Latest

 

Катедрата по теория и история на литературата и

Културният център на Софийския университет

Ви канят на:

 

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ

Двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

 

 

11 ноември 16:00 ~ 19:00 часа

12 ноември 17:00 ~ 20:00 часа

Нова конферентна зала, Ректорат на СУ

 

Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглена Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

 

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.

 

Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.

 

С участието на:

Албена Стамболова, Александър Кьосев, Амелия Личева, Ангел Ангелов, Боян Манчев, Дарин Тенев, Деян Деянов, Диана Атанасова, Екатерина Йосифова, Еньо Стоянов, Камелия Спасова, Мария Калинова, Морис Фадел, Надежда Александрова, Надежда Радулова, Невена Панова, Огнян Ковачев, Цветанка Хубенова, Чавдар Парушев и др.

 

ПРОГРАМА НА ФОРУМА

 

 

Културен център на СУ

http://culturecenter-su.org/

 

Details

Category: Latest

ПИКНИК НА СВОБОДАТА

СОФИЯ: ПОЕТИКИ

 

12 - 16 юни 2014

Тази година Германия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и България отбелязват 25 години от падането на комунизма. По този повод дипломатическите им представителства и техните културни институти в България съвместно със Сдружение „София Поетики“ и Столична община ви канят в съботната вечер на първия по рода си „Пикник на Свободата“.

 

14 юни 2014, 17.00-22.00 ч.

Лятна сцена в Борисовата градина

 

Открийте празника в следобедния съботен ден на открито около Лятната сцена в Борисовата градина. Празникът на свободат започва точно в 17.00 часа с много музика, игри за малки и големи, фестивал на хвърчилата и поезия. Купонът продължава на главната алея под езерото с лилиите с пикни под открито небе, придружено с невероятно светлинно парти с DJ, където до 22.00 час настроението ще поддържат колоритни банди като Sarakina от Полша, Krch-offBand от Чехия, „andagainandagain“ от Сърбия, TheBedlam Club от Франция, Шотландия, Русия, към тях ще се присъединя визуалния гръцки артист Янис Исидору и Васко Кръпката бенд.

 

 

Любителите на поезията ще могат да се насладят на четенията на 25 от най-ярките български поети, представители на три литературни поколения,

а към тях ще се включат и чешкият поет Й. Х. Кръховски, македонският Никола

Маджиров, Гарард Конли от САЩ, Катерина Стойкова-Клемър от България/ САЩ,

Яна Букова от България/ Гърция, Димитрис Аллос и Катерина Илиопулу от

Гърция. Водещи на събитието ще бъдат неповторимият български актьор Стоян Алексиев

и поетът Ясен Атанасов.

 

Специална филмова програма, посветена на събитията от 1989 г. ще тече още

от 12 юни.

 

Среща-дискусия с Януш Онишкевич (Полша), Йон Карамитру (Румъния) и др.

активни участници в събитията от 1989 г. Ви предлагаме на 14 юни от 15.00

ч. в Театър „Алма Алтер“ с модератор проф. Александър Кьосев.

 

Събитието се осъществява със съдействието на Театър „Алма

Алтер“, Културен център на СУ „Св. Климент Охридски”, Фондация „София диша“ и SwiftGapEvents (Флашмоб България) с финансовата подкрепа на

„Рено-Нисан“ България и “Шато Сунгурларе”.

 

 

СЪПЪТСТВАЩА ПРОГРАМА:

 

Филми:

 

12 юни, Полски институт,

18.00 ч. „Валенса: Човек на надеждата“ (2013, Полша, 110 мин., с бълг. субтитри)

13 юни, Театър „Алма Алтер“

17.30 ч. Среща с Бойко Василев и прожекция на филма „Стените на Европа –

Изток (ІІ част)“ (България, 30 мин.)

18.30 ч. „Сбогом, Ленин“ (Германия, с бълг. субтитри, 121 мин.)

20.40 ч. “Мълвежът на татранските върхове, II част – Мечти за свобода”

(Словакия, 31 мин., с бълг. субтитри)

21.10 ч. "East – WestPassage" (Унгария, 52 мин., с англ. субтитри)

14 юни, Театър „Алма Алтер“

12.30 ч. „Гражданинът Хавел“ (Чехия, 119 мин., с бълг. субтитри)

14.40 ч. „For Christmas, we got our ration of freedom” (Румъния, 20 мин., с

англ. субтитри)

16 юни, Полски институт

18.00 ч. „The paper will be blue” (Румъния, 90min., с англ. субтитри)

 

Гости:

 

14 юни, Театър „Алма Алтер“

15.00 ч., Срещи с участници в събитията от 1989 г. – Януш Онишкевич

(Полша), Йон Карамитру (Румъния) и др. Модератор: проф. Александър Кьосев

16.00 ч., „1989.Какво се случи?“ – проф. Александър Йорданов за промените

през 1989 г., Владимир Левчев за дисидентското сп. „Глас”, Едвин Сугарев за

дисидентското сп. „Мост”. Mодератор: Иван Христов.

