Специалности

Бакалавърски програми

 

 

СИД „ОБРАЗОВАНИЕ, МИГРАЦИИ, КУЛТУРИ“

 

Хорариум: 30 часа

 

Анотация:курсът представлява интеркултурално изследване наотношенията между образование, типове култури, медийна среда, глобализация и постглобализация в контекста на исторически, философски и социологически интерпретации на проблема за миграциите, убежището, интеркулгтурната интеграция и достъпа до образование. Илюстративният апарат включва: литературни текстове, театър и кино, национални и международни документи, резултати от изследвания.

 

Теми

 

  1. Мисията на образованието днес – ООН, Съвет на Европа, ЕК;
  2. Образование и е-миграция (европейски опит, национални перспективи);
  3. Homo viator в литературата и философията ;
  4. Преселения и техните литератури (емигрантска литература);
  5. Глобализация, образование и миграция;
  6. Европейската идея, национализмът, миграцията;
  7. Културни неравенства и образование за мигранти;
  8. Политическа култура, промяна на ценностите и миграция;
  9. Различия и културни неравенства – приобщаване чрез образование ;
  10. Образователна система и обучение на мигранти (език, право, финансиране, капацитет, институционално коопериране);
  11. Медии и права на мигрантите;
  12. Училище, ценности и миграция;

Библиография

Смит,А. Националната идентичност. С., 2000;

Кръстева, А.(съст и ред.). Фигурите на бежанеца, НБУ, 2006

Андерсън,Б. Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма(1998);

Еко, У. За литературата. Есета. С., 2014;

Тодоров, Цв. Живот с другите, С. 1998;

Тодоров, Цв. Страхът от варварите, С. 2009;

Тодоров, Цв. Несъвършената градина, НБУ, 2005;

Тодоров, Цв. Човешкият отпечатък, Изток-Запад, 2015;

Уд, Дж. Как действа литературата. С. 2010;

Almond, Gabriel A. and Verba, Sidney, The Civic Culture: Political Attitudes and Democracy in Five Nations. Princeton Univ. Press, 1963;

 

Auernheimer, Georg Einführung in die Interkulturelle Pädagogik (Einführungen). WBG

(Wissenschaftliche Buchgesellschaft); Auflage: 8Р 2015;

Boswell, Christina &Geddes Andrew, Migration and Mobility in the European Union, Palgrave Macmillan", London, UK, 2015;

Ian Clark. Globalization and International Relation Theory. Onford University Press, 1999;

John Rowels, The Low of Peoples. Cambridge, Massachusetts: Harvard University Press, 1999;

Mary Kaldor, New and Old Wars: Organised Violence in a Global Era, 3rd Edition, . Stanford, California: Stanford University Press, 2012;

Peter Sugar, East European Nationalism (1999);

Ronald Ingelhart. Changing Values among Western Publics from 1970 to 2006. West European Politics.Vol. 31, Issue 1-2, 2008.

Оценяване: текущи задачи.

Изпит: събеседване върху казус.

Компетентности: разбиране за съвременно интеркултурното образованието в контекста на някои геополитически процеси - училището и университета в условията на културните неравенства и промяната на ценностите.

 

books-exam 

 

Справка

 

за провеждане на очни занятия на задочно обучение /летен семестър/ за учебната 2014/2015 г.

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

 

зала

дата

часове от….до

изпит

160 ауд.

24.01-16.02.2015 г.

8-19 ч.

1 курс БФ

135 ауд.

24.01-20.02.2015 г.

8-19 ч.

2 курс БФ

148 ауд.

24.01-20.02.2015 г.

8-19 ч.

3 курс БФ

136 ауд.

23.01-23.02.2015 г.

8-19 ч.

4 курс БФ

159 ауд.

27.01-04.02.2015 г.

8-19 ч.

5 курс БФ

 

Разписанието на лекциите се намира на сайта на ФСлФ, на таблата пред аудиториите и в 215 стая - отдел „Студенти”

 

Датите на януарската поправителна сесия са качени на сайта на ФСлФ в „Справочник за задочно обучение” и в „Обява за промяна датите на задочно обучение”.

 

 

 

 

ПОЕЗИЯ И МУЗИКА

в българското средновековие

 

СИД за студентите от специалностите Българска филология, Славянска филология и Балканистика

 

Курсът е посветен на средновековната българска поезия в нейните две основни разновидности – църковна и светска (т.нар. декламационна). Представят се византийските образци с кратък преглед на генезиса и развитието на метрическите модели, техните особености и начина на усвояването им в българска книжовна среда. Застъпен е анализ на основни произведения. Специално място се отделя на химнографията, т.е. песенната поезия и на средновековната музика, като фактор, моделиращ ритмическите решения в текстовете. Ще бъде направен опит да се анализират и някои фолклорни образци.

