Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ
в рамките на серията „Българските учени в чужбина“
ви канят на:
Опити върху Антигона и субектът на желанието при Хегел
Публична лекция на Емилия Ангелова
Университет Конкордия, Монреал (Канада)
29 май 2014 г., 19.30 часа
Театрална зала, Ректорат Софийски университет
Поетът Хьолдерлин предлага за пръв път превод на немски език на Антигона в
неспокойно време, белязано със симптомите на промяна и исторически преход.
Преводът отразява момент, който носи в себе си духа на неспокойствие и
търсене, антиципирането на едно събитие-илюзия, вяра в гения като прецедент
на саморефлексията и културното самосъзнание на една епоха. Хьолдерлин,
мотивиран до голяма степен от назряващите въпроси на скептицизма, засягащи
проблеми на самоопределението и автентичността на индивида, влиза в
разногласие с младия Хегел, а излизането на превода съвпада по време с
подготовката и написването на Феноменология на духа (1806). Разривът
между двамата приятели, типичен за разцеплението на романтическото
движение, е предпоставен от отказа на Хьолдерлин да приеме диалектическото
снемане в интерпретацията за историчност/трагичност, за „вината” на
Антигона.
В тази лекция проследявам логиката на това различие между двата подхода,
като се занимавам по-детайлно с изложението на позицията на субективността
в цялостната система на Хегел. По-специално, ще разгледам предпоставките
при Хегел за само-конституирането на така наречения „субверсивен” (Лакан)
субект на желанието, и в какъв смисъл Антигона се явява като негов пример,
като диференциална парализа и итерация, неадекватна илюстрация и
самоотрицание (без детерминиращо развитие) на принципа на идентичността. В
последните си текстове, Джудит Бътлър и Адриана Кавареро представят нови
подходи и перспективи върху възгледа за трагедията, и по-общо към известни
критики отправени към Хегел от феминистка позиция. Аз ще предложа решение,
в което не е нужно да се ангажираме със стратегически есенциализъм, и е
по-наложително да се върнем към Хегел, самите ние трансформирани, с
въпроса: как да бъдеш феминист, без да ‘останеш’ феминист.
Емилия Ангелова има бакалавърска и магистърска степен по философия от
Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е доктор по философия,
кандидат на философските науки от Университет Торонто (University of
Toronto). Тя е доцент във Факултета по философия в Университет Конкордия,
Монреал. Нейните области на специализация са 19-ти и 20-ти век
континентална философия, както и развитието на философското наследство на
Кант и Хегел в условията на съвременната трансформация на теми в етиката и
онтологията. По-специално, тя се занимава с конституция на субекта и
модалности на възможното, времево усещане и времевост на опита на
въображението, и само-съзнанието. Преподавателските й интереси са
съсредоточени в областта на съвременната френска и немска философия,
включително Хайдегер, Дерида и френски феминизъм. Нейните публикации и
статии включват теми и проблеми при Хайдегер, Левинас, Дельоз, както и Кант
и Хегел. Понастоящем тя работи по монография върху курса от лекции на
Хайдегер Кант и проблемът за метафизиката от 1928. Тя е съставител и
редактор на сборник със съвременни авторски есета върху понятието за
свободата и историята при Хегел. За повече информация, вижте тук:
http://concordia.academia.edu/EmiliaAngelova
http://philosophy.concordia.ca/facultyandstaff/faculty/angelova.php