Специалности

СИД Интертекстуални практики на писане в средното училище

(ателие по писане)

БФ, СлФ, РФ бакалавърска степен, редовно обучение

Гл. ас. д-р Наталия Христова-Пеева

хорариум: 30 часа

АНОТАЦИЯ

Осъществяването на литературнообразователния процес в средното училище не само като процес на преподаване на знания за литературата, но и като обучение в нейното правене (писане) е широко разпространена практика в европейски и световен мащаб. Във Франция например то има почти половинвековна традиция, основаваща се както на опита на ателиетата по писане, така и на постановките на интертекстуалната теория, наратологията и генетичната критика. Образоващият потенциал на съвременните практики на обучение в/на литературно писане, реализиращи се като трансформиране, пренаписване на вече съществуващи текстове, е свързан с факта, че те явяват акта на писане като неразривно свързан с този на четене, че подчертават съществената роля на знанието за литературата в практическия опит за/на нейното правене.

Българското средно училище от своя страна в последните няколко години прави определени опити да включи практическото учене на литература в обучителния процес. Нещо повече, парадоксално интегрирането на интертекстуалните практики на писане в образователното поле бе изпреварено от превръщането им в инструмент за училищна селекция (визирам дидактическата задача трансформиращ преразказ в изпитите след седми клас). Без наличието на обучени педагогически кадри, значителен практически опит и достатъчен брой теоретични и научноприложни разработки у нас, интертекстуалните практики на писане се оказаха натоварени с мощни институционални, социални и субективни залози.

           И тъй като качественото и ефективно практическо обучение по литература не би могло да се осъществи, докато от учителя се очаква да учи на нещо, в което той самият никога не е бил обучаван, то специализираният курс Интертекстуални практики на писане в средното училище си поставя за цел да предложи в рамките на началната квалификация на учителите по български език и литература базисна теоретична подготовка относно методологическите основи на интертекстуалните практики на писане в училище, принципите на педагогическите интервенции и на оценъчните процедури, осигурявайки възможност на бъдещите учители да се превърнат в субекти на аналогични на предлаганите на учениците скриптурални практики.

Форма на текущ и заключителен контрол: портфолио и курсова работа

ПРОГРАМА

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Барт, Р. Въображението на знака. С., 1991.

2. Женет, Ж. Фигури. С., 2001.

3. Семиотика. Материята на мисълта. С.,1991.

4. Теория на литературата. От Платон до постмодернизма. С., 2005.

5. Тодоров, Цв. Поетика на прозата. С., 1985.

6. Христова-Пеева, Н. Литературното писане в училище, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.

7. Христова-Пеева, Н. Обучението в писане на приказки в училище - традиционен и електронен дизайн - Списание на СУ за електронно обучение, 2011/3.

8. Христова-Пеева, Н. Ученето на литературно писане в традиционно и в електронно ателие по писане - Списание на СУ за електронно обучение, 2010/4.

9. Христова, Н. Литературнообразователният дискурс в постмодерната ситуация - дискурс за литературата и/или литературен дискурс - Български език и литература, кн.2, 2005.

10. Христова, Н. Генетичната критика и учениковият опит за/на литературно писане. В: Електронно списание LiterNet, 17.10.2009, №10(119)

Details

Category: Специалности

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

История на българската криминална литература

Вид обучение: …редовно

Извадка от учебния план

Анотация

Курсът представя българския криминален роман в неговата цялост – от първите опити през ХІХ в. през неговото развитие на приливи и отливи през целия ХХ в. Начало дефинира жанровете, свързани с престъпленията и разследването; особеностите им се разглеждат в контекста на връзките с чуждите литератури и преводите. Специално внимание се отделя на проблема за разслоението на литературата по оста високо – ниско. Друг акцент в курса са идеологическите послания на криминалните романи, връзките на тези послания с настроенията на публиката и съвпадането / разминаването с доминиращите идеи на времето.

Курсът представя някои от характерните български образци на жанра, някои от които представят класици на българската литература в неочаквана светлина

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа

Лекционен курс

Съставили програмата:

Проф. дфн Николай Аретов

Литература:

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

Аретов, Н. Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. София: Кралица Маб, 2007.

Рабинович, П. Завъртането на стъкления ключ: популярната белетристика като стратегия на четене. - Литературна мисъл, 1991, № 5-6.

Райнов, Б. Масовата култура. С.: Наука и изкуство, 1974.

Рот, Ю. Четива за всички: българският тривиален роман между Освобождението и Първата световна война. - В: Втори международен конгрес по българистика. Българската литература след Освобождението. С.: БАН, 1988.

Чапек, К. Холмсиана или за криминалната литература. - Литературна мисъл. 1988, № 6.

Шкворецки, Й. Апология или завръщане на детективския жанр към поезията. - Литературна мисъл, 1990, № 9.

