Научни издания


сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура


Годишник на Факултета по славянски филологии


сп. Болгарская русистика

 

Времето в детската езикова картина на света

 

Велка Попова

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

 

В настоящей работе на материале болгарского языка наблюдаются и анализируются некоторые особенности и закономерности общей специфики и конкретных моделей усвоения лексических средств концептуализации времени. Сделана попытка представить его конкретные параметры на базе эмпирических данных, извлеченных из спонтанной речи 5 болгарских детей, а также полученных в результате психолингвистического эксперимента (с участием 90 детей в возрасте от 3 до 5 лет). В целях достижения более высокой степени психологической адекватности и надежности выводов добавлен анализ свободных словесных асоциаций 100 шестилетних детей на слова сутрин и нощ.

 

This paper, which is based on material from the Bulgarian language, analyses only some of the characteristics and patterns of general specificity and the specific patterns of acquisition of lexical devices for the conceptualization of time. An attempt has been made to present its specific parameters on the basis of empirical data acquired from the spontaneous speech of 5 Bulgarian children as well as on the basis of a psycholinguistic experiment (with the participation of 90 children aged 3 to 5). In order to achieve a higher degree of psychological adequacy and reliability of the results, an analysis on the free word associations produced by 100 six-year-olds of the words sutrin (‘morning’) and nosht (‘night’) has been added.

 

Ключови думи: лексикална концептуализация, детски език, категорията време

 

Вы прекрасно говорите по-болгарски!

 

 

Елена Хаджиева, Рени Манова

Софийский университет имени святого Климента Охридского

 

Эффективность общения должна соответствовать нормам этикета, принятым в конкретном обществе. Эти нормы, в свою очередь, определяют эстетику дискурса культурного общения. В статье приводятся результаты исследования, проведенного среди иностранных студентов, изучающих болгарский язык в Софийском университете имени святого Климента Охридского. Целью исследования является определение трудностей при усвоении ряда основных этикетных единиц, выражающих комплимент и одобрение. Этикетные единицы – это фиксированные формулы, которые часто используются в разговорной речи. Знание накопленных в них аксиологических и культурных знаний является важной составляющей коммуникативной компетентности иностранцев, изучающих болгарский язык.

Основной задачей данной статьи является описание хороших методических практик в процессе преподавания болгарских этикетных единиц студентам-иностранцам. Чтобы убедиться, что учащиеся не только понимают этикетные формулы, но также умеют их использовать, преподавателю необходимо представлять примеры в контексте и использовать аутентичный иллюстративный материал с целью ускорения процесса приобщения студентов к новой языковой среде.

 

Idioms are ethno-specific markers, which are frequently used in colloquial speech. Introducing students to the cultural and axiological knowledge, accumulated in idiomatic meaning, is а main component of the teaching process. The aim of this article is to present the results of purposive survey questionnaires for foreign students. The results of the survey show whether the students understand the meaning of the so-called new idioms in Bulgarian.

Idioms are an important part of everyday Bulgarian. They come up all the time in both written and spoken language. Idioms don't make sense literally and the students will need to familiarize themselves with the meaning and usage of each idiom.  The most important methodological procedure is to provide idioms in context, so the students can fully understand the meaning. 

 

Ключевые слова: этикет, культура общения, комплимент, иностранные студенты

Кеу words: etiquette, compliment, approval, foreign students

Уважаеми колеги,

 

uni5

От 1 март 2017 започва работата по следващия том на Годишника за Факултета по славянски филологии, 102 за 2017 г. Очакваме Вашите статии и студии на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. до 28 февруари 2017 г. Заповядайте!

           

Представяме ви изискванията за приемане и отпечатване на ръкописи в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски“ и в частност – на Годишника на Факултета по славянски филологии. Правилата са одобрени на заседание на Ректорския съвет (7.10.2013 г, Протокол № 30).

 

За печат се приемат непубликувани в други издания оригинални статии, студии, хабилитационни лекции, части от монографии и научноизследователски трудове (дисертационни и хабилитационни) на академичния състав и докторантите на Факултета по славянски филологии.

 

Обемът на материалите е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите.

 

Kатедреният съвет определя рецензенти за предложените за публикуване ръкописи (без изплащане на хонорар). За хабилитационните лекции и частите от дисертационни и хабилитационни трудове на академичния състав и докторантите не се изисква рецензиране, а само одобрение от катедрения съвет. Одобрените ръкописи и електронният им вариант се придружават с една рецензия и с препис-извлечение от протокол на катедрения съвет за избор на рецензент (само в посочените случаи) и за одобряване на ръкописите (във всички случаи).   

 

Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и литература. Уводната част включва следните параметри в два варианта – на български и на английски: заглавие, име и фамилия на автора (авторите), катедра, абстракт от 10-12 реда и ключови думи. Ако езикът на ръкописа е различен от български и английски, изброените параметри се дават и на този език. Данните за контакт с автора (име, пощенски и/или електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.

 

Цитирането в текстае(Влайкова, Кънева 1978), (Влайкова 1981: 307), (Peterson, Jonson 2000: 123–156). Използваната литература включва всички цитирани автори, подредени по азбучен ред, като имената се изписват с редовни букви без разрядка. Ако студията е на чужд език, най-напред се изписва за­падната литература, следвана от българската, и обратно. Използват се следните стандарти при оформянето на използваната литература:

 

За периодично издание:

Векилска 1993: Векилска, Б. Педагогически експерименти в съвременната епоха. – Год. СУ, ФНПП, 76, 1993, 15–20.

