Магистърски програми

Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

доц. д-р Румяна Евтимова


15 ч. лекции

 

Дисциплината “Руската идея” се чете в лекционен курс от 15 часа, като цели да запознае магистрантите с основните направления на философските, политически и художествени идеи в Русия от края на ХІХ  до началото на ХХІ век.
Проследяват се основни етапи в руския културен и социален живот, като се изучава присъствието и въздействието на официозни и опозиционни идеи. Представя се творчеството на емблематични писатели, свързано с интерпретирането на руската идея.

Програма

1.”Руската идея” в творчеството на философите от края на ХІХ
и началото на ХХ век: Вл. Соловьев, Н. Бердяев, С. Франк и др.- 2ч.
2. ”Руската идея” във философията, теорията и художествената практика на “Сребърния век”. Идеята за Твореца, творчеството, “народната душа”, боготърсачеството, Прекрасната Дама. В. Брюсов, А. Бели, Вяч. Иванов,
А. Блок  и др. – 3 ч.
3. Руският Ерос: възгледите на В. Розанов, Н. Бердяев, З. Гиппиус и др. Ерос и еротично в художественото наследство на творците от “Сребърния век”. – 2 ч.
4. ”Руската идея” и тоталитарната идеология на съветската епоха. Идеи pro et contra руската революция: В. И. Ленин, Л. Троцки, А. Луначарски - Н. Бердяев, П. Струве, С. Франк. Художествени рефлексии на ”руската идея” за революцията в творчеството на А. Платонов, И. Илф и Е. Петров, Б. Пастернак и др. – 4 ч.
5. ”Руската идея” и митът за Русия в творчеството на първата емигрантска вълна: Ив. Бунин, В. Набоков, Г. Иванов, Вл. Ходасевич и др. – 2 ч.
6. Съдбата на ”руската идея” в постсъветско време: Ал. Солженицин, В. Ерофеев, В. Пелевин и др.

 

Библиография

По тема 1.
Вл. Соловьев. Избранное. М.,1990: Три разговора, с.378 и Краткая повесть об Антихристе, с.381.
Вл. Соловьев. Литературная критика. М., 1990
Н. Бердяев. Русская идея. В: О России и русской философской культуре. М., 1990, с.43.
С. Франк. Русское мировозрение. В: Духовные основы общества. М., 1992.

По тема 2.
В. Брюсов. Собрание сочинений в 7-ми томах. М., 1973
А. Белый. Символизм как миропонимание. М., 1994.
Вяч. Иванов. Родное и вселенское. М., 1994.
А. Блок. Стихи о Прекрасной Даме. В:Собрание сочинений в 6-ти томах, т.І, М., 1980.

По тема 3.
В. Розанов. Опавшие листья. В: Мысли о литературе. М., 1989.
В. Розанов. Наедине. В: Русский Эрос или Философия любви в России. М., 1991.
Н. Бердяев. Ерос и личност. Философия на пола и личността. С., 1992.

По тема 4.
В. Ленин. Партийная организация и партийная литература.
Л. Троцкий. Литература и революция. М., 1993.
А. Луначарский. Ленин и искусство. Собрание сочинений в 8-ми томах, т.7. М., 1967
Н. Бердяев. Духи русской революции, П. Струве. Исторический смысл русской революции и С. Франк. De profundis. В: Вехи. Из глубины. М., 1991.
А. Платонов. “Чевенгур”, роман, С., 1990.
И. Ильф и Е. Петров. “Двенадцать стульев” и “Золотой теленок”, дилогия.
Б. Пастернак “Доктор Живаго”, роман. С., 1989.

По тема 5.
Ив. Бунин: Эмигрантское творчество,  рассказы, “Жизнь Арсеньева”.
Вл. Набоков: романы ”Машенька”, ”Подвиг ”, ”Дар” ; Странник божий, поезия. С., 1999.
Г. Иванов: стихи в эмиграции.
Вл. Ходасевич: стихи в эмиграции. “Тяжелая лира”.

По тема 6.
Ал. Солженицин. Как нам обустроить Россию.
В. Ерофеев. Энциклопедия русской души. М., 2002.
В. Пелевин. “Чапаев и Пустота”, роман, 1996.

