Магистърски програми

Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

гл.ас. д-р А. Замбова

Хорариум: 30 ч. лекции, 3 кр.
Форма на завършване: изпит

Анотация

Курсът разглежда основните характеристики на езика на масовите комуникации, присъщото за тях съчетаване на експресия и стандарт, като обусловени от специфичната им функционална и комуникативна природа. Отделя се внимание на такива водещи тенденции в развитието на съвременния ни медиен език като номинализацията, интелектуализацията и професионализацията, от една страна, и колоквиализацията и оварваряването, от друга. Прави се също така преглед на основните гледища и теоретични подходи в изучаването на масовите комуникации, както и обобщение на ключовите им езикови особености в съвременните български условия. Предложена е и подробна библиография по разглежданите въпроси.

ПРОГРАМА

1. Основни гледища и подходи при изучаването на масовите комуникации
а) Първа теза: Масмедиите са опасни – Франкфуртската школа и последователите и
б) Антитеза: Масмедиите като четвърта власт – либерално-плуралистично направление
в) Опити за ревизия и синтез между тях
2. Функционална и комуникативна специфика на масовите комуникации – двойнствена информативно-манипулативна функционална ориентация и следствията от нея
3. Жанрово деление в различните медии – исторически, функционални и стилистични основания
4. Водеща характеристика в езика на масовите комуникации – съчетаването на експресия и стандарт (обусловена от двойнствената им функционална ориентация)
5. Тенденции, определяни от информативната функция: номинализацията като основен механизъм за информационно насищане на текста; интелектуализацията и др.
6. Тенденции, определяни от манипулативната функция:
а) колоквиализацията (имитацията на разговорност) – основен механизъм за привличане на масовата аудитория и печелене на доверие
б) оварваряването (снижаващата стилизация) – механизъм за провокиране на интерес и шокиране на аудиторията (особено ефективен в българските условия)
7. Популярните медийни жанрове – модерно проявление на манипулативна агресия към масовото съзнание
8. Обобщение на ключовите особености в езика на съвременните български масмедии – висока конотативност и ниска денотативност (следователно: високо манипулативен и ниско информативен медиен език)


БИБЛИОГРАФИЯ :

Аристотель 1978: Риторика. Книга третья. Античные риторики. Издательство Московского университета, 1978
Босак, Я. 1988: Разговорност как динамический фактор. Новое в зарубежной лингвистике. ХХ. Москва, “Прогресс” 1988
Бояджиев, Т. 1986: Българска лексикология. НИ, София 1986
Българско медиазнание: т.2, 1998
Георгиев, Д. 1971: Архитектура на вестника. НИ, София 1971
Георгиев, Ст., Русинов, Р. 1979: Учебник по лексикология на българския език. НИ, София 1979
Годишник на ИЧС: т.9, София 1994
Дюлгерова, Г. 1991: Многоаспектност на разговорността в съвременния български език. Проблеми на българската разговорна речр В. Търново 1991
Езикът и социалните контакти: Проблеми на социолингвистиката 5, София 1996
Журналистиката в тоталитарното и посттоталитарното общество, С. 1995
Замбова, А. 1991: Вторичната езикова реалност на тоталитарната система. Сп. “Български език и литература”, кн.1, София 1991
Замбова, А. 2000: Манипулативни езикови стратегии в печата. ИК “СЕМА РШ”, София 2000
Земская, Е. А. 1979: Русская разговорная реч. Лингвистический анализ и проблемы обучения, Москва 1979
Кожин, А.Н., Крылова, О.А., Одинцов, В.В. 1982: Функциональные типы русской речи. “Высшая школа”, Москва 1982
Маккуейл, Д. 1992: Масова комуникация. Комуникацията. София 1992
Мико, Ф. 1988: Характер разговорности и разговорного стиля. Новое в зарубежной лингвистике. ХХ. “Прогресс”, Москва 1988
Найденов, Д. 1995: Пресжурналистика. София 1995
Попова, В. 1977: Жаргона и някои негови функции в езика на художествената литература. Сп. “Септември”, кн.7, 1977
Попова, В. 1979: Стилистичната функция на някои категории думи в художествената литература. НП, София 1979
Социолингвистика и комуникация: Проблеми на социолингвистиката 4, София 1995