 

За книга:

Ривърс 1999: Ривърс, Франсин. Плодът на изкуплението. Прев. П. Ганев. Добрич, Менора Прес, 1999.

Сираков 1981: Сираков, Д. Статистически методи. С., Наука и изкуство, 1981.

 

За сборник:

Блох 1999: Блох, Е. Човешкото самоотчуждение. – В: Идеи и културология. Т. 3. Съст. Д. Гинев. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.

           

Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А-4 и да позво­ляват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5).

           

Ръкописът се представя в един книжен екземпляр и на електронен носител с рецензия и препис-извлечение от катедрения съвет до 28.02.2017 г. на секретаря на Годишника Снежана Филчева или на редактора на Годишника Елка Миленкова (каб. 132), This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

Годишникът се отпечатва в ограничен тираж за библиотечен обмен и за авторите. Електронният вариант се качва на интернет страницата на Университетската библиотека. Последните излезли броеве може да видите на http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/155.

 

Колегиален поздрав от редколегията:

проф. Гергана Дачева, доц. Добромир Григоров, доц. Калин Михайлов, проф. Маргарет Димитрова (гл. редактор), доц. Маргарита Младенова, доц. Николай Папучиев, проф. Ростислав Станков

 

 

 

Онлайн версии на последните четири броя 98 (2013), 99 (2014), 100 (2015), 101 (2016) можете да видите на сайта на Университетската библиотека

 

http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/155

 

 

 

 

Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии 104 (2019)

Покана за участие в т. 105 (2020)

 

Уважаеми колеги, излезе от печат т. 104 (2019) на Годишника на нашия факултет. Може да го видите на сайта на Университетската библиотека > Дигитални колекции > Годишници > Годишник на Факултета по славянски филологии.

http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122

 

Скоро статиите ще бъдат на свободен достъп и в CEEOL.

До средата на януари редколегията приема статии и студии за публикуване в следващия брой, 105, за 2020 г. Те ще са обект на двустранно анонимно рецензиране, както и на редактиране от редколегията. Текстовете си изпращайте на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Елка Миленкова, редактор на Годишника).

 

Правилата за публикуване и за техническо оформяне на предадените файлове може да види на сайта на годишника:

https://www.slav.uni-sofia.bg/publ/44-science/editions/1919-godishnikfslf

 

 

Редколегията на Годишника

 

 

 

Годишник на Факултета по славянски филологии

 

proba

 

Годишникът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съществува от 1904 г. През периода 1905–1950 г. (№ 5–46) излиза серия Годишник на Историко-филологическия факултет, а от 1951 г. има специални броеве на Годишник на Филологическия факултет, който от 1966 г. се разделя на Годишник на Факултета по славянски филологии и Годишник на Факултета по западни филологии

НАУЧЕН ПРОФИЛ НА ГОДИШНИКА НА ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ: В Годишника на Факултета по славянски филологии се публикуват оригинални проучвания върху славянските и балканските езици, литератури и култури и техните взаимодействия с други езици и литератури в синхронен и диахронен план. Приемат се статии на всички славянски езици, английски, немски и френски.

РЕЦЕНЗИРАНЕ: Всяка статия или студия се рецензира анонимно (анонимността е двустранна за рецензента и за автора на труда) от двама рецензенти и се редактира от Редакционната колегия на Годишника. ПРАВИЛАТА за списване на годишниците на Софийския университет вж. ТУК.   

МЕЖДУНАРОДЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестърски университет), Антония Зарадия Киш (Институт за етнология и фолклористика, Хърватска академия на науките и изкуствата, Загреб), Елена Крейчова (Масариков университет, Бърно), Елена Узеньова (Институт по славяноведение, Руска академия на науките, Москва), Ингрид Майер (Университета в Упсала), Марцел Черни (Славянски институт, Чешка академия на науките, Прага), Олга Младенова (Университета на Калгари), Рашми Джоши (Делхийски университет), Христина Марку (Тракийски университет „Демокрит“ в Комотини)    

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ на Годишника на Факултета по славянски филологии: Анета Димитрова, Гергана Дачева, Добромир Григоров, Калин Михайлов, Маргарет Димитрова, Маргарита Младенова, Николай Папучиев, Ренета Божанкова (гл. ред.).

РЕДАКТОР: Елка Миленкова 

СЕКРЕТАР: Надя Радованова

 

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА РЪКОПИСИТЕ:

Обемът на материалите да е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите. Предпочитат се уникод сред нестандартните фонтове.

            Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и цитирана литература. Уводната част включва следните параметри в два варианта – на езика на основния текст на статията/студията и на английски: заглавие, име и фамилия на автора (авторите), месторабота, резюме/abstract от 10–12 реда и ключови думи. Ако езикът на ръкописа е различен от български и английски, изброените параметри се дават и на този език. Данните за контакт с автора (име, пощенски и/или електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.       

            Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А-4 и да позво­ляват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5). 

Указания за начина на цитиране

            Ръкописът се представя в един книжен екземпляр и на електронен носител на редактора на Годишника Елка Миленкова (каб. 132), This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

            От 1999 г. Годишникът излиза всяка година, индексиран е в НАБИС, а от 2017 г. е индексиран и в ceeol.

            Броевете от № 98 нататък и някои предишни броеве са достъпни на: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122

 

 

 

annual new