Преводачи

Да мислим киното

 

Геновева Димитрова

 

„Да мислим киното” е теоретично-практическо въведение в спецификата на филмовия анализ – процес на осмислянето на филм, автор или направление и ситуирането му в по-общ културен контекст.

Целта на курса е чрез лекции, гледане на филми и обсъждането им да се формират у студентите естетически критерии и умение да ги формулират чрез професионална терминология.

Филмовият анализ е необходимо базисно знание за преводачи и редактори, а и за всеки студент с културни интереси.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Кратък екскурс из филмовата история – първи стъпки, етапи, жалонни автори и произведения.

2

2.

Въведение в специфичната терминология, свързана с поетиката на киното (сценарий, адаптация, жанр, кадър, епизод, план, монтаж, цвят, костюм).

 

2

3.

Основни школи и направления в киното.

 

2

4.

Италиански неореализъм – влияние до днес

 

1

5.

Френската нова вълна.

 

1

6.

Американско кино - инвазия на Холивуд и естетически търсачества.

 

1

7.

Независимото кино от 50-те до днес – специфика, представители, фестивали.

2

8.

Авторското кино – от Европа до Азия.

 

2

9.

Road movie – най-дишащият жанр в киното.

2

10.

Анализ на световната филмова ситуация в момента - криза на сюжетите.

 

2

11.

История на филмовата теория.

 

2

12.

Диалогът между кино- и телевизионния език.

 

1

13.

Новите технологии и естетиката на киноезика («Таймкод", "Руската съкровищница", «Аватар», «Пина»).

 

1

14.

Българското кино през последното десетилетие – проблеми на контекста.

2

15.

Проблеми на критическия дискурс

1

 

 

Практически упражнения

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1.

„Интервю” на Фелини

2

2.

„Полунощ в Париж” на Уди Алън

2

3.

„Любов по време на холера” на Марк Нюъл

2

4.

 

 

5.

 

 

 

 

Форми и методи на оценяване: писмен изпит

    

Литература:

 

Базен, Андре. Что такое кино?, М., 1972.

Барт, Ролан. Разделението на езиците, С.: Наука и изкуство, 1995.

Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Идентичност и културен диалог в новото европейско кино, Институт за изкуствознание при БАН, 2007.

Гачев, Георги. Българският космо-психо-логос. Превод Петя Иванова, Ася Григорова. С.: Захарий Стоянов”, Св. Климент Охридски, 2006.

Диалози с Чехов: 100 години по-късно. Сборник, съставител Людмил Димитров, С.: Факел, 2004.

Дигиталният екран. Божидар Манов– съставител. С.: Валентин Траянов, 2004.

Димитрова, Геновева, Кино в края на века. Български фигури и игрални филми - поглед от 90-те. П.: ЕА, 1999. 

Димитрова, Геновева. Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), С.: Валентин Траянов, 2011.

Найденова, Вера. Кино познато и непознато. С.: Наука и изкуство, 1986.

Найденова, Вера, Съвременният киносвят. .С.: Дружество Гражданин, 2009.

Садуль, Жорж, “Всемирная история кино” в 6-ти томах, 1958 – 1982.

“Старо” кино – нови медии – “нови” зрители. Божидар Манов– съставител. София: Валентин Траянов, 2005

Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”. Превод от английски Румяна Радева. С.: Обсидиан, 2006.

Янакиев, Александър - "Българско кино - Енциклопедия", 2000, изд. "Титра"

Cinema: A Critical Dictionary - I, II, 1980, Secker & Warbing, London

 

Динамика на българския книжовен език

 

Проф. д-р Йовка Тишева

 

Курсът запознава студентите с актуалните процеси, които определят съвременното състояние на фонетичната и граматичната система на българския книжовен език. Проследяват се някои прояви на исторически установилите се тенденции в областта на граматиката, довели до смяна на модели – синтетизъм:аналитизъм, регионална вариативност:хомогенност и стандартност и др. Проследяването на състоянието на книжовноезиковата норма цели да покаже новите динамични прояви в езиковата система, като ги разграничи от несистемните нарушения, оценявани като грешки в писмената или в устната практика.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Българският език – славянски и балкански. Периодизация на българския книжовен език

4

2.

Обща характеристика на българската фонетична система.

Актуално състояние на системата на гласните и на съгласните

4

3.

Българският правопис – принципи и правила. Отношение между звук и буква. Звукови закони и правописни правила. Предаване на чужди собствени имена със средствата на българската азбука

4

4.

Българското словообразуване – строеж на думата; словообразувателни начини

2

5.

Лексикални пластове в българския език според произхода и сферите на употреба. Актуални процеси в лексикалната система на СБЕ

4

6.

Обща семантична, морфологична и синтактична характеристика на частите на речта в българския език

2

7.

