Специалности

Курс за референт-преводачи по български език за чужденци

 

Курсът за референт-преводачи по български език за чуждестранни студенти е двугодишен (ІІІ и ІV курс) с хорариум 300 часа - 20 кредита. Лекционният курс е задължителен за ФЖМК и ЮФ (специалност МО) и избираем за всички останали факултети.

 

 

Курсът за ФЖМК съдържа следните части:

 

Съвременен български език за чужденци. Фонетика и лексикология

Съвременен български език за чужденци. Морфология

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис и теория на превода

Българска цивилизация

 

Курсът за специалността Международни отношения, ЮФ, съдържа следните части:

 

Съвременен български език за чужденци. Фонетика и лексикология

Съвременен български език за чужденци. Морфология

Съвременен български език за чужденци. Синтаксис и теория на превода

Българска цивилизация

 

 

Програмата на курса е утвърдена и актуализирана от АС с протокол № 8/ 29.05.2013 г.

 

Студентите, които завършат успешно курса, получават допълнителна научна специализация за референт – преводачи по български език. Това им дава права и възможности да работят като преводачи и като учители в езикови школи извън България.

Details

Category: Специалности

Created: 20 June 2011

 

ПРОГРАМА

за държавен изпит

по

ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

 

 

1. Преход от традиционна към модерна литература.
   • Ренесанс и Просвещение в Западна Европа и на Балканите. Типология и различия, изковаването на термина „Възраждане“ и периода на Танзимата в Османската империя
   • Период и канон – периодизации на възрожденската литература
2. Българите в историографията, литературата и учебната книжнина на XVIII и началото на XIX век
   • Ролята на манастирите и културните средища на Балканите като генератор за създаването на книжината за българите
   • Историографи и версии на българската царска и църковна история от втората половина на XVIII век
   • Ролята на просветеното духовенство за осъществяването на преходите между ръкописно и печатно, религиозно и светско, поучително и забавно четиво
   • Археология на знанието. Промените в българското училище и учебници от първата половина на XIX век. Представители и възгледи
3. Жанр и смисъл в литературата на XVIII-XIX век
   • Поява, развой и жанрова система на възрожденската поезия
   • Поемите като синтез между народното творчество, преводите и оригиналните импулси
   • Произход, поява и жанрови специфики и тематичен обхват на възрожденската белетристика
   • Драмата през Възраждането. Сценични реализации на доминиращи дискурси в публичността – средновековната държава, училището, семейството и народността
4. Текст и контекст в литературата на XVIII-XIX век
   • Фолклорът и неговите книжовни употреби в книжнината на XVIII-XIX век
   • Преводи и оригинална книжнина – преплитането на подходите и историите
   • Периодичният печат на българите в Османската империя и раждането на модерната публичност
   • Българската литературна теория и критика в периодиката и учебниците на предосвобожденския XIX век. Представители, възгледи, цели и задачи
   • Литературни средища и литературни кръгове на българите през Възраждането.
5. Тематизации в литературата на XVIII-XIX век
   • Темата за вярата, духовника и църковната независимост в литературата на XVIII-XIX век
   • Народ, родина и революция - темата за политическа промяна във възрожденската литература
   • Мода и цивилизация във възрожденската литература
   • Родът, семейството и жената във възрожденската литература
   • Възпитанието и образованието в литературата на XVIII-XIX век

 

 

Библиография:

 

Антологии и дигитални колекции:

Възрожденски фейлетони. С., 1968.

Възрожденски пътеписи. С., 1969.

Българска възрожденска поезия. С., 1980//второ издание 2012

Българска възрожденска критика. С., 1981.

Възрожденски диалози. С., 1985.

Възрожденски предговори. кн. 1. С., 1992.

Възрожденски страници, т.1 и т.2. С., 1969.

Обявления за български възрожденски издания. С., 1999.

Книга за книгите. С., 2004.

Старопечатни издания в Университетска библиотека:  http://www.libsu.uni-sofia.bg/page.php?15 

Старопечатни издания в дигиталната библиотека на НБКМ:  http://nationallibrary.bg/wp/?page_id=1337 

Старопечатни издания в библиотеката на БАН:  http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/85

Дигитална библиотека на Шуменската библиотека "Сава Доброплодни":  https://digi.libshumen.org/

 

Основна

Ангелов, Б. В зората на българската възрожденска литература. С., 1969.

