Специалности

Бакалавърски програми

СИД – Приключения на чувствата във възрожденската литература

Задочно обучение – летен семестър (януари-февруари 2018)

(Курс за 2, 3 и 4 курс БФ)

Доц. д-р Надежда Александрова

Курсът има за цел да представи трансформационни процеси по отношение на представите за дадени емоции и тяхната изява в българската литература през XVIII-XIX век. Срамът и гордостта, смехът и плачът, приятелството и враждуването, любовта и омразата, ще бъдат осмислени както в бинарната си съотносимост, така и релативизирането им в епохата на модерността.

Курсът е изграден тематично. Всяко занятие се разделя на две части: теоретичен апарат от текстове относно представата за дадена емоция в европейската философия и частен случай на проява на емоцията в текст от литературата на Възраждането. Смисълът от приключението да се съчетават теорията и частните случаи е да се опознае историята на поведенчески феномени, зародили се или циркулиращи в европейската култура, които са пренесени в османския (и в частност в българския) контекст и адаптирани, за да станат норма в националната култура.

1. Що е емоция? История и употреби на понятието

2. Срамът и вината като стратегии за утвърждаване на българската народност през Възраждането

3. Произход и употреби на плача във възрожденската литература

4. Любовта - типология на чувството в европейски и балкански контекст

5. Европейският сантиментализъм - популярни романи османския контекст на XIX. век

6. Смехът като оръжие и разоръжаване. Възрожденската сатирична преса

7. Емоции и писма – културата на епистоларното общуване през XIX век

8. Приятелството – между ползата, достлука и идеологическото братство

9. Емоциите и „женския въпрос” през XIX век.

10. Храна и емоции през XIX век.

11. Театрални емоции – историческите драми през Възраждането

12. „Чия е тази песен?” мигриращи музикални мотиви в културата на Възраждането

13. Геометрия на интимността в литературните салоните на следосвобожденския XIX век

14. Докъде се простира любовта към родината – пътеписни приключения

15. Представяне на курсови работи

Details: Category: Специалности

І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ

1. Вокалните фонеми, глайдовете и дифтонгите в древните индоевропейски езици.
2. Консонантните фонеми в древните индоевропейски езици.
3. Ларингалната теория.
4. Теории за предгръцкия лингвистичен пласт, характеристика на пеласгийския език.
5. Особености на сравнително-историческата фонетика на тракийския език. Тракийска ономастика.
6. Езикова политика на балканските страни.
7. Билингвизъм на Балканите. Билингвизъм и диглосия. Типове езикови контакти.
8. Диалектът като единство в многообразието на езика в неговата пространствена проекция. Типове диалектни различия и тяхното картографиране.
9. Видове лингвистични атласи. Проблемът за Балканския лингвистичен атлас.
10. Периоди в развоя на балканското езикознание. Особености, изследователски методи.
11. Характеристика на фонологичната система на Балканския езиков съюз (БЕС).
12. Характеристика на лексикалната система на БЕС. Общобалканската лексика откъм произход. Словообразувателни форманти и модели.
13. Лексикална система на БЕС. Фразеология. Изосемия.
mag4 14. Българо-гръцки лексикални взаимоотношения.
15. Българо-румънски лексикални взаимоотношения.
16. Прояви на тенденцията към аналитизъм в БЕС.
17. Удвояване на допълнението в БЕС.
18. Членна система в БЕС.
19. Заместване на инфинитива в БЕС по идентичен начин. Модални функции на конструкциите, заместващи инфинитива.
20. Бъдеще време в БЕС.
21. Балканският тип условно наклонение.
22. Аорист и перфект в балканските езици.