Bell, A. 1991: The Language of the News Media. Blackwell, Oxford UK and Cambridge MA 1991
Bell, D. 1960: America as a mass society: a critique. The End of Ideology: on the Exhaustion of Political Ideas in the Fifties. New York, Free Press 1960
Blakar, R.M. 1979: Language as a means of social power. Pragmalinguistics. J. Mey (ed), The Hague, Paris and Mouton 1979
Bolinger, D. 1973: Truth is a Linguistic Question. Language, vol. 49, No 3,1973
Coulthard, Malcolm 1994: Advances in Written Text Analysis. Routledge, London and N. Y. 1994
Culture, Society and the Media: Routledge, L. and N. Y. 1992
Fowler, R. 1991: Language in the News. Dicourse and Ideology in the Press. Routledge, L. and N.Y. 1991
Glasgow University Media Group (GUMG) 1976: Bad News. London, Routledge and Kegan Paul 1976
GUMG 1980: More Bad News. London, Routledge and Kegan Paul 1980
GUMG 1982: Really Bad News. UK, Writers` and  Readers` Publ. Co-op. 1982
GUMG 1985: War and Peace News. UK, Open University Press 1985
GUMG 1993: Getting the Message. News, Truth and Power. Eldridge, J. (ed), Routledge, London and New York 1993
Jakobson, R. 1960: Linguistics and Poetics. In: Style in Language. M.I.T. Press, Cambridge, Massachusetts 1960
Journalism and Popular Culture: Dahlgren, P. and Sparks, C. (eds), SAGE Publications Ltd. London 1992
Kats, E. and Lazarsfeld, R. 1955: Personal Influence. Glencoe, Free Press 1955
Klapper, J. 1960: The effects of mass communication. Glencoe, Free Press 1960
Marcuse, H. 1968: One Dimentional Man. London, Sphere 1968
Marcuse, H. 1970: Five Lectures. London, Allen Lane 1970
Negrine, R. 1991: Politics and the Mass Media in Britain. Routledge, L. and N.Y.
O`Sullivan, T., Dutton, Br., Rainer, Ph. 1994: Studying the Media. Ed. Edward Arnold, L., N.Y., Auckland 1994
Seymour-Ure, C. 1991: The British Press and Broadcasting since 1945. Basil Blackwell Inc. 3, Cambridge Center, Cambridge, Massachusetts 1991
Sparks, C. 1988: The Popular Press and Political Democracy. Media, Culture and Society 10 (2) 1988
Tannen, D. (ed) 1984: Spoken and Written Language. Exploring Orality and Literacy. Vol. IX in the series: Advances in Discourse Processes, ABLEX Publishing Corporation, Norwood, N.Jersey 1984
Details
Category: Магистърски програми

АНОТАЦИЯ

Курсът има за цел да разгледа етапите на обединяване на Европа, европейската езикова политика, и да обсъди мястото и бъдещата роля на България в нея. Историческият преглед включва анализ на езиковата ситуация и законодателство в отделните държави и очертаване на процесите, довели до изграждането на общоевропейска езикова политика. Разглеждат се ключови документи (резолюции, декларации, законови актове) и програми определящи посоките на нейното развитие през ХХІ век. Анализът на отделните проекти позволява да се проследи динамиката в развитието на езиковата политика в Европа и да се представят съвременните тендениции в нея, които биха позволи на българските институции да изградят собствена дългосрочна стратегия за европейско сътрудничество и запазване на културната идентичност при премахването на държавните граници.


УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Тема N
Наименование на темата
Хорариум

Обединена Европа като обект на изследване. Методи и извори за проучване на интеграционните процеси в Европа на регионално, национално и транс-национално равнище.

3

Възникване на идеята за обединяване на Европа. От Виктор Юго и идеята му за Обединени европейски щати до Жан Моне.

3

Основни етапи в изграждането на единна Европа от европейска "общност" с икономически интереси до съвременен европейски "съюз".

 

Държави-членки и кондидати за членство. Анализ на отделните вълни на разширяване. Специални територии на Европейския съюз.

 

Характер и особености на езиковата ситуация в Европа през ХХ век и в началото на ХХІ век. Мултилингвизъм и плурилингвизъм. Официални езици на Европейския съюз.

3

Европейските образователни доктрини и ролята на езиковото обучение на ХХІ век. Проблемът за запазването на езиковото и културно многообразие.

3

Профили на европейската езикова политика. Типове държавни стратегии за регулиране на взаимоотношенията между етноси и езици. Европейският модел за обучение по чужди езици.

