Културният център на СУ „Св. Климент Охридски"
Ви кани на форума:
ПРИ МАМУТА V
Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото
Време: 22 октомври (понеделник), 19:00 часа
Място: 292 аудитория, Ректорат, Северно крило, 4 етаж
Поезия: Едвин Сугарев
Музика: Йоан Сугарев
Учен физик: доц. д-р Леандър Литов, тема „Хигс бoзон“
Новият сезон на форума „При Мамута: учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото“ се открива. Отново сме в 292 аудитория на Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“, в непосредствена близост до Музея по палеонтология и историческа геология, където в края на събитието доц. д-р Марин Иванов ще ни въведе в дебрите на праисторически чудовища, фосили с необичайни форми и разкази за най-древни пластове време.
Петата ни среща се очертава като напълно разтърсваща. Стихове с тътен ще чете Едвин Сугарев, нахлузил маската на поетичния си персонаж Големия Еди - за да ознаменува превръщането си в мамут. От книгите „Мрежата на Индра“ през "Палеонтология на любовта (Любовни поеми)" до текстовете, писани специално за събитието, ще чуете – това е поезия, която отзвучава навътре. Със свои авторски електронни парчета ще се включи младият музикант Йоан Сугарев паралелно и/ли последователно с поезията. Накрая идва и лекцията на доц. Леандър Ливтов, която ще ни въведе в тъмните страни на Вселената, като разкаже по-детайлно за новината, с която наскоро гръмнаха медиите: откриването на нова елементарна частица, наречена Хигс бозон. Доц. Литов оглавява катедрата по Атомна физика в СУ и ръководи българския екип към Европейския център за ядрени изследвания CERN, където се извършват изследванията, свързани с Хигс бозона. Квантова физика, атомна маса, елементарни частици – идва ли нова научна революция? Гответе се за тази среща!
Едвин Сугарев
Големият Еди се превръща в мамут
Големият Еди се вмамутява
в мамут се превръща
казано направо
стъпва по ръба си
стъпва по смъртта си
тежко стъпва тежко
стъпва
тежко
тежко тежко
в стъпките си стъпва
в невинните си детски
босоноги стъпчици
стъпва тежко
сред подвижни пясъци потъва
сред времето в което
няма време
време му е вече да се вкаменява
та да го излагат после по музеите
и поколенията будни да четат под него
стихове
с пиукащи гласчета
време му е да поеме дъх да изтръби
да срути още два-три пясъчни двореца
време му е да подуши въздуха
от есен влажен
и от паметта за самките
време му е а пък времето го няма
времето се е изнизало към по-
или най-благоприличните природи
и във времето
човешка категория
няма що да дирят разни мамути
да се пречкат там
и ревностно да пречат
време му е най-подир да се прости
и затова пристъпва тежко тежко тежко
в някакви дълбинни механи
тежко тежко
вино дайте
пиян дано аз забравя
позор ли е или слава
да бъдеш и човек
и мамут