Специалности

Бакалавърски програми

 

Най-новата българска литература и писане на рецензии върху нея

 

Специалност: Докторантско училище на ФСлФ

 

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

 

30 ч. лекции

Кредити – 5

Форма на заключителен контрол – курсова работа

 

Анотация

Курсът запознава с разграничаването на литературна история и литературна критика, както и със спецификата на оперативната критика – нейните форми и функции. Докторантите ще имат възможността да вникнат в особеностите на жанра рецензия и неговата структура, както и да изградят личен критически вкус в общ план и при избор на тематичен и/или жанров кръг от произведения.

 

Форми и методи на оценяване:

  1. При формирането на оценката се отчита:

-     отговор на допълнителни въпроси от програмата на курса;

-   степента на участие на докторанта в работата по време на семинарните занятия, изпълнението на зададените домашни упражнения, резултатите от текущия контрол.

2.  Курсова работа

 

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да създават собствен текст, свързан с оперативна критика; да се запознаят с образци на оперативната критика; да работят в екип по проблеми от сферата на научноизследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.

 

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса включва аналитично осмисляне на избрани текстове и тяхното прилагане в практически разработки.. Критериите при подбора на текстовете са: актуалност, проблемност, репрезентативност. Очаква се мотивирането на докторантите да участват с дискусии и да излагат мнението си по различни хипотези и различни гледни точки.

 

Семинарни упражнения

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Литературна история и литературна критика – разграничаване

2 ч.

2.

Оперативната критика: форми и функции

2 ч.

3.

Какво представлява оперативният канон?

2ч.

4.

Жанрът рецензия

2 ч.

5.

Задължителни компетенции

2 ч.

6.

Удоволствия и опасности

2ч.

7.

Структура

2 ч.

8.

Начини на оценяване в/чрез нея

2 ч.

9.

Трябва ли да се пишат рецензии за „слаби“ произведения и защо?

2 ч.

10.

Съществува ли критическа интуиция?

2 ч.

11.

Доколко е личен критическият вкус?

2ч.

12.

Рецензията и периодичният печат

2 ч.

13.

Избор на тематичен и/или жанров кръг за самостоятелна работа

2 ч.

14.

Обсъждане на изготвените рецензии

2 ч.

15.

Обсъждане на изготвените рецензии

2 ч.

 

 

Съставил програмата: проф. дфн Милена Кирова

 

 

Началото на кирилицата

 

 

Лектор: проф. д-р Андрей Бояджиев

Хорариум: 30 часа лекции

Време: летен семестър на учебната 2017/2018 г.

Аудитория: студенти редовно обучение

 

Анотация

Курсът се спира на ранните кирилски паметници от 10 до края на 12 век и ги разглежда от гледна точка на графиката, правописа, палеографията и правописа. Прави се съпоставка на типовете кирилско писмо в ръкописите и епиграфиката. Изложението е построено върху опити за реконструкция на ранната кирилица въз основа на анализ на старобългарската, среднобългарската, староруската и старосръбската писменост.

Оценката се формира от представянето на писмена курсова работа върху конкретна тема.

 

Препоръчителна литература

Бояджиев, Андрей. Св. Климент Охридски и кирилицата. Кирило-Методиевски студии 13. 86–111.

Добрев, Иван. Кирилица. 1995. В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, 301-316 . София: УИ „Св. Климент Охридски“

 

Облеклото и езикът: традиции и модерност

 

проф. Маргарет Димитрова и д-р Миглена Иванова

 

Целта на предлагания курс е да запознае студентите с промените в историята на българската култура в балканския й контекст ‒ в отношението й към дрехата и към нейното назоваване. Ще бъдат обсъждани въпроси на терминологията (родни думи, заемки и калки), семантиката на дрехата, социалната й роля и нейният език (изразност). Курсът ще се основава главно на работа с конкретни текстове от различни периоди на българската книжнина.

 

Метод на оценяване: текуща оценка на базата на участие в дискусиите в час и изпълнение на индивидуална (екипна) задача.

