Балканистика

Балканистика

 

Помирението в албанската традиция –

потенциалният изход от отмъщението и кръвната вражда

Магистърска дипломна работа на Ива Донева (2005)

Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери

Помирението е явление, което не съществува само по себе си. То възниква тогава, когато има спор и конфликт. За съвременното албанско общество е характерен специфичен вид конфликт, с исторически корени и традиции, който се реализира чрез две основни явления - отмъщението и кръвната вражда. Двете явления като начини за разрешаване на конфликти са остатък от миналото, който е имал своята роля като регулатор на обществените отношения, но днес те представляват сериозно препятствие пред развитието на съвременното албанско общество. Отмъщението и кръвното отмъщение са едни от най-самобитните и надживели времето си феномени в Албания. Тези две форми на сериозен конфликт, носещи белезите на една шествековна традиция, продължават да бъдат широко разпространени, независимо че държавните стремежите на Албания са насочени към постигане на нови европейски и глобални ценности.


Настоящата разработка има за цел да разгледа причините за съществуването и за съхраняването на традиционните практики на отмъщение и кръвна вражда, както и да даде пример за това как те могат да бъдат преодолени, чрез прилагане на практиката и институтите на помирението, с цел негативите да останат само като част и спомен от традицията.


Разрешаването на проблема, много сериозен за съвременна Албания, може да стане единствено чрез изграждането на една нова система от ценности, или т. нар. от известния съвременен изследовател на обичайното право Джафер Мартини „духовна инфраструктура” на днешния албанец, която да замени съществуващата ценностна система, основана на средновековната албанска традиция. Новите ценности са  необходими, за  да повлияят и модифицират манталитета и светоусещането на модерния албанец. Целта им е да възпитат ново отношение към разрешаването на проблемите и предимно на онези, които исторически и до съвременността, се разрешават чрез практиките на отмъщение и кръвна вражда. От своя страна това би довело до изчезване на двете явления, които днес се възприемат като една от най-тежките рани на съвременното обществото.


Разрешаването на проблема не предполага нещо ново и непознато. Напротив, то може да стане чрез прилагане на една добре позната практика, която възниква и съществува редом с практиките на отмъщението и кръвното отмъщение – става дума за практиката на помирението. Помирението като институт има дълга традиция, както и двете явления, които го пораждат. Води началото си от средните векове и много пъти е доказвало, че може да бъде едно приемливо разрешение на съществуващи проблеми.


В тази насока помирението като практика, на първо място е  анализирано от гледна точка на албанската традиция – какви са предпоставките за неговото приложение и кога може да бъде използвано като средство за разрешаване на конфликти, какви са основните институти и начини, чрез които то е осъществявано, и основните мотиви, поради които то се извършва. В този план особено място е отредено на жената като “посланик на мира” и особената й роля при прекратяване на кръвни вражди. На второ място, специално внимание е отделено на опитите за помирение в по-новата албанска история и причините за неуспеха им, както и на събитията, случили се преди петнадесет години в Косово, когато в резултат на всенародното помирително движение са потушени над 1200 вражди. Фокусът на последната част от настоящата разработка пада върху действащите движения и инициативи за помирение в Албания в най-ново време.

***

При изготвянето на дипломната разработка са използвани следните източници. На първо място, това са трудове и коментари върху нормите на албанското обичайно право от албанските автори Джафер Мартини, Исмет Елези, Хекуран Бала, английската албаноложка Едит Дърам и изследванията на учените от Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, както и Канунът на Лека Дукагини, под редакцията на Щефан Гечови. На второ място, източник са разследвания и репортажи на чуждестранни журналисти върху феномена кръвно отмъщение в Албания, като американския журналист Скот Андерсън, както и личните ми разговори с преки участници във всенародното помирително движение в Косово в началото на 90-те години на миналия век Зюмер Незири и Мюрвете Дрешай-Балиу. На трето място, използвани са периодични издания и информация от електронните медии и Интернет.

Details
Category: Балканистика

 

Ролята на албанската емигрантска литература и на Тома Кацори

за развитието и съхраняването на албанската националната култура и символика

Магистърска дипломна работа на Ивалена Танева (2008)

Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери


Обект на изследване на настоящата работа е албанската емигрантска литература и приносът на емигрантите-интелектуалци за развитието и утвърждаването на албанските национални ценности. Отделено е внимание на приноса албанската колония в България за развитието на националната идея и културното обогатяване до 1912 г.


