Мариинско евангелие от втората половина на X век

Общо наименование: Евангелие. Конкретно наименование: Четириевангелие. Индивидуално название: Мариинско евангелие (Codex Marianus). Индивидуално название: Атонско евангелие.
Кодикологични данни

Ръкописът се съхранява на две места: основната част (171 листа) е в Руската държавна библиотека, а два листа, известни като Михановичеви (Миклошичеви) се намират във Виенската национална библиотека.

Пергамент. Листове: 173 ff. 215 x 172 mm (листове);
Състояние: Добро. Липсват части от началото (Мт. 1 – 5; 23), средата (Йоан 18: 14 – 29) и края (Йоан 21: 17 – 25). Лист 134 е изгубен и заменен по-късно с друг, изписан с кирилица. Липсва и лист 167.
Оформяне на страницата: 1 кол., 30 реда на страница;
Мастило: Черно, киновар, синя, зелена и жълта боя.
Украса

Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има изображения на съответните евангелисти, представени в цял ръст. Всяко от тези евангелия започва със заставка и инициал, декорирани с плетенични и изящни растителни мотиви.

Книжовници
А. книжовник
Име: Анонимен
Писмо:

Глаголица. Глаголица, обла

Език

Български

Б. книжовник
(289r-304v) . Име: Йоан йерей
Писмо:

Кирилица. Устав

Език

Български

Съдържание

Съдържа текста на четиримата евангелисти Първоначално ръкописът съдържа пълния текст на четиримата евангелисти. Листовете на Миханович съдържат Мт 5: 23 до 6: 16. Останалата част от текста на четириевангелието се намира в московската част на ръкописа. .

Допълнения
  • В текста на ръкописа и по полетата са нанесени по различно време множество глаголически и кирилски означения и приписки.
  • Множество бележки, някои от които не могат да се разчетат. От ХІІІ – ХІV има указания за дните на евангелските четения, изписани с киновар.
История
Дата на написване: 10. век, втора половина. Произход: Наименованието му произлиза от скита „Света Дева Мария“ на Зографския манастир в Света гора, където е открито от руския славист Виктор Григорович през 1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт ръкописът попада в московския Румянцевски музей, а сега се намира в Руската държавна библиотека в Москва. Двата откъснати листа още преди 1845 година са били притежание на австрийския консул в Цариград А. Миханович. По-късно те преминават у Фр. Миклошич, а след това – в Австрийската национална библиотека. .
Допълнителни сведения

Копия

Библиография

Фрагмент . Мариинско евангелие. Московска част Григоровичево евангелие

Индивидуално название: Мариинско евангелие. Московска част. Индивидуално название: Григоровичево евангелие. Страна: Русия. Място: Москва Хранилище: Руска държавна библиотека Сбирка: Виктор И. Григорович (ф. 87) Сигнатура: № 6. Друга иденфикация: Предишна сбирка: Музейное собрание (ф. 178). Предишна сигнатура: № 1689.

Фрагмент . Мариинско евангелие. Виенска част Михановичеви листове Миклошичеви листове

Индивидуално название: Мариинско евангелие. Виенска част. Индивидуално название: Михановичеви листове. Индивидуално название: Миклошичеви листове. Страна: Австрия. Място: Виена Хранилище: Австрийска национална библиотека Сигнатура: Cod. slav. 146.
Съдържание

Мт 5: 23 до 6: 16

Допълнения
  • В текста на ръкописа и по полетата са нанесени по различно време множество глаголически и кирилски означения и приписки.
  • Множество бележки, някои от които не могат да се разчетат. От ХІІІ – ХІV има указания за дните на евангелските четения, изписани с киновар.

Тодорова, Екатерина. 2022. Мариинско евангелие от втората половина на X век – BgFolia . URL: https://slav.uni-sofia.bg/exist/apps/bgfolia/pages/show.html?document=Mar.xml Посетено на: 16.04.2024
see the TEI source of this document