Специалности

Специалности

Бакалавърски програми

 

Българска филология

 

За специалността

В специалността българска филология се подготвят филолози българисти (специалисти по български език и литература) с широка квалификация, които имат право да се реализрат като преподаватели в средните училища, във висшите училища, като научни сътрудници в научноизследователски институти, сътрудници в средствата за масова информация и издателствата, сътрудници в библиотеки, архиви, музеи, обществени институции и др.

 

Бакалавърска степен

 

old-booksФакултетът предлага редовна и задочна форма на обучение по специалността Българска филология. По време на обучението в бакалавърската степен студентите задължително придобиват учителска правоспособност.

 

Обучението в специалността е двустепенно. Бакалавърска степен се придобива след четиригодишно обучение и полагане на държавен изпит.

 

 

Втора специалност Българска филология

Занятия по БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ като втора специалност се предлагат на студентите след приключване на четвъртия семестър на основната им специалност. Обучението обхваща осем семестъра.

 

Успешно положените изпити се вписват в дипломата за получаване на бакалавърскта степен и дават право но студента да продължи следването си в магистърската степен по специалността БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ със срок на обучение три семестъра.

 

Общият успех от положените изпити ва втората специалност не трябва да е под много добър 4,50, за да има право студентът да кандидатства за получаване на магистърска степен

 

За обучение по БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ като втора специалност може да кандидатстват студенти, които отговарят на следните условия:

 

1. Общ успех от положените изпити за двете учебни години от основната специалност мн. добър 5,00.

 

2. Успешно положен кандидатстудентски изпит по български език и литература.

 

 

Разписание на часовете - летен семестър на учебната 2023/2024 г.


Портал за електронно обучение по български език

 

Правила и процедура за завършване с дипломна работа за студентите от специалност „Българска филология“

 

Библиотека "Филологии"

 

 

Програми за държавен изпит на специалност БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

 

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

І раздел - Старобългарска литература, Антропология на българите. Български фолклор, Възрожденска литература:

- Антропология на българите. Български фолклор

- Възрожденска литература

- Старобългарска литература

 

ІІ раздел - Литература от Освобождението до наши дни:

- Българска литература от Освобождението до Първата световна война

- Литература и литературен живот между двете световни войни

- Българска литература след 9-ти септември 1944 г.

 

 

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

І раздел - История на българския език, История на българския книжовен език

 

- История на българския език

- История на българския книжовен език

 

ІІ раздел - Съвременен български език

 

 

 


 

 

 

 

 
Details
Category: Специалности

 

 

КОНСУЛТАЦИИ ЗА ДЪРЖАВНИ ИЗПИТИ

ЛЯТНА СЕСИЯ НА УЧЕБНАТА 2020/2021

/БФ, Балканистика, РФ/

 

 

КАТЕДРА ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

 

  1. проф. дфн Милена Кирова

27 май (четвъртък) от 16 до 17.30 на Скайп.

 

  1. гл. ас. д-р Биляна Борисова

14 юни, понеделник, от 13 ч. студенти, които ще се явяват на държавен изпит по българска литература след Освобождението могат да влязат за консултации по изпита. Записването е свободно на следния линк:  https://elearn.uni-sofia.bg/course/view.php?id=57517#section-0

 

  1. доц. дфн Николай Папучиев

Антропология на българите. Български фолклор

26.05.2021, 11.00 часа, адрес Скайп  https://join.skype.com/K806CbkYtRho

Линк към Програмата за изпита  https://slav.uni-sofia.bg/students-information?id=445:anthrop-konspect&catid=1

 

 

КАТЕДРА ПО КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКА

 

  1. Проф. дфн Татяна Славова

23.06.2021, 10 ч., линк към платформата: https://e-medievalia.uni-sofia.bg/moodle/mod/bigbluebuttonbn/view.php?id=3510

 

  1. Доц. д-р Венета Савова

адрес Скайп: https://join.skype.com/FBHW8KO8GUmy

 

 

КАТЕДРА ПО РУСКИ ЕЗИК

ДИ за РФ по руски език - 12.07.2021

Консултация - 09.07.2021 - от 10:00 ч. в Скайп

https://join.skype.com/IviKAOEcTJYR

Показване на работи - 14.07.2021, 10–12 ч. , в 126 каб.