Съществително име. Категории – род, число. Бройна форма. Звателни форми

2

8.

Детерминация при имената – членни форми, употреба

2

9.

Прилагателни имена – видове; категории. Особености при степенуването. Числителни имена – видове; категории

2

10.

Специфика на българската местоименна система - формални, семантични и синтактични особености

2

11.

Лични местоимения – форми; употреба. Удвояване на обекта. Възвратно местоимение – форми, значение и употреба. Показателни местоимения

2

12.

Притежателни местоимения. Значение и употреба на пълните и кратките им форми. Възвратно притежателно местоимение. Конкуренция с личните притежателни местоимения

2

13.

Въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни и обобщителни местоимения – форми, значение и употреба

2

14.

Глагол - формални особености и граматически значения. Специфика на българската глаголна система. Лични и нелични форми

2

15.

Глаголни категории - вид. Специфика на българската видова система

2

16.

Българската темпорална система. Отношение между вид и време

2

17.

Глаголни категории – залог. Значения, форми и употреба

2

18.

Глаголни категории - наклонение. Значения, форми и употреба. Модалност и евиденциалност

4

19.

Неизменяеми части на речта. Частици. Междуметия

2

20.

Строеж на българското изречение. Видове изречения по състав

2

21.

Видове изказвания по комуникативна цел

2

22.

Словоред на простото изречение

2

23.

Строеж на сложното изречение в българския език – формални и семантични характеристики

4

24.

Прагматични и дискурсни маркери в структурата на изречението

2

 

Форми и методи на оценяване:

Текущ контрол – в края на първия семестър; чрез курсова работа (фонетика, правопис)

Презентации – статии, представящи състоянието на граматичните категории

Финална курсова работа

 

 

Литература:

 

Андрейчин, Л. Основна българска граматика. С., 1978.

Бояджиев, Т. Българска лексикология. С.,1986.

Бояджиев, Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис., С., 1999.

Герджиков, Г.. Преизказването в българския език. С., 1984.

Пашов, П., Р. Ницолова (съст.), Помагало по българска морфология. Глагол, С., 1976.

Пашов, П. (съст.), Помагало по българска морфология. Имена. С., 1978.

Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. С., 1984.

Ницолова, Р. Българските местоимения . С.,1986.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.

Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998.

 

Жените между страницата и екрана: Литературна адаптация в киното на 20. век

 

Д-р Надежда Радулова    

 

 

Курсът проследява историята на литературната адаптация в киното на 20. век през фигурите на известни сценаристки и режисоьрки. Чрез кръстосването на литературни и филмови прочити се анализират контрадискурсивните механизми на адаптацията и ролята й в преформулирането на литературните и филмови канони.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Дефиниране на адаптацията. Исторически преглед. Подходи и стратегии в адаптирането на литературен текст

2

2.

Аналитични категории в литературата и киното (тема и мотив; характери; гледна точка; фабула/сюжет/наратив; постановка/декори/мизансцен; архетип и пародия; жанрови еволюции). Литературни тропи и филмови тропи; хронологическо и психологическо време в литературата и киното

2

3.

„Хирошима моя любов“ на Маргьорит Дюрас и Ален Рене

4

4.

„Бързи пясъци“ на Джуничиро Танидзаки и филма „Берлинската афера“ на Лилиана Кавани

4

5.

„Орландо“ на Вирджиния Улф и Сали Потър

4

6.

„Мисис Далауей“ на Вирджиния Улф и филмовата адаптация на Марлийн Горис

4

7.

Емили Бронте, Емили Дикинсън и приказката „Синята брада“ във филма „Пианото“ на Джейн Кемпиън

4

8.

„Тит Андроник“ на Шекспир и „Тит“ на Джули Таймор

4

9.

Обсъждане на студентски проекти за курсови работи

2

 

 

 

Форми и методи на оценяване:

 

Формиране на оценка:

40 % - участие в дискусии

60 % - курсова работа

 

 

Литература:

 

 

ФОНОВИ ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ:

 

1. Hugo Munsterberg, “The Means of Photoplay”(1916)

2. Gabriela Mistral, “The Poet’s Attitude Towards the Movies” (the middle of the 30s)

3. Walter Benjamin, “The Work of Art in the Age of Mechanical Reproduction”(1935)

4. Sergei Eisenstein, “Dickens, Griffith, and the Film Today”(1944)

5. Bela Balazs, “The Script”(1945)

6. Alexandre Astruc, “The Birth of a New Avant-Garde: La Camera-Stylo”(1948)

7. Andre Bazin, “Theatre and Cinema”(1951)

8. George Bluestone, “The Limits of the Novel and the Limits of the Film”(1957)

9. Alexander Kluge, Edgar Reitz, and Wilfried Reinke, “Word and Film”(1965)

10.Vachel Lindsay, “Progress and Endowment”(1970)

