Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

 

НАРОДНИ КУЛТОВЕ КЪМ СВЕТЦИ И СВЕТИ МЕСТА

 

дфн Росен Росенов Малчев

доц. д-р Константин Звездомиров Рангочев

 

АНОТАЦИЯ

Свободноизбираемата дисциплина „Народни култове към светци” представлява курс от 30 часа лекции, в които се представят 15 важни теми, свързани със същността и изявите на християнството и исляма в народна балканска среда през Средновековието, Възраждането и Модерните времена. Особено внимание е отделено на създаването, развитието и наследяването на култовете към светци и свети места като материализации на религиозната менталност в днешните български държавни граници и на Балканите като цяло.

 

Опорни думи от тематичната мрежа на свободноизбираемата дисциплина са „народна религиозност”, „религиозно културно пространство”, „местен култ към светец”, „манастирска култура”, „култово средище”, „набавяне на сакралност”, „сакронимия” и др.

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

  1. Генезис, развой и проявления на старобългарското езичество. Християнизирането на Първата българска държава. Владетелският култ към св. вмчк. Пантелеймон. Примери за предхристиянско наследство в културата на домодерното българско общество от епохата на Късното средновековие и Възраждането.
  2. Манастирската култура в българските земи. Манастирско културно пространство. Местни култове към светци. Монашески и мирянски общности.
  3. Фолклорната демонология като източник за Сакралното по българските земи и в Балканския регион. Демоничният персонаж Рим-папа в българската фолклорна култура.
  4. Сакралната топонимия и сакралното пространство на селата в Източен Рупчос, Средните Родопи.
  5. Сакронимът „Боже име”/„Свети Пантелей” в областта Рупчос. Въпросът за двусъставните сакроними в средновековното културно пространство на Средните Родопи.
  6. Следи от ранното християнизиране на Родопите. Култът към „здравичките” в културата на с. Югово, Средните Родопи. „Здравичката” от гр. Чепеларе и „алахвото” от с. Дряново, Лъкинско.
  7. Култът към Св. Иван Рилски в Средна Западна и Северозападна България в контекста на верските и културни взаимодействия там. Средновековие и съвременност.
  8. Структура на сакрума – антропонимът „Иван” в българския юнашки епос. Фолклорните сведения за пътя на мощите на св. Йоан Рилски през 1469 г. от Средец до Рилския манастир.
  9. Основни измерения на фолклорното християнство: цар Иван Шишман/ св. Димитър/ Касъм ефенди. Историята на един сакрален център.
  10. Култът към Бали ефенди/ св. прор. Илия/ Али баба в днешния софийски квартал Княжево. Към въпроса за късния християнско-мохамедански утрактивизъм в балканските провинции на Османската империя.
  11. Светци и святост в Самоков и Самоковско. Регионални измерения на дихотомията „локус — универсум” чрез християнските култове към Св. Богородица и св. Николай Мирликийски Чудотворец.
  12. Сакралното безглавие в контекста на балканската и евразийската традиция. Предхристиянски, християнски и мохамедански реализации на мотива. Анализ на два случая: „Войводата Георги от с. Черногорово, Пазарджишко” и „Праведникът Кесит баш от кв. Чепино на Велинград”.
  13. Сакралната топонимия и сакралното пространство. Организация на културното пространство в планинските региони на българските земи.
  14. „Небесните камбани” на „Кръстов/Кръстова гора” – реализация на един средновековен модел за изграждане на сакралност през ХХ-ХXI век
  15. Създаване на практически умения, свързани с подготовката и провеждането на теренни проучвания за документирането на средновековни реликти в съвременната култура на българите. Дешифриране и архивиране на събраната информация, подготовката за научно-теоретично обобщаване и интерпретиране на обработените материали.
Details
Category: Специалности

„Ти беше смъртта ми”: Литература и смърт

 

специалност БФ, СлФ, РФ, Балканистика и др.

Образователно-квалификационна степен бакалавър

Вид обучение: редовно

 

доц. д-р Дарин Тенев

 

60 ч. (30х2) лекции

Форма на заключителен контрол: устен изпит

 

Анотация

 

Курсът е предназначен за студенти от филологически, хуманитарни, социологически и философски специалности. Курсът ще има два фокуса. От една страна, в перспективата на сравнителното литературознание ще бъде разгледано развитието на мотива за смъртта и нейното представяне в литературата, като водещата нишка ще бъде по-скоро типологическа, отколкото историческа. От друга, ще бъде изследван въпросът за връзката между литература и смърт отвъд тематичното третиране на смъртта в художествените произведения. Този втори фокус предполага включването и разглеждането и на философски, психологически и социологически изследвания, касаещи смъртта, и изисква интердисциплинарен подход.

