Uncategorised

Събщение във връзка със заповед № РД-19-140/18.03.2020, т. 4 относно сесията на студентите от задочно обучение

Уважаеми колеги, предоставяме на вашето внимание следната информация:

Изпитите от настоящата сесия на следните преподаватели ще се проведат неприсъствено (дистанционно) под различни  форми, които ще бъдат уточнени от преподавателите по общите имейли на съответните курсове.

Проф. д-р Паулина Стойчева – изпитът ще се проведе на 2.04.2020 от 10.00 ч. по интернет в ограничено време.

Проф. дфн Иван Иванов – изпитът ще се проведе 6.04.2020 от 11.00 ч. по скайп.

Проф. д-р Петя Осенова – предлага дистанционна форма на изпита.

Доц. д-р Владислав Миланов –  предлага дистанционна форма на изпита.

Проф. д-р Гергана Дачева – чрез тематични презентации (вече са получени 90%).

Доц. д-р Владимир Жобов – предлага дистанционна форма на изпита.

Изпитите на следните преподаватели ще се проведат през юнската сесия на учебната 2019/2020

Доц. д-р Калин Михайлов – изпитът на студентите задочно обучение ще се проведе през юнската сесия

Проф. д-р Йовка Тишева - изпитът на студентите задочно обучение ще се проведе през юнската сесия

Доц. д-р Цветанка Хубенова - изпитът на студентите задочно обучение ще се проведе през юнската сесия

Проф. д-р Ангел Петров - изпитът на студентите задочно обучение ще се проведе през юнската сесия

Проф. д-р Ирина Зиновиева - изпитът на студентите задочно обучение ще се проведе през юнската сесия

Details

Category: Uncategorised

„Светът на децата“ е първото пособие от планирана поредица учебни книги, предназначено за деца / ученици в начален курс от етнически български групи, живеещи извън страната и за които българският е втори език. Представителство на такива групи са семействата на бесарабските българи в Украйна и Молдова, преселниците в страни от Западна Европа, Австралия, Нова Зеландия и др. Тук се отнасят и децата на турски граждани, чи­ето желание е децата им да научат български език, за да следват в университетите в страната, както и от други етнически малцинствени групи.

Съдържанието на учебното пособие е структурирано в 15 урочни единици, съобразени с общоевропейските стандарти в чуждоезиковото обучение.

Текстовият материал е подчинен на лексикална прогресия, като внимателно са подбрани теми от разнообразния детски свят – нови познанства и стари приятелства, семейство, дом, игри, спорт, учене, разходки, културен живот и др. За затвърждаване­то на новите лексикални единици е предвидена рубриката „Да повторим!“.

Създадените литературни фрагменти са в синхрон с актуал­ните международни чуждоезикови практики, отделящи специ­ално внимание на социокултурния контекст в обучението по чужд език.

Моделите на граматическата прогресия са представени в рубри­ката „Запомнете!“.

Следват упражненията, които презентират последователно­то натрупване на граматическите факти и категории от нова­та (втората) езикова система и които представляват опреде­лена трудност за обучаваните, в случая деца билингви.

Най-важната задача на учебното пособие е усъвършенстването на майчиния език, който се явява втори при тези групи и чрез който се осъществява свободно трансфер между двата култур­ни феномена – първата и втората (в случая майчината) култура.

Details

Category: Uncategorised

ПРОГРАМА

І.  ВСТЪПЛЕНИЕ: Познанието за художествената литература. Предмет, задачи, възможности. Научни и социални функции. Теоретизъм, историзъм и оценъчност в литературното познание. Теория на литературата.

ІІ. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И НЕЙНИЯТ  СОЦИАЛЕН КОНТЕКСТ.

1. Литературата и другите духовни дейности – идеология, философия, наука, митология,  другите изкуства, религия и пр. Мястото и функцията им  сред тях. Художествената литература и природата.
2. Литературата и нехудожествените типове текстове. Граници и взаимни движения между тях.
3. Цикълът автор-творба-общество-автор.  Теоретически проблеми на психологията на художественото творчество и възприемане на литературната социология.

ІІІ. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА КАТО КОНТЕКСТ ВЪТРЕ В СЕБЕ СИ.

1. Автономност и контекстуална обвързаност (“зависимост”) на литературната творба.
2. Междутекстовост (интертекстуализъм). Гледища за междутекстовите връзки. Основни типове връзки.

ІV.   ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА – СВОЙСТВА НА  СМИСЪЛА, СТРОЕЖА И ФУНКЦИИТЕ.