 
Развитие на идеята за изработване на "Прагови равнища" по отделните езици и приложението й в България. Общоевропейската рамка за чуждоезиково обучение и българското държавни стандарти по учебния предмет "Чужд език".

3
Разработване основите на езиковата политика за многоезична и мултикултурна Европа. Многоезичие, културна самобитност и европейско гражданство.

3

Кодификацията на езика като инструмент на езиковата политика в условия на многоезичност. Българският принос в развитието на европейското чуждоезиково обучение.

 

3

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ПОДГОТОВКА
Веселинов, Д. Езиковата политика на Съвета на Европа. - Чуждоезиково обучение, 2000, кн. 2, с. 14-20.
Виденов, М. Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици). София, 2003.
Les langues vivantes: apprendre, enseigner, évaluer. Un cadre européen commun de référence. Strasbourg, Conseil de la coopération culturelle, 2000.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ: писмен изпит

Details
Category: Магистърски програми

 

проф. дпн Румяна Йовева

Хорариум:
45 ч. лекции, 15 ч. упражнения

Лекционен курс

1. Концепции за историята
2. История и   историчност в културните епохи
3. Процеси  и  процесуалност  в  културата  и  литературата     
4. Историография и литература
5. Литературни истории в границите на исторически период – обект, структуриране Ролята на автора в/за литературната история
6. (Не)съвместимост между литературна история и литературен дискурс/литературно поле
7. Историографски парадигми в българската историческа наука. Периодизация:
- Средновековие;
- Възраждане;
- Ново време;
- Тоталитаризъм;
-Посттоталитаризъм.
8. Български литературни истории в традиционните историографски парадигми
9. Проект за изучаване на историите на литературата в средното училище:
Запознаване с културната епоха – специфика на културните процеси, мотивиращи литературните полета в нейните граници;
Информация за литературна епоха/литературно поле/дискурс/школа/направление – представа за литературност, предпочитани теми и жанрове;
Представяне на репрезентативен/репрезентативни автор/автори и текстове за литературната епоха/полето;
Битието на предпочитани теми, проблеми, мотиви, модели, символи, жанрове в изучаваното поле;
Съпоставка между автори/текстове от изучаваното поле и с автори/текстове от предходно/предходни поле/полета по: теми, проблеми и мотиви; символи и модели; смислоносещи компоненти на жанра.  

10. Литературни истории в литературнообразователния дискурс:
Възраждане – граници, модели от мит и фолклор в литературата. Отношение към извънтекстовостта. Мисията на автора. Другостта на Ботев в контекста на Възраждането;
Литературата на Новото време – школи/направления/литературни дискурси. Представи за литературност – реализъм, българска модерност/символизъм, авангард;
Българската литература от 50-те – 80-те години на ХХ век. Идеологически постулати и литература. Форми на заобикаляне на дискурса на властта;
Тенденции в литературните процеси в епохата на посттоталитаризма.  

Избрана библиография

1. Арнаудов, М. Основи на литературната наука. С, 1942
2. Арнаудов, М. Българското възраждане. С, 1942
3. Атали, Ж. Истории на времето. С, 19934
4. Балан, Ал. Българската литература. 1896
5. Барт, Р. Въображението на знака. С, 1951
6. Башла, Т. Поетика на пространството. С, 1988
7. Бурдийо, П. Практическият разум. С, 1997
8. Бурдийо, П. Правилата на изкуството. С, 2004            
9. Бърнстийн, Р. Нова констелация. С, 1996
10. Гадаме, X.- Г.  Истина    и    метод. С, 1996
11. Георгиев, Н. Тезиси по история на новата българска литература
В: Литературна история,    1987, № 16
12. Дерида, Ж. За граматологията. С, 2001
13. Елиаде, М. Космос и история, М., 1987
14. Йовева, Р. Методика на литературното образование. Ш, 2000
15. Константинов, Г. Нова българска литература. Т. І, С, 1942
16.  Константинов, Г. Нова българска литература. Т. ІІ, С, 1943
17. Леви – Строс, К. Структурная антропология, М., 1983
18. .Лиотар,  Жан - Франсоа. Постмодерното, обяснено за деца, С, 1993
19. Лиотар, Жан-Франсоа. Не-човешкото. С, 1999
20. Ничев Б. Критика и литературна история. С, 1980
21. Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. І – ІV, С.
22. Радославов, Ив. Българската литература. С, 1947
23. Рикьор П. История и истина. С, 1993
24. Стоянов, Ж. Идеите за историята. С, 1991
25. Стоянов, Ж. Идеите за историята – ХХ век. С, 1993
26. Тойнби, А. Изследване на историята. С, 1995
27. Фуко, М. Генеалогия на модерността. С, 1992
28. Фуко, М. Думите и нещата. С, 1992
29. Фуко, М. Археология на знанието. С, 1996
30. Шишманов, Ив. Избрани съчинения. Т. І – ІІІ, С, 1965 – 1971
31. Яос, Х.-Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С, 1998