Аретов, Н. Национална митология и национална литература. С., 2006.

Аретов. Н.,  Чернокожев, Н.,. Българската литература ХVІІІ и ХІХ век. С., 2006

Арнаудов, М. Творци на българската литература. С., 1969.

Боршуков, Г. История на българската журналистика до Освобождението. С., 1965; вт. изд. 2004.

Гачев, Г. Ускорено развитие на културата. С., 1979.

Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. С., 1995.

Даскалов, Р. Как се мисли Българското възраждане.С., 2002, вт. изд. 2013.

Динеков, П. Възрожденски писатели. С., 1962; вт.изд. 1964.

Динеков, П. Между фолклора и литературата. С., 1979.

Добрева, В. Българската възрожденска комедия. Типология и архитектоника.С., УИ, 2011.

Жечев, Т. Българският Великден или страстите български. С., 1975; вт. изд. 1976.

Каракостов, Ст. Българският възрожденски театър на освободителните борби. С., 1973.

Конев, Ил. Българското възраждане и Просвещението. С., 1983.

Константинова, З. Държавност преди държавата (Българската възрожденска журналистика). С., 2000.

Кювлиева, В. Българското речниково дело през Възраждането. С., 1997.

Леков, Д. История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане. С., 2003.

Леков, Д. Български възрожденски културни и литературни средища в чужбина. С., 1999.

Михова, Л. Модерните потреби на Възраждането. С., 2001.

Налбантова, Ел. Възрожденският човек-утопии и реалности. В. Търново, 2002.

Николова, Юл. Записки по българска възрожденска литература. Пд., 2004.

Ничев, Б. Увод в южнославянския реализъм. С., 1971; вт. изд. 1976.

Пелева, И. Възраждания. Българистични студии. С., 1999.

Пенев, Б. История на новата българска литература. т. 1-4, С., 1976-1978.

Пенев, П. Българската възрожденска драматургия. С., 1964.

Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. В. Търново, 1997.

Смоховска-Петрова, В. Национално своеобразие на литературата на Българското възраждане. С., 2003.

Станева, К. Гласове на Възраждането. С., 2001.

Стефанов, Валери. Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература. С., 2000.

Стефанов, Васил. История на българския театър. т. 1, С., 1997.

Тачева, Е. Възрожденски семинари. УЕ“Н. Рилски“, Благоевград, 2011.

Топалов, К. Проблеми на възрожденската поетика. С.,1978.

Топалов, К. Възрожденци. С., т. 1, 1983 и  т. 2, 1990; вт. изд. 1999.

Холевич, Й. Проблеми на българската възрожденска култура. С., 1986.

Хранова, А. Историография и литература, т.1-2. С.,2011.

Чернокожев, Н. От Възраждане към прераждане. Издателство „Фигура“, С., 2003

Шишманов, Ив. Избрани трудове. Съставител К. Топалов.  УИ “Св. Климент Охридски“. С., 2012.

 

Допълнителна – сборници и енциклопедии:

Балканският ХІХ век. Други прочити. Под.ред. Д. Мишкова и колектив. С., 2006.

Българският канон? Кризата на литературното наследство. Под. ред. А. Кьосев, Б. Пенчев. С., 1998.

В търсене на българското. Мрежи на национална интимност.(XIX-XXI в.).Под. ред. С. Дечев, 2010.

Въобразените текстове на Българското възраждане. В чест на Ст. Таринска. С., Под. ред. Д. Господинов, Н. Аретов, С., 2005.

Енциклопедия „Българско възраждане“,т.1, А-Й. Под. ред. Р. Дамянова и колектив. С., 2014.

Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново, 1997.

Жанр и възприемател през Възраждането. Под. ред. Д. Леков, В. Дамянова. Ц. Петков. В. Търново., 1991.

За литературните жанрове през Възраждането. Под. ред. П. Динеков и колектив. С., 1979.

Култура, идентичности, съмнения. Сб. в чест на проф. дфн Николай Аретов. Под.ред. А. Алексиева, Н. Чернокожев, Н. Данова, С., 2016.

Литература и Възраждане. Под.ред. Ю. Николова, Пловдив, 1994.

