Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

Антропология на религиозния живот: Преподобна Стойна

Автори: Дорота Стефанова и Виолета Накова

 

stoyna

 

Гледай видеофилма - https://youtu.be/lnS6I80myOQ

 
„Баба Стойна е родена 1883г. в с. Хазлатар (гръцка Македония, близо до Серес). Ражда се както и всички ние – нормално, с изключение на това, че е дарена като ясновидка още като дете. Тя се радва много на това, също и родителите ѝ. Развива се нормално с изключение на дарението, което й е от Бога, да разговаря със Св. Георги насаме, който впоследствие става неин водач. Родена е без недъзи, но се разболява от едно детско заболяване и ослепява. Преди да ослепее сънувала, че в двора на къщата, в градината, се намира иконата на Св. Георги…“

 

Упованието на хората в силата на чудото е неугаснала искра, която пламти за този, който иска да я приюти в сърцето си без съмнения, защото то е знак за вярата – единствената подкрепа, лек панацея, жива вода, загребана с шепите на вярващия.

 

Феноменът „Студентски град“ – гледната точка на антрополога

Нови културни тенденции – Габрово, casestudy

 

 

проф. дфн Емилия Стайчева

Хорариум:
30 ч. лекции, 30 ч. упражнения

Лекционен курс

I..  Проекти за европеизация на българската литература и култура: - Естетическата програма на кръга "Мисъл";
- Българските символисти /сп. "Златорог" и "Стрелец"/;
- Авангардистки търсения от 20-те години на 20 век;
- Движението "Родно изкуство" от 30-те години на 20 век.
Концепции за мястото и развоя на "родното" в контекста на европейското. Търсене на белезите на идентичността и преход от "традиционно общество" и "традиционна култура" към "модерно общество" и "модерна култура". Интеграция с ценностите на модерното европейско развитие.
Препоръчителни текстове за аналитично обсъждане:
-Иван Еленков. "Версии за българската идентичност в модерната епоха";
-Иван Хаджийски. "Появата на индивидуализма у нас"/1941/;
-Боян Пенев. "Нашата интелигенция" /1924/.

ІІ. Модерността
1. Периодизация на европейските литературни течения от края на 18 век до
30-те  години  на 20  век.  "Съответствия"  и  пресичания  в  българския
литературен и културен контекст.

2. Определяне на романтизма и на "романтичното".
- Йенската школа на немските романтици: фридирих Шлегел, Вилхелм
Вакенродер, Новалис, Лудвиг Тик, Август Шлегел, Фридрих Хьолдерлин и
др.
- "Езерната" школа на английските романтици: Уилям Уърдсуърт, Самуел
Колридж, Робърт Саути и др.
- Романтически идеи и художествени форми във франция: Мадам дьо Стал,
Шатобриан, Констан, Сенанкур и др.
Романтически амбиции и идеология. - Романтическият идеал за хармония;
- Идеята за трансценденталния принцип на възникването на света; - Романтическата идея за познанието. Творецът като познаващ и култът към
гениалността; - Представи за времето и за пространството;
- Романтически неомитологизъм.
Български съответствия: неоромантизмът на кръга "Мисъл": Пенчо Славейков, П.К.Яворов; романтически мотиви и образност при Д. Дебелянов; романтически сюжети и митологизъм при Елин Пелин и Йордан Йовков.

3.  Декадансът като епоха на песимистично осъзнаване на Запада в
термините на културата.
-Философски източници: философия на историята на Освалд Шпенглер в
"Залезът на Запада"; философският песимизъм на Артур Шопенхауер в
"Светът като Воля и Представа"; философията на живота на Фридрих
Ницше; философия на изкуството на Рихард Вагнер.
-Определение на модерното изкуство и на модерността. Шарл Бодлер:
определяне на тематичните и стиловите насоки  на литературата на
декаданса. Парнас и доктрината "Изкуство за изкуството".
-Френският символизъм: Артюр Рембо, Пол Верлен, Стефан Маларме.
Неоплатонизъм  и  метафизичен копнеж на символистите.   Идеята за
"съответствията".
Творческа рецепция и реализация в български контекст: П. К. Яворов, Д.
Дебелянов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Ем. Попдимитров и др.