 

Изложби:

 

13 и 14 юни в Театър „Алма Алтер“ (2-23 юни, Полски институт)

„1989. Краят на системата“

15.06.-30.08., Чешки културен център

„20 години на пражките площади“

 

Книги:

 

15 юни, Чешки културен център

17.00 ч. Представяне на двуезичното издание на антологията „Любовта не е

думата“ на полски поетеси и поети, дебютирали след 1989 година. Модератори:

Вера Деянова и Иван Христов

 

Facebook Event

https://www.facebook.com/events/249277998595325/?fref=ts

 

 

 

 

Details

Category: Latest

Created: 10 June 2014

Петнадесета студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“

 

  От 21 до 24 април 2017 г. се проведе традиционната студентска научна експедиция „По следите на българските възрожденци“, организирана от Факултета по славянски филологии и финансирана от Студентския съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

 

              За петнадесета година 37 студенти българисти и техните преподаватели имаха честта и удоволствието да се присъединят към научната експедиция, за да посетят ключови за Българското възраждане места. Целта на научната инициатива е да въведе студентите в атмосферата на Възраждането, като им даде възможност да организират широки дискусии в къщите музеи на българските възрожденци; да наблюдават и да записват българските диалекти; да анализират съвременната езикова ситуация в будните български села и градове; да поговорят за българските писатели от онези места, от които тръгва животът им и от които се определя до голяма степен богатството на литературното им творчество.

 

             Експедицията беше осъществена по маршрут Медвен-Котел-Жеравна-Трявна-Карлово, Калофер-Копривщица.

В будното възрожденско селце Медвен младите изследователи филолози имаха възможността да посетят къщата музей на Захари Стоянов, както и да проучат особеностите на местния говор.

 

 

След тишината и спокойствието, обхванали родното място на автора на „Записки по българските въстания“, студентите се потопиха в топлата атмосфера на китния Котел, запазил в себе си духа и атмосферата на родното Възраждане. Участниците в експедицията бяха посрещнати от ученици и учители от Музикалното училище в Котел, а представлението, което бяха подготвили талантливите възпитаници на Котелската музикална школа, остави без дъх студентите, преподавателите и група австрийци, които не спряха да ръкопляскат на талантливите изпълнения на възпитаниците на училището. С право и с гордост можем да наречем тези млади хора съвременните възрожденци.

 

От името на Факултета по славянски филологии бяха дарени ценни издания на училището, както и няколко музикални диска от златната колекция на Българското национално радио, дарение лично от директора на Радиото господин Александър Велев.

Градът е не само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Той е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други.

 

Тук студентите имаха възможността да се насладят и на красиви архитектурни образци от късното Възраждане. В Пантеона на българските възрожденци беше реализирана широка дискусия, която очерта приноса на котленските възрожденци в историята на книжовния език, в историята на българската литература и култура.

 

         Пътят на експедицията продължи към сгушената в планинските сенки Жеравна, която за пореден път ни посрещна с разцъфналите си дървета и с безграничната гостоприемност на жителите на възрожденското селце. Студентите българисти имаха възможността да поговорят с жеравненци и да запишат часове с напевната им реч, съхранила особеностите на Котелско-Еленско-Дряновската група диалекти.

 

 

          В Архитектурно-етнографския резерват Жеравна бъдещите българисти посетиха къщата на Сава Филаретов – история на Жеравна; къщата музей на Йордан Йовков; църквата „Св. Никола”. „Тук времето е спряло”, често повтаряха студентите. Тук няма да видите забързани хора, а животът си тече с характерното за планинските села спокойствие, което като че ли ни пренася в разказите на Йовков, за да ни накара да ги съпреживеем по различен начин.

 

Посещението в град Трявна, запазил през столетията неповторима възрожденска атмосфера и свободолюбив дух, беше следващата част от научната експедиция. С нескрито вълнение студентите разговаряха с носителите на диалекта; разхождаха се по единствения по рода си възрожденски площад в България, съхранил почти изцяло автентичния си вид, радваха се на гостоприемното отношение на жителите по живописните улици. Часовниковата кула и кивгиреният мост бяха повод за истинско съпреживяване на възрожденския дух в малкото планинско градче. Часовниковата кула е построена през 1814 г. с работещ и днес оригинален часовников механизъм. Дискусиите продължиха в Славейковата къща и в Райковата къща, където се разгоряха истински филологически разговори.

 

 

В края на експедицията всеки студент получи грамота, дискове от Българското национално радио, както и книги, дарение от Факултета по славянски филологии и Издателство „Ентусиаст“.

