Специалности

Бакалавърски програми

 

 

 

 

СИД-ове за летен семестър на 2022-2023 г.

 

 

БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ (РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ)

Студентите от първи курс, Българска филология, нямат избираема дисциплина по учебен план за летен семестър.

 

Избираеми дисциплини за 2, 3 и 4 курс

  1. Проф. дфн Искра Христова-Шомова, доц. д-р Константин Рангочев, Култове и култови места в България и по света
  2. Проф.д-р Андрей Бояджиев, Глаголицата до XIII век (БФ, РФ, СФ, Балканистика)
  3. Доц. д-р Огнян Ковачев, Какво искате да знаете за филмовите адаптации на Хичкок и не се страхувате да питате Огнян?
  4. Проф. дфн Ангел Ангелов, Иновативни методи в лексикологията (БФ, СФ)
  5. Гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Формална семантика. Въведение (БФ, РФ)
  6. Доц. д-р Надежда Сталянова, Комуникация и манипулация (БФ, СФ)
  7. Доц. д-р Атанас Атанасов, Електронно обучение – разработване на ресурси за български език (БФ, СФ)
  8. Доц. д-р Владислав Миланов, История на българското езикознание (БФ, СФ)
  9. Доц. д-р Анни Илков, Марианна Георгиева (докторант), Фикция и сънища (БФ, СФ, РФ, Балканистика)
  10. Доц. д-р Камелия Спасова, гл. ас. д-р Богдана Паскалева, Поетика и еротика. Античността и нейното наследство
  11. Гл.ас.д-р Мария Маринова, Теренното изследване в антропологията и фолклористиката (БФ, СФ)
  12. Доц. д-р Дарин Тенев, Понятието „фантазъм“ и литературата
  13. Гл.ас. д-р Биляна Борисова, Българският художествен авангард - изкуството, което искаше да бъде живот
  14. Гл. ас. д-р Константина Пунева, Метафизика на смъртта. Руската краевековна проза от края на XIX век и началото на XX век (БФ, РФ)

 

Избираеми дисциплини с методическа насоченост*

  1. Проф. д-р Владимир Атанасов, Техники на писането (само за студенти от 3 и 4 курс - Българска филология, 3, 5 - Славянска филология)
  2. проф. дпн Адриана Дамянова, Диалогични прочити и критическо четене в училище (само за студенти от 3 и 4 курс, Българска филология)
  3. Доц. д-р Деспина Василева, Практики на гражданското образование в обучението по български език (само за студенти от 3 и 4 курс - Българска филология, 3-5 - Славянска филология)
  4. Доц. д-р Деспина Василева, Особености на четенето в интердисциплинарна перспектива (когнитивни и метакогнитивни умения за четене в обучението по български – (само за студенти 3-5 курс - Славянска филология)

 

Семинар по българска литературасамо за 3 и 4 курс

1. Доц. д-р Николай Вуков, Антропология на социализма и постсоциализма (курс в семинара по българска литература)

2. Гл. ас. д-р Надежда Стоянова, Модернизмът – мода и всекидневие (курс в семинара по българска литература)

3. Доц. д-р Бойко Пенчев, Новият училищен канон (курс в семинара по българска литература)

 

БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ (ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ)

  1. Доц. д-р Надежда Михайлова-Сталянова, Комуникация и манипулация
  2. гл.ас. д-р Димитър Пеев, Християнската култура и писането на история по българските земи
  3. проф. д-р Андрей Бояджиев, Старобългарската глаголица
  4. гл. ас. д-р Мария Илчевска, Мит и фолклор. Модели на свят
  5. проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова, Синтаксис, прагматика, комуникация
  6. Доц. д-р Владислав Миланов, История на българското езикознание

 

Избираеми дисциплини с методическа насоченост*

  1. Доц. д-р Наталия Христова, Дигитален хуманизъм и литературно образование

 

Семинар по българска литературасамо за 3 и 4 курс

1. Доц. д-р Николай Вуков, Антропология на социализма и постсоциализма (курс в семинара по българска литература)

2. Проф. д-р Тодор Христов, Въведение в изследванията на българската популярна култура (курс в семинара по българска литература)

3. Доц. д-р Бойко Пенчев, Новият български канон (курс в семинара по българска литература)

 

РУСКА ФИЛОЛОГИЯ

 

1. доц. д-р Илка Бирова, Играта като метод в обучението по руски език

2. проф. дфн Красимира Алексова, Езикова култура на българския език за русисти

3. гл. ас. Елена Меснянкина, Езикът и стилът на интернет

4. Гл. ас. д-р Константина Пунева, Метафизика на смъртта. Руската краевековна проза от края на XIX век и началото на XX век (БФ, РФ)

5. Проф.д-р Андрей Бояджиев, Глаголицата до XIII век (БФ, РФ, СФ, Балканистика)

6. Гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Формална семантика. Въведение (БФ, РФ)

7. Доц. д-р Анни Илков, Марианна Георгиева (докторант), Фикция и сънища (БФ, СФ, РФ, Балканистика)

 

Избираеми дисциплини с методическа насоченост*

гл. ас. д-р Аглая Маврова, Руско-български морфологични паралели

 

*Студентите от специалностите БФ, СФ (избрали методическия модул) и РФ както трябва да наберат за целия курс на обучение поне две избираеми дисциплини с методическа насоченост от общо седем за целия курс на обучение.

