Гл. ас. д-р Огнян Ковачев

 

ПРОГРАМА

1. Представата за света и човека в старогръцката митология. Типология и периодизация. Разпадане на митологичния синкретизъм. Как празничните контекстове се превръщат в словесни жанрове?

2. Омиров епос – съпоставка между Илиада и Одисея. Проблемно-естетическа характеристика, основни епически похвати, теории за създаването на поемите.

3. Възникване на старогръцката лирика. Жанрови, метрически, тематични особености и представители на декламативната лирика.

4. Хорова лирика – жанрово многообразие и представители.

5. Произход на старогръцката трагедия. Устройство на театъра и особености на спектакъла.

6. Мит и литература в трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид. Различният образ на Прометей в произведенията на Хезиод и Есхил.

7. Авторефлексивността на написаното – За поетическото изкуство на Аристотел и образцовите трагедии на Софокъл.

8. Стара атическа комедия. Особености на творчеството на Аристофан – Облаци, Мира, Птиците.

9. Елинистическа литература. Нова атическа комедия – Менандър.

10. Римска литература – възникване, периодизация, съпоставка със старогръцката литература.

11. Римска комедия. Тит Макций Плавт и Теренций Афр.

12. Римската литература във века на Август. Вергилий, Овидий, Хораций – класичност и исторически особености на произведенията им. Сравнение със старогръцките им предшественици.

13. Античен роман – социокултурен контекст, жанрови разновидности и представители.

14. Средновековна куртоазна литература. Провансалска лирика. Рицарски романс.

15. Предренесанс. Данте Алигиери – Нов живот и Комедия. Жанрови и композиционни особености, антично и средновековно, човекът, светът и езикът в алегоричния код на поемата.

16. Ренесанс. Социокултурна ситуация, естетически и етически принципи. Периодизация, топография, жанрово многообразие.

17. Ренесансовият сборник с новели – жанрова генеалогия и структуриране на целостта. Ритуалност и свобода на разказването: Декамерон, Кентърбърийски разкази, Хептамерон.

18. Ренесансовият роман – енциклопедия на повествователните възможности. Сглобяване на жанра: интертекстове и принципи на конструиране. Пародийно, карнавално и гротескно начало в пикаресковия роман, у Рабле и Сервантес.

19. Английска ренесансова драма – характеристика и представители. Уилям Шекспир – периодизация и жанрове в творчеството му. Тематично-сюжетни източници, драматургични модели и техники. Сън в лятна нощ, Хамлет, Макбет, Крал Лир, Бурята.

20. Литературата на френския класицизъм: социокултурен статут, езикова доктрина, жанрова и стилова нормативност.

21. Нормативност и вариации в класицистичната трагедия: особености на сюжетната схема, персонажната система и разгръщането на конфликтите. Пиер Корней, Сид. Жан Расин, Андромаха, Федра.

22. Комедията през класицизма. Мястото и в йерархията на стиловете. Типология на мотивите, персонажите и комедийните похвати. Жанрово разнообразие в комедиите на Молиер.

23. Просвещение: философски, естетически и социополитически аспекти на литературата. Утвърждаване на публичността, възход и упадък на просвещенския рационализъм.

24. Диалогът между литературни и паралитературни жанрове в просвещенския роман. Разглобяване на жанра: провокация и демаскиране на наративни техники.

25. Йохан Волфганг Гьоте. Светът, литературата и техните съотнасяния. Фауст: книгата, традицията, културният сюжет. Фридрих Шилер: естетически и етически принципи, особености на драматическия характер. Коварство и любов, Вилхелм Тел, Разбойници.

26. Канони на романтизма в западноевропейските литератури – пораждащи модели и социални контекстове.

27. Роман и романс: реалистичният и нереалистичният разказ. Романът на готическото възраждане от Хорас Уолпоул до Чарлз Матюрин. Новалис и Хофман – утвърждаване на приказката като литературен жанр и смесването на повествователните възможности.