 

КАТЕДРА ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА


ДИ за РФ по руска литература:

Консултации (само за юнска сесия): 28 юни, 14-15 ч.

https://join.skype.com/D7ysD00AVWi6

Показване на работи - 14.07.2021, 10–12 ч. , в 130 каб.

 

 

КАТЕДРА ПО ОБЩО, ИНДОЕВРОПЕЙСКО И БАЛКАНСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ

 

График за консултации за държавни изпити, специалност „Балканистика“

 

Комисия по езикознание: 05.07.2021, 09.30 ч.

Линк за среща в Зуум:

Topic: Consultation linguistics

Time: Jul 5, 2021 09:30 AM Sofia

 

Join Zoom Meeting

https://us04web.zoom.us/j/72592725025?pwd=OTd3UG5sOGJFYTZ2NHhPQkIxNlh0QT09

 

Meeting ID: 725 9272 5025

Passcode: 8kfVKq

 

Комисия по литература: 05.07.2021, 15.30 ч.


https://us04web.zoom.us/j/74598620823?pwd=bFRmZWFMWXJlWngxNmhkbzROTmRFUT09

 

 

Details
Category: Специалности

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

 

Българска цивилизация

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: Международни отношения

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

Извадка от учебния план

 

Наименование на дисциплината

 
Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключите-

лен контрол

Лекции

Семинарни упражнения

Практи-

чески упражнения

Хоспити-

ране

 

Българска цивилизация

75

-

-

-

1

Изпит / устен/

 

 

Анотация

         Курсът Българска цивилизация включва дисциплината История на България за чуждестранни студенти като част от общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци и има за цел да проследи основаването и развитието на българската държава от нейното възникване до съвремеността. В рамките на своето обучение студентите ще се запознаят с основните етапи от историческото развитие на българския народ и ще придобият представа в хронологичен вид за политическите, културните, религиозните и стопански аспекти на държавата.
   Специално внимание се отделя на анализа на документални свидетелства, благодарение на които студентите ще могат да се запознаят с мястото на България в международен аспект, както на Балканите, така и в Европа. По този начин се представя българския принос към религиозните, културните и политически постижения на световната цивилизация. На студентите ще бъде предоставен снимков и филмов материал, благодарение на който ще могат по-задълбочено да реализират своите представи, анализи и обобщения за българската история.

 

 

Форми на оценяване:

 

Изпит: устен

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

Създаване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.)
Славяни и прабългари по време на „Великото преселение на народите” (IV-VI в.). Заселване на славяни и прабългари на Балканите. Европейският югоизток по време на основаването и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в.

4,5

2.

Приемането на християнството в България и политическо развитие на страната отвтората половина на IX век до падането под византийска власт 1018 г.
Приемане на християнствотоот българите и създаване на църковна организация в страната. Делото на Св. Св. Кирил и Методий и технитеученици в европейски мащаб. Политическо и културно развитие на българскатадържава при цар Симеон.Държавно устройство на средновековна България (края на VII – края наХ в). Опитите на цар Самуил и неговите наследници за запазване на българската държавна независимост и падането на България под византийска власт.

4,5

3.

Възстановяване и развитие на България при Асеневци от 1185 до 1241 г.
Възстанието на Асеневци и освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на България в Европейския югоизток при цар Иван Асен IІ. Държавна уредба, културно и стопанско развитие. Падане на Българското царство под османска власт.

4,5

4.

Българските земи под османска властXV-XVII в.

Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Развитие на османската управленска, религиозна, социална, юридическа и военна структура. Макроструктура и микроструктура на българското общество. Църква и култура в българските земи през XV-XVII в.Юридически статут и организация на православната църква в Османската империя.Религиозна, образоватена и културна роля на църквите и манастирите за съхраняване на българската народност.Антиосманска съпротива на българите през XV-XVII в.
Влиянието на европейските държави върху Османската империя и българите. Бунтове и възстания през XV-XVII в. и хайдушкото движение.

4,5

5.

Ранно българско възраждане
Фактори на Българското възраждане. Същност, съдържание и хронологически граници.Етнодемографски потенциал на българската народност. Нови явления и тенденции в стопанските отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на националната идея. Паисий Хилендарски – живот, дело, последователи.

4,5

6.

Софроний Врачански – религиозна, културна и политическа дейност. Формиране и активност на политически кръг в Букурещ в началото на ХІХ в. и участие на българите в руско-турските войни и в националноосвободителните движения на съседнитенародипрезХVІІІиначалотонаХІХв.

4,5

7.

Развитие на българската просвета през Възраждането
Килийните училища и зараждане на стремеж към създаване на светски училища. Предпоставки, етапи на развитие, центрове, структура и дейци на просветното дело. Нови педагогически модели и подходи. Ролята на Българската екзархия за защита и укрепване на образованието. Идеите за откриване на университет.

4,5

8.

Културните промени в българските земи през Възраждането –развитие междумодерните влияния и традициите.Ролята на създаващата се интелегенция за формирането на нови тенденции и явления в ежедневието на възрожденския българин. Идеите за нормиране на книжовен език, развитие на литература, периодичен печат, наука, театър, музика, изобразително изкуство и архитектура.

4,5

9.

Борбата за независима българска църква през епохата на Възраждането
Предпоставки, характер и началона църковното движение. Етапи, програмни документи,  основни дейци, и идейни течения. Чужди влияния върху борбите на българите за духовна еманципация. Учредяване на Българската екзархия и нейната роля върху обществено-политическия живот на българския народ.

4,5

10.

Източната криза и националноосвободително движение на българския народ от 50-те до края на 60-те години наXIX в.
Кримската война (1853-1856) и българите. Политическа и революционна дейност на Георги Раковски. Четнически акции в българските земи. Емигрантски политически организации в Румъния, Сърбия и Русия. Одеско българско настоятелство, Добродетелна дружина и Таен български централен комитет. Проекти на цариградските българи за решаване на българския политически въпрос.

4,5

11.

Националнооссвободителното движение от края на 60-те години наXIX в.до Освобождението (1878)
Идеология и революционна дейност на Васил Левски. Създаване и дейност на БРЦК. Обществена и политическа дейност на Любен Каравелов. Христо Ботев – политически идеи и революционна дейност.Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание от 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението (1878).

4,5

12.

Възстановяване и развитиенабългарскатадържаваот Освобождението до края на XIX в.
Временнорускоуправление в Княжество България. Учредителносъбрание и приеманенаТърновскатаконституция. Политическо развитие на Княжество България и Източна Румелия до 1885 г.Сръбско-българскатавойна, Съединението (1885) и неговото международно признание.
УправлениенаНароднолибералнатапартия – вътрешна и външнаполитика. Образуване и управлениенаНароднатапартия - вътрешна и външнаполитика.

4,5

13.

България в навечерието и повременаБалканскитевойни и Първата световна война (1908-1918)
Българският национален въпрос. Международното положение и политическата ситуация приобявяването на независимостта на България (1908). Дипломатическа подготовка заизграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912-1913). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г. Подготовка и участие на България в Първата световна война.

4,5

14.

ПолитическоразвитиенаБългария (1918-1944)
Версайската система от договори и положението настраната след войната. Ньойскиятмирендоговор и реакцията в България. Самостоятелноуправлениена БЗНС.Превратътна 9 юни 1923 г. и политическото развитие до 1939 г.България в годинитенаВторатасветовнавойна (1939-1944). Държавниятпревратна 9 септември 1944 г.

4,5

15.

Обществено и културно развитие на България от 1878 до 1944 г. Формиране на гражданско общество и органи за управление. Държавна политика и нормативна уредбаза развитието на местната индустрия, културата и образованието.

