, които не са украинисти, но се занимават с проблематика, свързана с Украйна, нейната култура, история и език. Освен това ще бъдат представени постиженията на Българската университетска украинистика от основаването ѝ до днес.

Прожекция на филма "Тромпетистът"

Уважаеми колеги,

Официално стартира конкурсът за подаване на научни проекти.

Цялата информация по процедурата и сроковете можете да намерите на следната връзка: http://eservices.uni-sofia.bg/projects/

Приложимите образци и документи са налични на посочения адрес.

Срокът за подаване на проектите е 16 март 2017 г.

Председател на Комисията по НИД за ФСлФ:

проф. д-р Петя Осенова

Магистърска програма „Интерпретативна антропология“ при ФСЛФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и Издателство „Кралица Маб“

имат удоволствието да ви поканят на представянето на книгите

Стефана Таринска, Христо Ботев. Литературноисторически изследвания

Николай Аретов, Софроний Врачански. Живот и дело

За двете книги ще говорят проф. Николай Жечев, проф. Надя Данова и доц. Катя Станева.

Модератор: доц. Николай Папучиев

9 март 2017, 18.00 часа

Софийски университет, Зала 2

Съюзът на преводачите в България и
Магистърска програма "Преводач-редактор" към ФСлФ на СУ "Св. Климент Охридски"

Ви канят на дискусия на тема: 

Преводът на диалекти в художествената литература

по повод изданието "Детски и домашни приказки" на Братя Грим в превод на Слави Ганев (Deja Book, 2016)

С участието на:
проф. Борис Парашкевов, проф. Майа Разбойникова-Фратева, проф. Йовка Тишева, доц. Ренета Килева, преводачи, диалектолози, студенти и др.


Модератор:
доц. Дария Карапеткова

1 март (сряда), 18 ч., зала 2 на СУ

Магистърска програма "Преводач-редактор"

Университетската библиотека представя изложба, посветена на проф. Иван Шишманов

Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” представя юбилейната изложба “Европеец, но преди всичко българин”, посветена на 155-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов – една от най-представителните фигури в българския духовен и обществен живот в периода 1888-1928 г. Изложбата може да бъде разгледана до края на месец февруари 2017 г.

Експозицията има за цел да представи различни аспекти на личността и творчеството на учения, общественика, университетския преподавател, един от първостроителите на следосвобожденската българска наука и култура проф. Иван Шишманов. Научното наследство на проф. Иван Шишманов обхваща няколко тематични области – история, етнология, фолклористика, езикознание, педагогика, народопсихология, културология, сравнителна културна и литературна история и теория – специалност, която той създава в Софийския университет.

Акцентът в експозицията е връзката на проф. Иван Шишманов и Висшето училище. Като министър на просвещението (1903-1905 г.), стремейки се да европеизира българската образователна система, той непрекъснато подчертава, че не бива чрез западното влияние да се обезличава самобитността на националната култура и настоява "да бъдем европейци и все пак българи". С името на проф. Иван Шишманов е свързано както прерастването на Висшето училище в университет, така и учредяването на ефорията "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", на която се поставя задачата за изграждане на специална университетска сграда с парите, завещани от двамата братя.

В изложбата са експонирани снимки и документи от Университетския архив и Музея на Софийския университет, които показват връзката на проф. Иван Шишманов с Висшето училище.

Бележки на проф. Иван Шишманов от разговорите му с Иван Вазов

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“

ви кани на

АНИ ИЛКОВ – НИКОЙ – ВЪЗДУХ, ПОЛЕ, НЕОБЯТ

Поетическо четене в чест на 60-годишнината на Ани Илков

22 февруари (сряда), 19.00 часа

Театрална зала на Софийския университет

(вход откъм бул. Цар Освободител)

Честваме юбилея на поета Ани Илков, роден преди 60 години. Ще четем неговите стихове и ще говорим за него. Заповядайте и прочетете на глас своето любимо стихотворение от автора на стихосбирките „Любов към природата“ (1989), „Поля и мостове“ (1990), „Изворът на грознохубавите“ (1994), „Етимологики“ (1996), „Зверовете на Август“ (1999), „Мала АЗиЯ на душата“ (2004), „Подготовка за напускане на сърцето“ (2015).

