General

General questions about the Joomla! CMS

 

 

 

Факултет по славянски филологии

Резултати от конкурса по програмата „Млади учени и постдокторанти“ на МОН за 2021 г. – допълнителна сесия

 

Постдокторанти

  1. Развитие и актуално състояние на изучаването на български език и литература в Китай
  2. Генеалогия и семиология на дискурсите на Съединението като националноидентификационен механизъм през 60-80 год. на ХХ век

 

 

Резултати от конкурса по програмата „Млади учени и постдокторанти“ на МОН за 2021 - редовна сесия

 Учебната  книга „Текстове плюс“ включва подбрани текстове - образци от научния, публицистичния, художествения и разговорния стил.

 

Научните текстове презентират базисни понятия от научни документи и материали, включени в учебните програми на различни специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – История, География, География на туризма, Психология, Социология, Философия, Политология, Право, Международни отношения, Журналистика, Филология и др.

 

 Приложените към текстовете задачи и въпроси  целят изграждането  на умението четене с разбиране, като основно се акцентира върху усвояването на научната терминология чрез лексикалния и семантичен анализ на представените образци на научния стил. От друга страна граматическите задачи спомагат за усъвършенстването на лигвистичната компетентност на изучаващите български език като чужд.

 

 В учебната книга  се отделя специално внимание на типовете литературни и публицистични форми. Това е свързано с подобряването на общата информираност на обучаваните и социокултурното им ориентиране в една нова за тях чуждоезикова среда. Разгледани са произведения на представители на  българската интелектуална мисъл като Блага Димитрова, Светослав Минков, Георги Господинов, Деян Енев и др.  Същевременно са публикувани и образци на съвременната преводна литература.

 

Кое мотивира авторите за създаването на „Текстове плюс“?  Освен изброеното по-горе бих прибавила културния прочит плюс на „другостта“, изразена чрез нова, непозната  действителност, което предполага  обогатяването на чуждоезичната естетическа рецепция.

 

юли 2013   

Елена Хаджиева                                                                                                               

 

 

 

Рецензия

Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение,

Автори Елена Хаджиева, Ася Асенова, Йорданка Велкова, Весела Шушлина,

Издателство „Гутенберг“, С., 2013, с. 100

 

Съществен компонент в учебните политики на международното образование е представянето на културните различия, които са в основата на редица недоразумения при общуването на представители от различни националности. Езикът като елемент от културата е нейното комуникативно и когнитивно средство, а речевите съобщения се различават със собствена идентичност, формирана от културологичен и исторически контекст. По този начин резултатът на корелацията език: култура намира израз в продуцирания текст.

Основна предпоставка за адекватен превод от родния на чуждия език и обратно е преодоляването не само на езиковите бариери, но и развиването на сензитивност към спецификите на чуждата култура. Затова една от приоритетните насоки за чуждоезиковото обучение е не механичното представяне на културните реалности, а и отчитането на тяхното влияние в контекста на междукултурните различия.

Разглежданата проблематика в книгата Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение от Е. Хаджиева, А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина обхваща разнопосочни мнения за фразеологичните единици и умалителните форми в българския език. По този начин авторският екип попада в поле, недостатъчно коментирано и представяно пред изучаващите български език като чужд. Избраният предмет и подход е провокативен от изследователска и методологична гледна точка и е отправна точка за включването на двете сфери в чуждоезиковото обучение. Методологията на това проучване използва интердисциплинарни изследователски процедури, приложени върху българските умалителни форми и българската фразеология.

Изключително ценен е изборът върху представители на различна езикова среда, мотивиран преди всичко и от спецификата на дейността на Катедра „Български език като чужд“, както и от възможните връзки между различни култури и националности, което разширява диапазона на проучването и дава перспектива и за бъдещи такива в съвременното езикознание.

 

Първата част на Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение разглежда различни теоретични постановки за същността, произхода, значението и класификациите на българските фразеологични единици. Направен е преглед на изследванията до момента, водещи теории, видове и привърженици на всяка от тях. Обхванати са и всички познати изследвания в областта в българското езикознание.

Като иновативно може да се определи поставеното начало на проучване на българската фразеология от джендър перспектива. Подчертава се, че фразеологията е един от многото знаци на колективното съзнание, индикатори на представите за мъжественост и женственост, за мъжка(и) и женска(и) идентичност(и), факт, провокиращ бъдещи проучвания gender прочит на ключови понятия, които изграждат представите за мъжественост и женственост. Тук наблюдението засяга фразеологични изрази, съдържащи една от нарочно подбраните лексеми в двойките жена-мъж; момиче-момче; майка-баща; баба-дядо. Изведена е класификация на база:

1) структура или семантиката на фразеологичната единица, с изразен имплицитно пол или изрично указан;

2) подредба и съдържание на корелативните елементи, като обикновено мъжкото е в първа позиция, а женското заема втора;

3) семантика и концептуални различния между мъжкото и женското;

4) значения при пренасяне на качества, характерни за единия пол, върху другия.