 

Теми:

  1. Дрехата и човекът. Социумът и езикът.
  2. Облеклото в Библията. Старобългарски съответствия на гръцки (латински) думи за дрехи в Септуагинта и Вулгата. Речникът на J. P. Louw and E. A. Nida.
  3. Християнската екзегеза и средновековните български преводи. Невястата в Песен на Песните, нейното облекло и неговите тълкувания.
  4. Облеклото в средновековната българска книжнина. Преводна и оригинална литература. Старобългарски съответствия на гръцки думи, назоваващи облекло. Облеклото на владетеля и на отшелника. Запазени изображения.
  5. Писмени извори и изображения: облеклото в средновековните български паметници.
  6. Облеклото в традиционната българска култура. Социален статус и облекло. Регионални разлики. Диалектни разлики. Семантични промени (напр. на думата „риза“).
  7. Ритуал, облекло и метафори – в християнската книжнина и в традиционната култура. Инициация и облекло.
  8. Модата през Възраждането – между алафрангата и алатурката.
  9. Езикови особености на публикации във възрожденската периодика, свързани с облекло.
  10. Градското и селското облекло в следосвобожденската епоха. Културни влияния и език.
  11. Практическа работа с ръкописни документи от края на ХІХ в., свързани с традиционното градско и селско облекло. Език на документите. Норма и регионалност.
  12. От декорацията на традиционното облекло и украсата на ръкописните книги до българския стил
  13. Празнично и всекидневно облекло по времето на социализма.
  14. Практическа работа с дешифрами на интервюта, съдържащи описания на облеклото в българските градове и села през петдесетте и шестдесетте години  на ХХ в.

 

 

Стари учебни планове

 

 

БФ - редовно обучение

Учебен план (в сила от уч. 2015/2016 г.)

 

РФ

Учебен план (в сила за випуск 2015/2016 г.)

 

СФ

Учебен план (в сила от уч. 2015/2016 г.)

 

Балканистика

Учебен план (в сила за випуск 2015/2016 г.)

 

 

 

       ПРОГРАМА

СИД: ОБРАЗОВАНИЕ И МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ

 

       /продължителност – 30 часа/

 

 

ЛЕКЦИИТЕ ЩЕ СЕ ПРОВЕЖДАТ ВСЕКИ ВТОРНИК ОТ 16.30 Ч. В АУД. 247 А.

        ПРЕПОДАВАТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ВЛАДИМИР АТАНАСОВ 

Е-MAIL: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

СИД Е МЕТОДИЧЕСКИ. ПРИЗНАВА СЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ.

 

 

Анотация: Курсът предлага интерпретация на културата и културните различия, културен диалог, интегрирация и де/сегрегация. Лекциите представят следните проблемите език, етнос, религии, нации, медии през призмата на образователните политики в България и ЕС. (Не)успехите на мултикултурализма. (Не)успехите набългарското образование. Ключова тема – образование и интеркултурният диалог.

 

  1. Колективна памет, литература, образование.
  2. Език, етнос, религия, култура - теория и практика на разнообразието.
  3. Нация, национална идентичност; национализъм.
  4. Автентичност, идентичност, мултикултурно образование.
  5. Образование и дискурси на културата. Диалог между културите.
  6. Европа на нациите, образованието и дигиталното общество.
  7. България, Балканите и диалогът между културите.
  8. Култури, образование, медии, политики.
  9. Литературното образование в политическа и медиина среда.
  10. Образованието по литература в мултиетническа среда.
  11. Законодателство, теория и практика на интеркултурния диалог.
  12. Мултикултурализъм, образование, социална етика.
  13. Образователни измерения на публичността.
  14. Гражданско общество, литературно образование, социален диалог.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

  1. Бауман, З. Есета за постмодерната нравственост. С., 2000;
  2. Гатоу, Дж. Оръжия за масово обезличаване. С., 2011.
  3. Гелнър, Ъ. Нации и национализъм. С., 1999;
  4. Крейпо, Р. Културна антропология, С. 2000 г.
  5. Лиотар, Ж.-Фр. Постмодерната ситуация. С., 1996;
  6. Минков, М. Защо сме различни?. С., 2004.
  7. Рикьор, П. История и истина. С. 1993.
  8. Тейлър, Ч. Безпокойства на постмодерността. С. 1999;
  9. Тейлър, Ч. Мултикултуризъм. С. 1999;
  10. Тодоров, Цв. Живот с другите, С. 1998;
  11. Тодоров, Цв. Страхът от варварите, С. 2009;
  12. Смит, А. Националната идентичност. С., 2000;
  13. Халбвакс, М. Колективната памет. С., 1996
  14. Хофстеде, Х. Култури и организации. С., 2001.
  15. Хофстеде, Х. и др. Изследване на културата. С., 2003.