Кратка история на катедрата по българска литература

Историята на катедрата по българска литература е обвързана с историята на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“ още от неговото основаване. През 1889 г. новосъздаденото Висше училище започва своя втори семестър, през който дисциплината „История на българската литература“ става задължителна за всички обучаващи се студенти в направленията по филология и история. Лекциите по дисциплината се водят от проф. Александър Теодоров-Балан, съосновател на университета и пръв негов ректор, както и от Георги Попов ‒ извънреден преподавател от 1889 до 1891 г. С приемането на Закона за Университета през 1904 г. се официализира съществуването на отделни катедри и проф. Теодоров-Балан става титуляр на катедрата по българска и славянски литератури. През 1909 г. към нея се присъединяват Йордан Иванов и Боян Пенев, първо като частни хонорувани доценти, а съответно през 1911 и 1912 г. ‒ и като редовни доценти. През този период отделни курсове по българска литература водят и други преподаватели като д-р Кръстьо Кръстев, Михаил Арнаудов, Емануил Попдимитров.

През 1919 г. към новооткрития Институт по славянска филология е учреден семинар за българска и славянски литератури ‒ ръководен първоначално от проф. Теодоров-Балан, а впоследствие и от други преподаватели в катедрата. Семинарът просъществува до 1945 г. С приетия през 1924 г. Закон за народното просвещение катедрата по българска литература официално се отделя от катедрата по славянски литератури. През следващата година Йордан Иванов става професор и титуляр на катедрата ‒ длъжност, на която остава до 1942 г., когато е пенсиониран поради пределна възраст. През 1940 г. към катедрата се причислява и частната доцентура по библиотекознание, като през 1943 г. Тодор Боров е назначен за частен хоноруван доцент по тази дисциплина. Това положение се запазва до 1953 г., когато новооснованата от Боров катедра по библиотекознание и библиография се отделя от катедрата по българска литература.

През 1941 г. към катедрата е назначен като редовен доцент Петър Динеков. През 1943 г. славистът проф. Борис Йоцов става титуляр на катедрата, а след смъртта му през 1945 г. тази длъжност се заема от проф. Динеков. През 1950 г. Историко-филологическият факултет се разделя на две и катедрата по българска литература ‒ вече като институционалното звено, което познаваме днес ‒ става част от Филологическия факултет. През 1951 г. за неин ръководител е избран проф. Георги Цанев, който остава на длъжността до 1963 г., когато проф. Динеков заема мястото му. През 1965 г. Филологическият факултет също се разделя на две и катедрата се причислява към състава на Факултета но славянски филологии, където се намира и до ден днешен. През 1979 г. ръководител на катедрата става проф. Жельо Авджиев, а впоследствие тази длъжност заемат проф. Милена Цанева (1980‒1993), доц. Йорданка Холевич (1993‒1999), проф. Валери Стефанов (1999‒2003), проф. Милена Кирова (2003‒2011, 2015‒2018) и доц. Катя Станева (2011‒2015). Понастоящем неин ръководител е проф. Николай Папучиев. Част от катедрата са били и редица други изтъкнати преподаватели и изследователи като проф. Розалия Ликова, проф. Донка Петканова, проф. Здравко Чолаков, проф. Симеон Янев,  проф. Кирил Топалов, проф. Божидар Кунчев. Катедрата поддържа почитта към своята история и именитите си предходници чрез юбилейни сборници, тематични конференции и други инициативи. 

Днес преподавателите от катедрата водят лекции както по традиционните направления по българска литература и фолклористика, така и по широк набор от задължителни и свободноизбираеми дисциплини с интердисциплинарен характер: в бакалавърските програми на ФСФ, в магистърски програми като „Литературознание“, „Литературата ‒ творческо писане“, „Интерпретативна антропология“, „Трансгранична българистика“, „Образованието по български език и литература в средното училище“, както и в докторантското училище към факултета.

Проучил и съставил: Мартин Колев