4,5

16.

Българската държава след края на Втората световна война. Крахът на социализма през 1989 г.България и останалите страни от Източния блок.Модел за изграждане на социалистическа държавно-политическа система. Промени в обществения живот, икономиката и културата. Крахът на социалистическата система и демократичните промени след 1989 г.

4,5

 

Литература:

 

Ангелов, П.Българскосредновековие.Лекционенкурс.София, 1999

Баева, Ис. и Калинова, Е. Българските преходи 1939-2010. София, 2010

Бонева, В.Възраждане: България и българите в преход към Новото време.Шумен, 2005

Гаврилова, Р. Българският възрожденски град: ретроспекции и проекции. // Градът: символи, образи, идентичности. Съст. Светлана Христова. София, 2002, 11-16.

Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. София, 1976

Генчев, Н. Българската култура XV-XIX в. София, 1988

Гюзелев, В. Княз БорисI. София, 1969

Гюзелев, В.АпологиянаСредновековието. София,  2004

Гюзелев, В. и Божилов,Ив.ИсториянасредновековнаБългария VII-XIVв.,История на България в три тома,София, Анубис, 1999

Георгиева, Цв. иГенчев, Н. История на България XV-XIX в., Т.II

Грънчаров, Ст. и Стателова, Ел.История на България (1878-1944), Т. IIIИздателскакъща „Анубис”.София 1999.

Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. София, 1987

Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. Априлското въстание. София, 2006

 Косев, К., Ст. Дойнов.Освобождението (1877-1878). София, 2003

Лалков, М. България след Освобождението (1878-1912). Лекционен курс. София,      2001

Митев, Пл. Българско Възраждане. Лекционен курс. София, 2012

 

                             Съставил програмата:

                                                                              гл. ас. д-р Радослав Спасов

 

 

 

 

Details
Category: Специалности

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

 

 

 

Българска цивилизация

/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/

 

Специалност: ФЖМК

Образователно-квалификационна степен: бакалавър

Вид обучение: редовно

 

 

Извадка от учебния план

Наименование на дисциплината  
Хорариум
   ECTS- кредити   Форма на заключителен контрол
Лекции Семинарни упражнения Практически упражнения Хоспитиране
Българска цивилизация 75 - - - 1 Изпит / устен/

 

 

 

Анотация

 

         Курсът Българска цивилизация включва дисциплината История на България за чуждестранни студенти като част от общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци и има за цел да проследи основаването и развитието на българската държава от нейното възникване до съвремеността. В рамките на своето обучение студентите ще се запознаят с основните етапи от историческото развитие на българския народ и ще придобият представа в хронологичен вид за политическите, културните, религиозните и стопански аспекти на държавата.
   Специално внимание се отделя на анализа на документални свидетелства, благодарение на които студентите ще могат да се запознаят с мястото на България в международен аспект, както на Балканите, така и в Европа. По този начин се представя българския принос към религиозните, културните и политически постижения на световната цивилизация. На студентите ще бъде предоставен снимков и филмов материал, благодарение на който ще могат по-задълбочено да реализират своите представи, анализи и обобщения за българската история.

 

 

Форми на оценяване

Изпит: устен

 