Печат и литература. Под. ред. Д. Леков. С., 1994.

Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане. Сборник в чест на Румяна Дамянова. Под. ред. Р. Дамянова, Д. Господинов, Н. Капралова. С., 2009.

Речник на българската литература. С., 1976-1982.

Речник по нова българска литература. Пловдив, 1996.

Фолклор и литература. Под. ред. П. Динеков и Д. Леков. С., 1968.

Христо Ботев. Нови изследвания. Под.ред. Н. Чернокожев, Ст. Елефтеров. С., 1990.

 

 

Още по-подробна библиография може да бъде получена от всеки желаещ при консултация.

 

 

 

Details

Category: Специалности

 

Литература и литературен живот между двете световни войни

Конспект за държавен изпит

I. Литература и литературен живот през 20-те години на ХХ век.

1. Българската литература по времето на войните – състояние, оценки, полемики. Интелигенцията в търсене на нови “завети” и идейно-естетически ориентации. Трансформационни процеси, жанрова динамика. Литературни общности. “Разноезичието” на литературната периодика – “Златорог”, “Хиперион”, “Нов път”, “Везни”, “Пламък”, “Развигор”, “Стрелец”, “Българска мисъл” “Наковалня” и др. Естетически полемики - характер и насоченост. Критически повели за развитието на литературата.

2. Историческото битие на литературните направления - съдбата на българския символизъм. Литературната задруга “Хиперион” - представители, естетически позиции. Отрицатели на символизма - тези и аргументи.

3. Национална съдба и национална литература. Идеи и полемики за Родината и родното през 20-те и 30-те години. Основания за новото поставяне на въпроса за родното. Синхронност и разминавания с европейските културни процеси.

4. Българският модернизъм през 20-те години. Особености на модернистичния проект за света и изкуството. Проблемът за “дехуманизацията”. Градът и Машината. “Бунтът” като идейно-естетическа категория. Сецесионната култура в България. Символизъм, експресионизъм, футуризъм. Възгледи за твореца, творбата и публиката. Българските модернисти за ролята на стила.

5. Христо Смирненски. Творчеството на Смирненски на кръстопътя на идейните и естетически полемики. Проблеми на поетиката - символистичните влияния и тяхното интегриране в изказа, функции на паратекста... Художествени идеи за човека и света. Архетипни модели и идеологически актуализации. “Присвояването” на Смирненски от доктрината за социалистическия реализъм.

6. Гео Милев. Идейна еволюция на Гео Милев като художествен кри-тик и теоретик. Многостранност на творческите му изяви. Списанията “Везни” и “Пламък” - характер и място в литературния и обществен живот. Модернистът Гео Милев - символизъм и експресионизъм - влияния върху творчеството му. “Жестокият пръстен”, “Панихида за поета П. К. Яворов”, “Грозни прози”, “Експресионистично календарче за 1921 г.”, “Ад” и др. Лявото изкуство и противоречивата социално-историческа участ на идеите му. Поемата “Септември” между “документалния реализъм” и месианския утопизъм.

7. Николай Райнов. Многостранност на творческото му дело, естетически позиции. Естетическият смисъл на декоративизма. Тенденцията към социализиране на художествената проблематика. “Богомилски легенди”, “Видения из древна България”, “Очите на Арабия”, “Сиромах Лазар”, “Счупени стъкла” и др.

8. Социална събитийност и литература. “Литературата върху събитията” и съдбата на творците от сп. “Нов път”. Особености на интерпретациите и естетическите “преодолявания” на реалността - Н. Фурнаджиев, Ас. Разцветников, А. Каралийчев, Н. Хрелков и др. Романът на Антон Страшимиров “Хоро”.

9. Никола Фурнаджиев. Сборникът “Пролетен вятър” - подходи и контексти при разчитането му. Творческо развитие на Н. Фурнаджиев - от сборника “Дъга” до “Най-трудното”.

10. Асен Разцветников. Сборникът “Жертвени клади” - изобразител-ни принципи. Поемата “Двойник” - особености на лирическата позиция. Сборникът “Планински вечери” - основни идеи и мотиви.

11 Ангел Каралийчев. Сборникът “Ръж” - жанров и стилов облик. Творческо развитие на Каралийчев - сборниците “Имане”, “Лъжовен свят” и др.