 

Целта на курса е студентите да се запознаят в детайли с поетическите произведения през българското Средновековие, да ги анализират с оглед връзката им със средновековната риторика и на тази основа да потърсят единството между песенната поезия и тържествената ораторска проза. В края на обучението те ще могат да проследят процеса на развитие на поетичните форми, да анализират прехода от средновековна към модерна поезия, да осмислят процеса на секуларизация на поезията.

 

  1. Антична гръцка поезия и поетичните форми във Византия. Унаследено, преосмислено, новосъздадено.
  2. Риториката и поезията – противоположности и привличане.
  3. – 5. Анализ на Проглас към Евангелието, Азбучна молитва, Добри стихове Константинови.
  4. Трансформация на византийския дванадесетосричен стих.
  5. Преводна поезия – Хрониката на Константин Манасий и византийският петнадесетосричник.
  6. Молитва към Богородица. Структура и ритмическа организация.
  7. Старобългарската светска поезия – основни ритмични модели. Откъде започва модерната поезия – книжовна или фолклорна основа?
  8. Генезисът на църковните поетични форми във Византия. Пак се връщаме към риториката.
  9. Основни форми на църковната поезия във Византия. Мелодията като ритмоопределящ фактор. Осмогласието и неговото съдържание.
  10. Византийската църковна поезия в българска книжовна среда.
  11. Акростихът – авторски подпис, посвещение или помощен шаблон?
  12. -15. Написаното да се пее – вариативност, иновативност и прагматизъм в изпълнението на църковната поезия.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ И ИТАЛИЯ:

ИСТОРИЯ И ПАМЕТ

(Спецкурс)

 

ТЕМИ:

1. Последната година от живота на П.П. Славейков като проблем на литературната история: фактите срещу канонизираната версия

  1. П.П. Славейков и С.С. Бобчев: историята на една вражда
  2. Пенчо Славейков и Славянския събор 1910 г.
  3. „Изгнанието” на П.П. Славейков: преосмисляне на една литературна легенда
  4. „Любовта своето не дири” (П.П. Славейков и М. Белчева)
  5. Италия и италианската литература в творчеството на П.П. Славейков (цитати, алюзии, реминисценции)
  6. „Швейцария ли?” П.П. Славейков и М. Белчева в Италия (последните месеци от живота на поета). Топосите на „Вечния град”.
  7. Джакомо Леопарди и Пенчо Славейков
  8. Темата за смъртта в поезията на П.П. Славейков. „Топография” на смъртта. Смърт и гроб.
  9. Смърт в Брунате. Траектория на последното пътуване
  10. Погребението и проблемът за „последната воля” на поета. „Псалом на поета” като „завещание”.
  11. Посмъртното „увенчаване”. Историята на една мистификация.
  12. Литературният кръг като носител на паметта за поета. Скрити механизми и публични жестове. Ролята на Боян Пенев като „привилегирован канонизатор”.
  13. Брунате в българската литература и култура
  14. Паметта за Пенчо Славейков в Италия: знаци и истории

 

 

27 юни 2017, София                                             Доц. д-р Емил Димитров

Дисциплина:

ПОЛИТИЧЕСКА РЕТОРИКА

Преподавател: гл.ас. д-р Нели Стефанова

от катедра "Реторика" на Философския факултет на

СУ "Свети Климент Охридски"

Асистент:

 

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30

Семинарни упражнения

 

Практически упражнения (хоспетиране)

-

Обща аудиторна заетост

30

Извънаудиторна заетост

Реферат

30

Доклад/Презентация

15

Научно есе

 

Курсов учебен проект

 

Учебна екскурзия

 

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

30

 

 

 

 

 

 

 

Обща извънаудиторна заетост

75

ОБЩА ЗАЕТОСТ

120

Кредити аудиторна заетост

1,5

Кредити извънаудиторна заетост

2,5

ОБЩО ЕКСТ

 

4


Формиране на оценката по дисциплината[1]

% от оценката

1.      

Workshops {информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)

20 %

2.      

Участие в тематични дискусии в часовете

20 %

3.      

Демонстрационни занятия

 

4.      

Посещения на обекти

20%

5.      

Портфолио

 

6.      

Тестова проверка

 

7.      

Решаване на казуси

 

8.      

Текуша самостоятелна работа /контролно

 

9.      

 

 

10.   

 

 

11.   

 

 

12.   

