Научни издания

Научни издания


сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура


Годишник на Факултета по славянски филологии


сп. Болгарская русистика

 

ТЕМПОРАЛНИ И АСПЕКТУАЛНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПЕРФЕКТА В НОВОГРЪЦКИЯ ЕЗИК

 

Борис Вунчев

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

 

В данной статье представлен краткий обзор важнейших темпоральных и аспектуальных особенностей современного новогреческого перфекта, которые продемонстрированы посредством его сочетаемости или несочетаемости с определенными темпоральными и аспектуальными наречиями. Основные выводы таковы: перфект в новогреческом языке – это грамматикализованная возможность обобщения прошлой ситуации с точки зрения момента речи. Он является неактуальным, так как не используется для введения новой информации и, следовательно, не относится к нарративным категориям, так как не употребляется для описания последовательных, целостных событий, произошедших в прошлом. Однако новогреческий перфект имеет одну необычную особенность, а именно способность комментировать не-целостные ситуации, т.е. ситуации, которые представлены как неограниченно повторяющиеся в прошлом (имперфективный фокус), несмотря на то, что застывшая форма основного глагола аналитических форм перфекта в новогреческом языке является перфективной.

 

The aim of the current article is to review the most significant temporal and aspectual features of the Modern Greek perfect and showcase their compatibility or incompatibility with certain temporal and aspectual adverbials. The basic conclusions can be summarized as follows: the perfect in Modern Greek is a grammaticalized resource for summing up a situation which is perceived as past from the reference point of the moment of speaking. It is non-actual since it is not used for introducing new information, hence non-narrative as it is not used for describing subsequent, whole events in the past. The perfect in Modern Greek possesses one extraordinary peculiarity – it is used for commenting on non-holistic situations, i.e., situations represented as repetitive in the past (imperfective focus), although the fossilized form of the basic verb in the analytical perfect forms in Modern Greek is perfective.

 

Ключови думи: новогръцки език, перфект, аспектуални и темпорални характеристики, аспектуални и темпорални адвербиали.

Keywords: Modern Greek, perfect, temporal and aspectual characteristics, temporal and aspectual adverbials.

 

 

Details
Category: Научни издания

 

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧЕСКА РАМКА ЗА ИЗУЧАВАНЕТО НА УЧТИВОСТТА

 

Евгения Вучева

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

 

В статье представлены теоретические и методологические основы исследования вежливости на трех уровнях в соответствии с позицией автора относительно анализа языковых явлений в функциональном аспекте. На универсальным уровне (в социопрагматике) вежливость определяется как стремление к социальному комфорту; на этнокультурном уровне (в лингвистической прагматике) объектом анализа являются стереотипные формулы вежливости, характерные для данного общества; на уровне дискурса (в дискурсивной прагматике) задача исследователя состоит в описании всех доступных способов выражения вежливости в конкретных ситуациях общения.

The article presents a theoretical-methodological framework for the study of  politeness at three levels, which reflects the author's views on the functional approach to linguistic analysis.  At the level of universals (sociopragmatics)  politeness is understood as aiming at social comfort; at the ethnocultural level (linguistic pragmatics)  the stereotypical formulas of politeness in a given community should be situated; at discourse  level (discursive pragmatics) the researcher's task is to describe all politeness techniques available in specific communicative situations. 

 Ключови думи: учтивост, стратегия, тактика, дискурс, социопрагматика, лингвистична прагматика, дискурсивна прагматика

Key words: politeness, strategy, tactics, discourse, sociopragmatics, linguistic pragmatics, discursive pragmatics

Details
Category: Научни издания

 

 

ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ, ФОНОЛОГИЧНА И ФОНЕТИЧНА ТРАНСКРИПЦИЯ ПРИ ПРЕДАВАНЕТО С КИРИЛИЦА НА СЪГЛАСНИТЕ В ДАТСКИ СОБСТВЕНИ ИМЕНА В ПРЕВОДНАТА ЛИТЕРАТУРА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

Владимир Найденов,

СУ „Св. Климент Охридски“

 

Предметом данного исследования является вариативность в способах передачи средствами болгарского кириллического алфавита согласных датского языка в собственных именах, встречающихся в текстах, опубликованных с семидесятых годов XX в. до середины второго десятилетия XXI в. Наблюдаемая вариативность в переводах на болгарский язык рассматривается как следствие противоречий и колебаний между принципами фонетической транскрипции, фонологической транскрипции и транслитерации. Несмотря на то, что с течением времени усиливается тенденция к использованию фонетической транскрипции, сохраняются также и некоторые проявления транслитерации, причем методологическая непоследовательность широко распространена.

 

The focus of the article is the variation in the transcription of Danish consonants into Bulgarian Cyrillic, as observed in the renditions of Danish names found in texts published from the 1970s to the mid 2010s. The variation is interpreted as a consequence of the tension and vacillation between the principles of phonetic transcription, phonemic transcription and transliteration. While increasing tendencies towards phonetic transcription are observed, some forms of transliteration persist, and methodological inconsistency is widespread.

