Специалности

Бакалавърски програми

 

 

Курс „Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация”

 

   лектор: доц. д-р Николай Вуков

 

Анотация:

Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Литературата за курса включва основни разработки в тази област, повечето от които поставящи общи теоретически и методологически проблеми. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация

специалност …

Образователно-квалификационна степен бакалавър

Вид обучение: …редовно

Извадка от учебния план

Наименование на дисциплината

 

Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключителен контрол

Лекции

 

 

 

Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация

30

       

Курсова работа – кратък текст върху тема, свързана с курса

 

Анотация: Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа


Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Антропология на социализма: теоретични и методологични предизвикателства, теории и дебати

2

2.

Социализъм и всекидневие: работни практики и всекидневен живот по времето на социализма

2

3.

Градът и селото: вътрешна мобилност и жилищни практики

2

4.

Семейство и родство при социализма

2

5.

“Джендър проблемът”: жената през периода на социализма

2

6.

Атеистична пропаганда и идеологически дискурс: религията по време на социализма

2

7.

Индивидът и колективът: социалистическият дискурс върху “аз-а”

2

8.

Празници, и чествания през периода на социализма

2

9.

Обществените ритуали и възпоменания през периода на социализма

2

10.

“Чистота и опасност”: социалистическият дискурс върху тялото и хигиената

2

11.

Институциите и тяхната власт: социалистическият дискурс върху обществените институции

2

12.

“Гласът на народа”: социалистическият дискурс върху популярната култура и фолклора

2

13.

Социализъм и пост-социализъм: изследователски подходи и перспективи

2

14.

Етнология на пост-социалистическия преход

2

15.

Спомените за близкото минало – между алергията и носталгията, паметта и забравата

2

Съставил програмата: Доц. д-р Николай Вуков

 

Литература:

Волф, Г., Застроеното социалистическо пространство. Пространствено и функционално преустройство на едно българско село от 50-те години до днес. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 39-70.

Вуков, Н., Национална история в пост-социалистическа перспектива: фрагменти от един монументален дускурс. – Български фолклор, 2010, кн. 2, 40-58.

Вуков, Н., Монументални репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България (1944-1989). – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 595-614.

Вуков, Н., „Пост-социалистически” идентичности – трансформации и репрезентации: сравнителни паралели между България и Румъния. – Български фолклор, год. XXXV, 2009, кн. 1, 15-35.

Вуков, Н., „Незапомняното” и „незабравимото”: представяне на социалистическото минало в българските музеи след 1989 г. – В: Ненов, Н., съст., Град-етнология-музей. Известия на Регионален исторически музей – Русе, том XIII, 2008, 37-61.

Генчева, Р., Образите на Запада в българските пътеписи от времето на социализма (1944-1989), Антропологични изследвания, т. VI, 2005, София, 93-107

Господинов, Г., ред. Аз живях социализма. 171 лични истории. София, 2006.

Груев, Михаил, Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, 2009.

Даскалов, Р., Българският комунизъм в историографията. – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 661-707.

Джордано, К., Д. Костова, Реприватизация без селяни. За устойчивостта на една пагубна българска традиция. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 130-143.

Добрева, Д., Трудова дейност в колектива. Официална норма и действително поведение в едно планинско село през 1950-те години. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 71-103.

Добрева, Д., Разкази за социалистическото село. Към словесното овладяване на миналото в настоящето. – Български фолклор, кн. 5-6, 1997, 4-27.

Еленков, И., Д. Колева, съст., Детството при социализма – политически, институционални и биографични перспективи. София, 2010.

Казаларска, С., Музеят на комунизма – между паметта, историята, политиката и пазара. София, 2013.

Колева, Д., Белене – място на памет? Антропологична анкета. София, 2010.

Колева, Д., съст., Смъртта при социализма – героика и постгероика. София, 2013.

Колева, Д., съст., Любовта при социализма – образци, образи, табута. София, 2015.

Колева, Д., съст., Тялото при социализма. София, 2016.

Колева, Д., съст., Върху храстите не падат мълнии: комунизмът – житейски съдби. Антропологична анкета. София, 2007.

Колева, Д., Устната история и архивната революция. Изучаването на близкото минало като научна задача, политически жест и морален дълг. – В: Знеполски, И., История на Народна Република България. Режимът и обществото. София, 2009, 646-660.

Крийд, Дж., Опитомяване на революцията: от социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село. София, 2006.

Петров, П., Съборът в Радуил. За социалистическата трансформация на един религиозен празник. – Български фолклор, кн. 3-4, 1997, 104-82.

Петров, П., Между християнство и социализъм. Синкретични тенденции в ритуалната култура. – Български фолклор, кн. 3, 2000, 72-129.

