Резюме на дипломна работа
Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание,
ФСФ, СУ "Св. Климент Охридски"
Тема на дипломната работа: "Аспекти на тоталитарното общество в два съвременни романа от балкански писатели"
Дипломант: Суад Исам Али, специалност Балканистика, фак. № 60217
Научен ръководител: доц. дфн Румяна Л. Станчева
Дата на защитата: 8. 11. 2011
Ключови думи: тоталитаризъм, антитоталитарна литература, тотален контрол, национализъм, концентрационни лагери, съвременни балкански литератури
Анотация:
Представеният труд се състои от увод, две глави и заключение:
В увода се поставят целите и задачите на труда и се прави кратък преглед на трудове: от Хана Аренд "Тоталитаризмът", който формулира някои от особеностите на тоталитарната държава, както и от литераторите Вихрен Чернокожев и Николай Аретов, които са разработвали въпросите на антитоталитарната литература.
В първа глава се разглеждат функционалните особености на репресивната държава, описани в романите "1989" от Димитър Коруджиев и "Пресрещане" от румънската писателка Габриела Адамещяну. Поставя се акцент върху проблемите за тоталния контрол, тайната полиция, насаждането на страх у хората, нуждата от изолация както на страната, така и на самия човек. Анализират се посочените в "Пресрещане" сходства между фашизъм и комунизъм. При анализирането на "1989" се обсъждат въздействието и последиците от националистическата политика на комунистическата система в България, разгледана е и темата за концентрационните лагери.
Във втора глава се анализира деформацията, която настъпва в психиката на човека, в неговото светоусещане и манталитет в последствие от тоталитарните режими. Акцентира се върху чувството на самота, насаждането на омраза и факта, че тоталитарната система осакатява душевно хората. Анализират се поведенческите реакции на героите.
В заключение се предлагат изводи и обобщения. Двата романа са писани след демократичните промени след 1989 г. и те целят да осмислят случилото се в комунистическия период, за да държат будна историческата ни памет. В произведенията на писателите Димитър Коруджиев и Габриела Адамещяну са откроени неизбистрените проблеми на недалечното минало чрез специфични за всеки от тях художествени средства, а близостта им се дължи на общата проблематика, сходна в двете югоизточноевропейски държави.