Библиография за Езиковедската част:

Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. В. Търново, 2002.
Бирнбаум, Х. Славянские языки на Балканах и понятие так называемых языковых союзов. – Glossa, v. 2:1 (1968), 70 - 92.
Георгиев, Вл. Траките и техният език. С., 1977.
Георгиев, Вл. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. Москва, 1958.
Дечев, Д. Характеристика на тракийския език. С., 1952.
Дуриданов, Ив. Езикът на траките. С., 1976.
Лопашов, Ю. А. Местоименные повторы дополнения в балканских языках. Ленинград, 1978.
Майрхофер, М. Индоевропейская грамматика. Т. 2. Фонетика. – В: Новое в зарубежной лингвистике. Вип. XXI. М., 1988.
Минчева, А. Старобългарският език в светлината на балканистиката. София, 1987.
Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език. – Български език, 1966, № 4, 281-294.
Ожеховска, Х. Удвояването на допълнението в някои български текстове от първата половина на XIX в. – Български език, 1967, № 4, 323-329.
Савченко, А. Н. Сравнительная грамматика индоевропейских языков. Москва, 1974.
Семереньи, О. Введение в сравнительное языкознание. Mосква, 1980.
Цивьян, Т. В. Лингвистические основы балканской модели мира. Москва, 1990; Модель мира и ее лингвистические основы. Москва, 2005.
Цыхун, Г. А. Типологические проблемы балканославянского языкового ареала. Минск, 1981.

Actes du premier congrès international des études balkaniques et sud-est européennes. T. VI. Linguistique. Sofia, 1968.
Demiraj, Shaban. Gjuhësi balkanike. Tiranë,1994.
Georgiev, Vl. I. Introduction to the History of Indo-European Languages. Sofia, 1981.
Mayrhofer, M. Indogermanische Grammatik. 2. Halb-band: Lautlehre. Heidelberg, 1984.
Meier-Brügger. Indogermanische Sprachwissenschaft. 8. Anfl., Berlin, New York, 2002.
Rix, H. Historische Grammatik des Griechischen. Darmstadt, 1976.
Sandfeld, Kr. Linguistique balkanique. Problèmes et résultats. Paris, 1930.
Mатериали от лекции.

ІІ. БАЛКАНСКИ ЛИТЕРАТУРИ И СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

1. Славянската традиция в старата румънска литература, ХV-ХVІ в.
2. Основни моменти в развитието на румънската литература през ХVІІ и ХVІІІ в.

3. От Михай Еминеску до Александру Мачедонски – промени в модерната поетична ценностна система.
4. Румънският роман в годините между двете световни войни: Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Хортензия Пападат-Бенджеску.
5. Митологични мотиви в литературното творчество на Мирча Елиаде.
6. Затвореното пространство в румънската литература (Йон Барбу, Марин Сореску, Никита Станеску).
7. Бялото като дисидентски мотив в творчеството на Ана Бландиана.

8. Гръцкият романтизъм и Йонийската литературна школа.
9. Нови направления в гръцката поезия – първите символисти (К. Хадзопулос, Л. Порфирас, Й. Грипарис и др.) и ролята им за налагането на димотики в литературата; Константинос Кавафис и Костас Кариотакис.
10. Гръцката поезия от 30-те години – Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос.
11. Гръцката проза от 30-те години – от антимилитаризъм към съвременна социална и психологическа проблематика.
12. Никос Казандзакис в развитието на гръцкия роман.

13. Развитие на албанския език и литература в периода ХV-ХVІІІ век.
14. Възрожденски период в албанската литература – етапи; арбърешки и албански автори; емигрантски културно-просветни центрове.
15. Следвъзрожденски албански автори, литературни направления и жанрове през първата половина на ХХ нек.
16. Специфика на литературното развитие в Косово.
17. Преводи от албанската литература в България.

18. Сравнителното балканско литературознание и европейските литератури.
19. Имагологията. Как Балканите мислят света?
20. Преводната рецепция на балканските литератури в България.
21. Темата за танца в балканските литератури. Тематологията.
22. Модерност и модернизъм в балканския роман през 20-те и 30-те години на ХХ в.