Изпит

Устен изпит в края на семестъра – 40 %

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът представя актуални тенденции в политическото ораторство, разгледани през призмата насъвременните реторически теории. Очертава актуалните тенденции при тяхното използване в развитите демокрации и в европейските институции. Тематичното съдържание има за цел да предостави базови компетенции в сферата на политическото общуване, да формира умения за подготовка, произнасяне и анализ на политически речи и послания, както и да подготови студентите за участие в различни обществено-политически дискусии. Дидактичният подход съчетава поднасяне на теоретичен и богат илюстративен материал – системно използване на аудио- и видеозаписи. Катедра „Реторика” предоставя технически оборудваната си зала за водене на обучението.

Програмата включва организирани посещения на Народното събрание, които предоставят на обучаващите се студенти възможността да се запознаят с историята и дейността на българския парламент, да наблюдават пленарни заседания и работа на експертни комисии.  

 

 

Предварителни  изисквания:

Няма

 

 

Очаквани резултати:

Учебният курс предоставя знания за стратегиите и тактиките на убеждаване, аргументиране и манипулиране, залегнали в политическата комуникация, формира способности за анализ на механизмите за влияние над политическите нагласи на публиката и средствата за влияние над общественото поведение. Формира практически способности за извършване на реторически анализ на политически послания.

 

 

 

Учебно съдържание

 

Тема:

 

Хорариум

1

Политическа реторика и политическа комуникация

 

2 часа

Тема:

 

Хорариум

2

Модели политическа комуникация

2 часа

3

Комуникативни субекти и комуникативни потоци в политическата

комуникация 

 

2 часа

4.

Механизми за влияние в политическото общуване – медийни и реторически механизми за влияние

3 часа

5.

Политически език - типология на политичаския език

 

2 часа

6.

Политически дебат – критерии за успешност

 

2 часа

7.

Стилове политическо ораторство

 

2 часа

8.

Реторически анализ на политическа реч

 

2 часа

9.

Генерални процеси в съвременната политическа реторика

 

3 часа

10.

Родово-видово деление на политическата реторика – парламентарна, президентска, митингова, дипломатическа, военна, политическа епидейктика

2 часа

Тема:

 

Хорариум

11.

Директно и индиректно реторическо взаимодействие

2 часа

12.

Лидерство – видове - политическо лидерство

 

2 часа

13.

Аудиторията в реториката - видове аудитории - политическа аудитория

2 часа

14.

Страници от политическото ораторство – политическото красноречие от античността до наши дни

2 часа

 

 

 

Конспект за изпит

Конпектът следва учебното съдържание на дисциплината.

 

 

Въпрос

1

Политическа реторика и политическа комуникация

2

Модели политическа комуникация

3

Комуникативни субекти и комуникативни потоци в политическата

комуникация 

4.

Механизми за влияние в политическото общуване

5.

Типология на политичаския език

 

6.

Политически дебат – критерии за успешност

7.

Стилове политическо ораторство

8.

Реторически анализ на политическа реч

9.

Генерални процеси в съвременната политическа реторика

10.

Родово-видово деление на политическата реторика

11.

Директно и индиректно реторическо взаимодействие

12.

Лидерство – видове - политическо лидерство

13.

Аудиторията в реториката - видове аудитории - политическа аудитория

14.

Страници от политическото ораторство – политическото красноречие от античността до наши дни

Библиография

Основна:

Литературни източници /2007г. – 2012г./

Александрова Д., Основи на реториката, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2008. 

Александрова Д., Тенденции в политическата реторика на българския преход, в

Реторика и комуникации – електронно научно списание,бр.3, 2012,

http://rhetoric.bg/

Кинг, М., К. Торнхил, Никлас Луман за правото и политиката, С., УИ „Св. Кл.

Охридски”, 2008.

Мавродиева Ив., Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989 – 2012), Парадигма, С., 2012.

Мавродиева Ив., Образци на съвременното красноречие - Христоматия, ИК

      „Семарш”, С., 2010г.

Мавродиева Ив., Виртуална реторика. От дневниците до социалните мрежи, УИ

          „СВ. Климент Охридски”, С., 2010г. 

Мавродиева Ив., Съвременни реторически практики, ИК „Семарш”, С., 2010г.

Маккей М., Дейвис М., Фенинг П., Посланията. Комуникационните умения., Лик,

          2009.  

Руменчев В., Антология на ораторската реч, Книга Втора, Оратори на Древна

Гърция и Рим, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012г. 

Стефанова Н. Политическата реторика на Италия от 90-те, Сиела, С., 2012.

Стефанова Н., „Между„Берлусконизма и стандартното политиканство.

Политическата реторика на днешна Италия” в Докторантски изследвания по

социални и хуманитарни науки, том І, УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 2010.

