Latest

 

 

ПРЕКРАСНИ УСПЕХИ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ“

 

На 11 май 2023 г. в ЮЗУ „Н. Рилски“ се проведоха ХVІІ национални филологически четения за студенти и докторанти. Диана Андрова и Патрик Михайлов от ІІ курс, българска филология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с доклад на тема „Замяната на основна гласна -о- с гласна -а- при употребата на аористни форми на глаголи от I спрежение, I разред“ се състезаваха с още 17 доклада на бакалаври, магистри и докторанти от различни университети. Горди сме, че при първото си явяване на студентска конференция със състезателен характер Диана и Патрик грабнаха втората награда на националното жури. Докладът и презентацията им бяха съдържателно и структурно отлично изградени.

Успехите на студентите от специалност „Българска филология“ продължиха на 18 и 19 май 2023 г., когато 7 от членовете на Клуба по съвременна българска морфология с ръководители проф. д-р Петя Осенова, проф. д.ф.н. Красимира Алексова и гл. ас. д-р Ласка Ласкова се явиха на юбилейната Двадесет и пета национална научна конференция за студенти и докторанти (с международно участие) „Заветът на словото“, посветена на 50-годишнината на филологиите в ПУ „Паисий Хилендарски“. Изключително сме горди с всички тези наши студенти, които се представиха прекрасно, макар че са все още ІІ курс. Показаха зряло мислене, умение да се изгражда научен текст, да се представят и апробират хипотези, да се коментират примери, да се извеждат изводи. Освен това всички се отличиха с много добри презентационни умения.

Диана Андрова с доклад на тема „Негативни форми на дубитатива“ спечели първа награда в езиковедската секция за бакалаври. Патрик Михайлов с доклад на тема „Приспособяване на двувидовите глаголи от чужд произход, завършващи на -ирам/-изирам към глаголното формоизменение“ и Стефан Маринов с доклад „Приспособяване на неологизми към българското формоизменение. Названия на храни“ бяха удостоени с втора награда. Цветелина Александрова с доклад на тема „Конкуренция между неопределителните местоимения кой да е/кой ще да е и който и да е/който ще да е: анкетно проучване“, Самуил Радилов с доклад „Степени на адективация при сегашни деятелни причастия в съвременния български език“ и Владимир Александров с доклад „Дерефлективация и каузативация“ заеха трето място в крайното оспорвано класиране. Тонислав Йотов с доклад на тема „Степенуване на нелични глаголни форми“ получи поощрителна награда. Нямаше нито един от групата студенти от Клуба, който да не бъде отличен!

Получените награди са важни за студентите и ръководителите на Клуба по съвременна българска морфология, защото оценностиха задълбочената работа на студентите, изготвили преди това докладите като курсови работи. Изключително много се радваме, защото нашите студенти са креативни, активни, мотивирани млади хора, които не са само обекти на обучение, а са субекти в истинска научна дейност. Поздравяваме ги от сърце и се гордеем с тях!

 

На конференцията в Пловдив се отличиха не само езиковедските ни участници, но и студентите от българска филология с литературоведски доклади. Златина Дамянова от ІІ курс взе първото място в секцията за бакалаври с доклад на тема „Едно почти съвременно почти житие. Алексей Карамазов като агиограф“. Първа място спечелиха и Силвия Николова, ІІІ курс с доклад на тема „Смърт и еротизъм в новелата „Червената завеса“ на д‘Орвили“ и Йоан Василев, ІІІ курс с доклад „Жанровите модели в рамките на „Голямото завещание“ от Франсоа Вийон“. На второ място в секцията за литературоведи завоюваха Александър Димитров, ІІІ курс с доклад на тема „Трите вещици и Макбет – генезисът на едно самоизпълняващо се пророчество“, Кристина Георгиева, ІІІ курс с тема „Миметичното желание и процесът на кристализация в писмото на мадам дьо Ренал, „Червено и черно“ на Стендал“, Мария Георгиева, ІV курс с доклад на тема „Езикът като  бягство в „Марианетки“ и „Дилетант“ и Елина Венкова, ІV курс с доклад „Всекидневие и събитие в „Разкази в таралужова кожа“ (наблюдения върху „Разказ за една бегония“)“. На трето място са Василена Копаранова, ІV курс с доклад на тема „Суматоха“ – порядък в безпорядъка“, Йоанна Янева, ІІІ курс с доклад „Мономанията на една Луна за свобода. Албер Камю, „Калигула“ (IV действие, XIV сцена), Габриела Иванова, ІІІ курс с доклад на тема „Чудесата на европейската култура“ – спасение за „наивните деца“: мотив в германската колониална литература“ и Александра Живкова, ІІІ курс с тема „Фигурата на Хомункулуса от Гьотевия „Фауст“ в лабораторията на Просвещението: проваленият експеримент или въплъщението на вечния стремеж към съществуване“.