28. Поезията на романтизма. Уилям Уърдсуърт и Самюъл Коулридж, Лирически балади. Байрон, Шели, Кийтс, Хайне между възвишеното и иронията: бунтът срещу литературното влияние и смиряването с него.

29. Класическият роман през ХIХ век – разнообразие на миметичните техники. Огледалото на романа в Червено и черно на Стендал и Човешка комедия на Балзак. Флобер – (де)маскирането на автора и възпитанието на читателя. Разум и чувства в романите на Остин, Дикенс и Такъри.

30. Символизмът в западноевропейските литератури. Предшественици: Едгар По, Бодлер. Типология: Мореас, Верлен, Рембо, Маларме. Отзвук в други жанрове и европейски литератури.

 

Въпросник по Антична и западноевропейска литература

Списък на произведения

Старогръцка литература
  1. Старогръцки митове и легенди
  2. Омир. Илиада, Одисея
  3. Хезиод. Теогония, Дела и дни
  4. Сафо. Лирика
  5. Алкей. Лирика
  6. Архилох. Лирика
  7. Пиндар. Оди
  8. Херодот. Исторически новели
  9. Есхил. Прикованият Прометей, Орестия
  10. Софокъл. Едип цар, Антигона
  11. Еврипид. Вакханки, Медея
  12. Аристофан. Облаци, Птиците, Мира
  13. Платон. Пир, Федър
  14. Аристотел. Поетика
  15. Менандър. Мъчният човек
Римска литература
  1. Плавт. Менехмовците, Гърнето
  2. Вергилий. Енеида, Буколики, Георгики
  3. Хораций. Оди, Сатири, Поетическото изкуство
  4. Овидиий. Метаморфози, Любовното изкуство, Елегии
  5. Апулей. Златното магаре
  6. Лонг. Дафнис и Хлоя
  7. Петроний. Сатирикон
  8. Хелиодор. Етиопска повест
Средни векове
  1. Симеон Хаджикосев (съст.). Снегът зеленина сънува... Антология на провансалската лирика
  2. Кретиен дьо Троа. Ланселот – рицаря на каруцата
  3. Тристан и Изолда
  4. Томас Малори. Смъртта на Артур
Ренесанс
  1. Данте Алигиери. Божествена комедия
  2. Франческо Петрарка. Избрани стихотворения. Лавър
  3. Джовани Бокачо. Декамерон
  4. Джефри Чосър. Кентърбърийски разкази
  5. Маргьорит дьо Навар. Хептамерон
  6. Франсоа Вийон. Малко завещание, Голямо завещание, Балади
  7. Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
  8. Мигел де Сервантес. Знаменитият идалго дон Кихот де ла Манча
  9. Уилям Шекспир. Сън в лятна нощ, Ромео и Жулиета, Хамлет, Макбет, Крал Лир, Бурята, Сонети
Класицизъм
  1. Пиер Корней. Сид, Илюзията
  2. Жан Расин. Андромаха, Федра
  3. Молиер. Тартюф, Дон Жуан, Мизантроп
  4. Жан дьо Лабрюйер. Характери
  5. Франсоа дьо Ларошфуко. Максими
Просвещение
  1. Даниел Дефо. Робинзон Крузо, Мол Фландърс
  2. Джонатан Суифт. Пътешествията на Гъливър
  3. Шарл дьо Монтескьо. Персийски писма
  4. Жан-Жак Русо. Изповеди
  5. Франсоа Волтер. Кандид (Философски новели)
  6. Хенри Филдинг. Историята на Том Джоунс, подхвърлено дете
  7. Лоурънс Стърн. Сантиментално пътешествие из Франция и Италия
  8. Йохан Гьоте. Страданията на младия Вертер, Фауст, Вилхелм Майстер
  9. Фридрих Шилер. Коварство и любов, Вилхелм Тел, Разбойници
Романтизъм
  1. Хорас Уолпоул. Замъкът Отранто (сб. Готически романи)
  2. Уилям Блейк. Песни за невинността, Песни за опита
  3. Уилям Уърдсуърт. Лирически балади; “Самотен се скитах навред като облак”, “Пред една красива картина”
  4. Самюъл Коулридж. Лирически балади; “Поема за стария моряк”, “Кубла хан”
  5. Чарлз Байрон. Чайлд Харолд, Дон Жуан, Манфред
  6. Пърси Шели. “Ода на западния вятър”, “Нощта”, “Кралица Маб”
  7. Мери Шели. Франкенщайн
  8. Уолтър Скот. Уейвърли, Айвънхоу
  9. Новалис. Хайнрих фон Офтердинген
  10. Ернст Т. А. Хофман. Принцеса Брамбила, Златната делва, Житейските възгледи на котарака Мур
  11. Хайнрих Хайне. Книга на песните, Романсеро
  12. Виктор Юго. Парижката Света Богородица
  13. Едгар Алън По. “Гарванът”, “Камбаните”, “Кладенецът и махалото”, “Лигея”, “Сърцето-издайник”, “Убийствата на улица Морг”
Романът през ХІХ век
  1. Емили Бронте. Брулени хълмове
  2. Анри Стендал. Червено и черно
  3. Оноре дьо Балзак. Дядо Горио, Изгубени илюзии
  4. Гюстав Флобер. Мадам Бовари, Възпитание на чувствата
  5. Чарлз Дикенс. Големите надежди, Дейвид Копърфилд, Оливър Туист
Символизъм
  1. Шарл Бодлер. Цветя на злото
  2. Пол Верлен. Нежни бури
  3. Артур Рембо. Един сезон в ада, Пияният кораб
  4. Стефан Маларме. Следобедът на един фавън