Details
Category: Магистърски програми

 

Задължителни дисциплиниtopic-anthro

 

  • ЛИТЕРАТУРНА И СИМВОЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Проф. Валери Стефанов
Литературата и преходите между световете

 

Проф. Милена Кирова
Конструиране на родови идентичности в библейския текст. Част І. Библейската жена

 

Доц. Йорданка Холевич
Увод в литературната антропология

 

  • ЛИНГВИСТИЧНА  АНТРОПОЛОГИЯ


Д-р Татяна Калканова
Ономастика

 

  • ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ


Д-р Мария Илчевска
Теорeтически аспекти на властта

 

  • ХРИСТИЯНСКА АНТРОПОЛОГИЯ


проф. д-р т.н. Димитър Киров
Духовните измерения на човека

 

  • ФИЗИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ


Проф. Цветан Минков
Физическа антропология

 

  • ИНТЕРПРЕТАТИВНА АНТРОПОЛОГИЯ


Доц. д-р арх. Свободна Вранчева
Антропология на града. Възприемане и поведение в градските пространства

 

Доц. Катя Станева
Смехът през Възраждането

 

Доц. д-р Т. Монова
Медии в преход – дискурсивни практики

 

  • ИСТОРИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ


д-р Ивайло П. Костов
История на религиозните учения

 

  • КУЛТУРНА ЕКОЛОГИЯ


Доц. Таня Бонева
Културна екология

 

  • ВИЗУАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ


Д-р Горан Благоев
Визуална антропология


Избираеми дисциплини


Доц. Юлиана Стоянова
Кастрационен комплекс и наративни дискурси

 

Ст. н.с. д-р Гинка Опълченова
Човешкият организъм, съвършена екосистема

Details
Category: Магистърски програми


ВТОРНИК


15-17 ч., 141 кабинет

ФИЗИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ

Проф. Цветан Минков

17-19 ч. 141 кабинет

 

ХРИСТИЯНСКА АНТРОПОЛОГИЯ

БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ И ХРИСТИЯНСКИ РИТУАЛ

Проф. Климентина Иванова

 

СРЯДА


14-16 ч., 145 кабинет

ИСТОРИЧЕСКА АНТРОПОЛОГИЯ

Проф. Валери Стефанов

 

16-18 ч., 141 кабинет

ЛИНГВИСТИЧНА АНТРОПОЛОГИЯ

Гл. ас. д-р Мирена Пацева

 

ЧЕТВЪРТЪК


15.30 ч., 145 кабинет (първа среща, консултативна)

КУЛТУРНА ЕКОЛОГИЯ

ПРОСТРАНСТВА И КУЛТУРА

Доц. Николай Чернокожев

 

ПЪРВА ОРГАНИЗАЦИОННА СРЕЩА СЪС СТУДЕНТИТЕ

В ПОНЕДЕЛНИК, 2 ноември, 18ч. ,141 КАБИНЕТ

Details
Category: Магистърски програми

доц. д-р Р. Божанкова


Курсът е предназначен за студентите от магистърска степен, разположен е в рамките на един семестър с хорариум 2 лекционни седмично.
Лекционният курс представя историята на развитието на руското литературознание от края на ХІХ и през ХХ век и цели да запознае студентите с основните концепции и трудове в тази област, създадени от руските литературоведи през последните две столетия. Последователно се излагат различните трактовки на основните категории на поетиката: жанр, сюжет, фабула, мотив, похват, образ, символ и т.н.

 