Направените наблюдения и обобщения запълват известна празнина в научноизследователската парадигма, която може да се констатира в проучванията на връзките между пол и език. Проблематиката е продуктивна за проучване и поради факта, че няма чувствителност към категорията пол. А в езика се отразява именно несъзнаваното разбиране за пола – факт, който важи и за българи, и за чужденци.

Втората част на книгата е посветена на категорията умалителност – също слабо изследван въпрос в българската лингвистика и почти непроучван в практиките на чуждоезиковото обучение. В езикознанието деминутивите най-често са разглеждани в словообразувателен аспект – суфиксите, с които се образуват, като най-пълно те са представени при деминутивните съществителни. Липсват подробни изследвания за номинативните им особености, употребата им в разговорната реч, неясен остава също и статутът им – дали са отделни думи или форми на думата.

И в тази глава подробно са представени теоретичните постановки, изследвания и наблюдения до момента върху умалителните форми в българския език, които са обект на изследване от предосвобожденските граматики до съвременните лингвистични изследвания.

Авторките обръщат внимание и на разумаляването и преумаляването, на дилемата относно същността на деминутивите - форми на думата ли са или самостойни думи. Разгледани са словообразувателните суфикси за образуване на умалителни форми за различни части на речта, засегнати са също и фонетичните промени при образуването им.

Тъй като употребата на деминутиви е най-характерна за разговорната реч, са представени няколко примера от транскрибираната устна реч в ресурсите на корпуса bgspeech. До момента деминутивите са класифицирани според това от коя част на речта са образувани, но не са анализирани достатъчно, а това би могло да бъде възможна практическа задача за всички изучаващи български език, но също и обект за бъдещи проучвания в посочената област. Тук са дадени многобройни примери, прецизно коментирани и анализирани.

Както в първата част, фокусирана върху фразеологичните единици, така и във втората, чийто фокус е категорията умалителност в българския език, е обърнато съществено внимание и на стилистичните особености.

Авторките поддържат концепцията за фразеологичното богатство, обусловено както от историята, културата и всекидневието, така и от разностранната семантична, структурна и граматическа характеристика на отделните фразеологични единици, факт, който е и предпоставка за разнообразната стилистична употреба на фразеологизмите във всички функционални типове текстове.

В тази част са представени теоретичните спорове и разногласия по отношения на понятията образност и експресивност. Анализирани са подробно най-продуктивните средства за постигане на образната изразителност – сравнението, иронията, метафората, включително транспозициите, хиперболата, преумаляването, синонимите, антонимите, синтактичния паралелизиъм, алитерацията.

Както отбелязват авторките, класификацията на фразеологизмите според експресивно-стилистичните им свойства се прави на база тяхната оценъчност, която те придобиват в резултат на предпочитаната или дори изключителната им употреба в различни сфери на общуването. В зависимост от преобладаващата сфера на употреба и принадлежност към един или друг стил на книжовния език фразеологизмите се разделят на три вида: общостилови, разговорни и книжни, които са подробно представени в тази част на изложението.

При изследването на стилистичните особености на деминутивите акцентът е поставен върху допълнителните (конотативните) им значения. Те са отбелязвани при проучването на умалителните суфикси, като се посочва, че освен физическа умалителност тези морфеми могат да изразяват гальовност, ирония и други. Направено е и уточнението, че реализирането на едно или няколко от значенията на деминутива зависи от конкретната ситуация, контекста, интонацията и пр. – важни езикови особености, които изрично се подчертават. В тази част са използвани примери и от художествената реч и публицистиката, което придава още по-голяма задълоченост на анализа на деминутивите в българския език.

Като особен принос в изследването може да се изтъкне проведеното сред чуждестранни граждани анкетно проучване, чиито резултати, анализи и обобщения са изведени в отделна глава на книгата. Авторките подчертават трудностите при усвояването на фразеологичните единици и умалителните думи в съвременната българска реч и правилно ги определят като препъни-камъчета в практиките на чуждоезиковото обучение.

