Балканистика

 

Представите на българите и румънците за труда, трудолюбието и мързела, отразени в народните пословици и поговорки

Магистърска дипломна работа на Деница Велева (2009)

Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова

Пословиците, поговорките, народните афоризми представят сбит и концентриран жизнен опит в пряка или метафорична форма, реализиран в безкрайно множество от житейски случки, очертаващи една пълна визия за човешката екзистенция в нейните многобройни проявления. Неизменна част от фразеологичното богатство на езика, паремиите са продукт на колективното народно съзнание, съдържат в себе си особен вид информация, която е едновременно обяснение и доказателство за верността на определено твърдение. Те са средство за комуникация на специфично ниво, където е валиден асоциативният принцип на възприятие.

Българо-румънските сходства в областта на паремиите са част от общите процеси, протичащи в рамките на балканския културен ареал, и дял от така наречената балканска фолклорна общност. Тези два факта произтичат от еднаквите или близки обществено-исторически, битови и културни условия и процеси, протичащи на Балканите. Значителна част от тези пословици и поговорки са се превърнали в част от общия фразеологичен фонд на Балканите, поради голямата си подвижност – благодарение на кратката си и стегната жанрова форма, те преминават по книжовен или устен път от един народ в друг.

В резултат на изследвания материал се установяват редица сходства в културните нагласи на българи и румънци по отношение на фолклорното паремийно наследство. В качеството си на основополагащи човешки характеристики, работата и трудът са едни от най-продуктивните житейски концепти, провокиращи креативния потенциал на народната мисъл, съхраняващи натрупания житейски опит, като същевременно възпитават определени норми на поведение. В рамките на цялостния нравствен корпус на двата съседни балкански народа трудът и неговото най-висше проявление – трудолюбието,  се явяват като категории със специален статут, които изискват проявата на човечност, постоянство, умереност, скромност, стремеж към себеутвърждаване и самоусъвършенстване, съпроводено с придобиването да определена доза житейска мъдрост. Мерило за сръчността и уменията на човека, трудът е висша ценност, редом със здравето, и е почитан като висш нравствен коректив и от българи, и от румънци.

В традиционните представи и на двата съседни балкански народа са изградени своеобразни идейни обеми, рамкиращи трудовата дейност на човека и водещи началото си от дълбоко залегнали в съзнанието на народа представи и идеи. Работата и трудът са свързани с традиционните представи за добро и зло, широка приемственост намира идеята, че всеки трябва сам да върши работата си, а използването на чужд труд често води до провал или лош резултат; и сред двата народа битува схващането, че днешната работа не бива да се оставя за утре, че всяко начало е трудно, а добре започнатата работа е наполовина свършена; ранното ставане е положителен белег и за двете култури, нищо не се дава наготово или даром, дори Божията милост трябва да се заслужи; ако някаква работа се върши без желание или насила, то тя губи творческия заряд, заложен в нея и е по-добре да се изостави.

Именно затова хлябът не липсва на трапезата на работливия човек, а този, който не работи, е лишен от него. В този смисъл не само за двете култури, но и в общобалкански аспект мързелът у човека е възприеман като най-големият телесен и душевен порок. За разлика от работливия човек, за когото се съди по делата, и от майстора, който се познава по добре свършената работа, мързеливият чака всичко наготово, „убива” времето си в бездействие, а сънят и незаангажираното стоене на едно място са негова висша ценност. Характерна черта на мързеливеца е склонността към създаването на илюзорни планове, симулирането на заетост и измислянето на различни оправдания, за да се избегне трудът. Мързелът е окачествяван като началото на всички злини у човека, като пагубна сила, която води до закърняване на сетивата, физическа и умствена летаргия.

В чисто житейски план народната мисъл е прокарала зависимост между категориите мързел, бедност, трудолюбие и богатство. В народната култура бедността е едновременно последица и ревностна характеристика на мързеливците и единствено трудолюбието е в състояние да я прогони. Докато работливият човек се ползва с уважението и почитта на общността, то ленивият е принизен до нивото на просяка и скъперника, а висшата нравствена присъда е отнемането на правото му да черпи от житейските блага. В съзнанието на балканския човек трудът гарантира прехраната, а мързелът обрича на глад. С особена символна натовареност в психологията на народа се възприема жеста на скръстените ръце, който поставя своеобразна граница между трудолюбивия и мързеливия човек. Опозицията работа – мързел, намира своеобразни проекции и зависимости спрямо корелационните двойки младост – старост, лято – зима. По този начин трудът и мързелът не само се обвързват с категории от житейския и природния кръговрат, а придобиват и неизменно екзистенциални измерения.

