Представата за земята и небето,
отразена във фразеологичния фонд на българския и румънския език
Магистърска дипломна работа на Веселка Василева (2007)
Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова
В настоящата дипломна работа се съпоставят фразеологизми с компонент “земя” и “небе” като част от фразеологичното богатство на българския и румънски език. Настоящото изследване се базира на тясното разбиране за фразеологичната единица (ФЕ) и поради тази причина в изследването не са включени пословици и поговорки. Целта на дипломната работа е да се разкрият общите моменти в представата на българите и румънците за земята и небето като част от т.нар. “картина на света”.
Като основен корпус на настоящото изследване се използва фразеологичен материал, извлечен от речници (“Фразеологичен речник на българския език” и “Румънско-български фразеологичен речник”), изградени на основата на тясното разбиране за ФЕ. Подборът на ФЕ от двата езика е съзнателно направен, а не е резултат на случаен принцип. Използват се като основна база на изследването ФЕ с компонент “земя”/ “pămînt”[1] и “небе”/ “cer”. Включени са и някои ФЕ с компонент “свят”/ “lume”, подкрепящи целите на изследването. Търси се информацията, намираща се между метафоричния образ и значението. ФЕ са разпределени в три групи: 1) пространствени измерения ; 2) реалност и нереалност; 3) битие и небитие.
[1] “pămînt” навсякъде ще се пише с “î”, а не с “ â “, тъй като по този начин са извадени примерите от речниците-бел.моя