Не, няма тялото да бъде вечен господар! 
Всеки влюбен ще живее като горски цар! 
Ще вдига глас, ще пее и ще свети… 
И ще отмерва като вечен метър!

Това ще се извършва всяка нощ:
духът ще вдига тялото, както балонът своя кош. 
И влюбеният ще увисва – смел и плах –
сред мрак и сред звезди – възторг и страх!

„Клетва на влюбените“ 
от „Любов към природата“ (1989)

 ***

МОСТ

Никой не чака на моста.
Никой не дебне.
И никой не чака с обич.

На моста е празно…

Знам, това е привидност,
сега ще излезе значението – 
ще ни покаже своята писменост,
кой ще излезе сега?

Да четем ли?
Това ли е впрочем познанието? – 
да прочиташ по нещо и друго,
тъй както вървиш?
Да четеш е самото значение, тъй ли?…

А защо?

Не трябва ли бързо да минем по моста.
И толкова!

Веднъж да се свърши движението,
да изчезне живота,
тъй както изчезва съня – 
миг! – и вече си буден,
и като книга затворена,
вече забравяш нощта…

Никой не чака на моста.
Но моста ни чака. 
Стои.

„Поля и мостове“ (1990)

 ***

СЪНУВАЧИ

Едни сеячите не спират още
да сеят жито: мисли и зведи.

Е. Попдимитров „Преображение“

Как радостно

сънуваме предците си.
И те са ни сънували отдавна
Затуй
се срещаме понякога в съня
като добри познайници:

орем земята в лунните поля,
от житото на родния езк се чува глас,
плодят се мъгли и умове,
животните и имената се развиват…

Настава време да се разделим,
но вече – тъй едни и същи –
не знаем:

всички ли се будим
или всички спим?

„Изворът на грознохубавите“ (1994)

 ***

ЗЛАТНИ И ПУРПУРНИ

Блестяха златните,
а пурпурните са подгизнали във кръв.
В средата:
планини, отрупани със смисъл –
високи сини планини.

Мълчаха златните, 
а пурпурните пееха – 
стремежът им отекваше в градините, 
където цъфтяха и прецъфтяваха 
с хиляди такива като тях.

Но златните блестяха мълчаливо,
в това се заключаваше кръгът на смисъла –
обгърнал планините и градините…

И пурпурните пееха
за своето съучастие в блясъка
и неговата трайност.

През зимата:
блестяха златните,
а пурпурните бяха побелели.

Настъпи Коледа: 
блестят си златните…

А побелелите отдавна са умрели.

„Етимологики“ (1996)

 ***

ЧУХ АГНЕТО ДА БЛЕЕ И СИ КАЗАХ

Чух Агнето да блее и си казах
Чух Ангела да пее и си казах
Чух вятърът да вее и си казах
Чух слънцето да грее и си казах
Чух зрънцето да зрее и си казах

Чух Агнето да пее с вопъл строг
и си казах: Ето, иде Бог!

Из „Канон молебен на Агнето“
от „Зверовете на Август“ (1999)

 ***

Уплашен съм че няма вече думи
които да се раждат от земята
че денем стихове и кости ще сборуваме
а нощем ще ги връщаме обратно

Каква бе ти, поезийо, без смисъл,
богиньо на житото и върбите?…
Човекът пак се ражда с кръв и писък
душата и дъждът пак се преплитат…

но има нещо друго по-сериозно:
духът ни плаче че не е машина!
И музиката ства все по-грозна,
роботите ту спрат, ту ни отминат.

Аз казвам: да се стегнем, да запеем
и да погледнем в космоса. Нагоре
машините ще ни въздигат като древност
за тях ще бъдем богове, за нас те – хора.