Българо-румънските съответствия в областта на паремиите са безспорен показател за изключително сходни екзистенциални нагласи и народностни черти при българи и румънци, обусловени не само от съседството в географско отношение на двата народа, но и от включването им в балканския етнически ареал. На езиково ниво (по структура и семантика) приликите до значителна степен са резултат от историческото развитие на двата балкански езика, както и от включването им в Балканския езиков съюз.

 

 

КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО „РОДНО ЛУДОГОРИЕ” И КУЛТУРАТА НА ЕДНА НЕПОЗНАТА БЪЛГАРИЯ

 

Дипломант: Джена Иванова Славова

Специалност: Балканистика Фак. № 60104

Научен ръководител: доц. д-р Маргрет Димитрова

 

Достигнах до идеята да изследвам дейността на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” и неговото място в една мултикултурна среда, след като при запознаването си с дружеството за първи път осъзнах, че културата има място и извън университетските среди, където се търси нейното разбиране като поведение и като проявление на ценностната система на човека, независимо от неговия етнос или религия. От своя страна културата образува натрупвания, които съвременната интелигенция е необходимо поне да разбира, ако не да осъзнава и проучва. Разбирането на културата в днешно време е необходимо като обръщане както към себе си, така и към другия. В днешния ХХІ век сме свидетели на междуетнически конфликти, породени от подценяването или неразбирането на вековни процеси. А нашата държава, макар и малка, събира множество различни етноси, които също е необходимо да бъдат разбрани в съвременното им битуване като днешна проява на процеси на натрупване на култури, процеси на асимилиране, на капсулиране, съхранение и конвергенция.

В настоящата разработка си поставих за цел да разгледам и представя хипотезата си за необходимостта от познаване на себе си и на своята култура, на другия, на онези отдавна забравени ценности, които в съвременната реалност стоят някак неестествено, не-модерно, но загубата на които може да доведе до осакатяване на личността, на обществото, до отчуждаването, до конфликтите, породени от неразбраните взаимоотношения между различните етноси. Нейна основна цел и предмет на изследване са начините за справяне с този проблем през призмата на културните организации на различни нива в държавата и тяхната роля и дейност в един конкретен район на България – Лудогорието или Делиормана. Защото една от моите хипотези е, че там, както и в други „далечни” райони на непозната България, заедно живеят българи, турци, алиани и други етнически групи, които макар заедно, живеят отделно в страха от другия, в необходимостта от изолация, от маскиране, от скриване. А този проблем, дори в днешният ХХІ век - век на наука, глобализация, знание и познание стои със страшна сила. Защото дори днес, дори в контекста на Европейския съюз и всички негови програми, финансиращи етническо и гражданско сближаване, въпреки изграждането на културни политики, програми и обучения в тази посока, не умеем да фокусираме усилията в решаването на един базисен проблем, обговарян от десетилетия - опознаване, с цел сближаване.

Работата ми e структурирана в два основни дяла – основен текст и приложения. Основният текст заема обем от 64 страници, като включва увод, четири глави и заключение. Вторият дял съдържа четири приложения с интервюта, проведени в района на Лудогорието, включително Тутракан, с. Преслвци, Тутраканско, с. Черник, Дуловско, с. Брадвари, Силистренско, с. Бисерци и с. Севар, Разградско и гр. Разград, с представители на три от алианските течения, а именно бекташи, бабаи и дервиши – накшибенди. Приложенията са разделени по населени места. Текстът на основния дял се основава както на научни трудове, така и на моиоте лични наблюдения върху работата на Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” при взаимодействието с държавните институции в лицето на МОМН и МК и други неправителствени организации, както и работата с участниците в мероприятията, организирани от него. Особено важна от гледна точка на съвременното общество в България е дейността на дружеството, свързана с изследванията на алианската общност, въпросите около нейното възникване и състоянието й в днешно време, пробемите, свързани с нейното капсулиране, влиянието на чужди и български организации върху съзнанието и историческата и религиозната й памет, постепенната трансформация и изчезването на нейната идентичност в контекста на българската среда. Тези процеси от своя страна водят както до постепенната асимилация и изчезване на тази култура в рамките на България, така и до нейното по-задълбочаващо се капсулиране и отчуждаване от заобикалящата българска среда. Тъкмо поради това в работата си поставих акцент върху състоянието на алианската общност в Лудогорието днес.