 

Key words: transcription, Cyrillization, Danish, Bulgarian, consonants, phonology

 

Ключови думи: транскрипция, кирилизация, датски език, български език, съгласни, фонология

 

 

 

 

Details
Category: Научни издания

 

Съдържание

 

Владимир Набоков, Изкуството на превода (прев. от английски Весела Генова)

Итало Калвино, По въпроса за превода (прев. от италиански Дария Карапеткова)

Уан Нин, Сесар Домингес, Сравнително литературознание и превод. Кроскултурен и интердисциплинарен поглед (прев. от испански Теодора Цанкова)

Сачин Кеткар, Има ли „индийска школа“ в преводознанието (прев. Надежда Розова)

Йоана Сиракова, В корените на преводната наука: схващания от Античността и техните разклонения

Мариана Малинова, Арабска граматика срещу гръцка логика:спорът между Абӯ Са‛ūд ас-Сūрāфū (поч. 979) и Маттā ибн Юнус (поч. 940)

Ренета Килева-Стаменова, Аспекти на преводната рецепция на творчеството на Бертолт Брехт в България

Радост Железарова, Фреквентност и междуезикова асиметрияв славяно-славянските преводи

 

РЕТРОСПЕКТИВИ

Майа Разбойникова-Фратева, Йозеф Рот: Енциклопедия на мъжественостите

 

ПРОСПЕКТИВИ

Осуги Шигео, Катастрофата, която се превръща в призрак – японската литература и философия след „11 март“ (прев. от японски Мартина Недялкова)

 

ЮБИЛЕИ: Джоузеф Конрад

Моника Малеса-Дрохомирецка, Любовта като мъка. Отношенията между жени и мъже в прозата на Конрад (прев. от полски Стелиана Александрова)

Робърт Хампсън, Из Тайните на Конрад (прев. от английски Радостин Желев)

Джон Питърс, Из Джоузеф Конрад и епистемологията на пространството (прев. отанглийски Симона Крумова)

Агата Ковол, „О, дано не започне да говори!“ – срещата лице в лице с Другия в Amy Foster (прев. от англ. Мая Ненчева)

Анна Бжозовска-Крайка, Янко Гурал: восъчна фигура от музея на полския романтизъм (прев. от английски Свилен Колев и Петя Цонева)

 

ДЕБЮТИ

Яна Якимова, Тери Пратчет и неговата поредица „Светът на Диска“ – преводи и рецепция в България

 

ОТЗИВИ

Мария Антонова-Вапцарова, Нишката на Ариадна, или Св. Никола – история и реторика

Станка Петрова-Христова, Наследено от Климент

Диляна Денчева, Книга за грешките. Изследване на Р. Железарова

Венцислав Шолце, Физиономията крал. Записки върху един дебют

Росица Чернокожева, Разказвайки себе си

 

За авторите

Abstracts

 

***

 

CONTENTS

 

Vladimir Nabokov, The Art of Translation (transl. by Vesela Genova from English)

Italo Calvino, On the Issue of Translation (transl. by Daria Karapetkova from Italian)

Wang Ning and César Domínguez, Comparative Literature and Translation: A Cross-Cultural and Interdisciplinary Perspective (transl. by Teodora Tsankova from Spanish)

Sachin Ketkar, Is There an "Indian School" of Translation Studies? (transl. by Nadezhda Rozova)

Yoana Sirakova, In the Roots of Translation Science: Concepts in Antiquity and Their Branches

Mariana Malinova, Arab Grammar Against Greek Logic: The dispute between Abu Sa'ūd as-Surāfū (died 979) and Mattha ibn Yunus (died 940)

Reneta Kileva-Stamenova, Aspects of Bertolt Brecht’s works translation reception in Bulgaria

Radost Zhelezarova, Frequency and Interlanguage Asymmetry in Slavic-Slavic Translations

 

RETROSPECTIVES

Maya Razboynikova-Frateva, Joseph Roth: An Encyclopedia of Masculinities

 

PROSPECTIVES

Osugi Shigeo, The Catastrophe that Turns to a Ghost - Japanese Literature and Philosophy after "March 11" (transl. by Martina Nedyalkova from Japanese)

 

JUBILEES: Joseph Conrad

Monica Malessa-Drohomiretska, Love as a Grief. The Relationships between Women and Men in Conrad's Prose (transl. by Steliana Aleksandrova from Polish)

Robert Hampson, From Conrad’s Secrets (transl. by Radostin Zhelev from English)

John Peters, From Joseph Conrad and the Epistemology of Space (transl. by Simona Krumova from English)

Agatha Covol , "Oh, I hope he does not start talking!" - Face-to-Face Meeting with the Other in Amy Foster (translated by Maya Nencheva)