4. Модерната психология. Интересът към съзнанието, към механизмите на
паметта и към психологическата конструкция. Влияния върху поетиката на
прозата: X. Ибсен, А. Стринберг, Т. Елиът, Дж. Джойс, М. Пруст и др.
Творчески рецепции в българската проза от 20-те и 30-те години на 20 век /Г.
Райчев, Й. Йовков, Н. Райнов, Ч. Мутафов/. Интересът към архетипални нива
на българската култура.
III. Европейският авангардизъм.

- Политически контекст и политическа ангажираност;
- Идеология и манифести на немските експресионисти и италианските
футуристи;
- Търсене на нов поетически изказ: радикалност и вещност; "изгонване" на
Аз-а, изкуство за "масите";
- Апокалиптични визии. "Пренаписване" на космогоничните митове на
човечеството. Предчувствия за възвестяване на "нов свят". Секуларизация
на християнския сакрален разказ.
20-те години на 20 век в българската литература. Лявоавангардистки представи. Творчески реализации: Хр. Смирненски, Г. Бакалов, Г. Милев, Н. Фурнаджиев и др.
30-те години на 20 век. Влияние на идеите на футуризма: Н. Вапцаров, Е. Багряна и др.; "вещната поезия" на А. Далчев.

 

Д-р Горан Благоев


Визуалната антропология е едно от най-модерните направления в съвременната антропологическа наука със свое особено място в системата на хуманитарното знание. Нейният предмет е свързан със създаване и анализ на етнографски филми основно за изследователски и преподавателски цели. Като метод се заражда в края на 19 в., но като направление се оформя след Втората световна война в рамките на американската културноантропологична традиция. Днес се развива като неотменима част от системата на културната и социална антропология.

Първоначално на нейния продукт не се придава самостоятелно значение – той се използва главно като илюстративен материал, допълващ  антропологическите изследвания. Утвърждаването на визуалната антропология като академична дисциплина след Втората световна война среща редица пречки поради трудното първоначално възприемане на научното и дидактично значение на документалния филм. Въпреки това дисциплината бавно и категорично си пробива път в програмите на западните университети, тъй като тя запълва празнината, превръщаща антропологията, по думите на Маргарет Мийд, в предимно вербална наука, при която изследователят разчита повече на устно изразените спомени на своите информанти, отколкото на директно наблюдение и документиране на един или друг елемент от културата на изследваната общност. Тази “недовършеност” на дисциплината се преодолява с използването на аудиовизуална техника в процеса на самото антропологично теренно изследване, в използването на визуалния метод като допълващ и илюстриращ изследваните чрез класическите за науката методи, явления.

Предимството на етнографския филм се състои в това, че той “запечатва” в развитие един или друг културен елемент или процес, който поради избирателната същност на паметта трудно би могъл да се реконструира по спомени на носителите на културата. От друга страна, визуализирането на културата надхвърля многократно възможностите на писменото описание, било то и резултат от така нареченото “дълбинно интервю”. Освен това анализът на някои културни явления, като например танца или движенията на тялото е немислим и невъзможен без използването на визуалния метод. Последният се прилага най-вече с цел добиване на визуален материал за антропологичното изследване, т.е. той е много съществена част от общата антропологическа методология.

С развитието на аудиовизуалната техника и особено с появата на видеото не само се улеснява заснемането и показването на етнографски филми, но и се достига до осъзнаване на факта, че те представляват принципно нов вид антропологичен текст, който не може да бъде сведен само до писменото описание на изследваната култура и не може да служи само за илюстрация на писмения текст. Главната особеност на този “видеотекст” (обусловена от използването на “екранния” език) се състои в това, че той улавя и показва на зрителя (студент, специалист или масов зрител) такива детайли от изследваната култура, които до тогава са били невидими и които не могат да се уловят по никакъв друг начин. Разбира се, филмът, подобно на текста, е също плод на авторова интерпретация. Разликата се състои в това, че докато научният текст е плод на вторична интерпретация (изследователят анализира не самите културни реалии, а техното отразяване в наративите на носителите на културата или в неговите собствени полеви записки), при визуалната интепретация културата “проговаря” сама за себе си, зрителят вижда нейните носители, живите хора, за които тя е реалност, а не научна абстракция. Същевременно нерядко зрителят придобива представа и за начина на работа на изследователя, който също може да присъства във филма.