Проведох интервютата в рамките на седмица, като по-голямата част от тях бяха по метода на „включено наблюдение”. В повечето случаи, с цел сближаване и постигане на по-естествен разговор, интервютата бяха проведени с участието на познати за тях хора, които представях за свои приятели. С помощта на доц. М. Димитрова предварително разработих въпросник от 42 въпроса, от които 11 бяха с фатическа функция, в случаите, когато провеждам разговор с непознати за мен представители на общността. Същинските въпроси са свързани с паметта на интервюираните по отношение на рода, произхода на тяхната общност в българските земи, традиционни празници, които се провеждат днес, как те са се изменили, как е структурирана тяхната общност днес. Друг тип въпроси засягат дейността на КПД „Родно Лудогорие” и влияниеето й върху общността. Част от въпросите са свързани с водача и лидера за къзълбашите, като отговорите ме накараха да формирам в работата си два основни типа лидер - от една страна водачите, свързани предимно с ритуалната и всекидневна битова практика на общността в лицето на баба/боба и халифе-бабата, а от друга светският лидер, свързан с политическите партии и културните организации. В последната глава на работата си разглеждам образа и на двата типа лидер, като поставям акцент на светския тип водач. Представям образа на Вейсал Байрям Али като такъв лидер и дейността на неговото сдружение „Джем”, което се подкрепя от Министерство на културата в съседна Турция при пренасянето на чужда култура в България. Приложила съм както интервю с него, така и информация относно финансирането и ремонта на алиански култови обекти (текето на Елмалъ баба, с. Биволяне, строежа на алиански културен дом в гр. Дулово), организиране на почти безплатни религиозни екскурзии с цел посещение на култови обекти в Турция. Засегнала съм и въпроса за влиянието на Турция върху избора на халифе-баба в населените места, като по този начин по-пряко се влияе върху нейните представители на местно ниво.

В процеса на работа установих задълбочаващия се проблем от загубата на културната идентичност на една общност и деформирането й под външното влияние на институции и организации в съседна Турция, не без помощта на незаинтересоваността на българските институции, в лицето на Министерство на културата и Министерство на образованието. Само пътят на взаимно опознаване и директна работа с лидерите на етно-религиозни общности и организации може да съхрани България и нейната идентичност.

Считам, че за краткото време на проучване и все пак ограничения обем на работата си успях да разчета основните проблеми на алианската общност и как те се отразяват на отделните индивиди в тази общност, като по този начин, без претенции за изчерпателност, представих причините за загубата на културната й идентичност и като следствие – все по-задълбочаващата се дистанция между различните общности, в рамките на България.

В резултат на интервютата достигнах до извода, че мюсюлманските неправителствени организации в България работят чудесно с български политически партии в лицето на ДПС, а също така и с официалните институции на съседна Турция.

Всяка глава, разбира се, особено онези, свързани с изследването на алианската общност и нейното съвременно състояние, би могла да се доразвива и изследва, защото въпросите, макар и не в центъра на съвременното общество, са по своему важни за съвременното състояние както на нашата държава, така и на Балканите.

 

Косово: поетически търсения и алтернативата на младите


Магистърска дипломна работа на Елица Велинова (2007)

Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери

Като студент по Балканистика, запознат с албанския език и литература, и с интерес към тях, реших, с настоящата дипломна работа, да се опитам систематизирано да представя част от процесите, протичащи в косовската литературна съвременност, като по този начин да запълня една празнота в представата за Косово и да покажа, че то не е само проблеми и война.