Лекционен курс

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. Създаване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.)
Славяни и прабългари по време на „Великото преселение на народите” (IV-VI в.). Заселване на славяни и прабългари на Балканите. Европейският югоизток по време на основаването и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в.		 4,5
2. Приемането на християнството в България и политическо развитие на страната отвтората половина на IX век до падането под византийска власт 1018 г.
Приемане на християнствотоот българите и създаване на църковна организация в страната. Делото на Св. Св. Кирил и Методий и технитеученици в европейски мащаб. Политическо и културно развитие на българскатадържава при цар Симеон.Държавно устройство на средновековна България (края на VII – края наХ в). Опитите на цар Самуил и неговите наследници за запазване на българската държавна независимост и падането на България под византийска власт.		 4,5
3. Възстановяване и развитие на България при Асеневци от 1185 до 1241 г.
Възстанието на Асеневци и освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на България в Европейския югоизток при цар Иван Асен IІ. Държавна уредба, културно и стопанско развитие. Падане на Българското царство под османска власт.		 4,5
4. Българските земи под османска властXV-XVII в. Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Развитие на османската управленска, религиозна, социална, юридическа и военна структура. Макроструктура и микроструктура на българското общество. Църква и култура в българските земи през XV-XVII в.Юридически статут и организация на православната църква в Османската империя.Религиозна, образоватена и културна роля на църквите и манастирите за съхраняване на българската народност.Антиосманска съпротива на българите през XV-XVII в.
Влиянието на европейските държави върху Османската империя и българите. Бунтове и възстания през XV-XVII в. и хайдушкото движение.		 4,5
5. Ранно българско възраждане
Фактори на Българското възраждане. Същност, съдържание и хронологически граници.Етнодемографски потенциал на българската народност. Нови явления и тенденции в стопанските отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на националната идея. Паисий Хилендарски – живот, дело, последователи.		 4,5
6. Софроний Врачански – религиозна, културна и политическа дейност. Формиране и активност на политически кръг в Букурещ в началото на ХІХ в. и участие на българите в руско-турските войни и в националноосвободителните движения на съседнитенародипрезХVІІІиначалотонаХІХв. 4,5
7. Развитие на българската просвета през Възраждането
Килийните училища и зараждане на стремеж към създаване на светски училища. Предпоставки, етапи на развитие, центрове, структура и дейци на просветното дело. Нови педагогически модели и подходи. Ролята на Българската екзархия за защита и укрепване на образованието. Идеите за откриване на университет.		 4,5
8. Културните промени в българските земи през Възраждането –развитие междумодерните влияния и традициите.Ролята на създаващата се интелегенция за формирането на нови тенденции и явления в ежедневието на възрожденския българин. Идеите за нормиране на книжовен език, развитие на литература, периодичен печат, наука, театър, музика, изобразително изкуство и архитектура. 4,5
9. Борбата за независима българска църква през епохата на Възраждането
Предпоставки, характер и началона църковното движение. Етапи, програмни документи,  основни дейци, и идейни течения. Чужди влияния върху борбите на българите за духовна еманципация. Учредяване на Българската екзархия и нейната роля върху обществено-политическия живот на българския народ.		 4,5
10. Източната криза и националноосвободително движение на българския народ от 50-те до края на 60-те години наXIX в.
Кримската война (1853-1856) и българите. Политическа и революционна дейност на Георги Раковски. Четнически акции в българските земи. Емигрантски политически организации в Румъния, Сърбия и Русия. Одеско българско настоятелство, Добродетелна дружина и Таен български централен комитет. Проекти на цариградските българи за решаване на българския политически въпрос.		 4,5
11. Националнооссвободителното движение от края на 60-те години наXIX в.до Освобождението (1878)
Идеология и революционна дейност на Васил Левски. Създаване и дейност на БРЦК. Обществена и политическа дейност на Любен Каравелов. Христо Ботев – политически идеи и революционна дейност.Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание от 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението (1878).		 4,5
12. Възстановяване и развитие на българската държава от Освобождението до края на XIX в.
Временнорускоуправление в Княжество България. Учредителносъбрание и приеманенаТърновскатаконституция. Политическо развитие на Княжество България и Източна Румелия до 1885 г.Сръбско-българскатавойна, Съединението (1885) и неговото международно признание.
УправлениенаНароднолибералнатапартия – вътрешна и външнаполитика. Образуване и управлениенаНароднатапартия - вътрешна и външнаполитика.		 4,5
13. България в навечерието и по време на Балканскитевойни и Първата световна война (1908-1918)
Българският национален въпрос. Международното положение и политическата ситуация приобявяванетона независимостта на България (1908). Дипломатическа подготовка заизгражданена Балканския съюз. Първа Балканска война (1912-1913). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г. Подготовка и участие на България в Първата световна война.		 4,5
14. ПолитическоразвитиенаБългария (1918-1944)
Версайската система от договори и положението настраната след войната. Ньойскиятмирендоговор и реакцията в България. Самостоятелноуправлениена БЗНС.Превратътна 9 юни 1923 г. и политическото развитие до 1939 г.България в годинитенаВторатасветовнавойна (1939-1944). Държавниятпревратна 9 септември 1944 г.		 4,5
15. Обществено и културно развитие на България от 1878 до 1944 г. Формиране на гражданско общество и органи за управление. Държавна политика и нормативна уредбаза развитието на местната индустрия, културата и образованието. 4,5
16. Българската държава след края на Втората световна война. Крахът на социализма през 1989 г.България и останалите страни от Източния блок.Модел за изграждане на социалистическа държавно-политическа система. Промени в обществения живот, икономиката и културата. Крахът на социалистическата система и демократичните промени след 1989 г. 4,5

