Специалности

Название на дисциплината: Учебни речеви жанрове - прагмалингвистични, социолингвистични, психолингвистични и текстолингвистични аспекти. Формиране на критическо мислене у учениците при писане

Вид на дисциплината: свободноизбираема (СИД);

Времетраене: 30 часа

Лектор на курса:   проф. д-р Татяна Ангелова

e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Време на провеждане: февруари - юни (летен семестър)

Организационна среща -

Всяка сряда от 17 ч. - 19 ч. в каб. 126А (Централно крило)

Анотация за курса:

            Лекционният курс е лингвометодически по проблематика. Цели се:     

     а)осведомяване на студентите за ключови понятия от съвременната прагмалингвистика (речев жанр-същност, структура и функции; прагмалингвистични конвенции при използването на речеви жанрове) и

            б) използване на тези понятия в съвременната теория и практика на обучението по български език (методическото понятие учебен речев жанр - същност, структура и функции).

            Като нестандартен подход за представяне на технологичните процедури при обучението на учениците се използва системата за формиране на критическо мислене ( вж. Международния проект Формиране на критическо мислене при четене и писане ReadingandWritingforCriticalThinking).

            Очаквани резултати: Обучаваните в курса студенти: а) се запознават с разновидностите на учебните речеви жанрове, с целите и съдържанието на работата над тях, с критериите и процедурите за оценяването на учебните речеви жанрове; с особеностите на системата за критическо мислене при писане; б) придобиват умения да обучават ученици от средното училище в създаване на речеви жанрове: умения да подготвят, пишат/ говорят, анализират и редактират текстове с определени жанрови характеристики. в) учат се да формират и да усъвършенстват критическото мислене на учениците, които ще обучават, както и да развиват и прилагат собственото си критическо мислене.

            В резултат на обучението си в спецкурса студентите обогатяват лингвистичната и методическата си подготовка за бъдещата си професия на учители по български език и литература.

            Курсът завършва с изпит.

Алтернатива: устен изпит – анализ, рецензиране и оценяване на ученически текст (по избор).

Алтернатива: конструиране и коментар на

проект за цикъл уроци върху избран речев жанр: подготовка; писане; редактиране на ученически текст.

Теми на занятията:

1. Речев жанр - същност и функции. Основни схващания за речевия жанр (2 ч.)
2. Видове речеви жанрове - същински (неучебни) и учебни (1 ч.)
3. Понятие за учебен речев жанр. Същност, структура и функции на учебния речев жанр (2 ч.)
4. Прагмалингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (2 ч.)
5. Психолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (1 ч.)
6. Социолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (1 ч.)
7. Текстолингвистични аспекти на проблема за учебен речев жанр (2 ч.)
8. Видове учебни речеви жанрове. Опит за класификация (по семантическа и прагматическа структура (2 ч.)
9. Цели и съдържание на работата над учебните речеви жанрове от репродуктивен, интерпретативен, генеративен тип (1 ч.)
10. Технологични аспекти на работата над учебните речеви жанрове (8 ч.). Същност и функции на системата за формиране на критическо мислене при писане.
11. Оценяване на учебни речеви жанрове.Постижения. Трудности. Инструментариум и процедури. Критерии за оценяване. Прилагане на системата за формиране на критическо мислене при писане. (8 ч.)

Общо: 30 ч.

НАСОКИ ЗА ИЗПИТА

Първи вариант за провеждане на изпита:

Оценяване на ученически текст в определен жанр:

1. Идентификация на конкретния учебен речев жанр по признаците: форма на речта (устен/писмен); характер на познавателната дейност (репродуктивен, интерпретативен, евристичен); семантична и прагматическа структура (с опростена, с усложнена семантична и прагматическа структура); функции - същински (удовлетворява реални комуникативни потребности; зададена е цялостната комуникативноречева ситуация) и несъщински (дидактически) - има само помощен, тренировъчен характер, (зададена е само темата, предметът на общуване)
2. Анализ на постиженията и слабостите в разглеждания текст. Изхожда се от изразените смисли (фреймове), установява се начинът за езиковото им изразяване. Анализира се степента на жанрова идентичност и композиционно оформяне. Установява се характерът на смислово-структурното членене на текста и неговата езикова свързаност.
3. Рецензиране на ученическия текст в съответствие с критерии за оценка. Три вида критерии: а.прагматически (приемливост, функционалност); б.семантично-структурни (смислова релевантност, дискретност) и в. собствено езикови (нормативност и стилова уместност)
4. Приписване на цифрова оценка: слаба, средна, добра, много добра и отлична.
5. Изводи и прогнози за бъдеща работа над речта на ученика, чиято работа е оценена.

