Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

Проф. Милена Кирова


Курсът има интердисциплинарен характер, той обединява знания от различни науки: антропология, история на религията, библеистика, литературознание…

Основен обект на анализ са женските образи в Стария Завет, но в отделните лекции се проследява проблематика с комплексен характер: какви са механизмите (митологични, легендарни и литературни), кои са стратегиите на изображение, какви са целите (експлицитни и скрити) да се представи една богата система от превъплъщения на женското присъствие в библейския текст.

Идеята за жената работи като фокус, през който са видени важни проблеми (с религиозен, политически и нравствен характер) на библейския свят. Жената се превръща в огледало на една идеология за човека, която има основополагаща функция за патриархалното общество.

Лекциите се стараят да разграничат онези идеи, които са автентични за староеврейския текст, от техните по-късни превращения и употреби в популярната християнска култура. Обект на “затворен прочит” са и конкретни истории или сюжетни ситуации, включени в целостта на различни глави и книги.


Курсът завършва с изготвянето на писмено съчинение от десет страници.

 

проф. дфн Енчо Мутафов

Хорариум
30 часа лекции, 30 часа упражнения

Дисциплината има характеристиките на висш литературно-теоретически  курс. В своята начална част той представя философията на литературно-теоретическото познание и въвежда студентите в историческото развитие на понятието за литература (поезия, литература, белетристика) от Просвещението до Хегел. В останалата си част курсът се съсредоточава върху развитието на литературната теория през 20 век, като представя различни школи и направления с техните методологии, основни теоретични позиции и понятия. Като цяло курсът си поставя за цел да разкрие различни аспекти от историческото и съвременно развитие на понятието за литература, като подготви студентите за четене и анализ на литературни произведения и на литературно-теоретически констелации. Стремежът е да се изготви апарат от основни понятия и методологически подходи.

Лекционен курс


1. Поезията и живописта. Лаокоон на Е.Г. Лесинг                             4 часа
2. Геният, природата и Богът в Aestheticainnuceна Георг Хаман       4 часа
3. Поезията във философско-историческата концепция на Йохан
Готфрид Хердер                                                                                     4 часа
4. Естетиката на Карл  Филип Мориц                                                    4 часа
5. Третата критика на Имануел Кант                                                     4 часа
6. Романтически теории за литературата. Аугуст Вилхелм Шлегел. Фридрих Шлегел. Новалис. Фридрих Шлайермахер.                                              16 часа
7. Философия на изкуството на Йозеф Шелинг                                       4 часа
8. Естетиката на Хегел и мястото на литературата в нея                        4 часа
9. Руски формализъм – методологически принцини и основни понятия       4 часа
10. Структурализъм – методологически принципи и основни понятия         4 часа
11. Нова критика - методологически принципи и основни понятия              4 часа
12. Феноменология - методологически принципи и основни понятия           4 часа

Избрана библиография
Гадамер Х. Г. Истина и метод. Основни черти на една философска херменевтика. С. 1997.
Гилберт К., Кун Г. История эстетики. 1960.
Естетика на немския романтизъм, Софияр 1975.
Кант, И. Критика на способността за съждение, С., 1998.
Лесинг. Лаокоон или за границите на живописта и поезията. С. 1978.
Структурализм - "за" и "против". М. 1975.
Стайнър Питър. Руският формализъм. Шумен. 1995.
Тодоров Цветан. Поетика на прозата. С. 1985.
Хегел, Г. Естетика, т. 1 и 2, С., 2004.
Хердер, Й. Г.  “Естетически студии и статии”, С., 1985.
Шелинг, Ф.В.Й. Философия на изкукството. С., 1980
Уелек Р., Уорен О. Теория литературы. М. 1978.

Форма на изпитване: Писмен изпит

проф. дфн В. Радева

Хорариум: 30 ч. лекции, 3 кр.
Форма на завършване: изпит

Курсът се опира на знанията по българска лексикология, общо езикознание , българско словообразуване, морфология и разглежда лексикалната семантика като компонент на пълното описание на езика, мислено като формално устройство, което моделира езиковото поведение.  Чрез теорията на езиковата номинация и нейните аспекти - гносеологичен, семантичен и лингвистичен, се изяснява въпросът за значещите звукови единици, които чрез опосредстваната роля на мисловните критерии превръщат извънезиковите реалности (факти) в достояние на системата на езика.

