Специалности
Специалности
Бакалавърски програми
Курс „Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация”
лектор: доц. д-р Николай Вуков
Анотация:
Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Литературата за курса включва основни разработки в тази област, повечето от които поставящи общи теоретически и методологически проблеми. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.
- Details
- Category: Специалности
УЧЕБНА ПРОГРАМА
по дисциплината
Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация
специалност …
Образователно-квалификационна степен бакалавър…
Вид обучение: …редовно
Извадка от учебния план
Наименование на дисциплината
|
Хорариум |
ECTS- кредити |
Форма на заключителен контрол |
|||
Лекции |
|
|
|
|||
Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация |
30 |
Курсова работа – кратък текст върху тема, свързана с курса |
Анотация: Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.
Форми и методи на оценяване:
Текуща оценка
Курсова работа
Лекционен курс
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
1 |
Антропология на социализма: теоретични и методологични предизвикателства, теории и дебати |
2 |
2. |
Социализъм и всекидневие: работни практики и всекидневен живот по времето на социализма |
2 |
3. |
Градът и селото: вътрешна мобилност и жилищни практики |
2 |
4. |
Семейство и родство при социализма |
2 |
5. |
“Джендър проблемът”: жената през периода на социализма |
2 |
6. |
Атеистична пропаганда и идеологически дискурс: религията по време на социализма |
2 |
7. |
Индивидът и колективът: социалистическият дискурс върху “аз-а” |
2 |
8. |
Празници, и чествания през периода на социализма |
2 |
9. |
Обществените ритуали и възпоменания през периода на социализма |
2 |
10. |
“Чистота и опасност”: социалистическият дискурс върху тялото и хигиената |
2 |
11. |
Институциите и тяхната власт: социалистическият дискурс върху обществените институции |
2 |
12. |
“Гласът на народа”: социалистическият дискурс върху популярната култура и фолклора |
2 |
13. |
Социализъм и пост-социализъм: изследователски подходи и перспективи |
2 |
14. |
Етнология на пост-социалистическия преход |
2 |
15. |
Спомените за близкото минало – между алергията и носталгията, паметта и забравата |
2 |
Съставил програмата: Доц. д-р Николай Вуков
Литература:
Волф, Г., Застроеното социалистическо пространство. Пространствено и функционално преустройство на едно българско село от 50-те години до днес. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 39-70.
Вуков, Н., Национална история в пост-социалистическа перспектива: фрагменти от един монументален дускурс. – Български фолклор, 2010, кн. 2, 40-58.
Вуков, Н., Монументални репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България (1944-1989). – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 595-614.
Вуков, Н., „Пост-социалистически” идентичности – трансформации и репрезентации: сравнителни паралели между България и Румъния. – Български фолклор, год. XXXV, 2009, кн. 1, 15-35.
Вуков, Н., „Незапомняното” и „незабравимото”: представяне на социалистическото минало в българските музеи след 1989 г. – В: Ненов, Н., съст., Град-етнология-музей. Известия на Регионален исторически музей – Русе, том XIII, 2008, 37-61.
Генчева, Р., Образите на Запада в българските пътеписи от времето на социализма (1944-1989), Антропологични изследвания, т. VI, 2005, София, 93-107
Господинов, Г., ред. Аз живях социализма. 171 лични истории. София, 2006.
Груев, Михаил, Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, 2009.
Даскалов, Р., Българският комунизъм в историографията. – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 661-707.
Джордано, К., Д. Костова, Реприватизация без селяни. За устойчивостта на една пагубна българска традиция. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 130-143.
Добрева, Д., Трудова дейност в колектива. Официална норма и действително поведение в едно планинско село през 1950-те години. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 71-103.
Добрева, Д., Разкази за социалистическото село. Към словесното овладяване на миналото в настоящето. – Български фолклор, кн. 5-6, 1997, 4-27.
Еленков, И., Д. Колева, съст., Детството при социализма – политически, институционални и биографични перспективи. София, 2010.
Казаларска, С., Музеят на комунизма – между паметта, историята, политиката и пазара. София, 2013.
Колева, Д., Белене – място на памет? Антропологична анкета. София, 2010.
Колева, Д., съст., Смъртта при социализма – героика и постгероика. София, 2013.
