Феноменът „Студентски град“ – гледната точка на антрополога

Автори: Десислава Горанова и Николета Даданска

Гледай видеофилма  -  https://youtu.be/cEmjubYBS18

Младите хора, след като навършат преломната възраст - 18 години, са изправени пред отговорността да направят множество решения, повечето от които, съдбоносни за живота им. Едно от тях е във връзка с образованието - с какво да се занимават за напред, какво да учат. След като направят своя избор какво, къде да учат, идва въпросът „Как?“. Тъй като повечето младежи избират да учат в друг град, им е необходимо да имат жилище според техните финансови възможности. И на въпроса „Къде?“, Столицата е отговорила като е създала необходимото място наречено „Студентски град“. За да отговорим дали са посрещнати наистина нуждите им и как възприемат младите хора Студентски град, зададохме следния въпрос на неколцина младежи: „Какво за теб е студентски град: жилищен комплекс или е студентски кампус?“

През 1975 г. на 5-ти декември е открит голям комплекс студентски общежития. Намира се в близост до кварталите „Дианабад“ и „Дървеница“, част е от административния район „Студентски“ на Столична община.

Първоначалното му название е „Студентски град „Христо Ботев“.

Изграждат се десетки многоетажни общежития с цел да се задоволят жилищните нужди на студентите от софийските висши учебни заведения - шест университета, като четири от тях са национални.

Комплексът е снабден с нужните за студентите институции като болница, поща, заведения - които преобладават, и магазини, от различен вид, за потребностите на живущите.

Нови културни тенденции – Габрово, casestudy

Антропология на религиозния живот: Преподобна Стойна

Details

Category: Магистърски програми

Хипертекст и мултимедия

Едносеместриален курс

Преподавател: проф. д-р Ренета Божанкова

Учебно съдържание

Лекционен курс

Библиография

Божанкова, Р. Хоризонти на дигиталната литература. София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2013.

Мавродиева, И. „Академична комуникация в интернет: уебавтор, уебредактор и уебчитател». – Реторика и комуникации, 2011, 1. (http://rhetoric.bg/wp-content/uploads/2011/09/mavrodieva-web-author.pdf)

Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. София: Gaberoff, 2001.

Aarseth, Espen. Cybertext: Perspectives on Ergodic Literature. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1997.

Bartscherer, Thomas, and Roderick Coover. Switching Codes: Thinking through Digital Technology in the Humanities and Arts. Chicago: University of Chicago Press, 2011.

Bolter, Jay David. Writing Space: The Computer, Hypertext, and the History of Writing. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates, 1991.

Castells, M. The Internet Galaxy. 2004.

Finnemann, N. O. (2017). Hypertext configurations: Genres in networked digital media. Journal of the Association for Information Science and Technology, 68(4), 845-854.

Frasca, Gonzalo "Simulation versus Narrative: Introduction to Ludology"
www.ludology.org/articles/VGT_final.pdf

George P. Landow Hypermedia and Literary Studies. MIT Press, 1994

Glavanakova-Yaneva,  Alexandra Body Webs: Re/constructing Boundaries in Shelley Jackson’s Patchwork Girl. - Journal of American Studies of Turkey. 18 (2003) : 65-79.

Gold, Matthew K. Debates in the Digital Humanities. (Minneapolis:
University of Minnesota Press, 2011)

Hargood, Charlie &David E. Millard (Eds.). Narrative and Hypertext 2011 Proceedings a Workshop at ACM Hypertext 2011, Eindhoven.

Hartley, J. Communication, Media, Cultural Studies. 2005.

Klabbers, Jan.H.G. "The Gaming Landscape: a Taxonomy for Classifying Games and Simulations" http://www.digra.org/dl/db/05163.55012.pdf

Landow, George P. Hypertext 3.0: New Media and Critical Theory in an Era of Globalization. Baltimore: The Johns Hopkins University Press, January 2006.

Landow, George P. Hypertext: The Convergence of Contemporary Critical Theory & Technology: Roland Barthes and the Writerly Text. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1992. http://landow.stg.brown.edu/cpace/ht/htov.html

Mangen, Anne, and Adriaan van der Weel. "Why don’t we read hypertext novels?." Convergence 23, no. 2 (2017): 166-181.

Manovich L.Post-media Aesthetics, 2001 .

Pisarski, Mariusz. "Digital postmodernism: From hypertexts to twitterature and bots." WORLD LITERATURE STUDIES 9, no. 3 (2017): 41-53.