Втори вариант за провеждане на изпита:

Подготовка на цикъл от занятия (уроци) върху избран учебен речев жанр, като се посочва в кой клас се изучава речевият жанр и за колко часа

1. Същност на избрания учебен речев жанр. Как учениците да осмислят същността му.
2. Подготовка за работа над него. Как учениците да се подготвят за работа над речевия жанр: да осмислят предмета, целите и условията в писменото общуване чрез дадения речев жанр, да анализират ролята на участниците (отправител/ получател) в това общуване. Привилегии и отговорности на ученика като автор на текст.
3. Писане и анализ на текста. Как учениците да идентифицират и вербализират речевото си намерение. Как да планират и осъществят речевата си изява. Как да построят текста си. Как да анализират адекватността между замисъл и реализация.
4. Проверка и оценка на текста. Как да проверят написаното и да го поправят (редактиране и коригиране) и как да го оценят според определени критерии.
   

Ключови понятия, чието познаване е необходимо за подготовката на изпита:

-    речев жанр - същност, структура и функции

-    учебен речев жанр - същност, структура и функции

-    видове учебни речеви жанрове; признаци за класифицирането им

-    етапи на работа над учебен речев жанр в съответствие с фазите от речевата дейност: ориентиране, планиране, реализация и контрол

-   текст, признаци на текста, текстолингвистичен анализ; специфика на ученическия текст;

-    дискурс, признаци на дискурса, дискурсен анализ; специфика на ученическия дискурс (писмен, устен);

-    критерии за оценяване на ученически текст

Литература:

1. Ангелова, Т. Методика на обучението по български език. Съвременни проблеми. С. 2005 (второ преработено издание).

2. Ангелова, Т. Функции на микротекста и на абзаца. В: Български език и литература, 1999, кн.6

3. Ангелова, Т. Езикът, на който ученикът говори за себе си в съчинението есе (речеви стратегии, с които назовава себе си като автор на текст). В: сб. Краят на хилядолетието. Носталгии, надежди , раздели. УИ"Св.Кл.Охридски",С. 2000

4. Ангелова, Т. Съчинението като личностна изява на ученика. В: Есето в литературата и литературното обучение. Слово, В.Търново 1998

5. Бахтин 1979: Бахтин, М. Эстетика словесного творчества. М. 1979

6. Дайк 1989: Ван Дейк Т. А. Язык, познание, коммуникация. М. 1989

7. Добрева, Е. , Ив. Савова Текстолингвистика. Шумен 2000

8. Пачев, А. Малка енциклопедия по социолингвистика, Плевен 1993

9. Пенчева, М. Т. Шопов: Pentcheva M., T. Shopov Whole Language, Whole Person (A Handbook of Language Teaching Methodology). passagem editores 2001

10. Петров, А. Дискурсният анализ и обучението по български език, С. 2000

Details

Category: Специалности

Филмовата адаптация – взаимодействие

между литература и кино   

Предложение за СИД в бакалавърската програма на специалност Българска филология през летния семестър на 2015-2016 година

Курсът предлага на студентите въведение към диалога между литературата и киното в контекста на един от централните философско-естетически, културно-исторически и критически дебати в традицията и настоящето на хуманитарното знание: отношението слово-образ. В неговата интердисциплинарна рамка концептуални средоточия са филмовата адаптация (екранизация) и модели на повествование в двете изкуства. Първата част очертава основни периоди, направления и явления в световното и българското кино и въвежда теоретичен и понятиен инструментариум. С тяхна помощ във втората част се анализират конкретни произведения, като ударението се поставя върху български литературни и филмови творби. Филмовата адаптация се осъзнава като самостоятелен процес/продукт помежду литературната и филмовата творба. Такова разбиране би стимулирало студента не да гледа филма вместо да прочете книгата, а да познава и двете и да умее да ги съпоставя.  