Библиография по Балкански литератури и сравнително литературознание:

Алексова, В. По въпроса за наименованието на езика на славяно-румънската книжнина. - Старобългаристика, 1982, № 2, 110-113.
Алиу, А. Дон Кихот между албанците. София - Скопие, 2009.
Бейлери, Р. Албанската литература като отражение на народната душевност. София, 2009.
Димарас, К. История на новогръцката литература от първите начала до наши дни. София, 1971.
Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VIII - ХII в.). София, 1992.
Жечев, М. Гръцката поезия между двете световни войни. София, 1983.
Жечев, М. Гръцки литературни паралели. София, 1979.
Интернет сайт на български език www.albanian.dir.bg
Интернет сайт на Робърт Елси на английски език www.albanianliterature.net
Кузманова, Антонина, Румяна Л. Станчева, Василка Алексова. Румъния – на една река разстояние. София, 1999.
Литературно-естетически процеси на Балканите. София, 1994.
Ничев, Боян. Основи на сравнителното литературознание. София, 1986.
Панаитеску, П. П. Характерные черты славяно-румынской литературы. – Romanoslavica, 9, 1963, 267-290.
Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 6. Балкански литератури. София, 2004.
Русев, П. Място и значение на славяно-румънската литература в романистиката, славистика и балканистиката. – В: Славянска филология. Т. 11. София, 1968, 261-274.
Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, 1966.
Соколова, Б. Албански възрожденски печат в България. София, 1979.
Станчева, Румяна Л. Ана Бландиана в няколко вълшебни сюжета. В: Ана Бландиана. Коридори с огледала. София, 2005, 5-13; Балканското сравнително литературознание и един триъгълен маршрут. В: Разночетенията на текста. София, 2003; Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм” – http://www.bulgc18.com/occidentalism/RStanch.htm ; Ливиу Ребряну в румънската култура. – Балканистика, 1986, № 1, 212 – 220; Митологични елементи в романа „Змията” от Мирча Елиаде. В: В търсене на митичната тъкан. София, 2002, 118-127; Модернизъм и танц – паралелизми между Балканите и Западна Европа. – Литературна мисъл, № 2, 2006, 172-188; Символът на яйцето като интертекстуален сюжет. (Един вътрешен диалог на модерната румънска поезия). – Литературна мисъл, 1999, № 1, 182-195.
Станчева, Румяна Л. Модерната румънска поезия в български прочит. София, 1994.
Танцът в балканските литератури. Студии. Автори: Нешка Туртанска (идея и композиция), Румяна Л. Станчева (съставител), Антоанета Балчева, Ганчо Савов, Йорданка Бибина, Людмила Миндова, Нуруллах Четин, Русана Бейлери, Саня Велкова. София, 2004.
Търновска книжовна школа. Т. I-VI.
Христакуди, Ф. Гръцкият символизъм – слово, образ и звук. – В: Това чудо – езикът! София, 2007; Модерният Константинос Хадзопулос. – В: Studia Balkanica, 2007, № 26, 265-274.

Cartojan, N. Istoria literaturii române vechi. Bucureşti, 1980.
Cartojan, N. Cărţile populare în literatura românească. Vol. I-II. Bucureşti, 1974.
Panaitescu, P. P. La littérature slavo-roumaine des XV-e - XVIII-e ss. et son importance pour l’histoire des littératures slaves. Praga, 1932.
Piru, Al. Istoria literaturii române. I. Perioada veche. Bucureşti, 1970.

Материали в раздела за електронно обучение – в сайта на ФСлФ.
Mатериали от лекции.

На държавния изпит по специалност „Балканистика” се развива писмено тема по избор от Езиковедската част или от Балкански литератури и сравнително литературознание.

