проф. дфн Емилия Стайчева

Хорариум:
30 ч. лекции, 30 ч. упражнения

Лекционен курс

I..  Проекти за европеизация на българската литература и култура: - Естетическата програма на кръга "Мисъл";
- Българските символисти /сп. "Златорог" и "Стрелец"/;
- Авангардистки търсения от 20-те години на 20 век;
- Движението "Родно изкуство" от 30-те години на 20 век.
Концепции за мястото и развоя на "родното" в контекста на европейското. Търсене на белезите на идентичността и преход от "традиционно общество" и "традиционна култура" към "модерно общество" и "модерна култура". Интеграция с ценностите на модерното европейско развитие.
Препоръчителни текстове за аналитично обсъждане:
-Иван Еленков. "Версии за българската идентичност в модерната епоха";
-Иван Хаджийски. "Появата на индивидуализма у нас"/1941/;
-Боян Пенев. "Нашата интелигенция" /1924/.

ІІ. Модерността
1. Периодизация на европейските литературни течения от края на 18 век до
30-те  години  на 20  век.  "Съответствия"  и  пресичания  в  българския
литературен и културен контекст.

2. Определяне на романтизма и на "романтичното".
- Йенската школа на немските романтици: фридирих Шлегел, Вилхелм
Вакенродер, Новалис, Лудвиг Тик, Август Шлегел, Фридрих Хьолдерлин и
др.
- "Езерната" школа на английските романтици: Уилям Уърдсуърт, Самуел
Колридж, Робърт Саути и др.
- Романтически идеи и художествени форми във франция: Мадам дьо Стал,
Шатобриан, Констан, Сенанкур и др.
Романтически амбиции и идеология. - Романтическият идеал за хармония;
- Идеята за трансценденталния принцип на възникването на света; - Романтическата идея за познанието. Творецът като познаващ и култът към
гениалността; - Представи за времето и за пространството;
- Романтически неомитологизъм.
Български съответствия: неоромантизмът на кръга "Мисъл": Пенчо Славейков, П.К.Яворов; романтически мотиви и образност при Д. Дебелянов; романтически сюжети и митологизъм при Елин Пелин и Йордан Йовков.

3.  Декадансът като епоха на песимистично осъзнаване на Запада в
термините на културата.
-Философски източници: философия на историята на Освалд Шпенглер в
"Залезът на Запада"; философският песимизъм на Артур Шопенхауер в
"Светът като Воля и Представа"; философията на живота на Фридрих
Ницше; философия на изкуството на Рихард Вагнер.
-Определение на модерното изкуство и на модерността. Шарл Бодлер:
определяне на тематичните и стиловите насоки  на литературата на
декаданса. Парнас и доктрината "Изкуство за изкуството".
-Френският символизъм: Артюр Рембо, Пол Верлен, Стефан Маларме.
Неоплатонизъм  и  метафизичен копнеж на символистите.   Идеята за
"съответствията".
Творческа рецепция и реализация в български контекст: П. К. Яворов, Д.
Дебелянов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Ем. Попдимитров и др.

4. Модерната психология. Интересът към съзнанието, към механизмите на
паметта и към психологическата конструкция. Влияния върху поетиката на
прозата: X. Ибсен, А. Стринберг, Т. Елиът, Дж. Джойс, М. Пруст и др.
Творчески рецепции в българската проза от 20-те и 30-те години на 20 век /Г.
Райчев, Й. Йовков, Н. Райнов, Ч. Мутафов/. Интересът към архетипални нива
на българската култура.
III. Европейският авангардизъм.

- Политически контекст и политическа ангажираност;
- Идеология и манифести на немските експресионисти и италианските
футуристи;
- Търсене на нов поетически изказ: радикалност и вещност; "изгонване" на
Аз-а, изкуство за "масите";
- Апокалиптични визии. "Пренаписване" на космогоничните митове на
човечеството. Предчувствия за възвестяване на "нов свят". Секуларизация
на християнския сакрален разказ.
20-те години на 20 век в българската литература. Лявоавангардистки представи. Творчески реализации: Хр. Смирненски, Г. Бакалов, Г. Милев, Н. Фурнаджиев и др.
30-те години на 20 век. Влияние на идеите на футуризма: Н. Вапцаров, Е. Багряна и др.; "вещната поезия" на А. Далчев.