Курсът е предназначен за студенти бакалаври от всички филологически специалности. Препоръчително е преди това те да са преминали успешно съответните курсове по литературна история. Студенти от други хуманитарни специалности също могат посещават този курс.

Начини на изпитване: курсова работа, разработване на страница в Уикипедия, превод на научен текст.

Учебен план

I. Историко-теоретичен увод

1. Литературата и киното в сговор и вражда – типологична съпоставка.
2. Основни съставки на филмовото изображение.
3. Сто и двайсет годин... световно кино.
4. Българското кино подир сто лета.
5. Филмовата адаптация като творчески процес, кинематографичен продукт и изследователско поле.
6. Как показва литературният разказ и как разказва филмовият образ?

II. Да четем и гледаме отблизо

7. Литературна класика на екрана и класически филмови адаптации.
8. „Бай Ганю” отива на кино.
9. Димитър Димов в българското кино („Осъдени души”).
10. Емилиян Станев в българското кино („Крадецът на праскови”).
11. Николай Хайтов в българското кино („Мъжки времена”).
12. Блага Димитрова в българското кино („Лавина”).
13. Историческият жанр и случаят „Време разделно”.
14. Криминалният жанр по света и у нас.
15. Адаптации в новото българско кино („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и „Дзифт”).
    

Литература:

1. Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. Народна просвета: София, 1983-85
2. Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, Колибри: София, 2004-06.
3. Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965
4. Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema)
5. Барт, Ролан. Въображението на знака. Народна култура: София, 1991
6. Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. Агата-А, София, 2001
7. Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88
8. Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. УИ „Св. Климент Охридски”: София, 2008, сс. 180-193
9. Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18
10. Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. Фондация „Център за изследвания и политики на жените”: София, 2005, 235-248
11. Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10
12. Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, година 42-ра, 2009, сс. 19-23
13. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
14. Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973
15. Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970
16. Найденова, Вера. Екранизацията... вечен спор? Наука и изкуство: София, 1992
17. Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Исскуство: Москва, 1968
18. Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
19. Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988
20. Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979
21. Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957
22. Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005
23. Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Cornel University Press: Ithaca and London, 1978
24. Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981
25. Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. Longman: London & New York, 2009
26. Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2^nd Edition. Routledge, 2011
27. Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989
28. Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993
29. Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Debate. Cambridge University Press, 2003
30. Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000
31. Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006
32. McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996
33. Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986
34. Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000
35. Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003
36. Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976
37. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Blackwell: Oxford, 2004
38. Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Blackwell: Oxford, 2005

доц. д-р Огнян Ковачев

Details

Category: Специалности

Факултетна процедура за  проверка на оригиналността на дипломни работи

Изпитна сесия: юли 2020 г.

Съгласно ректорска заповед 19-336 от 18.07.2019 г. от учебната 2019/20 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ започва задължителна проверка за оригиналност на подлежащите на защита дипломни работи. Механизмът на проверката е подробно описан в утвърдена от Ректора Процедура за проверка на оригиналността чрез използване на интегрирана в средата за  електронно обучение приставка.

Във Факултета по славянски филологии конкретното осъществяване на процедурата за изпитната сесия през м.юли 2020 ще протече по следния начин.

ЕТАПИ НА ПРОЦЕДУРАТА

1. Ръководителите на дипломни работи уведомяват ктедрения ръководител за дипломантите, които ще защитават през юлската сесия. Катедрените ръководители изготвят списък на защитаващите, включващ име, имейл и научен ръководител също с имейл за кореспонденция. Катедрените ръководителите изпращат списъка на оторизираното лице. Срок: 10 юни
2. Оторизираното за специалността/програмата лице създава пространството за съответната защита (курс в Мудъл). Той информира по имейл дипломантите и им изпраща връзка към курса, в който трябва да предадат дипломните си работи.

Срок: 11 юни

3. След получаването на достъп дипломантът подписва декларация за авторство на своята дипломна работа в пространството за защита (в Мудъл), след което качва текста на дипломната работа в съответното пространство (курс в Мудъл). Текстът се предава в електронна форма в един от следните формати: ODT (Open Office Document), DOC или DOCX (Microsoft Word).  Срок: 12 – 28 юни

Преди да качат текста си, дипломантите трябва да са получили одобрението на научния ръководител, че текстът е готов за защита, т.е. научният ръководител смята, че ако няма данни за плагатство, работата е завършена и тръгва на защита.