Още при подготовката на материалите осъзнах, че задачата не е никак лесна. Както вече споменах, преводите не са много, но благодарение на работата на колегите ми от специалност Балканистика, поне част от водещите автори са представени в превод на български, на интернет страницата за албанска култура и литература www.albanian.dir.bg. и въпреки усилията на тези мои колеги, авторите са представени едва с по няколко произведения, което наложи и аз сама да се заема с преводи. Проблем срещнах и при търсенето на критика по въпроса, защото на български такава почти липсва, а албанските критици е трудно да бъдат използвани за представяне на проблемите на косовската литература пред чужда публика, защото работата им е предназначена за вътрешния читател, който малко или много е запознат с материята, познава авторите и тяхното творчество. Ето защо от литературната критика съм се опряла главно на публикациите на канадския албанолог Робърт Елси (Robert Elsie).

Друг проблем, който възникна в хода на работата, бе как да разгледам косовската литература – като част от албанската литературна традиция или като самостоен феномен. Първо класически автори, в смисъла, който ние влагаме в понятието класик, в косовската литература няма. По-голямата част от възприеманите за класически косовски автори са все още живи, творят и до настоящия момент и по съществото на творчеството си са постмодернисти. Освен това в косовската литература се разработват някои  теми и проблеми, които са напълно чужди на албанската литература – на пример екзистенциализмът е повлиял на много от водещите косовски творци, а в Албания е напълно непознат. Въпреки различията и фактът, че се създава извън територията на Албания, това е литература на албански език, предназначена за албанска публика.  Ето защо, може би е редно тя да се разглежда като особена част от албанската литература, която има своите различия и специфики, обусловени от исторически, политически и социални фактори, в една област, която понастоящем (през 2007 г.) е с неизяснен статут.


Балканският комплекс за идентичност

(Етнолингвистичен анализ на пословици, поговорки и устойчиви словосъчетания в албанския, българския, румънския и гръцкия език)

Магистърска дипломна работа на Диана Петрова (2003)

Научен ръководител: проф. дфн Петя Асенова

Работата си поставя за цел да представи модела на конституиране и утвърждаване на националната идентичност на народите, населяващи Балканския полуостров. Балканският комплекс за идентичност е търсен в пословици, поговорки и устойчиви словосъчетания, в които са изразени самооценки на даден етнос или оценки за другите етноси на Балканите. Специално внимание е отделено на някои съществени отличителни черти на всеки отделен етнос – бесата на албанците, българския инат и самокритичност, гръцката хитрост, обречеността и примирението на румънеца и т.н. Представеният материал е анализиран и в контекста на историческото развитие на балканските народи, като са извлечени основните стереотипи и комплекси.

 

 

 

Дипломна работа

Мисията на Аз-а в поезията на Ана Бландиана

Зорница Светлинова Антонова

Специалност Балканистика, фак. № 60216

Научен ръководител:

доц. дфн Румяна Л. Станчева

Резюме

Поезията на Ана Бландиана е заредена с изключителна сила. Тя не просто предава различни идеи, теми, проблеми, но и излъчва техния заряд отвъд границите на отделните стихотворения. В настоящата работа се фокусирам върху същността на лирическия Аз, неговото израстване и мисия в творчеството на Бландиана. Това днес е един особено значим проблем, пред който е изправен всеки човек, без значение на неговото социално положение, работна сфера и лични интереси. В процеса на своето израстване личността изгражда както своите индивидуални очертания, така и общовалидните, наложени от външни обстоятелства рамки и норми на поведение, говорене, и дори – на мислене. Истинският Аз на човек остава все по-дълбоко – забравен и погребан от масовите разбирания и начин на живот. Да се намери път към душата – това е целта на всеки творец - да даде израз на своя вътрешен Аз и да подтикне своите читатели (както е случаят с поезията на Бландиана) към стремежа за опознаване на тяхното истинско Аз. Само този вътрешен човек ни прави различни, интересни за останалите. Той е този, който ни прави творци – ако не международно или национално признати, то със сигурност поне творци на собствения си живот, което никак не е малко. Да изживееш живота си – своя собствен живот, а не този на някой друг или на редица други хора преди теб – това е най-съвършеното лично творческо изживяване, предвидено за всеки. Поетичният Аз (Аз-ът) ни води по пътеките на своя личен опит, на своето лично изживяване по пътя към своята душевност. Той събужда живия импулс във всеки един от нас – импулсът да тръгнем, да поемем и ние пътя към себе си, чрез който да достигнем до своята истина.

Ключови думи: вътрешен Аз, себепознание, истина, смисъл, творец.