11. P. Adams Sitney, “The Lyrical Film”(1974)

 

 

Интернет източници:

 

Еric Kohn, Gender Division: Looking Back at Sally Potter’s “Orlando” (July 19, 2010): http://www.indiewire.com/article/review_gender_division_looking_back_at_sally_potters_orlando

 

Kristy McKim, Sally Potter (July 31, 2006): http://sensesofcinema.com/2006/great-directors/potter/

 

Allan A. Stone, The Piano (Boston Review): http://bostonreview.net/BR19.1/stone.html

 

Cyril Belvis, Violent Language and Its Female Site in Titus Andronicus, Lumina, vol.22 (2011): http://ejournals.ph/index.php?journal=LUMINA&;page=article&op=viewArticle&path[]=2124

 

Clara Escoda Agusti, Julie Taymor’s Titus: Framing Violence and Activating Responsibility, Atlantis Journal (June, 2006): http://www.atlantisjournal.org/ARCHIVE/28.1/2006EscodaAgusti.pdf

 

 

 

Езиковите политики в Европа

 

проф.д-р Димитър Веселинов

 

 

Курсът има за цел да разгледа етапите на обединяване на Европа, европейската езикова политика, и да обсъди мястото и бъдещата роля на България в нея. Историческият преглед включва анализ на езиковата ситуация и законодателство в отделните държави и очертаване на процесите, довели до изграждането на общоевропейска езикова политика. Разглеждат се ключови документи (резолюции, декларации, законови актове) и програми определящи посоките на нейното развитие през ХХІ век. Анализът на отделните проекти позволява да се проследи динамиката в развитието на езиковата политика в Европа и да се представят съвременните тендениции в нея, които биха позволи на българските институции да изградят собствена дългосрочна стратегия за европейско сътрудничество и запазване на културната идентичност при премахването на държавните граници.

 

Лекционен курс

 

 

Тема №
Наименование на темата
Хорариум
  1.  

Обединена Европа като обект на изследване. Методи и извори за проучване на интеграционните процеси в Европа на регионално, национално и транснационално равнище.

3

  1.  

Възникване на идеята за обединяване на Европа. От Виктор Юго и идеята му за Обединени европейски щати до Жан Моне.

3

  1.  

Основни етапи в изграждането на единна Европа от европейска "общност" с икономически интереси до съвременен европейски "съюз".

3

  1.  

Държави-членки и кондидати за членство. Анализ на отделните вълни на разширяване. Специални територии на Европейския съюз.

3

  1.  

Характер и особености на езиковата ситуация в Европа през ХХ век и в началото на ХХІ век. Мултилингвизъм и плурилингвизъм. Официални езици на Европейския съюз.

3

  1.  

Европейските образователни доктрини и ролята на езиковото обучение на ХХІ век. Проблемът за запазването на езиковото и културно многообразие.

3

7.

Профили на европейската езикова политика. Типове държавни стратегии за регулиране на взаимоотношенията между етноси и езици. Европейският модел за обучение по чужди езици.

3

  1.  

Развитие на идеята за изработване на "Прагови равнища" по отделните езици и приложението й в България. Общоевропейската рамка за чуждоезиково обучение и българското държавни стандарти по учебния предмет "Чужд език".

3

  1.  

Разработване основите на езиковата политика за многоезична и мултикултурна Европа. Многоезичие, културна самобитност и европейско гражданство.

3

  1.  

Кодификацията на езика като инструмент на езиковата политика в условия на многоезичност. Българският принос в развитието на европейското чуждоезиково обучение.

3

 

 

Форми и методи на оценяване: писмен изпит

 

Литература:

 

 

Веселинов, Д. Д. Дидро, д`Аламбер и енциклопедията, която промени света (1778-1779) - Книжовни паметници в Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” ХVІ-ХХ в. София, 2009.

Веселинов, Д. Европейски измерения на съвременното чуждоезиково обучение. – сп. Образование, № 5, 2006.

Веселинов, Д. Езиковата политика на Съвета на Европа. – сп. Чуждоезиково обучение, 2000, кн. 2, с. 14-20.

Веселинов, Д. Рибният буквар на д-р Петър Берон (1824). - Книжовни паметници в Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” ХVІ-ХХ в. София, 2009.

Виденов, М. Българската езикова политика (в светлината на теорията на книжовните езици). София, 2003.

Езици и култури в диалог. Традиции, приемственост, новаторство. София : Университетско издателство. "Св. Климент Охридски", 2010.

Езикови политики. България – Европа. [състав. Димитър Веселинов, Албена Чавдарова, Мария Стойчева]. София : Университетско издателство. "Св. Климент Охридски", 2011.