Идеен център на настоящата дипломна работа е ролята, която има албанският писател, живеещ в България, Тома Кацори  (Thoma Kacori, 1922-2008) за развитието на албанската емигрантска литература у нас. Професор Тома Кацори е уважаван както в България, така и в средите на интелектуалците в албанската диаспора. Неговият принос е разгледан в две направления: дейност в научната област на езикознанието, литературната и историческа критика и собствено художествено творчество. Материалите  са събрани при личен контакт с писателя и неговата съпруга. В своите произведения Тома Кацори изгражда един реалистичен от културологична гледна точка свят. Описва бита и нравите на албанския народ, съхранява национални символи и възражда отново образа на националния герой, Георги Кастриоти-Скендербег. Въпреки че остава да живее в България, произведенията му разкриват, че родината е неизменна част от сърцето и душата на твореца, както е била и за много други писатели емигранти, негови предшественици.

Details
Category: Балканистика

 

Ана Бландиана и Дубравка Угрешич - сравнителен тематичен анализ


Магистърска дипломна работа на  Катерина Янакиева (2010)

Научен ръководител: доц. дфн Румяна.Л.Станчева



Ана Бландиана и Дубравка Угрешич се нареждат сред значимите имена на съвременната литература както със социално ангажиран глас и демократична обществена позиция, така и с художествен талант.


Обект на изследването е творчеството на Ана Бландиана и на Дубравка Угрешич, като акцентът е поставен върху онези творби, които илюстрират приликите във възгледите им, в избора на теми и съотносимите творчески похвати. Сред тях се открояват романът „Чекмеджето с аплодисменти”, есетата, публикувани в сборника „Коридори с огледала” (Ана Бландиана), както и  „Култура на лъжата”, „Министерство на болката”, „Музеят на безусловната капитуалция” (Дубравка Угрешич).


Преплитането на фикционално и автобиографично в творчеството на двете писателки е разгледано като възможност за постигане на художествени и на извънхудожествени цели – сатира, социална критика. Авторките  „говорят” за съществени екзистенциални проблеми, критикуват обществената действителност, изградена на основата на лъжи, омраза, забрани, преследвания.


Една  от основните екзистенциални категории, с трайно присъствие в творбите на Ана Бландиана и Дубравка Угрешич, е свободата. В настоящето изследване е проследен пътят на нейното реализиране във фикционално изградена, защитена среда, каквато е сферата на творчеството. Основната теза на Ерих Фром в „Бягство от свободата”, която служи като отправна точка за осмисляне на някои особени аспекти на тази категория е, че нейните житейски измерения винаги имат две лица. От една страна, индивидът полага усилия за осмислянето и практикуването на свободата, което се проявява като пълната реализация и крайна точка на развитие на човешките възможности. От друга страна, тя се идентифицира като тежест, защото  имагинерността й поставя човек пред ситуацията на избор, състояние, характеризиращо се с усещане за несигурност и страх, чийто резултат би могъл да доведе именно до загуба на свободата.

Ключови думи: тематология, фикция и реалност, социална критика, художествени и документални аспекти на литературния текст.

Details
Category: Балканистика

 

Ролята на албанската емигрантска литература и на Тома Кацори

за развитието и съхраняването на албанската националната култура и символика


Магистърска дипломна работа на Ивалена Танева (2008)

Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери


Обект на изследване на настоящата работа е албанската емигрантска литература и приносът на емигрантите-интелектуалци за развитието и утвърждаването на албанските национални ценности. Отделено е внимание на приноса албанската колония в България за развитието на националната идея и културното обогатяване до 1912 г.


Идеен център на настоящата дипломна работа е ролята, която има албанският писател, живеещ в България, Тома Кацори  (Thoma Kacori, 1922-2008) за развитието на албанската емигрантска литература у нас. Професор Тома Кацори е уважаван както в България, така и в средите на интелектуалците в албанската диаспора. Неговият принос е разгледан в две направления: дейност в научната област на езикознанието, литературната и историческа критика и собствено художествено творчество. Материалите  са събрани при личен контакт с писателя и неговата съпруга. В своите произведения Тома Кацори изгражда един реалистичен от културологична гледна точка свят. Описва бита и нравите на албанския народ, съхранява национални символи и възражда отново образа на националния герой, Георги Кастриоти-Скендербег. Въпреки че остава да живее в България, произведенията му разкриват, че родината е неизменна част от сърцето и душата на твореца, както е била и за много други писатели емигранти, негови предшественици.

Details
Category: Балканистика

 

Екрем Чабей – личност и творчество

Дипломант: Кремена Данева (2008)

Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери


Настоящото изследване има за цел да представи многостранното научно наследство на видния албански езиковед и учен Екрем Чабей (Eqrem Çabej, 1908-1980). Със своите изследвания в областта на езикознанието, културата, литературата, историята, етнологията, географията и етимологията на албанския език,  Екрем Чабей е най-монументалната фигура в областта на албанологията.  Не само албанският академичен елит, но и целият албански народ оценява огромния принос на неговата личност, благодарение на която албанското езикознание и наука стъпват на голямата сцена на балканските и европейските изследвания. Заслужено признание в Албания е обявяването на 2008 година за „Година на Екрем Чабей”.

 

 

 

Details
Category: Балканистика