Стефанова Н.,  „Феноменът Берлускони – италианска приказка за  модерната

медийна реторика, сп. Правен свят, 2009, октомври, „Правен свят” ЕАД,

112-115; С., 2009г.

Стефанова Н.,  „Реторическата аргументация – Инструментариум на

политическия дискурс и интеркултурната комуникация”,сп. Психологични

изследвания, Институт по психология наБАН, Кн. 2, 2008, Академично

издателство „Проф. МаринДринов”, 161-170, С., 2008г.  

Херадствейт Д., Туре Бьоргу, Д., Политическата комуникация. Въведение в

семиотиката и реториката, София, 2009.

Ponzio A., Petrilli S., Lineamenti di semiotica e di filosofia del linguaggio, Graphis, Bari,

2008.

Trentini Giancarlo, La politica mediatizzata, Sensale G. e Bonaiuto M., (a cura di), Franco

Angeli, Milano, 2008.

 

Други основни източници:

Almond G., S.Verba, The Civic Culture: Political Attitudes and Democracy in Five

Nations,Princeton University Press, Princeton 1963.

Bentivegna S., Comunicare in politica, Carocci, Roma, 2006.

Cedroni, L.& Dell’Era, T., Il linguaggio politico, Carocci, 2002, Roma, 2002.

Chomsky N., Language and Poilitics, Ed. Carlos Peregrin Otero, 2004.

Chomsky N., Manufacturing Consent: The Political Economy of the Mass Media. New

York: Pantheon.(with Edward Herman), 2002.

Chomsky N., Propaganda and the Public Mind, South End Press, 2001.  

Charles D. E., Roger W.C., The political uses of symbols, Longman, 1983.  

Desideri, P., Teoria e prassi del discorso politico, Bulzoni 1984.

Eco U., “Il linguaggio politico”, in Lingua settoriale in Italia, (a cura di) Gian Luigi

Beccaria, Milano, Bompiani, 1988.

Eco, U., 1983, “Il linguaggio di Mussolini”, in Guido Gerosa, Mussolini, Milano, Fabbri,

1983.

Edelman, M., Constructing the Political Spectacle, University of Chicago Press, 1988.

Edelman, M., The Symbolic Uses of Politics, University of Illinois Press, 1985.

Edelman M., Political language: words that succeed and policies that fail, Academic Press,

1977.

Gerstlé J., La Communication politique, Presses Universitaires de France, Paris, France,

      1992.

Jensen J., Kaplan E., Naidu S., Wilse-Samson, L.,The Dynamics of Political Language,

Conference draft presented at the Fall Brooking Panel on Economic Activity, 2012. 

Lasswell H.D., Power And Personality, Greenwood Press, 1976 Lasswell H. D. & Kaplan

      Abraham.

Mazzoleni, G., La comunicazione politica, Il Mulino, Bologna, 1998.

Marini R., Mass media e discussione pubblica. Le teorie dellagenda setting, Editori

Laterza, Bari, 2006.

McGrawK., Manipulating Public opinion with moral Justification,ANNALS, AAPSS,

1998.

Rossi-Landi F., Significato, comunicazione e parlare comune; Marsilio, Milano, 1998.

Santulli Fr., Le parole del potere. Il potere delle parole,Franco Angeli, Milano, 2005.

Van Dijk, T., “What is political discourse analysis?” in Blommaet & Bulcaen 1997.

WilsonJ., Politicallyspeaking, London, Blackwell, 1990.

 

Дончева Х., „Политическо лидерство”, вПолитология, Четвърто преработено и

       допълнено издание, София, 2001.  

Иванов, Д., ”Власт и политика” в Политология, Четвърто преработено и

       допълнено издание, София, 2001.  

Иванов Д., „Управляващ елит”, в Политология, Четвърто преработено и допълнено

      издание, София, 2001.  

Карасимеонов Г., Политика и политически институции, УИ „Св. Кл. Охридски”,

София, 2004.

Методиева Л., Парламентарна реторика, Албатрос, София, 2002.

Руменчев В., Невербална комуникация в публичната реч и деловото общуване,

          УИ „Св. КЛ. Охридски”, 2006.

Русинова-Христова А., Политическото говорене. Психологични механизми,

Интерпрес, София, 2003.

Русо Жан-Жак, „За обществения договор”, в Избрани съчинения, Наука и изкуство,

С., 1988. 

Стоицова Т., Лице в лице с медиите, Просвета, София, 2004.

 

 

 

Дата:21.10. 2013                                                        Съставил:

   Гл.ас. д-р Нели Стефанова

 



[1]В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.