Програма

І. Руската литературна наука в началото на ХХ век.
1. Възникване на научната поетика, приносът на А.Н.Веселовски, А.А.Потебня.
2. Естетика и поетика на руския символизъм. А.Бели, Вяч. Иванов.
3. Руски формализъм. Възгледи и трудове за предмета на литературознанието, теорията на прозата, стихознанието, литературната еволюция. (Р. Якобсон, В. Шкловски, Б.Айхенбаум, В.Жирмунски, Ю.Тинянов, О. Брик, Б.Томашевски).
4. М.Бахтин. Трудове, концепции, полемики.
5. “Социологическа поетика” (В.Переверзев, П.Сакулин).
ІІ. Руското литературознание през втората половина на ХХ век.
6. Наследството на формализма и антиформализма от 20-те и 30-те години на ХХ век. Основни тенденции с съпоставка с доминиращите в литературната наука и културните изследвания световни направления и школи.
7. Руски структурализъм. Ю.Лотман “Лекции по структурна поетика”, “Структура на художествения текст”. Б.Успенски “Поетика на композицията”.
8. Семиотика в Русия. Обвързаност със структурализма. Ю.Лотман и Тартуската школа. “Летни школи по вторични моделиращи системи”, “Трудове върху знаковите системи”.
9. Постструктурализъм и синхронни явления в руската литературна теория: трудовете на В.Топоров, А.Жолковски, Б.Гаспаров, И.Смирнов.
10. Западната теория за постмодернизма и влиянието й върху руската наука за литературата и културата.
11. Научни рефлексии върху постмодернизма в руската култура: М.Епщейн, И.Смирнов, М.Липовецки, В. Курицин и др.
12. Литературна социология (Е.Добренко). Автор и читател в съвременната руска литературна теория.
13. Руската културология за литературната история в края на ХХ и началото на ХХІ век.
14. Теориите за комуникацията и литературознанието през 21 век.

 

Литература

Академические школы в русском литературоведении. М. 1975.
Бахтин, М. Философия на словесността. С., Т.1, 1996.
Жирмунский, В.М. Теория литературы. Поэтика. Стилистика. Л.,1977.
Ильин, И. Потструктурализм. Деконструктивизм. Постмодернизм. М., 1996.
Кондаков И.В. Культура России. М., 1999
Крусанов, Н. Русский авангард: 1907-1932 (Исторический обзор). В трех томах. СПб., 1996.
Курицын, В. Русский литературный постмодернизм. М., 2000.
Лейдерман Н.Л., М.Н. Липовецкий. Современная русская литература. Новый учебник по литературе в 3 книгах. М., 2001.
Липовецкий, М. Русский постмодернизм. Очерки исторической поэтики. Екатеринбург, 1997.
Лотман и Тартуско-Московская семиотическая школа. М., 1994.
Лотман, Ю.М. Избранные статьи: В 3 т. Таллинн, 1992 - 1993.
Медведев, П.Н. (Бахтин М.М.) Формальный метод в литературоведении. М.,1993. (Бахтин под маской. Маска вторая).
Смирнов, И. Психодиахронология. Психоистория русской литературы от романтизма до наших дней. М., 1994.
Томашевский, Б.В. Теория литературы. Поэтика. М.,1996.
Троев, П. Руският модернизъм. С., 2004.
Тынянов, Ю.Н. Поэтика. История литературы. Кино. М.,1977.
Фрейденберг, О.М. Миф и литература древности. М. 1978.
Фрейденберг, О.М. Поэтика сюжета и жанра. М., 1997.
Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет. С., 2003.
Шкловский, В.Б. О теории прозы. М., 1983.
Эйхенбаум, Б.М. О литературе. М., 1987.
Эйхенбаум, Б.М. Теория формального метода // Эйхенбаум Б.М. О литературе. М., 1993.
Эпштейн, М. Постмодерн в России. Литература и теория. М., 2000.
Эткинд, А. Эрос невозможного. История психоанализа в России. СПб., 1993.
Якобсон, Р. Работы по поэтике. М. 1987.
Berube, M. (ed.). The Aesthetics of Cultural Studies. Blackwell Publishing, 2005.
Epstein, M. Russian Postmodernism: New perspectives on Late Soviet and Postsoviet Culture. Berghahn Books, Oxford, 1998
Tofts, D.(ed.). Prefiguring Cyberculture. An Intellectual History. Cambridge, 2002.

Details
Category: Магистърски програми

 

Доц. д-р арх. Свободна Вранчева


Тема 1: Градът като явление на цивилизацията
Възникване. Материални и духовни характеристики на града. Единството  град-обитатели и неговите философски и художествени интерпретации.  Градът като литературен, живописен и филмов сюжет.

Тема 2: Географията пише историята
Градовете на Двуречието и Древния Египет. Структура и характер на градската композиция. Религиозните процесии и пътят към храма.  Архетипове на градски форми създадени в  древността. Мащаб, форма и пропорция. Архитектурните символи и образи на властта.

Тема 3: Знакови пространства на античния град
Гръцкият полис - символ на демократичното робовладелство. Атина и Атинският Акропол - пространствен синтез на гръцкия светоглед и култура.  Възприемането и поведението като основа на ансамбловата композиция и организацията на градското пространство. Архетипове на градски пространства и  развитието на обществения живот.