4. Системата за превенция на плагиатство осъществява проверка за съвпадения в текста на дипломната работа с текстове от други източници. В резултат от проверката в среда за електронно обучение се генерира Доклад за сходство за всяка дипломна работа, въведена за анализ.
5. Дипломантът получава достъп до Доклада за сходство и уведомява научния си ръководител за резултата от проверката на авторството. Оторизираното лице изпраща доклада до научния ръководител (по имейл). При заявено желание, докладът може да бъде пратен и на членовете на комисията и рецензента.

Срок: 29 юни

На базата на този доклад:

6.1. При липса на неправомерно заимстване на текст от чужди източници, след като научният ръководител се запознае с Доклада за сходство, той взема решение за даване на ход на процедурата за защита.

След вземането на решение от страна на научния ръководител за даване на ход на дипломната работа за защита, дипломантът предава представения вече в системата вариант на дипломната работа на хартиен и електронен носител.

Научният ръководител попълва Протокол за проверка на оригиналността на дипломна работа (Приложение 1) и Становище (Приложение 2) и ги подписва. Те са част от документацията, която се предава на рецензента.

Дипломната работа и съпътстващите документи се предават на рецензента, като може да му бъде осигурен и достъп до пространството за дипломни защити /в Мудъл/ съгласно решенията на първичното звено. Срок: 30 юни

• При констатирани неправомерни заимствания в Доклада за сходство, научният ръководител не допуска работата до защита. Дипломантът следва да преработи текста на дипломната си работа за отстраняване на неправомерните съвпадения и да предаде преработената работа за следваща дата за защита, при която се повтаря същата процедура от начало.
• След успешна защита Декларациите и Становищата на научните ръководители за отделните дипломни работи се събират от председателя на журито и се прилагат към протокола, който отива в отдел „Студенти“.

Доц. д-р Бойко Пенчев,

Декан на ФСФ

София

1.06.2019 г.

Details

Category: Специалности

Филмовата адаптация II – митология, литература, кино 

Предложение за СИД в бакалавърската програма на специалност Българска филология през летния семестър на 2016-2017 година

от доц. д-р Огнян Ковачев, катедра „Теория на литературата”

Курсът разглежда диалога между литературата и киното в контекста на един от централните дебати на хуманитарното знание: отношението слово-образ. В неговата интердисциплинарна рамка концептуални средоточия са адаптацията и митологията като светогледни, културни, социални и естетически парадигми, и като модели за създаване и възприемане на артефакти. Ще бъдат активизирани различни аспекти на понятието „митология”: от синкретизма на древните митове, през вторичната митология на техните конкретизации в произведения на изкуствата, до митовете днес (в термините на Р. Барт) и третичните митове, които съвременната литературна, кинематографична и медиина среда произвеждат. От своя страна, понятието „филмова адаптация” се осмисля в неговия едновременно обособен и двойствен статут на процес и продукт, съществуващ помежду литературата и киното. Така митологията и адаптацията могат да се разглеждат като хомологични структури за преработване и изработване на разкази, които имат както общи генетични белези, така и собствен самостоятелен облик. В съвсем практически порядък, такова разбиране би стимулирало студента не да гледа филма вместо да прочете книгата, а да познава и двете и да умее да ги съпоставя.

Този курс е продължение на миналогодишния СИД „Филмовата адаптация – взаимодействие между литературата и киното”. Предназначен е за студенти бакалаври от всички филологически специалности. Препоръчително е преди това те да са преминали успешно съответните курсове по литературна история. Студенти от други хуманитарни специалности също могат посещават този курс.

Хорариум: 30 лекционни часа

Начини на изпитване: курсова работа, разработване на страница в Уикипедия, превод на научен текст.

