Новият брой № 8/ 2022 на списание Colloquia Comparativa Litterarum вече е публикуван:

https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

 

Направихме „Скок в неизвестното“ с картина от Венцислав Диков на корицата, публикувана с любезното разрешение на художника: https://ventzislavdikov.com

 

По темата ПРЕВОД И ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЛИТЕРАТУРАТА И ДРУГИТЕ ИЗКУСТВА скочихме, на български, английски и френски, в рубриките:

 

I. Превод, контекст, образи.

II. Преображение на литературата в кино.

III. Иван Вазов като световен писател.

IV. Нови проучвания за Юлия Кръстева.

V. Академично есе и Oтзиви за книгите:

„Българската литература като световна“;

„Солунският кинофестивал“;

„Теория на литературата. Новият век“;

„Градът на Балканите: пространства, образи, памет“;

„Превод и трансфер на знания от енциклопедични издания, 1680-1830“;

„По шевовете на литературата (между Изтока и Запада – граници и идентичности)“;

„Книгите като събития в Европа и Османската империя (ХVІІ–ХІХ век)“;

„Изкуството е любов. Избрани страници от домашния архив на Йордан Заимов“.

 

С благодарност към авторите и всички, които ни подкрепят! Приятно четене!

 

От екипа на списанието

 

 

 

 

 

 

Details

Category: Latest

 

Номинации

за наградата на Факултета по славянски филологии за литературоведска книга на годината

 

 

Категория „Литературоведска книга”

 

Камен Михайлов, „Български/булгарски образи в рускоезична среда”, ИК „Тангра Танакра”, 2014

Миглена Николчина, „Деви, рицари, кралици”, ИК „Жанет-45”, 2014

Николай Папучиев, „Културна антропология: история на идеите”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2014

Ренета Божанкова, „Хоризонти на дигиталната култура”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2013

 

 

Категория „Дебют”

(съвместно с фондация „Захари Стоянов”)

 

Надежда Стоянова, „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2015

Светлана Василева-Карагьозова, „По пътя на барока. Рецепция и трансформация на бароковата парадигма в славянските литератури”, УИ „Св. Климент Охридски”, 2013

 

Носителите на наградата ще бъдат определени с тайно гласуване от Факултетския съвет на Факултета по славянски филологии на 16.06.2015 г. от 16.00 ч.

Details

Category: Latest

 

 

Новият брой № 9/ 2023 на списание Colloquia Comparativa Litterarum вече е публикуван: https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

С фокус на статиите върху темата Форми и механизми на емпатията: герои и антигерои в сравнителна перспектива, както и на свободни компаративни теми.

 

С рецензии за книгите на:

- Богдана Паскалева. Обличане на голотата. Трансформации на образа в сюжета за Нарцис и Ехо;

- Камелия Спасова. Модерният мимесис;

- Галин Тиханов. Световна литература. Космополитизъм. Изгнание;

- Елка Трайкова. Литературноисторически и критически сюжети;

- Владимир Сабоурин. Студии;

- Антоанета Робова. Творчески фигури и кръговрат на изкуствата в прозата на Ерик-Еманюел Шмит;

- Николай Генов. Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката;

- Ангел Валентинов Ангелов. Филология, литература и символна география на Европа: Ерих Ауербах, Лео Шпитцер, Едуард Саид, Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал;

- Надежда Стоянова. Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век;

- Миглена Николчина. Бог с машина. Изваждането на човека (от романтизма до трансхуманизма)

- и тематични сборници.

 С благодарност към художника Иван Шопов за картината на корицата, към авторите и всички, които ни подкрепят!

Приятно четене!

От екипа на списанието

 

ВОДЕЩА ТЕМА НА СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ – 2024:

Дистопията: традиции, жанрова динамика, посоки на трансформация

 

Дистопията е жанр на кризата в модерния свят и симптоматично става все по-актуална и популярна в литературата на XXI век – като жанр, но не по-малко и като наративен подход, тип фикция, която се адаптира към други подходи и жанрове. Дистопичната прогностика повече от всякога се налага като практическо действие, с което писателите реагират на кризите, връхлитащи нашия свят. Дори българската литература, която няма почти никакви дистопични традиции, преживява вълна на интерес към „антиутопията“, както сме свикнали да наричаме този жанр.

Тематични аспекти: исторически корени на съвременната дистопия; приемственост с последната четвърт на XX век; политически измерения на дистопичното пространство; поджанрови форми и вариации; миграция на дистопичния наратив към митологията, фолклора и масовата култура; криза на хуманизма; проблеми на постчовешкото, постпесимизъм.

Статиите за следващия брой на списанието, както и рецензии за нови книги се приемат до 31 януари 2024 г. Текстовете за публикуване на български, френски или английски език се изпращат по имейл на следния адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

 

Details

Category: Latest

 

СИД: ОБРАЗОВАНИЕ И МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

 

Зимен семестър, учебна 2013/2014 г.

/продължителност – 30 часа/

 

 

Анотация:СИД е методически. Признава се за придобиване на педагогическа правоспособност.

      Лектор:  доц. д-р  Владимир Атанасов (atanassov_vlad@abv.bg)

      Първа среща: 07.10.2010, 15 - 16. ч. , каб. 126 А, Централна сграда

 

Анотация: Курсът предлага интерпретация на културата и културните различия, културен диалог, интегрирация и де/сегрегация. Лекциите представят следните проблемите език, етнос, религии, нации, медии през призмата на образователните политики в България и ЕС. (Не)успехите на мултикултурализма. Ключова тема - интеркултурният диалог.

 

1.      Мит, приказка, колективна памет, литература.

2.      Език, етнос, религия, култура - теория и практика на разнообразието.

3.      Нация, национална идентичност;национализъм.

4.      Автентичност, идентичност, мултикултурализъм.

5.      Дискурси на културата. Диалог между културите.

6.      Европа на нациите, образованието и дигиталното общество.

7.      България, Балканите и диалогът между културите.

8.      Култури, образование, медии, политики.

9.      Литературното образование в политическа и медиина среда.

10.   Образованието по литература в мултиетническа среда.

11.  Законодателство, теория и практика на интеркултурния диалог.

12.   Мултикултурализъм, образование, социална етика.

13.  Образователни измерения на публичността.

14.  Гражданско общество, литературно образование, социален диалог.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

 

1.      Бауман, З. Есета за постмодерната нравственост. С., 2000;

2.      Гатоу, Дж. Оръжия за масово обезличаване. С., 2011.

3.      Гелнър, Ъ. Нации и национализъм. С., 1999;

4.      Крейпо, Р. Културна антропология, С. 2000 г.

5.      Лиотар, Ж.-Фр. Постмодерната ситуация. С., 1996;

6.      Минков, М. Защо сме различни?. С., 2004.

7.      Рикьор, П. История и истина. С. 1993.

8.      Тейлър, Ч. Безпокойства на постмодерността. С. 1999;

9.      Тейлър, Ч. Мултикултуризъм. С. 1999;

10.  Тодоров, Цв. Живот с другите, С. 1998;

11.   Тодоров, Цв. Страхът от варварите, С. 2009;

12.  Смит, А. Националната идентичност. С., 2000;

13.  Халбвакс, М. Колективната памет. С., 1996

14.  Хофстеде, Х. Култури и организации. С., 2001.

15.  Хофстеде, Я. и др. Изследване на културата. С., 2003.

 

 

 

 

Details

Category: Latest

Created: 02 October 2013