Тема 4: Градът и пътят - история и развитие на римските градове-via est vita
Градът- военен лагер. Особености на градския строеж, характеристика на градското пространство.Нови архетипове  и развитие на архитектурния език. Градска хигиена и благоустройство.
Рим- световен град. Зрелищата и триумфът в градските пространства. Градове на римската колонизация по българските земи.

Тема 5: Градът във Византия.
Сравнителен анализ на градския живот и градските пространства в Античния свят и Византия. Ранният феодализъм и трансформациите в градския план. Християнството и развитието на византийската култура. Художествено осмисляне на куполните храмове и тяхното значение за града- Св.София в Константинопол. Византийски базилики по средиземноморието и страните от византийския културен кръг.

Тема 6: Пространствени символи на Средновековния град-замък, храм, площад.
Феодалният замък и градските укрепления. Развитието на търговията и разцвета на градовете. Динамика на готическото градско пространство и културата на бюргерството. Готическите катедрали - ясно преплитане на разум и чувства. Структура на уличната мрежа, градския площад, особености на зонирането, възприемането и поведението. Пространствени измерения на  диалога между властта и градското общество. Забележителни  градове и средновековни славянски столици

Тема 7: Ренесансът  – нови градски форми и символи.
Хуманизмът в изкуството и градския живот. Духът на мястото и реконструкцията на средновековната градска структура. Културни и пространствени характеристики на ренесансовия площад. Човекът-мярка за всички неща. Забележителни ренесансови градове. Флоренция- ренесансов дух в средновековна градска структура. Многоцветна Венеция-ренесансова намеса в многопластовата хармония. Значение на градските колажи за полифоничното звучене на града.

Тема 8: Празникът и зрелището в бароковия град.
Рим и грандиозните преустройства на 17 в. Насоченото градско пространство и бароковата динамика, осовите градски композиции и отворени площади. Обогатяване на художествения образ, монументалната скулптура и нейното място в града. Забележителни   барокови ансамбли и площади.

Тема 9: Градовете на френския абсолютизъм.

Новото място на властта - Версай и неговото пространствено великолепие.  Парковите перспективи и ефектът на трикилометровата ос. Новото в Париж - градски оси и паркови композиции.  Пространството и времето в града.

Тема 10: Класицизмът в града.

Удобство и рационалност в градския план. В търсене на изгубеното единство - градът на 19 век. Класицизъм, романтизъм, еклектизъм- противоречията в градските форми. Новите функции, сгради и пространства.Нови материали, технологии и комуникации. Социалното зониране и новите условия на живот в града.
Сецесионът и развитието на новата естетика. Забележителни сецесионови сгради и творци- въображението и неговата реализация.

Тема 11: 20 век и бурното демографско и териториално развитие на градовете.

Зараждане на модерното градоустройство. Времето и измеренията на градското пространство. Голямата урбанизация, градовете-градини и новите идеи на века. Групата де Стийл, Баухаус, Новия дух. Конструктивизъм,   рационализъм и функционализъм  в града.
Атинската харта и ключовите градски функции.

Тема 12: Количеството и качеството в градската среда.

Европейските градове след Втората световна война. Особености на възстановяването и развитието. Районното планиране и структурирането на градските територии - социокултурни характеристики. Разцвет и упадък в модерния град. Постмодерната култура и градът.

Тема 13: Мултикултурното пространство на световния град - Ню Йорк.

Структура и индивидуализъм в градския план.  Ценността на пространството и борбата за височина. Градът и транспорта, граници и прагове в градската среда.   Мултинационалният град и етнокултурните особености на пространството. Реклама и зрелища, обемни и пространствени символи. Културният авангард и масовата култура - места и образи  в града.

Тема 14: Движение и възприемане.

Особености на поведението в града. Престижът на мястото, образът на времето. Модерното и историческото в града.

Тема 15: Загадките на вечния град София.

Исторически пластове и  съвременни градски пространства. Градските улици и културно-опознавателните маршрути. Вечните  символи и животът в модерния град. Забележителни градски пространства и ансамбли.

*Забележка: Учебната програма предвижда работа на терен по специфична методика за изследване на конкретни градски пространства, възприемането и поведението на различни групи граждани и индивиди.

Details
Category: Магистърски програми