12. Йордан Йовков. Мястото на Йовков в развитието на българския разказ. “Военните” разкази - идеен облик, художествена структура. Сборниците от 20-те и 30-те години - “Последна радост”, “Старопланински легенди”, “Вечери в Антимовския хан”, “Женско сърце”, “Ако можеха да говорят”. Типология на героите, специфика на конфликтността, особености на стила. Повестта “Жетварят”, романът “Чифликът край границата”. Драматургично творчество.

13. Дора Габе. Творческо развитие, особености на поезията й. Сборниците “Земен път”, “Лунатичка” и др.

14. Елисавета Багряна. Сборникът “Вечната и святата” - естети-ческо новаторство, особености на поетическата позиция. Творческо развитие - сборниците “Звезда на моряка”, “Сърце човешко” и др.

15. Литературният кръг “Стрелец”. Представители, периодични издания. Идейно-естетически позиции. Кръстопътят на родното и европейското.

16. Атанас Далчев. Естетически позиции и критически изяви. Поезията на Далчев и антисимволистичния прелом. “Предметна” поетика. Идентичността на героя и екзистенциалната проблематика.

17. Чавдар Мутафов. Естетически възгледи, критическа есеистика. Сборниците “Марионетки”, “Покерът на темпераментните”, “Технически разкази”. Романът “Дилетант”.

18. Диаболичната проза на 20-те години. Владимир Полянов, Светослав Минков, Георги Райчев. Влияния, идеи за човека и света, изобразителни похвати.

19. Светослав Минков. Посоки на художествените търсения - от диаболизъм към пародийно-гротесково изображение. Разказите на Св. Минков в диалог с литературния и културния контекст. Специфика на човешкия образ. Сборниците “Игра на сенките”, “Къщата при последния фенер”, “Автомати”, “Дамата с рентгеновите очи” и др.

20. Георги Райчев. Схващания за човека и света. Особености на психологизма - образи, конфликти, стил. “Мъничък свят”, “Разкази”, “Песен на гората” и др.

ІІ. Литература и литературен живот през 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ век.

21. Представители, литературни издания, насоки на художествените търсения. Хуманистичните традиции и митовете на “лявото” изкуство. Идеологически и естетически противопоставяния. Жанрова картина.

22. Стоян Загорчинов. Загорчинов и развитието на белетристика-та на историческа тема. Повестта “Легенда за света София”. Схващания за човека и историята в романа “Ден последен”.

23. Всекидневието като художествен проблем в белетристиката на 30-те години. Творбите на К. Константинов, Св. Минков, Ем. Станев, П. Вежинов и др.

24. Константин Константинов. Жанрови особености на разказите му, психологизъм на изображението. Сборниците “По земята”, “Ден по ден”, “Трета класа” и др. Романът “Кръв”.

25. Георги Караславов. Художествената концепция за социалната обусловеност на човешкото битие. Разкази и повести. Романите “Та-тул” и “Снаха” - психологическа мотивация и социологическа интерпретация на конфликтите.

26. Никола Вапцаров. Поезията на Вапцаров в идейния контекст на своето време. Героят на Вапцаров между екзистенциалната драма и повелите на идеологемата. Особености на стила. Функции на разговорността, принципи на художественото изграждане.

27. Поетическото поколение от края на 30-те и 40-те години. Ал. Вутимски, В. Ханчев, В. Петров, Б. Райнов, Ал. Геров, Ив Пейчев и др. Светоусещане, доминиращи мотиви, изобразителни принципи.

28. Литературната критика и историография в периода между две-те световни войни. Идейно-естетически платформи и критическо разноезичие - Б. Пенев, Вл. Василев, Ив. Мешеков, Ив. Радославов, Г. Бакалов, Д. Кьорчев, Г. Цанев, К. Гълъбов, В. Пундев, М. Арнаудов и др.

29. Развитие на драматургията в периода между войните. Представители - Ст. Л. Костов, Р. Стоянов, Й. Йовков, Г. Райчев и др. Проблематика, художествена структура.

30. Ст. Л. Костов – драматургично творчество. Особености при изграждане на конфликтите, специфика на внушенията.

Библиография

1. Поредица “Български критици” за д-р Кръстев, Б. Пенев, Г. Бакалов, Д. Кьорчев, Ал. Балабанов, Ив. Мешеков, Вл. Василев.