Details
Category: Магистърски програми

 

проф. д-р Димитър Веселинов

Статут на дисциплината: избираема
Форма на обучение: редовно обучение
Вид на занятията: лекции - 30 ч.
Кредити: 2 кредита

 

АНОТАЦИЯ

Курсът има за цел да разгледа етапите на обединяване на Европа, европейската езикова политика, и да обсъди мястото и бъдещата роля на България в нея. Историческият преглед включва анализ на езиковата ситуация и законодателство в отделните държави и очертаване на процесите, довели до изграждането на общоевропейска езикова политика. Разглеждат се ключови документи (резолюции, декларации, законови актове) и програми определящи посоките на нейното развитие през ХХІ век. Анализът на отделните проекти позволява да се проследи динамиката в развитието на езиковата политика в Европа и да се представят съвременните тендениции в нея, които биха позволи на българските институции да изградят собствена дългосрочна стратегия за европейско сътрудничество и запазване на културната идентичност при премахването на държавните граници.


УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Обединена Европа като обект на изследване. Методи и извори за проучване на интеграционните процеси в Европа на регионално, национално и транс-национално равнище.     

Възникване на идеята за обединяване на Европа. От Виктор Юго и идеята му за Обединени европейски щати до Жан Моне. 

Основни етапи в изграждането на единна Европа от европейска "общност" с икономически интереси до съвременен европейски "съюз".     

Държави-членки и кондидати за членство. Анализ на отделните вълни на разширяване. Специални територии на Европейския съюз.    

Характер и особености на езиковата ситуация в Европа през ХХ век и в началото на ХХІ век. Мултилингвизъм и плурилингвизъм. Официални езици на Европейския съюз.   

Европейските образователни доктрини и ролята на езиковото обучение на ХХІ век. Проблемът за запазването на езиковото и културно многообразие.    

Профили на европейската езикова политика. Типове държавни стратегии за регулиране на взаимоотношенията между етноси и езици. Европейският модел за обучение по чужди езици.     

Развитие на идеята за изработване на "Прагови равнища" по отделните езици и приложението й в България. Общоевропейската рамка за чуждоезиково обучение и българското държавни стандарти по учебния предмет "Чужд език".


Разработване основите на езиковата политика за многоезична и мултикултурна Европа. Многоезичие, културна самобитност и европейско гражданство.    

Кодификацията на езика като инструмент на езиковата политика в условия на многоезичност. Българският принос в развитието на европейското чуждоезиково обучение.    



ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ПОДГОТОВКА


Веселинов, Д. Езиковата политика на Съвета на Европа. - Чуждоезиково обучение, 2000, кн. 2, с. 14-20.
Виденов, М. Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици). София, 2003.
Les langues vivantes: apprendre, enseigner, évaluer. Un cadre européen commun de référence. Strasbourg, Conseil de la coopération culturelle, 2000.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ:  писмен изпит

Details
Category: Магистърски програми

 

доц. д-р Ценка Досева

30 ч. лекции

 

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

Лекции

 

Тема N

Наименование на темата

Хорариум

1

Предмет исторического синтаксиса. Связь синтаксиса с морфологией. Задачи исторического синтаксиса. Предварительные замечания о синтаксической системе древнерусского языка.

2

2.

Простое предложение в древнерусском языке. Двусоставные и односоставные предложения. Типы односоставных предложений: определенно-личные, неопределенно-личные, безличные, назывные. Вопросительные предложения. Отрицательные предложения.

4

3.

Выражение подлежащего  в древнерусском языке. Распространение личных местоимений в роли подлежащего. Лексически неодночленное подлежащее. Собирательные имена существительные в роли подлежащего и согласование с ними сказуемого.

2

4.

Выражение сказуемого в древнерусском языке. Именное составное сказуемое с именной частью, выраженной существительным и прилагательным. Развитие творительного предикативного имен существительных и прилагательных. Причастие в составе именного сказуемого.

