Ватикански палимпсест от X – XI век, Vat. Gr. 2502

Общо наименование: Евангелие. Конкретно наименование: Евангелие изборно кратко. Конкретно наименование: Апракос кратък. Индивидуално название: Ватикански палимпсест. Страна: Ватикана. Място: Ватикана Хранилище: Ватиканска апостолическа библиотека Сигнатура: Vat. gr. 2502.
Кодикологични данни

Долен кирилски текст Х–началото на ХI век; горен текст – гръцки, изборно евангелие от ХII–ХIII век

Пергамент. Листове: 139 (99 палимпсест) ff. 210 x 155 mm (листове); 170 (160/165 палимпсест) x 110/120 (95/100 палимпсест) mm (текст)
Състояние: Лошо
Оформяне на страницата: 1 кол.,
Мастило: Тъмнокафяво
Украса

Старобългарската част: плетенични лентовидни заставки на л. 5б, 26а, 27а, 37б, 53а, 53б, 72а, 83а, 88а, 95б, 100а; инициали от две разновидности – двойноконтурни, запълнени с цвят и двойноконтурни, запълнени с плетеничен орнамент, маркиращи всяко четиво, като някои са с много големи размери

Подвързия

Няма

Книжовници

Двама писачи на старобългарския текст

A. книжовник
Име: Анонимен
Писмо:

Кирилица. Устав, старинен, с наклон вдясно, показва известна близост с писмото на Савината книга

Език

Български

Двуюсов, двуеров
B. книжовник
(ff. 22v, 77v, 111v). Име: Анонимен
Писмо:

Глаголица. Глаголица, обла

Съдържание

Кратко изборно евангелие (от т. нар. съботно-неделен тип); освен четирите основни синаксарни цикли и месецослова, съдържа 12-те страстни евангелия и Утринните възкресни евангелия; в долния слой на част от листовете се открива гръцки палимпсест и евентуално още един славянски (кирилски)

История
Дата на написване: 10. век, край – 11. век, начало. Място на написване: Югозападна България. Произход: Предполага се, че евангелието е писано в югозападните български предели; листовете от кирилския ръкопис са били използвани вторично за гръцки ръкопис, също изборно евангелие, с вероятна датировка ХІІ в.; за славянския текст пръв споменава П. Николополус, а първата публикация за ръкописа прави Трендафил Кръстанов през 1982 г.; изказано е предположение, че старобългарският ръкопис не е напускал региона на своето създаване до вторичното му използване.
Допълнителни сведения

КопияЕлектронно копие в Зографската научноизследователска библиотека

Библиография