2. Ал. Йорданов. Своечуждият модернизъм. С., 1993.

3. В. Русева. Аспекти на модерността в българската литература от 20-те години. ВТ, 1993.

4. В. Русева. Мистичният Йовков. ВТ, 1998.

5. Е. Сугарев. Българският експресионизъм. С., 1989.

6. E. Сугарев. Николай Райнов – боготърсачът богоборец, 2007

7. Ел. Димитрова. Изгубената история. Аспекти на митологичното и историчното в поезията на 20-те години. С., 2001.

8. Б. Пенчев. Българският модернизъм. Конструирането на Аза. С., 2003.

9. Б. Пенчев. Септември 23: идеология на паметта, 2006

10. М. Кирова. Й. Йовков. Митове и митология. С., 2001.

11. М. Кирова. Проблематичният реализъм. С., 2002.

12. М. Кирова. Литературният канон предизвикателства. 2009

13. Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война, 2009

14. В. Стефанов. Разказвачът на модерните времена. С., 1990.

15. В. Стефанов. Творбата - безкраен диалог. С., 1992.

16. В. Стефанов. Литературната институция. С., 1995.

17. В. Стефанов. Участта Вавилон. С., 2000.

18. В. Стефанов. Българска литература ХХ век. С., 2003.

19. В. Стефанов. Творбата място в света. С, 2004.

20. Ст. Каракостов. Българският театър 1878-1944 г.

21. Л. Тенев. Разкъсани мрежи. С., 1984.

22. Българско драматургично наследство – нови прочити, 2006

23. Ел. Константинова. Г. Райчев. Жизнен и творчески път. С., 1982.

24. Л. Бумбалов. Лабиринтите на Психея. Г. Райчев и психологическите търсения на българската белетристика между двете световни войни, С., 1988.

25. Елка Трайкова. Българските литературни полемики. С., 2001.

26.Сава Василев. Литературният мит В. Василев. ВТ, 2000.

27.Огняна Георгиева. Литература и историческа митология, 2002

28. Миглена Николчина . Родена от главата, 2002

29. Радосвет Коларов . В художествения свят на романа „Хоро”

Проф. Валери Стефанов

 

 

 

Details

Category: Специалности

Created: 09 June 2010

 

Литературна теория на моделите

 

Специалност: Докторантско училище на ФСлФ

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

 

30 ч. лекции

Кредити – 5

Форма на заключителен контрол – курсова работа

 

Анотация

Предложението за този курс е свързано с изследвания от последните четири години на автора на курса, съвместно с междунароен екип, в който участват Матиас Ердбеер (Университет Мюнстер), Еньо Стоянов (СУ, ФСФ), Иван Попов (СУ, ФКНФ), Роксана Донцу (Румъния), Глен Патън (Калифорнийски университет Санта Барбара), Райнхард Вендлер (Институт за история на изкуството, Флоренция) и др.

Курсът ще предложи на докторантите едно широко разбиране за модел, като от една страна бъде проследена историята на говоренето за модел в науката и изкуството, а от друга ще се наблегне на евристичната стойност на изграждане на литературоведски и езиковедски модели при заниманието с литературни текстове. Тази евристична стойност се състои в шанса, който една съвременна теория на модела предлага, за да се излезе от алтернативата на конструктивизъм и реализъм. Моделирането би спомогнало и за открояване на литературната потенциалност и конструирането на условията, които я поддържат отворена.

Курсът би помогнал методологически на докторантите при работата върху дисертациите им, независимо дали те се занимават с конкретен автор, с течение, с затворени анализи, с реконструкция на реални публики и т.н. Освен това, той ще ги въведе в един от най-интересните съвременни научни дебати, чиято интердисциплинарност би позволила продуктивна научна комуникация на литературоведи с представители на природо-математическите науки.

 

Форми и методи на оценяване:

Изпитът е трикомпонентен.

1. Всеки от докторантите трябва да представи теоретичен текст, свързан с теория на моделите, в рамките на курса.

2. Докторантите представят разработка от своята дисертационна тема в езика на теория на модела.

3. Има устно събеседване и обсъждане на представената разработка.

Крайната оценка се формира въз основа на три компонента в съотношение 20% / 50%/ 30%.