Второстепенное сказуемое.

4

5.

Вторые косвенные падежи (винительный, родительный, дательный) в древнерусском языке - их отмирание и распространение творительного предикативного.

2

     6.

Употребление падежей в древнерусском языке. Соотношение падежных форм с предлогами и без предлогов при именах существительных.

4

7.

Согласованное определение в древнерусском языке. Изменения в значении атрибутивных сочетаний. Категория притяжательности в древнерусском языке.  Изменения в способах согласования определения с определяемым словом. Изменения в расположении определения по отношению к определяемому слову.

2

     8.

Сложное предложение. Сочинение и подчинение в древнерусском языке. Сложносочиненные предложения с соединительными, противительными и разделительными союзами.

4

9.

Сложноподчиненные предложения  с придаточными времени, причины, цели, следствия, условия  и т. д. Подчинительные союзы и их многозначность в древнерусском языке.

2

   10.

Отличия древнерусского от древнеболгарского языка в области синтаксиса.

2

11.

Основные черты в развитии синтаксиса русского языка.

 

2

 

Формиране на оценката:

  • Текущи оценки от дискусии и анализ на текстове и оценка от защита на предварително представена курсова работа

                                                     

Литература

Борковский, В. И. Синтаксис древнерусских грамот (Простое предложение). Москва, 1955.

Борковский, В. И, П. С. Кузнецов. Историческая грамматика русского языка. Москва, 1963.

Василенко, И. А. Историческая грамматика русского языка. Сборник упражнений. Москва, 1984.

Граматика на старобългарския език. Фонетика, морфология, синтаксис. Гл. ред. чл.-кор. И. Дуриданов. София, 1991.

Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова, И. Добрев. Старобългарски език за ХI клас на НГДЕК “Константин-Кирил Философ”. София, 1985.

Иванов, В. В. Историческая грамматика русского языка. Москва, 1964, 1982. 
Исследования по синтаксису старославянского языка. Прага, 1963.
Историческая грамматика русского языка. Синтаксис. Простое предложение. Под ред. В. И. Борковского. Москва, 1987. 

Историческая грамматика русского языка. Синтаксис. Сложное предложение. Под ред. В. И. Борковского. Москва, 1979.

Истрина, Е. С. Синтаксические явления Синодального списка I Новгородской летописи. Петроград, 1923.

Крысько, В. Б. Особенности функционирования аккузатива в древнерусском языке XI–XIV вв. как отражение праславянских и индоевропейских синтаксических отношений. – Slavia Orientalis. 1992. T. 41, с. 109–116.

Крысько, В. Б. Исторический синтаксис русского языка. Объект и переходность. Москва, 1997.

Кузьмина, И. Б. Синтаксис русских говоров в лингвогеографическом аспекте. Москва, 1993.

Ломтев, Т. П. Очерки по историческому синтаксису русского языка. Москва, 1956.

Мещерский, Н. А. О синтаксисе древних славяно-русских переводных произведений. – В: Теория и практика перевода. Ленинград, 1967.

Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 3-то изд., 1978.

Мирчев, К. Старобългарски език. Кратък граматичен очерк. София, 1985, 2001.

Павлова, Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, 1979.

Павлович, А. И. Историческая грамматика русского языка. Ч. 3. Синтаксис. Москва, 1981.

Припадчев, А. Н. Историческая грамматика русского языка. Ч. 3. Синтаксис. Воронеж, 1996.

Ремнева, М. Л. Литературный язык Древней Руси. Москва, 1988.
Ремнева, М. Л. Пути развития русского литературного языка XI-XVII вв. Москва, 2003. 

Спринчак, Я. А. Очерк русского исторического синтаксиса (Сложное предложение). Киев, 1964.

Стеценко, А. Н. Исторический синтаксис русского языка. Москва, 1977.

Структура предложения в истории восточнославянских языков. Под ред. В. И. Борковского. Москва, 1983.
Трубинский, В. И. Очерки русского диалектного синтаксиса. Ленинград, 1984.

Харалампиев, Ив. Историческа граматика на българския език. Велико Търново, 2001.

Черных, П. Я.  Историческая грамматика русского языка. Москва, 1954.
Якубинский, Л. П. История древнерусского языка. Москва, 1953.


                 Изготвили програмата: доц. д-р Събка Богданова, доц. д-р Ценка Досева


Details
Category: Магистърски програми