Магистърски програми

Проф. Валери Стефанов


Курсът има за цел да въведе студентите в някои основни понятия на съвременната антропология и социология (свят, реалност, жизнен свят, смислова подвселена, посредник, средство и др.) и да провери как тези понятия могат да бъдат използвани при четене на различни текстове.

Една от основните тези е, че светът е смислова фигура, която е културно моделирана, ритуално усвоявана и емоционално преживявана. Задачата на курса е да покаже някои от аспектите на това моделиране и начините, по които се преживява така дефинираната смислова фигура.

Последователно се обсъжда реалността на всекидневния живот като ориентиращ и организиращ фактор за всички преживявания. Всекидневната реалност притежава висок коефициент на самоочевидност и предсказуемост. Тя е организирана основно върху “тук-и-сега” преживяванията. Силните семантични класификатори, които действат в нея, я правят инструктивна, удобна и сравнително лесна за обитаване.

Всекидневната реалност има близки характеристики с понятието “свой свят”. Своят свят също е източник на слаби идентификационни напрежения, той стриктно регулира отношенията с другите и се стреми да снабди индивида с удобни форми и формули за разбиране на съществуващото и на самия себе си.

Когато смисловата кохерентност и плътност на “своя свят” бива поставена под натиск, тя често започва да се разпада. Този натиск може да бъде от различен порядък, да е резултат от действието на различни “агенти”. Тогава отделни аспекти от добре усвоената “своя“ реалност започват да се държат “странно” и се налага да бъдат интегрирани отново в рамките на познатото. Другият вариант е да бъдат изтласкани и обявени за мними или безсмислени.

Алтернативните светове се разглеждат като систематизатори на различия, натрупване на опит в обратното. Тези светове са индуктори на противоречия, те обикновено предизвикват кризи в схемите за интерпретация – как да приложим успешно “априорните” познавателни схеми, които ни служат така удобно?

Обсъждат се отношенията между световете като игри на подобието и различието.
Проблемът за “другия свят” се разглежда и като разгръщаща се пред човека възможност да изработва и изпробва различни версии за собственото си съществуване. Алтернативните светове “отварят очите” към особеностите на своя свят – дават възможност да се осмисли отново наличното и липсващото в него.

Основно внимание е отделено на начините, по които световете общуват помежду си – какви канали за комуникация съществуват между тях, кой и защо ги “обслужва”. Разгледани са: специфичните ситуации, които правят пропускливи границите между световете; фигурите, които притежават способността да бъдат посредници; мотивациите за прехождането; средствата за отиването и за завръщането; натискът и преобразуващата сила на другия свят; метаморфозите; символичното сдобиване с нова самоличност и пр.

Текстове за обсъждане:
Омир – “Одисея”
Библия – митове за възнесението и възкресението
Платон – Диалози
Томас Мор – “Утопия”
Х. К. Андерсен – “Малката русалка”
В. Хауф – “Халифът-щърк”
М. Булгаков – “Майстора и Маргарита”

Details

Category: Магистърски програми

Created: 17 March 2010

Общ хорариум: 45 ч. лекции, 15 ч. упражнения
координатор: доц. д-р Лидия Терзийска

Сравнителното литературознание или познато още като литературоведска компаративистика е едно от водещите направления в съвременната филолгия, което отговаря на интеграционните процеси в световната литература и култура взети в цялост.
Предмет на сравнителното изучаване на литературите са взаимовръзките на националните литератури, общото и особеното в тяхното историческо развитие. От самосебе си се разбира, че сравнителното изучаване наред с изучаването на инетичните и контактни връзки особено внимание отделя и на осмислянето на така наречените типолгични близости и отношения. Именно решаването на този проблем е свързано на свой ред с изследването на различни, конкретно-исторически типове, в които намира израз взаимодействието на законите на единството и неравномерността на световното литературно развитие и дава възможност да се приближим към основните закономерности на този процес.

Сегмент 1. Основни понятия на компаративистиката
доц. д-р Л. Терзийска
30 ч. лекции.