 

БАЛКАНИСТИКА

  1. гл.ас. д-р Александра Трифонова, Чудотворни икони и св. реликви на Балканите
  2. доц. д-р Николай Димитров, Социална психология в балкански контекст
  3. Проф.д-р Андрей Бояджиев, Глаголицата до XIII век (БФ, РФ, СФ, Балканистика)
  4. Доц. д-р Анни Илков, Марианна Георгиева (докторант), Фикция и сънища (БФ, СФ, РФ, Балканистика)

 

Записването за СИД през летния семестър на учебната 2022/23 г. става през системата  СУСИ. Записването започва съответно на 13.12.2022 и приключва на 18.01.2023 г. за студентите задочно обучение; на 15.12.22 и приключва на 10.02.23 г. за студентите редовно обучение.

Студентите могат да записват през системата само една избираема дисциплина. Ако има необходимост от записване на втора, то първата се записва през СУСИ, а втората се подава на хартия след изтичането на срока на електронното записване в отдел „Студенти“.

 

 

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО

/продължителност – 30 часа/

 

Анотация: Курсът запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в контекста на литературно-образователната комуникация и културната идентичност на пишещия Аз. Върху конкретни казуси от историята на писмеността и писмото се интерпретира въпросът за образованието, творчеството, публичната реч. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на интелектуалното действие, критиката, киното, театъра, практиките на гражданското общество.

 

ПРОГРАМА

1.     История и теория на интелектуалното действие.

2.     Основни характеристики на писмения текст.

3.     Словесност – език – писмо – текст – творба. Интерпретациите.

4.     Литературната творба и образователното пространство.

5.     Епическо писане – „Панчатантра”, „Илиада”.

6.     Библейското послание.

7.     Средновековното писмо в България – „За Буквите”, „Шестоднев”, апокрифи.

8.     Ренесансът и писмото – „Декамерон”, „Кентърбърийски разкази”.

9.     Романтическото писмо – „Чайлд Харолд”, „Франкенщайн”, „Пан Тадеуш”

10. Писането като модернистична игра – „Портретът на Дориан Грей”, „Де профундис”, „Изобретателят”.

11. Писмата на любовния дискурс.

12. „Женско” писане.

13. Образование и писане. Творческо писане.

14. Критическо писане и литературно образование.

15. Тетър, кино, публичност.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

 

1.     Атанасов, Вл. Техники на писането. С.2000

2.     Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991

3.     Барт, Р. Разделението на езиците. С., 1995.

4.     Барт, Р. Фрагменти на любовния дискурс. С., 1997.

5.     Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000.

6.     Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997.

7.     Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000.

8.     Герджикова, М. и др. Отговор на литературен въпрос. С., 1998.

9.     Дельоз, Ж. Различие и повторение. C., 1999.

10. Дерида, Ж. Позиции. 1993.

11. Добрева, Е, Савова, И. Проблеми на изграждането на текста. С., 1990.

12. Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. С., 1999.

13. Литература и образование (сборник). С., 1999.

14. Маклуън, М. & E. Закони на медиите. С., 1995.

15. Общуване с текста (сборник). С.,1992.

16. Остин, Дж. Как с думи се вършат неща. С., 1996.

17. Кинг, Стивън. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006.

18. Новакович, Й. Курс по творческо писане. С., 2009, 2011.

19. Рикьор, Пол. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000.

20. Рикьор, П. От текста към действието, С., 2000.

21. Рикьор, П. Прочити. С., 1996.

22.Тейлър, Ч. Безпокойството на модерността. С., 1999.

23.Тодоров, Цв. Семиотика. Риторика. Стилистика. С., 2000.

24.Фолмер, Г. Хоберг, Г. Стратегии на ученето и умствения труд. С., 1993.

25. Фрай, Н. Великият код. Библията и литературата. С. 1993.

26. Фуко, М. Археология на знанието. С., 1996.

27. Фуко, М. Думите и нещата. С., 1993.

28.Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999.

29. Хьойзинха, Й. HomoLudens, C., 2000.

30. Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998

 

 

REFERENCES

 

Gehle, Q, Rollo, D. Writing Essaws. A Proces of Aproach. New York, 1987.