С течение на времето възникват перспективни изследователски направления като анализ на екранната реч на оператора – представител на друга култура или пък т.нар. “биодокументално кино”, създавано от носители на изследваната култура. Така визуалната антропология от обикновен илюстративен метод се превръща в самостоятелна дисциплина със свои обект, проблеми, методи, стратегии и тактики на изследване, а също и със своя интерпретация на данните. Тя е от особена важност за подготовката на студентите-антрополози за теренна работа – те се научават не просто да регистрират културните факти, но и как да ги “обработват” . Това включва целия процес от избора на обект за визуална фиксация до интерпретацията на получените данни. Теоретичното и идеологическо значение на визуалната антропология се състои в непосредстваната й връзка с актуалния за съвременната хуманитаристика проблем за представянето на чуждата култура, за “превода” на една културно-историческа общност на “езика” на другата. Тоест тя е израз на диалога между културите и тъкмо в това се крие нейната основна теорeтична и методологична същност. Ето защо предлаганият курс може да подготви не само бъдещи документалисти и изследователи, но и  експерти с компетенции по проблемите на културата и обществото като цяло.  
Преподаването по антропология е непълно без прилагането на визуалния метод. В този смисъл курсът придава завършеност на магистърската програма “Антропология и филология”. Той може да откликне на обективната необходимост от подготовка на компетентни хора, които чрез изработка на професионални етноложки и други документални филми да бъдат способни да изпълняват една от основните функции на антрополога – “да превеждат”, да пренасят послания от една култура  в друга. Това ще повиши качеството на филмите, които към момента (доколкото ги има) в голямата си част са дело на непрофесионалисти. Завършилите курса ще усвоят:

 

  • специализирани познания по общи и специфични теми в социалната и културната антропология;
  • специализирани познания за филма като основен репрезентативен метод в полето на антропологията и за документалния филм като жанр;
  • практически умения, необходими за изработване на етноложки филм като писане на сценарий или режисура;
доц. д-р Радка Влахова

Хорариум – 30 часа лекции, 3 кр.
Форма на завършване – курсова работа

АНОТАЦИЯ:
Курсът “Вербални комуникативни стратегии” въвежда магистрантите в теорията за речевите актове и изграждащите ги езикови средства. Проследява се развитието на философските идеи за вербалната дейност от Оксфордската философска школа до съвременните социални теории в постановките на най-главните представители от Витгенщайн до Хабермас като основа на съвремените комуникативни концепти. Курсът представя системата от езикови средства за означаване на факторите на комуникативната ситуация в българския език и прагматичните условия за успешното им използване. По този начин задълбочава и обобщава на по-високо езиково равнище – това на речевата дейност -  лингвистичните знаниия на студентите по основните езиковедски дисциплини. Курсът систематизира стратегиите за реализиране на комуникативните намерения чрез наблюдения върху функционирането на перформативните глаголи в български. Работата с текстове е подчинена на интересите на участниците в магистърската програма, които определят приоритетите на анализирания дискурс – медиен език, публично говорене, политически дискурс, реклама и пр. Този подход дава възможност магистрантите да получат практически умения, ориентирани към бъдещата им професионална реализация.
Лекционният курс ВЕРБАЛНИ КОМУНИКАТИВНИ СТПРАТЕГИИ е интегрална част от модул в магистърската програма ЛИНГВИСТИКА с курсовете по ПРОБЛЕМИ НА РАЗГОВОРНАТА РЕЧ и ЕЗИКЪТ НА МАСОВАТА КОМУНИКАЦИЯ.

Програма:
Теория за речевите актове. Философските идеи на Витгенщайн и Оксфордската философска школа.
Идеите на Дж. Остин и Дж.Сърл.
Идеите за интерактивното говорене във философското разберане на Ю. Хабермас.
Комуникативна ситуация. Компоненти на комуникативната ситуация.
Констелацията ¢говорещ – слушащ´. Езикови средства за назоваване на говорещия и слушащия.
Констелацията ¢пространство-време¢. Деиктични средства. Темпоралност и локалност като текстообразуващи средства.
Речев акт. Видове речев акт.
Перформативните глаголи като сигнализатори на типа речев акт.
Комуникативни стратегии в речевия акт репрезентатив.
Комуникативни стратегии в речевия акт директив.
Комуникативни стратегии в речевия акт комисив.
Комуникативни стратегии в речевия акт декларатив.
Комуникативни стратегии в речевия акт експресив.
Перформативна и неперформативна употреба на глаголите за реч. Илокутивно самоубийство.
Вербални комуникативни стратегии в различни видве дискурс – медиен, политически, академически и пр..