Препоръчителна библиография

Антична литература

  1. Токарев, Сергей. (гл. ред.) Мифы народов мира. Энциклопедия в двух томах. Москва, 1987
  2. Фрейзър, Джеймс Дж. Златната клонка. София, 1986
  3. Елиаде, Мирча. Сакралното и профанното. Хемус, София, 1998
  1. Тайлор, Эдуард. Первобытная культура. Москва, 1989
  2. Леви-Строс, Клод. Структуральная анпропология І, Москва, 1984; Структурална антропология ІІ, София, 1995
  3. Мелетински, Елезар. Поетика на мита. София, 1995
  4. Батаклиев, Георги. Антична митология. Справочник. ДИ „Д-р Петър Берон”, София, 1985
  5. Тахо-Годи, А. А. (колл.) Античная литература.”Просвещение”, Москва, 1987
  6. Богданов, Богдан (съст.). Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание. Наука и изкуство, София, 1984
  7. Богданов, Б. История на старогръцката култура (Теоретичен поглед). Наука и изкуство, София, 1989
  8. Богданов, Б. Омировият епос. София, 1996 и др. изд.
  9. Богданов, Б. От Омир до Еврипид. София, 1994 и др. изд.
  10. Богданов, Б. Мит и литература. Типологични проблеми на старогръцката литература до епохата на елинизма. Наука и изкуство, София, 1985
  11. Богданов, Б. Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. Просвета, София, 1992
  12. Богданов, Б. Литературата на елинизма. Анубис, София, 1997
  13. Гаспаров, М. Л. Поэтика древнеримской литературы. Жанры и стиль. Наука, Москва, 1989
  14. Богданов, Б. и Николова, Анна. Антична литература. Енциклопедичен справочник. ДИ „Д-р Петър Берон”, София, 1988
  1. Ницше, Фридрих. Раждането на трагедията или елинство и песимизъм – в: Ницше, Фр. Раждането на трагедията и други съчинения, Наука и изкуство, София, 1990
  2. Ников, Иво и др. Антична литература. Учебно помагало. Фотоника, София, 2001