1. История и историография. Сравнителни исторически синтези на литературите. Методика на периодизацията - 5ч.
2. Възникване и предмет на компаративистичната наука- 5ч.
3. Основни представители в развитието на компаративистичната наука, школи- 5ч:

а. Пол ван Тигем
б. Claude Pichois et Andre-M. Rousseau
в. Веселовски
г. Жирмунски
д. Ф. Волман
е. Фридлендър
ж. Шкловски, Тинянов, Мукаржевски, Е. Георгиев, Б. Ничев

1. Понятието ”Световна литература”, “Славянски литератури”- общо и сравнително изучаване на славянските литератури - 5ч.
2. Класификация на литературните връзки и взаимоотношения: контактни (генетични), типологични; Литературен контакт, типологична близост, повторяемост в литературния процес- изразяваща се в общи теми, мотиви и принципи на поетиката в българската и руската литератури. Рецепцията и ролята й в развитието на литературните взаимоотношения в българската и руската литератури - 5ч.
3. Компаративистиката- тласък в изучаването на народопсихологията - 2,5ч.
4. Посредническата функция на другите родове изкуство – 2,5ч.

Избрана библиография

Веселовский А.Н. Историческая поэтика. Л., 1940
Жирмунский В. М. Эпическое творчество славянских народов и проблемы сравтительного изучения эпоса. М., Издательство АН. СССР, 1961
Cl. Pchois, A.M. Rousseau. La litterature comparee. Parisq Colin, 1967
R. Etiemble. Comparasion n/est pas raison. Paris. Gallimard,1963
Эйхенбаум Б. Теория “формального метода” . В его кн. Литература (теория, критика, полемика), Л.  1927
Тынянов Ю. Архаисты и новаторы. Л., 1929
Шкловский В. Искусство как прием. Сборник по теории поэтического языка. Петроград, 1916.
Барабаш Ю. Я. Вопросы эстетики и поэтики. М. “Современник”, 1973
“Pamietnik literacki”,1968,  № 3
Е. Георгиев. Литературознание с повече измерения. С., “Наука и изкуство” 1974
И. Г. Неупокоева. История всемирной литературы. Проблемы системного  и сравнительного анализа. М., “Наука”, 1976
А. Дима. Принципы сравнительного  литературоведения. М., “Прогресс”, 1977
Problemy literrarni komparatistiky – “Impuls”,  № 2
L.Nyiro. Problemes de literature comparee et  theorie literature. Literature hongroise, literature europeenne. Budapest, 1977.
Н. Бассель. Некоторые методологические аспекты сравнительного изучения литературы. Известия АН Эстонской ССР, т.21, 1972
А. Флакер. История национальной литературы и сравнительное литературоведение. “Slavica Slovaca”, 1967,  № 2
Фридлендер Г. М. О некоторых проблемах поэтики сегодня”. В кн. “Исследования по поэтике и стилистике”. Л., “Наука”, 1972
Й.Грабак. Literarni komparatistika. Praha, 1971
K.Rosenbaum. Literarne sprostredkovanie.  Slavica Slovaca, 1967, № 3
Б. Ничев. Основи на сравнителното литературознание. “Наука и изкуство”. С., 1986

Сегмент 2. Утопия и антиутопия в руската и българската литература
гл. ас. П. Паунова
15 ч. упражнения

1. Антиутопията като пародиен жанр – 3 ч.
2. Жанрови проблеми на утопията и антиутопията – 4 ч.
3. Руската антиутопия на ХХ век - 3 ч.
4. Парадигмата на антиутопията-примери в българската и световната  литература – 5 ч.

Избрана библиография
сб. “Утопическое мышление”. М. 1991
Т. Давыдова.  Творческая эволюция Е. Замятина в контексте русской литературы первой трети ХХ века. П., 1982
М. Михеев. Мир Платонова через его язык. М., 2000
Ц. Хубенова. Анатомия на илюзията. С., 1992

Сегмент 3. Свое/ чуждо в текстовете на руската емиграция
(България, 1918-1941)
гл. ас. д-р Г. Петкова
15 ч. лекции

1 Увод. Проблемът за емиграцията. Терминологичен апарат. – 3 ч.
2.Философски текстове. Евразийство. – 4 ч.
3. Руска периодика – образи на българина и образи на русина в руския емигрантски
печат. -3 ч.
4. Руска емигрантска литература в България. Персоналии – 5 ч.