 

Ще бъдат анализирани голям брой произведения от Античността (Омир, Сафо, Есхил, Софокъл) през Средновековието (Смъртта на Артур, Песен за Роланд, Песен за нибелунгите и др.), Новото време (особено ХІХ век) до наши дни. Ще се очертаят видовете смърт-смисъл (героичната смърт, трагическата смърт, смъртта от любов, смъртта-възмездие, смъртта-изкупление, смъртта-престъпление, смъртта-саможертва и т.н.) и прехода към смъртта-въпрос, смъртта-загадка и нелепата, безсмислената смърт (при Кафка, абсурдистите, ОБЕРИУ, Д. Хармс). Особен акцент ще бъде поставен върху поезията на Паул Целан.

 

Форми и методи на оценяване:

Изпитът ще е под формата на курсова работа. Курсовата работа трябва да предлага анализ на произведение (хуожествено, философско или друго), в което присъства смъртта независимо дали буквално или фигуративно. Студентът трябва да демонстрира разбиране на текста и на начина, по който се изгражда и използва определена представа за смъртта, интерпретационни умения, съзнание за интертекстуални връзки и културни парадигми. За предимство ще се приема използването на концептуалния апарат, развит в рамките на курса.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Въвеждане в проблематиката. Как може да се говори за смъртта? Първи разграничения. Употребената смърт и тематизираната смърт. Как да четем смъртта на Зигфрид в Песен за нибелунгите?

2

2.

Смъртта-смисъл 1. Героичната смърт в епоса и вън от епоса. За какво си струва да се умре и как литературата говори за това?

2

3.

Смъртта-смисъл 2. Трагическата смърт. Прочит на Крал Лир.

2

4.

Смъртта-смисъл 3. Престъпление, наказание, изкупление, саможертва.

2

5.

Страшната смърт. Смъртта и литературата на ужаса. Готическите романи, Е. А. По, диаболизма, Х. Лъвкрафт, Стивън Кинг. Нов поглед към проблема за слово и перцептивен образ.

2

6.

Смърт в началото и смърт в края. Случаят с криминалните произведения. Позитивната наука, литературата и превръщането на смъртта-загадка в проблем за решаване. Металептични вериги и geneticfallacy (смърт и причини за смъртта).

2

7.

Смъртта и логиката на разказа. В. Бенямин, Цв. Тодоров, Б. Манчев. Аналогизирането на живот и разказ.

2

8.

Времето на смъртта. Смъртно наказание и самоубийство. Самоубийства в литературата, самоубийства на писатели.

2

9.

От смъртта-въпрос към нелепата смърт І. Кафка и Бланшо.

2

10.

От смъртта-въпрос към нелепата смърт ІІ. Даниил Хармс.

2

11.

Да не можеш да умреш. Смъртта в литературата І: „Песента на стария моряк” на С.Т.Колридж.

2

12.

Да не можеш да живееш. Смъртта в литературата ІІ. „Ловецът Гракх” на Ф. Кафка.

2

13.

Смъртта като невъзможност, смъртта като възможност и опитът с фикцията. Литературното пространство на М. Бланшо. Литературното поле на потенциалност, смъртта и теорията на моделите.

2

14.

„Ти беше смъртта ми” І. Смъртта в творчеството на Паул Целан.

2

15.

„Ти беше смъртта ми” ІІ. Прочит на едно стихотворение на Паул Целан.

2

 

Details
Category: Специалности

 

Курс „Антропология на маскарада”

 

Лектор: гл. ас. д-р Мариянка Борисова

 

Курсът представя концептите за и посланието на маската и маскарада в различни периоди и контексти в българска среда. Акцентът е върху българските традиционни маскаради - календарно обусловени, провокиращи нормативността и нормативни, витални, мъжки. Проследява се типологията на маските, костюмите, персонажите, пространствените и времевите измерения в маскарада, пътя от ритуала към сценичното изпълнение. Прехвърлят се смислови мостове към маскарадите на Балканите, в Прибалтика, в Европа като цяло.

