Магистърски програми

Срок на обучение: 2 семестъра

Форма на обучение: редовна

Учебен план

 
Магистърската програма “Литературознание” отговаря на нарастващата социална и академична потребност от изграждането на специалисти, способни да мислят литературата в широк културен контекст. Отделните курсове са фокусирани върху връзките между литература и идеологии, литература и идентичност, литература и други изкуства, литература и медии. Предлага се и богат набор от курсове, запознаващи студентите със съвременната западноевропейска и световна литература.

 Днес се променя начинът, по който литературата като специфичен тип комуникация присъства в институциите и публичното пространство. Програмата подготвя специалисти, които ще реализират своите знания именно в тези нови социо-културни условия. Тя дава важна допълнителна квалификация на придобилите учителска правоспособност бакалаври-филолози, както и знания и умения, нужни при работа в книгоиздаването и специализираните издания за култура, културната журналистика, неправителствените организации и др. Програмата се стреми да изгради интерпретативни и комуникативни умения с приложение в различни професионални полета. Освен това студентите получават необходимата база от знания, без които трудно биха продължили образованието си в програма за докторска степен.

Преподаватели

Възпитаници на магистърска програма "Литературознание"

Условия за прием

1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в професионално направление “Филология”.
2. Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на приемен изпит (събеседване). Класирането става въз основа на бал, образуван от сумата от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

Приемът за платено обучение е по документи, без изпит.

Учебен план

Конспект за приемен изпит (събеседване)

Целта на изпита е да провери цялостната литературоведска култура на кандидата, изградена по време на неговото обучение в бакалавърската програма.

I. Българската литература - исторически развой
1. Автономизирането на литературното поле. Отношенията “фолклор - литература”. Канон и класика - теоретични аспекти.
2. Тенденции във формирането и развитието на отделните литературни жанрове. Развой на българския разказ и роман.
3. Художествени направления - реализъм, модернизъм, символизъм и т.н. Манифести и програми.

II. Българската литература като генератор на културни модели
1. Литературата и изграждането на националната идентичност.
2. Литературата в контекста на модернизационните и контрамодерни обществени проекти. Литература и идеологии.

III. Българската литература като дискусионно поле
1. Литературни спорове, дискусии, дебати.
2. Литературознанието като част от културния контекст на съответната епоха.
3. Отношения между национална, регионална, световна литература. Литература и Интернет.

IV. Теоретични аспекти на проблема “текст - контекст”. Подходи към текста.
1. Литературната теория на ХХ век - основни школи и представители
2. Литературознанието и кризата на съвременната хуманитаристика.
3. Интердисциплинарни роли на литературата – диалогът между литературата и другите изкуства.

Ръководители на програмата

доц. д-р Бойко Пенчев - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
доц. д-р Дарин Тенев

Магистърска програма "Литературознание" за неспециалисти

Срок на обучение - 2 семестъра
Форма на обучение – редовна

Учебен план

Магистърската програма „Руска литература, култура и художествен превод” предлага тяснопрофилна специализация за студенти от нефилологически специалности, завършили бакалавърската степен на обучението си с прагматична ориентация към подготовката им за професионални преводачи на руска художествена литература (проза, поезия и драматургия) и хуманитаристика, от каквито българското културно пространство изпитва остра необходимост. Замисълът и структурата предполагат строго специфично навлизане в реалиите на руската история, менталност, стереотипи, както и на лингвистичните и стилистични паралели между руския и българския език като възможност за адекватно и пълноценно предаване на заложения в текстовете смисъл, подтекст и контекст. Важен и полезен е интердисциплинарният ракурс, препращащ към областите на киното, театъра, музиката, архитектурата, изобразителното изкуство, които са неизменна част от функционирането на литературния текст. Застъпени са различни методологии и преподавателски практики като история на литературата, херменевтика, теория, практика и критика на художествения превод, история на рецепцията на руската литература и култура в България, компаративистика и интертекстуалност, съобразени с актуалните интердисциплинарни подходи във висшето хуманитарно образование. Обръща се внимание на издателските политики и стартегии за присъствието на руската литература от класическите и нови периоди на българския пазар. Особен акцент е отделен върху запознаването и навлизането на нефилолозите в равнищата и стиловете на руския език.

В програмата работят висококвалифицирани преподаватели от факултетите по славянски филологии, класически и нови филологии, исторически факултет при СУ Св. Климент Охридски“, от Института за българска литература и Института за изкуствознание към БАН, от НАТФИЗ, утвърдени преводачи на руска художествена литература.

Цели и задачи:

- да изгражда високо квалифицирани специалисти в тълкуването на руската литература и художествения превод;

- да формира у обучаващите се умения за теоретично и практическо съчетаване и интерпретиране на литературния образ;

- да създаде лингвистична и социокултурна компетентност у магистрантите по отношение на спецификата, равнищата и възможностите на българския език;

- да създаде професионално отношение към възприемане на художествения превод като вид високо и взискателно творчество;

- да осигури знанията и уменията, необходими при продължаване на обучението в програма за докторска степен.

Изисквания за кандидатстване:

Завършена бакалавърска или магистърска степен

Форми на оценяване:

Писмени, устни изпити, тестове и курсови работи

УЧЕБЕН ПЛАН

Конспект за изпит

1. Знакови личности и събития в руската история.
2. Руското културно наследство.
3. Основни етапи в развитието на руската литература
4. Емблематични фигури и творби в етапите на руската литература.
5. Гениите на руското изкуство (живопис, музика, театър, балет и др.).
6. Русия и България – измерения на културния диалог.
7. Руското присъствие в световната култура.