По тази причина, а също и от методологична и изследователска перспектива, за изследването са предложени следните анкети:

  1. първата се отнася до фразеологията и съдържа 4 въпроса, чийто акцент е върху значението на българските фарзеологизми, техните синоними, усвояване и употреба;
  2. във втората анкета са представени три ситуации, образци на съвременната българска езикова ситуация, и се изисква от участниците в анкетата след прочитането на съответните текстове да напишат адекватния еквивалент на българския фразеологизъм в родния им език, като посочат разликите в значенията им, ако има такива. Освен това за да се разбере как са усвоили значенията на българските фразеологизми, да ги употребят в свои микродиалози или изречения;
  3. третата анкета е свързана с категорията умалителност и употребата на умалителните думи в съвременната езикова практика. Целта на анкетното проучване тук е:

а) доколко студентите са усвоили умалителните суфикси, чрез които се продуцират новосъздадените лексеми;

б) доколко са запознати със синонимното разнообразие на изследвания тип думи;

в) доколко разграничават номинативното от конотативното значението при функционирането на умалителните думи на българска езикова почва.

В анкетното изследване са включени чуждестранни студенти от различни хуманитарни специалности, докторанти и специализанти от Софийския университет с ниво на езикова компетентност среднонапреднали и напреднали. Участниците в изследването условно са разпределени в четири групи:

  1. славянска група или носители на славянски езици, като се имат предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбохърватски език;
  2. западна група или носители на английски, немски, френски, испански и италиански език;
  3. балканска група или носители на гръцки, турски, румънски и албански език;
  4. източна група или носители на китайски, корейски и японски език.

Особен интерес представлява групата на етническите българи от Украйна и Молдова, които чрез речевото си общуване отнасяме почти изцяло към носителите на българския език, като същевременно се отчита продължителността на периода, в който са пребивавали в българска езикова среда и който определено влияе на съвременната им разговорна практика.

Тъй като фразеологичните единици и умалителните думи представляват значителна трудност за изучаващите български език, авторките обръщат особено внимание върху методиката на преподаването им, като предлагат конкретни начини и процедури за правилното им усвояване. Освен това са представени и най-често допусканите грешки при употребата на фразеологизмите и умалителните думи. Тези въпроси са разгледани в частта За усъвършенстване на комуникативната компетентност и са ценни практически насоки от гледна точка на приложната лингвистика.

Както по отношение на усвояването на фразеологизмите, така и по отношение на умалителността в българския език от съществено значение е проучването именно на най-фреквентните интерферентни грешки.

Авторките подчетават необходимостта от теоретичен курс по граматика, лексикология и фразеология, в който да се отчитат особеностите в овладяването на чуждоезиковата система. С цел усъвършенстването на комуникативната комптентност на изучаващите български език като чужд към теоретичния курс те препоръчват практическа работа и задачи върху разнообразни типове текстове.

Последната част на учебната книга демонстрира функционирането на предложената методология в предходната глава при разнообразен тип „проверка на знанията“. Тази част съдържа текстове от различни комуникативни ситуации и съответни задачи към всеки от тях. Отделно е представена и самостоятелна рубрика Добре е да знаете!, в която са отразени важни специфики, свързани с употребата и значението на разглежданите форми.

Структурното разделение на книгата покрива теоретичния и практически план, съпроводен и с методологията на преподаването на умалителните форми и фразеологизмите в дисциплината Български език като чужд. По този начин книгата разширява предназначението си – тя е насочена не само към студенти, изучаващи български език, но и към преподаватели и изследователи в областта на лингвистиката и методиката на преподаване на чужд език.

Разглежданата книга е още едно иновативно изследване, полезно и ценно за практиките на чуждоезиковото обучение.

 

 

11.03.2013 г.                                                                                       доц. д-р Р. Влахова

 

Професор в очила, или за интерферентните грешки на руси

 

           Монографията Интереференция между сродни езици в психолингвистичен аспект (2013) на доц. д-р Елена Хаджиева разглежда актуален проблем на междуезиковата интерференция в резултат на взаимодействието на системите на   контактуващи си  славянски езици – български и руски. Изследването се основава на дългогодишните наблюдения на авторката върху устната и писмената реч при изучаването на български език от руси. Познаването на най-новите теоретични рамки за интерпретиране на проблемите на езиковото взаимодействие позволява на Е. Хаджиева да направи системно и изчерпателно описание на най-честите интерферентни грешки, като ги анализира на различни лингвистични равнища. Приносно в монографията е интерпретирането на богатия емпиричен материал в психолингвистичен аспект – разгледан е психолингвистичният механизъм на възприемане и невъзприемане на лингвистични елементи от усвоявания език, задълбочено се разглеждат и анализират мотивите за заимстването на отделни граматични и лексикални единици от родния език.