 

  1. Маска и ритуал. Тракийската маска. Идентичност и маска.
  2. Маска и маскарад. Сакрално и профанно маскиране. Карнавалът в християнския свят.
  3. Традиционна българска маскарадност. Български концепции за маскарада: Георги Раковски, Михаил Арнаудов, Ганка Михайлова, Георг Краев, Ирена Бокова.
  4. Функции на маската в семейната обредност: раждане, сватба, смърт.
  5. Маскиране и календар. Маска и пол. География на маскарада.
  6. Социални, духовни, естетически послания на маската и костюма. Маскарадни атрибути.
  7. Пространство на маскарада. Типове маскирани персонажи.
  8. Мъжките маскаради около Коледа и Васильовден.
  9. Маскирани в коледарската дружина.
  10. Маскиране по Заговезни.
  11. Действие и слово в маскарада.
  12. Маскарадът в Балкански контекст. Маскирания сред историческите български общности зад граница. Маскаради сред новата българска миграция.
  13. Пътят в маскарада. Българско-литовски маскарадни паралели.
  14. Маскарадните фестивали – специфика на маскарадните игри.
  15. Иновации в маскарада. Хелоуин в България.
Details
Category: Специалности

 

Академично писане

 

Специалност: Докторантско училище на ФСлФ

Образователно-квалификационна степен : Доктор

Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка

 

30 ч. лекции

Кредити – 10

Форма на заключителен контрол – курсова работа

 

Анотация

 

Курсът има за цел да развие и усъвършенства уменията на докторанти от Факултета по славянски филологии за писане и редактиране на писмени текстове на изготвени от тях доклади, статии, дисертации, презентации и др. Курсът е с теоретико-практическа насоченост, като акцентът е върху задълбочаването на уменията за подготовка, писане и редактиране на собствени научни текстове, както и за ефективно участие в различни академични дейности (дискусия, конференция, семинар и др.).

 

Форми и методи на оценяване:

  1. При формирането на оценката се отчита:

20% контролна работа, 40% курсов проект, 40% писмен изпит

 

Очаквани резултати:

Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература; да създават научен текст; да работят в екип по проблеми от сферата на научно-изследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.

 

Съдържание на дисциплината (анотация и теми):

Курсът е структуриран в 4 модула:

Първи модул: Академично писане – жанрове, изисквания и стандарти

Втори модул: Академичното писане по време на подготовката на докторската дисертация. Материали, свързани със защитата на дисертационния труд

Трети модул: Академичното писане при реализиране на дейности в академични общности.

Четвърти модул: Стандарти в академичното писане. Оформяне на библиография в научни публикации. Цитиране в научни текстове. Редакторски умения

 

Лекции и семинарни занятия

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Академично писане. Академичен дискурс. Специфични особености

2 ч.

2.

Научна статия.Структура на статия – стандарти и изисквания. Анотация, резюме и абстракт към статията. Формулиране на заглавие на статия – стандарти на академичното писане. Съдържане на научната статия

2 ч.

3.

Доклад. Видове доклади. Научен доклад. Структурни изисквания. Формати. Стандарти

2 ч.

4.

Рецензия. Рецензия на научен труд. Рецензия на статия, доклад, дипломна работа и магистърска теза

2 ч.

5.

Докторската дисертация и академичното писане. Етап на подготовка. Работа с източници. Обработка на данни. Избор на методи. Изграждане на теоретична и методическа рамка. Представяне на резултатите. Заключение. Библиография. Проучвани и изследвани източници

2 ч.

6.

Структура на докторската дисертация. Автореферат

2 ч.

7.

Комуникативни особености на защитата на дисертация

2 ч.

8.

Презентация. Видове презентация. Специфични особености на презентацията. Приложение на презентацията в академичната комуникация. Специфика при презентирането на доклади, реферати, научни съобщения, резултати от проекти и др. Комуникативни похвати

2 ч.

9.

Научна конференция.Видове конференции. Писане на доклади за участие в научни конференции. Умения за ефективно и резултативно участие в научна конференция. Умения за представяне на резюмета, научни съобщения и научни доклади

 

4 ч.

10.

Библиография и цитиране. Оформяне на библиография. Стандарти и изисквания. Интернет източници

4 ч.

11.

Редактиране на научен текст. Правопис - норми и правила. Пунктуация. Редактиране. Видове редакции. Стилистични редакции

6 ч.