Учебен план

 1. Основни съставки на филмовото изображение

2. Сто и двайсет годин... световно кино

3. Филмовата адаптация като творчески процес, кинематографичен продукт и изследователско поле

4. Медея – митът за злата вещица и злата майка в интерпретациите на Еврипид, Пиер Паоло Пазолини и Ларс фон Триер

5. Орфей и метаморфозите на певеца в Овидий, Метаморфози, Данте Алигиери, Божествена комедия, З. М. Рилке, Сонети към Орфей, Жан Кокто, Кръвта на поета (1930), Орфей (1950) и Смъртта на Орфей (1960); Марсел Камю, Черният Орфей (1959)

6. Двойникът и неговите азове – „Аз е някой друг” (А. Рембо). Е. Т. А. Хофман, Елексирите на дявола, „Златната делва”, „Принцеса Брамбила”, Н. В. Гогол, „Нос”, Е. А. По, „Уилям Уилсън”, „Овалният портрет”, Ф. М. Достоевски, „Двойник”, Р. Л. Стивънсън, Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд, О. Уайлд, Портретът на Дориан Грей; Доктор Джекил и господин Хайд (1931, Р. Мамулян), Смъртоносна връзка (1988, Д. Кроненберг)

7. Христос в литературата, киното и популярната култура на ХХ век – М. Булгаков, Майстора и Маргарита, Н. Казандзакис, Христос отново разпнат, Майстора и Маргарита (2005, Вл. Бортко); Последното изкушение на Христос (1988, М. Скорсези), Исус Христос суперзвезда (1973, Н. Джуйсън), Животът на Брайън според Монти Пайтън (1973, Т. Джоунс)

8. Средновековни митове, романси и мистерии – Кретиен Дьо Троа, Ланселот, Рицаря на каруцата, Ж. Бедие, Тристан и Изолда, Т. Малори, Смъртта на Артур, У. Еко, Името на розата, Екскалибур (1981, Дж. Бурман), Името на розата (1986, Жан-Жак Ано)

9. Фауст в литературата и киното – Кр. Марлоу, Трагичната история на д-р Фауст, Й. В. Гьоте, Фауст, Томас Ман, Доктор Фаустус, Доктор Фауст (1967, Р. Бъртън и Н. Когил), Фауст (2011, А. Сокуров)

10. Уилям Шекспир – митология и митологизация. Сън в лятна нощ, Хамлет, Макбет, Бурята, Книгите на Просперо (1991, Питър Грийнауей), Сън в лятна нощ (1999, М. Хофман), Секскомедия в лятна нощ (1984, Уди Алън), Ромео и Жулиета (1968, Франко Дзефирели), Хамлет (1948, Лорънс Оливие)

11. Изкуствено създаденият човек – митология, магия, наука. Мери Шели, Франкенщайн или новият Прометей, Густав Майринк, Голем, Айзък Азимов, „Двестагодишният човек”, Франкенщайн на Мери Шели (1994, Кенет Брана), Gothic (1986, Кен Ръсел), Голем (1920, Паул Вегенер), Двестагодишният човек (1999, Крис Кълъмбъс)

12. Вампирът – митология, демонология, литература, кино. Джон Полидори, Вампирът, Шеридан льо Фану, Кармила, Неясно като в огледало, Брам Стоукър, Дракула, Вампир – сънят на Алън Грей (1932, Карл Драйер), Дракула на Брам Стоукър (1992, Фр. Ф. Копола)

13. „Забранен до...” – табу, забрана и трансгресия. Софокъл, Едип цар, З. Фройд, Тотем и табу, Д. Х. Лорънс, Любовникът на лейди Чатърли, Робърт Али, Последно танго в Париж, Вл. Набоков, Лолита, Любовникът на лейди Чатърли (2015, Джед Меркурио), Ст. Кубрик, Лолита (1962), Последно танго в Париж (1972, Б. Бертолучи)

14. Митологията на уестърна – Имало едно време на Запад (1968, Серджо Леоне), Буч Касиди и Сънданс Кид (1969, Джордж Рой Хил), Великолепната седморка (1960, Джон Стърджис; 2016, Антон Фукуа), Непреклонните (2010, Итън и Джоел Коен)

15. Самомитологизиране – Рей Бредбъри, 451 градуса по Фаренхайт, Маркъс Зюсак, Крадецът на книги, 451 градуса по Фаренхайт (1966, Фр. Трюфо), Крадецът на книги (2014, Бр. Пърсивал), Чаплин (1992, Р. Атънбъроу), Ново кино „Парадизо” (1988, Джузепе Торнаторе)

Details

Category: Специалности