Ръководител на програмата

проф. д-р Ангелина Вачева

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Details

Created: 02 June 2009

Опазване на българското културно наследство - неспециалисти

Срок на обучение: 2 семестъра

Форма на обучение: редовна и задочна

Учебен план (редовно обучение)

Учебен план (задочно обучение)

Интердисциплинарната програма „Опазване на българското културно наследство” е съвместно дело на Факултета по славянски филологии, Философския факултет и Центъра по славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев”.

 Насоченост, образователни цели

Програмата предлага възможност за обогатяване на познанията на студенти, изявили интерес към историческото минало на България, засвидетелствано в писмени паметници, изображения и културни артефакти, и към неговото опазване и съхраняване. Със своя комплексен характер, включващ задълбочаване на знанията, от една страна, по история на книжовния език, история на изкуството, фолклор и краезнание, и от друга – по европейската и българската културна политика и законодателство, свързани с опазването на културните артефакти, книжовни паметници и други преносими културни обекти, тя формира специалисти със специфична подготовка в областта на експертното управление на културата. Освен това в програмата са застъпени дисциплини, които биха позволили на завършващите магистри да работят в сдружения, кандидатстващи с проекти по присъединителните еврофондове за културното наследство по общини и областни управи в отделни региони и в страната ни като цяло, а също така да кандидатстват със самостоятелни проекти по различни други европейски програми.

 Професионални компетенции

Програмата има продчертано практически характер и цели да създаде у обучаваните студенти умения да работят с образците на културното ни наследство – епиграфски и книжовни паметници, старопечатни книги и в по-широк аспект – икони, произведения на изкуството и фолклорни образци. Тя се стреми да формира способност за самостоятелна работа в различни практически направления, като формиране на музейни сбирки и на експозиции, оценка на образци на средновековното изкуство, популяризиране на традиционната и книжовната култура на средновековна България.

 Професионална реализация

Завършилите магистърската програма „Опазване на бългрското културно наследство” могат да намерят реализация в музеи, читалища, комисии по култура към общинските и областните управи, музеи, галерии, антиквариати и различни административни институции, да работят в неправителствения сектор, който има културно-исторически профил, а също така да се специализират в областта на културния и поклонническия туризъм.

Условия за прием

1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в областта на хуманитарните науки, социалните науки или изкуствата.

2. Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на приемен изпит (събеседване). Класирането става въз основа на бал, образуван от сумата от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

Приемът за платено обучение е по документи, без изпит.

Учебен план - редовно обучение

Учебен план - задочно обучение

Формата на контрол за учебните и учебно-производтвените практики е текуща оценка.

Държавни изпити:

Първа държавна сесия: октомври.

Втора държавна сесия: февруари.

Защита на дипломна работа: 15 кредита

Конспект за приемен изпит

Приемният изпит се провежда като събеседване с въпроси, изясняващи мотивацията и досегашния научен опит на кандидата, както и знанията му в областта на старобългарската литература, старобългарския език, историческото развитие на българския език и др.

Организатори на програмата

Проф. д-р Андрей Бояджиев: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Доц. д-р Анета Димитрова: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. 

Details

Category: Магистърски програми

Срок на обучение: 2 семестъра
Форма на обучение : редовна и задочна

Молба за допускане до защита на магистърска теза

Клетвена декларация

Правила за изработване, ръководство и защита на магистърска теза

Програмата е насочена към студенти с интереси в областта на старобългарската литература и култура, средновековното културно наследство, старобългарския език, работата с ръкописи и архивни фондове. Обучението има интердисциплинарен характер, като старобългарското книжовно наследство е използвано като подстъп към разбирането на културните и обществени процеси през Средновековието на Балканите и в славянския свят като цяло. Специален акцент се поставя върху взаимовръзките между средновековната българска и византийската култура.

Програмата дава на магистрантите знания и умения за работа със средновековните извори, като традиционните медиевистични подходи се съчетават с модерните технологии за обработка на информация. Предвидени са курсове по специализирани научни дисциплини като “Славянска палеграфия и кодикология”, “Славянска и гръцка текстология”, “Старобългарска лексикология и лексикография”, но също и такива, които въвеждат студентите в практиките на електронна обработка и експонация на средновековните писмени паметници.

Квалификацията, получена в магистърската програма “Старобългаристика”, може да бъде приложена както в бъдещи научни занимания и научно-изследователски проекти, така и в професии, свързани с разбирането и представянето на средновековното книжовно наследство и неговите употреби в съвремието ни, като например културна журналистика, организиране на културни събития и фестивали, библиотечно и музейно дело.

Обучението завършва със защита на дипломна работа.  

Преподаватели

Възпитаници на програмата "Старобългаристика"

Условия за прием

1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в професионално направление "Филологии".

2. Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на приемен изпит (събеседване). Класирането става въз основа на бал, образуван от сумата от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

Приемът за платено обучение е по документи, без изпит.

Учебен план

Конспект за приемен изпит

Приемният изпит се провежда като събеседване с въпроси, изясняващи мотивацията и досегашния научен опит на кандидата, както и знанията му в областта на старобългарската литература, старобългарския език, историческото развитие на българския език и др.

Ръководител на програмата

Доц. д-р Диана Атанасова

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Магистърска програма "Старобългаристика" (неспециалисти)