Избрана библиография
Исход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев. София, 1921.
Петкова, Галина. Христо Манолакев. Руската София - несъстоялата се емигрантска столица. - сп. Литературна мисъл. - 1994, № 3. - С. 3 - 9.
Петкова, Галина. Да (не) откриеш българина В: Да мислим Другото - образи, стереотипи, кризи ХVІІІ - ХХ век. Съст. Николай Аретов. Издателство "Кралица Маб", 2001, С. 143 - 154.
Петкова, Галина. Литературоведският проект на проф. П. М. Бицили: между Салимбене и Пушкин. / Литературоведческий проект П. М. Бицилли: между Салимбене и Пушкиным (Опыт реконструкции). // Бицили, П. Салимбене и Пушкин. Варна, 2004 <http://liternet.bg/publish10/gpetkova/proekt.htm> / <http://www.liternet.bg/publish10/gpetkova/proekt_ru.htm> (19.10.2004).
Тодоров, Величко. И свой своя (не) позна... Етюди по славянска имагинистика. Част трета. Бохемия клуб. С. 1998

Details

Category: Магистърски програми

Created: 10 September 2009

СИД - Литературното писане в средното училище

гл. ас. д-р Наталия Христова-Пеева

хорариум: 30 часа

АНОТАЦИЯ

Реализирането на литературното образование не само като процес на преподаване на знания за литературата, но и като обучение в нейното правене (писане) е широко разпространена практика в европейски и световен мащаб. То е обусловено както от преориентирането на приоритетите в образователната парадигма на конструктивизма от обяснителното преподаване на знания към ученето чрез действие, правене и участие, така и от съвременните естетически теории и практики, които разколебават наследените представи за изкуството като привилегия на гениалния, изключителен творец. Образоващият потенциал на съвременните практики на обучение в/на литературно писане, осъществяващи се като трансформиране, пренаписване на вече съществуващи текстове, е свързан с факта, че те явяват акта на писане като неразривно свързан с този на четене, че подчертават съществената роля на знанието за литературата в практическия опит за/на нейното правене.

В последните няколко години българското средно училище прави определени опити да включи практическото учене на литература в обучителния процес. Така например актуално действащите учебни програми за 5. и 6. клас очакват учениците да могат да пишат кратки художествени текстове, да конструират приказки и разкази по дадено начало, край, герой, по аналогия, да пишат стихотворения по предложени рими, да съставят текстове, като включват нов участник в действието, променят мястото на действието, включват нови епизоди, комбинират сюжетни елементи от различни текстове и др Подобно разгръщане в българската образователна среда на опита за/на литературно писане е трудно осъществимо обаче в условията на липсваща съответна квалификация на учителските кадри. Затова специализираният курс Литературното писане в средното училище си поставя за цел да предложи базисна теоретична подготовка относно методологическите основи на литературното писане в училище, принципите на педагогическите интервенции и на оценъчните процедури и да осигури възможност на магистрантите да се превърнат в субекти на аналогични на предлаганите на учениците скриптурални практики.

Форма на текущ и заключителен контрол : портфолио и курсова работа

ПРОГРАМА

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991.

2. Женет, Ж. Фигури. С., 2001.

3. Родари, Дж. Граматика на фантазията. С., 1981.

4. Проп, Вл. Морфология на приказката. С., 2001.

5. Семиотика. Материята на мисълта. С.,1991.

6. Теория на литературата. От Платон до постмодернизма. С., 2005.

7. Тодоров, Цв. Поетика на прозата. С., 1985.

8. Христова-Пеева, Н. Литературното писане в училище, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.

9. Христова-Пеева, Н. Обучението в писане на приказки в училище - традиционен и електронен дизайн - Списание на СУ за електронно обучение, 2011/3.