Научната експедиция продължи по маршрут Карлово-Калофер-Копривщица. Студентите имаха възможността да разговарят с местни жители, да направят записи по специално подготвени анкети, а в близките седмици предстои да бъдат обработени резултатите. В къщите музеи на Васил Левски, на Христо Ботев, на Любен Каравелов, на Найден Геров и на други знаменити възрожденци бяха проведени дискусии, бяха разгледани текстове, с интерес студентите разглеждаха и родните домове на именитите възрожденци.

 

 

 

Творческите изяви от експедицията – снимка от пътуването, разказ по мотиви от Йовковото творчество, лингвистичен анализ на съвременната езикова ситуация – ще бъдат оценявани от специално жури, а отличените студенти ще получат специални награди.

Преподавателският екип – Владислав Миланов, Биляна Борисова и Кристина Йорданова, изказва сърдечна благодарност към студентите българисти за топлата съпричастност и за професионализма. Благодарност дължим на Студентския съвет към Софийския университет, който вече петнадесет години напълно подкрепя научната инициатива.

 

Предстои да бъде направен и специален филм за пътуването.

Разговор за научната експедиция може да се чуе на    

http://bnr.bg/post/100825989/balgarski-ezik-ekspedicia по Българското национално радио.

 

Коментари на студенти:

За първи път участвам в тази експедиция и трудно мога да я опиша с думи в няколко реда. Това е истинско преживяване. Да чуеш диалекта, да се докоснеш до дома и бита на възрожденците, да говориш за Възраждането на мястото, откъдето са се родили знаковите за литературата ни текстове, е огромно предизвикателство за всеки студент. Аз съм в четвърти курс и досега съм изучавала литературите само в аудиториите. Беседите тук ми показаха другото лице на литературата. Съвременната литература на упражнения съм разглеждала само в прочита на критиците и с натрапени анализи. Благодарна съм на нашите преподаватели Биляна Борисова и Кристина Йорданова, които ни показаха, че литературата не е възпроизводство, а мисъл, размисъл и интелектуален досег с други светове. На доц. Миланов искам да благодаря, че не спря да ни „разказва“ историята на книжовния език и ни даде възможност да съпреживеем местата, от които се е оформил съвременният ни език преди няколко века.

                                                  Маргарита Василева, студентка „Българска филология”, 4. курс

 

За мен експедицията беше едно вълнуващо преживяване, което ме дари с възможността да се докосна до възрожденския дух на България. Тъй като историята на тези места е много интересна за мен, експедицията беше и приятна и полезна. Определено не успяхме да разгледаме всички забележителности, поради причината, че са много на брой, но това е и положителното, защото имам повод отново да се върна към тези места. Тези 3 дни бяха вълнуващи за мен, като събудиха у мен възрожденския ми дух.

Даяна Филипова, Българска филология, 3. курс

 

Моето приключение продължи три дни и премина през седем различни места-Медвен, Жеравна, Котел, Трявна, Калофер, Карлово и Копривщица. Никога през живота си не се бях чувствала толкова спокойна и едновременно с това заредена с енергия. Всяка уличка, всяка усмивка от любезните хора, всяка природна забележителност, всеки музей-неща, които бяха знак, че някой ден отново ще се върна там.Пожелавам си в живота си да имам повече такива приключения. Те са спомен, който вечно остава в мислите и топли сърцето. Те са приключение, което те учи на много, приключение, което никога не забравяш.

Теодора Илиева, Българска филология, 3. курс

Details

Category: Latest

 

 

Плащане на семестриални такси за 2022/2023 уч. г., зимен семестър, чрез СУСИ

Кампанията в СУСИ за плащане на семестриалните такси за зимен семестър на 2022/2023 учебна година ще бъде в интервала 27.07 - 30.09.2022 г. и ще бъде достъпна от студентския профил. При нея се използва системата за разплащане на ePay/EasyPay. При такова плащане отпада необходимостта от получаване на печат за платена такса в студентската книжка и присъствено записване. Записването в отдел "Студенти"  на студентите, отговарящи на общите изисквания и платили чрез СУСИ,  става без да е  необходимо присъствието на студента. Заверката на студентската книжка се осъществява в срок до две седмици от началото на семестъра (съгласно заповед РД 19-80/11.02.2020 г.).


При онлайн плащане през сайта на ePay вече е възможно изпозване на произволна банкова карта (т.е. без предварително направена регистрация в ePay).

За извършване на плащането операторът Ипей АД начислява съответни такси - https://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/node/7411


Кампанията не важи за приетите от зимен семестър на 2022/2023 уч. г.  Студентите могат да заплащат семестриалната си такса чрез СУСИ за втори и всеки следващ семестър на следването си.


Подробна информация - https://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/plashchane-na-studentski-semestrialni-taksi-0


При проблеми, свързани с плащането чрез СУСИ, моля обръщайте се към администратора за СУСИ на Факултета по славянски филологии – инсп. Емилиян Николов, тел. 9308 387, e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

 

 

Details

Category: Latest