 

 

Литература:

 

  1. Антонов, Н. Речник на нови и най-нови думи в българския език, С., 1995.
  2. Бижков, Г. (2002) Дипломната работа не е лесна работа, но с компютър и интернет…, София, УИ “Св.Кл.Охридски”.
  3. Еко, У. (1999) Как се пише дипломна работа, София, ИК “Александър Панов”.
  4. Колева, В., Др. Чанков. (2004) Къде грешим най-често, София, ИК “Диоген.bg”.
  5. Мавродиева, И. (2005) Академично писание, Изграждане на успешни писмени и устни умения в процеса на академичната комуникация, София, ИК Сема РШ.
  6. Мавродиева, И. Тишева, Й. (2010) Академична комуникация, София, ИК Сема РШ.
  7. Мавродиева, И. Тишева, Й. (2014) Академично писане за докторанти и постдокторанти. София, , УИ “Св. Кл. Охридски”.
  8. Манолова, Л. (1993) Кратък речник на българската езиковедска терминология, София, Изд. БАН.
  9. Официален правописен речник на българския език. София, Изд. „Просвета”, 2012.
  10. Пачев, А. (1993) Малка енциклопедия по социолингвистика, Плевен, Изд. “Евразия-Абагар”.
  11. Пашов, П. (1989) Практическа българска граматика, София, Изд. “Народна просвета”.
  12. Пашов, П., Хр. Първев. (2002) Правоговорен и правописен речник на българския книжовен език, София, УИ “Св. Кл. Охридски”.
  13. Тишева, Й., Г. Дачева, Т. Ангелова. (2004) Българският език – трудни въпроси, лесни отговори, София, Изд. “Стандарт”.
  14. Форсайт, Патрик, Започнете с най-важното. Организиране на времето. Как да огранизираме времето си за максимална производителност, София, 2000 г.
  15. Янакиев, М. (1994) Как да редактираме свой и несвой текст. София, Изд. “Регалия 6”.

 

Интернет източници:

  1. Керпеджиев, С. Преди да напишем първата си статия. Информационната структура на научната публикация, Наука 4, 1991, Институт по математика с ИЦ – http://slovo.pu.acad.bg/ma/pisane-statia.htm - 05.02.2003.
  2. Пенчева, А. Цитирането – гледната точка на издателския редактор, http://liternet.bg/publish9/apencheva/citirane.htm - 22.1.2005.
  3. Нов български университет, Център за оценяване, Академично, есе, http://www.nbu.bg
  4. Нов български университет, Департамент “Чужди езици и литератури”, Оформяне на публикациите в Годишника на департамента, http://www.nbu.bg/departments/d3.php
  5. Начини на цитиране… Компютърни програми в помощ на пишещия научен труд… www.slav.uni-sofia.bg/Masters/MagStaroBulg.html - 22.1.2005.
  6. Заглавието на доклада - asrto.shu-bg.net/acticle.dot – 21.1.2005.
  7. Виртуален форум за докторанти – http://ecet.ecs.ru.acad.bg/ - 21.1.2005.

What is an Academic Paper. Composition Center. – http://www.dartmouth.edu/-compose/student/ac_paper/what.html - 29.05.2003.

The Writing Process – Hamilton College – http://www.hamilton.edu/writing/style/process.html -29.05.2003.

Writing and Rhetoric. Program in Writing and Rhetoric. College of Arts and Science. http://naples.cc.sunysb.edu/CAS/ubdept2.nsf/pages/wrt – 14.03.2003.

Writing Program. University of Utah. Courses – http://hum.utah.edu.uwp/cources - 14.03.2003.

What is an Academic Essay? – http://www.sussex.ac.uk/langc/skills/ac-essay.html - 29.01.2005.

ABC of Academic Writing & ABC of Essay – http://www.mdx.ac.uk/www/study/gloess.htm - 29.01.2005.

The Critical Reader. Text Structure and Argument. University of Sussex Language Institute: Study Skills http://www.sussex.ac.uk/langc/skills/txtstruc.html -29.01.2005.

The Academic Essay. Read & Think. Writing Machine – http://ec.hku.hk/writingmachine/bin1/randt.thm - 29.01.2005.

 

Съставил програмата: проф. д-р Йовка Тишева

Details
Category: Специалности

 

Курс „Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация”

 

   лектор: доц. д-р Николай Вуков

 

Анотация:

Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Литературата за курса включва основни разработки в тази област, повечето от които поставящи общи теоретически и методологически проблеми. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.

Details
Category: Специалности