10. Христова-Пеева, Н. Ученето на литературно писане в традиционно и в електронно ателие по писане - Списание на СУ за електронно обучение, 2010/4.

11. Христова, Н. Литературнообразователният дискурс в постмодерната ситуация - дискурс за литературата и/или литературен дискурс - Български език и литература, кн.2, 2005.

12. Христова, Н. Генетичната критика и учениковият опит за/на литературно писане. В: Електронно списание LiterNet, 17.10.2009, №10(119)

13. Христова, Н. За дълга към детството - сб. Езикът и литературата: Методически парадигми и образователни политики. С., 2005.

14. Христова, Н.. Обучението в литературно писане – методически бриколаж или система от дейности с единни теоретични основи – Образование, бр.4, 2006.

15. Христова, Н.. Тази странна институция, която не позволява да се каже всичко – сб. Политики на различието, езици на близостта. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 2006.

Details

Category: Магистърски програми

Created: 27 July 2012

Срок на обучение: 2 семестъра

Форма на обучение: редовна и задочна

Учебен план (редовно обучение),  учебен план (задочно обучение)

Програмата е ориентирана към обогатяване на професионалната компетентност на бакалаври и магистри по българска филология с учителска правопоспособност, както и на преподаватели по български език и литература в средните училища. Магистрантите усвояват знания и умения, които ще им позволят да се реализират като пълноценни специалисти, способни да повишават качеството на образованието по български език и литература в средното училище. В хода на обучението си те се запознават с най-новите тенденции и практики във филологическата област, както и с навлизащите в учебния процес съвременни образователни технологии. Завършилите успешно магистърския курс могат да се реализират не само като учители, но и като автори и/или оценители на държавни образователни изисквания, учебни програми, учебници и учебни помагала, оценители по български език и литература на зрелостни изпити и външно оценяване, като експерти на национално и регионално ниво.

Програмата е създадена през 2004 г. През нея са преминали обучение и са защитили магистърската си теза отлично повече от 30 души. Сред тях има магистри по българска филология, преподаващи български език в европейски училища – в Мюнхен, Франкфурт, Люксембург, Мадрид. Програмата предлага обучение на специалисти и неспециалисти, редовно или задочно; вкл. някои от курсовете имат електронна версия и позволяват дистанционно обучение. 

Условия за прием:

1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в професионално направление „Филология“ и придобита педагогическа правоспособност като учител.

2. Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на приемен изпит (събеседване). Класирането става въз основа на бал, образуван от сумата от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

Приемът за платено обучение е по документи, без изпит.

Възпитаници на магистърската програма за нея

Учебен план

Въпроси за събеседване с кандидатите за магистърската програма

• Какви са Вашите мотиви да кандидатствате за тази магистърска програма? Посочете поне три аргумента.
• Какви са Вашите очаквания за магистърската програма “Образованието по български език и литература в средното училище”? Посочете поне три очаквани резултата от занятията по тази програма.
• Какви промени според Вас са характерни за съвременното обучение по български език и литература?
• Какво според Вас е влиянието на Интернет върху обучението по български език и литература?
• Каква според Вас е разликата между обучение по български език и литература и образование по български език и литература; между езиково обучение и езиково образование; между литературно обучение и литературно образование?
• Как преценявате Вашите изяви по време на педагогическата практика, на изпита по методика? Как ги преценяват учителят и асистентът по методика, с които сте работили? Писали ли сте курсова работа по методика на обучението по български език и литература?
• Какво бихте променили в съвременното обучение по български език и литература? Обосновете се устно.
• С какво твърдение бихте продължили изречението: “Да преподаваш български език/ литература означава...”? Изразете Вашето становище и го обосновете устно.
• Каква е Вашата представа за професионалиста в преподаването на български език и литература?

Ръководен екип

проф. дпн Адриана Дамянова
e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

проф. д-р Татяна Ангелова

e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

координатор: Албена Дъбова

e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Магистърска програма "Образованието по български език и литература в средното училище" за неспециалисти