Официален сайт на Европейския съюз: http://europa.eu/

Стойчева, М. Европейска езикова политика. София, 2006.

Davies, Norman. Europe. AHistory. London, 2009.

Les langues vivantes: apprendre, enseigner, évaluer. Un cadre européen commun de référence. Strasbourg, Conseil de la coopération culturelle, 2000.

Siguan, M. L'Europedeslangues, Liège, ÉditionsMardaga, 2009.

Penseretconstruirel'Europede 1919 à 1992. Paris, 2007

 

 

За съчиняването. Творческо писане и редактиране

 

Гл. ас. д-р Георги Господинов

 

Курсът цели да даде практически умения за създаване и редактиране на художествен текст. Умението да се работи в различни стилистики и контексти се упражнява посредством конкретни практически задания по творческо писане. Студентите са поставени в двойна позиция на автор и на редактор, редактирайки както собствените си текстове, так и тези на колегите си. Курсът се занимава с актуалната ситуация на писане в епохата на нови медии и трансформациите на текста, които следват от това.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Въведение в целите и методиката на курса. Връзката създаване-редактиране на текст. Редакторът като автор – случаят Р. Карвър. Да пишеш в контекст, да следваш определен стил.

2

2.

Писане на текст по зададена случка в стилистиката на класическото разказване от 19 в. Четене и редактиране на текстовете.

 

2

3.

Текст и културен контекст. Параметри на контекста. Как се превежда контекст. Как се редактира. Цитат, перифраза, алюзия. Как да ги откриваме и как да ги превеждаме.

 

2

4.

Преобразуване на написаните текстове в друга епоха и стилистика. Размяна на текстовете и взаимно редактиране.

 

2

5.

Жанр. Работа в различни жанрове. Стратегии, специфика, трансформации. Фикционални и документални жанрове. Възможен ли е чистият жанр. Пресичания между жанровете.

 

2

6.

Писане в жанр. Пренаписване и смяна на жанра.

2

7.

Лирика и жанр. Как се прави стихотворение. Какви нелитературни жанрове може да усвоява поезията. Примери. Списъци, рецепта, паспортно описание (Л. Коен), бележка на хладилник (У. К. Уилямс)....

 

2

8.

Практическо упражнение. Писане и обсъждане на собствени текстове.

 

2

9.

Как се превежда поезия. Как се превежда поетическа метафора, идиом, ритъм...

2

10.

Практическо упражнение. Превод на стихотворение. Редакция и дискусия.

 

2

11.

Епически наративи. Фикция и факшън. Основни жанрове – специфика. Романът. Кратък исторически обзор. Романът днес. Какво може да бъде открито в утробата на един роман. Първите български преводи на класически романи.

2

12.

Кратки наративи. Къс разказ. Лирическа проза. Фрагмент.

 

2

13.

Практическо упражнение. Писане, редактиране и обсъждане на кратка проза.

 

2

14.

Как се пише за медия. Журналистически жанрове. Публицистика

2

15.

Новите медии и писането. Текстът в интернет. Специфика. Обобщаваща дискусия.

 

2

 

Форми и методи на оценяване:

Три задания за създаване и редактиране на текст, всяко от които получава текуща оценка. Курсова работа и дискусия върху нея в края на семестъра.

 

 

Библиография:

 

Аристотел, За поетическото изкуство, С., 1993

Бродски, Йосиф. По-малко от единица, есета, превод Б. Ламбовски

Георги Господинов, От какво са направени книгите ни, лекция

http://www.ekf.bg/sozopol/bg/editions/2009/texts/georgi-gospodinov_lecture.pdf

Георги Господинов, За начало, лекция, 2007

http://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/tvorchesko.htm

Новакович, Йосип. Курс по творческо писане, превод Мария Кръстева, Сиела, 2009

Платон, Диалози, 1-4 том, 1979-90

Еко 2003: Eco, Umberto. MouseorRat? Translation as negotiation, London: Weidenfeld and Nicolson, 2003

Кинг, Стивън. За писането, превод Евелина Банева, С., 2006

Guardian, Ten rules for writing fiction, 2010http://www.guardian.co.uk/books/2010/feb/20/ten-rules-for-writing-fiction-part-one

Костова, Елизабет. Митът за творческото писане. Може ли да бъде преподавано, лекция (http://ekf.bg/bg/index.php)

Кьоно, Реймон. Упражнения по стил, изд. Народна култура, С., 1990

Стегнър 2002: Stegner, Wallace. On Teaching and Writing Fiction. NewYork: PenguinBooks, 2002.

Теория на литературата, ред. Панчева, Личева, Янакиева, изд. Колибри, С., 2005