 

Поздравяваме всички наши участници в двете конференции за студенти и докторанти, гордеем се с техните постижения и им пожелаваме да открият областта, която най-много ги интересува и подтиква към научни изследвания!

 

Театър „Алма Алтер“ представя:

 

broadway 001

 

‘‘Ах, Бродуей, Бродуей...‘‘ Коледна версия

 

18 декември 2015 г., 19.30 ч.

Театрална зала, Ректорат

 

Постановка: Николай Георгиев

Хореография: Петя Йосифова

Участват: Трупата на „Алма Алтер“

Вход: Свободен

 

Мюзикълът – един от жанровете с който израснаха поредица от поколения – не само в Америка, но и в Европа. Жанрът, който поиска да говори на езика на времето, на хората – днес, Хората от улицата, Хората от живота... Жанрът, който “свали” големите класически митове и теми, герои и образи и ги направи днешни – живи. Юлия, Шекспировата Юлия слезе от високо романтичното си балконче във Верона и тръгна по улиците на един американски квартал, а Ромео остави високо поетичното си любовни трели и взе нож. За да защити любовта си. В мюзикъла драмата стана конкретна, остра, на месо... Започнахме да я усещаме – с кожата си, с тялото си, с вътрешностите си. Започнахме да говорим без думи, престанахме да говорим, започнахме да пеем, да танцуваме. Започнахме да случваме съдбата на героите, но и своята собствена съдба, с цялото си същество. Ах, Бродуей, Бродуей.

 

Театър „Алма Алтер“

http://www.almaalter.com/

 

otkradnato izkustvoКултурният център на СУ и Галерия „Алма Матер”
представят:


1000 ТОНА ОТКРАДНАТО ИЗКУСТВО
Самостоятелна изложба на Цветан Стоянов

 
 14 декември 2015 – 7 януари 2016
Галерия „Алма Матер“, Северно крило, Ректорат на СУ


В своя авторски проект доц. Цветан Стоянов (художник и преподавател в НХА) ще покаже – посредством дигитални принтове, инсталация и архивни материали – обезобразяването на редица творби на различни български скулптори, сравнявайки днешното им състояние с вида им от времето на тяхното създаване.


През последните 25 години в България се приватизира сериозна част от българската пластична култура, безследно изчезват или биват непоправимо повредени градински пластики, елементи от паметници, а често и цели фигурални композиции – допреди това, в продължение на десетилетия, неизменна част от облика на публичното градско пространство.
„1000 тона откраднато изкуство“ представя позицията на автора към битието на тези произведения, промените в ценностната система на българското общество и отношението към изкуството в годините на т.нар. преход. Едновременно с това, доц. Стоянов търси съживяване на спомените за знакови скулптурни произведения в градска среда. Липсата и осакатяването на множество скулптури поставя въпроси за заличаване на цели периоди от родното ни пластично изкуство и за изличеното творчество на редица творци.


Чрез мълчание и безразличие, ние се лишаваме от историческа памет и се отказваме от една естетика в жизнената си среда. Изложбата е апел за прекратяване на посегателството върху произведения на изкуството, търсейки обществен отзвук за поставяне и решаване на тези трагични за българското изкуство проблеми. Вече не можем да мълчим, ако искаме да оставим културно наследство след себе си.


Цветан Стоянов


За автора:


Цветан Стоянов е роден в гр. София. Завършил е Художествената гимназия за изящни изкуства „Акад. Илия Петров”. През 1989 г. се дипломира в специалност „Стенопис” в НХА. Още като студент участва със свои проекти и печели Първи награди в конкурси за естетизиране на жизнената среда в столицата. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, витраж, стенопис, мозайка, пластика, рисунката и графичния дизайн. Има множество реализирани стенописи и витражи (сред тях е и витраж във фоайето на Централна поща, София), както и изпълнени проекти за запазени знаци, корици на книги, брошури, рекламни материали и др. Цветан Стоянов участва в общи художествени изложби, организирани от Съюза на българските художници, Художествена група „СОЛО”; в международни пленери в България, Италия, Гърция, Сърбия и Македония. Има реализирани десет самостоятелни изложби в София, Москва, Будапеща, Стара Загора и Дупница. Има номинация в националния конкурс на „Алианц“ за 2012 година, участие в няколко изложби на Арт феста за хартия, както и рисунки в 42-рото биенале на хумора и сатирата в Габрово, през 2013г. През 2014 година печели Първата награда в Националния конкурс за идеен проект за „Паметника на загиналите при изпълнение на служебния си дълг полицаи“. Негови произведения са притежание на колекционери от България, Франция, Великобритания, Индонезия, Холандия, Азербайджан, Египет, Йордания, Обединени Арабски Емирства, САЩ, Русия, Германия, Гърция, Чехия, Унгария, Италия, Турция, Дубай, Белгия, Република Сърбия и Македония.