The literature of Crime and Detection. Аn Illustrated History from Anticquity of the Present” by Waltraud and Brice Cassiday. Edition Leipzig, 1988.

Учебната програма е приета с решение на катедрен съвет протокол N……..…/……….год.

Details

Category: Специалности

Курс „История на българската криминална литература”

Лектор: проф. дфн Николай Аретов

Анотация

Курсът представя българския криминален роман в неговата цялост – от първите опити през ХІХ в. през неговото развитие на приливи и отливи през целия ХХ в. Отначало се дефинират жанровете, свързани с престъпленията и разследването; особеностите им се разглеждат в контекста на връзките с чуждите литератури и преводите. Специално внимание се отделя на проблема за разслоението на литературата по оста високо – ниско. Друг акцент в курса са идеологическите послания на криминалните романи, връзките на тези послания с настроенията на публиката и съвпадането / разминаването с доминиращите идеи на времето.

Курсът представя някои от характерните български образци на жанра, някои от които представят класици на българската литература в неочаквана светлина.

Details

Category: Специалности

Конспект за държавен изпит

І. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

1. Принципи за периодизация на българската езикова история. Характеристика на основните периоди - старобългарски (предписмен и писмен), среднобългарски, новобългарски. Извори за историята на българския език.
2. Българският език като славянски и балкански език. Българо-руски и руско-български езикови влияния. Взаимни влияния между българския и другите балкански езици. Балканизмите в българския език.
3. Основни процеси в развоя на българския консонантизъм. Асимилации при консонантите през старобългарския период: палатализации на задноезичните съгласни, йотация. Промени в корелациите твърдост-мекост и звучност-беззвучност на съгласните. Промените в структурата на българската сричка.
4. Основни тенденции в развоя на българската вокална система. Тенденция към възходяща звучност (закон за отваряне на сричката) в праславянски и нейните последствия: монофтонгизация на дифтонгите, поява на назални гласни, ликвидна метатеза, сонантични р и л. Промени с назалните гласни през среднобългарската епоха - загуба на носовостта и смесване на носовките. Графично и фонетично смесване на носовките. Застъпници на носовите гласни в съвременните български диалекти. Остатъци от назализъм.
5. Ерови гласни. Промени с еровите гласни през старобългарския период в зависимост от позицията им в границите на фонетичната дума. По-нататъшни процеси при еровите гласни. Смесване на еровете - причини и резултати. Застъпници на еровите гласни в българските диалекти - обяснение на развоя. Задържане на слаба ерова гласна в корена на думите. Последици от изпадането на еровете: консонантни промени в границите на новите затворени срички, вторични сонанти, ерова епентеза, нова йота.
6. Промените с ятовата гласна и връзката им с развоя на предната ерова и предната носова гласна. Така нареченият ятов преглас в източните български говори. Ранни промени на ятовата гласна в а след стари палатали преди ятовия преглас. Проблемът за прегласа на йотуванато а.
7. Ролята на промените с еровете и носовките и на ятовия преглас за съвременното диалектно членение на българския език. Основни диалектни групи.
8. Промени с и-гласните. Изравняване на гласна и и ы - причини и начало на процеса. Преход на гласна и в у с предходна мекост в българските говори. Развой на нова йота (поствокална и постконсонантна) в българските говори. Смекчаване на съгласните пред новата йота. Преходът на меки т и д в к и г в българските говори и връзката му със замяната на праславянските шт и жд с к и г югозападните български говори.
9. Старобългарската именна система. Склонитбени типове при съществителните. Прегрупиране на склонението по родов признак. Предпоставки и начало на процеса. Изравняване на именната парадигма при имената от мъжки, женски и среден род. Съдбата на старите консонантни и дифтонгични склонитбени типове (старите -u -, - i -, - es -, - en -, - er - и -nt - основи). Промени в категориите род и число на имената. Причини за колебанията в рода на съществителните имена с консонантен завършък и нулево окончание в българските говори.Развой на старите съществителни имена singularia и pluraliatantum.
10. Исторически предпоставки за възникване на членната форма в българския език. Членуването в праславянски и старобългарски. Изграждане на нова членна морфема от задпоставените показателни местоимения - троен член в някои български говори, обобщаване на т- като основен показател за определеност при съществителните и прилагателните. Причини за вариативността на членната морфема на имената от мъжки род.
11. Основни тенденции в развоя на българския морфосинтактичен строй. Преходът от синтетизъм към аналитизъм - етапи, причини и резултати. Отражението на загубата на склонението на имената върху структурата на фразата - начини за компенсирането на липсата на падежни флексии за изразяване на синтактичните отношения (предлози, удвояване на допълнението, усложняване на глаголната система, членна форма).
12. Съдбата на старите прости и сложни форми на прилагателните в българския език. Наследници на някогашните сложни форми на прилагателните в съвременния български език. Произход и възникване на аналитичните степени за сравнение.
13. Местоименната система в старобългарски и новобългарски. Лични местоимения. Промени при личните местоимения. Показателни местоимения. Развой на системата на показателните местоимения - преход от троична към двоична показателност в българските говори. Поява на третолично местоимение. Развой на системата от притежателни местоимения и поява на притежателно местоимение за трето лице. Промени в системата и формите на въпросителните местоимения и влиянието им върху формообразуването на отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Остатъци от стари местоименни типове в българските говори.
14. Глаголната система на старобългарски и новобългарски. Минала и сегашна основа и формите, образувани от тях. Лични и нелични глаголни форми в старобългарски и новобългарски.
15. Общ преглед на развоя на глаголната система на българския език - увеличаване на системата на глаголните времена за сметка на форми с резултативно и несвидетелско значение и на времена със сложна ориентация. Причини и следствия от този процес.
16. Развой на формите за сегашно време в българския език. Преобразуване на спрежението в историята на българския език. Изграждане на трето новобългарско спрежение. Остатъци от атематични глаголни форми.
17. Промени в парадигмите и значението на аориста и имперфекта. Смяна на имперфектната основа - причини и последици от това явление. Унифициране на окончанията за двете прости минали времена. Остатъци от стари аористни типове.
18. Изграждане на парадигмата на бъдеще време в българския език. Промени с инфинитива и модалните глаголи в състава на аналитичните форми за бъдеще време. Диалектните разновидности на формите за бъдеще време.
19. Развой на формите за повелително наклонение в българския език. Унифициране на окончанията за простите форми и следи от атематични форми за повелително наклонение. Отрицателните форми за повелително наклонение - история и специфика. Да-формите за повелително наклонение.
20. Изграждане на системата от резултативни и несвидетелски форми в българския език. Причини и предпоставки. Общият формообразувателен модел на несвидетелските и резултативните форми. Възникване на формите за преизказно наклонение.
21. История на формите за страдателен залог в българския език. История на формите за условно наклонение. Поява на нови форми за условно наклонение в източните български говори.
22. История на неличните глаголни форми. Съдбата на инфинитива и супина в българския език. Развой на съкратения инфинитив в част от българските говори. Други остатъци от инфинитива. Развой на системата от страдателни и деятелни причастия. Поява на деепричастието; съдбата на сегашното страдателно и миналото страдателно причастие.
23. Еловото причастие като наследник на старобългарското предикативно минало деятелно второ причастие и на минало деятелно I причастие в неговата атрибутивна функция. Поява на минало несвършено илово причастие в източните българските говори. Следи от изчезнали причастни типове в диалектите и в книжовния език.