Колева, Д., съст., Любовта при социализма – образци, образи, табута. София, 2015.
Колева, Д., съст., Тялото при социализма. София, 2016.
Колева, Д., съст., Върху храстите не падат мълнии: комунизмът – житейски съдби. Антропологична анкета. София, 2007.
Колева, Д., Устната история и архивната революция. Изучаването на близкото минало като научна задача, политически жест и морален дълг. – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 646-660.
Крийд, Дж., Опитомяване на революцията: от социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село. София, 2006.
Петров, П., Съборът в Радуил. За социалистическата трансформация на един религиозен празник. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 104-82.
Петров, П., Между християнство и социализъм. Синкретични тенденции в ритуалната култура. – Български фолклор, кн. 3, 2000, 72-129.
Ценов, Х., Локални икономически стратегии в сферата на труда – между социализма и постсоциализма (опитът от гр. Гоце Делчев). – Антропологични изследвания, т. VII, 2009, София, 209-224.
- Details
- Category: Специалности
Специалността Балканистика към Факултета по славянски филологии е открита с решение на Академическия съвет на Софийския университет през 1994 г.
Какво се учи в Балканистика
Балканистиката е комплексна специалност. В нея се подготвят специалисти по балкански езици и култури. Обучението е в 10 семестъра и задължително завършва с магистърска степен. Осъществява се в три блока дисциплини:
1) Приложно-езиков
Студентите балканисти усвояват практически езиците, които заедно с българския образуват балканския езиков съюз – румънски, албански и гръцки. Посочените балкански езици се изучават постъпателно, с равен хорариум от 480 часа, като след приключването на трите курса студентите могат да изберат един или два от езиците за допълнителна квалификация в рамките на 60 часа. Заедно с балканските езици студентите придобиват знания за съвременния български език.
2) Филологически (езиковедски и литературоведски)
Практическото овладяване на балканските езици е подкрепено от теоретични езиковедски дисциплини, които допринасят за осмислянето на процесите сближаване и взаимно проникване, протичащи на Балканите. Изучават се и литературите на балканските народи – както поотделно, така и в сравнителен план, като се поставят в контекста на европейските и световните литератури.
3) Исторически и културно-исторически
Студентите в тази специалност изучават историята на балканския регион от Античността през Средновековието до най-ново време, както и духовната култура на балканските народи. Те получават и общи познания за балканския фолклор и културна антропология, за религиите и култовете на Балканския полуостров, за културните взаимодействия на Балканите с Европа и с Османската империя.
В учебния план са включени и избираеми дисциплини с различна насоченост – филологическа, етнокултурна, историческа, което позволява на студентите да получат повече знания в предпочитаната от тях област.
Широкопрофилното образование открива пред студентите балканисти повече възможности за професионална реализация, а специалността им дава както богата обща култура, така и конкретни знания. Следването завършва с писмен държавен изпит и защита на дипломна работа.
За обучението в тази специалност отговаря Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Заедно с преподавателите от Катедрата студентите организират младежки научни конференции, участват в научни проекти, превеждат научна и художествена литература от балкански езици, поддържат специализиран сайт www.albanian.com, посветен на изучаването на албанския език, литература и култура в България, под редакцията на преподавателката по албански език и литература.
Учебният план на специалността е изготвен на основание на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование и образователно-квалификационната степен «магистър» по специалностите от професионално направление филологии от 1996 г. и по-късните й допълнения.
Обучение в чужбина
По време на следването си студентите имат възможност да посещават летни езикови курсове в балканските държави, както и да прекарат период на обучение или практика/стаж в чуждестранни университети по обменните програми на Софийския университет.
Реализация на студентите балканисти
Магистрите по балканистика са широкопрофилни специалисти с успешно професионално осъществяване, като се ценят особено техните комбинирани знания по балкански и международни езици. Без допълнителна квалификация и с минимална професионална адаптация те са конкурентноспособни на вътрешния и европейския трудов пазар. Завършилите студенти се реализират в множество направления и професии:
- в медиите – като журналисти, редактори, репортери;
- в дипломацията – като консултанти, дипломати, служители в министерства и посолства;
- в държавната администрация – в различни министерства и в общински структури;
- в европейските институции – като преводачи, служители, консултанти;
- в бизнеса – преводачи в агенции за преводи, служители в български и чуждестранни компании, предприемачи със собствен бизнес;
- в преподаването и науката – като учители по румънски и гръцки език в средните училища, преподаватели в езикови школи, университетски преподаватели, научни изследователи.
