Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и
„Софийски литературоведски семинар“
ви канят на:
Представяне и разговор върху книгата на
Ангел Ангелов
„Историчност на визуалния образ“
31 октомври, сряда, 17:00 часа,
Нова конферентна зала,
Ректорат, Софийски университет
С участието на: Миглена Николчина, Боян Манчев, Лъчезар Бояджиев, Красимир
Терзиев, Дарин Тенев, Мария Калинова
Книгата на Ангел Ангелов „Историчност на визуалния образ”(2009) е
изключително задълбочено и внимателно проучване върху визуалния образ в
неговата историчност, плод на дългогодишно изследователско и
преподавателско усилие. Тя преосмисля основни положения в историята на
изкуството, търси генеалогията на понятието визуален образ, връзката му с
визуалната култура и не на последно място, историзира самата идея за край
на историята на изкуството. Това е не само конкретно изследване на
визуалността, но също и на социалните, културни и институционални условия
за нейното познание, което отдалечава работата му от традиционното
изкуствознание и я приближава към трансдисциплинарно културологични и
антропологични изследвания, както и към културната история на
съвременността (Ал. Кьосев). Интерпретираща огромен свод както от
класически произведения на изкуството, така и от съвременни български
художествени практики (от Фра Анджелико до Надежда Ляхова), изследването
инкорпорира множество визуални материали и предлага възможност за
многомерно мислене върху визуалната култура.
„Софийски литературоведски семинар” се фокусира върху изследването и
разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и
проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници.
Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност,
премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да
бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания,
автотекстуалност…); в една или друга пространствена оптика като събития
вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между
незнаковото/нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни
изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически; и най-сетне в
оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други
ресурси.