 

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература; да създават научен текст; да работят в екип по проблеми от сферата на научно-изследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.

 

 

Съдържание на дисциплината:

Основната част на курса включва аналитично осмисляне на избрани теоретични текстове и техното прилагане в практически разработки.. Критериите при подбора на текстовете са: информативност, проблемност, репрезентативност. Очаква се мотивирането на докторантите да участват с дискусии и да излагат мнението си по научни хипотези и различни гледни точки.

 

Лекционен курс

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение. Модел и познание. Онтологически и епистемологически въпроси на моделирането. Отношение между обща теория на моделите и литературата	2
2.	Модел и мимезис. Естетическото наседство. Подражателно разбиране за модел. Алтернативни прочити на понятието за мимезис през 20 в.	2
3.	Модел и обект на изследване. Теория на литературната потенциалност. Моделът в математическата семантика и информатиката. Формални и естествени езици. Идеализациите в литературата.	2
4.	Теория на модела като история на литературната критика. Типизиращи и стратегически конкретизации. Деиндексикализиране и реиндексикализиране.	2
5.	Конструктивизъм и реализъм. Третият път на модела. Структурализъм І. Леви-Строс.	2
6.	Структурализъм ІІ. Л. Алтюсер, Ю. Кръстева, Ю. Лотман.	2
7.	Ален Бадиу и понятието за модел. Критика на схващането на Бадиу. Проблем за удвояването на модела.	2
8.	Скриването на модела: натурализиране, генерализиране. Целесъобразност на моделирането и автономност на литературоведското поле. Некласическото разбиране за форма.	2
9.	Жак Дерида и деконструктивното изграждане на модел. Залози. Четене на „Законът на жанра”. Формалните указания на Хайдегер и проблемът за индексикалиите при конструиране на модели.	2
10.	Конкретни модели и литературна археология І. Ботев.	2
11.	Конкретни модели и литературна археология ІІ. „Четирите квартета” на Т. С. Елиът	2
12.	Езикът като конотативна знакова система. Критиката на Христо Тодоров към Ролан Барт. Потенциите на езика.	2
13.	Моделирането като прекосяване на граници. Теорията на модела на Р. Вендлер. Моделна конфигурация и моделна ситуация.	2
14.	Материя и отрицание. Форма, оформяне, трансформация. Застиване и разрушаване на форма.	2
15.	Заключително занятие. Обобщение на основните положения. Насоки за бъдеща работа.	2

 

Избрана библиография:

Деянов, Деян. 2002. „За границите и многомерността на логическото”, Социологически проблеми, 1-2, 196-203.

Деянов, Деян. 2007. „Границите на мисленето” и „логиката на практиката” („Трактатът” на Витгенщайн като залог за експериментално мислене)”, Алтера Академика, 3, 49-64.

Кьосев Александър. 2013. Караниците около четенето. София: Сиела.

Кьосев, Александър. 2014. „Списъкът на корабите. За преданото и за разсеяното четене, късно нощем”, Социологически проблеми, 1-2, 291-310.

Лотман, Юрий, „Структура художественого текста”, Об искусстве, Москва: СПб, 1998.

Althusser, Louis, et al., Lire le Capital, Paris : PUF, 2008.

Badiou, Alain. 2007 (1969). Le concept de modèle. Paris: Fayard.

Black, Max, Models and Metaphors, Ithaca, 1962.

Canguilhem, Georges, “Modèles et analogies dans la découverte en biologie”, Études d’histoire et de philosophie des sciences, Paris, 1994.

Derrida, Jacques, Parages, Paris: Galilée, 2003.

Heidegger, Martin, Phenomenology of Religious Life (1921),

Husserl, Edmund, Experience and Judgment, trans. James S.Churchill, Karl Ameriks, Evanston: Northwestern University Press, 1973.

Identity of the Literary Text, ed. Mario J. Valdés & Owen Miller, Toronto, Buffalo, London: University of Toronto Press, 1985.

Ingarden, Roman, The Literary Work of Art. An Investigation on the borderlines of Ontology, Logic, and the Theory of Literature, trans. George Grabowicz, Evanston: Northwestern University Press, 1973.

Iser, Wolfgang,   The Act of Reading. A Theory of Aesthetic Response, Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press, 1978 (1976).