От 1995 г. е преподавател в Националната художествена академия по дисциплината “Рисуване”, с академична длъжност доцент. От 1993 г. е член на Съюза на българските художници, а от 1997 г. е лицензиран експерт по изобразително изкуство.

 

theatreПо повод честването на 125-годишнината на СУ „Св. Климент Охридски” и във връзка с Третия международен конгрeс по българистика Театър-лаборатория „@лма @лтер” подготвя три премиери.

 

На 21 май 2013 г. от 19.30 часа в Театър-лаборатория „@лма @лтер“ ще се играе за първи път „Време е за Лир”. На 25 май премиерите продължават с постановката „По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня“, а на 27 май – „Стефан Стамболов – часът на моето убийство”.

 

СТЕФАН СТАМБОЛОВ – ЧАСЪТ НА МОЕТО УБИЙСТВО

 

ПРЕМИЕРА

 

Един от малкото български държавници, оставили ярка следа в българската история. И то веднага след Освобождението, когато България „дръпва“ и прави своя „скок“ Достатъчно основание българският министър-председател да бъде наречен „българският“ Бисмарк.

 

„Това, което моят народ ще издигне над своята национална сграда, няма да бъде знамето на свободата... А знамето на разрушението, което като червей разяжда и сърцето и тялото му. Няма друг народ, който в безсмислен спор за една межда да унищожава два имота. Това го може само моят народ. Затова и обичайки го аз дълбоко го ненавиждам. И правя всичко възможно да го освободя от този негов зъл демон. И ще го освободя. С цената на много кръв. С цената на много убийства – физически и духовни. С цената на моята собствена смърт.

 

Аз трябва и ще бъда убит.

 

На тяхно място бих направил същото.

 

Срещу някой друг Стамболов.

 

Който пожелае другите насила да разберат нещата, така както той ги разбира.

 

Така както той ги усеща.

 

Така както той ги иска...

 

Защото ги е прозрял за себе си и за другите.

 

Защо не им дадете време господин Стамболов?

 

Може би те сами ще стигнат...

 

Това е което нямам и не мога да им дам – време. Ние българите нямаме време. Времето ни е изпреварило. Не искам да се влачим след него. Трябва да тичаме и който не издържи трябва да падне. Да, жестоко е. Но аз поемам тази отговорност. Сам срещу всички. Няма по-неблагодарна страна към своите водачи от България. Тежко и горко ако я управляваш истински и истински искаш да направиш нещо за нея. Тогава те убиват. В България от собствена смърт умират само тия нейни управници, които през целия си живот не са давали пет пари за нея. Ето затова трябва да бъда убит.“

 

И бива убит. Раните са 15. И едно избито око. И две отрязани китки. А винтовете на колата, с която пренасят трупа му, развинтени...

 

Г-н Мах, немският посланик в София, отваря депозираното у него от Стефан Стамболов писмо и чете „Бог да пази България“. Дори да бе всесилен сам не би могъл. Необходими сме ние – българите.

 

По документалния филм на БНТ, въз основа на романа на Христо Даскалов „След игото“

 

Сценарий и постановка: Николай Георгиев

 

В главните роли: Стефан Попов и Стоил Атанасов

 

ПРЕМИЕРА: 27 май 2013 година, 19.30

 

ИГРАЕ СЕ ПРЕЗ МАЙ: 31 май 2013 година, 19.30

 

Театър-лаборатория „@лма @лтер“, бул. Цар Освободител 15

 

kongres balkanistika

 

 

Покана

 

за участие в XI-ия международен конгрес по Балканистика,

31 август - 4 септември 2015.

Срок за подаване на заявките за доклади: 10 януари 2015.

 

 

http://www.balkanstudies.bg/congress2015/bg/

 

Сред организаторите е Катедрата по общо, индоевропейско и балканско

езикознание, със специалност Балканистика.

 

Секциите от XIX до XXIII са за езикознание, сравнително литературознание и

други области на културата и изкуствата.