Чрез отношението и връзката между езиковия знак и лексикалното значение се изяснява необходимостта от изграждане на семантичен език като средство за тълкуване на лексикалното значение. Чрез понятието Картина на света се разкрива същността на символизацията на познавателния опит като основен критерий за развитие напознавателната дейност и нейната роля за съхраняване на резултатите от натрупания опит. Обосновава се идеята, че лексикалното значение на думата се открива в нейното тълкуване, което представлява превод на думата на особен семантичен език, а под лексикално значение се разбира семантиката на знака и тази част на неговата прагматика, която се включва в модалната рамка на тълкуването.

При търсенето на последователни методи за изучаване на съответствието между звуковете и значението се разглежда ключовото понятие елементарни смисли или семантични примитиви.

Програма


1.Езикова номинация – същност. Предметна и понятийна съотнесеност в лексикалното съдържани. Класове и разреди словесни знаци.
2. Гносеологичен и семиотичен аспект на номинацията.
3. Лингвистичен аспект на номинацията. Класификация на речниковите единици; характеризиращи, индивидуализиращи и квантитативни знаци.
4. Словообразователна номинация. Ономасиологична и словообразувателна категория. Назоваващи словесни знаци.Специфични черти на словобразувателния процес.
5. Значение на производната дума. Мотивираност на производната дума.
6. Вторична номинация. Номинационен контекст.
7. Семантичният език – средство за тълкуване на лексикалното значение. Езиков знак и лексикално значение. Лексикална и семантична съчетаемост. Прагматика на знака.
8. Картини на света – Концуптуална картина на света, Езикова картина на света. Митологична картина на света.
9. Семантични елементи и примитиви. Лексикални универсалии. Вродени концепти и усвояване на езиците.
10. Анализ на културата и семантика на езика. Думи и култури. Различни думи и начин на мисленето. Разработеност на културата и лексикален състав на езика.
11. Ключови думи и ядрени ценности на културата.
12. Лингвистични и концептуални универсалии. Естествен семантичен език. Елементарни смисли. Лексикални универсалии.

Библиография


Апресян, Ю.Д.: Избр. труды Том 1. Лексическая семантика. Синоншмшчискши средств языка. РАН, 1995, с. 11-13; 56 и следв.
Вежбицкая, А. Семантические универсалии и описание языков. М., 1999, 777 с.
Пенчева, М.: Човекът в езика. Езикът в човека. С., 2000.
Радева, В.: Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991, 226 с.
Радева, В.: Мотивираност на производната дума. Славянска филология, т. 22, 1998, с. 85-94.
Языковая номинация. Общие вопросы. М., 1977, 358 с.

 

Доц. Таня Бонева

1 семестър, 2 +2, 60 часа


Лекционният курс представя развитието на културната екология като наука и на екологичната антропология като направление в изследването на човешките общества и култури. Основните теми и проблеми,  дискутирани в програмата са  екосистема, екологична ниша, екотип и пр.


Основни теми на лекционния курс:

Зараждане и развитие на културната екология като наука;

направления на екологичните изследвания;

екосистеми и екологични ниши на Балканите с особено внимание към адаптацията на българите към природната среда.

lang

 

 

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

 

“ЛИНГВИСТИКА – Езикова система и речеви практики”

 

 

 

                                  ПРОГРАМА ЗА ЛЕТНИЯ СЕМЕСТЪР НА 2014-2015 

 

 

Дисциплина

Преподавател

Ден

Час

Вербални комуникативни стратегии

Проф. д-р Р.Влахова

вторник

12.00-14.00, каб. 143

Езикът на масовите комуникации

Доц. д-р А.Замбова

сряда

14.00-16.00, каб. 139

Формални граматики

Доц. д-р П.Осенова

сряда

16.00-18.00, каб. 139А

Политическата и журналистическата реч

Доц. д-р Н.Михайлова/гл.ас. д-р Вл.Миланов

четвъртък

12.00-14.00, каб. 139А

Семиотика

Доц. д-р Г.Дачева

четвъртък

14.00-16.00, каб. 143

Основни проблеми на редактирането и коригирането

Гл.ас. д-р Б.Радева

петък

11.00-13.00, каб. 147

Писмената комуникация

Гл.ас.д-р М.Джонова

петък

13.00-15.00, каб. 147

 

Лекциите започват на 04.03.2015 г.

За повече информация се обръщайте към отговорника на програмата – доц. Г.Дачева.