Iser, Wolfgang, Emergenz, Konstanz: Konstanz University Press, 2013.

Knuuttila, Tarja, Models as Epistemic Artefacts, Helsinki, 2005.

Kristeva, Julia. 1969. Σημειωτικἠ. Recherches pour une sémanalyse. Paris: Seuil.

Lévy-Strauss, Claude, Anthropologie strucurturale, Paris : Plon, Pocket, 1974.

Mahr, Bernd. 2004. “Das Wissen im Modell”. KIT-Report 150, S.1-21.

Mahr, Bernd. 2011. “On the Epistemology of Models”. In: Rethinking Epistemology, ed. Guenther Abel, James Conant. Berlin: Walter de Gruyter.

Neuman, J. von., and O. Morgenstern, Theory of Games and Economic Behavior, Princeton, 1944.

Rosenbluth, A., N. Wiener, “The role of models in science”, Philosophy of Science,vol. 12, 4/ 1945.

Smith, Albert, Architectural Model as Machine, Amsterdam, 2004.

Tarski, Alfred, “A General Method in Proofs of Undecidability”, In; Undecidabile Theories, ed. A. Tarski, A. Mostowski, R. M. Robinson, Amsterdam, 1953.

Todorov, Christo, Etudes d’histoire de la littérature française, Sofia : University of Sofia Press, 1987.

Todorov, Tzvetan, Introduction à la littérature fantastique, Paris : Seuil, 1970.

Todorov, Tzvetan, Poétique, Paris : Seuil, 1968.

Wartofsky, Marx, Models. Representaion and the Scientific Understanding, Dordrecht, 1979.

Wendler, Reinhard. 2013. Das Modell zwischen Kunst und Wissenschaft. München: Wilhelm Fink.

 

Текстове на автора на курса по темата:

 

Книги:

• Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.

 

Статии:

• „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517
• „Възможността на теоретичния модел и нейното отношение към литературната потенциалност”, Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, №12 (121)
• „The Threshold of Meaning (Notes on Literary Phenomenological Archeology)”, In: Vision and Cognition, ed. Teresa Dobrzynska and Raya Kuncheva, Sofia: Boyan Penev, 2011, pp. 332-339.
• “Negativity and Doubling in the Literary Work of Art (Introductory Sketches. W. Iser and T. W. Adorno)”, In: L’Extralittéraire, Eds. Ivan Mladenov, Marie Vrinat-Nikolov, Andrey Tashev, Sofia: Paradigma & “Boyan Penev”, 2012, pp. 53-69.
• „Стихът като възможност и литературната археология”, В: Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, София: Контекст, 2012, с. 18-32.
• „Авторът тук”, В: Невидимата школа. Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. Изплъзващият се предмет на литературознанието, съст. М. Николчина, М. Янакиева, А. Личева, К. Спасова, Г. Георгиева, А. Ташев, Ч. Парушев, София: Фондация „Литературен вестник”, 2014, с. 144-155.
• „Призрачни истории в стаята на безкрайните възможности (Бележка върху „Нестор” в Одисей на Джойс), Литературен вестник, бр. 9 от 6-12.03.2013, с. 13.
• „Потенциалност и негативност (Върху една логическа грешка у Агамбен)”, Литературен вестник, бр. 15 от 17-23.04.2013, с. 9-10.
• „Литературната творба: актуализация, идентичност, уникалност”, Социологически проблеми, 3-4/ 2013, с. 165-175.
• 「喪われる領土―日本アヴァンギャルド雑誌『亞』の場合」、小川寛大訳、『日本文学からの批評理論―亡霊・想起・記憶』、高木信、木村朗子、安藤徹編、東京、笠間書店、2014、216-253頁. (“Ushinawareru ryodo – Nihon avanga-do zasshi A no baai [Fading territories. The case of the Japanese Avantgard Magazine A]”, trans. Ogawa Kandai, In: Nihonbungaku kara no hihyoriron – borei, souki, kioku [Theorizing Japanese Literature. Ghosts, Evocations, Memories], Ed. by Takagi Makoto, Kimura Saeko, Ando Toru, Tokyo: Kasama Shoten, 2014, pp. 216-253.)

 

 

Съставил курса: доц. д-р Дарин Тенев

Details

Category: Специалности