Анотация на учебната дисциплина:

Курсът лекции върху живописта и литературата си поставя за цел не просто да изследва пресечните точки между двете изкуства – споделените територии, местата на среща или възможните транспозиции между тях, – но и да подлага на живописен анализ литературните творби. Живописният анализ предполага да се откриват литературните практики  на описване на хора, места и сцени така, все едно че са картини. Общата способност на двете изкуства да претворяват, да пресъздават реалността е пораждала вълнение от приликата, възхищение от илюзията, осигурявала е тържеството на мимезиса. Но изображението си има своите граници. В модерното съзнание несъответствието между видимост и измамност, прозрачност и непроницаемост, внезапно разколебава доверието в миметичната огледалност и охлажда ентусиазма. Познанието не е директно: между човека и света се намесват знаците. Ето защо днес предпазливо си служим с изрази като „референциална илюзия” или „ефект на реалното”.

Очаквани резултати:

Студентите да се запознаят с различни идеи и теории за съотношението и/или взаимодействията между литературата и живописта. Също така, да придобият умения за живописен анализ – да търсят различните типове пиктурални маркери в текста и думи с „висок” живописен коефициент, да обследват литературния „превод” на десетте свойства на гледането: мрак и светлина, материя и цвят, форма и позиция, далечина и близост, движение и покой, за които говори Леонардо.

№

Тема:

Хорариум

1.

Въведение в проблематиката на курса.

2

2.

Ut pictura poesis. Общата история на двете изкуства.

2

3.

Мисълта като пейзаж. Философски теории на образа.

2

4.

Представим ли е светът? Между мимезиса и символизацията. Спектакълът на света в огледалото на изкуствата.

2

5.

За живописта и поезията без граници. Критичен прочит на Лесинг.

2

6.

От „виждам” до „казвам”: вписване на визуалното в текста, въпросът за превода.

2

7.

Рисуване с думи : описанието между пиктуралното и скриптуралното.

2

8.

Хипотипоза, евиденция, екфразис. Словесни фигури на визуалното.

2

9.

Жанрове-двойници. Портретът в живописта и в литературата.

2

10.

От истината в живописта (Сезан, Дерида) до предателството на образите (Магрит, Фуко).

2

11.

В ателието на художника (надзъртане в мистерията на творческия акт)

2

12.

Синкави, жълти и алени... Красноречието на цвета.

2

13.

Поетика на фрагмента. Между несбъднатото обещание на недовършеното и тъжното очарование на руините.

2

14.

Изобразителното изкуство като литературен сюжет. Картини и художници в текста.

2

15.

Писателят като критик на изкуството.

2