Falla, J. The craft of fiction. Aber Publishing, Abergale, UK, 2011.

Johnson, B. The Critical Difference: Essays in the Contemporary Rethoric of Reading. New York, 1980

Norris, Ch. Deconstruction: Theory & Practice. 1982.

Pirrie, D. How to Write a Critical Essays. London & New York, 1990.

Ramce, A. Techniques in Tiching Writing. Oxford, 1983.

Trzeciak, J & Mckawy. Study Skills for Academic Writing. New York, 1994.

ПРОГРАМА

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО
/продължителност – 30 часа/

 

Анотация: Курсът предлага обобщение на основните характеристики на литературния дискурс от гледище на херменевтиката и методиката на литературното образование. Лекциите са стуктурирани така, че не засягат проблематиката на творческото писане. Те запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в типологията на литературно-образователната комуникация. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на публичността.

 

1. Обща характеристика на курса. История и теория на интелектуалното действие.
2. Основни характеристики на писмения текст. Лингвистични и философски аспекти.
3. Словесност – език - текст – творба - интерпретация. Писмо.
4. Творба и литературно пространство.
5. Теория на четенето. Четене и общуване.
6. Херменевтични дистанции. Школи на интерпретацията.
7. Разбиране. Статус и структура на читателя.
8. Критическото мислене.
9. Писане. Структура и проявления на homo scribens.
10. Писане и творба. Поетики на писането.
11. Жанрове на писането. Писане и конвенции. Творческо писане.
12. Академичното писане. Академична критика.
13. „Женско” писане.
14. Отвъд писането. Аспекти на публичността.
15. Пишещия аз и публичността.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997;
2. Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000;
3. Рикьор, Пол. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000;
4. Рикьор, Пол. От текста към действието, С., 2000;
5. Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000;
6. Бард, Р. Разделението на езиците. С., 1995;
7. Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999;
8. Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. С., 1999;
9. Кинг, Стивън. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006

СИД: ТЕХНИКИ НА ПИСАНЕТО

Летен семестър, учебната 2015/2016 г.

 

 

СИД-ът е методически. Признава се за придобиване на педагогическа правоспособност.

 

Време, място: вторник, 16.00 ч, 247 А.

Записване – до 08.03.2016 г. (This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.)

Лектор: Проф. д-р Владимир Атанасов

 

/продължителност – 30 часа/

 

 

Анотация: Курсът запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в контекста на литературно-образователната комуникация и културната идентичност. Върху конкретни казуси от историята на писмото се интерпретира разбирането за литература, стил, образование, публична реч, творчество. Техниките на писане са разгледани в контекста на интелектуалното действие, критиката, киното, театъра и речевите модели в гражданското общество.

 

ПРОГРАМА

  1. Писането като интелектуалното действие.
  2. Словесност – език – писмо – текст – творба. Интерпретациите.
  3. Епическо писане – „Панчатантра”, „Илиада”.
  4. Библейското послание – „Евангелие на Йоана“.
  5. Средновековното писмо – „За Буквите”, „Шестоднев”, апокрифът.
  6. Ренесансът и писмото – „Декамерон”, „Кентърбърийски разкази”.
  7. Романтическото писмо – „Мадам Бовари”, „Франкенщайн”.
  8. Модернистична игра – „Портретът на Дориан Грей”, „Де профундис”, „Изобретателят”.
  9. Писмата на любовния дискурс – „Великият Гетсби“, „Любовникът на лейди Чатърли“.

10. Мемоарът – „Смъртта е непотвърден слух”,„Чувство за непоносимост”.

11. „Женско” писане – „Афродита“ (Алиенде), „Синята брада“ (Нотомб).

12. Литературно образование и писане.

13. Критическо мислене, творческо писане – есе, интерпретативно съчинение.

14. Тетър, кино, публичност.

15. Писане и говорене в политически контекст.

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Атанасов, Вл. и др. Отговор на литературен въпрос. С., 1998.
  2. Атанасов, Вл. Техники на писането. С.2000
  3. Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991
  4. Барт, Р. Разделението на езиците. С., 1995.
  5. Барт, Р. Фрагменти на любовния дискурс. С., 1997.
  6. Бланшо, М. Литературното пространство. С., 2000.
  7. Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. С., 1997.
  8. Гадамер, Х.-Г. Актуалност на красивото. С., 2000.
  9. Дельоз, Ж. Различие и повторение. C., 1999.

10. Дерида, Ж. Позиции. 1993.

11. Добрева, Е, Савова, И. Проблеми на изграждането на текста. С., 1990.

12. Еко, У. Как се пише дипломна работа. С., 1999.

  1. Еко, У. Изповедите на младия романист. С. 2014.

14. Литература и образование (сборник). С., 1999.

15. Маклуън, М. & E. Закони на медиите. С., 1995.