Details: Category: Специалности; Created: 23 March 2010

ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ НА СПЕЦИАЛНОСТТА „БАЛКАНИСТИКА”

І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ

Вокалните фонеми, глайдовете и дифтонгите в древните индоевропейски езици.
Консонантните фонеми в древните индоевропейски езици.
Ларингалната теория.
Теории за предгръцкия лингвистичен пласт, характеристика на пеласгийския език.
Особености на сравнително-историческата фонетика на тракийския език. Тракийска ономастика.
Езикова политика на балканските страни.
Билингвизъм на Балканите. Билингвизъм и диглосия. Типове езикови контакти.
Диалектът като единство в многообразието на езика в неговата пространствена проекция. Типове диалектни различия и тяхното картографиране.
Видове лингвистични атласи. Проблемът за Балканския лингвистичен атлас.
Периоди в развоя на балканското езикознание. Особености, изследователски методи.
Характеристика на фонологичната система на Балканския езиков съюз (БЕС).
Характеристика на лексикалната система на БЕС. Общобалканската лексика откъм произход. Словообразувателни форманти и модели.
Лексикална система на БЕС. Фразеология. Изосемия.
Българо-гръцки лексикални взаимоотношения.
Българо-румънски лексикални взаимоотношения.
Прояви на тенденцията към аналитизъм в БЕС.
Удвояване на допълнението в БЕС.
Членна система в БЕС.
Заместване на инфинитива в БЕС по идентичен начин. Модални функции на конструкциите, заместващи инфинитива.
Бъдеще време в БЕС.
Балканският тип условно наклонение.
Аорист и перфект в балканските езици.

Библиография за Езиковедската част:

Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. В. Търново, 2002.

Бирнбаум, Х., Славянские языки на Балканах и понятие так называемых языковых союзов.- Glossa, v. 2:1 (1968), стр. 70 - 92.

Георгиев, Вл. Траките и техният език. С., 1977.

Георгиев, Вл. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. М., 1958.

Дечев, Д. Характеристика на тракийския език. С., 1952.

Дуриданов, Ив. Езикът на траките. С., 1976.

Лопашов, Ю. А. Местоименные повторы дополнения в балканских языках. Ленинград, 1978.

Майрхофер, М. Индоевропейская грамматика. Т. 2. Фонетика. – В: Новое в зарубежной лингвистике. Вип. XXI. М., 1988.

Минчева, А. Старобългарският език в светлината на балканистиката. София “Наука и изкуство”, 1987.

Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език.- Български език 1966 (XXV), 4, стр. 281 - 294.

Ожеховска, Х. Удвояването на допълнението в някои български текстове от първата половина на XIX в..- Български език XVII (1967), 4, стр. 323 - 329.

Савченко, А. Н..Сравнительная грамматика индоевропейских языков. М., 1974.

Семереньи, О. Введение в сравнительное языкознание. M., 1980.

Цивьян, Т. В. Лингвистические основы балканской модели мира. Москва, „Наука”, 1990.

или издание Второе дополненое:

Модель мира и ее лингвистические основы. Москва, „КомКнига”, 2005.

Цыхун, Г. А. Типологические проблемы балканославянского языкового ареала. Минск, 1981.

***

Actes du premier congrès international des etudes balkaniques et sud-est européennes. t. VI. Linguistique. Sofia, 1968.

Demiraj, Shaban. Gjuhësi balkanike. Tiranë, “Logos-A”, 1994.

Georgiev, Jv. J. Introduction to the History of Indo-European Languages. S., 1981.

Mayrhofer, M. Indogermanische Grammatik. 2. Halb-band: Lautlehre. Heidelberg, 1984.

Meier-Brügger. Indogermanische Sprachwissenschaft. 8. Anfl., Berlin, New York, 2002.

Rix, H. Historische Grammatik des Griechischen. Darmstadt, 1976.

Sandfeld, Kr. Linguistique balkanique. Problèmes et résultats. Paris, 1930.

***

- Mатериали от лекции.

