Магистърски програми

Магистърски програми. Описания

 

Доц. д-р Гергана Дачева

Изследвания върху историята на лингвистиката са правени доста отдавна, но институционализирането на лингвистичната историография датира едва от шейсетте–седемдесетте години на ХХ в.
В началото на лекционния курс, за да се осъществи научна приемственост, се прави кратък преглед на лингвистичните традиции / цивилизации в древността: индийска, гръко-римска, арабска, китайска; на заниманията с езика през средновековието и Ренесанса.
В центъра на изложението стоят основополагащите идеи на създателя на модерната лингвистика – Фердинанд дьо Сосюр.
Проследяват се различни школи и направления в лингвистиката на ХХ в. и началото на ХХІ в.:  най-видни представители, научни интереси и приноси, методологически постановки.
Идеите, характеризиращи определено научно обединение, се ситуират в «интелектуалната атмосфера» на съответната епоха и се свързват с евентуалното влияние от страна на други науки – философия, психология, логика, естетика, естествознание, математика и пр.

Забележка: На слушателите се предоставя подбрана библиография от български и чуждестранни историографи на лингвистиката. По време на занятията се анализират и представителни текстове от трудове на световни езиковеди.

Лекционен курс
Древни лингвистични традиции: индийска, гръцка и римска, китайска, арабска.
Интересът към езика през средновековието и Възраждането.
Възникване на сравнително-историческото езикознание.
Натурализъм и психологизъм в езикознанието от втората половина на ХІХ в. и началото на ХХ в.
Ян Бодуен де Куртене. Казанска школа.
Фердинанд дьо Сосюр и съвременната лингвистика.
Женевска школа.
Френска социологическа лингвистична школа.
Основни структуралистични направления: Пражка школа; глосематика; американска дескриптивна лингвистика.
Други съвременни лингвистични направления: функционализъм; Лондонска школа; генеративизъм; тагмемика; стратификационна граматика; когнитивна граматика и др.

Избрана библиография


Ж. Б о я д ж и е в. Портрети на именити езиковеди: Из историята на световната лингвистика. София, 1997. В нея е поместена подбрана обща библиография по история на лингвистиката (стр. 183-191). Вж. и  Ж. Б о я д ж и е в (съст.) Подбрана обща библиография по лингвистична историография. – Съпоставително езикознание, 2002, № 2, 159-170.
И в. К у ц а р о в. Славяните и славянската филология. Пловдив, 2002.
Поредицата История лингвистических учений. Москва, 1980 –.
Concise History of the Language Sciences (eds. K. K o e r n e r, R.A s h e r). Oxford – Cambridge, 1995.
B. M a l m b e r g. Histoire de la linguistique. Paris, 1991.
Portraits of linguists (ed. Th. A. S e b e o k), I, II. Bloomington and London.
K. K o e r n e r. Professing linguistic historiography. Amsterdam / Philadelphia, 1995.
(спис.) Historiographia Linguistica. Amsterdam / Philadelphia, 1973 –.

 

д-р Ивайло П. Костов

Поради влиянието, което религията оказва (пряко или косвено) върху цялостното световно развитие, амбицията на настоящия курс е да обособи специфичното й място в общата културна история. Религията представлява "вътрешната страна" на цивилизацията, в която е изразен общият дух на човечеството.
В курса се проследяват в хронологическа последователност вярата, ученията и култовете на най-разпространени религиозни системи в света: индуизъм (ведаизъм, брахманизъм, класически индуизъм), будизъм, зороастризъм, юдаизъм, християнство и ислям.
Същност на религията; принципи и признаци; методи на изследване.
Религиите в Индия:

ВЕДАИЗЪМ:

А) ведите - наименование, разделение и съдържание;
Б) същност на ведийската религия;

РАНЕН БРАХМАНИЗЪМ:

А) терминология; източници; школи;
Б) същност на брахманизма;

КЛАСИЧЕСКИ ИНДУИЗЪМ:

А) епосите: "Махабхарата" ("Бхагавад гита”) и "Рамаяна". Пурани;
Б) същност на религиозната система; сравнителен анализ;
Юдаизъм:
а) Юдейски канон. Наименование, деление и авторство на ТАНАХ;
праисторически период;
древен период (ок. 20-13 в.пр.хр.):
- Ранен патриархален период (ок. 20-16 в.пр.Хр.);
- Египетски период (ок.16-13 в.пр.Хр.);
СТАРОЮДАИЗЪМ (ок. 13-6 в.пр.Хр):