16. Общуване с текста (сборник). С.,1992.

17. Остин, Дж. Как с думи се вършат неща. С., 1996.

18. Кинг, С. За писането. Мемоари на занаята. С., 2006.

19. Новакович, Й. Курс по творческо писане. С., 2009, 2011.

20. Рикьор, П. Конфликтът на интерпретациите, С., 2000.

21. Рикьор, П. От текста към действието, С., 2000.

22. Рикьор, П. Прочити. С., 1996.

23. Тейлър, Ч. Безпокойството на модерността. С., 1999.

24. Тодоров, Цв. Семиотика. Риторика. Стилистика. С., 2000.

25. Фрай, Н. Великият код. Библията и литературата. С. 1993.

26. Фуко, М. Археология на знанието. С., 1996.

27. Фуко, М. Думите и нещата. С., 1993.

28. Хабермас, Ю. Философия на езика. С., 1999.

29. Хьойзинха, Й. Homo Ludens, C., 2000.

30. Уд, Джеймс. Как действа литературата. С., 2010.

31. Яус, Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998

 

REFERENCES

Caywood, C. & Overing. G., Teaching Writing: Pedagogy, Gender, and Equity, NY, Publishing: State University of New York Press, Albany, 1987.

Cunningham, V. Reading After Theory. Blackwell: Oxford. 2002.

Dawson, P. Creative Writing and the New Humanities. London/New York: Routledge, 2005.

Eagleton, T. After Theory. Basic Books: Cambridge, MA, 2003.

Kroll, J. & Harper, G. (eds) Research Methods in Creative Writing. Palgrave MacMillan: London, 2012.

Gehle, Q, Rollo, D. Writing Essays. A Proces of Aproach. New York, 1987.

Falla, J. The craft of fiction. Aber Publishing, Abergale, UK, 2011.Freiman, M. “Crossing the Boundaries of the Discipline: A Post-colonial Approach to Teaching Creative Writing in the University” , 2001.

Johnson, B. The Critical Difference: Essays in the Contemporary Rethoric of Reading. New York, 1980.

Norris, Ch. Deconstruction: Theory & Practice. 1982.

Pirrie, D. How to Write a Critical Essays. London & New York, 1990.

Ramce, A. Techniques in Tiching Writing. Oxford, 1983.

Trzeciak, J & Mckawy. Study Skills for Academic Writing. New York, 1994.

 

 

                                

 „Славянска филология“ е една от малкото специалности в Софийския университет, в които обучението приключва с придобиване на магистърска степен след петгодишен срок на обучение. Завършилите специалността имат две равнопоставени квалификации – специалист по славянска филология и специалист по българска филология. По време на следването съществува възможност за придобиване на учителска правоспособност (учител по български език и литература). В последния курс на следването студентите избират между езиковедска или литературоведска магистърска специализация.

 

В рамките на специалността студентите се разделят в пет профила: полски, чешки, сръбски и хърватски (с изучаване на словенски език), словашки, украински. В обучението по език участват чуждестранни лектори – носители на езика от съответните страни.  Във всеки от профилите в рамките на два семестъра се изучава и втори славянски език. Студентите в „Славянска филология“ изучават езика, литературата и културата на съответните славянски страни,  български език и литература, езиковедски и литературоведски дисциплини, теория и практика на превода и т.н.

 

Специалността „Славянска филология“ съществува от самото основаване на Софийския университет (1888) и има доказани традиции и формиран академичен опит в преподаването и обучението на студенти.

 

По време на следването се осигуряват множество възможности за специализация,  обучение и летни школи в чужди университети, както и за стажове и практики в различни български организации, институции и фирми.

 

Абсолвентите на специалността се реализират професионално като: преводачи; редактори; учители по български език и литература; преподаватели във висши училища и изследователи в научни институти; журналисти и кореспонденти в медиите. Завършилите  работят в държавни и международни институции (министерства, президентство, институции на Европейския съюз у нас и в чужбина, държавна и общинска администрация), в обществени и културни организации, в областта на международните дипломатически и търговски отношения, в частни и държавни фирми с широк спектър от дейности: търговия, туризъм, аутсорсинг, други услуги и пр.

 

 

Разписание на часовете за летния семестър на уч. 2023/2024 г.

 

Сайт на Алумни клуба на специалността „Славянска филология“

 

 

Решение на ФС на ФСлФ относно реда за придобиване на ОКС Магистър

 

Правила за организиране и провеждане на защити на дипломни работи за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър”

(по тези правила ще се защитават дипломни работи от лятото на 2016 г.)

 

Българска виртуална украинистика

 

Сайт на специалността Словашка филология

 

Сайт на сръбски език за студентите от Сръбска и хърватска филология

 

Библиотека "Филологии"

 

 

Програми за държавни изпити