Details: Category: Специалности

Държавен изпит

Специалност "Балканистика"

Въпроси по балкански литератури и сравнително балканско литературознание

Основополагащите митове в румънската литература.
Основни моменти в развитието на румънската литература през ХVІІ и ХVІІІ в.
Дейността на „Жунимя“. Романтизмът и творчеството на Михай Еминеску – промени в модерната поетична ценностна система.
Румънският роман в годините между двете световни войни: Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Хортензия Пападат-Бенджеску, Макс Блехер, Михаил Себастиан, Мирча Елиаде.
Школата от Търговище, поколението на осемдесетте години и зараждането на постмодернизма. Литература и преход. - румънската литература след 1989 година.
Развитие на албанския език и литература в периода ХV-ХVІІІ век.
Възрожденски период в албанската литература – етапи; арбърешки и албански автори.
Албанска възрожденска дейност в България до 1912 г.
Класически автори и направления в албанската литература в периода 1912-1944 г.
Преводи от съвременна албанска литература в България.
Гръцкият романтизъм и Йонийската литературна школа.
Гръцкият символизъм и неосимволизъм.
Гръцката поезия от 30-те години – Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос.
Гръцката проза от 30-те години – от антимилитаризъм към съвременна социална и психологическа проблематика.
Никос Казандзакис в развитието на гръцкия роман.
Основания за сравнението между литературите на Европейския югоизток.
Характерни черти на натурализма, с примери от балканските литератури.
Имагологията. Степен на автентичност на образите на Другия. Стереотипи. Видове отношение към Другия.
Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга.
Тематологията в сравнителното балканско литературознание.

Библиография:

Алексова, В. По въпроса за наименованието на езика на славяно-румънската книжнина. - Старобългаристика, 1982, № 2, 110-113.
Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VIII - ХII в.). София, 1992.
Кузманова, Антонина, Румяна Л. Станчева, Василка Алексова. Румъния – на една река разстояние. София, Изд. “Отворено общество”, 1999.
Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, 1966.
Станчева, Румяна Л. Митологични елементи в романа „Змията” от Мирча Елиаде. В: В търсене на митичната тъкан. София, Изд. Център „Боян Пенев”, 2002, 118-127.
Станчева, Румяна Л. Модерната румънска поезия в български прочит. София, Инфопрес, 1994.
Търновска книжовна школа. Т. I-VI.
Cartojan, N. Istoria literaturii române vechi. Bucureşti. Bucureşti,
Cartojan, N. Cărţile populare în literatura românească. I-II. Bucureşti, 1974.
Panaitescu, P. P. La littérature slavo-roumaine des XV-e - XVIII-e ss. et son importance pour l’histoire des littératures slaves. Praga, 1932.
Piru, Al. Istoria literaturii române. I. Perioada veche. Bucureşti, 1970.
Martin M., Cristian Moraru, Andrei Terian, Romanian Literature as World Literautre. New York: Bloomsbury Academic Series, 2018.
Mazilu, D. H. Recitind literatura română veche, Volume 1. Editura Universității București,
1994.
Mithu, M., Balcanismul literar românesc, Panoramic sud-est european, confluențe culturale,
Școala Ardeleană, 2017.
Crețu, B. Inorogul la porțile Orientului: bestiarul lui Dimitrie Cantemir. Ed. Cartier,Cișinău, 2021
Бот, Й. Националният поет – от романтичния изпит до модерния литературен мит.
Случаят на румънския поет Михай Еминеску – Език и литература, 3-4, 2019, 40-49.
Cărtărescu, M. Postmodernismul românesc. Humanitas, București. 1998.
M. Istoria literaturii române conteporane 1990-2000. Polirom, Iași, 2021.
Ciotloș, C. Cenaclul de luni.Pandora M, București, 2021.