а) Моисей. Синайско законодателство;
б) Завладяване на Ханаанската земя и образуване на Древната Израилска държава;
в) Разделяне на Соломоновото царство. Вавилонски плен.
НОВОЮДАИЗЪМ (5 в.пр.Хр. - ок. 9 в.сл.Хр.):

а) Полагане основите на Новоюдейската държава. Приключване на юдейския канон
б) Периоди на Таннаим и Амораим;
в) Талмуд и талмудически период;
СРЕДНОВЕКОВЕН И СЪВРЕМЕНЕН ЮДЕЙСКИ ПЕРИОД (9-19 в.сл.Хр.):

а) "Златният век" на испанските евреи;
б) Юдейски мистицизъм. Кабала. Анализ;
в) Съвременен юдаизъм (от 1800 г. досега).
и др.

 

Доц. Юлиана Стоянова

 

  • Едипов комплекс и кастрационнен страх: Фройд. Символика на кастрацията.
  • Кастрация в литературата на европейския Ренесанс: Бойтин.
  • Фройд: кастрацията като проявление на зловещото (ужасяващото). Анализ на “Пясъчния човек” от Е. Т. А. Хофман.
  • “Момичето без ръце” (у Братя Грим, в “Немски приказки”, в “Приказки от 1001 нощ”, в български народни приказки). Анализ на мотива според Ойген Древерман и Верена Каст
  • Властване и кастрация: кастриращата жена (“Повест за любимия и любимата”) и жената воин (“Разказ за Ала-ад-дин Абу-ш-Шамат”; “Разказ за Нур-ад дин и Мариам, майсторката на колани”; мотивът “Облог за верността на жената”).
  • Мълчанието – садистично или мазохистично (мотивът за мълчаливата султанка; Декамерон: Новела І от третия ден; Новела V от ІІІ-я ден; Новела ІV от Х-я ден).
  • Теория и практика на кастрацията. Идеология на скопчеството в Русия и възприемането му от руските интелектуални кръгове: Еткинд.
  • Съвременни дискурси и кастрация.

                                                       История русского языка

 

Доц. д-р Ценка Досева

30 ч. лекций

 

Программа:

1. История русского языка как объект двух научных дисциплин: исторической грамматики русского языка и истории русского литературного языка. Специфика обеих научных дисциплин.

2. Общественно-политическое и культурное развитие восточных славян до конца ХVII в.: от Киевской Руси до Российской империи. Россия в ХVIII в.

3. Начало древнерусской письменности: появление славянских алфавитов на Руси; древнейшие сохранившиеся восточнославянские письменные памятники (надписи, рукописи, берестяные грамоты).

                                                                      ***

4. Слоговая структура древнерусского языка. Судьба носовых гласных. Палатализация заднеязычных согласных.

5. Фонетические отличия древнерусского языка от древнеболгарского, сложившиеся к Х-ХI вв.

6. Изменения редуцированных гласных в древнерусском языке. Последствия утраты еров.

7. История древнерусского склонения существительных.

8. Имя прилагательное в древнерусском языке.

9. Формы прошедшего времени в древнерусском языке и их история.

                                                                       ***

10. Периодизация истории русского литературного языка.

11. Литературный язык и его норма. Особенности функционирования литературных языков в донациональный и национальный периоды.

12. Церковнослаявнский язык – литературный язык восточных славян до конца ХVII в.: лингвистическая сущность, особенности функционирования в произведениях различных жанров. Второе южнославянское и Югозападно-русское влияния на развитие церковнославянского языка.

13. Становление норм русского литературного языка (ХVIII в.): отношение к церковнославянскому языку, развитие лексической, синтаксической, стилистической систем литературного языка (реформы Петра I, взгляды В. К. Тредиаковского, стилистическая теория М. В. Ломоносова, „новый” слог Н. М. Карамзина).

14. Начало кодификации русского языка: первые словари, разговорники, грамматики. „Российская грамматика” М. В. Ломоносова.

15. Стабилизация норм современного русского литераутрного языка при А. С. Пушкине.

 

Литература:

1. Борковский, В. И., П. С. Кузнецов. Историческая грамматика русского языка. Москва, 1963.

2. Дылевский, Н. М. Очерк исторической грамматики русского языка. София, 1965.

3. Иванов, В. В. Историческая грамматика русского языка. Москва, 1964, 1982.

4. Мещерский, Н. А. История русского литературного языка. Ленинград, 1981.

5. Павлова, Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, 1979.

6. Филкова, П., А. Градинарова. История русского литературного языка (середина ХVIII в. – конец ХХ в.). София, 1999.