         

           Изследваното пренасяне на лингвистични единици от родния език в езика-реципиент следва логиката на езиковите равнища. Най-напред е проучена фонетичната интерференция, като се експлицират отклоненията във вокалната и консонантната система. Разгледани са особеностите на руската фонетика, които затрудняват усвояването на българското произношение от русите – акане, хиперкоректност при е и и, проблеми с фонемите ъ, ч, ж, ш, дж, ц, с буквата щ. Интерферентните грешки на морфологично равнище представят заимстването на граматични единици, свързани със съществителното име – род, число, звателна форма, прилагателно име, местоимение, глагол и предлог. Компетентно и аргументирано са разгледани идентичните и несъвпадащи си признаци в граматическите черти и словообразувателните функции на частите на речта. Важно място е отделено и на основните проблеми на лексикалната интерференция, разгледани и мотивирани от лингвистичен и екстралингвистичен аспект.

 

           Представеният модел за анализ на интерферентни грешки може да се използва като образец за други изследвания с подобна насоченост. Представянето  на важните изводи относно факторите, които влияят на устойчивостта на интерферентните явления, е ценна езикова диагностика на взаимодействието между славянските езици. А предложените езикови ресурси и стратегии за решаване на проблемите на междуезиковата интерференцията са очаквана и необходима рецепта за преодоляване на  трудностите при чуждоезиковото обучениеизобщо.

 

гл. ас. д-р Й. Велкова

 

uni-arty

 

 

Приложение 1 (Индивидуален отчет на преподавател)

Таблица към Приложение 1

 

ДРАГИ КОЛЕГИ,

 

Годишният отчет на научната дейност на всички университетски преподаватели тази година е особено усложнен – и като искана информация, и като процедура за получаване на данните. За първи път е нужно всеки от преподавателите да попълни собственоръчно формуляр за отчет заедно с таблица срещу подпис.

 

Изисква се също така търсене на индексирани и реферирани публикации в международни бази данни, което досега ни е било спестено. Тази информация беше необходима само за колегите в процедура за доцент или професор, а извлечението се получаваше от Информационния отдел на Университетската библиотека. Сега обаче трябва да издирваме информацията сами.

 

За да се улесни попълването на формулярите, е необходимо да се знае:

 

Кои са реферираните списания, издавани в България в областта на българистиката и славистиката. Това са (по данни от ERIH – European Reference Index for the Humanities):

 

  1. сп. „Български език”
  2. сп. „Български език и литература”
  3. сп. „Език и литература”
  4. сп. „Съпоставително езикознание”
  5. сп. „Балканско езикознание”
  6. сп. „Балканистика”
  7. сп. „Литературна мисъл”
  8. сп. „Старобългарска литература”
  9. сп. „Scripta & e-Scripra
  10. сп. Palaeobulgarica

 

Ако сте публикували в тези списания, може веднага да запишете статиите си в графата на стр. 2 „Научни публикации, излезли от печат през 2011 г., които са реферирани и индексирани в международни бази данни” и в графа 7 от таблицата.

 

По-сложно е търсенето в базите данни, за да извлечете онези от публикациите, които са публикувани в издания с импакт фактор IF (Web of Science) или импакт ранг SJR (SCOPUS) - колона 8 от таблицата. Тази информация се получава по следния начин:

 

Влизате в сайта на Университетска библиотека http://www.libsu.uni-sofia.bg/resources.html и отваряте SCOPUS, там търсите срещу името си (ако има варианти за изписването на името Ви, търсите с всички възможни варианти), както и срещу заглавията на статиите, публикувани в списанията от списъка на ERIH; след това се връщате към сайта на библиотеката, влизате в ISI Web of Knowledge – опцията Web of Science – и повтаряте търсенето.

 

За славистите – в списъците на ERIH има реферирани списания, издавани в другите славянски страни. Ако имате публикации в такива списания, моля да ги добавите. Ето как може да разберете кои от тях са реферирани:

 

Влизате в сайта на ERIH https://www2.esf.org/asp/ERIH/Foreword/index.asp.

 

От него отивате на списъците (в търсачката е достатъчно да изберете само опцията Discipline, към която има падащо меню с Linguistics и Literature). Там по списъка на списанията, даден в азбучен ред, правите справка за съответното списание.

 

По същия начин можете да откриете западноевропейски, американски и други международни списания, в които сте публикували – реферирани и с импакт фактор.

 

За русистите – може да търсите не само в сайта на ERIH, но и в руските ВАК-овски списъци, които сигурно добре познаване.

 

Информацията да се предаде в срок до 10.09.2012 г. в Деканата на хартиен носител, а в електронен формат на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

Благодаря Ви предварително за съдействието и за положените усилия!

 

 

София, 21.08.2012

Проф. П. Карагьозов,

Декан на ФСФ