БИБЛИОГРАФИЯ

ОБЩИ ТРУДОВЕ

СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

1. Мирчев, К. Старобългарски език, София, 1972 и следващи издания.

1. К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. София, 1978.
2. Граматика на старобългарския език. Редакционна колегия: Ив. Дуриданов, Е. Дограмаджиева, А. Минчева. София, 1991/1993..

3. Минчева, А. Старобългарският език като балкански. София, 1987.
4. Гълъбов, И. Старобългарски език с увод в славянското езикознание. София, 1979.

6. Добрев, И. Старобългарски език. Теория на основите. София, 1982.
7. Янакиев, М., Ст. Стоянов. Старобългарски език – текстове и речник. София, 1956.

ИСТОРИЧЕСКА ГРАМАТИКА

1. Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 1963.
2. Младенов, Ст. История на българския език. София, 1979.
3. Цонев, Б. История на българский език, Т. І-ІІІ. София, 1984-1985.
4. Христоматия по история на българския език. София, 1983.
5. Помагало по историческа лексикология на българския език. София, 1987.

С. Б. Бернштейн. Разыскания в области болгарской исторической диалектологии. Москва, 1948.

Г. Герджиков. Преизказването на глаголното действие в българския език, София, 1984.

Ив. Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986.

Ив. Добрев. Произход и значение на старобългарското консонантно и дифтонгично склонение. София, 1982.

Ив. Добрев. Българският език. София, 2005.

Л. Милетич. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. София, 1987.

К. Мирчев. Българският език през вековете. София, 1988.

Ст. Младенов. История на българския език. София, 1979.

Ст. Стойков. Българска диалектология. София,

А. Тотоманова. Из българската историческа фонетика. София, 1992.

А. Тотоманова. Из историята на българския език. София, 2009.

Ив. Харалампиев. Историческа граматика на българския език. В. Търново, 2001.

Ив. Харалампиев. По вековните пътеки на българския език. В. Търново, 2006.

Б. Цонев. История на българския език. Т. 1-3 София, 1983-1985.

Христоматия по история на българкия език. Съставители А. Давидов, И. Харалампиев и М. Дамянова. София, 1983.

Details

Category: Специалности