1. Фикционалност и нефикционалност, еднозначност и многозначност.
2. Особености в логиката на литературната творба.
3. Основни смислопораждащи механизми в литературната творба.
4. Смислови образувания в литературната творба. Въпросът за художествения образ и образа  на човека.
5. Опори на изказа в литературната творба. Типове. Сюжетика, описание, експресия и др.
6. Строеж на литературната творба. Отношение между смисъл и строеж. Структурност и неструктурност на литературната творба.
7. Въздействие на литературната творба върху читателя и обществото.Своеобразие.
8. Природа на литературната художественост. Художествено и естетическо.
9. Анализ на литературната творба. Типове анализ. Задачи и възможности.

V. ЛИНГВИСТИЧНИ И СТИЛИСТИЧНИ СВОЙСТВА НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРНА ТВОРБА.

1. Семиотичен (знаков) и лингвистичен подход към литературната творба. Възможности и граници.
2. Особености на участието на езика в художествената литература -  смислови, стилови, звукови и др.
3. Езикова многозначност. Тропи.
4. Исторически, социални, ценностни и пр. стилове в художествената литература.
5. Ролята на звуковото равнище в художествената литература. Отношение между звук и смисъл. Звукови образувания  (алитерация, асонанс и пр.).
6. Стихова организация. Същност и функция. Основни типове.
7. Основни съставки на стиховата организация (рима, строфа и др.).

VІ. ЛИТЕРАТУРНА ТИПОЛОГИЯ.

1. Историческа типология – художествен метод.
2. Жанрова типология. Литературни жанрове.
3. Епос и епически видове.
4. Лирика и лирически видове.
5. Драма и драматургически видове.
6. Съвременни  гледища за  делението  “епос-лирика-драма”. Нови решения.

VІІ. ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ  -  МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ  ПРОБЛЕМИ.

1. Литературното познание върху  кръстосната точка между  познавателния  скептицизъм и  оптимизъм.
2. Отношение между историческо и теоретическо в литературното познание. Литературна история. Литературна теория.
3. Литературна критика.
4. Основни етапи в литературното познание от древността до края на ХІХ в.
5. Литературното познание през ХХ в.
6. Актуални проблеми и задачи на днешното литературно познание у нас и в чужбина.

Details

Category: Uncategorised

Created: 11 June 2009

Християнските празници

СИД за студенти по българска филология, задочно обучение

Проф. дфн Искра Христова

            Целта на курса е да запознае студентите с особеностите на християнския календар, който за съжаление повечето българи познават частично и неточно. Студентите се запознават със системата от християнските празници, появата и значението на Господските и Богородичните празници, главните християнски светци. Представя се и историята на формиране на двата християнски цикъла – подвижен и неподвижен, и основните моменти във всеки от тях. Разглежда се традицията на отбелязване на тези празници от християнската църква, отразена в страобългарското ръкописно наследство. Накратко се представят основните текстове, които се употребяват при честването на празниците – старозаветни и новозаветни четива, служби, проложни четива, жития, риторични творби. Специално внимание се отделя на оригиналното старобългарско химнографско и ораторско творчество.

            Християнските празници същевременно отразяват стари езически култове и практики. Отделя се внимание на индоевропейските корени на християнските празници, на връзката им с естествения годишен цикъл и със сезонните ритуали, с цикличността на движението на планетите, особено с индоевропейския соларен култ и с честването на равноденствията и слънцестоенията. Показват се и еврейските и семитски корени на пасхалния цикъл и тяхната връзка с лунарния култ. Разглеждат се народните названия на празниците, етимологията им и обхватът на тяхното разпространение. На студентите се предоставя възможност да разкажат за традициите и обичаите на празнуване, които те знаят от родния си край или от други източници. Отделно се разглеждат култовете към българските свеци, историята им и начините на тяхното отбелязване.

Християнските празници

Програма

            В курса се разглеждат пет теми, за всяка от които се предвиждат по три часа. В зависимост от интереса, който проявяват студентите, може да се отдели повече време на един или друг проблем.

1. Християнските празници като система. Господските и Богоридичните празници. Главните християнски светци. Християнският ритуал при големите празници. Водосвет, маслосвет, литийни шествия. Минеен и триоден цикъл.
2. Текстов корпус за отбелязването на празниците. Апостолски, евангелски и старозаветни четива и тяхното място в ритуала. Проложни четива. Служби. Ораторска проза. Текстове за извънцърковно четене, посветени на празниците. Големи агиографски творби.
3. Българските светци в системата от християнски светци. Датите за отбелязване на паметта на свв. Кирил и Методий и на свв. Седмочисленици.
4. Еврейските и семитски корени на пасхалния цикъл и връзката му с лунарния култ. Християнската модификация на еврейската Пасха. Великият пост, неговият произход и текстовете, свързани с него.
5. Езическите корени на християнските празници. Соларният култ и християнските празници по време на зимното сланцестоене и на лятното слънцестоене: Рождество Христово (Коледа) и Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден). Народни традиции и практики за празнуване. Народните имена на празниците, тяхната етимология и разпространение на употребата им.

Details

Category: Uncategorised