7. Успенский, Б. А. Краткий очерк истории русского литературного языка (ХI-ХIХ вв.). Москва, 1994.

8. Успенский, Б. А. История русского литературного языка (ХI-ХIХ вв.). Мюнхен, 1987; издание 3-е, исправленное и дополненное. Москва, 2002.

 

                                                                            Доц. д-р С. Богданова, доц. д-р Цв. Ралева

Преподаватели: Проф.дфн Р.Ницолова, доц. д-р Р. Влахова, доц. д-р Й. Тишева,
доц. д-р П. Баракова, доц. д-р Г. Дачева, Лора Султанова и др.
Хорариум: 45 часа, 4,5 кредита

Анотация

Курсът цели да подпомогне подготовката на магистрантите за успешно писмено общуване в официалната публична сфера чрез различни типове текстове, оформени по стандартите на деловото общуване на български език. Лекциите и семинарните занятия ще запознаят студентите с основни моменти от теорията на текста, стилистиката и граматическата норма. Основните цели, които курсът се стреми да постигне, са изграждане на трайни умения за създаване на делови (официални) текстове и за прилагане на езиковите, правописните и пунктуационните норми на съвременния български книжовен език. Практическите занятия подготвят магистрантите за работа с различни типове текст и за конкретна редакторска и коректорска работа.

Съвременен български език – писмена езикова култура
лекционен курс

І. Текстова компетентност
1. Функционални стилове и сфери на общуване. Писмено и устно общуване – характеристи
2. Общи особености на текста – цялостност, завършеност, тематична и граматическа свързаност
3. Делови текстове – структура, жанрова специфика
4. Композиционни особености на деловите текстове
5. Графично оформяне на текста – оформяне на абзаци, употреба на буквени и небуквени знаци в текста (цифри, кавички, дефис и т.н.)
6. Аргументативни техники на равнището на текста

ІІ. Правописна компетентност
7. Запознаване с нормативния графичен облик на думи от активния и пасивния речников фонд на българския език
8. Диалектни влияния върху правописа. Влияния от разговорната реч
9. Правопис на представки и наставки
10. Удвояване на съгласни
11. Употреба на малки и главни букви
12. Слято, полуслято и разделно писане
13. Употреба на определителния член за мъжки род единствено число

ІІІ. Граматическа компетентност
14. Употреба на  глаголните форми - съвместна употреба на темпорални, залогови и модални форми в текста
15. Причастия и деепричастия
16. Особености на рода и числото при съществителните имена и техните пояснения. Употреба на бройната форма
17. Грешки при употребата на местоименията
18. Грешки при съгласуването – на подлога и сказуемото, на поясненията към главните части, при еднородни подлози и т.н.
19. Особености на словореда

ІV. Пунктуационна компетентност
20. Пунктуация на простото изречение – еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части
21. Междуизреченска пунктуация – в сложни съчинени изречения, в сложни съставни изречения и в сложни смесени изречения

Съвременен български език – писмена езикова култура
семинарни занятия

1. Писмено и устно общуване – диференциални признаци
2. Цялостност, завършеност, тематична и граматическа свързаност – база за разграничаване на текст и нетекст (поредица от изречения)
3. Структура на деловите жанрове
4. Графично оформяне на текста
5. Активен и пасивен речников фонд на българския език. Критерии за подбор на лексикалните средства
6. Правописни принципи и правила
7. Членуване на съществителните имена и техните пояснения
8. Граматически проблеми при употребата на местоимения
9. Граматически проблеми при употребата на лични и нелични глаголни форми
10. Съгласуване на елементите в именните и глаголните фрази
11. Словоредни особености на българското изречение
12. Пунктуация на простото изречение
13. Пунктуация на сложното изречение

Основна литература

Добрева, Е., И. Савова. Текстолингвистика. Шумен, 2000.
Мурдаров 2001 – Владко Мурдаров. 99 езикови съвета. София, 2001.
Ницолова 1989 – Руселина Ницолова. Съвременна българска пунктуация. София,1989.
Пашов, П. Практическа българска граматика. С., (3 изд.) 1999.
Пашов, П., Първев, Хр. Правоговорен и правописен речник на българския език, Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, София 2002.
Речник 2002 – Нов правописен речник на българския език. София, 2002.
Янакиев, М. Как да редактираме свой или несвой текст. С., 1994.

Лингвистика на текста (ред. Ст. Димитрова). С., 1995.
Лингвистика на текста (ред. Хр. Станева). В. Търново, 1995.
Общуване с текста. С., 1992.