„Пренасяне на земята“
от „Етимологики“ (1996)

Културен център на СУ

Представяне на книгата „ЗЛАТОСТРУЯТ в преводаческата дейност на старобългарските книжовници” на Анета Димитрова

21 февруари 2017 г., 17 ч., Библиотека „Филологии”, СУ

Сборникът "Златоструй" е сред най-забележителните паметници на средновековната българска книжнина – съставителството му се смята за дело на самия цар Симеон (893–927) и цели да представи най-доброто от необятното творчество на св. Йоан Златоуст. Поучителен и напътстващ, сборникът „Златоструй” се радва на широка популярност в славянското Средновековие и хвърля мост към високата култура на Византия. Книгата изследва широк спектър от езикови и стилистични черти на първите 45 слова от пълната редакция на Златоструя, като откроява преводаческите им особености и отделя специално внимание на гръцките паралели.

Д-р Анета Димитрова преподава старобългарски и старогръцки език в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на монографията „Синтактична структура на преводната агиография” (2012) и на редица статии, посветени на езика на старобългарската преводна книжнина.

В края на 2016 г. излезе от печат сборникът “Избрани статии по балканско езикознание” с автор проф. Петя Асенова, в който са включени 28 статии, подбрани от самата авторка. Статиите първоначално са публикувани в различни сборници, списания, издания от конференции или посветени на различни лингвисти, много от тях са издадени извън България и събирането им една книга е събитие за научната общност, особено за изследователите в областта на балканистиката.

Официалното представяне на сборника ще се състои на 23 февруари 2017 г. от 15.00 ч. във Втора зала на СУ “Св. Климент Охридски”.

Сборник, посветен на 20-тата годишнина на специалност Балканистика

КОНКУРС ЗА СЕЛЕКЦИЯ ПО ПРОГРАМА „ЕРАЗЪМ+”

ЗА АКАДЕМИЧНАТА 2017/2018 година

Факултетът по славянски филологии обявява конкурс за студентска и докторантска мобилност по програма „Еразъм+”

И тази година кандидатстването ще става по електронен път.

Срокът за кандидатстване е от 22 февруари до 6 март (до 12 ч.). След това електронната платформа ще бъде затворена.

 Електронната платформа е на адрес http://erasmus.uni-sofia.bg, бутон „Регистрирай се сега“. За достъп до електронната система студентите и докторантите вписват потребителското си име и парола от СУСИ.

Необходими документи за кандидатстване:

1. Молба (свободен текст; университетите, за които се кандидатства, да бъдат посочени в желания от студента ред).

2. Мотивационно писмо.

3. CV – европейски формат.

4. Академична справка.

5. Документ (академична справка, диплома, сертификат) за владеене на езика на страната, за която се кандидатства (или езика, на който се води обучението).

Ако някой от документите не бъде приложен, кандидатурата на съответния студент няма да се разглежда. 

Списък с университети

Критерии за допустимост

Декларация за участие

Индивидуални грантове

Общата информационна среща за студентите и докторантите, които тази година ще кандидатстват по „Еразъм+“, ще се състои на 22 февруари от 14 до 17 часа в Аулата на Софийския университет.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИЗДАНИЕТО „БЪЛГАРСКИ ДИАЛЕКТЕН АТЛАС. ОБОБЩАВАЩ ТОМ. IV. МОРФОЛОГИЯ“

Институтът за български език кани най-любезно всички колеги и интересуващи се на представянето на изданието „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“, София, 2016, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Атласът представлява заключителната част на лингвогеографското представяне на типологичните особености на българския език, отразени в пълния обхват на българското езиково землище на диалектно равнище.

Събитието ще се състои на 31 януари 2017 г. от 11 ч. в Големия салон на БАН.

Повече информация можете да намерите тук:

http://ibl.bas.bg/vbalgarski-dialekten-atlas-obobshtavasht-tom-iv-morfologiyav/

На 30 януари от 15.00 часа в Нова конферентна зала на СУ „Свети Климент Охридски“ известният византолог и научен секретар на Санкт-Петербургското дружество за византино-славянски изследвания, докторът на философските науки Василий Лурие, ще изнесе публична лекция на тема: "О сирийских связях раннеболгарского христианства".

График за провеждане на изпитите от зимната сесия на уч. 2016/2017 г.

редовно обучение

  Катедра по български език

  Катедра по българска литература