Други източници

http://www.altx.com/ebr/ebr11/11mem/plex/indo.html

http://www.altx.com/home.html

http://www.cyberartsweb.org/cpace/ht/jhup/contents.html

http://www.cyberartsweb.org/cpace/ht/jhup/contents2.html

http://www.cyberartsweb.org/cpace/index.html

http://networkcultures.org/wpmu/portal/

http://rccs.usfca.edu/intro.asp

http://rccs.usfca.edu/links.asp

http://www.media-culture.org.au/

Details

Category: Магистърски програми

Created: 26 July 2010

Проф. Цветан Минков


1. Краниология и остеология в антропологията
2. Дерматоглифика. Основни папиларни линии на пръстите и дланите
3. Дентална антропология като направление в антропологията
4. Соматометрия и соматоскопия. По-важни моменти, измерения и индекси
5. Пропорции на човешкото тяло и връзката им с конституцията
6. Растеж и развитие на човека
7. Произход на човека. Изкопаеми предци на човека. Античност, преселение и морфологични особености.
8. Понятие за расите и видовото единство на човечеството. Класификация на човешките раси.
9. Антропологична характеристика на българското население
10. Човешка екология

Details

Category: Магистърски програми

Created: 17 March 2010

Ст. н.с. д-р Гинка Опълченова

Тема “Човешкият организъм – съвършена екосистема”  (“Човекът в природата и природата в човека”).

Човешкият организъм и неговата нормална микрофлора образуват комплексна екосистема, чието равновесие е забележителен пример на взаимно адаптиране. Всяка промяна в посока на нарушаване на това равновесие води до трудно овладяеми екстремни и болестни състояния. Много велики учени са посветили живота си
на изучаването на това равновесие, на причините за неговото нарушаване както и на борбата за неговото запазване. Цел на настоящия лекционен курс е запознаване с най-значимата част от тях и представянето им като материал за интерпретация и дискусии в светлината на антропологията, като всеобхватна наука за човека.
За постигане на поставената цел са предвидени следните лекции (като заглавия и кратко пояснение на най-важните моменти от съдържанието им):
1.Откриване на микроорганизмите – значение на откритието за човека и човечеството. Микроорганизмите като част от живота на Земята.
2. Нормална човешка микрофлора и нейното значение. Качественият и количественият състав на нормалната човешка микрофлора варира значително. В нея се намират аеробни и анаеробни микроорганизми, част от които са постоянни обитатели на определени органи и ситеми, а други са транзиторни – т.е. временно попаднали на това място в организма. Значение на нормалната микрофлора - постоянна и транзиторна - за здравия човешки организъм – възможен ли е животът на човека без нея. Гнотобионти. Здрави заразоносители.
3. Промени в равновесието на екосистемата “макроорганизъм – микроорганизми” – причини. Ендогенни инфекции. Условнопатогенни микроорганизми – вътреболнични инфекции, бич за съвременната хирургия, трансплантация и лечение.
4. Влияние на микроорганизмите от околната среда върху човешкия организъм – начини и пътища на проникване в него на микроорганизми от окoлната среда. Инфекции и инфекциозни болести.
5.Епидемии и пандемии – значението им за човечеството, борбата с тях, успехи в ликвидиране на някои смъртоносни инфекции – ваксини, имунизации, имунологична памет на човешкия организъм.
6.Третиране на екосистемата “макроорганизъм – микроорганизми” като част от натрупване на научни открития в борбата инфекциите – антисептици, дезинфектанти, биоциди, антибиотици.Последствия за човека – алергии, резистентност, сепсис.
7. Изменчивост на микроорганизмите – влияещи фактори, генетична детерминираност на микробната резистентност и нейният материален носител – нуклеинови киселини – РНК и ДНК.
8. Особено опасни инфекции. Биологични оръжия. Биотероризъм.
9. Влияние на научните открития за запазване на равновесието на екосистемата “макроорганизъм –микроорганизми” – здраве. Възможно ли е ликвидиране на инфекциите или патогенните микроорганизми, въпреки големия научен напредък в борбата с тях?
10. Интерпретиране на изложените факти, придобити от хората за няколко столетия и на направените през това време научни открития, голяма част от които са удостоени с Нобелови награди, в светлината на антропологията като цялостна наука, проследяваща и осмисляща човешкото съществуване и дейност.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 17 March 2010