Алиу, А. Дон Кихот между албанците. София - Скопие, Български писател - Макавеj, 2009.
Бейлери, Р. Албанската литература като отражение на народната душевност. София, Балкани, 2009.
Еlsie, R. Histori e letërsisë shqipe. Tirane-Pejë, 1997(налична онлайн на elsie.de )
Интернет сайт по албанистика на български език albanianbg.com
Интернет сайт на Робърт Елси на английски език www.albanianliterature.net
Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 6. Балкански литератури. София, Акад. Изд. „Марин Дринов”, 2004.
Shehri Dhurata, Persida Asllani. Për një histori të krahasuar të letërsisë shqipe. Tiranë: 2021.
Bejleri Rusana&Liljana. Shkrimtari shqiptar Thoma Kacori në Bullgari. Jeta dhe vepra. Sofje, 2022. http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/dspviewerb/srv/viewer/bul/3ce94ce4-18b9-48e3-8459-575d75c3879e?tk=POlM5Bi5SOOEWVdddcOHngAAAABmA_gS.KveexDKMdHixZ77X2_x68w&citation_url=/xmlui/handle/nls/35733
Електронни материали от папката по албанска литература, предоставена в трети курс.

Данова, Н., Христакудис, Ап. История на Нова Гърция. София, Абагар пъблишинг, 2003.
Димарас, К. История на новогръцката литература от първите начала до наши дни. София, Наука и изкуство, 1971.
Жечев, М. Гръцката поезия между двете световни войни. София, Наука и изкуство,
Жечев, М. Гръцки литературни паралели. София, Наука и изкуство,
Христакуди-Константиниду, Ф. Одисеас Елитис – синхронен и диахронен. –В: Балканските езици, литератури и култури. Дивергенция и конвергенция (ред. П. Асенова, В. Алексова). София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, с. 367-374.
Христакуди, Ф. Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в. София, Ни плюс, 2020.
Христакуди, Ф. Проблеми на гръцкия литературен развой 1880-1930 (eтюди върху новогръцката поезия). София, Ни плюс,
Πολίτης, Λ.Ιστορία της νεοελληνικής λογοτεχνίας. Αθήνα, εκδ. Μ.Ι.Ε.Τ., 1980.
Beaton, R. Εισαγωγή στη νεότερη ελληνική λογοτεχνία. Αθήνα, Νεφέλη, 1996.
Vitti, M. Ιστορία της νεοελληνικής λογοτεχνίας. Αθήνα, ΜΙΕΤ, 1978.
Vitti,Μ. Η Γενιά του Τριάντα. Ιδεολογία και μορφή. Αθήνα, Ερμής, 2006.
Лекции по новогръцка литература

Румяна Л. Станчева. Среща в прочита. Сравнително литературознание и балканистика. София, Изд. Балкани, 2011.
Румяна Л. Станчева. Европейска литература/Европейски литератури. Европейски ли са балканските литератури? София, Изд. Балкани, 2012.
Румяна Л. Станчева. Сравнително литературознание. Фаталната жена и 5 европейски кройки за романа. София: Колибри, 2023.
Боян Ничев. Основи на сравнителното литературознание. С., 1986, с. 60-79; 188-218.
Клео Протохристова. Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Летера, Пловдив, 2003, с. 293-306.
Ален Мондантон. Техническият прогрес и метаморфозите на европейските пространства през XIX век. https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/6
Веселина Белева. Към литературната памет за войната (по примери от романи на Астрид Линдгрен, Дидо Сотириу и Габриела Адамещяну) В: Несравнимото в европейските литератури. с. 206-216. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/30854
Румяна Л. Станчева. Сравнителното балканско литературознание в Софийския университет. Основания за сравнението между литературите на Европейския югоизток https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/97
Румяна Л. Станчева. Как да компенсираме загубата на красивото? Непознати сравнения от историята на европейския натурализъм. https://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia/article/view/33
Румяна Л. Станчева. Балканите в културологичната перспектива на Лучиан Блага. – В: Пари, думи, памет. София, Кралица Маб, 2004, с. 326-337. И на адрес: http://www.bulgc18.com/pari/stancheva.htm
Румяна Л. Станчева. Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм”. http://www.bulgc18.com/occidentalism/RStanch.htm
Румяна Л. Станчева. Общи термини в литературата и изкуствата. Примери с романа-фуга. https://calic-bg.eu/conferens/portrait-of-an-unkown-woman/24-novel-fugue.html