Сравнителна история на литературната наука (XVIII-XX век)

 

Доц. д-р Росица Димчева

 

 

Задачата на магистърския курс по “Сравнителна история на литературната наука (XVIII-XX век)” е да даде задълбочени знания на студентите върху развитието на литературоведските идеи в няколко водещи европейски и славянски култури (френска, английска, немска, руска) във връзка с по-общите проблеми на филологията, народознанието и лингвистиката. Проследява се развитието на основните типове поетика, както и трансформацията на литературоведските понятия през 18. и 19. век до 20-те години на 20. век. Отчита се и плодоносното влияние върху българската литературна наука, приносът й върху продуктивни синтези на местна почва. Студентите работят по оригиналите на разглежданите трудове зависимост от личните си интереси в една или друга област.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Култура и светоглед.

4

2

Просвещение: Поетика на въздействието и разхлабваща строгите правила естетика.

6

3.

Предромантизъм в Германия: Направлението “Бурни пориви” (1770-1780)

7

4.

Немска класика: Bildungspoetik und Ausgleichsästhetik

15

5.

Романтизъм: Философия на литературата

10

6.

Търсене на път между следкласика и постромантизъм

4

7.

Френска социология на литературата

4

8.

Френска и руска литературна критка от 19. век

4

9.

Мост между литературната наука и езикознанието (края на ХІХ и началото на ХХ век).

4

10.

История на идеите като противоположна тенденция

2

 

 

Форми и методи на оценяване:

Оценката се оформя върху курсова работа и писмен изпит.

 

Литература:

 

 

Д. Дидро. Естетика и теория на изкуството. С., 1981

Г. Е. Лесинг. Лаокоон или за границите на живописта и поезията (1766)

Е. Бърк. Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. С., 2001

Й. Г. Хердер. Естетически студии и статии. С., 1985

Й. В. Гьоте. За литературата и за изкуството. т.І-ІІ, С., 1979

Й. В. Гьоте. Поезия и истина

Екерман. Разговори с Гьоте

Кант. Критика на способността за съждение. С., 1980

Фр. Шилер. Естетика. С.,1981

В. фон Хумболт. За Гьотевата поема “Херман и Доротея”

Естетика на немския романтизъм. С.,1989

Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството. С.,1982

Ф. В. Шелинг. Философия на изкуството. С., 1980

Й. Г. Фихте. Предназначението на човека (1800)

Предназначението на учения (1794)

Т. Карлайл. Герои и героичното в историята. С., 2000

Г.Ф.Хегел. Естетика, С.,1967

А.Шопенхауер. Светът като воля и представа. т.І-ІІ

И.Тен. Философия на изкуството. С., 2002

Сент Бьов. Портрети. С., 1978

В.Дилтай. Философия на светогледите. С., 1998

П. Стросън, , „За реферирането”, В: Философия на логиката ІІ. Съст. Т. Полименов и др., София: Изток-Запад, 2008.

Дж. Сърл, , „Собствени имена”, В: Философия на логиката ІІ. Съст. Т. Полименов и др., София: Изток-Запад, 2008.

А.Потебня. Из записок по теории словесности (1905)

В.Жирмунский. Вопросы теории литературы (1928)

И.Паси. Немска класическа естетика. С., 1982

R.Wellek. A History of Modern Criticism, vol. 1-5, London 1986

E,Cassirer. Die Philosophie der Aufklärung Tübingen, 1932

G.Gusdorf. La civilisation de l`Europe des Lumières. Paris, 1971

P.Hazard. La crise de la consience européenne (1680-1715). Paris, 1963

W.Krauss. Studien zur deutschen und Französischen Aufklärung, Berlin, 1963

F.Meinecke. Die Entstehung des Historismus. München, 1959

H.A.Korff. Geist der Goethezeit, Bd. І-V, Leipzig, 1954

R.Haym. Herder. Bd. І-ІІ, Berlin, 1958

P.Tieghem. Le Romantisme dans la littérature européenne. Paris, 1948

F.Strich. Deutsche Klassik und Romantik. Bern, 1949

Poetik und Hermeneutik. München, 1966

P.Elich. Russischer Formalismus. München, 1964