 

 

 

Литература:

 

Ангелов, П.Българскосредновековие.Лекционенкурс.София, 1999

Баева, Ис. и Калинова, Е. Българските преходи 1939-2010. София, 2010

Бонева, В.Възраждане: България и българите в преход към Новото време.Шумен, 2005

Гаврилова, Р. Българският възрожденски град: ретроспекции и проекции. // Градът: символи, образи, идентичности. Съст. Светлана Христова. София, 2002, 11-16.

Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. София, 1976

Генчев, Н. Българската култура XV-XIX в. София, 1988

Гюзелев, В. Княз БорисI. София, 1969

Гюзелев, В.АпологиянаСредновековието. София,  2004

Гюзелев, В. и Божилов,Ив.ИсториянасредновековнаБългария VII-XIVв.,История на България в три тома,София, Анубис, 1999

Георгиева, Цв. иГенчев, Н.История на България XV-XIX в., Т.II

Грънчаров, Ст. и Стателова, Ел.История на България (1878-1944), Т. IIIИздателскакъща „Анубис”.София 1999.

Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. София, 1987

Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. Априлското въстание. София, 2006

Косев, К., Ст. Дойнов.Освобождението (1877-1878). София, 2003

Лалков, М. България след Освобождението (1878-1912). Лекционен курс. София,      2001

Митев, Пл. Българско Възраждане. Лекционен курс. София, 2012

 

 

 

                             Съставил програмата:

                                                                              гл. ас. д-р Радослав Спасов

 

 

 

 

 

 

 

Details
Category: Специалности

БЪЛГАРСКО СЛОВООБРАЗУВАНЕ

ТЕМИ

 

Доц. д-р Цветанка Аврамова

Катедра по славянско езикознание

 

  1. Предмет и задачи на словообразуването (дериватологията). Диахронно (историческо) и синхронно словообразуване. Място на словообразуването сред останалите езикови равнища. Преглед на изследванията върху словообразуването на българския език. Развой на схващанията за словообразуването в българското езикознание. (2)
  2. Производност и мотивация. Принципи за установяване на посоката на производност и мотивация. Групиране на производните думи в словообразувателни двойки, редици, гнезда, парадигми. (2)
  3. Структура на производната дума. Типове форманти. Продуктивност на формантите. Омонимия на формантите. Количествени и качествени изменения на думата в словообразувателния процес. Словообразувателен и морфемен анализ. (3)
  4. Основни словообразувателни начини в българския език. Деривация, композиция, афиксация, парадигматична деривация (конверсия, нулева суфиксация), абревиация, универбиране и др. (3)
  5. Основни теории за структурата на производната дума: ономасиологична и синтактична. Мутация, модификация, транспозиция. (2)
  6. Словообразувателна категория, словообразувателен тип и словообразувателен модел. (2)
  7. Словообразувателно значение и лексикално значение. Словообразувателна парафраза на производната дума. (2)
  8. Образуване на съществителни имена в българския език: словообразувателни категории, типове и модели; словообразувателни начини и форманти. (5)
  9. Образуване на прилагателни имена в българския език: словообразувателни категории, типове и модели; словообразувателни начини и форманти. (3)
  10. Образуване на глаголи в в българския език: словообразувателни категории, типове и модели; словообразувателни начини и форманти. (3)
  11. Образуване на наречия в българския език. (1)
  12. Тенденции в словообразуването на съвременния български език в началото на ХХI век. (2)

ЛИТЕРАТУРА

Аврамова, Цв. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. София, „Херон Прес“, 2003.

