Европейският авангард в литературата и киното

 

Европейският авангард в литературата и киното

Едносеместриален курс

 

Преподавател: доц. д-р Огнян Ковачев

 

Анотация на учебната дисциплина:

В изкуствата и хуманитаристиката понятията „авангард” и „авангардисти” се отнасят преди всичко до разнородни явления, школи и творци  в европейския модернизъм през първата половина на ХХ век. Техни общи характеристики са съзнателният отказ от традицията, радикалното експериментиране с нови форми и изразни средства и вкусът към естетически и/или политически провокации. Курсът има за цел да представи онези от тях, които принадлежат към области като литература, живопис, фотография, кино и театър.

 

Очаквани резултати:

Студентите ще се запознаят с взаимовръзките и контрастите между разглежданите явления както в конкретните им исторически, социални и технологични контексти, така и в порядъка на теоретичното и естетическото им (само)осмисляне. В семинарните занятия се анализират специфични филми и критически текстове. Насърчава се индивидуалната работа, като всеки студент разработва изследователски проект.

Учебно съдържание

Лекционен курс

№

Тема:

Хорариум

1.

Исторически предпоставки и времеви рамки

2

2.

Теории и политики на авангарда

2

3.

Експресионизмът в живописта и литературата

2

4.

Германски филмов експресионизъм

2

5.

Импресионизмът

2

6.

Френски филмов авангард

2

7.

Авангардът и антиутопията

2

8.

Сюрреализъм и дадаизъм в поезията и живописта

2

9.

Сюрреализъм в киното

2

10.

Кинокомедията и авангардът

2

11.

Многоликостта на руския авангард

2

12.

Симфонията на големия град: Дзига Вертов и Валтер Рутман

2

13.

Експресионизмът и черният роман/филм

2

14.

(Не)възможното филмиране на авангардистка литература

2

15.

Продължения и преображения на авангарда

2

 

 

Семинарни занятия

 

№

Тема:

Хорариум

1.

Въвеждане в проблематиката и основни понятия

2

2.

Валтер Бенямин: фланьорът, фотографията, филмът

2

3.

Филипо Маринети: футуризъм и фашизъм

2

4.

Роберт Вине, „Кабинетът на д-р Калигари”

2

5.

Фридрих Мурнау, „Носферату – симфония на ужаса”

2

6.

Фриц Ланг, „Метрополис”

2

7.

Фернан Леже, Рене Клер и Марсел Дюшан

2

8.

Жан Кокто и Жан Виго

2

9.

Антоан Арто: кино от „субстанцията на погледа”

2

10.

Експериментите на Ман Рей

2

11.

Луис Бунюел и Салвадор Дали: „Андалуско куче”, „Златният век”

2

12.

Комиците: Чаплин, Кийтън, братя Маркс

2

13.

Сергей Айзенщайн – политизиране на изкуството

2

14.

Фриц Ланг, „М”

2

15.

„Одисей” на екрана

2

 

Изпит

Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа или разработване на статия в Уикипедия по тема, свързана с учебния план на курса, която студентът избира сам. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.

 

Библиография

 

Първична литература:

  1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. София: Народна просвета, 1983-85.
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, София: Колибри, 2004-06.
  3. Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991.
  4. Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. София: Агата-А, 2001.
  5. Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. София: Фондация „Център за изследвания и политики на жените”, 2005, 235-248.
  6. О, братко, къде си? – адаптация на Никой или римейк на един невидим филм. – В: Надмощие и приспособяване: Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017 г. Т. 1. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев. Съставители Надежда Александрова и др. София, 2017, 341-348.
  7. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? София: Наука и изкуство, 1992.
  8. Стокър, Брам. Дракула. Прев. от английски Слави Гинев. София: Deja Book, 2015.
  9. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Москва: Исскуство, 1968.
  10. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979.
  11. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957.
  12. Bürger, Peter. Theory of the Avant-Garde. Trans. from German by Michael Shaw. Theory and History of Literature #4. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1984 (1974).
  13. Calinescu, Matei. Five Faces of Modernity: Modernism, Avant-Garde, Decadence, Kitsch, Postmodernism.: Duke University Press. Durham, NC. 
  14. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Ithaca and London: Cornel University Press, 1978.
  15. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981.
  16. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. London & New York: Longman, 2009.
  17. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2nd Routledge, 2011.
  18. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Cambridge University Press, 2003.
  19. Levenson, Michael. (ed.) The Cambridge Companion to Modernism, Cambridge: CUP, 2009.
  20. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996.
  21. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000.
  22. Scheunemann, Dietrich, “From Collage to the Multiple. On the Genealogy of Avat-garde and Neo-avant-garde” AVANT-GARDE/NEO-AVANT-GARDE, Scheunemann, D, (ed.) Rodopi, Amsterdam, 2005. (15-48)
  23. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Oxford: Blackwell, 2004.
  24. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Oxford: Blackwell, 2005.

Вторична литература:

  1. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965.
  2. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema).
  3. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88.
  4. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10.
  5. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, 1/2009, сс. 19-23.
  6. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  7. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973.
  8. Омон, Жак и Мишел, Мари. Теоретичен и критически речник на киното. ИК Колибри: София, 2009.
  9. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
  10. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989.
  11. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993.
  12. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000.
  13. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006.
  14. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986.
  15. Poggioli, Renato. Theory of the Avant-Garde. Trans. Gerald Fitzgerald. Cambridge Mass., 1968.
  16. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976.