ФОРМА НА ПРОВЕРКА НА ЗНАНИЯТА
Студентите разработват индивидуални изследователски изпитни проекти (курсова работа).

ПРИМЕРНА ИНСТРУКЦИЯ ЗА ИЗПИТЕН ПРОЕКТ:
Отделете и определете броя на комуникативните ситуации в текста.(Определя се за всеки магистрант поотделно)
Определете участниците във всяка една комуниксативна ситуация – роли, референти, езикови средства за назоваване.
Характеризирайте речевите актове във всяко изказване. Определете вида и изразяващия го перформативен глагол.
Направете характеристика на въвеждащите глаголи във всяка конструкция като определите:

А) какъв вид реч според характера на текста сигнализира;
Б) разказваческата перспектива (според участниците/неучастниците в комуникативната ситуация);
В) какъв вид речев акт на субстратното изказване сигнализира;
Г) съдържа ли допълнителна информация за субстратната или за актуалната комуникативна ситуация.

Основна литература:
Р. Влахова. Монофонична и полифонична реч. С. 2000
Л. Андрейчин. Основна българска граматика. С. 1944
ГСБКЕ . Т. 3. Синтаксис. С. 1983
Т. ван Дейк. Вопросы прагматики текста. – В: Новое в зарубежной лингвистике, вып. VІІІ. М. 1978
Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в книжовния български език. С. 1984
J. Austin. How to Do Things with Words. Oxford – London – New York 1975
J. Searl. Speachakts.
B. Streker. Strategien des kommunikativen Handelns. Sprahe der Gegenwart. B. 73. Dusseldorf. 1987
Апресян, Ю.
Перформативы в грамматике и в словаре. -В: Изв. АН СССР,СЛЯ,.45, №3, 209-234.
Арутюнова,Н.О номинативном аспекте предложения, ВЯ, № 6,
Вежбицка,А. Речевые акты. - НЗЛ, вып.ХVІ, М., 247-271.
Ведлер,3. Илокутивное самоубийство. - НЗЛ, вып. XVI, М., 238 - 250
Гугуланова, И. Неперформативни употреби на  някои глаголи за говорене. - В: Славистични изследвания., т.6., С., 131-141.
ван Дейк, Т. Вопросы прагматики текста. - НЗЛ, вып. VIII, М.
Михайлова, Г. Системни отношения в лексиката. В: Изв. на ИБЕ, т. ХХVІ, С.,151-179.
Ницолова, Р. Към въпроса за транспозицията на императива в български и в другите славянски езици. - БЕ, № 6, 514-522. 51. Ницолова 1974а - Ницолова, Р. Зазначението на българските  въпросителни изречения с частици. - В: В памет на проф. Ст. Стойков, С.,  425-429.
Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в съвременния български книжовен език. С., 1984
Хабермас, Ю. Философия на езика и социална теория. С., 2001
Блекмор 1992 - Blakmore D. Understanding ...... ?. An Introduction to Pragmatics
Йегер 1986. Jeger, G. Zur Unterscheidung von Sprachtext und Redetext bei Sprachvergleichenden Untersuchungen. - Kwartalnik neofilologiczny. N 3.
Konrad, R. Studien zur Syntax und Semantik von F Frage und Antwort., Berlin.
Konrad, R. Fragesätse als indirekte Sprechakte Studia Grammatika, XXII, 343-369
Konrad, R.und andere. Lexikon Sprach wissenschaftlicher Tarmini., Leipzig.
Lyons, J. Einführung in die moderne Linguistik., München.
Searle, J. Sprechakte, Frankfurt.

 

masters7

Прием

в магистърските програми на ФСлФ за учебната 2011/2012 г.