Ценов, Х., Локални икономически стратегии в сферата на труда – между социализма и постсоциализма (опитът от гр. Гоце Делчев). – Антропологични изследвания, т. VII, 2009, София, 209-224.


Специалността Балканистика към Факултета по славянски филологии е открита с решение на Академическия съвет на Софийския университет през 1994 г.

 

Balkan topo en

Какво се учи в Балканистика

 

Балканистиката е комплексна специалност. В нея се подготвят специалисти по балкански езици и култури. Обучението е в 10 семестъра и задължително завършва с магистърска степен. Осъществява се в три блока дисциплини:


1) Приложно-езиков
Студентите балканисти усвояват практически езиците, които заедно с българския образуват балканския езиков съюз – румънски, албански и гръцки. Посочените балкански езици се изучават постъпателно, с равен хорариум от 480 часа, като след приключването на трите курса студентите могат да изберат един или два от езиците за допълнителна квалификация в рамките на 60 часа. Заедно с балканските езици студентите придобиват знания за съвременния български език.

 

2) Филологически (езиковедски и литературоведски)
Практическото овладяване на балканските езици е подкрепено от теоретични езиковедски дисциплини, които допринасят за осмислянето на процесите сближаване и взаимно проникване, протичащи на Балканите. Изучават се и литературите на балканските народи – както поотделно, така и в сравнителен план, като се поставят в контекста на европейските и световните литератури.


3) Исторически и културно-исторически
Студентите в тази специалност изучават историята на балканския регион от Античността през Средновековието до най-ново време, както и духовната култура на балканските народи. Те получават и общи познания за балканския фолклор и културна антропология, за религиите и култовете на Балканския полуостров, за културните взаимодействия на Балканите с Европа и с Османската империя.

 

В учебния план са включени и избираеми дисциплини с различна насоченост – филологическа, етнокултурна, историческа, което позволява на студентите да получат повече знания в предпочитаната от тях област.

Широкопрофилното образование открива пред студентите балканисти повече възможности за професионална реализация, а специалността им дава както богата обща култура, така и конкретни знания. Следването завършва с писмен държавен изпит и защита на дипломна работа.

 

За обучението в тази специалност отговаря Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Заедно с преподавателите от Катедрата студентите организират младежки научни конференции, участват в научни проекти, превеждат научна и художествена литература от балкански езици, поддържат специализиран сайт www.albanian.com, посветен на изучаването на албанския език, литература и култура в България, под редакцията на преподавателката по албански език и литература.


Учебният план на специалността е изготвен на основание на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование и образователно-квалификационната степен «магистър» по специалностите от професионално направление филологии от 1996 г. и по-късните й допълнения.

 

Обучение в чужбина

По време на следването си студентите имат възможност да посещават летни езикови курсове в балканските държави, както и да прекарат период на обучение или практика/стаж в чуждестранни университети по обменните програми на Софийския университет.

 

Реализация на студентите балканисти

 

Магистрите по балканистика са широкопрофилни специалисти с успешно професионално осъществяване, като се ценят особено техните комбинирани знания по балкански и международни езици. Без допълнителна квалификация и с минимална професионална адаптация те са конкурентноспособни на вътрешния и европейския трудов пазар. Завършилите студенти се реализират в множество направления и професии:

  • в медиите – като журналисти, редактори, репортери;
  • в дипломацията – като консултанти, дипломати, служители в министерства и посолства;
  • в държавната администрация – в различни министерства и в общински структури;
  • в европейските институции – като преводачи, служители, консултанти;
  • в бизнеса – преводачи в агенции за преводи, служители в български и чуждестранни компании, предприемачи със собствен бизнес;
  • в преподаването и науката – като учители по румънски и гръцки език в средните училища, преподаватели в езикови школи, университетски преподаватели, научни изследователи.

 

 

Разписание на часовете - летен семестър на учебната 2023/2024 г.


Сборник, посветен на 20-тата годишнина на специалност Балканистика

 

Библиотека "Филологии"

 

 

Програма за писмен държавен изпит на специалност БАЛКАНИСТИКА

І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ

ІІ. БАЛКАНСКИ ЛИТЕРАТУРИ И СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ

 

 

 

Антропология на социализма и постсоциализма. Памет, наследство, репрезентация

лектор: доц. д-р Николай Вуков

 

 

Анотация:

Целта на лекционния курс е да представи на студентите с основни теми и проблеми в антропологическото изследване на периода на социализма в България и да насочи интереса им към провеждането на изследователска работа в тази посока. Студентите ще се запознаят с водещи проблеми в антропологическото проучване на периода на социализма в България и в Източна Европа, ще се информират за основни теоретични и методологични предизвикателства в това изследователско поле и ще анализират социални и културни практики от този период. Курсът обхваща лекции и дискусии по основни теории и дебати, свързани с антропологията на социализма; организация на всекидневния живот преди 1989 г.; вътрешна мобилност и жилищни практики; семейството през социализма; празници и обществени ритуали през този период; проблеми на пост-социалическия преход и др. Специално внимание ще бъде отделено на проблеми, свързани с паметта, наследството и репрезентацията (наративна, визуална, музейна и пр.) на социалистическия период. Повечето от лекциите ще бъдат съпроводени с показване на снимков, аудио и видеоматериал, посредством които студентите ще имат възможност да получат по-плътна представа за дискутираните социални и културни практики. Литературата за курса включва основни разработки в тази област, повечето от които поставящи общи теоретически и методологически проблеми. Курсът ще подпомогне студентите да развият умения за критичен коментар по научни текстове по проблемите на социализма и пост-социализма, за синтезирано представяне на изследователски проблем въз основа на предложена литература, за антропологическо наблюдение и неговата интерпретация в устна и писмена форма.

 

БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

 

 

СИД – 30 часа

 

Проф. Рая Заимова

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.;

This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

  • Целта на курса е да обърне внимание на студентите на културно-историческите процеси на Балканите в ново време;
  • да се дадат познания на учащите се за еволюцията на идеите от Изток към Запад и обратно;
  • въз основа на теми като кафето (кафенето) или киното да се изведе универсалното (европейското) и националното в балканска среда, както и спецификите на балканския манталитет и идентичност;
  • да създаде интерес у студентите към мултикултурното наследство на Балканите в наши дни.
  • В процеса на преподаване ще бъде използвана мултимедия и нагледен снимков и пр. материал.

 

Основни теми

1/ Чуждите пътешественици на Балканите през османския период. „Свое и чуждо“ – 4 часа

2/ Европейска и балканска историография (18 в.): универсалното и регионалното – 2 часа

3/ Процеси на европеизация по Дунава и Балкана. Българският случай – 4 часа

4/ Просвещенският модел “Цивилизация - варварство” и развитието му през 19 и 20 в. – 2 часа

5/ Културното и политическо пространство на кафето (кафенето): от турското кафе до европейските салони и обратно – 4 часа

6/ Религия и толерантност в образователната система на Балканите – 2 часа

7/ Политически и ментални граници през 20-21 век – 2 часа

8/ Алафрангата и европейското съвремие – 2 часа

9/ Балкански образи в литературата и киното – 4 часа

10/ Манталитет и културна идентичност – 4 часа

 

Препоръчителна литература

  • Сб. Балканските идентичности в българската култура. С., Кралица “Маб”, 2003.
  • Бала, Х. Народопсихология на албанците. изд. Фабер, 2003.
  • Бибина, Й. История на турската литература. С., БАН, 2000.
  • Велкова, С. “Славянският съсед” и гръцкият национален “образ аз”. София, Херон прес, 2002; Българи и гърци – черти от взаимните им представи. София, 2014.
  • Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност, съст. Ив. Еленков и Р. Даскалов. София, 1994.
  • Иширков, Ат. Влиянието на културата върху слабокултурните народи. -http://liternet.bg/publish16/a_ishirkov/vlianieto.htm#1
  • Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, фонд. Наука и култура, 1999. 2 изд. СУ, 2003.
  • Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението. София, Кралица Маб, 2004.
  • Хаджияхя, Г. Албанският национален характер след ІІ свет. война. София, 2006.
  • Сб. Да мислим “Другото”. Образи, стереотипи, кризи. 18-20 в. София,2001.
  • Данова, Н. Константин Фотинов в културното и идейно политическото развитие на Балканите през 19 в. София, 1994.
  • Диму, Никос. Нещастието да си грък. София, Отворено общество, 1997.
  • Дончева, Г. Образът на Балканите в балкански и западни филми. изд. Фабер, 2010.
  • Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie.html
  • Заимова, Р. Пътят към “другата” Европа (из френско-османските културни общувания, 16-18 в.). София, Кралица “Маб”, 2004.
  • Кафене Европа. София, изд. “Дамян Яков”, 2008.
  • Китромилидис, П. От кръста към флага. София, 1999.
  • Маалуф, Амин. Гибелни идентичности. София, Меридиани, 2009.
  • Сб. Модерността вчера и днес. София, Кралица “Маб”, 2003= www.bulgc18.com
  • Радева, М. Училищното историческо образование в България 1878-1944. София: ИК "Гутенберг", 2008.
  • Ригас Велестинлис, Революционно. София, 1998.