Аврамова, Цв. Имена на жители (nomina habitatorum) в съвременния чешки и съвременния български език. София, „Парадигма“, 2013.

Актуални проблеми на българското словообразуване. (Балтова, Ю., ред.). София, 1999.

Балтова, Ю. За отношението между морфемен и словообразувателен анализ. – В: Pracefilologiczne, t. XLIV. Warszawa, 1999, s. 35–40.

Балтова, Ю., Шатковски, Я. Съпоставително описание на словообразуването на близкородствени езици. – Съпоставително езикознание, ХІХ, 1994, № 6, стр. 5–12.

Бенвенист, Э. 1974. Синтаксические основы именного сложения. – В: Общая лингвистика. Москва, 1974.

Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. Л. Крумова-Цветкова, Д. Благоева, С. Колковска, Е. Пернишка, М. Божилова. София, Акад. издат. „Проф. М. Дринов”, 2013.

Георгиева, Е. Сложни съществителни в съвременния български книжовен език (с оглед предимно към по-нови образци). – Известия на Института за български език, ХІІІ, София, 1967, стр. 157–202.

Георгиева, Цв. Иновационни процеси в българската именна префиксация. София, „Авангард Прима“, 2013.

Деянова, М., Лашкова, Л., Пернишка, Е., Станишева, Д. Словообразуване на славянските сложни прилагателни. – В: Славянско езикознание 2. Словообразуване и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, 1980.

Земская, Е. А. Современный русский язык. Словообразование. Москва, 1973.

Земская, Е. А. Словообразование как деятельность. Москва, 1992.

Крумова, Л., Чоролеева, М. Съкращаването и съкращенията в българския език. София, 1982.

Кубрякова, Е. С. 1981: Типы языковых значений. Семантика производного слова. Москва, 1981.

Леков, Ив. Словообразувателни склонности на славянските езици. София, 1958.

Маслов, Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982.

Мурдаров, Вл. 1983. Съвременни словообразователни процеси. София, 1983.

Общност и многообразие на славянските езици. Сборник в чест на проф. Иван Леков. София, 1997.

Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски”, 1991.

Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски”, 2007.

Русская граматика, т. I, Москва, 1980.

Съвременен български език. Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис. (Бояджиев, Т., ред.). София, 1998.

Словобразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1–6 октомври 2007 г. (Радева, В., Аврамова, Цв., Балтова, Ю., съст.). София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски”, 2009.

Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. (Пенчев, Й., ред.). София, 1999.

Тихонов, А. Н. Основные понятия русского словообразования. – В: Словообразовательный словарь русского языка. Т. 1. Москва, 1985, стр. 18–52.

Улуханов, И. С. Словообразовательная семантика в русском языке. Москва, 1977.

Холиолчев, Хр. За класификацията на именни словообразувателни структури. – Известия на Института за български език, ХІХ, 1970, стр. 189–198.

Grzegorczykowa, R. – Laskowski, R. – Wróbl, H. Gramatyka współczesnego języka polskiego. Morfologia. Wydanie drugie, zmienione. Warszawa, 1998.

Dokulil, M. Tvoření slov v češtině. 1. Teorie odvozování slov. Praha, Academia, 1962.

Dokulil, M. Teorija derywacji. Wrocław, 1979.

Furdík, J. Slovenská slovotvorba. (Teória, opis, cvičenia). Ed. M. Ološtiak. Prešov, 2004.

 

Details
Category: Специалности