(второ класиране)

 

I. Места, субсидирани от държавата

 

Специалност “Българска филология”

 

 

Име и фамилия                                                  Състезателен бал

 

Редовно обучение

 

Програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики”

 

Специалисти

1. Екатерина Огнянова Чавдарова                         10.80

2. Валентина Георгиева Стефанова                        10.72


Програма „Преводач-редактор”


Специалисти

1. Йоана Пламенова Гацова                                    11.86

2. Борислава Стефанова Николова                          11.03

3. Силвия Петрова Христова                                    11.00

4. Петра Подбеушек (след представяне на документ от НАЦИД)     11.00

5. Ивайло Георгиев Фердинандов                           10.97

6. Лора Здравева Илиева-Стоянова                        10.91

7. Станислава Ангелова Клисарска                         10.85

8. Кети Ангелова Турманова                                   10.62


Неспециалисти

1. Гергана Иванова Стоилова                                   11.65

2. Адриана Пенкова Каратонева                               11.64


Програма „Литературата - творческо писане”

 

Неспециалисти

1. Илияна Боянова Делева-Латковска                      11.56

 

Програма “Литература, кино и визуална култура”

 

Неспециалисти

1. Ангелина Жорова Генова                                      11.50


Програма „Опазване на българското културно наследство”

 

Неспециалисти

1. Елена Николаева Кръстева                                  10.69


Специалност РУСКА ФИЛОЛОГИЯ


Програма „Език. Култура. Превод”


Специалисти

1. Кунка-Николета Вълова Ралчева                          10.86


I I. Платено обучение


Редовно обучение


Програма “Литературознание”


Специалисти

1. Живка Йорданова Колева

2. Христина Георгиева Андонова

3. Лъчезар Лъчезаров Вълев


Програма „Лингвистика – езикова система и речеви практики”

 

Специалисти

1. Силвия Василева Петрова

 

Програма „Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката”

 

Специалисти

1. Мартин Пенчев Стойнов

2. Елена Георгиева Загорчина

3. Антония Наскова Атанасова

4. Ана Михайлова Ламбрева


Програма „Литературата - творческо писане”

 

Неспециалисти

1. Даниела Тодорова Пенева

2. Надя Ангелова Трифонова


Програма “Литература, кино и визуална култура”

 

Специалисти

1. Борислава Борисловова Петрова

2. Светослав Бориславов Пиперов

3. Виктория Георгиева Димитрова

4. Елена Иванова Борисова


Неспециалисти

1. Ина Петрова Петрова

2. Явор Павлов Павлов

3. Георги Георгиев Асенов


Програма „Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност”


Специалисти

1. Цвете Стефанова Йорданова

2. Иван Петров Петров


Програма „Опазване на българското културно наследство”


Специалисти

1.  Тонина Сатурнино Манфреди

2. Екатерина Петрова Мизилова


Неспециалисти

1. Лили Костадинова Портър


Програма „Преводач-редактор”

 

Специалисти

1. Красимира Славова Кирова

2. Пенка Иванова Иванова

3. Калина Стефанова Лозанова

4. Зорница Иванова Дамянова

5. Диан Тодоров Киров

6. Ирина Михайлова Серт

7. Ивайло Иванов Радев

8. Жулиде Лютвиева Хамзова

9. Росица Огнянова Милева

10. Берин Бейхан Хасан

11. Милен Ангелов Гьоков

12. Анита Григорова Миланова


Неспециалисти

1. Десислава Веселинова Гълъбова

2. Паулина Георгиева Георгиева

3. Иван Марков Русев

4. Ива Крумова Люцканова

5. Полина Ивайлова Велева

6. Мария Христова Гилина

7. Николай Здравков Узунов

8. Ирина Димитрова Атанасова-Стойчева

9. Илияна Огнянова Очкова

10. Анна Александрова Стоименова


Програма „Образованието по български език и литература в средното училище”

 

Специалисти

1. Мариана Георгиева Пантова


Задочно обучение

 

Програма „Образованието по български език и литература в средното училище”

 

Специалисти

1. Таня Йорданова Митева


Неспециалисти

1.Теодора Тошева Тошева /Генчева/

2. Величка Василева Стаменова

3. Соня Иванова Пулева-Божилова


Обявеното класиране е неофициално. В срок до 07.10.2011 г. Учебен отдел издава обща заповед за записването на кандидатите от втория етап на класирането. Новоприетите от втория етап на класирането магистранти се записват в магистърската програма в петдневен срок от датата на издаването на заповедта.