Разписание на часовете - летен семестър на учебната 2023/2024 г.
Сборник, посветен на 20-тата годишнина на специалност Балканистика
Програма за писмен държавен изпит на специалност БАЛКАНИСТИКА
- Details
- Category: Специалности
Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация
лектор: доц. д-р Николай Вуков
Анотация:
Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Литературата за курса включва основни разработки в тази област, повечето от които поставящи общи теоретически и методологически проблеми. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.
- Details
- Category: Специалности
БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА
СИД – 30 часа
Проф. Рая Заимова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.;
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
- Целта на курса е да обърне внимание на студентите на културно-историческите процеси на Балканите в ново време;
- да се дадат познания на учащите се за еволюцията на идеите от Изток към Запад и обратно;
- въз основа на теми като кафето (кафенето) или киното да се изведе универсалното (европейското) и националното в балканска среда, както и спецификите на балканския манталитет и идентичност;
- да създаде интерес у студентите към мултикултурното наследство на Балканите в наши дни.
- В процеса на преподаване ще бъде използвана мултимедия и нагледен снимков и пр. материал.
Основни теми
1/ Чуждите пътешественици на Балканите през османския период. „Свое и чуждо“ – 4 часа
2/ Европейска и балканска историография (18 в.): универсалното и регионалното – 2 часа
3/ Процеси на европеизация по Дунава и Балкана. Българският случай – 4 часа
4/ Просвещенският модел “Цивилизация - варварство” и развитието му през 19 и 20 в. – 2 часа
5/ Културното и политическо пространство на кафето (кафенето): от турското кафе до европейските салони и обратно – 4 часа
6/ Религия и толерантност в образователната система на Балканите – 2 часа
7/ Политически и ментални граници през 20-21 век – 2 часа
8/ Алафрангата и европейското съвремие – 2 часа
9/ Балкански образи в литературата и киното – 4 часа
10/ Манталитет и културна идентичност – 4 часа
Препоръчителна литература
- Сб. Балканските идентичности в българската култура. С., Кралица “Маб”, 2003.
- Бала, Х. Народопсихология на албанците. изд. Фабер, 2003.
- Бибина, Й. История на турската литература. С., БАН, 2000.
- Велкова, С. “Славянският съсед” и гръцкият национален “образ аз”. София, Херон прес, 2002; Българи и гърци – черти от взаимните им представи. София, 2014.
- Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност, съст. Ив. Еленков и Р. Даскалов. София, 1994.
- Иширков, Ат. Влиянието на културата върху слабокултурните народи. -http://liternet.bg/publish16/a_ishirkov/vlianieto.htm#1
- Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, фонд. Наука и култура, 1999. 2 изд. СУ, 2003.
- Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението. София, Кралица Маб, 2004.
- Хаджияхя, Г. Албанският национален характер след ІІ свет. война. София, 2006.
- Сб. Да мислим “Другото”. Образи, стереотипи, кризи. 18-20 в. София,2001.
- Данова, Н. Константин Фотинов в културното и идейно политическото развитие на Балканите през 19 в. София, 1994.
- Диму, Никос. Нещастието да си грък. София, Отворено общество, 1997.
- Дончева, Г. Образът на Балканите в балкански и западни филми. изд. Фабер, 2010.
- Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie.html
- Заимова, Р. Пътят към “другата” Европа (из френско-османските културни общувания, 16-18 в.). София, Кралица “Маб”, 2004.
- Кафене Европа. София, изд. “Дамян Яков”, 2008.
- Китромилидис, П. От кръста към флага. София, 1999.
- Маалуф, Амин. Гибелни идентичности. София, Меридиани, 2009.
- Сб. Модерността вчера и днес. София, Кралица “Маб”, 2003= www.bulgc18.com
- Радева, М. Училищното историческо образование в България 1878-1944. София: ИК "Гутенберг", 2008.
- Ригас Велестинлис, Революционно. София, 1998.
- Details
- Category: Специалности
Page 3 of 57