Западноевропейска литература

  1. Хаджикосев, Симеон. Западноевропейската литература. Т I, ІІ и ІII. СИЕЛА, София, 2000-2005
  2. Протохристова, Клео. Западноевропейска литература. Хермес, Пловдив, 2000
  3. Артамонов, Сергей. Западноевропейската литература през ХVІІ-ХVІІІ век. Наука и изкуство, София, 1982
  4. Ауэрбах, Ерих. Мимесис. Москва, 1976
  5. Фрай, Нортръп. Анатомия на критиката. Наука и изкуство, София,1986
  6. Бахтин, М. Въпроси на литературата и естетиката. Наука и изкуство, София,1983
  7. Тодоров, Цветан. Поетика на прозата. Народна култура, София, 1985
  8. Фуко, Мишел. Думите и нещата. Археология на хуманитарните науки. НИ, София, 1992
  9. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на средновековния запад. Агата-А, София, 1998
  10. Гуревич, Арон. Категории средневековой культуры. Москва, 1984
  11. Гуревич, А. Проблеми на средновековната народна култура. НИ, София, 1985
  12. Льо Гоф, Жак. Въображаемият свят на Средновековието. Есета. Агата-А, София, 1998
  13. Бояджиев, Цочо. Три студии върху средновековния хуманизъм. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1988
  14. Рабинович, Вадим. Алхимията като феномен на средновековната култура, Наука и изкуство, София ,1984
  15. Мелетинский, Елезар. Средневековый роман. Происхождение и классические формы. Москва, 1983
  16. Михайлов, А. Д. Французкий рыцарский роман и вопросы типологии жанра в средневековой литературы. Москва, 1976
  17. Ружмон, Дени дьо. Любовта и западът. ЛИК, София, 2003
  18. Хаджикосев, С. Провансалската лирика и средновековната поезия. АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1995
  19. Anderson, William. Dante the Maker. Routledge & Keagan Paul, London, 1980
  20. Солерс, Филип, „Данте и прекосяването на писмото”, – в: Литературна мисъл, 1991, 2
  21. Spiller, Michael. TheDevelopmentoftheSonnet: AnIntroduction. Routledge & Keagan Paul, London, 1992
  22. Бранка, Витторе. Боккаччо средневековый, Москва, 1983
  23. Бахтин, Михаил. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. НИ, София, 1978
  24. Лосев, Алексей. Эстетика Возрождения. Москва, 1982
  25. Буркхарт, Якоб. Културата и изкуството на Ренесанса в Италия. НИ, София, 1987
  26. Greenblat, Stephen. Shakespearean Negotiations: The Circulation of Social Energy in Renaissance England. Oxford, 1988
  27. Унамуно, Мигел де. Есеистика. НИ, София, 1983
  28. Аникст, Александър. Занаятът на драматурга. София, 1980
  29. Минков, Марко. Шекспир. Епоха и творчество. София, 1992
  30. Шурбанов, Александър. Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир. София, 1980
  31. Хердер, Йохан. „Шекспир”, – в: Литературна мисъл, 1985, 1
  32. Грийнблат, Стивън, „Невидими куршуми”, – в: Литературна мисъл, 1991, 7
  33. Голдбърг, Джонатан, „Умозрения: Макбет и източникът” – в: Литературна мисъл, 1991, 10
  34. Felperin, Howard. The Uses of the Canon: Elizabethan Literature and Contemporary Theory. Clarendon Press, Oxford. 1990
  35. Бърк, Едмънд. Философско изследване на нашите идеи за произхода на възвишеното и красивото. Кралица Маб, София, 2001
  36. Стоянов, Цветан. Идеи и мотиви на отчуждението в западноевропейската литература. Наука и изкуство, София, 1973
  37. Богданов, Б. Романът – античен и съвременен. НИ, София, 1986
  38. Ковачев, Огнян. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. Еднорог, София, 2004
  39. Паси, Исак (съст.). Естетика на немския романтизъм. НИ, София, 1984
  40. Сариева, Любка (съст.). Въображение и свобода. Английски романтици за литературата и изкуството. НИ, София, 1982
  41. Николчина, Миглена. Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1988
  42. Стефанова, Людмила (съст.) Западноевропейски поети романтици. Антология. Отечество, София, 1989