Anna Bzhozovska-Krayka, Yanko Gural: a Wax Figure from the Museum of Polish Romanticism (transl. by Svilen Kolev and Petya Tsoneva from English)

 

DEBUTS

Yana Yakimova, Terry Pratchett and his Discworld Novels - Translations and Reception in Bulgaria

 

REVIEWS

Stanka Petrova-Hristova, Inspired by Clеment

Maria Antonova, The Ariadne’s Thread or St. Nicholas - History and Rhetoric

Dilyana Dencheva, A Book of Mistakes. A Research by R. Zhelezarova

Ventsislav Scholtse, The Physiognomy King. Notes on a debut

Rositsa Chernokozheva, Narrating Yourself

 

For the authors

Abstracts

 

 

Details
Category: Научни издания

Указания за цитиране

 

Цитирането в текста или в бележки под линия е по фамилия на автора/съставителя, година на издаване и страница/страници, напр. Иванова 2009: 32–40; Weinstein 2009: 76.

В края на статията се дава списък с цитираните автори във вида:

 

Книга/ Дисертация

Асенова, Красимира 2019. Развитие на мореполаването. 2. изд. (1. изд. 1896). София:

Херон Прес.

Ако книгата е част от поредица, това също се указва, напр.:

Петрова, Анелия 2003. Ръкопис 1064 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София: Херон Прес (Библиотека палеославика 15).

Ако са много градовете като място на издаване, се посочат всички, напр. London, New York, Leuven, Manchester.

 

Статия в сборник

Иванова, Стоянка 2009. Поглед към миналото. – В: Очерци за Родопите. Съст. Бояна Радева и Деяна Димова. София: Херон Прес, 30–50.

NB: Задължително се посочат съставителите!

Статия в енциклопедия се цитира по същия начин.

 

Статия в периодично издание (списание, годишник)

Иванова, Цвета 2005. Етимологични бележки. – Новое в лингвистике 21, 40–93.

Комитска, Анита  2007. Традиционни женски носии на торлаците от Северозападна България (XIX – началото на ХХ век). –Българска етнология XXXIII, бр. 1, 90-104.

 

NB: Изисква се годишнина на изданието, означена с римска цифра. В някои случаи се изисква и посочване на брой – с арабска цифра (ако всеки брой в една годишнина започва от стр. 1).

Ако някои от тези публикации са вече онлайн, се посочва и онлайн адрес.

 

Електронни публикации: При цитиране на електронна публикация се изисква автор, заглавие на сайта и адрес/URL, т.е. те се цитират по същия начин, както останалите, но се посочва в квадратни скоби и кога е използван сайтът: [прегледан 5.10.2019].

 

При цитиране на том с повече съставители

 

А. До трима съставители

В текста: Христова, Караджова, Мишайкова 1982.

В библиографията:

Христова, Боряна, Даринка Караджова и Анастасия Мишайкова 1982. Каталог на

българските ръкописи, пазени в България. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“.

 

Б. При повече от трима съставители

В текста: Христова-Шомова и др. 2016

В библиографията:

Христова-Шомова и др. 2016. Христова-Шомова, Искра, Венета Савова, Петко Петков,

Анета Димитрова. Песни за Климент. София: СУ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека „Охридски извори“ 1).

 

 

Цитиране на каталог, речник с много автори

В текста: Иванова и др. 2017

В библиографията:

Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, свещ. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей

Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова 2017. Каталог на кирилските ръкописи в Зографската света обител. Под общата и научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света гора, Атон.

 

За издания на стари автори

В текста: Паисий Хилендарски 2016

В библиографията:

Паисий Хилендарски 2016. История славянобългарска. Критическо издание. Превод на съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Издание на текста с разночетения: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Коментар: Димитър Пеев и Асен Николов. Научен редактор: Иван Добрев, Църковно-богословска редакция: иерод. Атанасий. 5. изд. (1. изд. 2012). Зографски манастир, Света гора Атонска.

Теодорит Кирски 2001. Тълкувания на Теодорит Кирски на Песен на Песните. Превод от

гръцки на български Робърт Пеев. София: Нов път.

 

Съкращения

Ако няма година на издание: бълг. – без г., lat. – s.a.

Без място на издаване: бълг. – без м. изд., lat. – s.l.

Описаните по-горе съкращения, както и съкращенията: с. (страница/и), В:, Съст., Ред. и др. се изписват на съответните езици, на които е библиографското описание.

 

Транслитерация:

След списъка със стандартната библиография следва транслитериран вариант на този списък (двата списъка се разграничават с един празен ред). Предпочитаме транслитерацията, която автоматично може да се използва на www.lexilogos.com (за български https://www.lexilogos.com/keyboard/bulgarian.htm, за руски https://www.lexilogos.com/keyboard/russian.htm, за сръбски https://www.lexilogos.com/keyboard/serbian.htm и др. под.)

Details
Category: Научни издания